Жалба, подадена на 19 август 2013 г. от Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК) срещу решението, постановено на 26 юни 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-21/12, Achab/ЕИСК

(Дело T-430/13 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК) (представители: M. Arsène, подпомаган от D. Waelbroeck и A. Duron, avocats)

Друга страна в производството: Mohammed Achab (Брюксел, Белгия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на Съда на публичната служба по дело F-21/12 в частта, в която отменя решението на ЕИСК от 9 юни 2011 г. относно връщането на сумите, изплатени на г-н Achab като надбавка за експатриране, считано от 1 юли 2010 г. и осъжда ЕИСК да заплати половината от разноските на жалбоподателя за първоинстанционното производство и да понесе собствените си съдебни разноски,

да уважи исканията на жалбоподателя в производството по обжалване пред СПС, а именно да отхвърли жалбата като напълно неоснователна,

да осъди ответника в производството по обжалване да заплати разноските за настоящата инстанция и за производството пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага пет правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от грешки при прилагане на правото, изразяващи се в това, че СПС неправилно приел, че не са налице условията за връщане на недължимо платеното.Второто правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, изразяваща се в това, че постановеното решение би допринесло за неоснователното обогатяване на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Третото правно основание е изведено от явна грешка в преценката, тъй като СПС неправилно приел, че ЕИСК никога не направил съобщение до служителите си, за да привлече вниманието им върху последиците от евентуална натурализация. Четвъртото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, изразяваща се в нарушение от страна на съда на принципа, че финансовите разпоредби се прилагат стриктно и на принципа, че разпоредбите, съдържащи изключения трябва да се тълкуват ограничително и стеснително. Петото правно основание е изведено от

грешка при прилагане на правото във връзка с разпределянето на съдебните разноски.