РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

12 февруари 2014 година

Дело F‑73/12

Jean-Pierre Bodson и др.

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

„Публична служба — Персонал на ЕИБ — Договорен характер на трудовото правоотношение — Реформа на системата на заплащане и неговото увеличаване в ЕИБ“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, с която жалбоподателите искат, първо, да се отменят съдържащите се в извлеченията от платежната им ведомост за м. април 2012 г. решения, с които се прилага решението от 13 декември 2011 г. на Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ или наричана по-нататък „Банката“), ограничаващо до 2,8 % увеличението на бюджета за разходи за персонала, и решението от 14 февруари 2012 г. на Управителния комитет на същата за прилагане на решението на горепосочения Съвет на директорите, и второ, да се осъди ЕИБ да им заплати разликата между дължимата в приложение на горепосочените решения сума и предходния режим, както и обезщетение за вреди

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Bodson и останалите седем жалбоподатели да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези, които са направени от Европейската инвестиционна банка.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Нормативен характер на трудовото правоотношение — Организация на службите и определяне на възнаграждението на персонала — Право на преценка на администрацията

(член 21 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, членове 13 и 20 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка, член 31 от Процедурния правилник на Европейската инвестиционна банка)

2.      Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Възнаграждение — Реформа на системата — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници

1.      Когато трудовите договори са сключени с орган на Съюза, на който с регламент е възложена задача от общ интерес и който разполага с право да приема приложими към персонала му разпоредби, волята на страните по такъв договор неизбежно е ограничена до всички видове задължения, които следват от тази особена задача и които са възложени както на ръководните структури на този орган, така и на служителите му. Съгласно член 31 от Процедурния правилник на Европейската инвестиционна банка тя разполага с правото с подзаконов акт да приема приложими към персонала ѝ разпоредби. Поради това отношенията между Банката и нейния договорно нает персонал са основно с нормативен характер.

В този смисъл, за да изпълнява възложената ѝ задача от общ интерес, Банката разполага с право на преценка, за да организира службите си и едностранно да определи възнаграждението на персонала си, при това независимо от правните актове с договорен характер, които са в основата на посочените трудови отношения.

(вж. точки 52,53 и 55)

Позоваване на:

Съд — 14 октомври 2004 г., Pflugradt/ЕЦБ, C‑409/02 P, точки 34 и 36, 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, точка 60

Общ съд — 22 октомври 2002 г., Pflugradt/ЕЦБ, T—178/00 и T—341/00, точка 53

2.      Що се отнася до реформата на системата на заплащане и за увеличаване на заплатите в Европейската инвестиционна банка, изготвянето на бюджета на орган на Съюза, какъвто е Банката, изисква комплексни оценки с политически характер, при които се налага да се вземат предвид икономическото развитие и финансови променливи. Широкото право на преценка, с което разполага в това отношение Банката, обосновава само ограничен съдебен контрол, който не допуска съдът да замени преценката на посочения орган със собствена преценка. По този начин съдът на Съюза трябва да се ограничи до разглеждането дали преценките на Банката не са опорочени от явна грешка или дали тя не е надхвърлила явно пределите на правото си на преценка.

За да се докаже, че администрацията е допуснала явна грешка при преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на дадено решение, доказателствата, които жалбоподателят представя, трябва да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност възприетата от администрацията преценка. Ето защо твърдението на жалбоподателите, че извършените от Банката икономии са поети единствено от персонала, не е подкрепено по никакъв начин с доказателства и не може да допринесе за установяването на явна грешка в преценката.

(вж. точки 78, 79 и 90)

Позоваване на:

Съд —9 юни 2005 г., HLH Warenvertrieb и Orthica, C‑318/03, точка 75