Жалба, подадена на 26 февруари 2021 г. от International Skating Union срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-93/18, International Skating Union/Европейска комисия
(Дело C-124/21 P)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: International Skating Union (представител: J.-F. Bellis, avocat)
Други страни в производството: Европейска комисия, Mark Jan Hendrik Tuitert, Niels Kerstholt, European Elite Athletes Association.
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз по дело International Skating Union/Комисия (Дело T-93/18) в частта, в която е отхвърлена жалбата на жалбоподателя,
да отмени решението на Комисията от 8 декември 2017 г. по дело AT. 40208 – Правила за допустимост на Международния съюз по кънки, и
да осъди Комисията и встъпилите в първоинстанционното производство страни да заплатят съдебните разноски, направени по настоящото производство, и по производството пред Общия съд.
Основания и основни доводи
Първо основание: Общият съд нарушил член 263 ДФЕС и практиката на Съда по член 101 ДФЕС, като приел, че правилата за допустимост на ISU ограничават конкуренцията с оглед на целта
Част 1: Общият съд не разгледал доводите на жалбоподателя, с които се оспорва направената от Комисията преценка на фактите в подкрепа на извода за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, приет в решението на Комисията от 8 декември 2017 г. по дело AT. 40208 – Правила за допустимост на Международния съюз по кънки (наричано по-нататък „обжалваното решение“)
Всички доводи на жалбоподателя, с които се оспорва направената от Комисията преценка на фактите в подкрепа на извода в член 1 от обжалваното решение, че ISU е нарушил член 101 ДФЕС „като е приел и приложил“ правилата за допустимост, били неправилно приети като неподходящи или ирелевантни, или просто пренебрегнати.
Част 2: Общият съд предефинирал разглежданото в случая ограничаване на конкуренцията в нарушение на задължението си да не заменя мотивите на Комисията със собствените си мотиви и неправилно определил обсъжданите от Комисията в раздел 8.5 от обжалваното решение обстоятелства като релевантни за извода за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта в нарушение на практиката на Съда по член 101 ДФЕС
Вместо да преразгледа извода за нарушение, установен в обжалваното решение, Общият съд приел наличието на нов вид ограничаване на конкуренцията с оглед на целта въз основа на: 1) абстрактно тълкуване на правилата за допустимост на ISU, без да разгледа по какъв начин те се прилагат на практика, и 2) обсъдените от Комисията в раздел 8.5 от обжалваното решение обстоятелства, които не са част извода за нарушение с оглед на целта в решението (раздел 8.3).
Част 3: Общият съд допуснал грешки при прилагането на правото при анализа на четирите обстоятелства, на които се позовава Комисията, за да приеме, че Правилата за допустимост на ISU ограничават конкуренцията с оглед на целта
Съдържанието на правилата за допустимост: Твърдяната ограничителна цел на правилата не би могла да бъде изведена от размера на санкциите за тяхното изпълнение. Негативни ефекти върху конкуренцията в резултат на санкции са налице единствено, ако отказът да се разреши събитие е необоснован. Размерът на подобни санкции не дава никаква информация относно съдържанието на правилата.
Целите на правилата за допустимост на ISU: След като признава, че системата на ISU за предварително разрешение преследва законна цел, Общият съд е следвало да стигне до извода, че правилата за допустимост на ISU не ограничават конкуренцията с оглед на целта.
Правният и икономически контекст на Правилата за допустимост на ISU: Общият съд е разтълкувал неправилно решение Cartes Bancaires (C-67/13), като приел за ирелевантно обстоятелството, че всички състезания по фигурно пързаляне, организирани от трети лица, били одобрени от ISU, с мотива, че не са налице „взаимодействия“ между пазара на фигурното пързаляне и съответния пазар на бързото пързаляне с кънки.
Намерението на ISU за ограничаване на конкуренцията: Обстоятелството, че намерението не е необходим елемент от анализа „с оглед на целта“ не позволява на Общия съд да отхвърли като неотносим довода на жалбоподателя, с който се оспорва направената от Комисията оценка на фактите, изложена в съображения 175-178 от обжалваното решение, на която се основава изводът на Комисията, че с приемането и изпълнението на Правилата за допустимост ISU е нарушил член 101 ДФЕС.
Второ основание: Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като не разгледал четвъртото основание в жалбата на жалбоподателя, че решението на ISU да не одобри кънки дербито в Дубай през 2014 г. попада извън обхвата на член 101 ДФЕС, защото това решение е преследвало законна цел в съответствие с етичния кодекс на ISU, който забранява всякакви форми на подкрепа на залаганията
Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото като неправилно квалифицирал основанието на жалбоподателя като съдържащо абстрактно обсъждане на законния характер на целта за защита на дисциплината бързо пързаляне с кънки. С това основание се оспорвал отказът на Комисията да признае валидността на етичните съображения на ISU относно концепцията на състезанията по бързо пързаляне с кънки, комбинирани с показни места за залагания на състезанието в Дубай. Общият съд не взел предвид представеното от жалбоподателя доказателство, по-специално доклада относно дебата в Корейската национална асамблея, при който се отхвърля тази концепция поради високия риск от манипулиране, като по този начин се потвърждава валидността на етичните съображения на ISU. Кънки дербито в Дубай е единственото състезание по пързаляне с кънки, организирано от трето лице, което не е било одобрено от системата на ISU за предварително разрешение.
____________