РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
11 май 2010 година
Дело F-30/08
Fotios Nanopoulos
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Компетентност на Съда на публичната служба — Допустимост — Увреждащ акт — Извъндоговорна отговорност — Изтичане на информация в печата — Принцип на презумпцията за невиновност — Неимуществена вреда — Решение за образуване на дисциплинарно производство — Явна грешка в преценката — Задължение за съдействие — Член 24 от Правилника“
Предмет: Иск, предявен на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с който г‑н Nanopoulos иска Комисията да бъде осъдена да му заплати сумата от 850 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които той счита, че е претърпял поради допуснатите от нея нарушения при разглеждането на неговия случай и управлението на кариерата му
Решение: Осъжда Комисията да заплати на ищеца сумата от 90 000 EUR. Отхвърля иска в останалата му част. Комисията понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Иск — Иск за обезщетение — Досъдебна процедура
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Иск — Увреждащ акт — Понятие — Решение относно задължението на администрацията за оказване на съдействие — Включване — Забавяне при вземането на решение — Изключване
(членове 24, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Иск — Иск за обезщетение — Искане за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на решение за образуване на дисциплинарно производство — Досъдебна процедура
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Иск — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка
(член 46 от Статута на Съда; член 90 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Незаконосъобразност — Понятие
(член 270 ДФЕС)
6. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват — Забавяне при вземането на решение — Служебно нарушение, за което администрацията носи отговорност
(член 24 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Незаконосъобразност — Изтичане на лични данни на длъжностно лице
(член 270 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС; Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
8. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Образуване на дисциплинарно производство — Право на преценка на органа по назначаване — Съдебен контрол — Граници — Образуване без да е налице достатъчно точна и релевантна информация — Служебно нарушение, за което администрацията носи отговорност
(член 87 от Правилника за длъжностните лица; приложение IX)
9. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Служебно нарушение — Липса на възлагане на длъжностно лице на задачи в съответствие със степента му
(член 270 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС)
1. Във въведената от членове 90 и 91 от Правилника система на правни средства за защита искът за обезщетение, който представлява самостоятелно средство за съдебна защита по отношение на жалбата за отмяна, е допустим само ако преди него е проведена досъдебна процедура в съответствие с разпоредбите на Правилника. Тази процедура е различна в зависимост от това, дали вредата, чието обезщетяване се иска, е настъпила в резултат на увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, или от поведение на администрацията, което няма характер на решение. В първия случай заинтересованото лице трябва да сезира органа по назначаване с административна жалба срещу въпросния акт в предвидения за това срок. За сметка на това във втория случай административната процедура трябва да започне с подаването на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, което цели да бъде получено обезщетение. Единствено изричното или мълчаливо отхвърляне на това искане представлява подлежащо на обжалване увреждащо решение, срещу което може да се подаде административна жалба, и само след изрично или мълчаливо отхвърляне на тази жалба може да бъде предявен иск за обезщетение пред Съда на публичната служба.
(вж. точка 83)
Позоваване на:
Общ съд — 25 септември 1991 г., Marcato/Комисия, T‑5/90, Recueil, стр. II‑731, точки 49 и 50; 28 юни 1996 г., Y/Съд, T‑500/93, Recueil FP, стр. I‑A‑335 и II‑977, точка 64
2. Решението във връзка със задължението за съдействие е увреждащ акт. За сметка на това забавянето на институцията да се произнесе във връзка със задължението си за съдействие и да съобщи своето решение по принцип не е увреждащ акт. Що се отнася до непредоставянето на съдействие по инициатива на институцията, по принцип длъжностното лице, което счита, че може да се позове на член 24 от Правилника, трябва да подаде искане за съдействие до институцията, към която се числи. Само някои изключителни обстоятелства могат да задължат институцията да окаже определено съдействие не по предварително искане от страна на това длъжностно лице, а по своя собствена инициатива. При липса на подобни обстоятелства непредоставянето на съдействие по инициатива на институцията на длъжностните ѝ лица и служители не представлява увреждащ акт.
(вж. точки 93, 99 и 101)
Позоваване на:
Съд — 12 юни 1986 г., Sommerlatte/Комисия, 229/84, Recueil, стр. 1805, точка 20
Общ съд — 26 октомври 1993 г., Caronna/Комисия, T‑59/92, Recueil, стр. II‑1129, точка 100; 1 декември 1994 г., Ditterich/Комисия, T‑79/92, Recueil FP, стр. I‑A‑289 и II‑907, точка 66; 6 ноември 1997 г., Ronchi/Комисия, T‑223/95, Recueil FP, стр. I‑A‑321 и II‑879, точки 25—31; 13 юли 2006 г., Andrieu/Комисия, T‑285/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑161 и II‑A‑2‑775, точка 135; 12 септември 2007 г., Combescot/Комисия, T‑249/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑181 и II‑A‑2‑1219, точка 32; 18 декември 2008 г., Белгия и Комисия/Genette, T‑90/07 P и T‑99/07 P, Сборник, стр. II‑3859, точки 100—102
Съд на публичната служба — 31 май 2006 г., Frankin и др./Комисия, F‑91/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑25 и II‑A‑1‑83, точка 24
3. Досъдебната процедура, която се прилага за получаване на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на решение за образуване на дисциплинарно производство, зависи от естеството на окончателното решение, прието от администрацията.
Когато образуваното дисциплинарно производство се прекратява с увреждащо решение, длъжностното лице може да се позове на незаконосъобразността на решението за образуване на споменатото производство само при обжалването — в сроковете за административно и съдебно обжалване, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника — на приетото в резултат на производството увреждащо решение.
Обратно, когато администрацията постановява решение за прекратяване на дисциплинарното производство без последици за съответното лице, тъй като това решение не е увреждащо, ищецът трябва предварително да спази досъдебната процедура в рамките на два етапа, предвидени в разпоредбите на членове 90 и 91 от Правилника, за да получи обезщетение за вредата, настъпила вследствие на решението за образуване на дисциплинарното производство.
(вж. точки 111—113)
4. Длъжностните лица или служителите, които желаят да получат от Съюза обезщетение за вредите, за които той би могъл да носи отговорност, трябва да направят искане в този смисъл в разумен срок от момента, в който са узнали за положението, от което се оплакват, въпреки че член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица не определя никакъв срок за отправянето на искане.
Спазването на разумен срок се изисква във всички случаи, когато при липса на изрична уредба принципите на правна сигурност или на защита на оправданите правни очаквания не допускат институциите на Съюза и физическите или юридически лица да действат без никакво ограничение във времето, като по този начин рискуват по-специално да поставят в опасност стабилността на установените правни положения. При исковете за отговорност, които могат да доведат до финансова тежест за Съюза, спазването на разумен срок при представянето на искане за обезщетение се основава и на съображението за защита на публичните финанси, което при исковете за извъндоговорна отговорност намира конкретен израз в петгодишната погасителна давност, определена в член 46 от Статута на Съда. Разумният характер на срока се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретното дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересуваното лице, от сложността на делото, както и от поведението на съответните страни.
(вж. точки 116 и 117)
Позоваване на:
Общ съд — 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, Recueil, стр. II‑3315, точка 59; 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, Recueil, стр. II‑3381, точки 65 и 66
Съд на публичната служба — 4 ноември 2008 г., Marcuccio/Комисия, F‑87/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑351 и II‑A‑1‑1915, точка 27, което е обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑16/09 P
5. Основателността на иск за обезщетение, предявен на основание член 270 ДФЕС, предполага наличието на съвкупност от условия, а именно неправомерността на поведението, в което се упреква институцията, наличието на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и посочената вреда.
Извъндоговорната отговорност на институциите, когато се търси по реда на член 270 ДФЕС, може да се носи само поради незаконосъобразността на увреждащ акт (или действие без характера на решение), без да е необходимо да се проверява дали е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти.
Не се изключва разглеждането от съда на обхвата на правото на преценка на администрацията в областта на споровете по Правилника за длъжностните лица; напротив, този критерий е основен параметър при проверката на законосъобразността на разглежданото решение или действие, като упражняваният от съда контрол за законосъобразност и неговият обхват зависят от по-голямата или по-малка свобода на преценка, с която разполага администрацията в зависимост от приложимото право и наложените ѝ изисквания за добро функциониране.
За да провери дали първото условие за ангажиране на извъндоговорната отговорност на администрацията е изпълнено, съдът на Съюза трябва да прецени само дали действията, в които е упреквана институцията, съставляват служебно нарушение предвид свободата на преценка, с която разполага администрацията по спора, с който съдът е сезиран.
(вж. точки 128—133)
Позоваване на:
Съд — 1 юни 1994 г., Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, Recueil, стр. I‑1981, точка 42; 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, Сборник, стр. I‑833, точки 52 и 53
Общ съд — 7 февруари 2007 г., Clotuche/Комисия, T‑339/03, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑29 и II‑A‑2‑179, точки 219 и 220; 12 септември 2007 г., Combescot/Комисия, T‑250/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑191 и II‑A‑2‑1251, точка 86
6. Администрацията разполага с широко право на преценка при избора на мерки и средства за преценка по член 24 от Правилника. При наличие на тежки и неоснователни обвинения относно професионалната почтеност на длъжностно лице при изпълнение на неговите задължения тя обаче трябва да отхвърли обвиненията и да вземе всички мерки, за да възстанови накърнената репутация на заинтересуваното лице. По-специално администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая.
Исканията за съдействие, отправени от длъжностно лице поради клевета или накърняване на доброто име и професионалната репутация в печата, по принцип изискват особено бърз отговор от страна на администрацията, за да произведат полезно действие и да позволят на длъжностното лице евентуално да избегне опасността от изтичане на кратките срокове за сезиране на някои национални съдилища при нарушения в медиите.
При липса на особени обстоятелства извършените със закъснение действия на администрацията представляват служебно нарушение, за което тя носи отговорност.
(вж. точки 139—141)
Позоваване на:
Съд — 13 юли 1972 г., Heinemann/Комисия, 79/71, Recueil, стр. 579, точка 12; 6 февруари 1986 г., Castille/Комисия, 173/82, 157/83 и 186/84, Recueil, стр. 497
Общ съд — 24 януари 1991 г., Latham/Комисия, T‑27/90, Recueil, стр. II‑35, точки 49 и 50; 21 април 1993 г., Tallarico/Парламент, T‑5/92, Recueil, стр. II‑477, точка 31; Caronna/Комисия, посочено по-горе, точки 64, 65 и 92 и цитираната съдебна практика; 28 февруари 1996 г., Dimitriadis/Сметна палата, T‑294/94, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑151, точки 39 и 45; 17 март 1998 г., Carraro/Комисия, T‑183/95, Recueil FP, стр. I‑A‑123 и II‑329, точка 33
7. Неправомерното изтичане на лични данни представлява обработка на лични данни в нарушение на Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни.
В рамките на иск за обезщетение именно ищецът трябва да докаже, че условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на съответната институция са изпълнени. Така ищецът трябва по принцип да докаже, че свързаната с него информация е публикувана в печата вследствие на изтичане на информация, вина за което носи администрацията. Съществува все пак смекчаване на тази норма, когато вредоносно деяние е можело да бъде предизвикано от множество различни причини и когато институцията ответник, макар да е била в състояние най-лесно да събере доказателства в това отношение, не е привела никакво доказателство, което да установи коя от тези причини е довела до това деяние, така че неяснотата, която остава, трябва да бъде в нейна тежест.
В случай че оповестяването на името на длъжностно лице вследствие на неправомерно изтичане на информация заедно с данните в прессъобщението на институцията позволяват на печата и на широката общественост да останат с впечатлението, че длъжностното лице е замесено във финансов скандал, това изтичане на лични данни има за пряка последица значителното утежняване на посегателството над доброто име и професионалната репутация на заинтересованото лице.
В подобен случай вредите са едва частично поправени с прессъобщението на институцията, в което се уточнява, че откритото срещу невиновното длъжностно лице дисциплинарно производство е прекратено, тъй като публикуването на това прессъобщение оказва много по-слабо въздействие от статиите в печата.
(вж. точки 160, 161, 246 и 247)
Позоваване на:
Общ съд — 12 септември 2007 г., Nikolaou/Комисия, T‑259/03, непубликувано в Сборника, точки 141 и 208; 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, Сборник, стр. II‑1585, точка 182
Съд на публичната служба — 2 май 2007 г., Giraudy/Комисия, F‑23/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑121 и II‑A‑1‑657, точка 206
8. Целта на решението за образуване на дисциплинарно производство срещу длъжностно лице е да се даде възможност на органа по назначаване да провери дали действително са извършени деянията, в които се упреква съответното длъжностно лице, и каква е тяхната тежест, както и да го изслуша по този въпрос в съответствие с член 87 от Правилника, за да си състави становище, от една страна, относно целесъобразността на прекратяването на дисциплинарното производство без последици за съответното лице или на налагането на дисциплинарно наказание на длъжностното лице и от друга страна, евентуално относно необходимостта преди налагането на това наказание случаят да се отнесе до Дисциплинарния съвет съгласно производството, предвидено в приложение IX към Правилника.
По необходимост такова решение е свързано с деликатни преценки от страна на институцията поради сериозните и неотменими последици, които могат да произтекат от него. В това отношение институцията разполага с широко право на преценка и съдебният контрол се ограничава до проверката дали обстоятелствата, взети предвид от администрацията за образуване на производството, са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на фактите, за които се упреква лицето, или злоупотреба с власт.
Все пак, за да се защитят правата на съответното длъжностно лице, преди да образува дисциплинарно производство, органът по назначаване трябва да разполага с достатъчно точни и релевантни доказателства. В това отношение, въпреки че предназначението му е по-различно, не е изключена възможността доклад за вътрешен одит евентуално да послужи като основа за образуване на дисциплинарно производство. Поради това следва да се проверява във всеки отделен случай, в който администрацията се позовава на такъв доклад, дали съдържащата се в такъв документ информация е достатъчно точна и релевантна, за да обоснове образуването на дисциплинарно производство. Институцията допуска явна грешка в преценката и нарушава принципа на добра администрация, като образува дисциплинарно производство срещу длъжностно лице само с оглед на доклад за вътрешен одит, подготвен върху частична и непълна основа. Това действие представлява нарушение, за което тя носи отговорност.
Решението да се образува дисциплинарно производство, при положение че институцията не разполага с достатъчно точна и релевантна информация, представлява нарушение, което много сериозно накърнява доброто име и професионалната репутация на заинтересуваното лице, когато решението може да остави у широката общественост, както и в обкръжението и сред колегите на заинтересуваното лице впечатлението, че то е извършило противоправни деяния.
В подобен случай вредите са едва частично поправени с прессъобщението на институцията, в което се уточнява, че откритото срещу невиновното длъжностно лице дисциплинарно производство е прекратено, тъй като публикуването на това прессъобщение оказва много по-слабо въздействие от статиите в печата.
(вж. точки 208—210, 216, 226, 230, 245 и 247)
Позоваване на:
Общ съд — 15 май 1997 г., N/Комисия, T‑273/94, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑289, точка 125; 17 май 2000 г., Tzikis/Комисия, T‑203/98, Recueil FP, стр. I‑A‑91 и II‑393, точка 50; 13 март 2003 г., Pessoa e Costa/Комисия, T‑166/02, Recueil FP, стр. I‑A‑89 и II‑471, точка 36; 5 октомври 2005 г., Rasmussen/Комисия, T‑203/03, Recueil FP, стр. I‑A‑279 и II‑1287, точка 41; Franchet и Byk/Комисия, посочено по-горе, точка 352
Съд на публичната служба — Giraudy/Комисия, посочено по-горе, точки 98, 99 и 206; 13 януари 2010 г., A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, точка 366
9. Като в продължение на няколко години не възлага на длъжностно лице действителни задачи в съответствие с неговата степен, институцията допуска служебно нарушение, за което носи отговорност.
(вж. точки 237 и 249)