Жалба, подадена на 26 февруари 2021 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-243/18, VW/Комисия

(Дело C-139/21 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и M. Alver)

Други страни в производството: VW, Европейска комисия, Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

да се уважи жалбата и да се отмени обжалваното решение,

да се разгледа делото по същество и да се отхвърли като неоснователна жалбата в първоинстанционното производство,

да се осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати направените от Съвета съдебни разноски в настоящото и в първоинстанционното производство.

Основания и главни доводи

В подкрепа на жалбата си Съветът изтъква три основания.

Първо основание, изтъкнато като главно: грешки при прилагане на правото, що се отнася до наличието на разлика в третирането за целите на предоставянето на наследствена пенсия на основание член 18 или член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, между, от една страна, преживелия съпруг на бивше длъжностно лице, сключило брак преди прекратяването на служебното му правоотношение, и от друга страна, преживелия съпруг на бивше длъжностно лице, сключило брак след прекратяване на служебното правоотношение. В това отношение Съветът твърди, че Общият съд не е преценил сходството между разглежданите положения с оглед на всички характеризиращи ги елементи, включително и на съответните правни положения, в светлината на предмета и целта на акта на Съюза, който установява разглежданото различие, а именно Правилникът за длъжностните лица в неговата цялост. Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че датата на сключване на брака е единственият елемент, който определя дали следва да се приложи член 18 или член 20 от приложение VIII към Правилника, докато всъщност разликата в третирането обосновава основната фактическа и правна разлика между правното положение на длъжностно лице в някой от посочените в член 35 от Правилника случаи и правното положение на бивше длъжностно лице.

Второ основание, изтъкнато при условията на евентуалност: грешки при прилагане на правото относно обхвата на съдебния контрол върху избора на законодателя на Съюза. Според Съвета Общият съд се е позовал на наличието на „обикновена“ свобода на преценка на законодателя на Съюза, която „е необходимо да се провери дали не изглежда необоснована преценката на законодателя на Съюза, че въведената разлика в третирането може да бъде подходяща и необходима за постигането на преследваната цел“. При упражняването на предоставените му правомощия обаче съдът признава на законодателя на Съюза широко право на преценка в областите, в които неговите действия предполагат избор както от политическо, така и от икономическо или социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки и оценки, какъвто е случаят в областта на приспособяването на система за социална сигурност. Затова не е необходимо да се установява дали дадена мярка, приета в такава област, е била единствената възможна или най-добрата сред възможните мерки. Всъщност единствено явно неподходящият характер на тази мярка с оглед на целта, която компетентните институции възнамеряват да постигнат, може да засегне законосъобразността на тази мярка. Като е упражнил контрол, надхвърлящ въпроса дали разглежданата мярка не е явно неподходяща, Общият съд е заменил преценката на законодателя със своята собствена и следователно е надхвърлил границите на контрола за законосъобразност.

Трето основание: грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при разглеждането на обосноваността на разликата в третирането. Най-напред, тази проверка е опорочена от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, що се отнася до определянето на обхвата на упражнявания от законодателя контрол върху избора. По-нататък, Общият съд не се е съобразил със съдебната практика, съгласно която жалбоподателят трябва да докаже несъвместимостта на законова разпоредба с първичното право, а не институциите, автори на акта, да докажат нейната законосъобразност. На трето място, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е разгледал обосноваността на разликата в третирането с оглед на съдебната практика, съгласно която обща презумпция за измама не е достатъчна, за да обоснове мярка, която накърнява целите на Договора за функционирането на ЕС, за да заключи, че член 20 от приложение VIII към Правилника установява „обща необорима презумпция за измама по отношение на браковете с продължителност под пет години“.

____________