РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

25 октомври 2013 година

Дело T‑476/11 P

Европейска комисия

срещу

Chrysanthe Moschonaki

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Обявяване на свободна длъжност — Отхвърляне на кандидатура — Жалба за отмяна — Правен интерес — Допустимост — Правило за съгласуваност между подадената по административен ред жалба и тази, подадена по съдебен ред — Член 91, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица — Иск за обезщетение“

Предмет:      Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 28 юни 2011 г., постановено по дело AS/Комисия (F‑55/10)

Решение:      Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 28 юни 2011 г. по дело AS/Комисия (F‑55/10), доколкото с него се приема за допустимо твърдението, че е налице основание за отмяна, а именно нарушение на член 7 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, доколкото на това основание се отменя решението от 30 септември 2009 г., с което Европейската комисия отхвърля кандидатурата на г‑жа Chrysanthe Moschonaki, и доколкото Комисията е осъдена да заплати на г‑жа Moschonaki сумата от 3 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Връща делото за ново разглеждане от Съда на публичната служба. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Решение за отхвърляне на кандидатура — Неотделимост на това решение от решението за назначаване на друго длъжностно лице — Необходимост от обща и единна преценка на правния интерес — Искане за отмяна само на решението за отхвърляне на кандидатурата — Допустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Особени трудности — Справедливо обезщетение за вредите, претърпени от жалбоподателя в резултат от отменения акт

(член 266 ДФЕС)

3.      Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им

(член 257 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)

4.      Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу част от мотивите на решението, която не е необходима за обосноваване на диспозитива му — Негодно основание

5.      Искове и жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Съгласуваност между подадената по административен ред жалба и тази, подадена по съдебен ред — Идентичност на предмет и основание — Твърдения и доводи, които не фигурират в подадената по административен ред жалба, но са тясно свързани с нея — Допустимост — Твърдение за материална или процесуална незаконосъобразност — Условие, което не е достатъчно, за да се приеме, че е налице допустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Искове и жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Съгласуваност между подадената по административен ред жалба и тази, подадена по съдебен ред — Идентичност на предмет и основание — Спазване на принципите на ефективна съдебна защита и на правна сигурност — Широко тълкуване на понятията „предмет“ и „основание“ — Промяна на правните съображения за оспорването — Условие, което не е достатъчно, за да се приеме, че е налице промяна на основанието за оспорване

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

7.      Искове и жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Съгласуваност между подадената по административен ред жалба и тази, подадена по съдебен ред — Идентичност на предмет и основание — Твърдения и доводи, които не фигурират в подадената по административен ред жалба, но с които се оспорва правилността на мотивите, изложени в отговора по тази жалба — Допустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

8.      Обжалване — Жалба срещу съдебен акт, приета за основателна — Решаване на спора по същество от юрисдикцията, която се произнася по жалбата — Условие — Дело, по което може да се постанови окончателно решение

(член 13, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)

1.      Когато с жалба на основание членове 90 и 91 от Правилника длъжностно лице иска отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата му и на решението за назначаване на друго длъжностно лице на желаната длъжност, посочените две решения са не просто свързани, а неотделими едно от друго, поради което интересът на длъжностното лице от отмяната им трябва да се преценява общо и единно.

При все това не се налага длъжностното лице да иска отмяна едновременно на решението за отхвърляне на кандидатурата му и на решението за назначаване на друго лице на съответната длъжност. Всъщност, когато цели само отмяна на решението, с което е отхвърлена кандидатурата му, длъжностното лице изобщо не е длъжно да иска отмяна и на решението за назначаване на другото лице.

Освен това в съответствие с принципа на пропорционалност е възможността длъжностното лице, в стремежа си да запази правата на третите лица, да иска отмяна само на решението, с което се отхвърля кандидатурата му, без да трябва — за да не бъде жалбата му отхвърлена от съда като недопустима — да иска отмяна на назначението на други длъжностни лица.

Така длъжностното лице може, без да има намерение да оспорва решението за назначаване на трето лице, да иска да издейства отмяна на решението, с което се отхвърля кандидатурата му, за да си гарантира, че в бъдеще, в други аналогични процедури, в които би могло да участва, няма да бъде допусната твърдяната незаконосъобразност. В този случай правният интерес на длъжностното лице трябва да се преценява единствено с оглед на искането за отмяна на решението, с което се отхвърля кандидатурата му.

Освен това, да се приема, че в случаите, когато към момента на подаване на жалбата пред съда съответната длъжност вече е заета, искането за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата е допустимо само ако длъжностното лице успоредно с това иска и отмяна на решението за назначаване, би означавало да се въведе непредвидено в Правилника условие за допустимост на жалбите, с които по съдебен ред се оспорва законосъобразността на акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника. Всъщност нито член 91 от Правилника, който се отнася до жалбите на длъжностните лица пред съдилищата на Съюза срещу актове с неблагоприятни последици, нито впрочем друга норма задължават съответното длъжностно лице да насочи жалбата си — за да не я отхвърли съдът като недопустима — както против решението за отхвърляне на кандидатурата му, така и против решението за назначаване на друго лице.

(вж. точки 34, 35, 44, 45 и 47)

Позоваване на:

Съд — 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 50;

Общ съд — 9 декември 2010 г., Комисия/Strack, T‑526/08 P, точка 45

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 39)

Позоваване на:

Съд — 5 март 1980 г., Könecke Fleischwarenfabrik/Комисия, 76/79, Recueil, стр. 665, точка 15; 14 юли 1983 г., Detti/Съд, 144/82, Recueil, стр. 2421, точка 33

Общ съд — 8 октомври 1992 г., Meskens/Парламент, T‑84/91, Recueil, стр. II‑2335, точка 78; 31 януари 2007 г., C/Комисия, T‑166/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑9 и II‑A‑2‑49, точка 48

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 50 и 51)

Позоваване на:

Съд — 2 октомври 2001, ЕИБ/Hautem, C‑449/99 P, Recueil, стр. I‑6733, точка 44; 27 април 2006 г., L/Комисия, C‑230/05 P, непубликувано в Сборника, точка 45; 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 Р и C‑405/04 Р, Сборник, стр. I‑729, точка 39 и цитираната съдебна практика

Общ съд — 18 октомври 2010 г., Marcuccio/Комисия, T‑516/09 P, непубликувано в Сборника, точка 57

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 61)

Позоваване на:

Съд — 22 декември 1993 г., Pincherle/Комисия, C‑244/91 P, Recueil, стр. I‑6965, точка 25

5.      Исканията, които длъжностните лица са направили в подадените от тях жалби пред съда на Съюза, могат да почиват само на основанията, които тези лица са изложили в подкрепа на исканията в жалбите си по административен ред, като се има предвид, че последните искания могат да бъдат развити пред съда на Съюза, като се изтъкнат твърдения и доводи, които не се съдържат непременно в съответната жалба по административен ред, но са тясно свързани с нея.

За да прецени дали исканията са предявени на същото основание като това, на което почиват исканията, изложени в жалбата по административен ред, съдът на Съюза не бива да се ръководи само от факта, че се твърди материална или, алтернативно, процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт.

Обратно тълкуване на правилото за съгласуваност между жалбата по съдебен и по административен ред би дало възможност на жалбоподателя да изтъкне за първи път пред съда на Съюза твърдение без никаква връзка с тези в жалбата по административен ред, стига тези твърдения, взети заедно, да касаят било материалната, било процесуалната незаконосъобразност на съответния акт. При тези условия органът по назначаването би се запознал в рамките на административното обжалване само с част от оплакванията срещу администрацията. Доколкото не е в състояние да узнае с точност какви са оплакванията или исканията на заинтересованото лице, посоченият орган не би могъл да постигне доброволно уреждане на спора.

Освен това обстоятелството, че твърдения, съдържащи се в жалбите по съдебен и административен ред, са насочени срещу материалната или, алтернативно, процесуалната незаконосъобразност на акта, не е достатъчно, за да се приеме, че тези твърдения са тясно свързани помежду си. Понятията за материална и процесуална незаконосъобразност всъщност са твърде широки и абстрактни в сравнение с точния предмет на конкретната претенция, за да е сигурно, че такава връзка може да съществува между твърдения, отнасящи се само до едното или пък до другото понятие.

(вж. точки 73, 75, 78 и 79)

Позоваване на:

Съд — 23 октомври 1986 г., Schwiering/Сметна палата, 142/85, Recueil, стр. 3177, точка 11; 20 май 1987 г., Geist/Комисия, 242/85, Recueil, стр. 2181, точка 9; 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точки 10; 14 март 1989 г., Del Amo Martinez/Парламент, 133/88, Recueil, стр. 689, точка 10

Общ съд — 12 март 1996 г., Weir/Комисия, T‑361/94, Recueil FP, стр. I‑A‑121 и II‑381, точка 27

6.      Прилагането на правилото за съгласуваност между жалбата по съдебен и по административен ред и осъществяваният от съда на Съюза контрол в това отношение трябва да гарантират пълно спазване едновременно, от една страна, на принципа на ефективна съдебна защита, който представлява общ принцип на правото на Съюза и е прогласен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, за да може заинтересованото лице надлежно да оспори решение на органа по назначаването с неблагоприятни последици, и от друга страна, на принципа на правна сигурност, за да може посоченият орган да узнае, още на етапа на обжалване по административен ред, възраженията, които заинтересованото лице излага срещу оспореното решение. Така, макар да е необходима неизменност в предмета и основанието на жалбата по административен и по съдебен ред, за да е възможно доброволно уреждане на спора, доколкото още на етапа на обжалване по административен ред органът по назначаването ще е наясно с възраженията на заинтересованото лице, тези понятия не бива да се тълкуват така, че да се ограничат възможностите на това лице да оспори надлежно решението с неблагоприятни за него последици. Поради тази причина понятието „предмет на жалбата“, което съответства на претендираното от заинтересованото лице право, и понятието „основание на жалбата“, което съответства на фактическата обосновка и правните съображения в подкрепа на претендираното право, не трябва да бъдат тълкувани стеснително.

В този контекст промяната само на правните съображения в подкрепа на това право не означава промяна на основанието за оспорване. В този смисъл различни правни съображения могат да обосноват едно и също спорно право и съответно основанието да е едно и също. С други думи, обстоятелството, че в жалбата по съдебен ред се изтъква нарушение на конкретна разпоредба, каквото не е изтъкнато в жалбата по административен ред, не означава непременно, че основанието за оспорване е изменено. Всъщност следва да се изхожда от същината на това основание, а не само от формулировката на правните съображения, като съдът на Съюза трябва да провери дали съществува тясна връзка между въпросните съображения и дали те по същество се отнасят до същото претендирано право.

(вж. точки 82—85)

7.      При обжалване по съдебен ред — в хипотезата, в която лицето, подало жалба по административен ред, се запознава с мотивите на акта с неблагоприятни за него последици чрез отговора по посочената жалба или в хипотезата, в която съдържащите се в отговора мотиви изменят или допълват съществено мотивите на този акт — всяко твърдение, изтъкнато от длъжностното лице за първи път в жалбата по съдебен ред, за неправилност на мотивите в отговора на жалбата по административен ред трябва да се счита за допустимо. Всъщност в тези хипотези заинтересованото лице не е било в състояние точно и окончателно да се запознае с мотивите в основата на акта с неблагоприятни за него последици.

(вж. точка 86)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 99)