Съединени дела T‑479/11 и T‑157/12

Френска република
и
IFP Énergies nouvelles

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Научни изследвания в областта на петролните залежи — Имплицитна неограничена държавна гаранция, предоставена на Institut français du pétrole (IFP) посредством даването на статут на публичноправна организация с промишлен и търговски характер (EPIC) — Предимство — Презумпция за предимство“

Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 26 май 2016 г.

1.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Държавна гаранция в полза на предприятие, спрямо което не се прилагат обичайните производства по оздравяване и ликвидация — Задължение на Комисията да докаже наличието на предимство — Преценка с оглед на всички релевантни обстоятелства — Предимство, което се реализира в отношенията между предприятието — получател на посочената гаранция и неговите кредитори

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Държавна гаранция в полза на предприятие, спрямо което не се прилагат обичайните производства по оздравяване и ликвидация — Задължение на Комисията да докаже наличието на предимство — Изцяло хипотетична обосновка — Обосновка, недоказваща фактите, за които се носи тежестта на доказване

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

3.      Помощи, предоставяни от държавите — Административно производство — Задължения на Комисията — Надлежно и безпристрастно разглеждане — Вземане предвид на възможно най-пълната и надеждна информация — Обхват на задължението

(член 108, параграф 2 ДФЕС)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Правен характер — Тълкуване въз основа на обективни фактори — Съдебен контрол — Обхват

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

5.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Отстраняване на нередовност, изразяваща се в липса на мотиви, чрез тяхното излагане в хода на спорното производство — Недопустимост

(член 296 ДФЕС)

6.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Необходимост да се вземат предвид последиците от дадена мярка, за да се определи предимството на получателя

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

7.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Държавна гаранция в полза на предприятие, спрямо което не се прилагат обичайните производства по оздравяване и ликвидация — Доказване на наличието на предимство посредством презумпция за подобряване на финансовото положение на това предприятие — Граници

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

8.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Разглеждане на схема за помощи в нейната цялост — Допустимост — Разглеждане на общите характеристики на помощ, която е предоставена на базата на схема за помощ и която подлежи на уведомяване — Недопустимост

(член 108 ДФЕС)

9.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Държавна гаранция в полза на предприятие, спрямо което не се прилагат обичайните производства по оздравяване и ликвидация — Доказване на наличието на предимство посредством презумпция за подобряване на финансовото положение на това предприятие — Оборване на посочената презумпция

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

1.      Понятието за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС включва не само положителните престации, но и други видове намеса, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и които по този начин, без да бъдат субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и пораждат същите последици. За помощ се счита и намесата на държавата, която под каквато и да било форма е в състояние пряко или непряко да постави предприятията в по-благоприятно положение или която следва да се счита за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило при нормални пазарни условия.

За да провери дали предприятието получател се ползва от икономическо предимство, което не би получило в нормални пазарни условия, Комисията е длъжна да направи цялостен анализ на всички релевантни обстоятелства на спорната операция и на нейния контекст, включително на положението на предприятието получател и на съответния пазар.

В това отношение избраният от Комисията метод за определяне дали за дадена научноизследователска публичноправна организация е налице икономическо предимство, от което последната се е ползвала поради получения статут на публичноправна организация с промишлен и търговски характер, ползваща се от имплицитна неограничена държавна гаранция, който се състои в това да разгледа предимството, възникнало при отношенията между посочената организация и кредиторите ѝ, не е неправилен от правна страна.

Всъщност предимството, произтичащо от държавна гаранция, присъща за статута на предприятието — неин получател, се реализира в отношението, което обвързва предприятието с кредиторите му. За да може да се направи извод за наличието на предимство в конкретен случай, все пак трябва по-благоприятното третиране, което кредиторите предоставят на предприятието — получател на гаранцията, както и разходите и приходите на това предприятие, които се намаляват или увеличават чрез въпросното третиране, да бъдат определени, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства във връзка със спорната операция и контекста ѝ, в това число положението на предприятието получател и съответния пазар.

(вж. т. 70, 71, 82, 83, 87 и 88)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 71, 94—108, 114 и 115)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 72)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 73—75)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 126 и 130)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 129)

7.      Макар в решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P Съдът да потвърждава съществуването на оборима презумпция, съгласно която предоставянето на имплицитна неограничена държавна гаранция в полза на предприятие, спрямо което не се прилагат обичайните производства по оздравяване и ликвидация, води до подобряване на неговото финансово положение чрез облекчаване на тежестите, които обикновено натоварват неговия бюджет, това не променя факта, че възможността да се прибегне до презумпцията като начин на доказване, зависи от правдоподобността на предположенията, на които тя се основава.

В това отношение установената в горепосоченото съдебно решение презумпция се основава на две предпоставки, чиято правдоподобност е приета от Съда — от една страна, наличието на гаранция от публичните органи на държава членка да оказва благоприятно влияние върху оценката от кредиторите на риска от неизпълнение на получателя на гаранцията и от друга страна, това благоприятно влияние да се изразява в понижаването на разходите по кредита. Напротив, правдоподобността на изтъкнатото от Комисията предположение, че благоприятното влияние на наличието на гаранция от публичните органи на държава членка върху оценката от кредиторите на риска от неизпълнение на получателя на тази гаранция се изразява в понижаване на цените, предоставени му от неговите доставчици, не е очевидна сама по себе си.

При всички положения Комисията не може да се позовава на споменатата оборима презумпция, изведена от Съда в горепосоченото съдебно решение, за да докаже наличието на предимството при отношенията между, от една страна, научноизследователска публичноправна организация, ползваща се от имплицитна неограничена държавна гаранция, и от друга страна, нейните доставчици и клиенти, доколкото прилагането на тази презумпция се ограничава до отношенията, включващи финансова операция, заем или, в по-широк смисъл, кредит от страна на кредитора на такава публичноправна организация, по-специално до отношенията между тази организация и банковите и финансовите институции.

(вж. т. 136—139, 142 и 160)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 165—173)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 187—195)