Дело C‑694/20
Orde van Vlaamse Balies и др.
срещу
Vlaamse Regering
(Преюдициално запитване, отправено от Grondwettelijk Hof)
Решение на Съда (голям състав) от 8 декември 2022 година
„Преюдициално запитване — Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане — Задължителен автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености — Директива 2011/16/ЕС, изменена с Директива (ЕС) 2018/822 — Член 8аб, параграф 5 — Валидност — Адвокатска тайна — Освобождаване на обвързания с професионална тайна адвокат посредник от задължението за оповестяване — Задължение на адвоката посредник да уведоми всеки друг посредник, който не е негов клиент, за задълженията му за оповестяване — Членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз“
1. Сближаване на законодателствата — Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане — Директива 2011/16 — Обмен на информация при поискване — Посредник — Понятие — Практикуващ адвокат — Включване
(член 3, точка 21 от Директива 2011/16 на Съвета, изменена с Директива 2018/822)
(вж. т. 21 и 22)
2. Основни права — Зачитане на личния и семейния живот — Право на ефективна съдебна защита — Закрепване както в Хартата на основните права, така и в Европейската конвенция за защита на правата на човека — Ниво на защита, гарантирано от Хартата, което не нарушава нивото на защита, гарантирано от посочената конвенция
(членове 7, 47 и член 53, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 26)
3. Основни права — Харта на основните права — Зачитане на личния и семейния живот — Ограничаване на упражняването на предвидените в Хартата права и свободи — Условия — Предвидено в закона ограничаване — Зачитане на основното съдържание на правата — Спазване на принципа на пропорционалност — Преследване на цел от общ интерес — Обхват — Борба срещу агресивното данъчно планиране и предотвратяване на опасността от избягване на данъци и данъчни измами — Включване
(член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 34—41 и 44)
4. Сближаване на законодателствата — Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане — Директива 2011/16 — Обмен на информация при поискване — Наложени на адвокатите задължения за уведомяване и за сътрудничество — Нарушаване на правото на справедлив съдебен процес — Липса
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 8аб, параграф 5 от Директива 2011/16)
(вж. т. 60—65)
5. Сближаване на законодателствата — Административно сътрудничество в областта на данъчното облагане — Директива 2011/16 — Обмен на информация при поискване — Наложени на адвокатите задължения за уведомяване и за сътрудничество — Адвокатска тайна — Освобождаване на обвързания с професионална тайна адвокат посредник от задължението за оповестяване — Задължение на адвоката посредник да уведоми всеки друг посредник, който не е негов клиент, за задълженията му за оповестяване — Зачитане на личния и семейния живот — Невалидност
(член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 8аб, параграф 5 от Директива 2011/16)
(вж. т. 19, 27—32, 46—53, 56—66 и диспозитива)
Резюме
Във връзка с административното сътрудничество на националните данъчни органи на държавите членки Директива 2011/16(1) е изменена с Директива 2018/822, като за посредниците, участващи в трансгранични данъчни договорености за потенциално агресивно данъчно планиране, е въведено задължение за оповестяване пред компетентните органи(2). Така това задължение се отнася до всички, които участват в изготвянето, предлагането на пазара, организирането или управлението на прилагането на такива договорености, както и до всички, които оказват съдействие или предоставят консултации, а ако няма такива лица — до самото данъчнозадължено лице.
Съгласно друга разпоредба от изменената Директива 2011/16(3) всяка държава членка може да предприеме необходимите мерки, за да предостави на обвързаните с професионална тайна посредници, които участват в тези договорености, правото да се освободят от задължението за оповестяване, когато то би нарушило посоченото задължение за професионална тайна, което се прилага съгласно националното право. В такъв случай съответната държава членка гарантира, че посредниците са длъжни незабавно да уведомят всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване. Обвързаните с професионална тайна посредници могат обаче да бъдат освободени от задължението за оповестяване само доколкото упражняват дейност в рамките на съответното национално законодателство, което регулира тяхната професия.
За да се изпълнят въведените с Директива 2018/822 изисквания и за да се гарантира, че професионалната тайна не е пречка за необходимите оповестявания, разпоредбите на фламандската правна уредба относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, с които се транспонира посочената директива, предвиждат по-специално, че когато е обвързан от професионална тайна, посредникът трябва писмено да уведоми другия посредник или другите посредници — като посочи конкретни причини — че не може да изпълни задължението си за оповестяване, вследствие на което това задължение преминава автоматично върху другия посредник или върху другите посредници.
Orde van Vlaamse Balies (Камара на фламандските адвокатски колегии), Belgian Association of Tax Lawyers(4) и трима адвокати оспорват това задължение за уведомяване, наложено на действащия като посредник адвокат. Всъщност това задължение за уведомяване не можело да бъде изпълнено, без да се наруши професионалната тайна, с която са обвързани адвокатите. Освен това посоченото задължение за уведомяване не било необходимо, тъй като самият клиент, независимо дали е подпомаган от адвоката, може да уведоми другите посредници и да поиска от тях да изпълнят задължението си за оповестяване. Ето защо жалбоподателите сезират Grondwettelijk Hof (Конституционен съд, Белгия) с жалби за спиране на действието на съответните разпоредби от националното право, както и за тяхната пълна или частична отмяна.
Запитващата юрисдикция поставя на Съда въпрос относно валидността на разпоредбата от изменената Директива 2011/16(5), с която се налага задължение за уведомяване.
В решението си Съдът, заседаващ в голям състав, постановява, че тази разпоредба е невалидна с оглед на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз(6), доколкото нейното прилагане от държавите членки има за последица задължаването на адвоката, действащ като посредник, да уведоми незабавно всеки друг посредник, който не е негов клиент, относно задълженията му за оповестяване съгласно тази разпоредба, когато посоченият адвокат е освободен от задължението за оповестяване поради професионалната тайна, с която е обвързан.
Съображения на Съда
В самото начало Съдът уточнява, че въпросът се отнася до валидността на предвиденото в изменената Директива 2011/16 задължение за уведомяване с оглед на членове 7 и 47 от Хартата само доколкото уведомяването трябва да се извърши от действащ като посредник адвокат спрямо друг посредник, който не е негов клиент. Всъщност, когато уведомяването е извършено от адвокатът посредник спрямо неговия клиент, независимо дали последният е друг посредник, или съответното данъчнозадължено лице, уведомяването не може да постави под въпрос спазването на съответните права и свободи, гарантирани с Хартата.
За да провери валидността на задължението за уведомяване, Съдът тълкува член 7 от Хартата в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека относно съответстващата разпоредба, а именно член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека(7). Съгласно тази практика последната разпоредба закриля поверителността на всяка кореспонденция между физически лица и предоставя засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти. Оттук Съдът стига до извода, че член 7 от Хартата гарантира не само дейността по защита, но и тайната на правната консултация както с оглед на нейното съдържание, така и с оглед на съществуването ѝ. Ето защо, освен в изключителни случаи, лицата, които се консултират с адвокат, трябва основателно да могат да очакват, че без съгласието им техният адвокат няма да разкрие на никого, че те се консултират с него.
Защитата, предоставена на адвокатската тайна, се обосновава с основната задача, която имат адвокатите в едно демократично общество, а именно защитата на правните субекти. Тази задача включва изискването всеки субект да може да се консултира свободно със своя адвокат, за да получи независими юридически съвети, като разчита на лоялността на адвоката.
Изрично предвиденото в изменената Директива 2011/16 задължение за адвоката посредник, който е освободен от задължението за оповестяване, да уведоми незабавно другите посредници, които не са негови клиенти, за задълженията им за оповестяване, обаче има за неизбежна последица, че тези други посредници узнават за самоличността на уведомилия ги адвокат посредник, за неговата преценка, че съответната договореност трябва да бъде оповестена, както и за факта, че той е консултиран във връзка с нея. Съдът констатира, че това води до намеса в гарантираното в член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти. Освен това задължението за уведомяване води косвено до друга намеса в същото право, произтичаща от обстоятелството, че така уведомените трети посредници разкриват пред данъчната администрация самоличността на адвоката посредник и факта, че той е консултиран.
По отношение на евентуалната обоснованост на тези намеси Съдът припомня, че се допускат ограничения на правото на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти, стига тези ограничения да са предвидени в закон, да зачитат основното съдържание на посочените права и при спазване на принципа на пропорционалност да са необходими и действително да отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
В случая Съдът констатира, че е спазен принципът на законност, както и че е изпълнено изискването да е зачетено основното съдържание на правото на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти.
Що се отнася до пропорционалността на намесата, Съдът припомня, че направеното през 2018 г. изменение в Директива 2011/16 се вписва в рамките на международно данъчно сътрудничество, чиято цел е да допринесе за предотвратяване на опасността от избягване на данъци и данъчни измами, които представляват признати от Съюза цели от общ интерес.
Дори да се приеме обаче, че задължението за уведомяване, което има обвързаният с професионална тайна адвокат, действително е подходящо да допринесе за борбата срещу агресивното данъчно планиране и за предотвратяването на опасността от избягване на данъци и данъчни измами, то не е необходимо за постигането на тези цели, и по-специално за да се гарантира, че информацията относно трансграничните договорености се подава до компетентните органи. Всъщност всички посредници по принцип са длъжни да подават посочената информация до тези органи. Следователно нито един посредник не може основателно да твърди, че не е знаел за ясно посочените в Директивата задължения за оповестяване, които той има пряко и лично.
Освен това, тъй като всеки посредник се освобождава от задължението за оповестяване само ако може да докаже, че оповестяването вече е извършено от друг посредник, няма основание за опасение, че посредниците, без да проверят, разчитат на това адвокатът посредник да извърши изискваното оповестяване. Също така, тъй като в Директивата е предвидено, че професионалната тайна може да доведе до освобождаване от задължението за оповестяване, съгласно тази директива адвокатът посредник е лице, от което другите посредници не могат a priori да очакват никаква инициатива, която може да ги освободи от собствените им задължения за оповестяване.
Що се отнася до разкриването на самоличността на адвоката посредник от третите уведомени посредници пред данъчната администрация, това разкриване също не е необходимо за преследването на целите на Директивата. Всъщност задължението за оповестяване, което имат другите посредници, които не са обвързани с професионална тайна, а ако няма такива посредници, задължението за оповестяване, което има съответното данъчнозадължено лице, по принцип гарантират уведомяването на данъчната администрация. Освен това, след като е получила такава информация, данъчната администрация може да поиска допълнителна информация пряко от съответното данъчнозадължено лице, което тогава може да се обърне за помощ към своя адвокат, или тя може да извърши проверка на данъчното положение на това данъчнозадължено лице.
Ето защо Съдът приема, че предвиденото в Директивата на Съюза задължение за уведомяване нарушава гарантираното в член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвоката и неговия клиент, доколкото предвижда, че обвързаният с професионална тайна адвокат посредник е длъжен да уведоми всеки друг посредник, който не е негов клиент, относно задълженията му за оповестяване.
Освен това Съдът отхвърля приложимостта в случая на член 47 от Хартата, тъй като тя предполага наличието на връзка със съдебно производство. В случая обаче такава връзка липсва, тъй като задължението за уведомяване възниква на ранен етап най-късно когато подлежащата на оповестяване трансгранична договореност е изготвена и е станала готова за прилагане, т.е. извън рамките на съдебно производство или на подготовката му. Следователно задължението за уведомяване, което за обвързания с професионална тайна адвокат посредник замества задължението за оповестяване, не води до намеса в гарантираното в член 47 от Хартата право на справедлив съдебен процес.