РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

17 март 2015 година(*)

„Дъмпинг — Внос на феросилиций с произход от Русия — Отказ за възстановяване на събрани антидъмпингови мита — Определяне на експортната цена — Единен стопански субект — Определяне на дъмпинговия марж — Прилагане на метод, различен от използвания при първоначалното разследване — Промяна в обстоятелствата — Член 2, параграф 9 и член 11, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1225/2009“

По дело T‑466/12

RFA International, LP, установено в Калгари (Канада), за което се явява Б. Евтимов, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват P. Němečková и A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5585 окончателен, C(2012) 5588 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен на Комисията от 10 август 2012 г., относно искания за възстановяване на антидъмпингови мита, платени при вноса на феросилиций с произход от Русия, доколкото с тях се отказва възстановяване на събраните антидъмпингови мита, с изключение на тези от тях, исканията за които са обявени за недопустими поради подаването им след изтичане на законния срок,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro (докладчик), председател, S. Gervasoni и L. Madise, съдии,

секретар: L. Grzegorczyk, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 септември 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

 Право на СТО

1        Съгласно член VI.1 от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ) „[д]оговарящите се страни признават, че дъмпингът, чрез който стоки на една страна се въвеждат в търговията на друга страна при по-ниска от тяхната нормална стойност, следва да бъде порицаван, ако причинява или създава опасност да причини съществена вреда на едно изградено на територията на договаряща се страна производство, или съществено забавя изграждането на такова местно производство“.

2        Споразумението за прилагането на член VІ от ГАТТ (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „антидъмпинговото споразумение“) се съдържа в приложение 1 A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5).

3        Членове 18.3 и 18.3.1 от антидъмпинговото споразумение имат следното съдържание:

„18.3.      Разпоредбите [от антидъмпинговото споразумение] следва да се прилагат по отношение на процедури по разследване и прегледи на вече въведени мерки, които са започнати в резултат на заявления, направени на датата или след влизане в сила за дадена страна членка на Споразумението за СТО, съгласно условията на алинеи 3.1 и 3.2.

18.3.1. По отношение изчисляването на дъмпинговия марж при процедурата за връщане на надвзети суми съгласно член 9, параграф 3, следва да се прилагат правилата, използвани при най-скорошното решение за или преглед на дъмпинга“.

 Правото на Съюза

4        Основната антидъмпингова уредба се съдържа в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (OB L 343, стр. 51 и поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22, наричан по-нататък „основният регламент“), който заменя Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен.

5        В член 2 от основния регламент се предвиждат правила за определянето на дъмпинга. Параграф 1 определя нормалната стойност, както следва:

„1.      Нормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия.

Когато обаче износителят в страната на износа не произвежда или не търгува със сходен продукт, нормалната стойност може да се определи на основата на цените на други продавачи или производители.

Цените по сделки между страни, които се явяват съдружници или които прилагат компенсационно споразумение помежду си, не се считат за част от обичайните търговски условия и не могат да служат като основа за определяне на нормалната стойност, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни.

За да се определи дали две страни са съдружници, може да се вземе предвид дефиницията за свързани страни, съдържаща се в член 143 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността“.

6        В основния регламент член 2, параграфи 8 и 9 се отнася до цената при износ. Той гласи, както следва:

„8.      Експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на продукт, предназначен за износ от страната на износа за [Европейския съюз].

9.      Когато няма експортна цена или тя е вероятно тя да е ненадеждна поради отношения на съдружие или компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице, експортната цена се конструира на основата на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, или, ако продуктите не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени, на друга разумна основа.

В тези случаи се извършват корекции за всички разходи, включително мита и данъци, натрупани по веригата между вноса и препродажбата и за произтичащата печалба, така че да се определи надеждна експортна цена на равнището на границата на [Европейския съюз].

Разходите, за които се извършват корекции, включват обичайните разходи, които са за сметка на вносителя, но се заплащат от трета страна, от или извън [Европейския съюз], която се счита за съдружник или има компенсационно споразумение с вносителя или износителя, като тук се включват[:] обичайните разходи за транспорт, застраховка, заготовка, товарене и допълнителни разходи; митата, антидъмпинговите мита и други такси, дължими при внос или продажба на продукти в страната на вноса; обоснована граница на разходите за реализация, общите и административни разходи и печалбата“.

7        Член 2, параграф 10 от основния регламент предвижда следното относно сравнението между експортната цена и нормалната стойност:

„10.      Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на едно и също ниво на търговията по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на [цените]. Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се държи сметка — за всеки конкретен случай съобразно особеностите му — под формата на корекции за разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост. Корекции, които дублират вече извършените, не се допускат, особено при отчитане на отстъпки, рабати, количества и ниво на търговията. Когато са изпълнени упоменатите условия, корекции могат да се правят за посочените по-долу фактори:

[…]“.

8        Член 11, параграф 8 от основния регламент определя реда за възстановяване на събра ни мита. Разпоредбата гласи следното:

„8.      Независимо от параграф 2 вносител може да предяви искане за възстановяване на събрани мита, ако се докаже, че дъмпинговият марж, на чиято основа са платени митата, е бил елиминиран или редуциран до ниво, по-ниско от нивото на действащото мито.

При предявяване на искане за възстановяване на антидъмпингови мита вносителят подава заявление до Комисията. Заявлението се депозира чрез държавата членка, на територията на която продуктите са допуснати за свободно обращение, в рамките на шест месеца, считано от датата, на която размерът на наложените окончателни мита е бил надлежно определен от компетентните органи или считано от датата, на която е взето решение да се съберат окончателно обезпечените като временно мито суми. Държавите членки незабавно препращат заявлението до Комисията.

Заявление за възстановяване на мита се приема, че е надлежно подкрепено от доказателства, само когато съдържа точна информация за сумата, за която се претендира възстановяване на антидъмпингови мита и цялата митническ[а] документация, свързана с изчисляването и заплащането на тази сума. Заявлението съдържа също така доказателства, за представителен период от време, за нормалните стойности и експортните цени за [Европейския съюз] на износителя или производителя, обект на митата. В случаите, когато вносителят не е свързано лице със съответния износител или производител и информацията за това не е в непосредствена наличност, или когато износителят или производителят не е готов да предостави тази информация на вносителя, заявлението съдържа декларация на износителя или производителя, че дъмпинговият марж е редуциран или елиминиран, по смисъла на този член, и че релевантните подкрепящи доказателства ще бъдат предоставени на Комисията. Когато тези доказателства от износителя или производителя не постъпят в рамките на разумен период от време, заявлението се отхвърля.

След консултации с консултативния комитет Комисията решава дали и в каква степен заявлението следва да бъде уважено. Тя може да реши по всяко време да открие процедура за междинно преразглеждане, при което информацията и заключенията от това преразглеждане, проведено в съответствие с разпоредбите за провеждане на подобни преразглеждания, се използва като основа за определяне дали и в каква степен възстановяването е оправдано. Възстановяването на мита се осъществява в нормалния случай в рамките на 12 месеца, но при никакви обстоятелства не може да се забави повече от 18 месеца, считано от датата, на която вносителят на продукта, за който е наложено антидъмпингово мито, е подал надлежно подкрепено с доказателства заявление с искане за възстановяване. Плащането на разрешено възстановяване на мито следва да се осъществява обикновено от държавите членки в рамките на 90 дни от вземането на решението на Комисията“.

9        Член 11, параграф 9 от основния регламент предвижда:

„При провеждането на всяко преразглеждане или разследване за възстановяване на мита съгласно настоящия член Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2, и по-специално параграфи 11 и 12 от него, и на член 17“.

10      Насоките за прилагане на член 11, параграф 8 от основния регламент са определени от Комисията на Европейските общности в Известие относно възстановяването на антидъмпингови мита (ОВ C 127, 2002 г., стр. 10, наричано по-нататък „тълкувателното известие“). По-специално точка 3.2.3 от тълкувателното известие, озаглавено „Анализ на основателността на заявлението“, предвижда:

„a)      Обща методология

[…]

Член 11, параграф 9 от основния регламент предвижда използването от Комисията на „същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2 (Определяне на дъмпинг), и по-специално параграфи 11 и 12 от него (Използване на среднопретеглени стойности при изчисляване на дъмпинговия марж) и на член 17 (Представителна извадка)“.

[…]

б)      […]

в)      Използване на констатациите от преразглеждането

При разглеждането на всяко заявление за възстановяване Комисията може да реши по всяко време да започне междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент. Процедурата, свързана със заявлението за възстановяване, се отлага до приключването на разследването за преразглеждане.

Констатациите от разследването за преразглеждане могат да се използват единствено за определяне на основателността на заявлението за възстановяване, при условие че датата на фактуриране на сделките, за които се предявява искане за възстановяване, попада в рамките на периода на разследване на преразглеждането.

г)      […]“.

 Обстоятелства, предхождащи спора

11      Жалбоподателят RFA International, LP е учредено в Канада командитно дружество, обичайно осъществяващо ежедневната си търговската си дейност от своето дъщерно дружество в Швейцария. От дата, която не е определена, но не по-рано от 25 февруари 2008 г., с посредничеството на швейцарското си дъщерно дружество жалбоподателят закупува, препродава, внася и складира в Европейския съюз феросилиций с произход от Русия, който е произведен от две установени в Русия сестрински дружества —„Челябинский электрометаллургический комбинат“ ОАО (наричано по-нататък „ЧЭМК“) и „Кузнецкие ферросплавы“ OAO (наричано по-нататък „КФ“). Феросилицият е сплав, използвана при производството на стомана и желязо.

12      Вследствие на жалба, подадена от Посредническия комитет на металургичната индустрия (Euroalliages), на 25 февруари 2008 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 172/2008 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, Бившата югославска република Македония и Русия (ОВ L 55, стр. 6, наричан по-нататък „първоначалният регламент“). Съгласно член 1 от първоначалния регламент, ставката на окончателното антидъмпингово мито, с което се облага нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, е 22,7 % за произведените от ЧЭМК и КФ изделия.

13      На 30 ноември 2009 г. ЧЭМК и КФ подават по ред на член 11, параграф 3 от основния регламент искане за частично междинно преразглеждане по отношение единствено на дъмпинга. Предприетото от Комисията разследване въз основа на това искане обхваща периода между 1 октомври 2009 г. и 30 септември 2010 г. (наричан по-нататък „период на разследването за преразглеждане“).

14      Между 30 юли 2009 г. и 10 декември 2010 г. жалбоподателят сезира Комисията по реда на член 11, параграф 8 от основния регламент чрез белгийските, германските, италианските, нидерландските, финландските, шведските и британските митнически органи с редица искания за възстановяване на събрани антидъмпингови мита. Исканията се отнасят до антидъмпингови мита, които жалбоподателят е внесъл в периода между 7 януари 2009 г. и 10 декември 2010 г. Разследването във връзка с възстановяването засяга периода от 1 октомври 2008 г. до 30 септември 2010 г. (наричан по-нататък „период на разследване във връзка с възстановяването“). За да изчисли нови дъмпингови маржове, Комисията разделя този период на два периода — първият от 1 октомври 2008 г. до 30 септември 2009 г. (наричан по-нататък „първи период на разследване“) и вторият от 1 октомври 2009 г. до 30 септември 2010 г. (наричан по-нататък „втори период на разследване“). Вторият период на разследване съответства на периода на разследването за преразглеждане.

15      С писмо от 12 януари 2011 г. (приложение A.3) ЧЭМК, КФ и жалбоподателят (заедно наричани по-нататък „групата ЧЭМК“) предоставят на Комисията пояснения относно структурата на групата ЧЭМК, в отговор на отправено им от нея искане за пояснение в рамките на производството за междинно преразглеждане.

16      На 9 ноември 2011 г. Комисията предоставя на жалбоподателя своето заключение по отношение на първия период на разследване. За този период Комисията установява отрицателен дъмпингов марж, който дава основание на жалбоподателя да си възстанови събраните антидъмпингови мита.

17      На 16 януари 2012 г. Съветът, без да променя равнището на действащата антидъмпингова мярка, закрива производството за междинно преразглеждане с приемането на Регламент за изпълнение (ЕС) № 60/2012 за прекратяване на частичното междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от [основния регламент] на антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на феросилиций с произход, inter alia, от Русия (ОВ L 22, стр. 1, наричан по-нататък „регламентът за изпълнение“). При преценката на експортната цена Съветът по-специално разглежда и отхвърля представените от ЧЭМК и КФ в производството за преразглеждане доводи, целящи да докажат, че заедно с жалбоподателя те образуват единен стопански субект (съображения 23, 24, 36 и 37 от регламента за изпълнение).

18      С писма от 5 и 6 юни 2012 г. Комисията предоставя на жалбоподателя заключението си относно втория период на разследване. От документите следва, че за този период Комисията е изчислила дъмпингов марж от 24,1 %, поради което според нея по отношение на този период заявлението за възстановяване трябва да бъде отхвърлено (приложение A.4).

19      С писмо от 20 юни 2012 г. жалбоподателят оспорва заключението на Комисията относно втория период на разследване и представя собственото си становище (приложение A.5).

20      На 10 август 2012 г. Комисията приема Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5585 окончателен, C(2012) 5588 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен, относно искания за възстановяване на антидъмпингови мита, платени при вноса на феросилиций с произход от Русия (наричани по-нататък заедно „обжалваните решения“), с които, от една страна, уважава отнасящите се до първия период на разследване искания за възстановяване, поради тяхната допустимост, и от друга страна, отхвърля исканията за възстановяване, които се отнасят до втория период на разследване (приложение A.1). Решенията са връчени на жалбоподателя на 14 август 2012 г. (приложение A.2).

 Обжалваните решения

21      На първо място, от една страна, в обжалваните решения Комисията уточнява периода на разследване във връзка с възстановяването. Във връзка с това тя запазва вече направеното в хода на разследването за възстановяване разделение на този период на два периода (вж. точка 14 по-горе). Тъй като вторият период съответства на периода на разследването за преразглеждане, Комисията посочва, че може да използва заключението от това разследване, за да се произнесе по основателността на заявлението за възстановяване, както става ясно от тълкувателното известие (съображения 4—7 от обжалваните решения). От друга страна, Комисията разглежда допустимостта на исканията за възстановяване. В това отношение по-конкретно тя установява, че тези искания са частично недопустими, тъй като по отношение на някои осъществени в първия период на разследване трансакции са били предявени извън определения в член 11, параграф 8 от основния регламент шестмесечен срок (съображение 10 от обжалваните решения).

22      На второ място Комисията разглежда основателността на исканията за възстановяване.

23      Най-напред, що се отнася до експортната цена, Комисията е приложила член 2, параграф 9 от основния регламент, приемайки, че жалбоподателят, посредством когото ЧЭМК и КФ са осъществявали своите продажби за износ, е поел всички дейности по вноса в Съюза. С оглед на това тя е определила експортната цена въз основа на цената, на която внесените изделия са препродавани за първи път на независим купувач, коригирана в зависимост от направените между вноса и препродажбата разходи, в зависимост от определен на 6 % марж на печалба, както и в зависимост от обоснована граница на разходите за реализация, административните и другите общи разходи (наричани по-нататък заедно „останалите разходи“) (съображения 21 и 22 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображения 22 и 23 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен). Второ, Комисията е разгледала довода на жалбоподателя, ЧЭМК и КФ, че те е трябвало да бъдат третирани като единен стопански субект и не е следвало да се прави никаква корекция по отношение на останалите разходи и на маржа на печалба при определянето на експортната цена. В отговор на този довод, от една страна, Комисията е потвърдила своя извод, че жалбоподателят е трябвало да се квалифицира като вносител съдружник по смисъла на член 2, параграф 9 от основния регламент. От друга страна, тя е приела, че наличието на единен стопански субект няма значение за корекциите по член 2, параграф 9 от основния регламент, който е приложим изрично към случаите на съдружие между износителя и вносителя (съображения 23 и 24 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображения 24 и 25 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен).

24      По-нататък, що се отнася до изчисляването на дъмпинговия марж, Комисията е установила най-напред, че за първия период на разследване дъмпинговият марж е бил отрицателен, докато за втория период той е достигнал 23,1 %, след корекцията, направена с оглед на бележките на жалбоподателя (съображение 29 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображение 30 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен). Второ, Комисията е уточнила, че в рамките на разследването за възстановяване и за разлика от разследването, довело до приемането на първоначалния регламент, тя е изчислила на първо време дъмпингов марж за ЧЭМК и марж за КФ, преди да определи осреднен дъмпингов марж за групата ЧЭМК. Тя е обосновала прилагането на тази нова методология с промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент, отнасящ се до изменението от страна на групата ЧЭМК на продажбените маршрути при износа на феросилиций, при което според Комисията тази методология съответства на изискванията на член 2 от същия регламент (съображения 31—33 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображения 32—34 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен).

25      Накрая Комисията е разгледала доводите на жалбоподателя, изложени в отговор на предоставеното му от нея заключение във връзка с разследването за възстановяване. С оглед на това по-специално тя е разгледала и отхвърлила, от една страна, доводите на жалбоподателя, с които се оспорва наличието на промяна в обстоятелствата, обосноваващи прилагането на нова методология на изчисляване (съображения 40—47 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображения 41—48 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен). От друга страна, тя е отхвърлила доводите на жалбоподателя относно понятието за единен стопански субект (съображение 48 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображение 49 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен).

 Производство и искания на страните

26      На 23 октомври 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

27      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен във втори състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

28      По доклад на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на предвидените в член 64 от Процедурния правилник процесуално-организационни действия поставя писмено въпрос на жалбоподателя. Той е отговорил в определения срок.

29      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 17 септември 2014 г.

30      Жалбоподателят иска Общият съд:

–        да отмени частично обжалваните решения, доколкото с тях се отказва възстановяване на антидъмпингови мита, с изключение на тези от тях, исканията за които са обявени за недопустими поради подаването им след изтичане на законния срок,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

31      Комисията иска Общият съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

32      В подкрепа на жалбата си за отмяна жалбоподателят изтъква две основания. Първото е изведено от грешки при прилагане на правото или явни грешки в преценката, допуснати от Комисията при определянето на експортната цена. Второто основание е изведено от явна грешка в преценката и от нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент, тъй като Комисията е приела наличието на промяна в обстоятелствата и е приложила нова методология за определяне на дъмпинговия марж.

 По първото основание, изведено от грешки при прилагане на правото или явни грешки в преценката, допуснати при определянето на експортната цена

33      С първото основание за отмяна жалбоподателят упреква по същество Комисията, че при определянето на експортната цена погрешно е направила корекции с оглед на останалите му разходи и неговата печалба, които се отнасят до дейността му по износ в качеството на вътрешен отдел по продажби и на отдел за дистрибуция на единен стопански субект, какъвто той образува заедно с ЧЭМК и КФ. Това основание има две части, първата от които се отнася до съдържащия се в обжалваните решения извод, че жалбоподателят не образува заедно с ЧЭМК и КФ единен стопански субект, а втората се отнася до изложеното в обжалваните решения съображение, че понятието за единен стопански субект няма значение за формирането на експортната цена.

34      Най-напред следва да се разгледа втората част от настоящото основание, преди по-нататък да се прецени неговата първа част.

 По втората част

35      В рамките на втората част от първото основание жалбоподателят счита, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото или явна грешка в преценката, като в обжалваните решения е приела, че наличието на единен стопански субект няма значение за формирането на експортната цена в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, въпреки че от решенията от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP (C‑191/09 P и C‑200/09 P, Сб., EU:C:2012:78, т. 55 и 56) и от 10 март 2009 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет (T‑249/06, Сб., EU:T:2009:62, т. 177) е видно, че понятието за единен стопански субект, което е приложимо и при определянето на нормалната стойност, има значение „за определянето на експортната цена“. Макар тази съдебна практика да се отнася до корекции, осъществявани въз основа на член 2, параграф 10 от основния регламент, според жалбоподателя в текста на член 2, параграф 9 не са предвидени пречки, нито пък има императивно правно или икономическо съображение, което да препятства съобразяването с тази практика при определянето на експортната цена съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент. Това съобразяване щяло да доведе до невъзможност да бъдат коригирани по член 2, параграф 9 от основния регламент останалите разходи и печалбата, които се отнасят до износа на дружество, действащо като вътрешен отдел по износа. В дадения случай това означавало, че ако Комисията не беше допуснала предполагаемите грешки, останалите разходи и печалбата на жалбоподателя щяха да бъдат коригирани само в частта, в която се отнасят до неговата дейност по вноса и до последващата вноса дейност.

36      Комисията оспорва основателността на тези доводи.

37      Най-напред следва да се напомни, от една страна, че по отношение на мерките за търговска защита Съветът и Комисията (наричани по-нататък заедно „институциите“) разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат (решение от 27 септември 2007 г., Ikea Wholesale, C‑351/04, Сб., EU:C:2007:547, т. 40). Това означава, че контролът от съд на Съюза върху тази преценка трябва да се сведе до проверката на това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (решения от 7 май 1987 г., NTN Toyo Bearing и др./Съвет, 240/84, Rec, EU:C:1987:202, т. 19, от 14 март 1990 г., Gestetner Holdings/Съвет и Комисия, C‑156/87, Rec, EU:C:1990:116, т. 63 и от 7 февруари 2013 г., EuroChem MCC/Съвет, T‑84/07, Сб., EU:T:2013:64, т. 32).

38      От друга страна, следва да се припомни, първо, че съгласно член 2, параграф 8 от основния регламент експортната цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на продукт, предназначен за износ в Съюза. Съгласно член 2, параграф 9, първа алинея от основния регламент, когато няма експортна цена или има вероятност тя да е ненадеждна поради отношения на съдружие или компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице, експортната цена се формира въз основа на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, или, ако продуктите не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени, на друга разумна основа.

39      Следователно в случаите на съдружие между износителя и вносителя институциите имат право в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент да формират експортната цена. Съдебната практика допуска, че подобно съдружие е налице, когато износителят и вносителят принадлежат към една и съща група (в този смисъл и по аналогия вж. решения от 5 октомври 1988 г., Canon и др./Съвет, 277/85 и 300/85, Rec, EU:C:1988:467, т. 31, от 14 септември 1995 г., Descom Scales/Съвет, T‑171/94, Rec, EU:T:1995:164, т. 33 и от 20 октомври 1999 г., Swedish Match Philippines/Съвет, T‑171/97, Rec, EU:T:1999:263, т. 73).

40      Второ, по силата на член 2, параграф 9, втора алинея от основния регламент, когато експортната цена се образува на основата на цената за първия независим купувач или на друга разумна основа, се извършват корекции, за да се вземат предвид всички разходи, натрупани по веригата между вноса и препродажбата, така че да се определи надеждна експортна цена на границата на Съюза. Съгласно член 2, параграф 9, трета алинея от основния регламент разходите, за които се допуска корекция, включват по-специално обоснована граница за останалите разходи и за печалбата (решение от 25 октомври 2011 г., ЧЭМК и КФ/Съвет, T‑190/08, Rec, EU:T:2011:618, т. 27).

41      Във връзка с това най-напред следва да се добави, че корекциите, предвидени в член 2, параграф 9, втора и трета алинея, са осъществени служебно от институциите (вж. по аналогия решения от 7 май 1987 г., Nachi Fujikoshi/Съвет, 255/84, Rec, EU:C:1987:203, т. 33, от 7 май 1987 г., Minebea/Съвет, 260/84, Rec, EU:C:1987:206, т. 43 и Descom Scales/Съвет, точка 39 по-горе, EU:T:1995:164, т. 66). Освен това трябва да се отбележи, че тази разпоредба не изключва осъществяването на корекции по отношение на направените преди вноса разходи, доколкото те обичайно се понасят от вносителя (в този смисъл и по аналогия вж. решение Gestetner Holdings/Съвет и Комисия, точка 37 по-горе, EU:C:1990:116, т. 31—33).

42      По-нататък, макар член 2, параграф 9 от основния регламент да предвижда, че се извършва корекция чрез определянето на обоснована граница за останалите разходи и за печалбата, тази разпоредба не предвижда методология за изчисляване или за определяне на тази граница. В разпоредбата се посочва само че свързаната с корекцията граница трябва да бъде разумно определена (вж. в този смисъл решение ЧЭМК и КФ/Съвет, точка 40 по-горе, EU:T:2011:618, т. 28).

43      Накрая, определянето на обоснована граница за останалите разходи и за печалбата не представлява изключение от посочената в точка 37 по-горе съдебна практика, съгласно която институциите разполагат в областта на мерките за търговска защита с широко право на преценка, така че съдилищата на Съюза упражняват само ограничен съдебен контрол. Всъщност това определяне включва по необходимост извършването на сложни икономически преценки (вж. в този смисъл решение ЧЭМК и КФ/Съвет, точка 40 по-горе, EU:T:2011:618, т. 38; вж. по аналогия решения от 30 март 2000 г., Miwon/Съвет, T‑51/96, Rec, EU:T:2000:92, т. 42 и от 21 ноември 2002 г., Kundan и Tata/Съвет, T‑88/98, Rec, EU:T:2002:280, т. 50).

44      Трето, предвид посоченото по-горе и съдебната практика следва да се отбележи, че при съдружие между износителя и вносителя заинтересованата страна — която възнамерява да оспори обхвата на осъществените по реда на член 2, параграф 9 от основния регламент корекции поради прекомерност на определените граници за останалите разходи и за печалбата — трябва да представи доказателства и конкретни изчисления, обосноваващи нейните твърдения, и в частност евентуално алтернативна ставка (в този смисъл и по аналогия вж. решение Canon и др./Съвет, точка 39 по-горе, EU:C:1988:467, т. 32).

45      В случая най-напред е безспорно твърдението, изложено от жалбоподателя в хода на административното производство пред Комисията, че заедно с ЧЭМК и КФ той е образувал единен стопански субект и е упражнявал, освен дейности, свързани с вноса, също и дейности по износ в качеството на вътрешен отдел за дистрибуция на този субект.

46      По-нататък в обжалваните решения Комисията е приела, че от една страна, жалбоподателят е осъществявал всички дейности, които обикновено се осъществяват от свързан вносител, поради което той следва да се счита за намиращ се в съдружие с ЧЭМК и КФ, и че експортната цена би следвало да се формира съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент. От друга страна, Комисията е приела, че наличието на единен стопански субект няма значение за това дали корекциите е трябвало да бъдат осъществени по силата на тази разпоредба. Всъщност член 2, параграф 9 от основния регламент би бил изрично приложим при съдружие между износителя и вносителя (съображение 24 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображение 25 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен). Освен това Комисията допълва, че обстоятелството дали съдружието е приело формата на единен стопански субект е без значение по отношение на корекция, осъществявана по реда на член 2, параграф 9. Цитираните от жалбоподателя решения Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, точка 35 по-горе (EU:C:2012:78), и Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет, точка 35 по-горе (EU:T:2009:62), не са относими, тъй като делото, по което те са постановени, се е отнасяло до корекция по реда на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент (съображение 48 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображение 49 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен).

47      Накрая, видно от данните по делото, за да формира експортната цена въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент, Комисията е възприела обоснована граница за останалите разходи от 2,29 % от нетния оборот на жалбоподателя и обоснована граница за печалбата, съответстваща на 6 % от нетния оборот.

48      С оглед на тези припомнени обстоятелства и уточнения следва да бъде разгледана основателността на доводите на жалбоподателя, изложени от него в подкрепа на настоящата част от първото основание. Във връзка с това следва да се припомни упрекът на жалбоподателя за допуснати от Комисията грешки при прилагане на правото или фактологически грешки, тъй като погрешно приела, че наличието на единен стопански субект няма значение за определянето на експортната цена, с което по същество цели да оспори част от направените от Комисията въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент корекции по отношение на неговите останали разходи и печалба.

49      Освен това в случая е важно да се спомене направеното от жалбоподателя потвърждение, че експортната цена е трябвало да се формира съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, чиято приложимост по този начин той не оспорва. От друга страна, жалбоподателят потвърждава в съдебното заседание, че корекции е следвало да бъдат направени по отношение на останалите разходи и печалбата, които се отнасят до дейността му като вносител и според него попадат в приложното поле на тази разпоредба.

50      На първо място, жалбоподателят твърди по същество, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, тъй като неправилно е приела, че наличието на единен стопански субект е без значение в контекста на член 2, параграф 9 от основния регламент.

51      Следва обаче да се посочи, че в отговор на доводите на жалбоподателя, изложени в хода на административното производство и изведени от обстоятелството, че той образува заедно с ЧЭМК и КФ единен стопански субект, Комисията напомня в обжалваните решения, че жалбоподателят е осъществявал дейност, която обичайно осъществява свързаният вносител, поради което необходимите условия за предвидените в член 2, параграф 9 от основния регламент корекции са били изпълнени. Тя уточнява също така, че наличието или липсата на единен стопански субект е без значение за това дали е трябвало да се приложат корекции в съответствие с член 2, параграф 9 от основният регламент, когато условията за прилагане на тази разпоредба са били налице и тя е била изрично приложима поради наличието на съдружие между износителя и вносителя. Освен това според Комисията без значение за осъществената в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент корекция е обстоятелството дали съдружието между жалбоподателя, ЧЭМК и КФ е имало формата на единен стопански субект.

52      По този начин се оказва, че отхвърлянето в обжалваните решения на довода на жалбоподателя, който той извежда от наличието на единен стопански субект, по същество се основава на съображението, че наличието или липсата на подобен субект според Комисията е без значение за самата приложимост на член 2, параграф 9 от основния регламент, щом е налице съдружие между производителя и вносителя, както е в дадения случай, при което, след като условията за прилагане на тази разпоредба са изпълнени, Комисията счита, че трябва да осъществи предвидените в нея корекции.

53      Следва да се посочи също така, че съгласно обжалваните решения Комисията не е искала да изключи възможността наличието на единен стопански субект да може евентуално да се отрази на условията за приложимост на член 2, параграф 9 от основния регламент, и по-специално на възможността някои от останалите разходи и печалби (например тези, които са свързани с износа) да не бъдат взети под внимание при осъществяваните въз основа на тази разпоредба корекции.

54      Този прочит на мотивите на обжалваните решения се налага още и поради това, че съгласно тези решения в хода на административното производство жалбоподателят е твърдял, че наличието на единен стопански субект би попречило на всяка корекция по член 2, параграф 9 от основния регламент по отношение на останалите негови разходи и на печалбата му. Всъщност в отговор на това твърдение Комисията е посочила в обжалваните решения, че наличието на такъв субект не може да попречи на подобна корекция. Освен това, въпреки че в становището си от 20 юни 2012 г. (приложение A.5, стр. 1, 5 и 6) жалбоподателят е дал да се разбере, че оспорва само част от направените корекции на останалите разходи, същото становище не е еднозначно по отношение на действителния обхват на направеното от него оспорване и при всички случаи жалбоподателят не представя в писмените си материали нито една конкретна критика на изложението на своите доводи, както то е отразено в обжалваните решения и както жалбоподателят сам е припомнил в частта от своята жалба, в която е посочил фактическите обстоятелства по настоящото дело.

55      С оглед на изложеното по-горе и доколкото, от една страна, жалбоподателят изобщо не оспорва приложимостта на член 2, параграф 9 от основния регламент, дори когато е налице единен стопански субект, което той потвърждава в съдебното заседание в отговор на поставен му от Общия съд въпрос, и от друга страна, доколкото в обжалваните решения Комисията само е посочила, че наличието на подобен субект няма значение за приложимостта на тази разпоредба и за предвидените в нея корекции, следва да се заключи, че доводите на жалбоподателя не могат да докажат, че съображенията на Комисията са опорочени от грешка при прилагане на правото.

56      Следователно тези доводи трябва да се отхвърлят, без дори да е необходимо да се установява евентуално какви последици би имало наличието на единен стопански субект за определянето на експортната цена и във връзка с това какво е отражението на цитираните от жалбоподателя решения Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, точка 35 по-горе (EU:C:2012:78), и Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Conseil, точка 35 по-горе (EU:T:2009:62).

57      На второ място, както жалбоподателят уточнява в съдебното заседание, той твърди по същество, че корекциите, направени при формирането на експортната цена по силата на член 2, параграф 9 от основния регламент по отношение на останалите негови разходи и на печалбата му, са прекомерни. Той посочва, че когато дружество, каквото е самият той, действа едновременно като вносител и износител, оставайки част от единен стопански субект, член 2, параграф 9 от основния регламент допуска да се правят корекции за останалите разходи и за печалбата само по отношение на дейностите, които са свързани с вноса, но не и с тези, които се отнасят до износа. Освен това, тъй като в административното производство твърдението му е било, че освен внос осъществява и износ, жалбоподателят счита, че с оглед на предвидените член 2, параграф 9 от основния регламент корекции Комисията е трябвало да направи разграничение между тези две дейности и да предприеме корекции само по отношение на отнасящите се до вноса останали разходи и печалба.

58      Без обаче да е необходимо да се определя дали жалбоподателят действително образува единен стопански субект с ЧЭМК и КФ и евентуално какви биха били последиците от наличието на подобен субект за определянето на експортната цена съгласно съответните разпоредби от основния регламент, следва да се посочи, че доводите на жалбоподателя не могат да докажат, че посочените в точка 47 по-горе граници са прекомерни, доколкото Комисията не направила разграничение съобразно различните дейности на жалбоподателя.

59      Първо, в хода на административното производство, както бе потвърдено от него и в съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, жалбоподателят не е представял никакви подробни цифрови данни за разходите и печалбите, които според него не е трябвало да бъдат коригирани, тъй като са свързани с експортната му дейност. Освен това от материалите по делото е видно, че жалбоподателят само е твърдял пред Комисията, че образува заедно с ЧЭМК и КФ единен стопански субект и е осъществявал, освен вносна дейност, и дейност като вътрешен отдел по продажби. В писмото си от 20 юни 2012 г. жалбоподателят оспорва изводите на Комисията относно втория период на разследване и твърди в частност, че само останалите разходи и печалбата, които са свързани с вносната му дейност, могат да бъдат предмет на корекция по член 2, параграф 9 от основния регламент, с изключение на останалите разходи и на печалбата, които се отнасят до експортната му дейност. Въпреки това, във връзка с корекциите, които Комисията е възнамерявала да направи, видно от писмените материали на Комисията и без това да бъде оспорвано от жалбоподателя, той е премахнал колоната в приложение 3 към своето писмо от 20 юни 2012 г. (приложение A.5), която е била под заглавие „[Останали] разходи от 2,29 % и нормална печалба за периода на разследване от 6 %“.

60      При тези условия, освен че представените от жалбоподателя становища в хода на административното производство остават двусмислени, Комисията е трябвало — при липсата на каквито и да било подробни цифрови данни от жалбоподателя за направените разходи и за получените от неговите различни дейности печалби — да определи обоснована граница за останалите разходи и за печалбата на жалбоподателя, за да направи корекциите по член 2, параграф 9 от основния регламент, чиято приложимост не е поставено изобщо под съмнение от жалбоподателя.

61      Всъщност, с оглед на съображенията в точки 40—44 по-горе, следва да се припомни, че когато формира експортната цена по реда на член 2, параграф 9 от основния регламент, Комисията прави служебно корекциите, които са предвидени в тази разпоредба, като за целта определя обоснована граница за останалите разходи и за печалбата. От друга страна, като се има предвид съдебната практика, припомнена в частност в точка 44 по-горе, заинтересованата страна, която в дадения случай е жалбоподателят, трябва да представи цифрови данни в подкрепа на своето оспорване, например като обоснове своите твърдения с конкретни изчисления, тъй като тя е тази, която в рамките на административното производство оспорва част от обявените корекции.

62      Във връзка с това, от една страна, следва да се добави още, че дори да се приеме за доказано твърдението за наличието на единен стопански субект, в рамките на който жалбоподателят е осъществявал дейност основно като вътрешен отдел по продажби, при което свързаните с вноса негови дейности са били допълвани от тези по износ, противно на твърдението на жалбоподателя, то не може да обърне тежестта на доказване чрез възлагане на Комисията, макар и основателно, на задължение за служебно разграничаване между двете дейности по внос и износ и свързаните с тях останали разходи и печалба. Така или иначе, след като частично оспорва обявените от Комисията корекции, жалбоподателят следва да докаже конкретно техния прекомерен характер, като установи значението, което според него експортната му дейност има за възможните корекции на Комисията.

63      От друга страна, противно на изложеното в съдебното заседание твърдение на жалбоподателя, той не е бил освободен и от задължението да представи цифрови данни, тъй като Комисията все още не се е била произнесла по наличието в случая на единен стопански субект и неговото значение за формирането на експортната цена. Всъщност това твърдение е несъвместимо с припомнената в точка 44 по-горе съдебна практика, тъй като то би означавало да се подчини представянето на подобни цифрови данни за доказване на прекомерния характер на някои корекции поради сходство с дейности, непопадащи в приложното поле на член 2, параграф 9 от основния регламент, на предварителното одобряване от страна на Комисията на упражняването на такива дейности.

64      Поради това Комисията не е допуснала явна грешка, когато при липсата на предоставени от жалбоподателя в хода на административното производство подробни цифрови данни е определила разумни граници за останалите разходи и печалбата на жалбоподателя, без да прави служебно разграничение, дори то да е било уместно, между останалите му разходи и печалбата от дейностите, свързани с твърдените му функции съответно на износител и вносител.

65      Второ, освен че в хода на административното производство жалбоподателят не е представил никакви цифрови данни, опровергаващи обоснованата граница за останалите разходи и за печалбата, която Комисията е възнамерявала да приложи, следва да се добави, че в настоящото съдебно производство жалбоподателят също не доказа прекомерния характер на приложените от Комисията корекции. Всъщност пред Общия съд жалбоподателят не представя никакви данни, които да определят с точност коя част от корекциите той оспорва, поради това че се отнасят до експортната му дейност в качеството на част от единен стопански субект, нито дори каквото и да било доказателство, установяващо предполагаемо преувеличения характер на приложените от Комисията корекции.

66      По този начин според жалбоподателя, първо, ако Комисията бе приложила правилно член 2, параграф 9 от основния регламент, като вземе предвид наличието на единен стопански субект, дъмпинговият марж за втория период на разследване „щеше да бъде много по-малък“ от изчисления от Комисията, при което се уточнява, че осъществените корекции са били „преувеличени“. Второ, жалбоподателят твърди, че отражението на наличието на единен стопански субект върху корекциите, осъществени въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент, попадало в границите между 8 % и 20 % от изчисления дъмпингов марж. Трето, възприетата по отношение на останалите разходи обоснована граница от 2,29 % от неговия нетен оборот „е много по-висока“ от маржа, който е могъл да бъде приспаднат, ако Комисията бе взела предвид наличието на единен стопански субект. Четвърто, маржът на печалба от 6 % от неговия нетен оборот бил „среден марж на печалба за всеки независим оператор/вносител“, а при наличието на единен стопански субект „само незначителна част от печалбата би могла евентуално да се припише на последвалата вноса препродажба в Съюза от страна на жалбоподателя/[единен стопански субект]“.

67      С оглед на припомнените в точка 44 по-горе изисквания обаче тези неясни и неподкрепени с доказателства твърдения не са достатъчни, поради което не могат да поставят под съмнение обхвата на корекциите, които Комисията е наложила с обжалваните решения.

68      Освен това, тъй като жалбоподателят упреква Комисията, че в обжалваните решения е приложила средния марж на печалба на независим вносител, достатъчно е да се припомни, че съгласно съдебната практика разумният марж на печалба по член 2, параграф 9, трета алинея от основния регламент може, при отношения на съдружие между производителя и вносителя в Съюза, да бъде изчислен не въз основа на данните на свързания вносител, които могат да бъдат повлияни от тези отношения на съдружие, а въз основа на данните на независим вносител (решение ЧЭМК и КФ/Съвет, точка 40 по-горе, EU:T:2011:618, т. 29; по аналогия вж. също решения от 5 октомври 1988 г., Silver Seiko и др./Съвет, 273/85 и 107/86, Rec, EU:C:1988:466, т. 25 и Canon и др./Съвет, точка 39 по-горе, EU:C:1988:467, т. 32).

69      Следователно жалбоподателят не е доказал, че корекциите, направени по отношение на неговите останали разходи и печалба, са били прекомерни.

70      Поради това Комисията не е допуснала явна грешка, като с обжалваните решения е определила разумни граници от 2,29 % и от 6 % по отношение съответно на останалите разходи и на печалбата на жалбоподателя.

71      С оглед на предходните съображения втората част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.

 По първата част

72      В подкрепа на първата част от първото основание жалбоподателят изтъква, че в обжалваните решения Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, като е приела, че той не образува заедно с ЧЭМК и КФ единен стопански субект. Жалбоподателят допълва, че след като в обжалваните решения Комисията го е определила като вносител, съдружник на износителя по смисъла на член 2, параграф 9 от основния регламент, той не изключва вероятността тази квалификация да се основава на извода, че той не е разглеждан като част от единен стопански субект, а доколкото отхвърлянето в обжалваните решения от страна на Комисията на понятието за единен стопански субект се основава на преценки, съдържащите се в съображения 24 и 37 от регламента за изпълнение, тези преценки са погрешни.

73      Според Комисията първата част от първото основание е недопустима и при всички случаи несъстоятелна.

74      Най-напред, видно от припомненото в точка 46 по-горе съдържание на обжалваните решения, следва да се посочи, че с тях Комисията не се е произнасяла по наличието на единен стопански субект, включващ жалбоподателя, ЧЭМК и КФ, което бе потвърдено от нея в съдебното заседание. Всъщност с тези решения Комисията само е преценила, че от една страна, жалбоподателят е осъществявал типичните за свързан вносител дейности, поради което експортната цена е трябвало да бъде формирана въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент, и от друга страна, че наличието или липсата на единен стопански субект в това отношение е без значение, щом условията за прилагане на посочената разпоредба са били налице. Поради това първата част от първото основание следва да се отхвърли, тъй като е насочена срещу изводи, които не са изложени в обжалваните решения.

75      По-нататък, дори да се предположи съгласно твърдението на жалбоподателя, че определяйки го като свързан вносител, Комисията е искала да пренебрегне наличието в случая на единен стопански субект, следва да се посочи, че така или иначе, ако се приеме за доказано съществуването на образуван от жалбоподателя, ЧЭМК и КФ единен стопански субект, при обстоятелствата по настоящото производство това е без значение за преценката в обжалваните решения на правомерността на формирането на експортната цена. Всъщност следва да се припомни, че в рамките на втората част от първото основание с твърдението за наличие на единен стопански субект жалбоподателят не е доказал прекомерния характер на корекциите, осъществени по силата на член 2, параграф 9 от основния регламент. При тези условия, дори да се предположи, че той действително образува единен стопански субект с ЧЭМК и КФ, и че Комисията неправилно е пренебрегнала това понятие, подобна грешка не би могла да засегне направените от нея корекции по отношение на останалите разходи и на печалбата на жалбоподателя.

76      Накрая, тъй като жалбоподателят се позовава на изложените в регламента за изпълнение изводи на Съвета, които според него Комисията е трябвало в съответствие с точка 3.2.3, буква a) от тълкувателното известие да има предвид при приемането на обжалваните решения, трябва да се обърне внимание, първо, че макар наистина съгласно съответните съображения 5 от обжалваните решения Комисията да е възнамерявала поначало да следва в тези решения изводите от разследването за преразглеждане, въпреки това във връзка с определянето на експортната цена тя изобщо не е взела отношение по въпроса за наличието на единен стопански субект. В действителност само в регламента за изпълнение има преценка от страна на Съвета на представените от групата ЧЭМК доказателства за наличието на единен стопански субект.

77      Следва обаче да се приеме, че регламентът за изпълнение не се отнася до предмета на жалбата в настоящото дело, което впрочем бе потвърдено от жалбоподателя в съдебното заседание.

78      Поради това, доколкото съгласно съдебната практика съдилищата на Съюза не могат да се произнасят ultra petita (решения от 14 декември 1962 г., Meroni/Върховен орган, 46/59 и 47/59, Rec, EU:C:1962:44, стр. 801 и от 28 юни 1972 г., Jamet/Комисия, 37/71, Rec, EU:C:1972:57, т. 12), Общият съд не може в дадения случай да преценява правомерността на мотивите, изложени съображения 24 и 37 от регламента за изпълнение.

79      Второ, тъй като в съдебното заседание жалбоподателят отбеляза, че с оглед на правото му на защита трябвало да се вземат предвид всички обстоятелства не само от обжалваните решения, но и от разследването за преразглеждане, следва да се обърне внимание, че въпросът за това дали по този начин жалбоподателят възнамерява да се позове на нарушение от страна на Комисията на неговото право на защита не следва достатъчно ясно от направеното в съдебното заседание изложение.

80      При всички положения, дори да се предположи, че по този начин жалбоподателят е искал да се позове на нарушение на правото си на защита, следва да се приеме, както с основание отбелязва Комисията, че става дума за ново основание, представено за първи път в съдебното заседание, което поради това е недопустимо с оглед на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

81      Всъщност трябва да се посочи, че съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството (решение от 16 март 2000 г., Compagnie maritime belge transports и др./Комисия, C‑395/96 P и C‑396/96 P, Rec, EU:C:2000:132, т. 99). В съдебното заседание обаче жалбоподателят по никакъв начин не се позова на наличието на възникнало в хода на производството правно или фактическо обстоятелство, което да обоснове предявяването на ново основание.

82      Освен това, ако съгласно съдебната практика основание, което представлява разгръщане на основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо (определение от 13 ноември 2001 г., Dürbeck/Комисия, C‑430/00 P, Rec, EU:C:2001:607, т. 17), все пак трябва да се приеме, че в случая твърдяното от жалбоподателя в хода на съдебното заседание нарушение на правото на защита не може да се счита за подобно разгръщане. Напротив, тъй като посредством първата част от първото основание в жалбата жалбоподателят е оспорил възможното отхвърляне от Комисията чрез обжалваните решения на наличието на единен стопански субект, твърдението за нарушение на правото му на защита поради невземането под внимание на неговите доводи, доказващи съществуването на такъв субект, се основава по необходимост на противоположната предпоставка, а именно на твърдяното неразглеждане от Комисията на неговите доводи, имащи за цел да се докаже наличието на единен стопански субект или да се вземат под внимание резултатите от разследването за преразглеждане.

83      При тези условия първата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена, а с това и първото основание в неговата цялост.

 По второто основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент

84      С второто основание за отмяна жалбоподателят оспорва направената от Комисията промяна в обжалваните решения на методологията за определяне на дъмпинговия марж. По същество той упреква Комисията, че е приела неправилно наличието на промяна в обстоятелствата, водеща до тази промяна в методологията, при което е допуснала едновременно явна грешка в преценката и нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент. Най-напред, жалбоподателят оспорва мотивите на обжалваните решения, въз основа на които Комисията е заключила, че е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент. По-нататък, според него Комисията не е доказала, че промяна в обстоятелствата е могла да обоснове прилагането на методология, различна от приложената в хода на първоначалното разследване. Накрая, жалбоподателят твърди, че при прилагането на член 11, параграф 9 от основния регламент Комисията има ограничена свобода на преценка, поради което тя е била задължена да приложи същата методология като в хода на първоначалното разследване.

85      Комисията оспорва основателността на тези доводи.

86      Най-напред следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика изборът между различните методи на изчисляване на дъмпинговия марж и преценката на нормалната стойност на даден продукт предполага преценка на сложни икономически ситуации и поради това съдебният контрол на такава преценка трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали са точно установени фактите, взети предвид при извършване на оспорвания избор, и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. решение Ikea Wholesale, точка 37 по-горе, EU:C:2007:547, т. 41 и цитираната съдебна практика; решение от 8 юли 2008 г., Huvis/Съвет, T‑221/05, EU:T:2008:258, т. 39).

87      Съгласно текста на член 11, параграф 9 от основния регламент при всяка процедура за възстановяване по смисъла на параграф 8 от същия член, ако няма промяна в обстоятелствата Комисията прилага същата методология, която е била приложена при първоначалното разследване, довело до налагане на съответното антидъмпингово мито, при надлежно отчитане по-конкретно на член 2 от този регламент (решение от 19 септември 2013 г., Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет, C‑15/12 P, Сб., EU:C:2013:572, т. 16).

88      Съгласно съдебната практика изключението, което позволява на Комисията да приложи при процедурата за възстановяване методология, различна от използваната при първоначалното разследване, когато обстоятелствата са се променили, трябва по необходимост да бъде предмет на ограничително тълкуване, тъй като всяка дерогация или изключение от общо правило трябва да се тълкува ограничително (вж. решение Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет, точка 87 по-горе, EU:C:2013:572, т. 17 и цитираната съдебна практика; решение Huvis/Съвет, точка 86 по-горе, EU:T:2008:258, т. 41). Следователно Комисията трябва да докаже, че обстоятелствата са се променили, ако възнамерява да приложи методология, различна от приложената при първоначалното разследване (решения Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет, точка 87 по-горе, EU:C:2013:572, т. 18 и Huvis/Съвет, точка 86 по-горе, EU:T:2008:258, т. 41).

89      Във връзка с това и предвид изискването за ограничително тълкуване следва да се добави, че за да бъде обоснована с оглед на член 11, параграф 9 от основния регламент, промяната на методологията трябва да бъде свързана с промяна в установените обстоятелства (вж. в този смисъл решение Huvis/Съвет, точка 86 по-горе, EU:T:2008:258, т. 47).

90      Що се отнася обаче до изключителния характер на подобна промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент, съгласно съдебната практика изискването за ограничително тълкуване не позволява на Комисията да тълкува и прилага тази разпоредба по несъвместим с нейния текст и цел начин. В това отношение следва да се отбележи, че посочената разпоредба предвижда по-специално приложената методология да съответства на разпоредбите на член 2 от основния регламент (вж. решения Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет, точка 87 по-горе, EU:C:2013:572, т. 19 и цитираната съдебна практика, и Huvis/Съвет, точка 86 по-горе, EU:T:2008:258, т. 42; в този смисъл вж. също решение от 17 ноември 2009 г., MTZ Polyfilms/Съвет, T‑143/06, Сб., EU:T:2009:441, т. 43).

91      Поради това, ако на етапа на производството за възстановяване се окаже, че прилагането на методологията, използвана при първоначалното разследване, е било несъвместимо с член 2 от основния регламент, Комисията ще трябва да не прилага повече тази методология (вж. решение от 16 декември 2011 г., Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет, T‑423/09, Сб., EU:T:2011:764, т. 58 и цитираната съдебна практика), той като Комисията има задължението да докаже, че приложената в хода на първоначалното разследване методология не е съответствала на член 2 от основния регламент (вж. в този смисъл решение Huvis/Съвет, точка 86 по-горе, EU:T:2008:258, т. 51). От друга страна, за да се оправдае дадена промяна в методологията, не е достатъчно новата методология да бъде по-подходяща от предишната, когато все пак предишната методология е била съвместима с член 2 от основния регламент (решение Huvis/Съвет, точка 86 по-горе, EU:T:2008:258, т. 50).

92      Обосноваността на настоящото основание следва да се разгледа в светлината на тези съображения.

93      В това отношение е важно да се посочи на първо време, че безспорно в обжалваните решения, тъй като Комисията е приела наличието на промяна в обстоятелствата, с оглед на определянето на дъмпинговия марж тя е приложила различен метод от този, който е бил приложен при първоначалното разследване.

94      Видно от обжалваните решения, при разследването във връзка с възстановяването Комисията всъщност е изчислила най-напред индивидуален дъмпингов марж съответно за ЧЭМК и КФ, след което е определила осреднен дъмпингов марж за групата ЧЭМК (наричано по-нататък „новата методология“). От друга страна, в хода на първоначалното разследване институциите са прегрупирали всички относими данни за осъществените в страната износител вътрешни продажби, за производствените разходи, за рентабилността и за предназначените за Съюза продажби на ЧЭМК и на КФ (наричано по-нататък „първоначалната методология“) (съображение 31 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображение 32 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен).

95      По този начин, както Комисията обяснява в писмените си материали, без да бъде опровергана от жалбоподателя, двата метода се различават по момента, в който е направено прегрупирането на отнасящите се до ЧЭМК и КФ данни с цел определяне на дъмпинговия марж за групата ЧЭМК. Всъщност в рамките на новия метод тези данни са били прегрупирани с цел изчисляване на дъмпинговия марж още след като Комисията е започнала да изчислява индивидуален дъмпингов марж за ЧЭМК и за КФ въз основа на съответна за всяко от тях експортна цена и нормална стойност, след което е събрала така изчислените размери и е определила осреднен дъмпингов марж. От друга страна, при първоначалния метод институциите са прегрупирали още в началото данните, които се отнасят до ЧЭМК и до КФ, така че по отношение на експортната цена и на нормалната стойност не е била нанесена никаква промяна.

96      При тези условия на следващо място следва да се разгледа дали при разследването с оглед на възстановяването Комисията е имала право да приложи новия метод. Във връзка с това, като се има предвид, че жалбоподателят не оспорва съвместимостта на новия метод с член 2 от основния регламент, което той потвърди и в съдебното заседание, следва да се провери дали Комисията е доказала, че обстоятелствата действително са били променени и тази промяна е обосновала прилагането на новия метод.

97      В това отношение от обжалваните решения е видно, че според Комисията промяна в обстоятелствата е имало основно заради настъпило изменение в структурата на групата ЧЭМК и в организацията на продажбите за износ на ЧЭМК и на КФ. Във връзка с това най-напред Комисията е преценила, че в хода на първоначалното разследване, от една страна, единствено ЧЭМК е действало като производител износител от групата ЧЭМК, тъй като съвкупността от продажбите за износ на двамата производители в групата — ЧЭМК и КФ, са били осъществявани с посредничеството на ЧЭМК, и от друга страна, ЧЭМК е изнасяло стоките чрез множество свързани оператори, за да ги продава на крайните купувачи в Съюза. От друга страна, според Комисията в хода на разследването с цел възстановяване ЧЭМК и КФ е трябвало да бъдат разглеждани като производители износители, тъй като двете дружества са продавали предназначената за Съюза своя продукция индивидуално и пряко на жалбоподателя (съображение 32 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображение 33 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен). По този начин според Комисията, докато при първоначалното разследване групата ЧЭМК е осъществявала своя износ само посредством един маршрут за продажба, при разследването с цел възстановяване износът е бил осъществяван посредством два маршрута за продажба (съображения 41 и 46 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображения 42 и 47 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен). По-нататък, Комисията е приела, че в хода на първоначалното разследване е било практически невъзможно да се определят индивидуални цени за износ за ЧЭМК и за КФ, тъй като произходът на изделията, продадени на независимите купувачи в Съюза, не е бил конкретизиран в списъците с продажби, докато по време на разследването с цел възстановяване данните за това са били предоставени (съображение 32 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображение 33 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен). Накрая, що се отнася до структурата на продажбите на вътрешния пазар в страната износител, Комисията отбелязва, че в хода на първоначалното разследване продажбата на части от продукцията на групата на този вътрешен пазар е била осъществявана от един свързан оператор, а по време на разследването с цел възстановяване всички вътрешни продажби са били осъществявани пряко от ЧЭМК и от КФ (съображение 32 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображение 33 от Решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен).

98      От припомнянето на тези обстоятелства от обжалваните решения е видно, че изводът относно наличието на промяна в обстоятелствата, която оправдава промяната в метода, е бил основан по същество на изменението в структурата на групата ЧЭМК и в организацията на неговите продажби за износ, в частност поради включването на жалбоподателя в тази структура и поради промяната в продажбените маршрути при износа. Така Комисията е приела, че ЧЭМК и КФ са двама производители износители, осъществяващи своите продажби за износ посредством жалбоподателя. Освен това на вътрешния пазар в държавата износител всички продажби са били осъществявани вече пряко от ЧЭМК и КФ. Поради това и също така предвид възможността Комисията да разполага с данни, позволяващи ѝ да изчисли индивидуални цени за износ за ЧЭМК и КФ, каквато възможност не е съществувала в хода на първоначалното разследване, Комисията е приложила новия метод, като е изчислила индивидуални дъмпингови маржове за всеки от двамата производители износители, след което е приела осреднен равновесен дъмпингов марж за групата ЧЭМК, предвид тяхната принадлежност към тази група.

99      Така в групата ЧЭМК са настъпили важни изменения в частност поради включването на жалбоподателя в нея и в организирането на продажбите за износ за Съюза, което впрочем жалбоподателят е признал както в хода на административното производство с писмото си от 20 юни 2012 г. (приложение A.5, стр. 5), така и с подадената реплика в настоящото производство. Освен това, що се отнася до продажбите за износ на групата ЧЭМК, жалбоподателят не оспорва, че докато в хода на първоначалното разследване продажбите за износ на ЧЭМК и тези на КФ са били осъществявани от ЧЭМК чрез множество посредници, то по време на разследването за възстановяване ЧЭМК и КФ са осъществявали в собствено качество продажби за износ чрез жалбоподателя.

100    Поради това следва да се приеме, че тези изменения, които се отнасят до структурата на групата ЧЭМК и до организацията на неговите продажби за износ към Съюза, представляват промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент.

101    Също така следва да се посочи, че по естеството си този промяна в обстоятелствата обосновава предприетата промяна на метода в съответствие с член 11, параграф 9 от основния регламент, тъй като промяната на метода отразява появата на втори маршрут за продажба на групата ЧЭМК, а с това и промяната, настъпила в организацията на нейните продажби.

102    Всъщност трябва да се припомни, че в съответствие с новия метод Комисията е изчислила индивидуални дъмпингови маржове за всеки от двамата производители износители ЧЭМК и КФ, след което е определила осреднен дъмпингов марж за групата ЧЭМК. Това изчисляване на индивидуални дъмпингови маржове, което отразява двойствения характер на маршрутите за износ на групата ЧЭМК, обаче изисква предварително да се изчислят нормални стойности и индивидуални цени за износ за всеки от двамата производители износители в групата.

103    Доводите на жалбоподателя в подкрепа на настоящото основание не могат да поставят под съмнение тези съображения. По същество тези доводи биха могли да се групират в три групи.

104    С първата група от доводи жалбоподателят оспорва мотивите на обжалваните решения, с които Комисията е обосновала своя извод за наличието на промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент.

105    Първо, жалбоподателят твърди, че както в първоначалното разследване, така и в разследването за възстановяване налице е бил само един производител износител, така че в това отношение не е имало никаква промяна в обстоятелствата. Всъщност, от една страна, противно на посоченото в обжалваните решения от Комисията, в първоначалното разследване институциите са разглеждали като производител износител групата ЧЭМК, а не дружеството ЧЭМК. От друга страна, жалбоподателят счита, че в хода на разследването за възстановяване ЧЭМК и КФ заедно са образували един производител износител, тъй като двете дружества са принадлежали към даден единен стопански субект.

106    Въпреки това, макар действително съгласно съображение 62 от първоначалния регламент институциите да са квалифицирали групата ЧЭМК като производител износител, на което обръща внимание жалбоподателят, видно от обжалваните решения и съгласно твърдението на Комисията, изложено в хода на писмената фаза на производството, което не се оспорва от жалбоподателя, износ за групата в Съюза е осъществявало единствено дружеството ЧЭМК.

107    При тези условия следва да се приеме, че само формалното квалифициране в хода на първоначалното разследване на групата ЧЭМК като производител износител не е достатъчно, за да докаже, че институциите са възнамерявали по време на това разследване да обосноват избора на първоначалния метод със съображението, че групата ЧЭМК трябва да се квалифицира като производител износител, вместо с посоченото от Комисията в нейните писмени материали съображение, че групата ЧЭМК е осъществявала износ само чрез един от своите двама производители. Следователно, щом дадено изменение в обстоятелствата е настъпило по отношение на организацията на продажбите за износ на групата ЧЭМК, както следва от точка 100 по-горе, само формалното квалифициране в хода на първоначалното разследване на тази група като производител износител не може да обезсили направения в точка 101 по-горе извод, че по естеството си това изменение е могло да обоснове предприетата от Комисията промяна на метода.

108    Освен това, що се отнася до понятието за единен стопански субект, следва да се напомни, че по отношение на това понятие е налице постоянна съдебна практика, която го е разгледала във връзка с определянето на нормалната стойност по смисъла на член 2, параграф 1 от основния регламент (решение Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, точка 35 по-горе, EU:C:2012:78, т. 55). Съгласно тази съдебна практика, когато даден производител поверява задачи, обичайно извършвани от вътрешен отдел по продажби, на контролирано икономически от него дружество за дистрибуция на неговите продукти, оправдано е с цел определяне на нормалната стойност да се използват цените, заплатени от първия независим купувач на дружеството за дистрибуция, тъй като тези цени може да се считат за цени на първата продажба на изделието, които са определени при обичайни търговски операции по смисъла на член 2, параграф 1, първа алинея от основния регламент (вж. в този смисъл решения от 5 октомври 1988 г., Brother Industries/Съвет, 250/85, Rec, EU:C:1988:464, т. 15 и от 10 март 1992 г., Canon/Съвет, C‑171/87, Rec, EU:C:1992:106, т. 9 и 11).

109    Също така следва да се припомни, че тази съдебна практика е била приложена спрямо експортната цена по аналогия с корекциите, направени по силата на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент (решение Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет, точка 35 по-горе, EU:T:2009:62, т. 177). Във връзка с това в съдебната практика изрично е било прието, че ако даден производител разпространява своите продукти за износ в Съюза чрез юридически обособено, но икономически контролирано от него дружество, изискването да се прави преценка, която да отразява икономическата действителност в отношенията между този производител и това дружество за продажби, по-скоро е в полза на прилагането на понятието за единен стопански субект при изчисляването на експортната цена (решение Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, точка 35 по-горе, EU:C:2012:78, т. 55).

110    Следователно понятието за единен стопански субект се основава в частност на необходимостта да се вземе под внимание икономическата действителност в отношенията между производителя и дружеството за продажби, което осъществява ролята на вътрешен отдел по продажби на този производител.

111    С изложения в точка 105 по-горе довод обаче жалбоподателят е направил друг извод, основан на същото понятие за единен стопански субект. Доводът му всъщност се основава на предпоставката, че двамата производители са част от една и съща група и образуват единен стопански субект заедно с юридически обособено дружество, представляващо също част от групата и осъществяващо дейността на вътрешен отдел по продажби, което обстоятелство би трябвало да задължи институциите да приемат, че само този единен субект може да бъде квалифициран като производител износител.

112    Без обаче да е необходимо да се определя дали ЧЭМК и КФ трябва да се считат за принадлежащи към единен стопански субект, трябва да се посочи, че нито тази предпоставка, нито следователно произтичащият от нея довод могат да бъдат възприети. Всъщност, от една страна, предпоставката не взема предвид икономическата действителност, състояща се в това, че въпреки принадлежността им — в качеството на притежавани от едни и същи акционери дъщерни дружества — към една и съща група и дори към определен единен стопански субект, ако това се приеме за доказано, разглежданите двама производители образуват юридически обособени субекти, които в хода на разследването за възстановяване са произвеждали и търгували със своите изделия в индивидуално качество. Иначе казано, тази предпоставка не взема предвид съществуването на два различни маршрута за продажба. От друга страна, жалбоподателят не обяснява причините, поради които при наличието на единен стопански субект, ако то се приеме за установено, би трябвало тази икономическа действителност да не се вземе под внимание.

113    Второ, според жалбоподателя Комисията неправилно е приела, че са възникнали нови продажбени маршрути при износа, въпреки че предназначените за него продажби, осъществявани от ЧЭМК и КФ, би следвало да се считат за вътрешни за групата продажби, предвид наличието на единен стопански субект.

114    Този довод не може да бъде приет поради мотивите, които са посочени в точки 108—112 по-горе.

115    Трето, според жалбоподателя Комисията е допуснала грешка, като е приела, че при първоначалното разследване е било невъзможно да се установят данни за осъществяваните от дадена производствена единица продажби, въпреки че в хода на същото разследване тя не е поискала да ѝ бъдат предоставени такива данни. Според жалбоподателя Комисията не може да обосновава една промяна в обстоятелствата с изменението на своята методология на разследване.

116    Тези доводи на жалбоподателя са несъстоятелни.

117    В действителност, от една страна, видно и от точки 100—102 по-горе, изводът за наличието на промяна в обстоятелствата, обосноваваща предприетата от Комисията промяна в методологията съгласно член 11, параграф 9, може да се основе единствено на признатата от жалбоподателя промяна в структурата и в организацията на продажбите за износ на групата ЧЭМК. При тези условия, дори да се предположи, че в хода на първоначалното разследване Комисията не е поискала да ѝ се предоставят конкретни данни, както твърди жалбоподателят, подобен пропуск не е в състояние да засегне правомерността на извода в обжалваните решения за наличието на промяна в обстоятелствата.

118    От друга страна, видно от обжалваните решения, дори да се предположи, че Комисията е могла да разполага с необходимите данни, доказващи индивидуалните цени за износ за всеки производител, тя не е била в състояние да направи такива конкретни изчисления, тъй като в хода на първоначалното разследване налице е имало само един производител износител (съображения 42 и 46 от Решения C(2012) 5577 окончателен, C(2012) 5595 окончателен, C(2012) 5596 окончателен, C(2012) 5598 окончателен и C(2012) 5611 окончателен; съображения 43 и 47 от решения C(2012) 5585 окончателен и C(2012) 5588 окончателен). Жалбоподателят всъщност не оспорва съображението, че конкретните изчисления при всички случаи не са могли да бъдат направени по време на първоначалното разследване.

119    При всички положения от материалите по делото така или иначе следва, че посочените доводи на жалбоподателя са също неоснователни. Макар действително Комисията да не е поискала изрично да ѝ се предоставят данни за осъществените чрез ЧЭМК продажби за износ на КФ, от материалите по делото следва — и това се потвърждава от писмените материали на Комисията — че тя всъщност е поискала от ЧЭМК и КФ да ѝ предоставят данни, които да ѝ позволят да изчисли конкретната нормална стойност и експортната цена за всяко от тези две дружества. Най-напред с писмо от 9 март 2007 г. Комисията е поискала разяснение за сделките, посочени в предоставените ѝ от ЧЭМК данни, и в частност за техния произход (приложение D.1, стр. 2, въпрос 3 под заглавие „Concerning AD questionnaire reply (CHEMK)“). След това със същото писмо Комисията е поискала разяснения относно продажбите за износ на ЧЭМК (приложение D.1, стр. 3, въпрос 1). Накрая с писмо от 20 април 2007 г. Комисията е поискала уточнения относно продажбите за износ, осъществени чрез определени свързани тях търговски посредници (приложение D.3, стр. 2, въпрос 3). От материалите по делото е видно обаче, че в отговор на тези искания групата ЧЭМК не е предоставила потърсените конкретни данни (приложения D.2 и D.4).

120    В това отношение трябва да се добави, че в хода на настоящото производство, от една страна, жалбоподателят не оспорва съдържанието на посочените в точка 119 по-горе искания за предоставяне на данни. От друга страна, той не излага никакви доводи по същество, които да докажат, че тези данни не са могли да позволят на Комисията да изчисли конкретно нормалната стойност и експортната цена, отнасящи се съответно до ЧЭМК и до КФ. Напротив, в съдебното заседание жалбоподателят посочва, че „може би […] Комисията [е имала] право […], като [е] посочила, че е поискала данни за опосредените оператори“, уточнявайки заедно с това, „че тези опосредени оператори не са били достатъчно контролирани, за да [могат] да предоставят такива данни“.

121    Четвърто, жалбоподателят твърди, че предполагаемата промяна в обстоятелствата на вътрешния пазар в държавата износител била незначителна и не можело да се счита, че обосновава промяната на методологията.

122    Освен факта, че с доводите, припомнени по същество в предходната точка, жалбоподателят обаче признава наличието на промяна в обстоятелствата на вътрешния пазар в държавата износител, следва да се посочи, че дори да се приеме неговото твърдение за невъзможността тази промяна поради нейната незначителност да послужи като основание за промяна в методологията, въпреки това, както Комисията с основание обяснява в своите писмени материали, промяната на методологията, включително по отношение на определянето на нормалната стойност, се основава на съвкупност от фактически изменения. В частност тези изменения се отнасят до промените в структурата и организацията на продажбите за износ на групата ЧЭМК, които са били достатъчни сами по себе си, видно от точки 100—102 по-горе, за да обосноват предприетата от Комисията промяна на методологията.

123    Във връзка с това следва да се допълни, че както вече бе посочено в точка 102 по-горе, именно наличието на двама производители износители обосновава прилагането на новия метод, в съответствие с който Комисията, въз основа на нормалните стойности и на индивидуалните цени за износ, е определила два индивидуални дъмпингови маржа — съответно за ЧЭМК и за КФ, след което е определила осреднен дъмпингов марж за групата ЧЭМК.

124    От това следва, че дори изложените от Комисията съображения в обжалваните решения относно евентуалната промяна на пазара в държавата износител да са опорочени от грешка, подобна грешка не би била от естество да направи неправомерни обжалваните решения.

125    При тези условия и без да е необходимо да се определя дали Комисията е могла да квалифицира промяната на пазара в държавата износител като промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент, следва да се заключи, че изложените във връзка с това доводи на жалбоподателя са несъстоятелни.

126    Пето, според жалбоподателя твърдението в обжалваните решения, че новата методология била по-точна, е без значение, тъй като съображения за целесъобразност не могат да обосноват промяна в обстоятелствата и следователно промяна на методологията. Освен това според него Комисията не твърдяла, че първоначалната методология е несъвместима с член 2 от основния регламент.

127    Вярно е, че съгласно цитираната в точка 91 по-горе съдебна практика, за да се обоснове промяната на методологията, не е достатъчно новата методология да бъде по-подходяща от предишната, когато предишната методология е била съвместима с член 2 от основният регламент.

128    В случая обаче трябва да се напомни, че както вече бе установено, Комисията изрично е обосновала прилагането на новата методология с наличието на промяна в обстоятелствата.

129    При тези условия доводите, изведени от обстоятелствата, че Комисията е основала промяната на методологията на съображения за целесъобразност и не е твърдяла, че първоначалната методология е несъвместима с член 2 от основния регламент, не водят до установяване на неправомерност на обжалваните решения, поради което следва да се отхвърлят като несъстоятелни.

130    С втората група от доводи жалбоподателят по същество упреква Комисията, че не е доказала въздействието на твърдяната промяна в обстоятелствата върху приложената от институциите първоначална методология, въпреки че съгласно член 11, параграф 9 от основния регламент промяната в методологията трябва да бъде необходима и да бъде пряко свързана с промяната в обстоятелствата. Твърдяната от Комисията промяна в обстоятелствата обаче се отнасяла основно до изменения в структурата на продажбите за износ на групата ЧЭМК, а новата методология засягала основно нормалната стойност. Освен това Комисията не обяснила как измененията в структурата на продажбите за износ на групата е могло да имат отражение върху методиката на изчисляване на нормалната стойност, на експортната цена или на дъмпинговия марж.

131    Предвид съображенията, съдържащи се в точки 101, 102, 122 123 и сл., тези доводи следва да се отхвърлят. Всъщност, както вече бе посочено, прилагането на новата методология, включително доколкото тя предполага изчисляване на конкретна нормална стойност за всеки от двамата производители, е била обоснована съгласно член 11, параграф 9 от основния регламент с промяната в обстоятелствата, отнасящи се до структурата и до организацията на продажбите на групата ЧЭМК.

132    С третата група от доводи жалбоподателят твърди, че при прилагането на член 11, параграф 9 от основния регламент правото на свободна преценка на Комисията е ограничено, така че в случая тя е била длъжна да приложи първоначалната методология в хода на разследването за възстановяване.

133    Първо, жалбоподателят счита, че в разследванията за възстановяване член 18.3.1 от антидъмпинговото споразумение предоставя предимство пред разпоредбите на антидъмпинговото споразумение на метода за изчисляване на дъмпинговия марж, който е използван в последното по време разследване на дъмпинга.

134    Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика предвид характера и структурата на споразуменията за СТО по принцип те не попадат сред нормите, по отношение на които съдът на Съюза трябва да контролира законосъобразността на актовете на институциите на Съюза на основание член 263, първа алинея ДФЕС (решения от 23 ноември 1999 г., Португалия/Съвет, C‑149/96, Rec, EU:C:1999:574, т. 47, от 9 януари 2003 г., Petrotub и Republica/Съвет, C‑76/00 P, Rec, EU:C:2003:4, т. 53 и Ikea Wholesale, точка 37 по-горе, EU:C:2007:547, т. 29). Все пак, когато Съюзът е възнамерявал да изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО, или когато акт на Съюза препраща изрично към конкретни разпоредби на споразуменията за СТО, съдът на Съюза трябва да контролира законосъобразността на дадения акт в съответствие с нормите на СТО (решения Португалия/Съвет, посочено по-горе, EU:C:1999:574, т. 49, Petrotub и Republica/Съвет, посочено по-горе, EU:C:2003:4, т. 54 и Ikea Wholesale, точка 37 по-горе, EU:C:2007:547, т. 30).

135    Видно от съображение 3 от основния регламент обаче, той има за предмет именно транспонирането в правото на Съюза, доколкото е възможно, на правилата, които се съдържат в антидъмпинговото споразумение, сред които в частност са правилата, отнасящи се до продължителността и преразглеждането на антидъмпинговите мита (вж. по аналогия решение Petrotub и Republica/Съвет, точка 134 по-горе, EU:C:2003:4, т. 55).

136    Следователно разпоредбите на основния регламент трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на съответстващите разпоредби от антидъмпинговото споразумение (вж. решение Petrotub и Republica/Съвет, точка 134 по-горе, EU:C:2003:4, т. 57 и цитираната съдебна практика).

137    От една страна обаче, антидъмпинговото споразумение не съдържа разпоредби, съответстващи на член 11, параграф 9 от основния регламент, така че не може да се приеме, че правилото, което тази разпоредба съдържа, транспонира едно от подробните правила на споразумението и трябва да се тълкува в съответствие с него (заключение на генералния адвокат Cruz Villalón по дело Valimar, C‑374/12, Rec, EU:C:2014:118, т. 74).

138    От друга страна, следва да се отбележи, че съгласно членове 18.3 и 18.3.1 от антидъмпинговото споразумение:

„18.3. Разпоредбите [на антидъмпинговото споразумение] следва да се прилагат по отношение на процедури по разследване и прегледи на вече въведени мерки, които са започнати в резултат на заявления, направени на датата или след влизане в сила за дадена страна — членка на Споразумението за СТО, съгласно условията на алинеи 3.1 и 3.2.

18.3.1 По отношение изчисляването на дъмпинговия марж при процедурата за връщане на надвзети суми съгласно член 9, параграф 3, следва да се прилагат правилата, използвани при най-скорошното решение за или преглед на дъмпинга“.

139    По този начин от текста и от контекста на цитираните в точка 138 по-горе разпоредби следва — за разлика от член 11, параграф 9 от основния регламент, който определя приложимата методология при всички разследвания за възстановяване — че член 18.3.1 от антидъмпинговото споразумение се вписва в заключителните разпоредби на антидъмпинговото споразумение, и по-точно в тези, които са посочени в член 18.3 от него и които определят действието му във времето. Освен това жалбоподателят явно сам признава това в писмените си материали, тъй като твърди, че член 18.3.1 от антидъмпинговото споразумение „се прилага, въпреки че първоначалната методология на изчисляване на дъмпинговия марж, използвана преди влизането в сила на антидъмпинговото споразумение, е станала несъвместима с него, след като то е влязло в сила“.

140    Следователно, както основателно подчертава Комисията, член 11, параграф 9 от основния регламент не привежда в изпълнение член 18.3.1 от антидъмпинговото споразумение, така че разпоредбата на член 18.3.1 няма отношение към разглеждането на настоящото основание.

141    Второ, жалбоподателят твърди, че Комисията е ограничила своята свобода на преценка, поемайки задължение в точка 3.2.3, буква a) от тълкувателното известие да прилага в хода на разследването за възстановяване първоначалната методология.

142    Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика тълкувателен акт, какъвто е тълкувателното известие, който съгласно своя преамбюл определя насоките за прилагането на член 11, параграф 8 от основния регламент, не може да води до изменение на съдържащите се в регламентите императивни правила (решение от 12 февруари 2014 г., Beco/Комисия, T‑81/12, Сб., EU:T:2014:71, т. 50; в този смисъл вж. също решения от 28 януари 1992 г., Soba, C‑266/90, Rec, EU:C:1992:36, т. 19 и от 22 април 1993 г., Peugeot/Комисия, T‑9/92, Rec, EU:T:1993:38, т. 44).

143    Всъщност от трайно установената съдебна практика следва, че Комисията е обвързана от рамките и известията, които приема, само доколкото те не се отклоняват от нормите с по-висок от техния ранг (решение Beco/Комисия, точка 142 по-горе, EU:T:2014:71, т. 51; по аналогия вж. също решение от 2 декември 2010 г., Holland Malt/Комисия, C‑464/09 P, Сб., EU:C:2010:733, т. 47 и цитираната съдебна практика).

144    Следователно, противно на твърдението на жалбоподателя, от точка 3.2.3, буква a) от тълкувателното известие не следва, че Комисията е трябвало във всички случаи и без изключения да прилага в рамките на разследванията за възстановяване същата методология, която е приложила в рамките на първоначалното разследване. Всъщност подобно ограничаване на свободата на преценка на Комисията би било несъвместимо с предвидената в член 11, параграф 9 от основния регламент възможност в случай на промяна в обстоятелствата да предприеме промяна на методологията.

145    С оглед на посоченото по-горе второто основание, повдигнато от жалбоподателя, следва да бъде отхвърлено.

146    Предвид всички изложени по-горе съображения жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

 По съдебните разноски

147    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда RFA International, LP да понесе направените съдебни разноски.

Martins Ribeiro Gervasoni Madise

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 март 2015 година.

Подписи

* Език на производството: английски.