Дело T‑262/15
Дмитрий Константинович Киселёв
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи Украйна — Замразяване на средства — Ограничения при допускане на територията на държавите членки — Физическо лице, подкрепящо активно действия или политики, подкопаващи или застрашаващи Украйна — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката — Свобода на изразяване — Пропорционалност — Право на защита“
Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 15 юни 2017 г.
1. Международни споразумения — Споразумение за партньорство между Общностите и Русия — Необходими мерки за защита на основните интереси, свързани със сигурността на договаряща страна — Време на война или на сериозно международно напрежение, което има опасност да прерасне във въоръжен конфликт — Понятие — Действия на Руската федерация във връзка с положението в Украйна през 2015 г. и 2016 г. — Включване — Задължение за уведомяване или предварително консултиране — Липса
(член 99, точка 1, буква г) от Споразумението за партньорство между Общностите и Русия)
2. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна — Забрана за влизане и за преминаване, както и замразяване на средства — Задължение мотивите да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с приемането на увреждащия акт или непосредствено след това — Граници — Сигурност на Съюза и на държавите членки или поддържане на международните им отношения — Решение, което се вписва в известен на заинтересованото лице контекст, позволяващ му да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка — Допустимост на кратки мотиви
(член 296, втора алинея ДФЕС; член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; решения (ОВППС) 2015/432, 2015/1524 и 2016/359 на Съвета; регламенти 2015/427, 2015/1514 и 2016/353 на Съвета)
3. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна — Забрана за влизане и за преминаване, както и замразяване на средства — Активна подкрепа за действия или политики, подкопаващи или заплашващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна — Понятие — Медийна подкрепа, оказана от ръководител на информационна агенция, квалифицирана като „единно предприятие“ на руската държава — Включване
(член 1, параграф 1, буква а) и член 2, параграф 1, буква а) от Решение (ОВППС) 2014/145 на Съвета, решения (ОВППС) 2015/432, 2015/1524 и 2016/359 на Съвета; член 3, параграф 1, буква а) от Регламент 269/2014 на Съвета, регламенти 2015/427, 2015/1514 и 2016/353 на Съвета)
4. Жалба за отмяна — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество
(членове 263 ДФЕС и 296 ДФЕС)
5. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Обхват на контрола — Доказване на основателността на мярката — Задължение на компетентния орган на Съюза да докаже при оспорване основателността на съображенията срещу засегнатите лица или образувания
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; решения (ОВППС) 2015/432, 2015/1524 и 2016/359 на Съвета; регламенти 2015/427, 2015/1514 и 2016/353 на Съвета)
6. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна —Замразяване на средства на физическо лице, подкрепящо активно действия или политики, подкопаващи или застрашаващи Украйна — Ограничаване на правото на свобода на изразяване — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(член 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; решения (ОВППС) 2015/432, 2015/1524 и 2016/359 на Съвета; регламенти 2015/427, 2015/1514 и 2016/353 на Съвета)
7. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Аналогични изисквания за оплакванията, изложени в подкрепа на основание — Характер на абсолютна процесуална предпоставка — Служебно разглеждане от съда на Съюза
(член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд)
8. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средства — Право на защита — Съобщаване на уличаващите доказателства — Последващо решение, с което името на жалбоподателя е запазено в списъка на лицата, засегнати от тези мерки — Липса на нови основания — Нарушение на правото на изслушване — Липса
(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение (ОВППС) 2015/432 на Съвета; Регламент 2015/427 на Съвета)
9. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средства — Право на достъп до документите — Права, които зависят от подаването на искане в този смисъл до Съвета
(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение (ОВППС) 2015/432 на Съвета; Регламент 2015/427 на Съвета)
1. Що се отнася до положението в Украйна през март и септември 2015 г. и през март 2016 г., може да се приеме, че действията на Руската федерация представляват „време на война или на сериозно международно напрежение, които съставляват заплаха от война“ по смисъла на член 99, точка 1, буква г) от Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна. Предвид интереса на Съюза и на държавите му членки да имат за съсед една стабилна Украйна, въвеждането на ограничителни мерки с цел да се окаже натиск върху Руската федерация — за да бъде накарана да прекрати действията си, които подкопават или заплашват териториалната цялост, суверенитета или независимостта на Украйна — е можело да се счете за необходимо. В това отношение трябва да се отбележи, че споразумението за партньорство не задължава страната, която иска да вземе мерки въз основа на тази разпоредба, да уведомява предварително другата страна, да се консултира с нея или пък да излага причини пред нея.
(вж. т. 32 и 33)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 39—41, 45 и 50)
3. Предвид важната роля, която медиите, най-вече аудиовизуалните, имат в съвременното общество, е било възможно да се предвиди, че мащабна медийна подкрепа за действията и политиките на руското правителство, дестабилизиращи Украйна — оказана по-специално по време на доста популярни предавания от лице, назначено с указ на президента Путин за ръководител на информационна агенция, квалифицирана като „единно предприятие“ на руската държава — може да се окаже засегната от критерия, който се отнася за физическите лица, подкрепящи активно действия или политики, които подкопават или заплашват териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.
Понятието „активна подкрепа“ всъщност може да се разбира само в смисъл, че се отнася за лица, които, без самите те да са отговорни за действията и политиките на руското правителство, дестабилизиращи Украйна, и без самите те да реализират тези действия или политики, оказват подкрепа за тези политики и действия. Критерият не се отнася за всички форми на подкрепа за руското правителство, а само за формите на подкрепа, които поради количественото или качественото им значение допринасят за продължаването на неговите действия и политики, дестабилизиращи Украйна. По този начин, тълкуван под контрола на съда на Съюза предвид целта да се окаже натиск върху руското правителство с цел то да бъде принудено да прекрати въпросните действия и политики, разглежданият критерий обективно определя тясно очертана категория от лица и образувания, на които може да бъдат наложени мерки за замразяване на средства. При тълкуването на този критерий трябва да се вземе предвид практиката на Европейския съд по правата на човека, в която се признава невъзможността да се постигне абсолютна прецизност при изготвянето на законите — най-вече в области, където положението се променя според преобладаващите мнения в обществото — и в която се приема, че необходимостта от избягване на липсата на гъвкавост и от приспособяване към промените в обстановката налага в множество закони да се използват повече или по-малко неясни формулировки, чието тълкуване и прилагане зависят от практиката. Условието в закона ясно да се дефинират нарушенията, е изпълнено, когато от текста на съответната разпоредба, а при нужда с помощта на тълкуването ѝ от съдилищата правният субект може да разбере за кои действия и бездействия носи отговорност.
(вж. т. 43 и 73—76)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 52)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 61—63)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 66, 67, 69—72, 80—82, 84—88 и 122—125)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 137 и 138)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 139, 145 и 146)
9. Вж. текста на решението.
(вж. т. 139 и 151)