РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
19 юни 2013 година
Дело F‑89/11
Charles Dieter Goetz
срещу
Комитет на регионите на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност — Иск за обезщетение — Допустимост — Начален момент на срока за предявяване на иск — Разследване на OLAF — Административно разследване — Дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Продължителност на дисциплинарно производство — Отговорност поради започването на дисциплинарно производство, приключило без налагане на санкция“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Goetz иска по същество осъждането на Комитета на регионите на Европейския съюз да поправи, първо, неимуществената вреда, която е претърпял поради прекомерната продължителност на несигурното състояние, в което се е намирал, считано от момента на отправяне на обвиненията срещу него, второ, неимуществената вреда, която е претърпял поради грешките и небрежностите, допуснати от Комитета на регионите при провеждането на отнасящите се до него административни и дисциплинарно производства, трето, имуществената вреда, която е претърпял поради неговото принудително и ранно пенсиониране
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Goetz понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски, направени от Комитета на регионите на Европейския съюз.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок — Продължителност и начален момент на срока
(член 46 от Статута на Съда; член 90 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Поправяне на вреда, причинена на длъжностно лице или на служител — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват
(членове 268 ДФЕС и 270 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС; членове 24, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Искове и жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Искания за поправянето на неимуществената вреда, причинена от прекомерната продължителност на дисциплинарното производство — Допустимост — Условия
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Срокове — Задължение на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на администрацията да полагат грижа — Преценка — Неспазване — Особени обстоятелства — Тежест на доказване
(член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Срокове — Задължение на администрацията да действа в разумен срок — Разследване, предхождащо образуването на дисциплинарното производство — Право на преценка на администрацията — Обхват
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Производство пред дисциплинарния съвет — Срокове, определени в приложение IX към Правилника — Неперемпторни срокове
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно и наказателно производство, провеждани едновременно за едни и същи деяния — Спиране на дисциплинарното производство — Обосноваване — Искане на засегнатото длъжностно лице да се изчака отнасящо се до него решение на съдебните органи — Допустимост
(член 25 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
8. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Компетенции на органа по назначаването и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) — Обхват
(член 3 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица; Решение 1999/352 на Комисията)
9. Искове и жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Доклад за вътрешен одит — Изключване
(член 90 от Правилника за длъжностните лица)
10. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Започване на разследване от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), последвано от дисциплинарно производство пред органа по назначаването — Право на преценка — Обхват — Необходимост от наличието на сериозни улики — Спазване на принципа на презумпцията за невиновност
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
1. Когато искането за поправяне на вреда има строго обезщетителен характер, в смисъл че цели поправянето на вредата, за която се твърди, че е причинена от нарушение или бездействие, което при пълната липса на правни последици не може да бъде квалифицирано като увреждащ акт, исканията са допустими само ако ищецът ги е направил предварително в искане за обезщетение до администрацията в разумен срок, за начало на който се счита моментът на действителното нанасяне на твърдяната вреда, а след това в административна жалба, насочена срещу решението за отхвърляне на искането за обезщетение, в сроковете, предвидени в член 90, параграф 2 от Правилника.
В това отношение, макар срокът да се определя като разумен според обстоятелствата на случая, и по-конкретно в зависимост от значението на спора за заинтересованото лице, от сложността на случая и от поведението на страните в него, може да се направи сравнение с петгодишния давностен срок, който член 46 от Статута на Съда предвижда по отношение на иск за извъндоговорна отговорност, въпреки че този срок не се прилага към споровете между Съюза и неговите служители.
(вж. точки 95 и 96)
Позоваване на:
Съд — 19 април 2007 г., Holcim (Германия)/Комисия, C‑282/05 P, точка 33; 17 юли 2008 г., Комисия/Cantina sociale di Dolianova и др., C‑51/05 P, точка 63
Първоинстанционен съд — 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, точка 71
Съд на публичната служба — 2 май 2007 г., Giraudy/Комисия, F‑23/05, точка 69
2. Исковете, целящи поправяне на вреди, причинени от институция на длъжностно лице или служител, предявени на основание член 270 ДФЕС и членове 90 и 91 от Правилника, се подчиняват на особени и специални правила в сравнение с правилата, произтичащи от общите принципи относно извъндоговорната отговорност на Съюза по член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС. Всъщност от Правилника следва, че за разлика от всеки друг частноправен субект, длъжностното лице или служителят на Съюза е свързан с институцията, на която е подчинен, чрез служебно правоотношение, съдържащо баланс от конкретни взаимни права и задължения, който се изразява чрез задължението за съдействие на институцията по отношение на заинтересованото лице. От това следва, че когато действа в качеството си на работодател, Съюзът носи по-голяма отговорност, която се изразява в задължението за поправяне на причинените на неговия персонал вреди поради всяка допусната от него неправомерност в качеството му на работодател, без да е необходимо за установяването на извъндоговорната отговорност на институция в рамките на спор пред Съда на публичната служба на Европейския съюз да се доказва наличието на достатъчно съществено нарушение или на явно и грубо незачитане от страна на институцията на пределите на нейното право на преценка.
(вж. точка 98)
Позоваване на:
Общ съд — 16 декември 2010 г., Комисия/Petrilli, T‑143/09 P, точка 46 и цитираната съдебна практика; 12 юли 2012 г., Комисия/Nanopoulos, T‑308/10 P, точки 103 и 104
3. Обстоятелството, че неимуществената вреда, която длъжностно лице изтъква поради прекомерната продължителност на дисциплинарно производство, не е била напълно налице към датата, на която това лице е подало искането си за обезщетение, не представлява условие за допустимост на едно от исканията за обезщетение, свързано с прекомерната продължителност на производството. Всъщност, в противен случай, администрацията би могла да забави безкрайно приключването на производство, за да попречи на ангажирането на нейната отговорност за прекомерната продължителност на същото.
(вж. точка 122)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03
4. Администрацията е длъжна да полага грижа, когато разглежда положението на дадено лице. Това задължение представлява основен принцип на правото на Съюза, за спазването на който следи съдът на Съюза и който е възприет като съставна част на правото на добра администрация в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чието неспазване може да ангажира отговорността на Съюза. Когато изглежда, че администрацията не е положила дължимата грижа, тя трябва да докаже наличието на особени обстоятелства, които са от естество да обосноват нейното поведение.
В това отношение в дисциплинарната област органът по назначаването или според случая Европейската служба за борба с измамите (OLAF) са длъжни да полагат грижа от момента, в който администрацията е узнала фактите и действията или бездействията, които биха могли да представляват нарушения на задължения по Правилника от страна на длъжностно лице, за да преценят дали следва да се започне разследване, както и евентуално при провеждането на това разследване, а що се отнася до ОН — при провеждането на дисциплинарното производство. По-конкретно, що се отнася до дисциплинарното производство, този орган трябва да следи всеки акт да се приема в разумен срок спрямо предходния.
За да прецени дали неположената от администрацията грижа е затруднила упражняването от съответното длъжностно лице на неговото право на защита, обосноваващо по този начин, подобно на правило за погасителна давност, отмяната на санкцията, наложена в края на това производство, следва да се вземе предвид изтеклия срок между датата, на която спорните деяния са били извършени, и датата, на която ОН или OLAF е узнал(а) за това. За сметка на това този срок е без значение за преценката дали този орган или OLAF е причинил(а) подлежаща на поправяне вреда на лице, като го е поставил(а) през прекалено дълъг период в състояние на безпокойство, поради наличието на съмнения за неизпълнение на неговите задължения по Правилника, тъй като в тази хипотеза до момента, в който на ОН или OLAF не е станал известен никакъв факт, доказващ неизпълнение на задълженията от засегнатото длъжностно лице, те не могат да бъдат упрекнати за това, че са поставили това длъжностно лице прекалено дълго в състояние на несигурност поради неположена грижа.
(вж. точки 123 и 25—127)
Позоваване на:
Съд — 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, точка 35
Първоинстанционен съд — Angeletti/Комисия, посочено по-горе, точка 162
Съд на публичната служба — 13 януари 2010 г., A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, точка 395; 8 март 2012 г., Kerstens/Комисия, F‑12/10, точки 124—126
5. Изборът на органът по назначаването да извърши наред с разследването на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) вътрешно административно разследване неминуемо води до удължаване на продължителността на дисциплинарния период, но въпреки това не може да се счита, че по принцип провеждането на посоченото вътрешно административно разследване прави прекомерна продължителността на този период. Всъщност, когато спорните факти се отличават с известна сложност или когато администрацията не разполага с достатъчно експерти, за да прецени дали някои практики, по-конкретно във финансовата област, представляват нередности, може да се окаже необходимо за ОН да използва услугите на трети лица, които да му изяснят същността на деянията, посочени от OLAF в нейния доклад от разследването.
(вж. точки 135 и 136)
6. В приложение IX към Правилника няма срок, в рамките на който, след като ОН е взел решението си да започне дисциплинарното производство пред дисциплинарния съвет, той е длъжен да предаде своя доклад на този съвет. При всички случаи сроковете, посочени в приложение IX към Правилника, не са перемпторни и могат да са необходими по-дълги срокове от предвидените в това приложение с цел да се направи достатъчно пълна преценка на фактите и да се предоставят на заинтересованото лице всички гаранции по Правилника.
(вж. точка 141)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 18 декември 1997 г., Daffix/Комисия, T‑12/94, точки 130 и 131; 10 юни 2004 г., François/Комисия, T‑307/01, точка 47
7. Основание, свързано с грижата да се отговори положително на искането на длъжностно лице, срещу което е образувано дисциплинарно производство и е започнато национално съдебно преследване, да се изчака постановяването на свързано с него решение на националните органи, явно може валидно да обоснове спиране на дисциплинарното производство, а с това и удължаване на продължителността на дисциплинарния период.
В това отношение е вярно, че член 25 от приложение IX към Правилника не задължава дисциплинарния съвет да спре работата си. От една страна, съгласно този член паралелното наказателно производство не пречи на провеждането на дисциплинарното производство, а единствено на ОН да приеме своето решение. От друга страна, администрацията е длъжна да спре дисциплинарното производство само ако длъжностното лице докаже, че срещу него е образувано наказателно производство — понятие, което включва действие на публичната власт по прилагане на наказанията, поради което не може да включва действия по разследване, събиране на информация или досъдебно производство, а предполага, че е налице образувано наказателно производство.
При все това обстоятелството, че членовете на дисциплинарния съвет не са длъжни да спрат дисциплинарното производство, не означава, че тяхното решение да спрат това производство не е обосновано. Всъщност, за да се определи дали подобно спиране е удачно, следва да се вземат предвид единствено данните, с които е разполагал органът или дисциплинарният съвет, който го е постановил, към момента, в който същият е взел това решение.
За сметка на това основанията, свързани със сложността на преписката, броя на свидетелските показания, които следва да се съберат, и другите следствени действия, предвидени от дисциплинарния съвет, явно не позволяват да се обоснове спирането на дисциплинарното производство и следователно удължаването на дисциплинарния период, а най-много могат да накарат дисциплинарният съвет да вложи още повече средства в разглеждането на преписката на жалбоподателя. Също така летният период не може да обоснове спирането на дисциплинарното производство.
(вж. точки 147 и 150—153)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 17 юли 2012 г., BG/Омбудсман, F‑54/11, точка 70
8. Макар член 3 от приложение IX към Правилника да предвижда, че след разследването на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) органът по назначаването, а не OLAF следва да реши да започне дисциплинарното производство, а по-нататък да реши дали е удачно налагането на санкция, от тези разпоредби не може да се изведе, че този орган може да сложи край на разследване на OLAF, без да се накърни принципът на независимост на разследванията на OLAF, прогласен в член 3 от Решение 1999/352 за създаването на OLAF.
(вж. точка 159)
9. Не представлява увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника доклад за вътрешен одит на институция, в който се анализира начинът на функциониране на дадена служба, а не действията на лице, и който следователно няма връзка с незаконосъобразността на увреждащ длъжностното лице акт, по отношение на който последното трябва да подаде административна жалба в тримесечния срок, предвиден в член 90, параграф 2 от Правилника, за да бъде същата допустима.
(вж. точка 170)
10. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и органът по назначаването разполагат съответно с широка свобода на преценка, за да решат дали с оглед на данните, с които разполагат, следва да се започне фазата на разследването, а след това евентуално едно от дисциплинарните производства, предвиден в раздели 4 и 5 от приложение IX към Правилника.
При все това тази широка свобода на преценка не може да е оправдание за OLAF или ОН, според случая, да провеждат производство, без изобщо да разполагат с наченки на доказателства по отношение на засегнатите лица. Вследствие на това, за да защитят правата на засегнатото длъжностно лице, както OLAF, така и ОН трябва да се уверят, че разполагат, преди да започнат разследване, с улики, които навеждат на мисълта, че засегнатото лице не е изпълнило задълженията си по Правилника, а преди образуването на дисциплинарното производство, с достатъчно конкретни и релевантни данни, подкрепящи техните подозрения. Освен това OLAF и ОН трябва да отчитат принципа на презумпцията за невиновност, който им налага през целия ход на дисциплинарното производство да бъдат умерени в твърденията си.
(вж. точки 184 и 185)
Позоваване на:
Общ съд — Комисия/Nanopoulos, посочено по-горе, точки 150 и 152
Съд на публичната служба — Giraudy/Комисия, посочено по-горе, точка 99