ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
28 февруари 2013 година
Дело F‑33/12
Jean Pepi
срещу
Изпълнителна агенция на Европейския съвет за научни изследвания (ERCEA)
„Публична служба — Договорно наети служители — Договорно наети служители със спомагателни функции — Назначаване — Класиране при назначаване — Членове 3а, 3б и 86 от УРДС — ERCEA — Вътрешни правила за класиране на договорно наети служители“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим за Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Pepi иска да се отмени договор, подписан на 3 октомври 2011 г. с Изпълнителната агенция на Европейския съвет за научни изследвания (ERCEA), доколкото този договор предвижда класиране в степен AD 10, първа стъпка, от функционална група III, и да се осъди ERCEA да заплати обезщетение за вредата, която твърди, че е претърпял
Решение: Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на ERCEA. Съветът на Европейския съюз, встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
Длъжностни лица — Равно третиране — Диференцирано третиране на различни категории служители в областта на гаранциите съгласно Правилника за длъжностните лица и на социалноосигурителните предимства — Липса на дискриминация
(членове 3а и 3б от Условията за работа на другите служители; Директива 1999/70 на Съвета)
Тъй като законодателят на Съюза е свободен да създава нови категории служители в съответствие с легитимните нужди на администрацията на Съюза, не могат да бъдат поставяни под въпрос различията в съществуващия статут на различните категории лица, наети на работа от Европейския съюз, било като длъжностни лица, било като отделни категории служители, за които се прилагат Условията за работа на другите служители, защото определянето на всяка от тези категории отговаря на легитимните нужди на администрацията на Съюза и на естеството на постоянните или временни функции, които тя е длъжна да изпълнява. Поради това не би могъл да се счита за дискриминация фактът, че определени категории лица, наети на работа от Съюза, ползват гаранции с оглед на работното време или финансови предимства, които не са предоставени на други категории.
По-конкретно, различните предпоставки за наемане на работа на договорно наети служители по смисъла на член 3а от Условията за работа на другите служители и на договорно наети служители със спомагателни функции, посочени в член 3б от същите условия, обосновават прилагането спрямо тях на различно класиране и съответно различни възнаграждения. Така относително временният характер на тяхната работа може да обоснове по-доброто класиране на договорно наетите служители със спомагателни функции в сравнение с договорно наети служители по смисъла на член 3а от Условията за работа на другите служители. От това следва, че не може да става въпрос за наравно третиране дори когато на договорно наетите служители по смисъла на посочения член 3а и на договорно наетите служители със спомагателни функции по смисъла на посочения член 3б, които спадат към една и съща функционална група, е възложено изпълнението на едни и същи задачи и когато за назначаването на тези категории договорно наети служители в една и съща функционална група се изискват един и същи дипломи или професионален опит.
На следващо място, доколкото положението на договорно наети служители по смисъла на член 3а от Условията за работа на другите служители не може да се сравнява с това на договорно наети служители със спомагателни функции, не може да става въпрос и за нарушение на Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP).
(вж. точки 40, 41, 43, 44 и 58)
Позоваване на:
Съд — 6 октомври 1983 г., Celant и др./Комисия, 118/82—123/82, точка 22
Първоинстанционен съд — 30 септември 1998 г, Ryan/Сметна палата, T‑121/97, точки 98 и 104
Общ съд — 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, точка 83 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 19 октомври 2006 г., De Smedt/Комисия, F‑59/05, точки 71 и 76; 12 март 2009 г., Arpaillange и др./Комисия, F‑104/06, точки 60, 61 и 63