РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
18 април 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Член 5, параграф 1 — Подаване на заявление за влизане и пребиваване за целите на упражняването на правото на събиране на семейството — Правна уредба на държава членка, която предвижда задължение за членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството да подават заявлението лично в компетентната дипломатическа служба на тази държава членка — Невъзможност или прекомерна трудност да се отиде до тази служба — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7 и 24“
По дело C‑1/23 PPU
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия) с акт от 2 януари 2023 г., постъпил същия ден в Съда, в рамките на производство по дело
X,
Y,
A, чрез законните си представители X и Y,
B, чрез законните си представители X и Y
срещу
État belge,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от K. Jürimäe, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от трети състав, M. Safjan (докладчик), N. Jääskinen и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: K. Hötzel, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 март 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за X и Y, както и за A и B, чрез законните им представители X и Y, от C. D’Hondt и P. Robert, адвокати,
– за белгийското правителство, от M. Jacobs, C. Pochet и M. Van Regemorter, в качеството на представители, подпомагани от S. Matray и C. Piront, адвокати,
– за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,
– за испанското правителство, от A. Gavela Llopis, в качеството на представител,
– за френското правителство, от B. Fodda и J. Illouz, в качеството на представители,
– за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, в качеството на представител,
– за Съвета на Европейския съюз, от R. Meyer и O. Segnana, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от A. Azéma и J. Hottiaux, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 9 март 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164), на членове 23 и 24 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9), както и на членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между X и Y, както и техните ненавършили пълнолетие деца, A и B (наричани по нататък заедно „молителите в главното производство“), и État belge (белгийската държава) във връзка с отказа на последната да регистрира заявлението за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството, подадено от X и нейните деца А и В.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2003/86
3 Съображения 2 и 8 от Директива 2003/86 имат следното съдържание:
„(2) Мерките относно събирането на разделени семейства следва да се вземат в съответствие със задължението за защита на семейството и зачитане на семейния живот, което е основно в редица актове на международното право. Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, които са признати, по-специално, в член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи [подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.] и в [Хартата].
[…]
(8) Специално внимание следва да се отдели на положението на бежанците поради причините, които са ги принудили да избягат от страната си и които им пречат да водят там нормален семеен живот. Ето защо необходимо е да се предвидят по-благоприятни условия за упражняване на правото им на събиране на семейството“.
4 Съгласно член 2 от тази директива:
„За целите на настоящата директива:
[…]
б) „бежанец“ означава всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство, ползващо се със статут на бежанец по смисъла на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с протокола, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г.;
в) „кандидат за събиране на семейството“ означава гражданин на трета страна, пребиваващ законно в държава членка и кандидатстващ или членовете на семейството на който кандидатстват за събиране на семейството, за да се присъединят към него;
г) „събиране на семейство“ означава влизане и пребиваване в държава членка на членове на семейството на гражданин на трета страна, пребиваващ законно в тази държава членка, с цел да се съхрани единството на семейството, независимо дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на това лице;
[…]“.
5 Член 4 от посочената директива, който е единствената разпоредба в глава II от нея, озаглавена „Членове на семейството“, предвижда:
„1. Държавите членки разрешават влизането и пребиваването в съответствие с настоящата директива и при условие че са спазени изискванията на глава IV, а също и на член 16, на следните членове на семейството:
a) съпруг на кандидата за събиране на семейството;
б) малолетните и непълнолетните деца на кандидата за събиране на семейството и на неговия съпруг […]
[…]“.
6 Член 5 от същата директива, част от глава III със заглавие „Подаване и разглеждане на заявлението“, гласи:
„1. Държавите членки определят дали с цел да се упражни правото на събиране на семейството, заявлението за влизане и пребиваване трябва да се подаде пред компетентните органи на заинтересованата държава членка от кандидата или от член или членовете на семейството.
[…]
4. Компетентните органи на държавата членка писмено съобщават решението си на лицето, което е подало заявлението, веднага щом това бъде възможно и при всички случаи не по-късно от девет месеца след датата на подаване на заявлението.
[…]
5. При разглеждане на заявлението държавите членки се ръководят от висшите интереси на малолетните и непълнолетните деца“.
7 Член 7, параграф 1 от Директива 2003/86, част от глава IV със заглавие „Изисквания за упражняване на правото на събиране на семейството“, предвижда:
„При подаване на заявление за събиране на семейство заинтересованата държава членка може да поиска от лицето, което е подало заявлението, да представи доказателство за това, че кандидатът разполага със:
a) жилищни условия, считани за нормални за сравнимо семейство, живеещо в същия район и покриващи изискванията на общите здравни норми и нормите за безопасност, които са в сила във въпросната държава членка;
б) медицинска застраховка за всички рискове, които обикновено се покриват за нейните собствени граждани във въпросната държава членка, за самия кандидат и членовете на неговото семейство;
в) стабилни и регулярни финансови ресурси, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, без да прибягва до системата за социално подпомагане на въпросната държава членка. Държавите членки оценяват тези финансови ресурси с оглед характера им и тяхната регулярност и могат да вземат под внимание нивото на минималните национални възнаграждения или пенсии, а също и броя на членовете на семейството“.
8 Член 12 от тази директива е част от глава V със заглавие „Събиране на семейства на бежанци“. В параграф 1 от този член се предвижда:
„Чрез дерогация от член 7 държавите членки не изискват от бежанеца и/или членовете на семейството му да представят във връзка с молби, отнасящи се до членовете на семейството, визирани в член 4, параграф 1, доказателства, че бежанецът изпълнява изискванията на член 7.
[…]
Държавите членки могат да изискат бежанецът да покрива изискванията на член 7, параграф 1, ако заявлението за събиране на семейството не е подадено в рамките на период от три месеца след предоставянето на статута на бежанец“.
Директива 2011/95
9 Член 2 от Директива 2011/95 гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
й) „членове на семейството“ означава, доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход, следните членове на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които се намират в същата държава членка във връзка с молбата за международна закрила:
– съпругът/съпругата на лицето, на което е предоставена международна закрила […]
– непълнолетните деца на двойките, посочени в първото тире […]
[…]“.
Белгийското право
10 Член 10 от Loi du 15 décembre 1980 sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Закон от 15 декември 1980 г. за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея, Moniteur belge от 31 декември 1980 г., стр. 14584), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът от 15 декември 1980 г.“), транспонира в белгийския правен ред по-специално член 12, параграф 1 от Директива 2003/86. Този член 10 гласи:
„1. При съблюдаване на разпоредбите на членове 9 и 12, на следните лица по силата на закона се разрешава да пребивават повече от три месеца в Кралството:
[…]
4° следните членове на семейството на чужденец, който е допуснат или е получил разрешение за безсрочно пребиваване в Кралството от поне 12 месеца, или е получил разрешение да се установи там от поне 12 месеца. Дванадесетмесечният срок не се изисква, ако бракът или регистрираното партньорство е съществувал(о) преди пристигането в Кралството на събиращия семейството си чужденец или ако лицата имат общо ненавършило пълнолетие дете. Тези условия за вида и продължителността на пребиваването не се прилагат по отношение на членове на семейството на чужденец, който има право на пребиваване в Кралството на основание член 49, параграф 1, втора или трета алинея или на основание член 49/2, параграф 2 или 3 в качеството на лице, ползващо се от международна закрила:
– съпругът чужденец […], който идва да живее с него, при условие че и двете лица са навършили двадесет и една години. При все това тази минимална възраст се намалява на осемнадесет години, ако брачната връзка или посоченото регистрирано партньорство са съществували преди пристигането в Кралството на чужденеца, към когото се извършва присъединяване,
– децата им, които идват да живеят с тях, преди да навършат осемнадесет години и са несемейни лица,
[…]
2° […]
Чужденците, визирани в параграф 1, първа алинея, 4°—6°, трябва да представят доказателство, че събиращият семейството си чужденец разполага с жилище, достатъчно за да може да приеме члена или членовете на своето семейство, които искат да се присъединят към него […], както и с медицинска застраховка за рисковете в Белгия за него и за членовете на неговото семейство. […]
[…]
Чужденецът, визиран в параграф 1, първа алинея, 4° и 5°, трябва освен това да представи доказателство, че събиращият семейството си чужденец разполага със стабилни и регулярни финансови ресурси като предвидените в параграф 5, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, и без да бъдат в тежест на публичните власти. Това условие не се прилага, ако към чужденеца се присъединяват само членовете на неговото семейство, визирани в параграф 1, първа алинея, второ и трето тире.
[…]
Втора, трета и четвърта алинея не се прилагат към членовете на семейството на чужденец, на когото е признат статут на бежанец и на чужденец, ползващ се от субсидиарна закрила, посочени в параграф 1 първа алинея, 4°—6°, когато родствените отношения или отношенията по сватовство, или регистрираното съжителство предхождат влизането на този чужденец в Кралството и при условие че молбата за издаване на разрешение за пребиваване въз основа на този член е подадена през годината, следваща решението за признаване на качеството на бежанец или за предоставяне на субсидиарна закрила на събиращия семейството си чужденец.
[…]“.
11 Член 12bis, параграф 1, първа алинея от Закона от 15 декември 1980 г., който транспонира в белгийското право член 5, параграф 1 от Директива 2003/86, гласи:
„Чуждестранен гражданин, който декларира, че попада в една от хипотезите, посочени в член 10, трябва да подаде заявлението си в компетентното белгийско дипломатическо или консулско представителство в мястото си на пребиваване или престой в чужбина“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
12 X и Y, сирийски граждани, са сключили брак през 2016 г. в Сирия. Те имат две деца, родени съответно през 2016 г. и 2018 г.
13 През 2019 г. Y напуска Сирия през Турция, за да отиде до Белгия, а съпругата му X и двете им деца остават в град Африн, разположен в Северозападна Сирия, където се намират все още. На 25 август 2022 г. компетентната белгийска администрация признава на Y статут на бежанец в Белгия. Това решение е съобщено на адвоката на Y с електронно писмо от 29 август 2022 г.
14 С електронно писмо от 28 септември 2022 г. и с писмо от 29 септември 2022 г., изпратени до Office des étrangers (Служба за чужденците, Белгия) (наричана по-нататък „Службата“), адвокатът на молителите в главното производство подава заявление за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството от името на X и на децата A и B, с цел събирането им с Y в Белгия (наричано по-нататък „заявлението от септември 2022 г.“). В тази кореспонденция молителите в главното производство посочват, че заявлението се подава в Службата чрез техния адвокат, тъй като X и децата „се намират в изключителни условия, които на практика не им позволяват да отидат до белгийска дипломатическа служба, за да подадат заявление за събиране на семейството“, както се изисква от белгийското законодателство.
15 На 29 септември 2022 г. Службата отговаря, че съгласно това законодателство заявлението за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството не е възможно да се подаде с електронно писмо, като приканва молителите в главното производство да се свържат с компетентното белгийско посолство.
16 С молба за допускане на обезпечителни мерки от 9 ноември 2022 г. молителите в главното производство привличат като ответник État belge (белгийската държава) пред Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия), запитващата юрисдикция, с искане тази държава да бъде задължена да регистрира заявлението от септември 2022 г.
17 В това отношение те изтъкват, че предвид невъзможността за Х и децата да отидат до компетентната белгийска дипломатическа служба, заявление, подадено в Службата, би трябвало да се приеме от гледна точка на правото на Съюза. Всъщност белгийското законодателство, като позволява на членовете на семейството на бежанец да подадат заявление за влизане и пребиваване само лично и в такава дипломатическа служба, дори в случай на невъзможност на тези членове на семейството да отидат до нея, не било в съответствие с това право.
18 Запитващата юрисдикция потвърждава, че съгласно белгийското право съпругът и малолетните и непълнолетните деца на кандидата за събиране на семейството трябва да подадат заявление за събиране на семейството в белгийско дипломатическо или консулско представителство, компетентно за мястото им на пребиваване или на престой в чужбина, и в случай като разглеждания в главното производство не е предвидено никакво изключение от това задължение за физическото присъствие в самото начало на процедурата за събиране на семейството. Следователно при прилагането на това право X и нейните деца не биха могли да подадат такава молба в Белгия.
19 При все това тази юрисдикция отбелязва, че понастоящем районът на Африн се намира под ефективния контрол на Турция и че X и нейните деца не разполагат с никаква реална възможност да напуснат този град, за да отидат в компетентната белгийска дипломатическа служба и да подадат там заявление за събиране на семейството. Така, от една страна, противно на твърденията на белгийската държава, X и нейните деца не можели да отидат до белгийската дипломатическа служба в Анкара (Турция) или Истанбул (Турция), тъй като Турция не била сигурна за лицата, бягащи от Сирия, и освен това турските граници били затворени за тези лица. От друга страна, пътуване към южната част на Сирия по посока Ливан или Йордания също било изключено, тъй като такова пътуване включвало преминаване на фронтова линия.
20 Запитващата юрисдикция отбелязва, че тъй като член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 оставя на държавите членки задачата да определят кой — кандидатът или членовете на семейството — може да подаде заявлението за събиране на семейството, направеният от белгийския законодател избор по принцип изглежда в съответствие с тази разпоредба. В случая обаче този избор би означавал на съпруга и малолетните и непълнолетните деца на кандидата за събиране на семейството да се откаже всякаква възможност да подадат заявление за събиране на семейството. Ето защо следва да се провери дали при това положение отказът да се позволи на този съпруг и на тези деца да подадат такава молба в Белгия застрашава полезното действие на тази директива или пък нарушава основните права, които тя цели да защити, а именно правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано в член 7 от Хартата, и правото да се вземе предвид висшият интерес на детето, както и правото на последното да поддържа редовно лични отношения с двамата си родители, закрепени в член 24 от нея.
21 Запитващата юрисдикция добавя, че за да обоснове този отказ, белгийската държава поддържа, че присъствието на X и децата ѝ в белгийска дипломатическа служба в Турция, Ливан или Йордания било абсолютно необходимо, за да може да се провери самоличността им, като бъдат снети биометрични данни за идентифициране. Макар тази цел за идентифициране на кандидатите за събиране на семейството да изглежда законосъобразна, все пак било необходимо използваното от белгийската държава средство, а именно да се изисква присъствието на заявителите в дипломатическа служба още от самото начало на процедурата, да спазва принципа на пропорционалност.
22 При тези условия Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Съвместимо ли е с член 5, параграф 1 от [Директива 2003/86], евентуално във връзка с преследваната от същата директива цел за насърчаване на събирането на семейството, с членове 23 и 24 от [Директива 2011/95], членове 7 и 24 от [Хартата] и [със] задължението за гарантиране на полезното действие на правото на Съюза, законодателството на държава членка, което позволява на членовете на семейството на признат бежанец да кандидатстват за влизане и пребиваване само в дипломатическа служба на тази държава, макар тези членове на семейството да не могат да отидат до посочената служба?“.
По искането за прилагане на спешното преюдициално производство
23 Запитващата юрисдикция отправя искане за разглеждане на настоящото преюдициално запитване по реда на спешното преюдициално производство по член 107, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.
24 В подкрепа на искането си тази юрисдикция изтъква съображения, свързани с положението със сигурността в Сирия, както и с обстоятелството, че късното решаване на въпроса за регистрацията на заявлението за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството би могло да затрудни това събиране на семейството, тъй като белгийското право предвижда по-високи изисквания, когато заявлението за събиране на семейството е подадено след изтичането на една година от признаването на статут на бежанец на кандидата за събиране на семейството.
25 В това отношение, на първо място, следва да се констатира, че настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването по-специално на разпоредбите на Директива 2003/86, която е приета въз основа на член 63, първа алинея, точка 3, буква а) ЕО, понастоящем член 79 ДФЕС. Така този акт попада в обхвата на част трета, дял V — отнасящ се до пространството на свобода, сигурност и правосъдие — от Договора за функционирането на ЕС. Следователно съгласно член 107, параграф 1 от Процедурния правилник запитването може да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.
26 На второ място, що се отнася до условието за спешност, от акта за преюдициално запитване е видно, че малолетните деца А и В са отделени от баща си от повече от три години и че продължаването на това положение поради липсата на регистрация на заявлението от септември 2022 г. би могло сериозно да навреди на бъдещите отношения на децата с техния баща (вж. по аналогия решение от 16 февруари 2023 г., Rzecznik Praw Dziecka и др. (Спиране на изпълнението на решението за връщане), C‑638/22 PPU, EU:C:2023:103, т. 42).
27 При тези условия, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, на 11 януари 2023 г. трети състав на Съда реши да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на настоящото преюдициално запитване по реда на спешното преюдициално производство.
По преюдициалния въпрос
По запазването на предмета на преюдициалния въпрос
28 От писмените становища, представени от молителите в главното производство и от белгийското правителство, е видно, че с електронно писмо от 3 февруари 2023 г. Службата е уведомила молителите в главното производство, че с оглед на тяхното положение и по изключение им разрешава да подадат заявлението си за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството в белгийска дипломатическа или консулска служба по техен избор, без на етапа на подаване да е необходимо да се явяват лично.
29 С оглед на това електронно писмо белгийското правителство изтъква главно че преюдициалното запитване е загубило предмета си, след като вече не се изисква молителите в главното производство да се явят лично, за да подадат заявлението си за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството в компетентната дипломатическа или консулска служба.
30 В това отношение следва да се припомни, че въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който първият предоставя на вторите насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за решаването на висящите пред тях спорове (решение от 30 юни 2022 г. Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др., C‑72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 47 и цитираната съдебна практика).
31 Основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден правен спор. Поради това, ако се окаже, че поставеният въпрос вече е явно ирелевантен за решаването на този спор, Съдът следва да приеме, че липсва основание за произнасяне по него (решение от 30 юни 2022 г., Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др., C‑72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 48 и цитираната съдебна практика).
32 В случая в основата на спора в главното производство е молбата за допускане на обезпечителни мерки от 9 ноември 2022 г., с която се иска регистриране на заявлението от септември 2022 г. и искането за налагане на периодична имуществена санкция за всяко забавяне на регистрацията на това заявление. Както изтъкват молителите в главното производство в писмените си становища и в съдебното заседание пред Съда, те продължават да имат определен интерес това заявление да бъде регистрирано.
33 Всъщност от член 5, параграф 4 от Директива 2003/86 следва, че компетентните национални органи уведомяват за решението си по заявлението за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството веднага щом това бъде възможно и при всички случаи не по-късно от девет месеца след датата на подаване на заявлението. В този смисъл, както отбелязва генералният адвокат в точка 28 от заключението си, с оглед на положението по отношение на сигурността, в което се намират X и децата A и B, както и на обстоятелството, че те са разделени от Y в продължение на повече от три години, датата, на която тази молба се счита за валидно подадена, придобива определено значение за тях. В този смисъл молителите в главното производство при всички положения все още имат интерес предвиденият в член 5, параграф 4 от тази директива срок, с който разполагат компетентните национални органи за приемането на решение по заявлението им, да започне да тече възможно най-рано.
34 Важно е обаче да се отбележи, че електронното писмо от 3 февруари 2023 г. не представлява съгласие от страна на Службата да регистрира заявлението от септември 2022 г., а обикновена покана за подаване на ново заявление за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството, без да е необходимо към датата на подаване на това ново заявление лично явяване в избраната дипломатическа или консулска служба.
35 При тези условия следва да се констатира, че отговорът на Съда на поставения от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос продължава да е необходим за решаването на спора в главното производство.
36 Ето защо на преюдициалното запитване следва да се отговори.
По същество
37 В самото начало следва да се констатира, че с единствения си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе както относно член 5, параграф 1 от Директива 2003/86, така и относно членове 23 и 24 от Директива 2011/95, отнасящи се до запазването на целостта на семейството и до разрешението за пребиваване. Както обаче посочва генералният адвокат в точка 31 от заключението си, последните разпоредби не изглеждат релевантни с оглед на положението, разглеждано по делото в главното производство, тъй като съгласно член 2, буква й) от тази директива въпросните разпоредби не се прилагат за членовете на семейството на бежанец, които не се намират на територията на съответната държава членка, а все още са на територията на трета страна.
38 При това положение следва да се приеме, че с този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която с цел подаването на заявление за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството изисква от членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството, и по-специално на признат бежанец, да отидат лично в дипломатическата или консулска служба на държава членка, компетентна по мястото им на пребиваване или престой в чужбина, включително в положение, при което за тях е невъзможно или прекомерно трудно да отидат до тази служба.
39 Член 5, параграф 1 от тази директива предвижда, че държавите членки определят дали с цел да се упражни правото на събиране на семейството, заявлението за влизане и пребиваване трябва да се подаде пред компетентните органи на въпросната държава членка от кандидата или от член или членовете на семейството.
40 От тази разпоредба следва, че държавите членки трябва да определят, от една страна, лицето, което има право да подаде заявление за влизане и пребиваване с цел да се упражни на правото на събиране на семейството, и от друга страна, органите, които са компетентни да регистрират такова заявление.
41 Необходимо е да се напомни обаче, на първо място, че макар така член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 да признава на държавите членки свобода на преценка в това отношение, тази свобода не трябва да бъде използвана от тях по начин, който би засегнал целта на тази директива и нейния полезен ефект (вж. по аналогия решения от 13 март 2019 г., E., C‑635/17, EU:C:2019:192, т. 53 и от 12 декември 2019 г., G.S. и V.G. (Заплаха за обществения ред), C‑381/18 и C‑382/18, EU:C:2019:1072, т. 62 и цитираната съдебна практика).
42 Що се отнася обаче до преследваната с Директива 2003/86 цел, Съдът многократно е постановявал, че целта на тази директива е да насърчи събирането на семейството и да предостави защита на гражданите на трети страни, по-специално на малолетните и непълнолетните лица. С оглед на постигането на тази цел член 4, параграф 1 от посочената директива налага на държавите членки конкретни задължения за действие, на които съответстват ясно определени субективни права. Така тази разпоредба изисква от тях да разрешават, без да могат да упражняват своята свобода на преценка, събирането на семейството по отношение на някои членове на семейството на кандидата, доколкото са изпълнени условията по глава IV от посочената директива (решение от 12 декември 2019 г., G.S. и V.G. (Заплаха за обществения ред) C‑381/18 и C‑382/18, EU:C:2019:1072, т. 60 и 61 и цитираната съдебна практика).
43 Освен това, както следва от съображение 8 от Директива 2003/86, тя цели да предостави по-голяма закрила на гражданите на трети страни, които са получили статут на бежанец, като предвижда по-благоприятни условия за упражняване на правото им на събиране на семейството, тъй като тяхното положение изисква особено внимание поради причините, които са ги принудили да избягат от страната си и които ги възпрепятстват да водят там нормален семеен живот.
44 На второ място, както става ясно от съображение 2 от Директива 2003/86, тя зачита основните права и спазва принципите, които са признати от Хартата. В резултат на това държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на правото на Съюза, но и да не допускат да се основават на тълкуване на разпоредба от вторичното право, което би влязло в конфликт с основните права, защитавани от правния ред на Съюза (решение от 13 март 2019 г., E., C‑635/17, EU:C:2019:192, т. 53 и 54 и цитираната съдебна практика).
45 В това отношение следва да се отбележи, че член 7 от Хартата, който съдържа правата, съответстващи на гарантираните от член 8, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, изрично посочен в съображение 2 от въпросната директива, признава правото на зачитане на личния и семейния живот. Тази разпоредба от Хартата трябва да се разглежда във връзка с член 24, параграф 2 от нея, отнасящ се до задължението да се вземат предвид висшите интереси на детето, и параграф 3 от същия член, който се отнася до необходимостта едно дете да поддържа редовно лични отношения с двамата си родители (решение от 16 юли 2020 г., État belge (Събиране на семейството — малолетно или непълнолетно дете), C‑133/19, C‑136/19 и C‑137/19, EU:C:2020:577, т. 34 и цитираната съдебна практика).
46 От това следва, че разпоредбите на Директива 2003/86 трябва да се тълкуват и прилагат в светлината на член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата, както това се установява и от текста на съображение 2 и на член 5, параграф 5 от тази директива, които възлагат на държавите членки да разглеждат посочените заявления за събиране на семейства в интерес на съответните деца и с грижата да се благоприятства семейният живот (решение от 16 юли 2020 г., État belge (Събиране на семейството — малолетно или непълнолетно дете), C‑133/19, C‑136/19 и C‑137/19, EU:C:2020:577, т. 35 и цитираната съдебна практика).
47 В този смисъл компетентните национални органи трябва да извършат съразмерна и разумна преценка на всички засегнати права и интереси, като държат по-специално сметка за правата и интересите на засегнатите деца (вж. в този смисъл решение от 13 март 2019 г., Е., C‑635/17, EU:C:2019:192, т. 57 и цитираната съдебна практика).
48 С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се провери дали член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата допуска държава членка да изисква личното явяване на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството в компетентната дипломатическа или консулска служба на тази държава членка към момента на подаване на заявлението за събиране на семейството дори когато поради конкретното им положение подобно явяване е невъзможно или прекомерно трудно.
49 В това отношение, първо, следва да се припомни, че член 12bis, параграф 1, първа алинея от Закона от 15 декември 1980 г., който транспонира в белгийското право член 5, параграф 1 от Директива 2003/86, предвижда, че членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството, а не самият кандидат за събиране на семейството, са тези, които трябва да подадат заявление за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството, и че тези членове на семейството трябва да подадат такова заявление, като се явят в белгийското дипломатическо или консулско представителство, компетентно по мястото им на пребиваване или престой в чужбина.
50 Както подчертава запитващата юрисдикция, белгийското право не предвижда изключения от това изискване за лично явяване при подаване на заявлението за събиране на семейството за положения, при които подобно явяване е невъзможно или прекомерно трудно, по-специално когато членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството живеят в зона на конфликт и с пътуването си могат да се окажат изложени на риск от нечовешко или унизително отношение и дори да поставят живота си в опасност.
51 Следва обаче да се отбележи, че за да се постигне целта на Директива 2003/86 за насърчаване на събирането на семейството като припомнената в точка 42 от настоящото решение, е абсолютно необходимо в такива случаи държавите членки да проявят необходимата гъвкавост, за да се даде на заинтересованите лица реалната възможност да подадат своевременно заявлението си за събиране на семейството, като улеснят подаването на това заявление и като допускат по-специално използването на средства за осъществяване на комуникация от разстояние.
52 Всъщност при липсата на такава гъвкавост изискването без изключение за лично явяване към момента на подаване на заявлението, като предвиденото в разглежданата в главното производство национална правна уредба, не позволява да се вземат предвид евентуалните пречки, които биха могли да възпрепятстват действителното подаване на такова заявление и следователно да направят невъзможно упражняването на правото на събиране на семейството, продължавайки по този начин разделянето на кандидата за събиране на семейството от членовете на неговото семейство и често несигурното положение на последните. По-специално, когато те се намират в държава, засегната от въоръжен конфликт, възможностите за пътуване до компетентни дипломатически или консулски представителства могат да бъдат значително ограничени, така че, за да се съобразят с изискването за лично явяване, тези лица, които освен това могат да бъдат малолетни или непълнолетни, биха били принудени да чакат положението по отношение на сигурността да им позволи да пътуват, тъй като в противен случай ще се изложат на нечовешко или унизително отношение или дори ще поставят живота си в опасност.
53 Що се отнася до особеното положение на бежанците като Y в главното производство, следва да се добави, че липсата на каквато и да било гъвкавост от страна на съответната държава членка, възпрепятстваща членовете на семейството им да подадат заявлението си за събиране на семейството, независимо от обстоятелствата, може да доведе до това заинтересованите лица да не успеят да спазят срока, предвиден в член 12, параграф 1, трета алинея от Директива 2003/86 или в разпоредбата на националното право, с която той е транспониран, и следователно събирането на семейството би могло да бъде поставено в зависимост от допълнителни, по-трудни за изпълнение условия, посочени в член 7, параграф 1 от тази директива, в разрез с припомнената в точка 43 от настоящото решение цел да се обърне специално внимание на положението на бежанците.
54 С оглед на тези съображения следва да се констатира, че изискването за лично явяване към момента на подаване на заявление за събиране на семейството, без да се допускат изключения от това изискване, за да се отчете конкретното положение, в което се намират членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството, и по-специално фактът, че за тях е невъзможно или прекомерно трудно да изпълнят посоченото изискване, води до практическа невъзможност да бъде упражнено правото на събиране на семейството, в резултат на което такава правна уредба, прилагана без необходимата гъвкавост, накърнява преследваната с Директива 2003/86 цел и я лишава от полезното ѝ действие.
55 Второ, както бе припомнено в точка 44 от настоящото решение, Директива 2003/86 зачита основните права и спазва принципите, закрепени в Хартата.
56 В това отношение следва да се отбележи, че национална разпоредба, която изисква без изключения личното явяване на членовете на семейството на кандидата, за да подадат заявление за събиране на семейството, дори когато това явяване е невъзможно или прекомерно трудно, нарушава правото на зачитане на целостта на семейството, прогласено в член 7 от Хартата, разглеждан евентуално във връзка с член 24, параграфи 2 и 3 от нея.
57 В действителност, както посочва генералния адвокат в точка 65 от своето заключение, подобно задължение представлява намеса в правото на зачитане на целостта на семейството, която е непропорционална на изтъкнатата от белгийското правителство действително легитимна цел за борба с измамите, свързани със събирането на семейството, в разрез с член 52, параграф 1 от Хартата.
58 Изложените в точки 56 и 57 от настоящото решение съображения се потвърждават от обстоятелството, че процедурата по заявлението за събиране на семейството протича поетапно, както е видно от структурата на член 5 от Директива 2003/86. Така държавите членки могат да поискат личното явяване на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството на по-късен етап от тази процедура, по-специално за да се проверят семейните връзки и самоличността на заинтересованите лица, без да е необходимо за разглеждането на заявлението за събиране на семейството да се изисква такова явяване още при подаването му.
59 Все пак, за да не бъде накърнена преследваната от Директива 2003/86 цел да се насърчи събирането на семейството и основните права, които тя има за цел да защити, когато държавата членка изисква личното явяване на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството на по-късен етап от процедурата, тази държава членка трябва да улесни подобно явяване, по-специално чрез издаването на консулски документи или laissez-passer (разрешения за преминаване), и да намали до строго необходимото броя на явяванията. Така тя трябва да предвиди възможността проверките на семейните връзки и на самоличността, които изискват присъствието на тези членове на семейството, да се извършват в края на процедурата, и ако е възможно, в самия момент на евентуалното издаване на документите, с които им се разрешава влизането на територията на съответната държава членка.
60 По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която с цел подаването на заявление за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството изисква от членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството, и по-специално на признат бежанец, да отидат лично в дипломатическата или консулска служба на държава членка, компетентна по мястото им на пребиваване или престой в чужбина, включително в положение, при което отиването до тази служба е невъзможно или прекомерно трудно за тях, без да се засяга възможността за тази държава членка да изисква личното явяване на тези членове на семейството на по-късен етап от процедурата по разглеждане на заявлението за събиране на семейството.
По съдебните разноски
61 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 5, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкува в смисъл, че:
не допуска национална правна уредба, която с цел подаването на заявление за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството изисква от членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството, и по-специално на признат бежанец, да отидат лично в дипломатическата или консулска служба на държава членка, компетентна по мястото им на пребиваване или престой в чужбина, включително в положение, при което отиването до тази служба е невъзможно или прекомерно трудно за тях, без да се засяга възможността за тази държава членка да изисква личното явяване на тези членове на семейството на по-късен етап от процедурата по разглеждане на заявлението за събиране на семейството.
Подписи