Дело T‑304/06
Paul Reber GmbH & Co. KG
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)
„Марка на Общността — Процедура за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „Mozart“ — Предмет на спора — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Задължение за мотивиране — Оправдани правни очаквания — Равно третиране — Принцип на законност — Член 7, параграф 1, буква в), член 51, параграф 1, буква а), член 73, първо изречение и член 74, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 40/94“
Резюме на решението
1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред общностния съд
(член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 44, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета)
2. Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията
(член 253 ЕО; член 73 от Регламент № 40/94 на Съвета)
3. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Абсолютни основания за недействителност
(член 7, параграф 1, буква в) и член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 на Съвета)
1. Решението на апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) може да се оспори пред Първоинстанционния съд единствено по отношение на някои от стоките или услугите от списъка, посочен в заявката за регистрация на съответната марка на Общността. В подобен случай това решение става окончателно за другите, посочени в същия този списък, стоки или услуги.
Като отчита тази възможност, Първоинстанционният съд тълкува изявлението на заявителя на марката, направено пред него, т.е след решението на апелативния състав, според което той оттегля своята заявка за някои обхванати от първоначалната заявка стоки, като изявление, че се оспорва обжалваното решение само доколкото то се отнася до останалата част от съответните стоки или като частичен отказ в случая, когато тази декларация е направена в напреднал стадий от производството пред Първоинстанционния съд.
Впрочем подобно тълкуване на ограничаването пред Първоинстанционния съд на списъка на стоки или услуги, обхванати от заявката за марка на Общността, е възможно единствено когато заявителят се задоволява да извади от този списък една или няколко стоки или услуги или една или няколко категории стоки или услуги, които били посочени като такива в списъка. Всъщност очевидно е, че в подобен случай от Първоинстанционния съд на практика се иска да не проверява законосъобразността на решението на апелативния състав в частта му относно извадените от списъка стоки или услуги, а единствено доколкото то се отнася за другите стоки или услуги, които остават в същия списък.
Тази хипотеза трябва да се разграничава от ограничаване пред Първоинстанционния съд на списъка на обхванатите в заявка за марка на Общността стоки или услуги, което има за цел да измени напълно или частично описанието на тези стоки или услуги. В последния случай е възможно това изменение да окаже влияние върху разглеждането на марката на Общността, извършено от отделите на СХВП в хода на административното производство. При тези обстоятелства допускането на това изменение на етапа на обжалването пред Първоинстанционния съд е равнозначно на изменение на предмета на спора в хода на производството, което е забранено с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник.
(вж. точки 26—29)
2. По силата на член 73, първо изречение от Регламент № 40/94 относно марката на Общността решенията на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) съдържат мотивите, на които се основават. Това задължение има същия обхват като задължението по член 253 ЕО и неговата цел е, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, а от друга страна, да даде възможност на общностния съд да упражни контрол за законосъобразност на решението. Въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на изискванията следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.
Колкото до приложимите правни норми в областта на марките на Общността годността на даден знак да бъде регистриран като марка на Общността трябва да се преценява единствено въз основа на Регламент № 40/94 според неговото тълкуване от общностния съд. Решенията на националните органи и юрисдикции, както и решенията на самата Служба представляват само обстоятелства, които без да имат решаващо значение, могат единствено да бъдат взети предвид при преценката дали даден знак може да бъде регистриран като марка на Общността. По този начин, когато Службата отказва регистрацията на даден знак като марка на Общността, за да мотивира своето решение, тя трябва да посочи абсолютно или относително основание за отказа, което не допуска тази регистрация, както и разпоредбата, от която това основание е изведено, и да изложи приетите от нея за доказани факти, които според нея обосновават прилагането на посочената разпоредба. По принцип подобно мотивиране е достатъчно, за да се спазят посочените изисквания.
Вярно е, че контекстът на приемане на решение, който по-конкретно се отличава с обмен на информация между неговия автор и засегнатата страна, при определени обстоятелства може да доведе до повишени изисквания към задълженията за излагане на мотиви. Поради това не е изключено в някои случаи изтъкнатите от едната от страните по производството пред Службата доводи, включително и изведените от наличието на национално решение или решение на Службата по сходна преписка, да изискват специфичен отговор, който надхвърля тези изисквания. Не може обаче да се изисква от апелативните състави да направят изчерпателно изложение, в което да посочат поединично всички съображения по спора, който страните са отнесли пред тях. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието решението от апелативния състав, а на компетентния съд — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни своя контрол. От това следва, че по принцип Службата не е длъжна да предоставя в своето решение специфичен отговор на всеки довод, изведен от наличието в други сходни дела на решения на нейните собствени отдели или на национални инстанции и юрисдикции, който навежда към определен извод, ако мотивите на приетото от Службата решение в рамките на конкретна, висяща пред нейните отдели преписка, показват, макар и имплицитно, но по ясен и недвусмислен начин, причините, поради които тези други решения не са релевантни и не са взети предвид при нейната преценка.
(вж. точки 43—46, 53—56)
3. Словната марка „Mozart“ не е трябвало да бъде регистрирана като марка на Общността за „Сладкиши и захарни изделия, шоколадови продукти и захарни сладкарски изделия“, спадащи към клас 30 по смисъла на Ницската спогодба поради наличието на абсолютното основание за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, доколкото най-малко за посочените стоки с формата на шоколадова топка, т.е. за част от стоките, спадащи към категориите, споменати като такива в заявката за регистрация на марката, тази последна марка може да се използва с описателни цели в част от Общността, т.е. в немскоговорещите страни (Германия и Австрия). Всъщност, когато възприема шоколадова топка, обозначена с наименованието „Mozart“, средният потребител от тези две страни ще види в тази дума по-скоро позоваване на характерната рецепта на „Mozartkugeln“, отколкото информация относно търговския произход на съответната стока. Пропускането на думата „Kugel“ не би довело до различно заключение, тъй като тя представлява позоваване не на рецептата, а на формата на въпросната стока, която е очевидна поради външната форма на стоката.
(вж. точка 99)