ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
13 април 2011 година(*)
„Жалба за отмяна — Защита на финансовите интереси на Съюза — Система за ранно предупреждение (СРП), позволяваща да се установи степента на риска, свързан с дадено образувание — Разследване на OLAF относно изпълнението на обществена поръчка във връзка с проект за модернизиране на институциите в Сирия — Решения, с които се иска задействане на предупреждения W1a и W1b — Предмет на спора — Подлежащи на обжалване актове — Допустимост“
По дело T‑320/09
Planet AE, установено в Атина (Гърция), за което се явява адв. V. Christianos, avocat,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н D. Triantafyllou и г‑н F. Dintilhac, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на решенията на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), с които се иска регистриране на жалбоподателя в системата за ранно предупреждение (СРП), съответно чрез задействане на предупреждение W1a, впоследствие на предупреждение W1b,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: г‑н E. Moavero Milanesi, председател, г‑н N. Wahl (докладчик) и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Правна уредба
1 За борба с измамите и други незаконни действия, засягащи неблагоприятно финансовите интереси на Общностите, на 16 декември 2008 г. Комисията на Европейските общности приема Решение 2008/969/ЕО, Евратом на Комисията относно Системата за ранно предупреждение за ползване от разпоредителите с бюджетни средства на Комисията и на изпълнителните агенции (OВ L 344, стр. 125). Целта на системата за ранно предупреждение (СРП) е да се гарантира, в рамките на Комисията и нейните изпълнителни агенции, циркулирането на информация с ограничен достъп относно трети страни, които могат да представляват заплаха за финансовите интереси и репутацията на Общностите или за всякакви други средства, управлявани от тях (съображение 4 от Решение 2008/969).
2 СРП се основава на предупреждения, които дават възможност да се установи степента на риска, свързан с дадено образувание, според категории, степенувани от W1, отговаряща на най-малкия риск, до W5, отговаряща на най-големия риск (член 9 от Решение 2008/969).
3 Европейската служба за борба с измамите (OLAF), която има достъп до СРП при изпълнение на задачите си във връзка с извършването на разследвания и събирането на информация с цел предотвратяване на измамите, е натоварена, успоредно с отговорните разпоредители с бюджетни кредити и службите за вътрешен одит, да иска вписване, изменение или заличаване на предупрежденията по СРП, чието управление се осъществява от счетоводителя на Комисията или негов подчинен, на когото той е делегирал определени задачи (съображения 5—7 и членове 4—6 от Решение 2008/969).
4 Член 4, параграф 1 от Решение 2008/969 гласи: „[с]четоводителят вписва, изменя или заличава всички предупреждения по СРП съгласно исканията на отговорния ОРБ [оправомощен разпоредител с бюджетни кредити], OLAF и Службата [за вътрешен одит] (СВО)“. В член 6, параграф 2 се предвижда, че „в случай на процедури за [възлагане] на обществена поръчка или [отпускане на безвъзмездна помощ] отговорният ОРБ или негов подчинен проверява дали има предупреждение в СРП най-късно преди вземането на решението за [възлагане]“.
5 Член 10, параграф 1 от Решение 2008/969 предвижда, че OLAF „изисква предупреждение W1a в случаите, когато неговите разследвания на по-ранен етап дават достатъчно основания да се вярва, че вероятно ще бъдат регистрирани констатации на сериозни административни грешки или измама във връзка с трети страни, по-специално [във връзка с] тези, които се възползват или са се възползвали от средства на Общността“.
6 Член 10, параграф 2 от Решение 2008/969 предвижда по-конкретно, че OLAF изисква предупреждение W1b в случаите, когато неговите разследвания дават достатъчно основания да се вярва, че вероятно ще бъдат регистрирани окончателни констатации на сериозни административни грешки или измама във връзка с трети страни, по-специално [във връзка с] тези, които се възползват или са се възползвали от средства на Общността.
7 В член 16 от Решение 2008/969 се уточнява, че предупреждение W1 „се регистрира само с информативна цел и може да не доведе до последствия освен засилени мерки по мониторинг“.
Обстоятелства, предхождащи спора
8 Жалбоподателят, Planet AE, е гръцко дружество, което предоставя консултантски услуги във връзка с управлението на предприятия. Като член на три консорциума то участва от 2006 г. в три проекта в Сирия, финансирани от Комисията. От 16 октомври 2007 г. то е обект на разследване на OLAF по повод съмнения за нередности при изпълнение на посочените три проекта.
9 След процедура за възлагане на обществена поръчка, проведена в рамките на седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, с писмо от 18 април 2008 г. жалбоподателят е поканен от Комисията да започне преговори за определяне на окончателните условия на споразумение за отпускане на безвъзмездна помощ във връзка с предложението му да поеме ролята на координатор в консорциум за проекта „Advancing knowledge — intensive entrepreneurship and innovation for growth and social well-being in Europe“ (наричан по-нататък „проектът AEGIS“). В писмото на Комисията се съобщава, че евентуалната безвъзмездна помощ от Общността няма да може да надвишава сумата от 3 300 000 eur и че преговорите трябва да приключат преди 30 юни 2008 г.
10 При провеждане на споменатото по-горе в точка 8 разследване OLAF иска два пъти регистрацията на жалбоподателя в СРП. На 26 февруари 2009 г. тя иска задействане на предупреждение W1а, а на 19 май 2009 г. — задействане на предупреждение W1b. Двете регистрации са осъществени съответно на 10 март и на 25 май 2009 г.
11 На 27 февруари 2009 г. Комисията изпраща споразумението за договорената безвъзмездна помощ (наричано по-нататък „споразумението“) на жалбоподателя, за да бъде подписано от него и от останалите членове на консорциума, в който той участва. На 11 март 2009 г. жалбоподателят връща подписаното споразумение на Комисията, за да го подпише и тя.
12 На 4 юни 2009 г. с изпратено по електронната поща писмо Комисията уведомява жалбоподателя, че процедурата по подписване на споразумението е спряна до изпълнението на допълнително условие, а именно до откриване от жалбоподателя на блокирана банкова сметка, чрез която той ще се разпорежда единствено с полагащата му се част от аванса по споразумението, докато останалата част от аванса ще бъде преведена от банката направо на другите членове на консорциума. В изпратеното по електронната поща писмо се съобщава, че поставянето на това ново условие се дължи на неочаквано събитие, а именно регистрацията на жалбоподателя в СРП, съответно чрез задействането на предупреждение W1a, а впоследствие — на предупреждение W1b.
13 След като жалбоподателят се договоря с банката си тя да поеме задължение да прехвърли на всеки член от консорциума полагащата му се част от аванса, който трябва да бъде внесен от Комисията, веднага след получаването му, Комисията подписва споразумението на 3 юли 2009 г.
Производство и искания на страните
14 На 14 август 2009 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
15 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 9 ноември 2009 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.
16 На 5 януари 2010 г. жалбоподателят представя своето становище по възражението за недопустимост.
17 В жалбата си жалбоподателят иска Общият съд:
– да отмени двете решения на ОLАF от 26 февруари и 19 май 2009 г., които са му станали известни на 4 юни 2009 г. и с които е поискана регистрацията му в СРП, съответно чрез задействане на предупреждение W1a, а впоследствие — на предупреждение W1b,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
18 С възражението си за недопустимост Комисията иска от Общия съд:
– да приеме, че жалбата е недопустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
19 В становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят иска Общият съд да отхвърли възражението за недопустимост и да приеме, че жалбата е допустима.
От правна страна
20 По силата на член 114, параграфи 1 и 4 от Процедурния правилник по искане на някоя от страните Общият съд може да се произнесе по възражението за недопустимост, без да засяга съществото на спора. Съгласно параграф 3 от същия член производството по молбата преминава в устна фаза, освен ако Общият съд не реши друго. Той смята, че настоящият случай е достатъчно изяснен от доказателствата по делото и не следва да открива устната фаза.
По предмета на спора
21 В самото начало следва да се отбележи, че макар исканията на жалбоподателя формално да са за отмяна на решенията на ОLАF от 26 февруари и 19 май 2009 г., с които е поискана регистрацията му в СРП, от съдържанието на жалбата му ясно личи, че с нея се иска също и отмяна на решенията за задействане на предупреждения W1a и W1b.
22 Във връзка с това е важно да се припомни, че по смисъла на член 21 от Статута на Съда, както и на член 44 от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора и исканията на ищеца или жалбоподателя. Освен това според съдебната практика исканията трябва да бъдат изложени ясно и недвусмислено, тъй като в противен случай има опасност Общият съд да се произнесе infra или ultra petita и правата на ответната страна да бъдат нарушени (вж. по аналогия Решение на Съда от 14 декември 1962 г. по дело Meroni/Върховен орган, 46/59 и 47/59, Recueil, стр. 783 и 801).
23 Възможно е обаче от съдържащите се в жалбата данни и от цялостното обосноваване на същата имплицитно да се установи кой акт се обжалва (вж. в този смисъл Определение на Съда от 7 февруари 1994 г. по дело PIA HiFi/Комисия, C‑388/93, Recueil, стр. I‑387, точка 10). Прието е също, че би могло да се счита, че жалба, формално подадена срещу акт, който е част от съвкупност от актове, образуващи едно цяло, е насочена също, ако е необходимо, и срещу другите актове (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 март 1967 г. по дело Simet и Feram/Върховен орган 25/65 и 26/65, Recueil, стр. 39 и 53).
24 В настоящия случай от членове 4 и 5 от Решение 2008/969 следва, от една страна, че в СРП разграничението между искането за задействане на предупреждение и неговото задействане е от изцяло административен характер и има за цел да централизира и уеднакви техническото управление на тази система и от друга страна, че в тази система след исканията за задействане на предупреждение се осъществява реалното предупреждение, без да се извършва проверка по същество.
25 Наистина, независимо че задачите във връзка с управлението на СРП, като регистрацията, изменението или заличаването на предупрежденията в СРП, са възложени на една-единствена служба в Комисията, а именно на счетоводителя на Комисията или на неговите подчинени, в Решение 2008/969 се предвижда, че условията, които водят до такива мерки, се наблюдават и анализират в различни служби на Комисията (оправомощения разпоредител с бюджетни кредити, генералния директор на OLAF или някой от директорите на OLAF или на службата за вътрешен одит), които са длъжни да съобщят изводите си относно необходимостта от дадена мярка на счетоводителя, който е длъжен да изпълни поисканата мярка. От това следва, че от гледна точка на образувание, регистрирано в посочената система, искането за задействане на предупреждение и реалното предупреждение за него представляват съвкупност от актове, образуващи едно цяло.
26 Впрочем във възражението за недопустимост Комисията изхожда от предпоставката, че жалбата е насочена срещу решенията за задействане на предупреждения W1а и W1b и че те са предмет на спора, въпреки формалното искане на жалбоподателя, насочено срещу исканията на OLAF за регистрацията му в СРП. Наистина, в споменатото възражение тя излага само доводи, с които иска да докаже, че тези решения не са подлежащи на обжалване актове. От това следва, че Комисията не е разбрала неправилно намерението на жалбоподателя да иска отмяната на решенията за задействане на споменатите предупреждения и че нейното право на защита няма да бъде нарушено, ако тези решения също са предмет на спора.
27 Ето защо с оглед на цитираната в точки 22 и 23 по-горе съдебна практика и като се вземат предвид конкретните факти, които са в основата на настоящия спор, следва да се приеме, че трябва да се счита, че жалбата, формално насочена срещу решенията на OLAF от 26 февруари и 19 май 2009 г., с които е поискана регистрацията на жалбоподателя в СРП, е насочена също, ако е необходимо, срещу решенията за задействане на предупреждения W1а и W1b (наричани по-нататък заедно „спорните актове“).
По възражението за недопустимост
Доводи на страните
28 Жалбоподателят изтъква, както в жалбата, така и в становището си по възражението за недопустимост, че спорните актове са имали задължителни правни последици и са засегнали неговите интереси, като са променили фактическото и правното му положение.
29 На първо място, жалбоподателят поддържа, че спорните актове са забавили значително подписването на споразумението. Това довело до допълнителни разходи за него, тъй като бил принуден да промени графика за изпълнението на споразумението и да прибегне до договор за кредит, за да може да посрещне задълженията, възникнали поради невнасянето на обещания аванс от Комисията. Той твърди също, че започнал да предоставя услугите си считано от 1 януари 2009 г., както било предвидено при преговорите и одобрено от Комисията, и поради това трябвало да изпълни задължения от финансово естество.
30 Според жалбоподателя спорните актове довели и до налагането на условието за блокирана банкова сметка, което не било предвидено при преговорите, които били проведени и приключили преди приемането на тези актове.
31 Жалбоподателят изтъква освен това, че спорните актове подлежат на обжалване, тъй като те променили фактическото му положение. Във връзка с това той твърди, че закъснението при подписването на споразумението, както и наложеното ограничение във връзка с разпределянето на внесения по неговата сметка аванс засегнали репутацията му, като го поставили в неудобно положение спрямо другите членове на консорциума, в който и той участвал, на които трябвало да обясни поведението на Комисията. Според него спорните актове засегнали също и положението, което имал преди приемането им, а именно както това на „избран оферент“ по проекта, така и това на координатор на консорциума, като свели това положение до ролята на „избран оферент“ по проекта и на координатор на консорциума под условие.
32 В подкрепа на възражението за недопустимост Комисията твърди, че спорните актове по естеството си не подлежат на обжалване в производство по жалба за отмяна, тъй като те представляват обикновени мерки за вътрешно уведомяване и предпазливост. Във връзка с това тя се позовава на практиката на Съда, според която мерките с вътрешен характер, които не произвеждат правни последици извън рамките на общностната администрация, не са предмет на контрол за законосъобразност на основание член 230 ЕО. Тя отбелязва освен това, че спорните актове са просто проява на предпазливото поведение, което тя трябва да спазва, преди да ангажира с договор финансови средства на Съюза.
33 Според Комисията, макар да е вярно, че регистрацията на жалбоподателя в СРП е създала допълнителни задължения за контрол за компетентните разпоредители с бюджетни кредити, жалбоподателят не е доказал, че спорните актове са произвели правни последици по отношение на него, засягайки правата му и налагайки му нови задължения. Във връзка с това тя отхвърля твърдението, че забавянето на подписването на споразумението имало правни последици. Според нея в деловите среди, където всяка страна изпитва необходимост да защити собствените си интереси, често има такова забавяне и освен това и в настоящия случай при уреждането на други въпроси също имало забавяне. Поради това въпросното забавяне нито създало задължения за жалбоподателя, нито нарушило правата му по смисъла на съдебната практика във връзка с актовете, подлежащи на обжалване на основание член 230 ЕО.
34 Комисията изтъква също, че няма пряка причинно следствена връзка между, от една страна, спорните актове и от друга, използването от жалбоподателя на банков кредит, както и невъзможността за него да осъществи плащанията от аванса на другите членове на консорциума. Според нея използването на банков кредит от жалбоподателя било причинено по-скоро от стремежа му бързо да направи разходи много преди подписването на споразумението и не е последица от спорните актове. Наред с това крайното договорено разрешение относно изплащането на аванса на другите членове на консорциума било резултат на „консултации-преговори“ между нея, жалбоподателя и неговите банки и не било „автоматична последица“ от спорните актове.
35 Комисията изтъква освен това, че изискването жалбоподателят да не може да ръководи изплащането на аванса на другите членове на консорциума, го освобождавало от задължение и поради това не могло да се разглежда като вреда.
36 Накрая, Комисията смята, че поставените на жалбоподателя от другите членове на консорциума въпроси относно забавянето на подписването на споразумението и дадените отговори на тези въпроси не водят до правни последици за него.
Съображения на Общия съд
37 Следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика жалба за отмяна може да се подава срещу всички приети от институциите разпоредби, чиято цел е да произведат правно действие, независимо от техния характер или форма. Смята се по-конкретно, че на обжалване по смисъла на член 230 ЕО подлежат всички мерки, пораждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение (Решение на Съда от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стр. 2639, точка 9 и Решение на Съда от 17 юли 2008 г. по дело Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, Сборник, стр. I‑5829, точка 29).
38 Недопустими са обаче жалби срещу актове, които представляват само вътрешни мерки за администрацията и които поради това не създават никакви последици извън нея (вж. Определение на Съда от 4 юни 1986 г. по дело Groupe des droites européennes/Парламент, 78/85, Recueil, стр. 1753, точки 10 и 11 и Решение на Съда от 9 октомври 1990 г. по дело Франция/Комисия, C‑366/88, Recueil, стр. I‑3571, точка 9 и цитираната съдебна практика). В подкрепа на възражението за недопустимост Комисията се основава на тази съдебна практика и изтъква, че спорните актове не подлежат на обжалване, след като представляват обикновени информационни мерки с вътрешен характер.
39 Във връзка с това следва да се подчертае, че фактът, че администрацията обработва данни за изцяло вътрешни нужди, по-специално като събира тези данни, като ги управлява и като ги използва, изобщо не изключва възможността тези действия да могат по смисъла на цитираната в точка 37 по-горе съдебна практика да засегнат интересите на правните субекти. Наличието на такова засягане зависи всъщност от множество фактори, като естеството на обработваните данни, конкретната цел на тази обработка, точните последици, до които може да доведе тази обработка, и от съответствието между целта и последиците от съответната обработка, от една страна, и приложимите разпоредби, определящи правомощията на администрацията, от друга.
40 Що се отнася до последния споменат по-горе елемент, Общият съд установява, че Решение 2008/969, на което се основават спорните актове, не препраща към никаква разпоредба от първичното или вторичното право, която да възлага изрично на Комисията правомощия да създава, да привежда в действие и да управлява база данни относно юридически или физически лица, за които има подозрения, че представляват опасност за финансовите интереси на Съюза. Независимо че съображение 3 от Решение 2008/969 препраща към Регламент (EО, Eвратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (OВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198, наричан по-нататък „финансовият регламент“), следва да се отбележи, че член 95 от посочения регламент, в редакцията, приложима за фактите в настоящия случай, предвижда единствено създаване на централна база данни, която съдържа подробности за юридическите и физическите лица, по отношение на които е изключена възможността да се ползват от финансиранията от Съюза поради неплатежоспособност, осъждане за груба професионална грешка или поради преследвано по наказателен ред правонарушение, което засяга финансовите интереси на Съюза.
41 Независимо че жалбоподателят не повдига правно основание във връзка с това, липсата на компетентност на автора на спорните актове е нарушение на императивна правна норма, което като такова трябва да се разгледа служебно (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 28 януари 2003 г. по дело Laboratoires Servier/Комисия, T‑147/00, Recueil, стр. II‑85, точка 45 и Решение на Общия съд от 8 юли 2010 г. по дело Комисия/Putterie-De-Beukelaer, T‑160/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 61).
42 Ето защо, за да се провери дали спорните актове са опорочени от липса на компетентност ratione materiae, трябва, вече по тази причина, да се изследва тяхното съдържание (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 ноември 1991 г. по дело Франция/Комисия, C‑303/90, Recueil, стр. I‑5315, точка 10 и Решение на Съда от 20 март 1997 г. по дело Франция/Комисия, C‑57/95, Recueil, стр. I‑1627, точка 9).
43 За да се произнесе по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост обаче и ако се предположи на този етап, че Комисията е овластена да извършва обработката на данни, каквато обработка представляват спорните актове, следва да се провери дали предупреждението относно дадено образувание в СРП, и по-конкретно в категорията W1, представлява действие, свързано единствено с отношенията между висшестоящ началник и неговите подчинени и чиито последици се изчерпват вътре в рамките на институциите, органите и структурите на Съюза.
44 В това отношение от член 6 от Решение 2008/969 следва, че в случай на бюджетни задължения, както и при процедури по възлагане на обществена поръчка или на отпускане на безвъзмездна помощ компетентните разпоредители с бюджетни кредити в рамките на Комисията следва да проверяват дали по отношение на образуванията, които кандидатстват, има предупреждение в СРП. Когато това е така, членове 15—17 и 19—22 от Решение 2008/969 допускат и задължават счетоводителя или съответните разпоредители с бюджетни кредити да вземат конкретни мерки срещу посоченото образувание или съответния проект. Ето защо с оглед на вътрешно присъщата цел на Решение 2008/969, а именно защитата на финансовите интереси на Съюза при изпълнение на бюджетните мерки, значението на предупреждението относно дадено образувание в СРП, дори в категорията W1, не би могло да се ограничи до вътрешността на институциите, органите и структурите на Съюза и такова предупреждение неизбежно засяга отношенията между съответните разпоредители с бюджетни кредити и това образувание.
45 Независимо че член 16 от Решение 2008/969, според който „[п]редупреждение W1 се регистрира само с информативна цел и може да не доведе до последствия освен засилени мерки по мониторинг“, създава по-малко ограничения в сравнение с членове 15, 17 и 19—22 от посоченото решение, от текста на член 16, както и от структурата на това решение следва, че установяването на предупреждение W1 в действителност води до задължение за съответния разпоредител с бюджетни кредити да вземе засилени мерки за мониторинг, което впрочем се признава от Комисията във възражението за недопустимост. Всъщност от предупреждението W1 не би имало никаква полза, ако съответният разпоредител с бюджетни кредити, който е уведомен за наличието на съмнения за измами или сериозни административни грешки (вж. член 10 от Решение 2008/969), не е длъжен да осигури засилването на мерките по мониторинг.
46 В случая задължението за предприемане на мерки срещу жалбоподателя, което възниква за съответния разпоредител с бюджетни кредити в резултат на спорните актове, ясно може да се изведе от съдържанието на писмото, изпратено на жалбоподателя от Комисията по електронната поща на 4 юни 2009 г. В това писмо служителят, натоварен с преписката във връзка с възлагането на проекта AEGIS, уведомява жалбоподателя, че ако подписването на споразумението е спряно и е наложено допълнително условие, това се дължи на предупреждението по отношение на него и че неговата служба няма никакво отношение към това.
47 Ето защо, след като е установено, че спорните актове действително са произвели последици извън вътрешната сфера на Комисията, следва да се провери дали те могат да се разглеждат като задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение.
48 Във връзка с това е важно да се отбележи, че образуванията, които искат ангажирането на финансови средства на Съюза, са засегнати от предупреждение в СРП, тъй като, за да могат да следват финансовите си интереси, са принудени да се приспособят към условията или мерките за по-голяма предпазливост, които се отнасят специално за тях и са наложени от съответните разпоредители с бюджетни кредити. Такива условия и мерки за предпазливост могат да приемат формата на нови договорни задължения и на непредвидени икономически задължения или също, както в конкретния случай, да се отразят на вътрешната организация на консорциум, от който те са част.
49 В настоящия случай след регистрацията му в СРП чрез задействането на предупреждение W1a жалбоподателят се оказва в по-неблагоприятно положение от това, в което е бил преди приемането на спорните актове, тъй като Комисията, както беше установено в точка 45 по-горе, е била длъжна да наложи условия на засилен контрол. Това изменение на правното положение на жалбоподателя се установява от изпратеното по електронната поща писмо на Комисията от 4 юни 2009 г. и последвалата размяна на писма, от които се установява, че за да може да сключи договора за проекта AEGIS, жалбоподателят е трябвало да се откаже от управлението на разпределението на авансовите плащания между членовете на консорциума, от който той е част.
50 По-конкретно, в писмото си от 4 юни 2009 г., изпратено по електронната поща, Комисията съобщава за непредвиден проблем, а именно предупреждението за жалбоподателя в СРП, довело до спиране на подписването на споразумението, и уточнява мерките, които жалбоподателят трябва да предприеме, за да изпълни новото условие, което тя му поставя, за да подпише споразумението.
51 От изложеното по-горе следва, че спорните актове са се отразили на свободата при водене на преговорите на жалбоподателя, на организацията вътре в неговия консорциум, а в резултат на това и на възможността му действително да сключи договора за проекта AEGIS. Да се откаже на жалбоподателя възможността да се ползва от съдебен контрол по отношение на точността на фактите, които са в основата на спорните актове, не би било съвместимо с един правов Съюз.
52 Това е в още по-голяма степен така, ако се вземе предвид фактът, че в Решение 2008/969 не се предвижда никакво право за юридическите и физическите лица да бъдат уведомени, а още по-малко да бъдат изслушани, преди регистрацията им в СРП чрез задействането на предупреждения W1, W2, W3, W4 и W5b. Разбира се, лице, което поради една или друга причина е уведомено за регистрацията си в споменатата система, може, в съответствие с член 8, параграф 2, буква б) от Решение 2008/969, да поиска корекция на свързаните с него данни. Решението да се направи такава корекция обаче, зависи изцяло от волята на администрацията, а именно на службата, поискала регистрацията на това лице в тази система.
53 Накрая, следва да се подчертае, че спорните актове не биха могли да се разглеждат като неподлежащи на обжалване междинни или подготвителни актове. Всъщност те не само имат всички правни белези на подлежащите на обжалване актове (вж. точки 44—48 по-горе), но с тях се слага също край на една специална процедура, а именно регистрацията на образувание в списък „предупреждение“, без то да бъде изслушано относно причините за въпросната регистрация, която процедура се отличава от решенията, с които се изпълняват различните предвидени в Решение 2008/969 конкретни изисквания (вж. в този смисъл Решение по дело IBM/Комисия, посочено по-горе, точка 11).
54 От всичко гореизложено следва, че поддържаното от Комисията становище, че жалбата е недопустима, не е обосновано.
55 Поради това направеното от Комисията възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.
По съдебните разноски
56 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник Общият съд се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определение, с което слага край на производството.
57 Следователно на този етап от производството съдът не следва да се произнася по разноските.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
определи:
1) Отхвърля възражението за недопустимост.
2) Не се произнася по съдебните разноски.
Изготвено в Люксембург на 13 април 2011 година.
E. Coulon | | E. Moavero Milanesi |