ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
8 ноември 2011 година
Дело F‑92/09 DEP
U
срещу
Европейски парламент
„Производство — Определяне на съдебните разноски — Решение за отхвърляне на подадената по административен ред жалба — Обезпечително производство“
Предмет: Молба, с която U иска от Съда на публичната служба да определи съдебните разноски на основание член 92, параграф 1 от Процедурния правилник
Решение: Определя на 23 670 EUR размера на съдебните разноски, които Парламентът трябва да възстанови на молителя, като върху тази сума се дължат мораторни лихви, считано от датата на връчване на настоящото определение до изплащането на сумата, изчислени въз основа на приложимия за този период лихвен процент на Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с два пункта.
Резюме
1. Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Направени от страните необходими разходи
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
4. Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; член 91, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица)
5. Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Разходи, направени от страните във фазата, която предхожда предявяването на иска — Изключване
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
6. Производство — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Разноски, направени в производството за определяне на съдебните разноски — Липса на основание за произнасяне
(членове 86 и 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
7. Производство — Съдебни разноски — Определяне — Мораторни лихви
1. От член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до направените за целите на производството пред Съда на публичната служба съдебни разноски, и от друга страна, до съдебните разноски, които са били необходими за тези цели. Освен това молителят следва да представи доказателства за реалното извършване на разходите, чието възстановяване иска.
(вж. точка 37)
2. Съдът на Съюза е оправомощен да определя не дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а размера, до който тези средства могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.
Когато не съществуват разпоредби в правото на Съюза от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.
(вж. точки 38 и 39)
3. Прието е, че възнагражденията, които страните дължат на своите адвокати за периода след устната фаза на производството, не могат да се смятат за подлежащи на възстановяване съдебни разноски. Това се отнася в частност за възнагражденията, вземани за анализ на съдебното решение и за подготовка на обжалването му. От членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС обаче следва, че целта на обезпечителното производство е временно да се уредят съответните отношения, докато трае делото по съществото на спора и до произнасянето на съда по него. Съответно необходимостта в производството по съществото на спора да се вземат предвид разноските, направени за анализа на определението от обезпечителното производство, се дължи на това, че тези производства не са отделни и самостоятелни едно от друго, а се отнасят до едно и също дело и поради това имат съществени общи характеристики.
(вж. точка 46)
Позоваване на:
Общ съд на Европейския съюз — 31 март 2011 г., Tetra Laval/Комисия, T‑5/02 DEP и T‑80/02 DEP, точка 77
4. Що се отнася до подлежащите на възстановяване съдебни разноски, услугата по изчитане на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, поначало е свързана с досъдебната фаза на производството по съществото на спора. Въпреки това, когато делото пред Съда на публичната служба по изключение е образувано на основание член 91, параграф 4 от Правилника, тоест непосредствено след подаването на административната жалба и без да се изчаква решението на органа по назначаването по тази жалба, за провеждането на производството по съществото на спора е абсолютно необходимо ищецът или жалбоподателят да се запознае с това решение, издадено в хода на производството, и да прецени значението му.
(вж. точка 47)
5. Следва да се приеме, че не са необходими за целите на производството разходите за адвокат, които се отнасят до периоди, през които не са извършвани никакви процесуални действия.
(вж. точка 48)
Позоваване на:
Съд — 6 януари 2004 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 DEP, точка 47; Willeme/Комисия, посочено по-горе, точка 37
Общ съд на Европейския съюз — 21 декември 2010 г., Le Levant 015 и др./Комисия, T‑34/02 DEP, точка 33
6. Член 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, посветен на производството по оспорване на съдебните разноски, за разлика от член 86 от посочения правилник не предвижда произнасяне по съдебните разноски с решението или определението, което слага край на производството. Всъщност, ако съгласно член 92 от Процедурния правилник съдът на Съюза се произнасяше по спора за съдебните разноски от основното дело и отделно по съдебните разноски, направени в този спор, щеше да е възможно евентуално да бъде сезиран впоследствие с нов спор за новите съдебни разноски. Следователно няма основание за отделно произнасяне по разходите и възнагражденията, платени за целите на производството по определяне на съдебните разноски пред Съда на публичната служба. При определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски съдът на Съюза обаче следва да съобрази всички обстоятелства по делото до момента на произнасянето на определението за определяне на съдебните разноски.
(вж. точки 63—65)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 26 април 2010 г., Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, точки 45—47
7. По силата на член 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба констатирането на задължение за заплащане на мораторни лихви върху сумата на съдебните разноски, които съответната страна е осъдена от този съд да понесе, и определянето на приложимия лихвен процент са въпроси от изключителната компетентност на Съда на публичната служба.
(вж. точка 67)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., X/Парламент, F‑147/08 DEP, точка 35