Language of document : ECLI:EU:T:2021:608

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)

22 септември 2021 година(*)

„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Вътрешен конкурс COM/03/AD/18 (AD 6) — Решение името на жалбоподателя да не се впише в списъка с резерви от конкурса — Задължение за мотивиране — Поверителност на работата на конкурсната комисия — Претегляне на съставящите изпита елементи, предвидени в обявлението за конкурс“

По дело T‑435/20

JR, за която се явяват L. Levi и A. Champetier, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от D. Milanowska и I. Melo Sampaio,

ответник,

с предмет искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решението на конкурсната комисия по вътрешен конкурс COM/03/AD/18 (AD 6) — Администратори от 15 април 2020 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателката за преразглеждане на решението на конкурсната комисия да не включи името ѝ в списъка с резерви по посочения конкурс, и доколкото е необходимо, за отмяна на това решение,

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),

състоящ се от: R. da Silva Passos, председател, V. Valančius, I. Reine, L. Truchot (докладчик) и M. Sampol Pucurull, съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства по спора

1        На 16 декември 2018 г. жалбоподателката JR подава кандидатурата си за вътрешен конкурс COM/03/AD/18 (AD 6) — Администратори (наричан по-нататък „спорният конкурс“).

2        В обявлението за спорния конкурс се уточнява, че същият се отнася до съставянето на списък с резерви на издържалите конкурса лица за всяка от следните три области: първо, европейска публична администрация, второ, сътрудничество за развитие и политика за съседство и трето, изследователска дейност.

3        Жалбоподателката избира областта европейска публична администрация, за която изискваният брой на издържалите конкурса лица е 30.

4        Съгласно дял III от обявлението за спорния конкурс кандидатите са длъжни най-напред да представят формуляр за кандидатстване и при подаването му да потвърдят, че отговарят на предвидените условия за допускане. На второ място, кандидатите, отговарящи на условията за допустимост, ще бъдат поканени да се явят на поредица от тестове с въпроси с избор между няколко отговора. На трето място, кандидатите, издържали успешно тези тестове, ще бъдат поканени да се явят на устен изпит.

5        В дял III, раздел 4 от обявлението за спорния конкурс се посочва, че устният изпит за функционална група AD се състои от две части, описани по следния начин:

„1.      Интервю […] с цел да се преценят:

–        основните изпълнявани задачи и придобитите компетенции по време на професионалната кариера [на кандидата], и

–        способност[та] и мотивация[та] [на кандидата] да изпълнява функциите, присъщи на длъжностите, до които конкурсът дава достъп;

2.      структурирано представяне, [което] ще се състои в кратко изложение по тема, свързана с политика на Европейския съюз […]“.

6        В дял III, раздел 4 от обявлението за спорния конкурс се добавя, че двете посочени по-горе части се оценяват общо с оценка от нула до 20 точки, като изискваният минимум е десет точки.

7        В раздел 5 от същия дял се уточнява, че конкурсната комисия включва в списъка с резерви имената на кандидатите, получили най-високите резултати на устния изпит, както и изисквания минимум за този изпит, в границите на изисквания брой издържали изпита лица.

8        След като на 23 септември 2019 г. успешно е издържала етапа на писмения изпит от спорния конкурс, жалбоподателката се представя успешно на устния изпит.

9        С писмо от 16 декември 2019 г. конкурсната комисия на спорния конкурс уведомява жалбоподателката за решението си (наричано по-нататък „решението от 16 декември 2019 г.“) да не включи името ѝ в списъка с резерви по този конкурс. Конкурсната комисия посочва, че жалбоподателката е получила оценка 13/20 на устния изпит, която, макар и по-висока от определения в обявлението за спорния конкурс минимум 10/20, обаче е под прага 14/20, който е трябвало да бъде достигнат, за да може жалбоподателката да е сред най-добрите кандидати, чиито имена ще бъдат включени в списъка с резерви. Тя уточнява също, че на устния изпит за цялостното представяне на жалбоподателката е дадена оценка с думи „добър“. По-конкретно конкурсната комисия посочва, че жалбоподателката е получила оценка с думи „много добър“, що се отнася както до „връзката между предходния ѝ опит и изискваните компетенции“, така и до „доказването на общите ѝ умения и мотивацията ѝ да изпълнява длъжността, която предстои да бъде заета“, а е получила оценка с думи „добър“ за уменията ѝ да направи изложение по тема, свързана с областта от спорния конкурс.

10      Със съобщение по електронна поща от 20 декември 2019 г. (наричано по-нататък „искането за преразглеждане“) жалбоподателката подава до Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) искане за преразглеждане на решението от 16 декември 2019 г. в съответствие с точка 6.3 от приложение III към обявлението за спорния конкурс. Тя се позовава на наличието на „явно несъответствие“, от една страна, между оценката с думи за цялостното ѝ представяне на устния изпит и от друга страна, получените от нея оценки с думи на трите компонента от същия изпит, оценени от конкурсната комисия. Всъщност според жалбоподателката конкурсната комисия произволно е подценила цялостното ѝ представяне, тъй като е определила същото като „добро“, докато за два от компонентите е получила оценка с думи „много добър“. Тя добавя, че решението от 16 декември 2019 г. не ѝ позволява да разбере как цялостната оценка „добър“ е била преобразувана в оценка с цифри 13/20. В същото електронно съобщение се съдържа „искане за информация и за достъп до документи“, с което жалбоподателката иска да ѝ бъде съобщена следната информация:

–        подробни обяснения за начина, по който оценките с думи са били преобразувани в оценки с цифри, заедно с таблиците с оценките, които позволяват всяка оценка с думи да се свърже с оценка с цифри,

–        подробни преценки по всеки от оценените и точкувани три компонента и съответната таблица с оценки,

–        цялата относима информация относно получените от нея оценки,

–        евентуално използвания метод за претегляне,

–        евентуално използвания метод на закръгляне,

–        протокола и таблиците за оценяване относно нейния устен изпит, флипчарта, който е използвала по време на изпита (наричан по-нататък „флипчартът“), както и всички други релевантни документи, свързани с представянето ѝ на този изпит.

11      На 28 февруари 2020 г., след размяна на няколко електронни писма с генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ на Европейската комисия, последната изпраща на жалбоподателката таблица, в която се посочва съответствието между, от една страна, оценките с цифри от едно до десет и от друга, оценките с думи „незадоволителен“, „задоволителен“, „добър“, „много добър“, „между много добър и отличен“, „отличен“ и „за пример“ (наричана по-нататък „първата таблица за преобразуване“), като се уточнява, че всички оценки с цифри от едно до четири съответстват на оценка „незадоволителен“. Тя също така е приканена да прегледа флипчарта в помещенията на Комисията и да се срещне с председателката на конкурсната комисия на спорния конкурс, за да получи устна информация за представянето си. В електронното писмо на Комисията от 28 февруари 2020 г. не се споменават посочените в искането за преразглеждане методи за претегляне и закръгляне.

12      С електронно писмо от 9 април 2020 г. Комисията уведомява жалбоподателката, че горепосочените методи са защитени с тайната на разискванията на конкурсните комисии по член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).

13      С решение от 15 април 2020 г. (наричано по-нататък „решението от 15 април 2020 г.“) конкурсната комисия на спорния конкурс отхвърля искането за преразглеждане.

14      За тази цел, на първо място, конкурсната комисия припомня, че преди да проведе събеседвания с кандидатите, допуснати до устен изпит, тя определя съдържанието му, предвидените въпроси, критериите за оценка, процедурата по оценяване и коефициента на тежест за всеки компонент, посочен в обявлението за конкурса във връзка с този изпит.

15      На второ място, конкурсната комисия уточнява, че за всеки кандидат е дала коментари относно специфичните компоненти, посочени в това обявление (вж. т. 5 по-горе), и че коментарите обхващат и цялостна преценка на представянето на кандидатите, „обобщаваща оценката за всеки компонент“.

16      На трето място, конкурсната комисия отбелязва, че направените от нея преценки при разглеждането на опита и уменията на кандидатите са със сравнителен характер.

17      На четвърто място, тя констатира, че преразглеждането на решението от 16 декември 2019 г. не разкрива грешка, засягаща обработването на данните, свързани с устния изпит на жалбоподателката, така че трябва да бъде потвърдено решението името ѝ да не бъде включено в списъка с резерви от спорния конкурс.

18      На 4 май 2020 г. жалбоподателката подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на решенията на Комисията, съдържащи се в електронните писма от 28 февруари и 9 април 2020 г. (вж. т. 11 и 12 по-горе), с които ѝ се отказва достъп до някои твърдени лични данни. Жалбата е регистрирана под номер T‑265/20.

 Факти, настъпили след подаването на жалбата

19      На 16 юли 2020 г. Комисията изпраща на жалбоподателката копие на флипчарта заедно с написани от последната бележки във връзка с представеното от нея изложение по време на устния изпит.

20      На 22 юли 2020 г. в телефонен разговор с председателката на конкурсната комисия на спорния конкурс жалбоподателката получава информация относно представянето си на устния изпит, както и уточнението, че оценките с цифри са били закръглени до 0,25.

 Производство и искания на страните

21      На 7 юли 2020 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

22      С отделна молба, подадена същия ден в секретариата на Общия съд, жалбоподателката прави искане на основание член 66 от Процедурния правилник на Общия съд да бъде запазена нейната анонимност. С решение от 21 септември 2020 г. Общият съд (седми състав) уважава това искане.

23      С молба, подадена на 22 юли 2020 г. в секретариата на Общия съд по дело T‑265/20, JR/Комисия, жалбоподателката иска съединяване на последното дело с настоящото дело на основание член 68 от Процедурния правилник. В становището си по това искане, представено в секретариата на Общия съд на 31 август 2020 г., Комисията иска същото да се отхвърли. С решение от 30 септември 2020 г. председателят на седми състав на Общия съд отхвърля искането за съединяване.

24      Писмената фаза на производството приключва на 13 януари 2021 г.

25      На 20 април 2021 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд (седми състав) решава да поиска от Комисията да посочи кой акт позволява на конкурсната комисия на спорния конкурс в решението от 16 декември 2019 г. да свърже оценката с думи „добър“ с дадената на жалбоподателката обща оценка 13/20, като се има предвид, че първата таблица за преобразуване съдържа оценки с цифри от едно до десет.

26      На 28 април 2021 г. по предложение на седми състав Общият съд решава да препрати делото на разширен съдебен състав съгласно член 28 от Процедурния правилник.

27      С писмо от 6 май 2021 г. Комисията отговаря на посочения по-горе в точка 25 въпрос на Общия съд, като представя таблица, в която се посочва съответствието между, от една страна, оценките с цифри или диапазоните от оценки с цифри „до 9,5“, „10—11,5“, „12—13“, „13,5“, „14—15,5“, „16—17“ и „17,5—19“ и „19,5—20“ и от друга, оценките с думи „незадоволителен“, „задоволителен“, „добър“, „между добър и много добър“, „много добър“, „между много добър и отличен“, „отличен“ и „за пример“ (наричана по-нататък „втората таблица за преобразуване“).

28      С писмо от 26 май 2021 г. жалбоподателката представя становище по отговора на Комисията на посочения по-горе въпрос на Общия съд.

29      Съгласно член 106, параграф 3 от Процедурния правилник, в случай че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, главните страни не са поискали да се насрочи съдебно заседание, Общият съд може да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството. Тъй като в настоящия случай не е направено такова искане, Общият съд (седми разширен състав) реши да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, тъй като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката.

30      Жалбоподателката иска от Общия съд:

–        да отмени решението от 15 април 2020 г. и доколкото е необходимо, да отмени решението от 16 декември 2019 г.,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

31      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По предмета на спора

32      Жалбоподателката иска отмяната на решението от 15 април 2020 г. и доколкото е необходимо, отмяната на решението от 16 декември 2019 г.

33      В писмената си защита Комисията повдига възражение за недопустимост срещу искането за отмяна на решението от 16 декември 2019 г., което е заместено от решението от 15 април 2020 г.

34      Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато кандидат по конкурс изисква преразглеждане на взетото от конкурсна комисия решение, именно решението, взето от последната след преразглеждане на положението на кандидата, представлява актът, пораждащ неблагоприятни за него последици по смисъла на член 90, параграф 2 или, когато е приложим, член 91, параграф 1 от Правилника. По този начин взетото след преразглеждането решение замества първоначалното решение на конкурсната комисия (вж. решение от 5 септември 2018 г., Villeneuve/Комисия, T‑671/16, EU:T:2018:519, т. 24 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 11 март 1986 г., Sorani и др./Комисия, 293/84, EU:C:1986:111, т. 12).

35      Следователно в случая трябва да се приеме, че единственият акт с неблагоприятни последици е решението от 15 април 2020 г.

36      Поради това и тъй като жалбоподателката иска отмяната на решението от 16 декември 2019 г. само „доколкото е необходимо“, най-напред следва да се разгледа искането за отмяна на решението от 15 април 2020 г.

 По същество

37      В подкрепа на жалбата жалбоподателката излага две основания: първото — явна грешка в преценката и нарушение на правилата за работата на конкурсната комисия, и второто — нарушение на задължението за мотивиране и на принципа на добра администрация, посочен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

38      Най-напред следва да се разгледа второто основание, тъй като то се отнася до предварителния въпрос за мотивите на решението от 15 април 2020 г.

39      Жалбоподателката изтъква, че дори след като е получила първата таблица за преобразуване (вж. т. 11 по-горе) и обясненията за използвания от конкурсната комисия метод на закръгляне (вж. т. 20 по-горе), мотивите на решението от 15 април 2020 г. не са достатъчни, за да ѝ позволят да разбере как трите оценки с думи „много добър“, „много добър“ и „добър“, получени за трите различни компонента на устния изпит, са дали възможност на конкурсната комисия на спорния конкурс да постави оценка с думи „добър“ на цялостното ѝ представяне и да я изрази с оценка с цифри 13/20.

40      Жалбоподателката добавя, че конкурсната комисия непременно е приложила метод за претегляне, и поддържа, че определянето на този метод не е част от работата на конкурсните комисии, която, тъй като е със сравнителен характер, трябва да остане поверителна съгласно съдебната практика по прилагането на член 6 от приложение III към Правилника. Според нея обективни елементи като тежестта на оценките, които са определени от конкурсната комисия преди началото на изпитите с цел да насочват работата ѝ и по принцип осигуряват нормалното ѝ и обективно протичане, не се отнасят до преценката на качествата на кандидатите или до съпоставянето на съответните им качества.

41      В становището си по отговора на Комисията на въпроса на Общия съд (вж. т. 27 и 28 по-горе) жалбоподателката изтъква, че дори след като ѝ е станала известна втората таблица за преобразуване, тя не е в състояние да разбере причината, поради която ѝ е била поставена оценка с цифри 13/20. Според нея тази таблица само подчертава, че е важно да се знае в кой точно момент конкурсната комисия е закръглила оценките и какъв е използваният метод за претегляне.

42      Комисията отговаря, че предвид тайната на разискванията на конкурсните комисии относно направената ценностна преценка и широкото право на преценка, с което разполагат, съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява мотивиране в достатъчна степен на техните решения. Тъй като жалбоподателката е била уведомена, че на устния изпит е получила оценка 13/20 и че само имената на кандидатите, получили оценка от поне 14/20, ще бъдат включени в списъка с резерви, решението от 15 април 2020 г. е мотивирано в достатъчна степен. Според Комисията, само от съображения за изчерпателност и в изпълнение на принципа на добра администрация, конкурсната комисия е съобщила на жалбоподателката оценките с думи, които ѝ е дала на всеки от компонентите на устния изпит, както и получената на това основание обща оценка с думи, и впоследствие ѝ е предоставила таблицата за преобразуване и флипчарта, преди да ѝ бъде предоставена възможност за провеждане на телефонен разговор с председателката на комисията, която в частност е посочила какъв метод на закръгляне е бил използван.

43      Освен това, макар Комисията да признава, че общата оценка с цифри, дадена от конкурсната комисия на жалбоподателката на устния изпит, произтича от претегляне на тежестта на трите компонента на изпита, тя изтъква, че тъй като обявлението за конкурса не съдържа уточнения относно определянето на метода за претегляне, което заема централно място с оглед на широкото право на преценка, тази възможност е предоставена на конкурсната комисия в съответствие със съдебната практика. Оповестяването на този метод би засегнало сериозно тайната на разискванията на конкурсната комисия и нейната независимост, тъй като неуспелите кандидати биха могли да поддържат, че възприетият метод благоприятства определена категория кандидати.

44      На първо място, следва да се припомни, че съгласно член 25, втора алинея, второ изречение от Правилника всяко решение, което има неблагоприятни последици, трябва да бъде надлежно мотивирано. Това задължение съответства на по-общо предвиденото в член 296, втора алинея ДФЕС, както и в член 41 от Хартата, който се отнася до принципа на добра администрация, и по-специално в параграф 2, буква в) от него.

45      На второ място, член 6 от приложение III към Правилника гласи, че „[р]азискванията на конкурсната комисия са тайни“.

46      Съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да прецени обосноваността на увреждащия го акт и възможността да се подаде жалба пред съда на Европейския съюз, и от друга страна, да се даде възможност на последния да упражни своя контрол за законосъобразност на акта (вж. решение от 13 септември 2016 г., Pohjanmäki/Съвет, T‑410/15 P, непубликувано, EU:T:2016:465, т. 77 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 51).

47      Следва също да се отбележи, че предвиденото в член 41 от Хартата право на добра администрация поражда задължение за администрацията да мотивира решенията си и че по принцип това мотивиране не само представлява израз на принципа на прозрачност на действията на администрацията, но трябва също да предоставя на частноправния субект възможността да изберат напълно съзнателно дали е в негова полза да сезира съда. Следователно съществува тясна връзка между задължението за мотивиране и основното право на ефективна съдебна защита, както и правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата (решение от 10 октомври 2012 г., Sviluppo Globale/Комисия, T‑183/10, непубликувано, EU:T:2012:534, т. 40; вж. също в този смисъл решение от 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, EU:T:2009:313, т. 148 и цитираната съдебна практика).

48      По принцип мотивите трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с неблагоприятното за него решение. Липсата на мотиви не може да бъде поправена с факта, че заинтересованото лице научава мотивите на решението в хода на производството пред съдилищата на Съюза. В случай обаче не на липса, а на непълнота на мотивите дадените в хода на производството обяснения могат в изключителни случаи да поправят тази непълнота, така че свързаното с нея основание да не обосновава повече отмяната на разглежданото решение (вж. решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 51 и 52 и цитираната съдебна практика).

49      Според Съда не съществува нито право на институциите на Съюза да поправят пред съда на Съюза недостатъчно мотивирани решения, нито задължение на същия съд да вземе предвид допълнителните обяснения, представени едва в хода на производството от издателя на съответния акт, за да прецени дали е изпълнено задължението за мотивиране. Всъщност подобно правно положение би могло да осуети разпределянето на правомощията между администрацията и съда на Съюза, да отслаби контрола за законосъобразност и да накърни упражняването на правото на обжалване. Само в изключителни случаи, при които се оказва, че за съответната институция на Съюза е било практически невъзможно да мотивира в достатъчна степен спорното решение, мотивите могат да бъдат допълнени с обяснения, представени от издателя на акта в хода на производството (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 58 и 59).

50      Както Съдът е постановил в решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, EU:C:1996:276), що се отнася до решенията на конкурсната комисия, задължението за мотивиране трябва да се съвмести с правилото по член 6 от приложение III към Правилника, че разискванията на тази комисия са тайни. Тази тайна е установена с цел да се гарантира независимостта на конкурсните комисии и обективността на техните разисквания, като се избегне всяка външна намеса и натиск от страна на самата администрация на Съюза, на заинтересуваните кандидати или на трети лица. За да бъде спазено това правило, не е възможно огласяване на индивидуалните позиции на членовете на конкурсната комисия, нито разкриване на сведения, свързани с лични или сравнителни преценки относно кандидатите (решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 24).

51      При тези условия изискването за мотивиране на решенията на конкурсната комисия трябва да отчете естеството на въпросните разисквания (решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 25).

52      Разискванията на конкурсната комисия по принцип включват поне два различни етапа, а именно, на първо място, разглеждането на кандидатурите, за да се направи подбор на допуснатите до участие в конкурса кандидати, и на второ място, проверката на способностите на кандидатите за длъжността, която предстои да бъде заета, за да се състави списък с резерви (решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 26).

53      Първият етап, по-специално при конкурс по документи, се състои в съпоставянето на представените от кандидатите документи с изискваните в обявлението за конкурс квалификации. Тъй като това съпоставяне се извършва въз основа на обективни данни, впрочем известни на всеки един от кандидатите, що се отнася до него, зачитането на тайната на разискванията на конкурсната комисия допуска тези обективни данни да бъдат съобщени, и по-специално критериите за подбор, които са в основата на подбирането на кандидатурите на етапа на предварителните действия по провеждане на конкурса, така че да се даде възможност на лицата, чиито кандидатури са били отхвърлени още преди отделния изпит, да се запознаят с възможните мотиви за тяхното отстраняване (решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 27).

54      За разлика от това вторият етап от разискванията на конкурсната комисия е преди всичко със сравнителен характер и поради това попада в обхвата на присъщата на тези разисквания тайна (решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 28).

55      Критериите за проверка, които са приети от конкурсната комисия преди провеждането на изпитите, са неразделна част от извършваната от конкурсната комисия сравнителна преценка на съответните качества на кандидатите. Всъщност те са насочени към това конкурсната комисия да гарантира, в интерес на кандидатите, известна еднаквост при оценяването по-конкретно когато броят на кандидатите е голям. Следователно тези критерии са обхванати от тайната на разискванията, така както преценките на конкурсната комисия (решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 29).

56      Извършените от конкурсната комисия преценки от сравнителен характер са отразени посредством оценките, които тази комисия дава на кандидатите. Последните са израз на ценностни преценки по отношение на всеки от кандидатите (решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 30).

57      Въз основа на тези принципи в точки 31 и 32 от решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, EU:C:1996:276) Съдът приема, че предвид обстоятелството, че разискванията на конкурсната комисия са тайни, съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява мотивиране в достатъчна степен на решенията на конкурсната комисия и че подобно мотивиране не нарушава правата на кандидатите, тъй като им позволява да се запознаят с ценностната преценка относно представянето си и да проверят, в зависимост от случая, дали действително не са получили изисквания от обявлението за конкурса брой точки.

58      Именно с оглед на тези принципи следва да се прецени дали решението от 15 април 2020 г. е мотивирано в достатъчна степен.

59      На първо място, трябва да се отбележи, че решението от 15 април 2020 г. не e част от първия етап, посочен в практиката на Съда относно допускането на кандидатите до конкурса, след проверка дали кандидатите отговарят на условията, предвидени за тази цел в обявлението за конкурса. Това решение е част от втория етап, тъй като конкурсната комисия на спорния конкурс е трябвало да оцени представянето на жалбоподателката на устния изпит, за да прецени не само дали може да ѝ бъде дадена минималната оценка 10/20, определена в обявлението за конкурса, но и да оцени това представяне спрямо това на останалите кандидати. Всъщност в обявлението за конкурса се предвижда, че в избраната от жалбоподателката област само имената на 30‑имата кандидати, получили най-високите оценки на устния изпит, може да бъдат включени в списъка с резерви (вж. т. 3, 6 и 7 по-горе).

60      На второ място, следва да се припомни информацията, вече предоставена на жалбоподателката с решението от 16 декември 2019 г. и потвърдена с решението от 15 април 2020 г. В това решение, както бе посочено в точка 9 по-горе, конкурсната комисия най-напред посочва, че за представянето на жалбоподателката на устния изпит на спорния конкурс ѝ е дадена обща оценка 13/20, докато сравнението с представянето на допуснатите до този изпит кандидати е накарало конкурсната комисия да включи в списъка с резерви само имената на получилите минимална обща оценка 14/20.

61      На следващо място, конкурсната комисия уточнява, че цялостното представяне на жалбоподателката на устния изпит може да бъде определено като „добро“.

62      На последно място, конкурсната комисия съобщава дадените от нея оценки с думи на жалбоподателката за всеки от трите компонента на устния изпит, произтичащи от дял III, раздел 4 от обявлението за спорния конкурс (вж. т. 5 по-горе), съгласно който изпитът се състои от две части, първата от които съдържа две подчасти.

63      На трето място, както бе припомнено в точка 11 по-горе, впоследствие Комисията е представила на жалбоподателката първата таблица за преобразуване, в която се посочва съответствието между използваните от конкурсната комисия оценки с думи и оценките с цифри от едно до десет. Видно от тази таблица, оценките „добър“ и „много добър“ са еквивалентни съответно на оценките 6/10 и 7/10.

64      На четвърто място, Комисията представя пред Общия съд втората таблица за преобразуване, посочена в точка 27 по-горе, в която е отбелязано съответствието между, от една страна, оценките с цифри от едно до двадесет и от друга, оценките с думи, съобщени на кандидатите след устния изпит.

65      На пето място, следва да се отбележи, че както е видно от решението от 15 април 2020 г., конкурсната комисия е възприела един метод за претегляне, приложим за трите компонента на устния изпит, предвидени в обявлението за спорния конкурс. В писмената си защита Комисията потвърждава, че получената от жалбоподателката обща оценка 13/20 не е средната аритметична стойност на оценките за тези три компонента, а се основава на среднопретеглена стойност на оценките.

66      Поради това трябва да се приеме, че конкурсната комисия на спорния конкурс прилага коефициент на тежест към всеки компонент на устния изпит, произтичащ от обявлението за този конкурс (наричани по-нататък „съответните коефициенти на тежест“). Съответните коефициенти на тежест са били приложени за извършените от конкурсната комисия оценявания на представянето на кандидатите по тези компоненти, за да се получи среднопретеглената стойност на тези три оценявания. Поради това тези коефициенти на тежест допринасят съществено, за да може жалбоподателката да разбере за това как представянето ѝ, след като е било оценено по тези три компонента, е преобразувано в обща оценка с цифри по двадесетобалната система в съответствие с обявлението за спорния конкурс (вж. т. 6 по-горе). Понастоящем жалбоподателката разполага с първата и втората таблица за преобразуване. Без да са ѝ известни обаче съответните коефициенти на тежест, жалбоподателката не е в състояние да разбере как оценките с думи „много добър“, „много добър“, „добър“, които са ѝ били дадени за трите компонента на устния изпит и които съгласно първата таблица за преобразуване съответстват на оценки 7, 7 и 6, са могли да доведат до обща оценка с цифри 13/20, която съгласно втората таблица за преобразуване съответства на оценка „добър“. Трябва да се отбележи, че в зависимост от важността на всеки един от тези коефициенти не е изключено среднопретеглената стойност на посочените оценки с цифри да доведе до обща оценка с цифри, закръглена и преобразувана по двадесетобалната система, която достига изисквания минимум 14/20, за да бъде включен даден кандидат в списъка с издържалите спорния конкурс лица (вж. т. 9 по-горе).

67      Следва обаче да се определи дали съобщаването на съответните коефициенти на тежест е съвместимо с тайната на разискванията на конкурсната комисия по член 6 от приложение III към Правилника, така както го тълкува Съдът.

68      Вярно е, както бе припомнено в точка 57 по-горе, че в решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, EU:C:1996:276, т. 31 и 32) Съдът, след като е претеглил изискванията, произтичащи, от една страна, от задължението за мотивиране и от друга страна, от тайната на разискванията на конкурсната комисия, е приел, че съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява мотивиране в достатъчна степен на решенията на конкурсната комисия и че подобно мотивиране не нарушава правата на кандидатите.

69      В делото, по което е постановено решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, EU:C:1996:276), жалбоподателят обаче не е бил допуснат до изпитите от конкурс след писмен изпит, на който е получил оценка, по-ниска от изисквания минимум в обявлението за конкурса. Обявлението не предвижда, че този писмен изпит се състои от няколко компонента. Следователно позоваването от Съда на „оценките, получени на различните изпити“ не може да се тълкува като отнасящо се единствено до индивидуалните елиминаторни оценки за разлика от междинните оценки за различните компоненти на изпит, предвидени в обявлението за конкурса. Следователно от тази съдебна практика не следва, че съобщаването на даден кандидат само на една индивидуална елиминаторна оценка представлява при всички обстоятелства мотивиране в достатъчна степен независимо от особеностите на всеки конкурс.

70      Освен това от решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, EU:C:1996:276) не може да се направи извод, че понятието „критерии за проверка“, за които Съдът е приел, че са защитени с тайната на разискванията на конкурсната комисия, включва елементи като съответните коефициенти на тежест.

71      Следва да се отбележи, че при оценяването на представянето на кандидатите на конкурсните изпити и на евентуалните компоненти на всеки изпит конкурсната комисия се ръководи от „критериите за проверка“, посочени в решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, EU:C:1996:276). Те са инструмент, използван от конкурсната комисия, когато извършва ценностна преценка на тези представяния, за да гарантира еднаквост на оценяването си. В този смисъл, както Съдът е постановил в посоченото решение, тези критерии са неразделна част от извършваната от конкурсната комисия сравнителна преценка на съответните качества на кандидатите и следователно трябва да останат поверителни (вж. т. 55 по-горе). Всъщност, за да извърши напълно обективна и независима преценка на кандидатите, конкурсната комисия трябва да може да структурира работата си, като установи, при необходимост, критерии и подкритерии, евентуално претеглени един спрямо друг.

72      За разлика от това установените от конкурсната комисия коефициенти за претегляне на включените в изпита компоненти, предвидени в обявлението за конкурса, не изпълняват същата функция като критериите за проверка, посочени в решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, EU:C:1996:276). Всъщност тези коефициенти нямат за цел да допринесат за сравнителната преценка на представянето на кандидатите на въпросния изпит. Те се определят от конкурсната комисия при упражняване на правото ѝ на преценка, за да отразят относителната тежест, която тя придава на различните компоненти на изпита, посочени в обявлението за конкурса, в общата оценка, дадена на кандидата за изпита като цяло. Следователно предварителното определяне на относителната тежест на различните компоненти на даден изпит, предвидени в обявлението за конкурса, трябва да се разграничава от преценката на представянето на кандидатите на всеки от тези компоненти.

73      Поради това решение от 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, EU:C:1996:276) не може да се тълкува в смисъл, че претеглянето на посочените в точка 68 по-горе изисквания налага, когато в обявление за конкурс се предвижда, че даден изпит включва няколко компонента, коефициентите, определени предварително от конкурсната комисия за всеки от тези компоненти за целите на претеглянето, да попадат в обхвата на тайната на разискванията на конкурсната комисия. Следователно от посоченото решение не следва, че тези коефициенти са изключени от информацията, която в изпълнение на задължението за мотивиране трябва да бъде съобщена на отстранените от конкурса кандидати.

74      Освен това следва да се припомни, че Общият съд вече е постановил във връзка с устен изпит, който има за цел да се оценят езиковите познания на кандидатите за участие в конкурс на френски и английски език, както и на всички останали езици на Съюза, които тези кандидати са заявили, че владеят, във формулярите за кандидатстване, че когато конкурсната комисия e поставила междинни оценки на познанията на кандидатите на всеки от тези езици, задължението за мотивиране предполага съобщаването по искане на кандидата на междинните оценки, получени по различните езици, предмет на изпита, и на метода, използван от конкурсната комисия за определяне на крайната оценка. Всъщност Общият съд е отбелязал, че съобщаването на тази информация не предполага нито разкриване на становищата на отделните членове на конкурсната комисия, нито разкриването на елементи, които имат връзка с преценките от личен или сравнителен характер на кандидатите. Следователно съобщаването не е несъвместимо със зачитането на тайната на разискванията на конкурсната комисия (решение от 28 април 2004 г., Pascall/Съвет, T‑277/02, EU:T:2004:117, т. 2 и 28).

75      Освен това от практиката на Съда на публичната служба следва, че предвид тайната на разискванията на конкурсната комисия и с оглед на широкото ѝ право на преценка при оценяването на резултатите от изпитите от конкурс, когато излага мотиви за това, че даден кандидат не е положил успешно изпита, тя не е длъжна да уточни отговорите на същия кандидат, които са били счетени за незадоволителни или да разясни защо тези отговори са били счетени за незадоволителни. Тайната на разискванията и широкото право на преценка обаче не означават, че кандидатите в конкурс, които са поискали това, да не могат евентуално да получат информация за получените оценки на всеки от компонентите на устния изпит, посочени в обявлението за конкурса (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2010 г., Wybranowski/Комисия, F‑17/08, EU:F:2010:83, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика). Според Съда на публичната служба, когато е поискано от кандидат, съобщаването на тази информация по принцип трябва да бъде направено преди изтичането на срока по членове 90 и 91 от Правилника, за да се изпълни задължението за мотивиране (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2010 г., Wybranowski/Комисия, F‑17/08, EU:F:2010:83, т. 100). Следва да се добави, че за да отхвърли оплакване, изведено от нарушението на задължението за мотивиране, Съдът на публичната служба е констатирал, че жалбоподателят е можел да получи информацията по-специално за тежестта на четирите „критерия за оценяване“, посочени в обявлението за конкурса във връзка с устния изпит (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2010 г., Wybranowski/Комисия, F‑17/08, EU:F:2010:83, т. 8, 50, 104 и 106).

76      Тази практика на Общия съд и на Съда на публичната служба е в съответствие с тясната връзка, която съществува, както бе припомнено в точка 47 по‑горе, между задължението за мотивиране и ефективната съдебна защита, както и с ограничаването до изключителни случаи, както следва от припомнената в точка 49 по-горе практика на Съда, на правото за допълване на непълни мотиви с информация, предоставена в хода на производството. Всъщност, без да се разполага своевременно с информация за използвания от конкурсната комисия метод за определяне на общата елиминаторна оценка, дадена на кандидат на изпит въз основа на оценките на конкурсната комисия за представянето му на различните компоненти на този изпит, предвидени в обявлението за конкурса, този кандидат не е в състояние да разбере дали конкурсната комисия е допуснала грешка не при изготвянето на тези оценки, което е защитено с тайната на разискванията на конкурсната комисия, а при изготвянето на общата елиминаторна оценка. Следователно този кандидат не е в състояние да прецени дали е целесъобразно да подаде жалба пред Общия съд.

77      Освен това задължението за мотивиране и правото на ефективна съдебна защита са общи принципи на правото на Съюза, които понастоящем са закрепени в Хартата, докато тайната на разискванията на конкурсната комисия е установена с акт на вторичното право. Следователно член 6 от приложение III към Правилника трябва да се тълкува с оглед на Хартата.

78      С оглед на изложените по-горе съображения трябва да се приеме, че след като съответните коефициенти на тежест не са инструменти, използвани от конкурсната комисия на спорния конкурс, за да даде ценностна преценка на представянето на кандидатите на трите компонента на устния изпит, посочени в обявлението за конкурса, тези коефициенти не попадат в обхвата на тайната на разискванията по член 6 от приложение III към Правилника.

79      Този извод не се поставя под съмнение от доводите на Комисията, изведени от широкото право на преценка, с което разполага конкурсната комисия (вж. т. 43 по-горе).

80      Съгласно съдебната практика конкурсната комисия разполага с широко право на преценка при изпълнението на своите задачи. Следователно конкурсната комисия може да установи критерии за оценяване, когато такива не са предвидени в обявлението за конкурса, както и да определи относителната тежест на критериите за оценяване, когато в обявлението за конкурса те са предвидени, но не е посочена относителната им тежест (вж. решение от 11 декември 2012 г., Mata Blanco/Комисия, F‑65/10, EU:F:2012:178, т. 55 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решения от 24 март 1988 г., Goossens и др./Комисия, 228/86, EU:C:1988:172, т. 11, 13 и 14 и от 19 април 1988 г., Santarelli/Комисия, 149/86, EU:C:1988:179, т. 10).

81      Следователно, когато в обявление за конкурс не се уточнява тежестта на отделните критерии за оценяване, посочени в обявлението за конкурса за даден изпит, конкурсната комисия може да определи начина, по който общият брой точки, предвиден в обявлението за този изпит, трябва да се разпредели между различните включени в него компоненти в зависимост от важността, която им придава с оглед на подлежащите на заемане длъжности (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2012 г., Mata Blanco/Комисия, F‑65/10, EU:F:2012:178, т. 56 и цитираната съдебна практика).

82      В случая в обявлението за спорния конкурс са описани включените в устния изпит компоненти (вж. т. 5 по-горе), без обаче да се уточнява тежестта на всеки от тях при определяне на общата оценка.

83      Ето защо конкурсната комисия на спорния конкурс е имала право да определи съответните три коефициента на тежест.

84      От гореизложеното обаче не следва, че съответните коефициенти на тежест са изключени от информацията, която трябва да се съобщи на отстранените кандидати, за да се осигури изпълнението на задължението за мотивиране.

85      Всъщност съгласно съдебната практика, когато институция разполага с широко право на преценка, проверката на спазването на гаранциите, предоставени от правния ред на Съюза в административните производства, е от основополагащо значение. Сред тези гаранции попадат по-специално задължението компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички обстоятелства, относими към случая, и задължението тя да изложи достатъчно мотиви в решението си (решения от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, EU:C:1991:438, т. 14 и от 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, EU:T:2009:313, т. 163).

86      Освен това съгласно съдебната практика, посочена в точки 46 и 47 по-горе, целта на задължението за мотивиране е именно да позволи на заинтересованите лица да упражнят правото си на ефективна защита, а на съда на Съюза — контрол за законосъобразност на решенията на администрацията.

87      Следва да се отбележи, че тъй като конкурсните комисии разполагат с широко право на преценка, контролът за законосъобразност на решенията им се състои в проверка от съда дали това право на преценка се упражнява въз основа на обективни критерии и дали при упражняването му не е допусната явна грешка в преценката или злоупотреба с власт, или дали пределите на това правомощие не са били явно превишени (вж. в този смисъл решение от 11 февруари 1999 г., Jiménez/СХВП, T‑200/97, EU:T:1999:26, т. 40 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай, макар Общият съд да не може да замести със собствената си преценка преценката на конкурсната комисия, той все пак трябва да има възможност да провери, с оглед на задължението за мотивиране, дали конкурсната комисия е оценила устното представяне на жалбоподателката въз основа на трите компонента, предвидени в обявлението за спорния конкурс, и дали не е допусната грешка при изчисляването на общата оценка, направено въз основа на преценката на конкурсната комисия по всеки от тези три компонента.

88      С оглед на всички изложени по-горе съображения трябва да се направи извод, че тъй като жалбоподателката не е била запозната със съответните коефициенти на тежест, решението от 15 април 2020 г. не е мотивирано в достатъчна степен, и то въпреки информацията, предоставена на жалбоподателката от Комисията след приемане на посоченото решение, ако се предположи, че може да бъде взета предвид по силата на припомнената в точки 48 и 49 по-горе съдебна практика.

89      При това положение второто основание следва да се приеме, поради което решението от 15 април 2020 г. следва да бъде отменено, без да е необходимо разглеждане на първото основание (вж. т. 38 по-горе) или произнасяне по възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията във връзка с искането за отмяна, доколкото е необходимо, на решението от 16 декември 2019 г. (вж. т. 30 и 33 по-горе).

 По съдебните разноски

90      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателката.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши:

1)      Отменя решението от 15 април 2020 г. на конкурсната комисия за вътрешен конкурс COM/03/AD/18 (AD 6) — Администратори, да не бъде вписан JR в списъка с резерви за назначаването на администратори със степен AD 6 в областта на европейската публична администрация

2)      Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

da Silva Passos

Valančius

Reine

Truchot

 

      Sampol Pucurull

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 септември 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.