Преюдициално запитване от Corte d’appello di Firenze (Италия), постъпило на 26 март 2024 г. — А.М./Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)
(Дело C-226/24, Barbavi1 )
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Corte d’appello di Firenze
Страни в главното производство
Жалбоподател: А.М.
Ответник: Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)
Преюдициални въпроси
Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национално колективно споразумение като съдържащото се в член 40 от C.C.N.L. [национален колективен трудов договор] за селскостопанските работници и работниците в разсадници от 6.7.2006 г., както е тълкувано от Corte di Cassazione (Касационен съд) по обвързващ за запитващата юрисдикция начин, което по отношение на селскостопанските работници на срочен договор признава правото на заплащане за действително отработените часове през деня, за разлика от член 30 от C.C.N.L., който за селскостопанските работници на постоянен договор признава правото на възнаграждение, като го обвързва с работен ден от 6,30 часа?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че и определянето на размера на задължителната социалноосигурителна вноска, дължима в полза на селскостопанските работници на срочен договор в рамките на професионална социалноосигурителна схема, попада в обхвата на условията за наемане на работа, в резултат на което тя трябва да се определя въз основа на същия критерий като предвидения за селскостопанските работници на постоянен договор и следователно в зависимост от дневното работно време, определено в колективния трудов договор, а не въз основа на действително отработените часове?
____________
1 Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.