РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
9 септември 2014 година(*)
„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, изобразяващ разчупена бисквита — Основание за недействителност — Липса на оригиналност — Членове 4 и 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002“
По дело T‑494/12,
Biscuits Poult SAS, установено в Монтобан (Франция), за което се явява C. Chapoullié, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила страна в производството пред Общия съд, е
Banketbakkerij Merba BV, установено в Остерхаут (Нидерландия), за което се явява M. Abello, avocat,
с предмет жалба срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 2 август 2012 г. (преписка R 914/2011‑3) относно производство за обявяване на недействителност между Banketbakkerij Merba BV и Biscuits Poult SAS,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: S. Papasavvas, председател, N. J. Forwood (докладчик) и E. Bieliūnas, съдии,
секретар: C. Kristensen, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 14 ноември 2012 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 14 февруари 2013 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 12 февруари 2013 г.,
след съдебното заседание от 2 април 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 25 март 2009 г. жалбоподателят Biscuits Poult SAS подава заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), на основание Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).
2 Заявката се отнася за промишлен дизайн, предназначен да се прилага към „бисквити“, който е представен, както следва:
3 Оспореният промишлен дизайн е регистриран под номер 1114292-0001 и е публикуван в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността № 75/2009 от 22 април 2009 г.
4 На 15 февруари 2010 г. встъпилата страна Banketbakkerij Merba BV подава пред СХВП иск за обявяване на недействителност на оспорения промишлен дизайн, на основание член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70). В иска си за обявяване на недействителност встъпилата страна твърди, че оспореният промишлен дизайн е лишен от новост и оригиналност и че външният му вид е наложен изключително от техническата му функция, по смисъла на членове 5, 6 и 8 от Регламент № 6/2002.
5 В подкрепа на иска си за обявяване на недействителност встъпилата страна се позовава, що се отнася до липсата на новост и оригиналност на оспорения промишлен дизайн, на предходните промишлени дизайни, възпроизведени по-долу:
6 С решение от 28 февруари 2010 г. отделът по отмяна на СХВП отхвърля иска за обявяване на недействителност на оспорения промишлен дизайн.
7 На 22 април 2011 г. встъпилата страна подава пред СХВП жалба срещу решението на отдела по отмяна.
8 С решение от 2 август 2012 г. (наричано по-долу „обжалваното решение“) трети апелативен състав на СХВП обявява недействителност на оспорения промишлен дизайн на основание член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 поради липсата на оригиналност по смисъла на член 6 от посочения регламент.
9 По-специално апелативният състав изтъква, най-напред, че слоят крем, намазан върху цялата вътрешна част на бисквитата, не може да бъде взет предвид при преценката за оригиналност на оспорения промишлен дизайн, тъй като той не се вижда при обичайната употреба на продукта. По-нататък, апелативният състав счита, че външният вид на оспорения промишлен дизайн е идентичен на този на първите три промишлени дизайна, възпроизведени в точка 5 по-горе. Най-сетне, според апелативния състав оспореният промишлен дизайн не поражда у информирания потребител, който предлага или консумира редовно този вид бисквити, по-различно общо впечатление от това, което създават тези три предходни промишлени дизайна, предвид доста широката свобода, с която разполага създателят на този вид продукти.
Искания на страните
10 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени или „най-малкото да измени“ обжалваното решение,
– да потвърди решението на отдела по отмяна,
– да отхвърли иска за обявяване на недействителност,
– да осъди встъпилата страна да заплати съдебните разноски.
11 СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
12 Встъпилата страна иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да потвърди обжалваното решение,
– при условията на евентуалност, да върне делото на апелативния състав, който да се произнесе относно наличието на оригиналност на оспорения промишлен дизайн с оглед на всички предходни промишлени дизайни,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
13 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят повдига по същество едно правно основание, изведено от нарушение на член 6 от Регламент № 6/2002.
14 В подкрепа на това правно основание жалбоподателят изтъква, че апелативният състав погрешно е изключил изображението на вътрешната част на оспорения промишлен дизайн и че по този начин е пропуснал да установи разликите по отношение на предходните промишлени дизайни, които придават оригиналност на този промишлен дизайн.
15 Жалбоподателят изтъква, че бисквитата не може да се счита за „съставен продукт“ по смисъла на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002 и че поради това кремът, намазан върху цялата вътрешна част на бисквитата, не представлява компонент от такъв продукт. Следователно член 4, параграф 2 от същия регламент е неприложим в случая.
16 При условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че кремът, намазан върху цялата вътрешна част на бисквитата, се вижда при обичайната употреба на продукта, щом като той се разчупи в момента на консумацията, която представлява и обичайната му употреба. Освен това такова изображение на бисквита отговаряло на рекламните нужди на съответната индустрия. Следователно въпросният крем е трябвало да бъде взет предвид, дори при прилагане на член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002.
17 По този начин жалбоподателят изтъква, че с оглед на всички характеристики на оспорения промишлен дизайн, каквито са неговият външен вид, линии, контури и цветове, контрастът между вътрешните и външните части, златистата повърхност, множеството парченца шоколад върху нея и строежът ѝ, апелативният състав е трябвало да признае на оспорения промишлен дизайн оригиналност по отношение на първите три промишлени дизайна, възпроизведени в точка 5 по-горе.
18 В това отношение, както следва от член 3, буква а) от Регламент № 6/2002, понятието „промишлен дизайн“ е дефинирано като „видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му“.
19 От това следва, че „[з]акрилата на промишлен дизайн“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002 се състои в закрилата на видимия външен вид на даден продукт, по-специално, съгласно член 3, буква б) от същия регламент, на всяко промишлено или занаятчийско изделие или част от такова изделие.
20 Освен това от съображения 7, 12 и 14 от Регламент № 6/2002, отнасящи се до закрилата на промишления дизайн, ограничаването на закрилата до видимите части и до цялостното впечатление, което той създава у информирания потребител, който гледа видимия външен вид на продукта, следва, че този регламент предоставя изключително закрила на видимите части на продуктите или на техните компоненти, които могат следователно да бъдат регистрирани като промишлен дизайн.
21 В този контекст член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002 установява специално правило, което се отнася по-конкретно до промишления дизайн, приложен към или включен в продукт, който е компонент от съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002. Съгласно това правило промишленият дизайн е защитен само, ако, първо, веднъж вече включеният в съставния продукт компонент остава видим при обичайната употреба на този продукт, и второ, видимите характеристики на компонента сами по себе си отговарят на изискванията за новост и оригиналност.
22 Всъщност предвид специфичното естество на компонентите на съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002, които могат да бъдат предмет на производство и търговия, отделно от производството и търговията на съставния продукт, налице е основание законодателят да признае възможността те да бъдат регистрирани като промишлен дизайн, при условие че остават видими след включването им в съставния продукт и единствено за видимите части на въпросните компоненти при обичайната употреба на съставния продукт и доколкото тези части се характеризират с новост и оригиналност.
23 Член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 следователно няма нито за цел, нито като последица увеличаването на броя на аспектите на даден продукт, които могат да представляват промишлен дизайн, съгласно член 3, буква а) от този регламент, а установява специално правило, приложимо за особен случай.
24 В настоящия случай, както е изложено в точка 14 от обжалваното решение, жалбоподателят признава пред апелативния състав, че слоят течен крем, намазан върху цялата вътрешна част бисквитата, става видим едва след като бисквитата бъде разчупена. Следователно тази характеристика не се отнася до видимия външен вид на въпросния продукт.
25 Налага се изводът, че апелативният състав е приложил правилно членове 3 и 6 от Регламент № 6/2002, като е приел в точки 15 и 16 от обжалваното решение, че слоят топящ се течен крем, намазан върху цялата вътрешна част на бисквитата, не е видим, след като продуктът трябва да бъде разчупен, за да може вътрешността му да стане видима, така че тази характеристика не следва да се вземе предвид при преценката на оригиналността на оспорения промишлен дизайн.
26 Освен това, както СХВП и встъпилата страна изтъкват, фактът, че въпросният продукт би могъл да разкрие аспект на сходство с оспорения промишлен дизайн, когато бъде разчупен с цел да бъде консумиран, е без значение.
27 В това отношение доводът на жалбоподателя, че слоят топящ се течен крем, намазан върху цялата вътрешна част на бисквитата, става видим при „обичайна употреба“ на бисквитата, а именно при консумирането ѝ, почива на неправилно разбиране на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 и поради това е неоснователен. Всъщност от тези разпоредби следва, че понятието „обичайна употреба“ има значение само когато става въпрос за преценка на защитимия характер на даден промишлен дизайн, който е приложен към или е включен в продукт, който е компонент от съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002. Член 4, параграф 3 от посочения регламент уточнява освен това, че понятието „обичайна употреба“ е дефинирано „по смисъла на параграф 2, буква а)“ от същия член.
28 Страните обаче поддържат единодушно и с основание, че бисквита като изобразената в оспорения промишлен дизайн не е съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002, тъй като не се състои от множество компоненти, които могат да бъдат заменени, така че да позволяват разглобяването и повторното сглобяване на продукта. Следователно защитимите характеристики на оспорения промишлен дизайн са дефинирани чрез позоваване на правилата, описани в точки 18—20 по-горе, които, когато става въпрос за продукти, които не са компоненти за включване в съставен продукт по смисъла на разпоредбата на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002, не препращат към понятието „обичайна употреба“, а към видимия външен вид на продукта по смисъла на член 3, буква a) от този регламент.
29 Следователно апелативният състав не е допуснал грешка, когато е уточнил в точки 13 и 16 от обжалваното решение, че характеристиките на продукта, които не са видими и не се отнасят до видимия му външен вид, не могат да бъдат взети предвид при преценката дали оспореният промишлен дизайн може да бъде обект на закрила, нито когато въз основа на това е заключил в точка 17 от обжалваното решение, че „фурето, съдържащо се във вътрешността на бисквитата, съобразно изображението на промишления модел, не следва да се взема предвид при преценката на оригиналността на промишления дизайн“.
30 Освен това, след като правилото, установено в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 конкретно относно компонентите за включване в съставен продукт (вж. точки 21—23 по-горе), представлява адаптиране на посочения в точки 18—20 по-горе принцип спрямо специфична област, която настоящото дело не засяга, и няма нито за цел, нито като последица промяна на условията, свързани с видимите аспекти на даден продукт, изобразени в промишления дизайн, фактът, че точки 13 и 16 от обжалваното решение съдържат позоваване на тази разпоредба, не е в състояние да обори съображенията, изложени в точки 13—17 от същото решение.
31 Следователно нито един от изложените в точки 15 и 16 по-горе доводи на жалбоподателя не е от естество да постави под съмнение обосноваността на обжалваното решение. Освен това, след като единствено видимите части на продукта, изобразен в оспорения промишлен дизайн, могат да бъдат взети предвид при преценката на неговата оригиналност (вж. точки 25—30 по-горе), доводът на жалбоподателя във връзка с тази преценка (вж. точка 17 по-горе) трябва да бъде отхвърлен.
32 Всъщност предвид голямата свобода, с която разполага създателят на този вид продукти, констатирана в точка 30 от обжалваното решение и впрочем неоспорена от жалбоподателя, преценката на апелативния състав в това отношение следва да се потвърди.
33 По-специално, както апелативният състав констатира в точки 21—24 от обжалваното решение, неравната и грапава повърхност на външната част на бисквитата, жълтеникавият ѝ цвят, заоблената ѝ форма и наличието на шоколадови парченца са общи характеристики на противопоставените по настоящото дело промишлени дизайни, които са определящи за общото впечатление, което се създава у информирания потребител, поради което не може да се счита, че оспореният промишлен дизайн е оригинален.
34 По-гладкият вид на повърхността на оспорения промишлен дизайн в сравнение с първия и третия промишлен дизайн, възпроизведени в точка 5 по-горе, както и разликите в броя, в точните размери и в по-малката или по-голяма изпъкналост на шоколадовите парченца, съществуващи във всеки един от тези промишлени дизайни, включително и в оспорения, не придават оригиналност на последния. Всъщност предвид голямата свобода на създателя на този вид продукти, тези разлики не са от естество да породят у информирания потребител, съгласно дефиницията в точка 28 от обжалваното решение, различно общо впечатление в полза на оспорения промишлен дизайн.
35 Следователно апелативният състав не е допуснал грешка, когато е констатирал в точка 31 от обжалваното решение, че оспореният промишлен дизайн трябва да бъде обявен за недействителен, в съответствие с член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, поради липсата на оригиналност по смисъла на член 6 от същия регламент.
36 Поради това жалбата следва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по оспорената от СХВП допустимост на второто искане на жалбоподателя и на приложението към жалбата.
По съдебните разноски
37 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, направени от СХВП и от встъпилата страна, в съответствие с техните искания.
По изложените съображения,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Biscuits Poult SAS понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и от Banketbakkerij Merba BV.
Papasavvas | Forwood | Bieliūnas |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2014 година.
Подписи