РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
30 април 2020 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 2003/88/ЕО — Приложно поле — Дерогиране — Член 1, параграф 3 — Директива 89/391/ЕИО — Член 2, параграф 2 — Действия на полицейски сили за бързо реагиране“
По дело C‑211/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Miskolci Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови дела Мишколц, Унгария) с акт от 21 февруари 2019 г., постъпил в Съда на 6 март 2019 г., в рамките на производство по дело
UO
срещу
Készenléti Rendőrség,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, E. Juhász и C. Lycourgos (докладчик), съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: M. Longar, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 януари 2020 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за UO, от I. Balázs, kamarai jogtanácsos,
– за Készenléti Rendőrség, от A. Kenyhercz, kamarai jogtanácsos,
– за унгарското правителство, от G. Koós, M. Z. Fehér и M. M. Tátrai, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от L. Havas, M. van Beek и N. Ruiz García, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 2 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88) и на член 1, параграф 3 и член 2, точки 1 и 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между UO и Készenléti Rendőrség (Полицейски сили за бързо реагиране, Унгария) относно възнаграждението, дължимо за дадените от него дежурства.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 89/391
3 Член 2 от Директива 89/391 предвижда, че:
„1. Настоящата директива се прилага във всички сфери на дейност, както в обществения, така и в частния сектор (промишленост, селско стопанство, търговия, администрация, услуги, обучение, култура, развлечения и др.).
2. Настоящата директива не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби, като например въоръжените сили и полицията или някои специфични дейности на службите на гражданска защита, неизбежно влизат в конфликт с нея.
В този случай безопасността и здравето на работниците трябва да се осигури във възможно най-висока степен в светлината на целите на настоящата директива“.
Директива 2003/88
4 Член 1 от Директива 2003/88 гласи:
„1. Настоящата директива определя минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време.
2. Настоящата директива се прилага за:
a) минималната продължителност на междудневната почивка, междуседмичната почивка и годишния отпуск, на почивките в работно време и максималната продължителност на седмично работно време; и
б) някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.
3. Настоящата директива се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, по смисъла на член 2 от Директива 89/391/ЕИО, без да се засягат разпоредбите на членове 14, 17, 18 и 19 от настоящата директива.
[…]“.
5 Член 2 от тази директива гласи:
„По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. „работно време“ означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика;
2. „почивка“ означава всеки период, който не е работно време;
[…]“.
6 Член 17, параграф 3 от посочената директива предвижда:
„В съответствие с параграф 2 от настоящия член, се допуска дерогиране на разпоредбите на членове 3, 4, 5, 8 и 16:
[…]
в) в случай на дейности, свързани с непрекъснато обслужване или производство, по-конкретно:
[…]
iii) услуги, свързани с пресата, радиото, телевизията, кинематографското производство, пощенски и далекосъобщителни услуги, бърза помощ, пожарна служба и гражданска защита; […]
[…]“.
Унгарското право
7 Член 102, параграф 1 от Rendvédelmi feladatokat ellátó szervek hivatásos állományának szolgálati jogviszonyáról szóló 2015. évi XLII. törvény (Закон № XLII от 2015 г. относно статута на професионалния състав на органите, на които е възложено поддържането на реда) гласи:
„Всеки служител от професионалния състав има следните задължения във връзка с дежурството си:
a) да бъде в готовност за действие на определено място в определено време, да поддържа готовността за действие през целия период на дежурството и да изпълнява задачите си, както и да бъде на разположение за тази цел,
[…]“.
8 Член 141, параграф 1 от този закон гласи:
„Прекият ръководител може да задължи даден служител от професионалния състав извън часовете на дежурство и в интерес на службата да остане в готовност за действие на място — различно от работното му място — където може да бъде намерен и откъдето във всеки момент може да бъде изпратен за изпълнение на задачи.
[…]“.
9 Член 364, параграф 1 от този закон предвижда:
„Настоящият закон, заедно с подзаконовите актове, приети въз основа на правомощията по членове 340 и 341, транспонира
[…]
5. Директива [2003/88]
[…]“.
10 Член 58, параграф 1 от Rendőrségről szóló 1994. évi XXXIV. törvény (Закон XXXIV от 1994 г. за полицията) гласи:
„Полицейските служители могат да се разгърнат в патрулни отряди […]
b) за да се справят със ситуации на струпвания на хора, поставящи в опасност нечий живот или имущество, или за да предотвратят актове на насилие, които могат да доведат до такива последици, както и за да задържат извършителите;
[…]
j) в други предвидени в закона случаи“.
11 Съгласно член 2, параграф 1 от Rendőrség szerveiről és a Rendőrség szerveinek feladat- és hatásköréről szóló 329/2007 кorm. rendelet (Правителствено постановление № 329/2007 относно полицейските органи и за определяне на задачите и правомощията на полицейските органи) от 13 декември 2007 г.:
„За изпълнението на определени задачи като органи към централната полиция се създават:
a) полицейски сили за бързо реагиране
[…]“.
12 Magyar Köztársaság rendőrségének csapatszolgálati Szabályzata kiadásáról szóló 11/1998 ORFK utasítás (Инструкция на генералната дирекция на националната полиция № 11/1998 за патрулната служба към полицията на Република Унгария) от 23 април 1998 г. предвижда:
„[…]
12. […]
[…]
Дежурство на патрулен отряд за бързо реагиране
Целта на дежурството за бързо реагиране е патрулният отряд да се поддържа в състояние, позволяващо му да започне да изпълнява задачите си възможно най-бързо. Това включва съсредоточаването, разгръщането и действията на патрулния отряд, създаването при необходимост на екипи или групи от оперативни екипи, предоставянето на материални ресурси, необходими за дейността на патрулния отряд, подготовката на частите и поддържането им на съответното равнище на оперативност.
14. Патрулният отряд може да започне да изпълнява дежурство за бързо реагиране или чрез предварително планирана мобилизация при предвидими задачи, или чрез спешна мобилизация. Последната по-специално е възможна, когато задачата е разпределена на вече дежурен отряд за бързо реагиране и е необходимо да се предвиди нов такъв отряд, но мобилизирането на полицейските сили, извършващи дейност под други форми на дежурство, не е възможно или не е достатъчно.
[…]
17. Степента на готовност на патрулния отряд, изпълняващ дежурство за бързо реагиране, се измерва с бързината, с която може да започне изпълнението на определена задача, която му е поверена. Това зависи от степента, в която ръководителят на полицейската част предварително е определил необходимите условия за започване на задачата. В зависимост от изпълнението на тези условия патрулният отряд може да бъде в състояние на обща или повишена готовност за реагиране.
[…]
19. Дежурството за бързо реагиране започва при достигането на определена степен на тревога и продължава до края на съответното положение или до преминаването към други дейности. Патрулният отряд, изпълняващ дежурство за бързо реагиране, трябва да бъде в състояние да изпълни определените задачи за по-малко от петнадесет минути при повишена готовност за реагиране и за по-малко от час при обща готовност за реагиране. Ръководителят на полицейската част, който разпорежда използването на патрулен отряд, може да съкрати обичайните срокове в зависимост от естеството на предвидената задача или от подготовката на групата“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 На 1 януари 2011 г. UO встъпва в длъжност в службите на полицейските сили за бързо реагиране. Последните са специален орган към централната полиция, който разполага със специални правомощия и изпълнява специални задачи на цялата територия на Унгария. Полицейските сили за бързо реагиране участват по-специално в изпълнението на задачи, изискващи непредвидима неотложна намеса и използването на патрулни части. В полицейските сили за бързо реагиране UO е назначен в отряд за бързо реагиране по границите на Мишколц (Унгария).
14 От юли 2015 г. до април 2017 г. UO изпълнява дежурства за бързо реагиране, като член на патрулен отряд. През този период задачите на границата са били изпълнявани не на обичайното място на работа в Мишколц, а в южен участък от границата в област Чонград (Унгария).
15 През посочения период във връзка със службата на границата работодателят на UO разпорежда, от една страна, изпълняването на извънредни дежурства за бързо реагиране, и от друга страна, дежурства извън редовното работно време, като двете дейности трябва да се осъществяват в патрулен отряд.
16 Посоченият работодател приема, че времето на дежурство представлява почивка. Напротив, UO счита, че през този период той в действителност е изпълнявал дежурство за бързо реагиране извън редовното ежедневно работно време, което трябвало да се квалифицира като „работно време“ и за което трябва да получи не премия за дежурство, а обезщетение за извънредно дежурство за бързо реагиране.
17 Запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че съгласно член 364, параграф 1, точка 5 от Закона относно статута на професионалния състав на органите, на които е възложено поддържането на реда този закон цели да транспонира Директива 2003/88, но не определя нито понятието „работно време“, нито понятието „почивка“, и от друга страна, че UO се позовава на тази директива като основание за исканията си.
18 Тази юрисдикция обаче иска да се установи дали посочената директива, и по-специално определенията, съдържащи се в член 2, точки 1 и 2, могат да се приложат спрямо UO в качеството му на служител на полицейските части за бързо реагиране, тъй като съответната дейност се различава от дейността, извършвана при нормални обстоятелства.
19 В това отношение запитващата юрисдикция иска да се установи дали приложното поле на Директива 2003/88 по отношение на лицата е определено в член 2 от Директива 89/391. При утвърдителен отговор запитващата юрисдикция иска да се установи дали дейността на служител на полицейските части за бързо реагиране има особености, присъщи на някои специфични дейности на публичната служба, които неизбежно възпрепятстват прилагането на Директива 89/391 и на член 2, точки 1 и 2 от Директива 2003/88.
20 Според запитващата юрисдикция случаят е такъв. Всъщност тя отбелязва, че полицейските части за бързо реагиране са специален орган на полицията, който изпълнява определени в закона специални полицейски задачи, като в случая UO е трябвало да изпълнява и общи полицейски задачи. Тя добавя, че UO е част от състава на тези специални звена и че в този контекст самият той извършва специфична полицейска дейност в публичната служба, така че определенията, съдържащи се в член 2 от Директива 2003/88, не би трябвало да се отнасят до него.
21 При тези условия Miskolci Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудови дела Мишколц, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 1, параграф 3 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че приложното поле ratione personae на тази директива се определя от член 2 от Директива [89/391]?
2) При утвърдителен отговор, трябва ли член 2, параграф 2 от Директива [89/391] да се тълкува в смисъл, че член 2, точки 1 и 2 от Директива [2003/88] не следва да се прилага по отношение на полицейските служители, които са част от професионалния състав на полицейските части за бързо реагиране?“.
По преюдициалните въпроси
По допустимостта
22 Според унгарското правителство поставените въпроси са недопустими, тъй като спорът по главното производство се отнася до възнаграждението на работниците.
23 В това отношение следва да се подчертае, че с изключение на особената хипотеза относно платения годишен отпуск по член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, тази директива урежда само някои аспекти на организацията на работното време с цел да се защитят безопасността и здравето на работниците, така че по принцип не се прилага спрямо възнаграждението на работниците (решение от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др., C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 35 и цитираната съдебна практика).
24 Тази констатация обаче не означава, че не следва да се отговори на въпросите, поставени в настоящото дело.
25 Всъщност запитващата юрисдикция счита, че тълкуването на някои разпоредби от Директива 2003/88 ѝ е необходимо, за да може да се произнесе по висящия пред нея спор. По-специално тази юрисдикция иска да се установи дали служителите на полицейски служби, изпълняващи функции като разглежданите в главното производство, попадат в приложното поле на Директива 2003/88, за да може да определи дали квалификацията на периодите на дадените от UO дежурства като „работно време“ или като „почивка“, трябва да се направи с оглед на определенията по член 2, точки 1 и 2 от тази директива, преди да се определи скалата на заплащане, която следва да се приложи към посочените периоди. От това следва, че въпросът дали посочената директива е приложима към висящия пред запитващата юрисдикция спор, както и въпросът дали тази приложимост зависи от Директива 89/391, трябва да се разгледа преди въпроса за наличието на право на плащане на допълнително възнаграждение, който националната юрисдикция следва да реши.
26 При тези условия следва да се приеме, че поставените въпроси са релевантни за разрешаването на висящия пред запитващата юрисдикция спор, поради което тези въпроси са допустими.
По същество
27 С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че член 2, точки 1 и 2 от тази директива се прилага за служителите на силите на реда, които упражняват функции по наблюдение по външните граници на държава членка в случай на приток на граждани на трети страни на посочените граници.
28 Всъщност от акта за преюдициално запитване и от проведеното пред Съда съдебно заседание е видно, че спорът в главното производство се отнася до възнаграждението за периодите на дежурства, които UO е давал между юли 2015 г. и април 2017 г. Между тези дати UO е упражнявал функции по наблюдение на границите, които Унгария споделя както с Република Сърбия, така и с Република Хърватия и Румъния, които не са част от Шенгенското пространство.
29 Член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 определя приложното ѝ поле чрез препращане към член 2 от Директива 89/391.
30 Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 89/391 последната се прилага „във всички сфери на дейност, както в обществения, така и в частния сектор“, сред които са „услугите“.
31 Все пак, както следва от член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391, тя не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби, по-специално въоръжените сили и полицията или някои специфични дейности на службите на гражданска защита, неизбежно влизат в конфликт с нея. Втората алинея от тази разпоредба обаче уточнява, че в този случай безопасността и здравето на работниците трябва да се осигури във възможно най-висока степен в светлината на целите на посочената директива.
32 При това положение следва да се определи дали функции като разглежданите в главното производство могат да попаднат в обхвата на изключението, предвидено в член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391, което трябва да се тълкува така, че приложното му поле да бъде сведено до стриктно необходимото за опазване на интересите, които то позволява да бъдат закриляни от държавите членки (решения от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 54 и от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др., C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 53).
33 В това отношение следва да се констатира, на първо място, че наблюдението на външните граници на държава членка в контекста на приток на граждани на трети страни представлява дейност, която спада към публичната служба по смисъла на член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391.
34 На второ място, следва да се подчертае, че подобна дейност може да има определени особености по отношение на други дейности, спадащи към публичната служба по принцип или в частност поддържането на реда.
35 Поради това на трето място следва да се определи дали присъщите на тази специфична дейност особености на публичната служба поради абсолютната необходимост да се осигури ефективна защита на общността неизбежно възпрепятстват прилагането на Директива 2003/88 към посочената дейност (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др., C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 55).
36 В това отношение унгарското правителство изтъква, че не е възможно да се планира работното време на назначените на външните граници служители на полицейските части за бързо реагиране, като се има предвид необходимостта да се осигури присъствие и работа без прекъсване и невъзможността да се предвиди обхватът на задачите, които трябва да се изпълняват от тази служба. В проведеното пред Съда съдебно заседание полицейските части за бързо реагиране по същество защитават същата позиция.
37 Несъмнено фактът, че някои специфични дейности, спадащи към публичната служба, поради естеството си не се поддават на планиране на работното време, е сред присъщите на тези дейности особености, които съгласно член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 обосновават изключение от нормите в областта на закрилата на безопасността и здравето на работниците (решения от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 55 и от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др., C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 64).
38 Така член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 позволява да се запази ефикасността на такива специфични дейности, чиято непрекъснатост е необходима, за да се осигури ефективното упражняване на съществените функции на държавата (решение от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др., C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 65 и цитираната съдебна практика).
39 Това изискване за непрекъснатост обаче трябва да се преценява с оглед на специфичния характер на разглежданата дейност (решение от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др., C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 66).
40 Така, първо, от постоянната практика на Съда следва, че изискването за непрекъснатост на службите, които действат в областите на общественото здраве, безопасност и ред, не е пречка дейностите на тези служби, когато се осъществяват при нормални условия, да могат да се организират, включително по отношение на работните графици на техните служители, тъй като предвиденото в член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 изключение е приложимо към такива служби само при обстоятелства, породени от изключителни по тежестта и мащабите си събития (в този смисъл вж. по-специално решения от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 55 и 57, от 12 януари 2006 г., Комисия/Испания, C‑132/04, непубликувано, EU:C:2006:18, т. 26 и от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др., C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 67).
41 От практиката на Съда също така следва, че Директива 2003/88 се прилага към дейности в областта на общественото здраве, безопасност и ред дори когато те се упражняват от силите за реагиране на място и целят оказването на помощ, при условие че се извършват при обичайни условия съгласно възложените на съответната служба задачи и въпреки че интервенциите, до които могат да доведат, са непредвидими по естеството си и могат да изложат работниците, които ги извършват, на определени рискове по отношение на тяхната безопасност или здраве (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 57 и определение от 14 юли 2005 г., Personalrat der Feuerwehr Hamburg, C‑52/04, EU:C:2005:467, т. 52).
42 От това следва, че прилагането на член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 към службите, които извършват дейност в областта на общественото здраве, безопасност и ред, е оправдано само поради изключителни събития, като например природни или технологични бедствия, големи атентати или големи аварии, които поради своята тежест и мащаб изискват приемането на мерки, необходими за защитата на живота, здравето и безопасността на общността като цяло и чието правилно изпълнение би било застрашено, ако трябва да се спазват всички изисквания, указани в Директива 2003/88. Такива случаи обосновават признаването на абсолютно предимство на целта за защита на населението в ущърб на спазването на разпоредбите на последната директива, които временно могат да бъдат нарушени в рамките на посочените служби (вж. в този смисъл определение от 14 юли 2005 г., Personalrat der Feuerwehr Hamburg, C‑52/04, EU:C:2005:467, т. 53—55).
43 Второ, следва да се припомни, че съдебната практика, посочена в точки 40—42 от настоящото решение, не може да се тълкува в смисъл, че е изключено някои конкретни дейности на обществените служби, дори когато се извършват при нормални условия, да имат толкова специфични характеристики, че естеството им неизбежно да влиза в конфликт с планиране на работното време, съобразено с наложените от Директива 2003/88 изисквания (решение от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др., C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 68).
44 От преписката, с която разполага Съдът, обаче не следва, че задачите по наблюдение на външните граници, изпълнявани от полицейските части за бързо реагиране, имат толкова специфични характеристики. Така не е установено, че задължението на служител на полицейските части за бързо реагиране да се предостави на редовни интервали от време правото на часове или на дни почивка, след като е работил определен брой часове или дни, би засегнало основен аспект на задачите, които този работник трябва да изпълнява обичайно, тъй като поради присъщите им особености тези задачи могат да бъдат изпълнявани само непрекъснато и единствено от този именно работник. Следва да се добави, че разходите за работодателя, произтичащи от необходимостта да се замести посоченият работник по време на почивките, които следва да му се предоставят съгласно Директива 2003/88, не могат да бъдат обосновка за неприлагането на последната (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2003 г., Jaeger, C‑151/02, EU:C:2003:437, т. 66 и 67).
45 При това положение запитващата юрисдикция следва да определи дали задачите, изпълнявани от UO през спорния период, са били изпълнявани при обстоятелства, породени от изключителни по тежестта и мащабите си събития, които обосновават спрямо тях да се приложи предвиденото в член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 изключение.
46 В това отношение посочената юрисдикция ще трябва да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, и по-специално факта, че разглежданата в главното производство задача е продължила няколко месеца.
47 По-специално тя ще трябва да определи дали притокът на граждани на трети страни по външните граници на Унгария е попречил наблюдението на тези граници да се извършва през целия спорен период при обичайни условия в съответствие със задачата, възложена на полицейските части за бързо реагиране.
48 За тази цел запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид, от една страна, факта, че съгласно акта за преюдициално запитване тази служба е създадена именно за да участва в изпълнението на спешни задачи, и от друга страна, практиката на Съда, припомнена в точка 41 от настоящото решение, съгласно която Директива 2003/88 се прилага за дейността на силите на реда, извършвана при обичайни условия, в съответствие с възложените им задачи, дори когато интервенциите, до които тези дейности могат да доведат, са непредвидими по естеството си и представляват риск за безопасността или здравето на работниците.
49 Освен това запитващата юрисдикция ще трябва да се увери, че с оглед на тежестта и обхвата на обстоятелствата не е било възможно съответната служба да се организира по такъв начин, че всеки от служителите ѝ да е могъл да ползва почивка в съответствие с определените в Директива 2003/88 изисквания.
50 За тази цел тя ще трябва да определи дали е било невъзможно поне от определен момент през спорния период да се предвиди механизъм за ротация на личния състав, позволяващ да се гарантира на всеки работник почивка в съответствие с изискванията на Директива 2003/88.
51 Накрая е важно да се добави, че дори да се предположи, че запитващата юрисдикция стигне до извода, че поради естеството на особеностите, присъщи на задачите, изпълнявани от служителите на полицейските части за бързо реагиране между юли 2015 г. и април 2017 г., не може да се планира работното време, тя ще трябва да вземе предвид факта, че член 2, параграф 2, втора алинея от Директива 89/391 предвижда, че дори в този случай компетентните органи трябва да осигурят безопасността и здравето на работниците във възможно най-висока степен.
52 От всички изложени по-горе съображения следва, че на поставените въпроси следва да се отговори, че член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че член 2, точки 1 и 2 от тази директива се прилага за служителите на силите на реда, които упражняват функции по наблюдение на външните граници на държава членка в случай на приток на граждани на трети страни на посочените граници, освен ако с оглед на всички релевантни обстоятелства се окаже, че изпълняваните задачи са по повод на изключителни събития, които поради своята тежест и мащаб изискват приемането на мерки, необходими за защитата на живота, здравето и безопасността на общността като цяло и чието правилно изпълнение би било застрашено, ако трябва да се спазват всички изисквания, указани в посочената директива, което запитващата юрисдикция следва да провери.
По съдебните разноски
53 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
Член 1, параграф 3 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че член 2, точки 1 и 2 от тази директива се прилага за служителите на силите на реда, които упражняват функции по наблюдение на външните граници на държава членка в случай на приток на граждани на трети страни на посочените граници, освен ако с оглед на всички релевантни обстоятелства се окаже, че изпълняваните задачи са по повод на изключителни събития, които поради своята тежест и мащаб изискват приемането на мерки, необходими за защитата на живота, здравето и безопасността на общността като цяло и чието правилно изпълнение би било застрашено, ако трябва да се спазват всички изисквания, указани в посочената директива, което запитващата юрисдикция следва да провери.
Подписи