ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
17 декември 2010 година
Дело T‑38/10 P
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност — Заплащане на подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Възражение за паралелно средство за правна защита — Процесуални пороци — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 10 ноември 2009 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑70/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑423 и II‑A‑1‑2293)
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Luigi Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на Европейската комисия по настоящото производство.
Резюме
1. Производство — Съдебни разноски — Определяне — Специално производство, което изключва прилагането на производството по деликтни искове
(член 236 ЕО; член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Специалното производство за определяне на съдебните разноски, предвидено в член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, изключва възможността възстановяване на същите суми или на платени със същата цел суми да се иска по реда за реализиране на извъндоговорната отговорност на Съюза. Прилагането на този принцип в производството по иск, с който ищецът търси отговорност от институция на Съюза в качеството ѝ на негов работодател, не съставлява нарушение на член 90 или на член 91 от Правилника, тъй като служебното правоотношение между страните няма връзка с обстоятелството, че за определянето на съдебните разноски законодателят е предвидил специално производство, уредено в член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, което да се прилага без изключение и в производствата в областта на публичната служба.
(вж. точки 27 и 28)
Позоваване на:
Общ съд — 27 юни 2001 г., X/Комисия, T‑214/00, Recueil FP, стр. I‑A‑143 и II‑663, точки 37 и 38; 11 юли 2007 г., Schneider Electric/Комисия, T‑351/03, Сборник, стр. II‑2237, точка 297, частично отменено от Съда след обжалване: 16 юли 2009 г., Комисия/Schneider Electric, C‑440/07 P, Сборник, стр. I‑6413
2. Съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим в производството пред Общия съд на основание член 53, първа алинея от Статута, и съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва в частност да съдържа кратко изложение на правните основания. За тази цел в нея трябва изрично да се посочва в какво се състои правното ѝ основание, поради което само неговото абстрактно излагане не отговаря на изискванията на Статута на Съда и на Процедурния правилник на Общия съд. Нещо повече, това изложение, дори и кратко, трябва да е достатъчно ясно и точно, за да се позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. За да са допустими искът или жалбата или по-конкретно — правното основание, правната сигурност и доброто правораздаване изискват съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват по логичен и разбираем начин от самия текст на исковата молба или жалбата. В това отношение не е задача на Общия съд да следи дали сред всички обстоятелства и съображения, изтъкнати в подкрепа на едно правно основание, може да се открият и такива, които да подкрепят друго правно основание.
(вж. точка 45)
Позоваване на:
Общ съд — 9 юли 2003 г., Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, T‑224/00, Recueil, стр. II‑2597, точка 36; 27 септември 2006 г., Roquette Frères/Комисия, T‑322/01, Recueil, стр. II‑3137, точки 208 и 209; 12 декември 2007 г., Италия/Комисия, T‑308/05, Сборник, стр. II‑5089, точки 72 и 73