ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
24 март 2011 година(*)
„Жалба за отмяна — Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи, свързани с договор LIEN 97-2011 — Отговор на първоначално искане — Срок за обжалване — Явна недопустимост — Мълчалив отказ да се предостави достъп — Правен интерес — Изрично решение, прието след подаването на жалбата — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество“
По дело T‑36/10
Internationaler Hilfsfonds eV, установено в Rosbach (Германия), представлявано първоначално от адв. H. Kaltenecker, впоследствие от адв. R. Böhm и накрая от адв. H. Kaltenecker, avocats,
жалбоподател,
подпомагано от
Кралство Дания, представлявано първоначално от г‑жа B. Weis Fogh и г‑н V. Pasternak Jørgensen, впоследствие от г‑жа Pasternak Jørgensen, г‑н C. Vang и г‑н S. Juul Jørgensen, в качеството на представители,
встъпила страна,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа P. Costa de Oliveira и г‑н T. Scharf, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на решения на Комисията от 9 октомври 2009 г. и от 1 декември 2009 г., с които на Internationaler Hilfsfonds се отказва пълен достъп до преписката по договор LIEN 97-2011,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑н K. Jürimäe (докладчик) и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Правна уредба
1 Член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) гласи:
„1. Заявлени[я] за достъп до документ се разглеждат по най-бързия начин […]
2. В случай на пълен или частичен отказ заявителят може в срок [от] петнадесет работни дни след получаване на отговора на институцията да внесе потвърждение на заявлението с цел тя да преразгледа своята позиция по въпроса“.
2 Съгласно член 8 от Регламента, озаглавен „Обработване на потвърдителни заявления“:
„1. Потвърдителните заявления се разглеждат по най-бързия начин. В рамките на петнадесет работни дни от регистрирането на такова заявление институцията разрешава достъп до искания документ и го предоставя в същия срок, в съответствие с член 10, или в писмен отговор излага мотивите за пълния или частичния отказ на достъп. В случай на пълен или частичен отказ на достъп до документа институцията информира заявителя за начините на обжалване, на които има право, а именно обжалване пред съда и/или подаване на жалба до омбудсмана, съгласно условията, установени в членове [263 ДФЕС] и [228 ДФЕС].
2. По изключение, например при заявления, отнасящи се до твърде голям документ или до голям брой документи, срокът, предвиден в параграф 1, може да бъде удължен с петнадесет работни дни, като заявителят е нотифициран предварително за това и са предоставени подробно причините.
3. Липсата на отговор на институцията в рамките на съответния срок се счита за отрицателен отговор и дава право на заявителя да образува съдебно производство срещу институцията и/или да подаде жалба до омбудсмана съгласно прилаганите разпоредби от Договора за [ФЕС]“.
Обстоятелства в основата на спора
3 Жалбоподателят Internationaler Hilfsfonds eV е неправителствена организация по германското право, действаща в областта на хуманитарната помощ. На 28 април 1998 г. тя подписва с Комисията на Европейските общности договор LIEN 97‑2011 (наричан по-нататък „договорът“) с цел съвместното финансиране на програма за медицинска помощ, която организира в Казахстан.
4 На 1 октомври 1999 г. Комисията прекратява едностранно договора, вследствие на което на 6 август 2001 г. уведомява жалбоподателя за своето решение да си възстанови определена сума, която ѝ е била изплатена в рамките на изпълнението на договора.
5 На 9 март 2002 г. жалбоподателят подава заявление до Комисията за получаване на достъп до свързаните с договора документи. След частично удовлетворяване на това заявление той подава искане до председателя на Комисията с писмо от 11 юли 2002 г. за предоставяне на пълен достъп до свързаните с договора документи. Поради неудовлетворяване на това искане жалбоподателят сезира Европейския омбудсман с жалба под номер 1874/2003/GG, с която оспорва отказа на Комисията да му предостави пълен достъп до свързаните с договора документи.
6 След като на 15 юли 2004 г. Омбудсманът изпраща до Комисията проект на препоръка и на 12 и 21 октомври 2004 г. Комисията изпраща на Омбудсмана подробно становище, на 14 декември 2004 г. последният приема окончателно решение, в което с критичен коментар установява, че непосочването от Комисията на действителни причини, които биха могли да обосноват отказа ѝ да предостави достъп на жалбоподателя до множество свързани с договора документи, представлява случай на лошо администриране.
7 На 22 декември 2004 г., позовавайки се на направените в окончателното решение на Омбудсмана от 14 декември 2004 г. изводи, жалбоподателят изпраща ново искане до председателя на Комисията за пълен достъп до свързаните с договора документи. С писмо от 14 февруари 2005 г. Комисията отговаря на това искане и във връзка с това решава да не му предоставя други документи освен тези, до които вече му е бил предоставен достъп.
8 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 11 април 2005 г., жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията от 14 февруари 2005 г., вследствие на което е образувано дело T‑141/05. След направено от Комисията съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд възражение за недопустимост последният отхвърля с Решение от 5 юни 2008 г. по дело Internationaler Hilfsfonds/Комисия (T‑141/05, непубликувано в Сборника) подадената от жалбоподателя жалба като недопустима.
9 По жалба, подадена по реда на член 56 от Статута на Съда от жалбоподателя, Съдът с Решение от 26 януари 2010 г. по дело Internationaler Hilfsfonds/Комисия (C‑362/08 P, все още непубликувано в Сборника) отменя посоченото по-горе Решение от 5 юни 2008 г. по дело Internationaler Hilfsfonds/Комисия, отхвърля направеното от Комисията пред Общия съд възражение за недопустимост и връща делото на последния, който да се произнесе по исканията на жалбоподателя за отмяна на решението на Комисията от 14 февруари 2005 г., с което му е отказан достъп до съответните документи. Върнатото на Общия съд дело, образувано под номер T‑141/05 RENV, понастоящем е висящо.
10 С писма от 28 и 31 август 2009 г. жалбоподателят отправя ново искане за пълен достъп до свързаните с договора документи.
11 С писмо от 9 октомври 2009 г. Комисията отговаря на това ново искане за пълен достъп на свързаните с договора документи с уточнението, че с оглед на изтеклото време от приемането на нейното решение по искането от 22 декември 2004 г. за пълен достъп до документите от преписката на жалбоподателя, по което е образувано дело T‑141/05, тя е направила ново проучване на всеки съответен документ от преписката, който не му е бил предоставен и в резултат на това проучване е взела решение да предостави на жалбоподателя по-широк, но не пълен достъп до тези документи.
12 С писмо от 15 октомври 2009 г., регистрирано в Комисията на 19 октомври 2009 г., жалбоподателят призовава Комисията да преразгледа отговора си от 9 октомври 2009 г. по неговото ново искане за пълен достъп до свързаните с договора документи, което се съдържа в писмата му от 28 и 31 август 2009 г.
13 На 10 ноември 2009 г. Комисията удължава предвидения срок за отговор по искането на жалбоподателя от 15 октомври 2009 г. така, че определеният за отговор срок да изтича на 1 декември 2009 г.
14 С писмо от 1 декември 2009 г., получено от жалбоподателя на 2 декември 2009 г., Комисията посочва, на първо място, че доколкото искането на жалбоподателя от 15 октомври 2009 г. предполага подробно проучване на множеството съответни документи, във връзка с което обсъждането с другите служби все още не е приключило, то тя за съжаление не може да му отговори окончателно. На второ място, Комисията добавя следното:
„Съгласно член 8, параграф 3 от Регламент […] № 1049/2001 имате право да сезирате [Общия съд] или Омбудсмана. Въпреки това писмото, даващо отговор, е почти готово, така че може да разчитате на подробен отговор от страна на Комисията в кратък срок. […] Решението ще Ви бъде съобщено възможно най-скоро. […]“
Производство и искания на страните
15 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 1 февруари 2010 г., жалбоподателят образува настоящото производство срещу решенията на Комисията, които се съдържат, от една страна, в писмото от 9 октомври 2009 г., и от друга страна, в писмото от 1 декември 2009 г.
16 На 5 май 2010 г. Комисията подава в секретариата на Общия съд писмена защита, съдържаща искане за произнасяне по липсата на основание за постановяването на съдебно решение по същество и искане за осъществяването на процесуално-организационно действие.
17 С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 20 юли 2010 г., жалбоподателят въвежда нови правни основания, съгласно разпоредбите на член 48 от Процедурния правилник, с които за целта на настоящото производство иска да включи в аргументацията си доводи, за които твърди, че са подобни на възприетите от Общия съд в Решение от 7 юли 2010 г. по дело Agrofert Holding/Комисия (T‑111/07, все още непубликувано в Сборника).
18 С определение от 24 август 2010 г. на председателя на втори състав на Общия съд Кралство Дания е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на жалбоподателя.
19 Вследствие на направено от Общия съд искане за пояснения, с което призовава страните в производството да му предоставят своите евентуални становища и евентуалните си изводи относно мотивите и диспозитива на Решение на Общия съд от 19 януари 2010 г. по дело Co-Frutta/Комисия (T‑355/04 и T‑446/04, Сборник, стр. II‑1), относно правния интерес на жалбоподателя след приемането на решението от 29 април 2010 г. и относно подаването на жалбата по дело T‑300/10, страните изпращат в съответно определения им срок своите отговори.
20 С писмо от 14 октомври 2010 г. жалбопадателят отговаря, че запазва своя правен интерес от разглеждането на настоящото дело, но в случай че Общият съд се произнесе в друг смисъл, то предвид конкретните обстоятелства той следвало да осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски заедно с тези, които е направил жалбоподателят.
21 В изпратен с писмо от 14 октомври 2010 г. отговор Комисията твърди по-конкретно, че след като жалбоподателят е подал жалба за отмяна срещу решението от 29 април 2010 г. той е загубил своя правен интерес от настоящото дело.
22 С писмо от 15 октомври 2010 г. Кралство Дания отговаря, че не желае да изразява становище относно правния интерес на жалбоподателя.
23 Жалбоподателят, подкрепен от Кралство Дания, иска Общият съд:
– да отмени решенията на Комисията от 9 октомври 2009 г. и от 1 декември 2009 г. „доколкото с тях му се отказва достъп до непубликувани документи“, свързани с договора,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
24 Комисията иска Общият съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– ако Общият съд прецени, че жалбата е насочена срещу мълчаливо решение за отказ, да отхвърли жалбата поради липса на предмет,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
25 Най-напред трябва да се посочи по отношение само на фактическия контекст, в който е било прието всяко от двете оспорвани от жалбоподателя в настоящото дело решения, че безспорно за страните писмото от 9 октомври 2009 г. е адресирано до жалбоподателя в отговор на неговото ново искане за пълен достъп до свързаните с договора документи, което се съдържа в писмата му от 28 и 31 август 2009 г. Безспорно е също така, че писмото от 1 декември 2009 г. е адресирано до жалбоподателя вследствие на подаването от негова страна на искането от 15 октомври 2009 г.
26 Освен това, както жалбоподателят изрично посочва в своята жалба, без това да се оспорва от Комисията, трябва да се заключи, че от една страна, писмата на жалбоподателя от 28 и 31 август 2009 г. са адресирани до Комисията в съответствие с член 7 от Регламент № 1049/2001 и следователно трябва да се определят заедно като „първоначално искане“ по смисъла на тази разпоредба (наричано по-нататък „първоначалното искане“), и от друга страна, че писмото на жалбоподателя от 15 октомври 2009 г. е адресирано до Комисията в съответствие с член 8 от същия регламент и следва да се определи като „потвърдително искане“ по смисъла на тази разпоредба (наричано по-нататък „потвърдителното искане“).
27 С оглед на посочените съображения най-напред следва да се провери допустимостта на исканията на жалбоподателя за отмяна на съдържащото се в писмото от 9 октомври 2009 г. решение на Комисията, и от друга страна, ако жалбоподателят все още има правен интерес — на неговите искания за отмяна на съдържащото се в писмото от 1 декември 2009 г. решение на Комисията.
Относно допустимостта на исканията за отмяна на решението на Комисията от 9 октомври 2009 г.
28 Съгласно член 111 от Процедурния правилник, когато иск или жалба е явно недопустим/недопустима, Общият съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
29 В конкретния случай Общият съд счита, че разполага с достатъчно сведения от материалите по преписката и решава в съответствие с тази разпоредба да се произнесе, без да дава ход на делото по допустимостта на исканията за отмяна на решението на Комисията от 9 октомври 2009 г.
30 Съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбата за отмяна трябва да бъде подадена в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на жалбоподателя или, при липса на съобщаване, от деня, в който той е узнал за него. Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник тази срок се удължава със срок от 10 дни поради отдалеченост.
31 Съгласно постоянната съдебна практика срокът за подаване на жалба е абсолютна процесуална предпоставка, тъй като е предвиден с цел гарантиране на яснота и сигурност на правните положения и предотвратяване на всякаква дискриминация или произволно третиране при правораздаването, и съдът на Съюза е длъжен да провери служебно дали е бил спазен (Решение на Съда от 23 януари 1997 г. по дело Coen, C‑246/95, Recueil, стр. I‑403, точка 21 и Решение на Общия съд от 18 септември 1997 г. по дело Mutual Aid Administration Services/Комисия, T‑121/96 и T‑151/96, Recueil, стр. II‑1355, точки 38 и 39).
32 Безспорно е в случая, че в своето потвърдително искане от 15 октомври 2010 г. жалбоподателят приканва Комисията да преразгледа съдържащия се в нейното писмо от 9 октомври 2009 г. отговор на новото му искане. Следователно, без да е необходимо да се определя точната дата, на която писмото от 9 октомври 2009 г. е било връчено или съобщено на жалбоподателя, следва да се констатира, че това връчване или съобщаване явно е станало не по-късно от 15 октомври 2010 г., на която дата жалбоподателят е направил своето потвърдително искане.
33 Освен това жалбоподателят не доказва, нито дори споменава съществуването на случайно събитие или непреодолима сила, което би позволило да се направи отклонение от разглеждания срок на основание член 45, втора алинея от Статута на Съда, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53 от същия статут.
34 С оглед на всичко гореизложено двумесечният срок за обжалване е започнал да тече съгласно член 101, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник най-късно на 16 октомври 2009 г., тоест в деня, следващ този, в който най-късно е било връчено или съобщено на жалбоподателя писмото на Комисията от 9 октомври 2009 г. Следователно този срок е изтекъл най-късно на 29 декември 2009 г., предвид срока за отдалеченост от десет дни и предвид продължаването на срока, когато той изтича в събота, неделя или на официален празник съгласно член 101, параграф 2 от Процедурния правилник, тоест поне един месец и три дни преди подаването на 1 февруари 2010 г. на настоящата жалба срещу решението на Комисията от 9 октомври 2009 г.
35 Следователно настоящата жалба, доколкото с нея се иска отмяна на решението, съдържащо се в писмото от 9 октомври 2009 г., следва да се квалифицира като закъсняла и поради това да се отхвърли като явно недопустима, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи на Комисията за липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество.
Относно правния интерес на жалбоподателя да прави искания срещу решението на Комисията от 1 декември 2009 г.
По предмета на исканията срещу решението на Комисията от 1 декември 2009 г.
36 Спорът между страните се отнася до това дали насочените срещу решението на Комисията от 1 декември 2009 г. искания по същество са насочени срещу мълчаливия отказ на потвърдителното искане (наричан по-нататък „мълчалив отказ“).
37 В това отношение Общият съд констатира, на първо място, че в случая Комисията посочва на жалбоподателя в писмото от 1 декември 2009 г., че не е в състояние да отговори на потвърдителното искане в определения срок. В това писмо Комисията посочва също така на жалбоподателя, че съгласно разпоредбите на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 той е в правото си да сезира Общия съд или Омбудсмана. Следователно въз основа на текста на самото писмо от 1 декември 2009 г. трябва да се приеме, че Комисията не само е счела за необходимо да констатира собствената си невъзможност да отговори на потвърдителното искане в определения ѝ след продължаването срок, но освен това се е постарала да напомни съществуващата съгласно разпоредбите на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 възможност за обжалване при липсата на отговор от институцията на дадено потвърдително искане. Следователно трябва да се заключи, както е направил жалбоподателят в своята реплика, че в писмото си от 1 декември 2009 г. Комисията, като уведомява между другото жалбоподателя, че може да „разчита на подробен отговор от страна на Комисията в кратък срок“, се е задоволила основно да признае, че не е в състояние да изготви отговор на потвърдителното искане и че тази липса на отговор би могла да се обжалва по съдебен ред.
38 На второ място, Общият съд припомня, че съгласно своята постоянна съдебна практика Съдът и Общият съд отказват по принцип да приемат, без да се постави под въпрос въведената с Договора за ФЕС система от способи за защита, че само мълчанието на дадена институция би могло да се възприеме за мълчаливо вземане на решение, освен ако не са налице изрични разпоредби, които да определят срок, след изтичането на който да се счита, че мълчаливо е прието решение от страна на институцията, приканена да вземе становище, и които да установяват съдържанието на това решение (Решение на Съда от 9 декември 2004 г. по дело Комисия/Greencore, C‑123/03 P, Recueil, стр. I‑11647, точка 45, Решение на Общия съд от 13 декември 1999 г. по дело SGA/Комисия, T‑189/95, T‑39/96 и T‑123/96, Recueil, стр. II‑3587, точка 27, Решение на Общия съд по дело Sodima/Комисия, T‑190/95 и T‑45/96, Recueil, стр. II‑3617, точка 32 и Решение на Общия съд от 9 септември 2009 г. по дело Brink’s Security Luxembourg/Комисия, T‑437/05, Сборник, стр. II‑3233, точка 55).
39 Що се отнася до Регламент № 1049/2001 обаче, от разпоредбите на неговия член 8, параграф 3 е видно, че законодателят е предвидил липсата на отговор на институцията в определения ѝ срок да представлява отрицателен отговор съгласно член 8, параграфи 1 и 2 от посочения регламент относно обработването на потвърдителни заявления.
40 Следователно трябва да се заключи, че разпоредбите на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, от една страна, определят изрично срок, с изтичането на който при липсата на решение в отговор на потвърдителното искане се счита, че съответната институция мълчаливо е приела решение, и от друга страна, че определят съдържанието на това решение, а именно, че то е отрицателно.
41 На трето място, Общият съд припомня, че също в член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 законодателят е предвидил изрично мълчаливият отказ да може да се обжалва по съдебен ред от заявителя в съответствие с разпоредбите на Договора за ФЕС.
42 Следователно съгласно припомнената в точка 38 по-горе съдебна практика трябва да се заключи, че мълчанието на дадена институция по отношение на направено потвърдително искане следва да бъде приравнено на мълчалив отказ, който може да се обжалва по съдебен ред на основание на разпоредбите на член 263 ДФЕС.
43 Предвид изложените констатации Общият съд счита, че исканията за отмяна на решението на Комисията от 1 декември 2009 г. трябва да се тълкуват като искания за отмяна на мълчаливия отказ, последвал липсата на отговор от Комисията на потвърдителното искане, която липса е установена от самата Комисия в това писмо.
По правния интерес на жалбоподателя относно исканията за отмяна срещу мълчаливия отказ
44 Съгласно член 113 от Процедурния правилник Общият съд може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки. В случая Общият съд счита, че разполага с достатъчно сведения от представените от страните доказателства и от направените от тях пояснения в хода на писмената фаза на производството, поради което не е необходимо да се дава ход на писмената фаза.
45 Съгласно постоянната съдебна практика липсата на интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за чието наличие съдът на Съюза може служебно да проверява (вж. Решение на Общия съд от 28 септември 2004 г. по дело MCI/Комисия, T‑310/00, Recueil, стр. II‑3253, точка 45 и цитираната съдебна практика).
46 В това отношение следва да се напомни, че условията за допустимост на жалбата се преценяват към момента на подаване на жалбата, с изключение на по-особения въпрос относно отпадането на правния интерес (вж. Решение на Общия съд от 21 март 2002 г. по дело Shaw и Falla/Комисия, T‑131/99, Recueil, стр. II‑2023, точка 29 и цитираната съдебна практика). В интерес на доброто правораздаване обаче това съображение, свързано с момента на преценката на допустимостта на жалбата, не може да попречи на Общия съд да установи, че вече не би следвало да има произнасяне по жалбата, когато личният интерес на жалбоподателя от отмяната на обжалваното решение е отпаднал изцяло поради настъпило след подаването на тази жалба събитие, макар в началото той да е имал правен интерес. Всъщност, за да може жалбоподателят да продължи да поддържа жалба за отмяна на решение, той трябва да запази своя личен интерес от отмяната на обжалваното решение (вж. Определение на Общия съд от 17 октомври 2005 г. по дело First Data и др./Комисия, T‑28/02, Recueil, стр. II‑4119, точки 36 и 37, и Решение на Общия съд от 9 юли 2008 г. по дело Alitalia/Комисия, Т-301/01, Сборник, стр. ІІ‑1753, точка 37), тъй като, ако правният интерес на жалбоподателя отпадне в хода на процеса, решение на Общия съд по съществото на спора няма да му донесе никаква полза (Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 43 и Решение по дело Co-Frutta/Комисия, посочено по-горе, точка 44).
47 В случая за страните е безспорно, че към датата на подаване на жалбата по настоящото дело жалбоподателят е получил в отговор на потвърдителното искане само писмото от 1 декември 2009 г., в което Комисията го уведомява по същество за съществуването на мълчалив отказ. Поради това на тази дата жалбоподателят е имал правен интерес и жалбата е била допустима.
48 Въпреки това безспорно е също така, че след писмото си от 1 декември 2009 г. (точка 14 по-горе) Комисията отговаря с писмо от 29 април 2010 г. изрично и окончателно на потвърдителното искане на жалбоподателя и на това основание му предоставя достъп до нови документи от свързаната с договора преписка, без при това да му предостави пълен достъп. С подаването обаче на 9 юли 2010 г. на жалба в секретариата на Общия съд жалбоподателят образува производство за отмяна срещу решението на Комисията от 29 април 2010 г.
49 Освен това от изложените от жалбоподателя в неговата реплика от 5 юли 2010 г. доводи е видно, че той не е пожелал да съобрази направените в настоящото дело свои искания за отмяна с приетото от Комисията решение от 29 април 2010 г. Напротив, също в своята реплика е уведомил изрично Общия съд, че възнамерява да подаде нова жалба срещу решението на Комисията от 29 април 2010 г., което в действителност и прави на 9 юли 2010 г. на основание член 263 ДФЕС, както бе посочено в точка 48 по-горе.
50 Следователно по настоящата жалба срещу мълчаливия отказ не следва да има произнасяне, доколкото жалбоподателят вече няма личен интерес от отмяната на посоченото решение поради приемането от страна на Комисията на решението от 29 април 2010 г. в отговор на потвърдителното искане, чиято отмяна впрочем той иска в рамките на висящото пред Общия съд дело Internationaler Hilfsfonds/Комисия, T‑300/10. Всъщност с приемането на решението от 29 април 2010 г. Комисията фактически е дала изричен отговор на потвърдителното искане, нещо което не се отрича от жалбоподателя, и следователно мълчаливо е оттеглила мълчаливия отказ.
51 От всички гореизложени съображения следва, че без да е необходимо да се преценява допустимостта на повдигнатия от жалбоподателя в неговото писмо от 20 юли 2010 г. нов довод (точка 17 по-горе), настоящата жалба трябва да се обяви за явно недопустима, доколкото е насочена срещу решението на Комисията от 9 октомври 2009 г., и за загубила своя предмет, доколкото е насочена срещу мълчаливия отказ.
По съдебните разноски
52 Най-напред трябва да се напомни, че съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. След като жалбоподателят е загубил делото, тъй като искането му за отмяна на решението на Комисията от 9 октомври 2009 г. е явно недопустимо, той следва да се осъди да понесе своите съдебни разноски, както и тези, които Комисията е направила във връзка с исканията за отмяна на това решение.
53 Освен това трябва да се напомни, че по силата на член 87, параграф 6 от Процедурния правилник, когато липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, Общият съд се произнася по съдебните разноски по свое усмотрение.
54 В случая, що се отнася до загубата на предмет на жалбата срещу мълчаливия отказ, трябва да се направи изводът, че от една страна, както това признава изрично Комисията в писмото от 1 декември 2009 г., тя не е била в състояние към момента на изтичане на определения съгласно разпоредбите на член 8 от Регламент № 1049/2001 срок, нито след неговото продължаване на 1 декември 2009 г., да изготви отговор на потвърдителното искане. От друга страна, противно на посоченото от Комисията в същото това писмо, а именно, че жалбоподателят може да разчита на подробен отговор „в кратък срок“, трябва да се посочи, че потвърдителното решение е било прието едва на 29 април 2010 г., тоест почти пет месеца след изпращането на писмото от 1 декември 2009 г., което жалбоподателят е получил на 2 декември 2009 г. — следователно повече от два месеца и половина след изтичане на определения на жалбоподателя от разпоредбите на член 263 ДФЕС срок за обжалване с искане на отмяна — за да може той да оспори, както му позволява член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, законосъобразността на мълчаливия отказ на потвърдителното искане. Накрая, доколкото Общият съд не може да се произнася по основателността на избора на жалбоподателя да подаде нова жалба срещу решението на Комисията от 29 април 2010 г., вместо да поднови исканията си в настоящото производство, така че да може това решение да се вземе предвид, то това обстоятелство не следва да се отчита при определянето от страна на Общия съд на съдебните разноски на основание член 87, параграф 6 от Процедурния правилник.
55 Следователно с оглед на фактическите обстоятелства, които характеризират настоящия случай, и по-конкретно на обстоятелството, че Комисията явно е надхвърлила определения ѝ от разпоредбите на член 8 от Регламент № 1049/2001 срок за отговор на потвърдителното искане, при което жалбоподателят не е имал друг избор да защити правата си, освен да подаде настоящата жалба срещу мълчаливия отказ, то Комисията следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя във връзка с исканията за отмяна на мълчаливия отказ.
56 Накрая, по силата на член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Кралство Дания понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата за отмяна като недопустима, доколкото е насочена срещу решението на Комисията от 9 октомври 2009 г.
2) Основанието за постановяване на решение по същество по исканията на Internationaler Hilfsfonds eV за отмяна на мълчаливото решение на Европейската комисия за отхвърляне на молбата му от 15 октомври 2009 г. за достъп до свързаните с договор LIEN 97-2011 документи е отпаднало.
3) Осъжда Internationaler Hilfsfonds да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Комисията във връзка с исканията за отмяна, доколкото те са насочени срещу решението на Комисията от 9 октомври 2009 г.
4) Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Internationaler Hilfsfonds във връзка с исканията за отмяна, доколкото те са насочени срещу решението на Комисията от 1 декември 2009 г.
5) Осъжда Кралство Дания да понесе направените от него съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 24 март 2011 година.