Дела T-494/08—T-500/08 и T-509/08

Ryanair Ltd

срещу

Европейска комисия

„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи относно производства за контрол на държавни помощи — Мълчаливи откази за достъп — Изрични откази за достъп — Изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит — Задължение за извършване на конкретна и индивидуална проверка“

Резюме на решението

1.      Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Определен срок за произнасяне по заявление за достъп — Продължаване — Условия

(член 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

2.      Жалба за отмяна — Правен интерес — Жалба срещу мълчалив отказ на Комисията по заявление за достъп до документи — Решение, което е оттеглено поради приемането на последващо изрично решение на Комисията — Жалбоподател, подал при условията на евентуалност жалба срещу последното решение — Отпадане на правния интерес

(член 230 ЕО; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

3.      Актовe на институциите — Презумпция за действителност — Несъществуващ акт — Понятие

4.      Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит — Обхват

(член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

5.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Правно основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране — Правно основание, изведено от неточност на мотивите — Разграничаване

(член 253 ЕО)

1.      Срокът, предвиден в член 8, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията е императивен и не може да бъде продължаван освен при предвидените в член 8, параграф 2 от този регламент обстоятелства, като в противен случай този член ще бъде лишен от полезно действие, тъй като заявителят вече няма да знае точно от коя дата би могъл да подаде предвидените в член 8, параграф 3 от посочения регламент жалба по съдебен ред или жалба до омбудсмана.

(вж. точка 39)

2.      Жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Този правен интерес трябва да съществува с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима. Освен това правният интерес трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала. Ако правният интерес на жалбоподателя отпадне в хода на производството, решение на Общия съд по съществото на спора няма да му донесе никаква полза.

Жалбата за отмяна на мълчаливи откази, които са формирани в свързаната с публичен достъп до документите на Комисията процедура, уредена в Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, и които Комисията фактически е оттеглила с приемането на последващите изрични решения за отказ, е недопустима, тъй като жалбоподателят не е имал правен интерес от обжалването на тези мълчаливи откази, поради обстоятелството че преди подаването на жалбите са приети изрични решения, чиято отмяна той иска при условията на евентуалност. Всъщност евентуална отмяна на мълчаливите откази поради порок във формата би могла да доведе единствено до приемане на нови решения, по същество еднакви с изричните решения. Освен това разглеждането на жалбите срещу тези мълчаливи откази не може да бъде обосновано нито с целта да се избегне възпроизвеждането в бъдеще на твърдяното неправомерно положение, нито с целта да се улеснят евентуални искове за обезщетение, тъй като посочените цели могат да бъдат постигнати чрез разглеждането на жалбите срещу изричните решения.

(вж. точки 41—48)

3.      Като несъществуващи трябва да бъдат квалифицирани само актовете, засегнати от особено тежки и явни пороци. Тежестта на последиците от констатацията, че даден акт е несъществуващ, налага по съображения за правна сигурност тя да се прави само в съвсем крайни хипотези

(вж. точка 49)

4.      За целите на тълкуването на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, трябва да се държи сметка за обстоятелството, че в производствата за контрол на държавните помощи заинтересованите лица, различни от съответната държава членка, нямат право да се запознаят с документите от административната преписка на Комисията, и следователно трябва да се признае наличието на обща презумпция, съгласно която оповестяването на документите от административната преписка по принцип би засегнало защитата на целите на дейностите по разследване.

Ето защо Комисията може по силата на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 да откаже достъпа до всички документи, отнасящи се до производствата за контрол върху държавните помощи, при това без предварително да извършва конкретна и индивидуална проверка на тези документи.

Тази обща презумпция не изключва правото на посочените заинтересовани лица да докажат, че даден документ, чието оповестяване се иска, не е обхванат от посочената презумпция или че съществува по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването му по силата на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.

(вж. точки 70—72)

5.      Изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да позволят на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка и да защитят правата си, а на съда — да упражни своя контрол. Все пак не може да се изисква мотивите да уточняват различните релевантни фактически и правни обстоятелства. Всъщност въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на тези изисквания трябва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.

Освен това неизпълнението на задължението за мотивиране представлява изведено от съществено процесуално нарушение правно основание, което само по себе си е отделно от правното основание, изведено от неточността на мотивите на решението, чийто контрол спада към разглеждането на обосноваността на това решение.

(вж. точки 96 и 97)