Дело C‑413/14 P
Intel Corp. Inc.
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Член 102 ДФЕС — Злоупотреба с господстващо положение — Отстъпки за лоялност — Компетентност на Комисията — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 19“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 6 септември 2017 г.
1. Конкуренция — Правила на Съюза — Териториален обхват — Компетентност на Комисията — Допустимост с оглед на международното публично право — Прилагане на съставляващите злоупотреба практики в ЕИП или квалифицирани последици от тях в ЕИП — Алтернативни способи — Критерий за непосредствените, съществени и предвидими последици — Обхват
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС)
2. Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу част от мотивите, изложена за изчерпателност — Негодно основание — Отхвърляне
(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
3. Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията — Правомощие за снемане на обяснения — Обяснения, свързани с предмета на разследването — Разграничаване на формалните от неформалните разговори — Недопустимост
(съображение 25 и член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 3 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
4. Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията — Правомощие за снемане на обяснения — Обяснения, свързани с предмета на разследването — Задължение на Комисията да записва изцяло всички водени от нея разговори в избрана от нея форма
(член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 3, параграфи 1 и 3 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
5. Обжалване — Основания — Изложени в съдебното решение съображения, които са неправилни поради противоречие с правото на Съюза — Диспозитив, обоснован по други правни съображения — Отхвърляне
(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
6. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Отказ да се предостави документ — Последици — Необходимост да се направи разграничение между уличаващите и оневиняващите документи в рамките на тежестта на доказване, падаща върху засегнатото предприятие
(член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
7. Господстващо положение — Злоупотреба — Съставляваща злоупотреба практика с отстраняващ ефект — Понятие — Ценова дискриминация — Практика, която не може сама по себе си да сочи наличието на съставляваща злоупотреба практика с отстраняващ ефект
(член 102 ДФЕС)
8. Господстващо положение — Злоупотреба — Отстъпки за изключителност или за лоялност — Възможност за ограничаване на конкуренцията и отстраняващ ефект — Анализ на също толкова ефективния конкурент — Критерии за преценка
(член 102 ДФЕС)
9. Обжалване — Жалба, приета за основателна — Решаване на спора по същество от юрисдикцията, която се произнася по жалбата — Условия — Дело, по което може да се постанови окончателно решение — Липса — Връщане на делото на Общия съд за ново разглеждане
(член 61, първа алинея от Статута на Съда)
1. Правилата на Съюза в областта на конкуренцията, закрепени в членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, целят преустановяване на колективното и едностранното поведение на предприятията, което води до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Всъщност, докато член 101 ДФЕС забранява споразуменията и практиките, които имат за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, член 102 ДФЕС забранява злоупотребата с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него. Когато става дума за прилагането на член 101 ДФЕС, ако участващото в споразумението предприятие се намира в трета държава, този факт не е пречка за прилагането на посочената разпоредба, при положение че последиците от споразумението настъпват в рамките на вътрешния пазар. Освен това, когато се обосновава използването на критерия „прилагане“, да се постави приложимостта на установените от конкурентното право забрани в зависимост от мястото на образуване на картела, очевидно би означавало да се предостави на предприятията лесен способ за отклоняване от тези забрани. Критерият „квалифицирани последици“ обаче има същата цел, а именно да се преустанови поведението, което наистина не е осъществено на територията на Съюза, но има антиконкурентни последици, които биха могли да се усетят на пазара в Съюза. Следователно критерият „квалифицирани последици“ може да послужи за обосноваване на компетентността на Комисията.
В този смисъл критерият „квалифицирани последици“ позволява да се обоснове прилагането на правото на Съюза в областта на конкуренцията от гледна точка на международното публично право, когато може да се предвиди, че съответното поведение би имало непосредствени и съществени последици в Съюза.
Дали Комисията има необходимата компетентност да прилага правото на Съюза в областта на конкуренцията във всеки отделен случай, следва да се определя с оглед на цялостното поведение на съответното предприятие или предприятия. В това отношение, за да е изпълнено изискването за предвидимост, е достатъчно да се вземат предвид вероятните последици на съответното поведение за конкуренцията. От една страна, щом поведението на предприятието с господстващо положение спрямо даден производител на компютри е част от обща стратегия, чиято цел е на пазара, включително в Европейското икономическо пространство (ЕИП), да не може да се намери нито един оборудван с конкурентен продукт преносим компютър на този производител на компютри, то поведението на предприятието с господстващо положение би могло да има непосредствени последици в ЕИП. От друга страна, при наличието на стратегия като разработената от въпросното предприятие по отношение на производителя на компютри за възпрепятстване на достъпа му до най-значимите канали за продажба на пазара, следва да се вземе предвид цялостното поведение на предприятието, за да се прецени съществени ли са последиците му за пазара в Съюза и ЕИП.
Всеки друг подход би довел до изкуствено разделяне на цялостното антиконкурентно поведение, годно да засегне структурата на пазара в ЕИП, на поредица от отделни действия, които има опасност да останат извън компетентността на Съюза.
(вж. т. 42—46, 49—52 и 55—57)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 63, 64, 105 и 106)
3. В рамките на административните производства в областта на конкуренцията, видно от самия текст на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, същият се прилага при всяко снемане на обяснения с цел да се събере информация, свързана с предмета на разследването. В това отношение в съображение 25 от Регламента се пояснява, че Регламентът цели да допълни правомощията на Комисията за извършване на разследвания, като я овласти в частност да разпитва всички лица, които може да разполагат с полезна информация, и да записва дадените обяснения.
В този смисъл член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 е правното основание на правомощието на Комисията да провежда разговори с лица в хода на разследването, както потвърждават и документите от подготвителните работи по този регламент.
Нищо в текста на разпоредбата или в нейната цел не позволява да се заключи, че волята на законодателя е била да въведе разграничение между две категории разговори, свързани с предмета на разследването, или да изключи някои разговори от обхвата на тази разпоредба.
Ето защо Общият съд неправилно приема, че сред разговорите, провеждани от Комисията в рамките на разследванията, трябва да се разграничават формалните разговори, за които се прилагат разпоредбите на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3 от Регламент № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО], и неформалните разговори, които са извън обхвата на тези разпоредби.
(вж. т. 84—88)
4. В рамките на административните производства в областта на конкуренцията, член 3, параграф 1 от Регламент № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО], който гласи, че Комисията информира изслушваното лице и за намерението си да направи запис на разговора, трябва да се разбира не в смисъл, че записването на разговора е факултативно, а в смисъл, че Комисията е длъжна да предупреди съответното лице за предвиденото записване на разговора. Член 3, параграф 3 от Регламент № 773/2003, в който се пояснява, че Комисията може под всякаква форма да записва показанията на изслушваните лица, означава, че ако със съгласието на изслушваното лице Комисията реши да снеме обясненията му по реда на член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тя е длъжна да запише този разговор изцяло, като ѝ е оставен избор да прецени под каква форма да го запише.
Оттук следва, че Комисията носи задължение да записва в избрана от нея форма всички разговори, които провежда по реда на член 19 от Регламент № 1/2003 с цел събиране на информация, свързана с предмета на нейното разследване.
(вж. т. 89—91)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 94)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 96—101)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 133—137)
8. В областта на конкуренцията член 102 ДФЕС съвсем няма за цел да попречи на предприятието да завоюва въз основа на собствените си качества господстващото положение на даден пазар. Тази разпоредба не цели и да осигури оставането на пазара на конкурентите, които са по-малко ефективни от предприятието с господстващо положение. В този смисъл не всеки отстраняващ ефект непременно нарушава конкуренцията. По дефиниция основаната на качествата конкуренция може да доведе до изчезването от пазара или изтласкването на конкурентите, които са по-малко ефективни и следователно по-малко привлекателни за потребителите с оглед по-специално на цените, избора, качеството или нововъведенията. Предприятието с господстващо положение обаче носи особена отговорност да не засяга със своето поведение ефективната и ненарушена конкуренция на вътрешния пазар. Ето защо член 102 ДФЕС забранява по-специално на предприятието с господстващо положение да прилага практики, които имат отстраняващ ефект за неговите конкуренти, считани за също толкова ефективни като него, и засилват господстващото му положение, като прибягва до средства, различни от характерните за основаната на качествата конкуренция. От тази гледна точка не всяка конкуренция чрез цените може да се смята за допустима. В това отношение вече е постановено, че предприятие с господстващо положение на пазара, което обвързва купувачите, дори това да е по тяхно искане, със задължение или обещание да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от това предприятие, злоупотребява с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, независимо дали задължението е безвъзмездно, или срещу него се предоставя отстъпка. Това важи и когато посоченото предприятие, без да обвързва купувачите с формално задължение, прилага било по силата на споразумения с тези купувачи, било едностранно схема на отстъпки за лоялност, т.е. отстъпки, свързани с условието клиентът да се снабдява изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от предприятието с господстващо положение.
Тази съдебна практика обаче следва да се прецизира за случаите, в които в хода на административното производство предприятието поддържа, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията, и по-конкретно да породи сочения отстраняващ ефект. В такива случаи Комисията не само е длъжна да анализира, от една страна, значимостта на господстващото положение на предприятието на съответния пазар и от друга, степента на пазарно покритие на спорната практика, както и условията и правилата за предоставяне на разглежданите отстъпки, продължителността и размера им, но е и длъжна да прецени евентуалното наличие на стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни.
Анализът на годността за отстраняване е релевантен и за преценката на въпроса дали схема за отстъпки, която по принцип попада под забраната на член 102 ДФЕС, може да бъде обективно обоснована. Освен това неблагоприятният за конкуренцията отстраняващ ефект на схемата за отстъпки може да бъде неутрализиран и дори преодолян чрез предимства от гледна точка на ефективността, които са от полза и за потребителите. Благоприятните и неблагоприятните за конкуренцията последици от спорната практика може да се претеглят по този начин в решението на Комисията само след анализ на присъщата годност на разглежданата практика да отстрани конкуренти, които са поне също толкова ефективни. Когато в решение за констатиране на злоупотреба чрез схема за отстъпки Комисията извърши подобен анализ, Общият съд трябва да прецени всички доводи на предприятието с господстващо положение против правилността на констатациите на Комисията за годността на съответната схема за отстъпки да породи отстраняващ ефект.
В настоящия случай в спорното решение Комисията подчертава, че разглежданите отстъпки по самото си естество са годни да ограничат конкуренцията, поради което за констатирането на злоупотреба с господстващо положение не е необходимо да се анализират всички обстоятелства по случая, и конкретно да се прилага критерият AEC („as efficient competitor test“), но въпреки това задълбочено анализира тези обстоятелства в спорното решение, като излага доста подробни съображения за анализа си по критерия AEC, анализ, който я довежда до извода, че всеки също толкова ефективен конкурент би бил принуден да прилага цени, които не биха били рентабилни, и следователно разглежданата практика за предлагане на отстъпки би могла да има отстраняващ ефект по отношение на такъв конкурент.
Оттук следва, че в спорното решение критерият AEC има действително значение за преценката на Комисията за годността на разглежданата практика за предлагане на отстъпки да породи отстраняващ ефект по отношение на също толкова ефективни конкуренти.
При тези условия Общият съд е трябвало да разгледа всички доводи, които предприятието с господстващо положение излага относно този критерий.
Той обаче постановява, че не е необходимо да разглежда въпроса дали Комисията е приложила критерия AEC по всички правила и без да допусне грешки, нито пък дали предложените от жалбоподателя алтернативни изчисления са били извършени правилно.
Затова Общият съд отрича всяка релевантност на анализа на Комисията по критерия AEC и съответно не отговаря на оплакванията на предприятието с господстващо положение във връзка с прилагането на този критерий.
Ето защо при анализа на годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията Общият съд неправилно оставя без внимание доводите на предприятието с господстващо положение за допуснати грешки от Комисията при прилагането на критерия AEC.
(вж. т. 133—147)
9. Вж. текста на решението.
(вж. т. 148—150)