Иск, предявен на 10 август 2023 г. — Европейска комисия/Италианска република
(Дело C-515/23)
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: G. Gattinara и E. Sanfrutos Cano)
Ответник: Италианска република
Искания на ищеца
Комисията моли Съда:
да установи, че като не е приела всички мерки, необходими за изпълнението на решението, постановено от Съда на 10 април 2014 г. по дело Комисия/Италия, C-85/13, (EU:C:2014:251), Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС,
да осъди Италианската република за заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 122 760 евро на ден, като от него евентуално се приспадне намаление, определено по предложената формула за намаляване, за всеки ден забава при изпълнението на решението, постановено от Съда на 10 април 2014 г. по дело Комисия/Италия, C-85/13, (EU:C:2014:251), считано от деня на постановяването на решението по настоящото дело до деня, в който ще бъде изпълнено решението, постановено на 10 април 2014 г. по дело Комисия/Италия, C-85/13, (EU:C:2014:251),
да осъди Италианската република за заплати на Комисията еднократно платима сума в размер на 13 640 евро на ден, като от него евентуално се приспадне намаление, определено по предложената формула за намаляване, с минимален общ размер 9 548 000 евро, считано от деня на постановяването на решението от 10 април 2014 г., Комисия/Италия, C-85/13, (EU:C:2014:251) до деня на постановяването на решението по настоящото дело или до деня на изпълнението на решение от 10 април 2014 г., Комисия/Италия, C-85/13, (EU:C:2014:251), ако посоченият ден на изпълнение е преди деня на постановяването на решението по настоящото дело,
да осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Комисията предявява иск на основание член 260, параграф 2 ДФЕС поради трайното неизпълнение на решение на Съда от 10 април 2014 г. по дело Комисия/Италия, C-85/13, EU:C:2014:251.
Във връзка с неизпълнението на решението по дело C-85/13 Комисията изтъква на първо място, че до настоящия момент Италия не е приела мерките, необходими, за да гарантира, че във всички агломерации, за които се отнася решението по дело C-85/13, с еквивалент жители („ЕЖ“) над 10 000, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването си се подлагат на вторично пречистване или на друга равностойна обработка съгласно член 4 от Директива 91/271/ЕИО1 . По-специално нарушението на член 4 от Директивата продължава да е налице в агломерациите Castellammare del Golfo I, Cinisi, Terrasini (Район Сицилия) и Courmayeur (Valle d'Aosta).
На второ място Комисията поддържа, че Италия не е приела необходимите мерки, за да гарантира, че във всички агломерации, за които се отнася решението на Съда по дело C-85/13, с население над 10 000 ЕЖ, чиито градски отпадъчни води се заустват в приемници, считани за „чувствителни зони“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата, а именно Castellammare del Golfo I, Cinisi, Terrasini и Trappeto, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването си се подлагат на по-строго пречистване от вторично пречистване или от друга равностойна обработка съгласно член 5 от Директивата.
На трето и последно място, според Комисията Италия не е приела необходимите мерки, за да гарантира, че пречиствателните станции за градски отпадъчни води във всички агломерации, за които се отнася решението на Съда по дело C-85/13 и които са изградени с оглед на съобразяването с установените в Директивата изисквания, се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна производителност при нормални климатични условия на мястото, където са разположени, и че пречиствателните станции за градски отпадъчни води се проектират по такъв начин, че да се държи сметка за сезонните колебания на притока, като по този начин Италия е нарушила член 10 от Директивата.
По отношение на имуществените санкции по член 260, параграф 2 ДФЕС Комисията моли Съда да присъди на Комисията плащане на периодична имуществена санкция за забава в размер на 122 760 евро на ден, като евентуално се приспадне намаление поради евентуалното наличие на агломерации, които междувременно са се съобразили с изискванията, за всеки ден забава при изпълнението на решението, постановено на 10 април 2014 г. по дело C-85/13, считано от деня на постановяването на решението по настоящото дело до деня, в който ще се изпълни решението, постановено по дело C-85/13, както и еднократно платима сума, определена въз основа на размер от 13 640 евро на ден, с минимален общ размер 9 548 000 евро.
По специално за окончателното изчисляване на еднократно платимата сума, която Италианската република следва да плати, дневният размер трябва да се умножи по броя на дните, през които нарушението продължава, т.е. броят на дните, изминали от решението на Съда от 10 април 2014 г. по дело C-85/13 и деня на постановяване на решението по настоящото дело, или деня, в който Италианската република изпълни решението, постановено по дело C-85/13, ако този ден настъпи по-рано, като евентуално се направи приспадане поради евентуалното наличие на агломерации, които междувременно са се съобразили с изискванията.
____________
1 Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 1991 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43).