Дело T‑158/10

The Dow Chemical Company

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Дъмпинг — Внос на етаноламини с произход от САЩ — Окончателно антидъмпингово мито — Изтичане на срока на действие на антидъмпингови мерки — Преразглеждане — Вероятност от продължаване или повторна поява на дъмпинга — Член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009“

Резюме на решението

1.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Процедура по преразглеждане на мерки поради предстоящо изтичане на срока им на действие — Запазване на антидъмпингова мярка в сила — Условия

(член 11, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

2.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Процедура по преразглеждане на мерки поради предстоящо изтичане на срока им на действие — Запазване на антидъмпингова мярка в сила — Условия

(член 1 и член 11, параграф 2 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

3.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Процедура по преразглеждане на мерки поради предстоящо изтичане на срока им на действие — Възможност за изменение на съответните мерки — Липса

(член 11, параграф 2 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

4.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Процедура по преразглеждане на мерки поради предстоящо изтичане на срока им на действие — Запазване на антидъмпингова мярка в сила — Продължаване на дъмпинга — Понятие

(член 11, параграф 2 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

1.      От член 11, параграф 2, първа алинея от основния антидъмпингов Регламент № 1225/2009, на първо място, е видно, че по правило срокът на действие на антидъмпинговите мерки изтича пет години след налагането им, а запазването им в сила представлява изключение. На следващо място, запазването в сила на такава мярка зависи от преценката на последиците от изтичането на срока ѝ на действие, тоест от прогноза, основана на хипотези относно бъдещото развитие на съответния пазар. На последно място, от тази разпоредба е видно, че сама по себе си възможността за продължаване или повторна поява на дъмпинга и вредата от него не е достатъчна, за да се обоснове запазването в сила на дадена мярка, тъй като за това е необходимо вероятността от продължаване или повторна поява на дъмпинга и вредата от него да е била действително установена въз основа на проверка от страна на компетентните органи.

(вж. точка 22)

2.      Понятието „дъмпинг“, използвано в член 11, параграф 2 от основния антидъмпингов Регламент № 1225/2009, не е определено. Все пак с оглед на общата структура на този регламент и при липса на указание в противен смисъл следва да се приеме, че понятието „дъмпинг“, използвано в споменатия член 11, параграф 2, има същото значение като понятието „дъмпинг“, определено в член 1 от посочения регламент, отнасящ се до „принципите“.

По смисъла на член 1 от основния регламент, и по-конкретно на параграфи 1 и 2 от него, дъмпингът се отнася до продукт, пуснат в свободно обращение в Съюза. Ако не са налице други условия, институциите могат да наложат антидъмпингови мерки, когато посоченият продукт е предмет на дъмпинг и причинява вреда.

(вж. точки 40 и 41)

3.      В контекста на член 11, параграф 2 от основния антидъмпингов Регламент № 1225/2009 институциите могат или да запазят в сила действащите мерки, или да оставят срока им на действие да изтече. Те не могат да изменят посочените мерки по-специално за да вземат предвид обстоятелството, че някои предприятия не са извършвали дъмпинг.

(вж. точка 43)

4.      Понятието за продължаване на дъмпинга, съдържащо се в член 11, параграф 2 от основния антидъмпингов Регламент № 1225/2009, обхваща дъмпинга, на който е предмет съответният продукт с произход трета страна, а не само дъмпинга, извършван от някои предприятия.

В това отношение Съветът допуска явна грешка в преценката, като заключава, че дъмпингът продължава през разследвания период в рамките на преразглеждането, и въз основа на това, като приема, че съществува вероятност от продължаване на дъмпинга, когато вносът от жалбоподателя представлява по-голямата част от вноса от трета страна през разследвания период в рамките на преразглеждането и този внос е бил извършен без дъмпинг. Доколкото е трябвало да констатира, че среднопретегленият марж за вноса на разглеждания продукт, произхождащ от тази трета страна, е отрицателен, Съветът не може да стигне до заключението, че дъмпингът продължава през разследвания период в рамките на преразглеждането, нито че съществува вероятност от продължаване на дъмпинга. При това положение Съветът трябва да докаже, че съществува вероятност от повторна поява на дъмпинга.

(вж. точки 44, 45 и 47)