РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
17 април 2013 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността „CONTINENTAL“ — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑383/10
Continental Bulldog Club Deutschland eV, установено в гр. Берлин (Германия), за което се явява първоначално S. Vollmer, впоследствие U. Rühl, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява първоначално г‑н S. Schäffner, впоследствие г‑жа D. Walicka, в качеството на представители,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 23 юни 2010 г. (R 300/2010‑1) относно заявка за регистрация на словния знак „CONTINENTAL“ като марка на Общността,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood, председател, г‑н F. Dehousse и г‑н J. Schwarcz (докладчик), съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 7 септември 2010 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 17 декември 2010 г.,
предвид писмото, с което жалбоподателят оттегля молбата за насрочване на съдебно заседание, и след като въз основа на доклада на съдията докладчик и съгласно член 135а от Процедурния правилник на Общия съд реши да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 7 септември 2009 г. жалбоподателят, Continental Bulldog Club Deutschland eV, подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „CONTINENTAL“.
3 Стоките и услугите, за които е поискана регистрацията, са от класове 31 и 44 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят, за всеки от тези класове, на следното описание:
– клас 31: „Живи животни, а именно кучета“,
– клас 44: „Гледане и развъждане на кучета, а именно кученца и животни за разплод“.
4 С решение от 9 февруари 2010 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация за всички разглеждани стоки и услуги на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.
5 На 1 март 2010 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на проверителя пред СХВП.
6 С решение от 23 юни 2010 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата, с мотива че за посочените в заявката стоки и услуги словният знак „CONTINENTAL“ е описателен по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 и няма отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от посочения регламент.
Искания на страните
7 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение в частта относно „стоки и услуги“ от клас 44,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
8 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
9 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания, изведени съответно от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) и на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
По първото правно основание
10 Според жалбоподателя апелативният състав неправилно е заключил, че словният знак „CONTINENTAL“ е описателен за съответните стоки и услуги.
11 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
12 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 се отказва регистрацията на „марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености“.
13 Съгласно постоянната съдебна практика член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 преследва цел от общ интерес, която изисква знаците или означенията, описващи характерните особености на стоки или услуги, за които се иска регистрация, да могат да се използват свободно от всички (вж. Решение на Общия съд от 12 юни 2007 г. по дело MacLean-Fogg/СХВП (LOKTHREAD), T‑339/05, непубликувано в Сборника, точка 27 и цитираната съдебна практика).
14 Освен това съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 знаците или означенията, които могат да служат в търговската дейност за указване на характерните особености на стоката или услугата, за която се иска регистрация, се считат за негодни да осъществяват основната функция на марката, а именно да установяват търговския произход на стоката или услугата, за да дадат възможност на потребителя, който придобива стоката или получава услугата, която марката обозначава, при последващо придобиване или получаване да направи същия избор, ако опитът му се окаже положителен, или да направи друг избор, ако той се окаже отрицателен (вж. Решение по дело LOKTHREAD, точка 13 по-горе, точка 28 и цитираната съдебна практика).
15 От посоченото следва, че за да попадне в приложното поле на прогласената в тази разпоредба забрана, знакът трябва да има достатъчно пряка и конкретна връзка с разглежданите стоки или услуги, която да даде възможност на съответните потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на разглежданите стоки или услуги или на някоя от техните характерни особености (вж. Решение по дело LOKTHREAD, точка 13 по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика).
16 Следва също да се припомни, че преценката на описателния характер на даден знак може да бъде направена само, от една страна, с оглед на начина, по който го възприемат съответните потребители, и от друга страна, с оглед на съответните стоки или услуги (вж. Решение по дело LOKTHREAD, точка 13 по-горе, точка 32 и цитираната съдебна практика).
17 С оглед на тези съображения трябва да се провери дали, както поддържа жалбоподателят, СХВП е нарушила член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, като е заключила, че съответните потребители ще възприемат заявената марка като описателна.
По съответните потребители и степента им на наблюдателност
18 Следва да се отбележи, подобно на апелативния състав (точка 12 от обжалваното решение), че разглежданите стоки и услуги са предназначени както по-общо за средните потребители, например любителите на животни, които се интересуват от свързаните с гледане на кучета услуги, така и за специалистите, като лицата, които развъждат кучета или стопанисват зоомагазини. По отношение на степента на наблюдателност на съответните потребители следва да се вземе предвид определението, дадено от апелативния състав в точка 14 от обжалваното решение, съгласно което тази степен е „по-висока“ поради особеното внимание, което посочените потребители обръщат на родословието, метода на развъждане и на характеристиките на кучетата, и в още по-голяма степен поради обстоятелството, че става въпрос за „стоки“ или услуги, които не се закупуват или ползват всеки ден. Макар в жалбата си жалбоподателят да посочва единствено „относително осведомените, наблюдателни и съобразителни средни потребители“, налага се заключението, че той не представя доводи в подкрепа на това ограничение на кръга на съответните потребители, което поради това трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
19 Освен това според Общия съд, за да се прецени дали апелативният състав основателно е заключил, че заявената марка е описателна, следва да се вземе предвид начинът, по който тя се възприема от съответните потребители в целия Съюз, тъй като заявката за регистрация на марка на Общността трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009, ако е налице основание за това поне в една част на Съюза. Следователно проверителят основателно е приел, че следва да се вземат предвид всички съответни потребители в Съюза — извод, който апелативният състав възпроизвежда в точка 3 от обжалваното решение.
По описателния характер на думата „continental“
20 Следва да се провери дали апелативният състав основателно е приел, че за така определените съответни потребители съществува пряка и конкретна връзка между словния знак „CONTINENTAL“ и посочените в заявката за регистрация на марката стоки и услуги.
21 В това отношение следва най-напред да се заключи, че жалбоподателят не е оспорил извода на апелативния състав в точка 16 от обжалваното решение, че думата „continental“ се свързва с „прилагателни като „европейски, континентален, неостровен“.
22 На следващо място, видно от обжалваното решение, и по-специално от точка 17 и сл. от него, според апелативния състав от решаващо значение за установяване на описателния характер на посочената в заявката дума е обстоятелството, че тя ще бъде възприета като обозначаваща порода булдози. В това отношение апелативният състав се основава на редица уебсайтове, сред които и такива на жалбоподателя. Според апелативния състав по същество те надлежно доказват, че изразът „continental bulldog“ (посочен на английски език на тези уебсайтове) се отнася до порода кучета, вече призната в Швейцария от Швейцарското киноложко сдружение (ШКС) (Schweizerische Kynologische Gesellschaft), като създаването и развъждането на тази порода кучета е предметът на дейност на сдружението жалбоподател. Апелативният състав се основава на уебсайтовете на жалбоподателя и в подкрепа на твърденията, от една страна, че посоченият по-горе израз е употребен за нова порода кучета, за да може тя ясно да се разграничи от породата „English bulldog (английски булдог)“, и от друга страна, че видно от тези сайтове, жалбоподателят възнамерява да подаде заявка за признаване на тази нова порода от Международната киноложка федерация (МКФ) веднага след като са налице изискваните от тази организация условия (точки 20 и 23 от обжалваното решение).
23 Апелативният състав заключава от посоченото, че с думата „continental“ се обозначава развъждане на кучета, дори самата порода кучета. Според него, когато лицето, което развъжда нова порода кучета, даде име на последната, то става и името на този вид кучета. Апелативният състав смята, че посоченото положение до известна степен е сходно с това на наименованията на сортовете растения. Освен това той посочва, че не е от голямо значение дали жалбоподателят възнамерява да извършва дейност по „затворено развъждане“, тъй като според него от биологична гледна точка дори кучета, които не произхождат пряко от такова развъждане, биха могли да бъдат кучета от тази „порода“ или „вид“. Поради това според апелативния състав не е от голямо значение, че на уебсайтовете на някои лица, които развъждат кучета „continental bulldog“, се споменава жалбоподателят (точки 24—27 от обжалваното решение).
24 На последно място, апелативният състав смята, че подадената заявка за регистрация на марка трябва да бъде отхвърлена и във връзка с услугите по гледане и развъждане на кучета, а именно кученца и животни за разплод, тъй като става въпрос за специализирани услуги, които се обозначават по-точно като развъждане на кучета (точка 28 от обжалваното решение).
25 Жалбоподателят оспорва изводите на апелативния състав. Първо, той поддържа по същество, че апелативният състав е допуснал грешка, като е приравнил заявената марка на израза „continental bulldog“. Второ, с регистрирането на марките законодателят възнамерявал да позволи на притежателите на марки да защитят указанията за произход и дори предвидил възможността за „живите животни“ да се прилага предоставената с марката защита. Освен това в миналото апелативният състав вече бил регистрирал като марка на Общността наименованието на породата кучета „elo (ело)“. Трето, апелативният състав взел предвид абсолютно основание за отказ, което не било предвидено в правната уредба относно марката на Общността, а именно употребата на заявения знак преди регистрацията, и на това основание отхвърлил заявката за регистрация, тъй като посочената употреба можела да доведе в бъдеще до описателен характер на знака. Четвърто, жалбоподателят изтъква, че не могат да се прилагат по аналогия правилата в областта на наименованията на сортовете растения, тъй като закрилата на последните е предвидена в lex specialis. В това отношение апелативният състав допуснал грешки и по отношение на йерархията на понятията. На последно място жалбоподателят твърди, че заявката му за регистрация не представлява опит да се регистрира марка, отнасяща се до вече съществуваща порода.
26 В самото начало Общият съд посочва, че видно от жалбата, жалбоподателят не е оспорил наличието на известна връзка между израза „continental bulldog“ и порода кучета, която „е в процес на създаване“, тоест порода, процесът за признаването на която още не е приключил. В това отношение следва по-специално да се изтъкне частта от жалбата, в която жалбоподателят твърди, че ако съответните потребители искат да назоват порода кучета, те няма да използват думата „continental“, а израза „continental bulldog“, като според него това се доказвало от представените от него в производството пред СХВП извадки от уебсайтове. В същия смисъл жалбоподателят поддържа в жалбата, че когато става въпрос за посочените в заявката услуги, съответните потребители ще говорят за „гледане и развъждане в клуба „Continental Bulldog“. Тези твърдения само се потвърждават от изявлението на жалбоподателя в рамките на второто правно основание в жалбата, а именно че с подаването на заявката за регистрация на разглежданата марка той цели „да се отграничи от другите сдружения на лица, развъждащи булдози, които възнамеряват в дългосрочен план да създадат порода“, каквито са по-специално Allgemeiner Club für Englische Bulldogs eV, Bulldog Club für American Bulldogs или Internationaler Klub für Französische Bulldoggen eV (IFKB).
27 Освен това в жалбата жалбоподателят употребява израза „continental bulldog“, за да обозначи конкретното родословие на едно куче, потвърждаващо, че то е от „затворено развъждане“. Според жалбоподателя този израз позволява да се укаже произходът и родословието на кучето.
28 При все това жалбоподателят поддържа по същество, че признаването на дадена порода кучета от организации като МКФ може да отнеме десетки години, без задължително да доведе до резултат, и че във всеки случай се иска регистрацията като марка на Общността на думата „continental“, а не на посочения по-горе израз.
29 В това отношение, първо, следва да се отбележи, че от различните извадки от уебсайтове, на които апелативният състав се позовава по-конкретно в точки 3 и 19—22 от обжалваното решение, действително следва, че с израза „continental bulldog“ може да се обозначи порода кучета, призната поне в Швейцария по-специално от ШКС. Освен това в тези извадки посоченото признаване, извършено през 2004 г., е определено дори като „официално“.
30 Второ, от посочените извадки от уебсайтове е видно също че развъдчиците на кучета, наречени „continental bulldog“, възприемат последните като представители на „отделна“ порода, която постоянно се подобрява или поне стремежът е такъв. В тези извадки се посочват характеристиките на новата порода кучета, както и сравнението между нея и признатата порода „English bulldog“, като съгласно публикуваните на посочените уебсайтове данни с новата швейцарска порода се въвеждали „съществени подобрения от гледна точка на здравето и устойчивостта“. Освен това посоченият по-горе израз е употребен в извадките и за да се обозначат услугите по „развъждане“ на кучета.
31 Трето, следва да се заключи, че на уебсайтовете сред различните цели на споменатите развъдчици се посочва и „признаването [на породата] от МКФ“ (точка 3 от обжалваното решение, последният посочен уебсайт, in fine).
32 На следващо място, трябва да се припомни, че вече е постановено, от една страна, че проверката на заявките за регистрация не трябва да бъде минимална, а стриктна и пълна, за да се избегне ненадлежна регистрация на марки и за да се гарантира, от съображения за правна сигурност и за добра администрация, че не се регистрират марки, чиято употреба може успешно да бъде оспорена в съда (вж. по аналогия Решение на Съда от 6 май 2003 г. по дело Libertel, C‑104/01, Recueil, стр. I‑3793, точки 58 и 59).
33 От друга страна, за да може СХВП да отхвърли заявка за регистрация на основание член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, не е необходимо към момента на заявката за регистрация посочените в този член знаци и означения, от които е съставена марката, да бъдат действително използвани за описване на стоки или услуги като тези, за които е направена заявката за регистрация, или на характерните особености на тези стоки или услуги. Достатъчно е, както указва самият текст на разпоредбата, тези знаци или означения да могат да се използват за тази цел. Така трябва да се откаже регистрация на словен знак, ако поне едно от потенциалните му значения е характерна особеност на съответните стоки или услуги (вж. в този смисъл Решение от 23 октомври 2003 г. по дело СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, Recueil, стр. I‑12447, точка 32).
34 В случая, за да се приложи посочената по-горе съдебна практика, следва да се отбележи, че две от петте извадки от уебсайтове, които са взети предвид от проверителя и на които се позовава и апелативният състав в преценката си на начина, по който съответните потребители възприемат думата „continental“, са страници, чието име на домейн завършва на съкращението „.ch“, тоест те са предназначени предимно за потребителите в Швейцария. След като обаче Конфедерация Швейцария не е членка нито на Съюза, нито на Европейското икономическо пространство (ЕИП), следва да се прецени релевантността на тези доказателства за анализа на описателния характер на заявената марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.
35 В това отношение, от една страна, следва да се подчертае, че макар Регламент № 207/2009 да е „текст от значение за ЕИП“, съгласно съображение 2 от него той има за цел да насърчи хармоничното развитие на икономическите дейности „в цялата Общност“, по-специално посредством марките, даващи възможност да бъдат идентифицирани стоките или услугите на предприятията, без съобразяване с границите. Посоченият регламент установява общностния правен режим на марките, „които се ползват с еднаква защита и имат действие върху цялата територия на Общността“.
36 От друга страна, член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 предвижда, че „параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Общността“.
37 Ето защо, след като евентуалният описателен характер на заявената марка трябва да бъде преценен с оглед на съответните потребители в Съюза, съображенията, изведени от доказателства от държава, която не е членка на Съюза, са релевантни само ако имат пряко влияние върху възприятието на посочените потребители.
38 При тези обстоятелства Общият съд отбелязва най-напред, че дори потребителите на Съюза имат достъп до посочените в точка 34 по-горе уебсайтове, чието име на домейн завършва на съкращението „.ch“, по-специално при търсене с търсачка относно породите кучета или по-конкретно относно булдозите. Поради това не може да се приеме, че такива сайтове не са релевантни при преценка как съответните потребители разбират думата, от която се състои заявената марка.
39 На следващо място трябва да се отбележи, че три от уебсайтовете, взети предвид от проверителя и впоследствие от апелативния състав, са с име на домейн, завършващо на съкращението „.de“, и поради това са предназначени предимно за германските потребители. След анализ на тези три сайта може да се заключи, че в тях са публикувани релевантните данни, споменати в точки 29—31 по-горе, и по-специално се посочва, че породата „continental bulldog“ вече е призната в Швейцария от ШКС и че последната организация е член на МКФ. Освен това в точка 20 от обжалваното решение апелативният състав се позовава и на извадка от уебсайт на жалбоподателя, чието име на домейн завършва на съкращението „.eu“, тоест е предназначен по-специално за всички съответни потребители в Съюза. На последния сайт по същество са публикувани подробни сведения за специфичните характеристики на кучетата, обозначени като „continental bulldog“.
40 Ето защо след извършване на стриктна и пълна проверка на заявката за регистрация в съответствие с Решение по дело Libertel, точка 32 по-горе, апелативният състав основателно е приел, че както в Германия, така и в останалата част от Съюза още към момента на подаване на посочената заявка изразът „continental bulldog“ е можело да се използва — поне от категорията съответни потребители, състояща се от специалисти, като лицата, които развъждат кучета и стопанисват зоомагазини, — за да се обозначи призната в Швейцария порода кучета.
41 Всъщност в това отношение следва да се вземе предвид по-високата степен на наблюдателност и на научни и езикови познания на тези потребители. Трябва да се приеме, че те са запознати с последното развитие в областта на признаването на нови породи кучета и със започналите процедури пред компетентните организации. Следва да се подчертае също че „официалното“ признаване на породата кучета в Швейцария, посочено на разглежданите германски и европейски уебсайтове, е извършено още през 2004 г., тоест пет години преди датата на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността. Освен това се налага изводът, че на уебсайтовете, на които се основава апелативният състав и които са на немски, а някои и на английски език, винаги до наименованието на новата порода са публикувани снимки на кучета от тази порода, поради което по-лесно се установява връзката между посочените кучета и израза „continental bulldog“. Поради това може основателно да се приеме, че информацията за самото съществуване на породата „continental bulldog“, както и за дейността на развъдчиците, насочена към постоянно усъвършенстване на развъждането на посочените кучета, е била широко разпространена в разглежданите специализирани кръгове.
42 Вследствие на това Общият съд намира за неотносими твърденията на жалбоподателя, че към датата на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността признаването на новата порода от МКФ не е било „свършен факт“, че впрочем не е доказано, че евентуалното подаване на заявка в този смисъл пред посочената федерация непременно ще доведе до признаването на породата, и накрая, че във всеки случай окончателното признаване на дадена порода може да отнеме много години. Всъщност, независимо от въпроса дали разглежданата порода ще бъде призната от МКФ, в случая останалите фактически обстоятелства, на които се позовава апелативният състав, и по-специално признаването от ШКС, както и сведенията относно описанието на характеристиките на кучетата „continental bulldog“, публикувани на посочените уебсайтове, обосновават в достатъчна степен извода, че поне част от съответните потребители възприемат израза „continental bulldog“ като обозначаващ порода кучета (вж. точка 40 по-горе).
43 На следващо място, твърдението на жалбоподателя, че във всеки случай породата кучета ще бъде обозначена с целия посочен по-горе израз, а не само с първата дума от него, следва да се разгледа във връзка с постоянната съдебна практика, съгласно която преценката на описателния характер на даден знак може да бъде направена само, от една страна, с оглед на начина, по който го възприемат съответните потребители, и от друга страна, с оглед на съответните стоки или услуги (вж. точка 16 по-горе).
44 В това отношение следва да се заключи, че ако заявената по настоящото дело марка бъде регистрирана, съответните потребители ще я срещат основно в случаи, в които тя ще обозначава или стоките „живи животни, а именно кучета“, или услугите „гледане и развъждане на кучета, а именно кученца и животни за разплод“. В този контекст специализираните потребители, които са наблюдателни и познават разглежданата област и условията за признаване на породите кучета, ще възприемат директно и без други разсъждения думата „continental“ като отнасяща се до породата „continental bulldog“, тоест като описание на разглежданите стоки и услуги или техните характеристики. Налага се също изводът, че дори някои любители на животни ще възприемат по този начин думата „continental“, по-специално когато търсят лица, предоставящи услуги по гледане на кучета от тази порода, или когато възнамеряват да закупят „булдог“. Всъщност, както заключава апелативният състав в точка 35 от обжалваното решение, може основателно да се приеме, че любителите или потенциалните собственици на кучета по принцип познават търсените от тях кучета.
45 Не може също така да се приеме за доказано, противно на твърденията на жалбоподателя, че без посочване на „рода“ съответните потребители няма да разберат за коя порода кучета става въпрос, когато срещат изрази като „jack russel terrier (джак ръсел териер)“, „airedale terrier (еърдейл териер)“, „cocker spaniel (кокер шпаньол)“ или в случая „continental bulldog“. Всъщност посочените по-горе обстоятелства, в които се срещат изразът „jack russel“ и думите „airedale“, „cocker“ или „continental“, явно позволяват на съответните потребители да установят достатъчно пряка връзка между тези думи и разглежданите породи кучета.
46 Следва да се посочи още, че макар думата „continental“ да има различни значения, като припомнените в точка 21 по-горе, не може да се приеме, че вследствие на това обстоятелство за съответните потребители е невъзможно или по-трудно да направят връзка между едно от потенциалните значения на посочената дума и обозначаването на разглежданата порода „continental bulldog“. По-специално, след като видно от извадките от уебсайтовете, посочени в обжалваното решение, новата порода е наречена по този начин именно за да бъде разграничена от добре познатата порода „English bulldog“, поне част от потребителите, състояща се от специалисти, чиито добри познания в разглежданата област, както и езиковите им познания трябва да бъдат взети предвид, би могла да възприеме противопоставянето на думите „continental“ (континентален) и „English“ (английски) и още по-лесно да разпознае препратката към новата порода кучета в думата, в която се състои заявената марка за обозначаване на кучета и свързани с тяхното гледане и развъждане услуги. При тези обстоятелства трябва да се отхвърли като неотносим и доводът на жалбоподателя, че апелативният състав не е отчел правилно йерархията на понятията, с които се обозначават животните и техният вид, род и порода, или че е приравнил тези понятия.
47 Не може да се приеме за основателно и твърдението на жалбоподателя, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, приравнявайки определянето на ново наименование за порода кучета, от една страна, с определянето на наименованието на сорт растение, и от друга страна, като жалбоподателят поддържа по-специално че в рамките на дейността по признаване на породите кучета, в която участват или възнамеряват да участват лицата, развъждащи кучета „continental bulldog“, се приемат актове от частноправни сдружения, които не пораждат задължителни правни последици при липса на предвидена в националното или европейското законодателство система за закрила или признаване.
48 Всъщност, без да е необходимо произнасяне по евентуалната аналогия между системата за закрила на сортовете растения и настоящия случай, достатъчно е да се заключи, че видно от твърденията на жалбоподателя и от доказателствата, на които се основава апелативният състав в обжалваното решение, както някои национални и международни киноложки федерации, каквито са ШКС или МКФ, така и признатите от тези организации породи кучета се ползват с уважение сред редица развъдчици на кучета, специалисти или любители.
49 В това отношение, от една страна, самият жалбоподател се позовава в жалбата си на редица породи кучета, признати от посочените организации. От друга страна, уебсайтовете, на които се основава апелативният състав в обжалваното решение, позволяват надлежно да се установи, че лицата, развъждащи кучета „continental bulldog“, несъмнено придават значение на признаването на тази порода от посочените организации, тъй като, първо, те се позовават на признаването от ШКС, като го определят като „официално“, второ, подчертават обстоятелството, че тази организация е член на МКФ, трето, изтъкват провеждането на изпитвания за възпроизводителната способност пред „съдия от МКФ“, а именно M. N., за да може дадено куче да се приеме за принадлежащо към разглежданата порода, и накрая, подчертават „немалкото“ значение на признаването на породата кучета от МКФ.
50 В този смисъл трябва също така да се подчертаят — като допълнително доказателство за това, че процедурите по признаване на породите кучета от киноложките федерации се приемат от съответните потребители или за официални, или за придобили достатъчно официалност, за да им се отдава реално значение, като Общият съд трябва да вземе предвид това доказателство при преценка на описателния характер на заявената марка — неколкократно отбелязаните от жалбоподателя „затруднения“ във връзка с процедурата по признаване от МКФ на порода с достатъчно солиден таксон, както и във връзка с периода от време, който може да изтече, преди подадената в този смисъл заявка да доведе до резултат. Всъщност изтъкването на тези затруднения свидетелства за значението, отдавано на посочените процедури.
51 При такива обстоятелства би било съвсем неестествено последиците от признаването на порода кучета от организации като ШКС или МКФ да се разглеждат само с оглед на евентуални „задължителни“ правни последици, предвидени за това признаване в различните национални правни системи или в европейското право, както явно предлага жалбоподателят, без да доказва в случая липсата на такива правни последици. Напротив, апелативният състав, а в случай на обжалване на решението му — Общият съд, трябва съгласно посочената в точка 16 по-горе съдебна практика да преценят по какъв начин потребителите реално възприемат думата „continental“, до която се отнася заявката за регистрация на марка, като за да се направи този анализ, е необходимо да се разгледат всички релевантни в това отношение обстоятелства, включително случаите, в които възприятието е повлияно от факта, че посочените потребители вземат предвид обстоятелства и дори неофициални данни, без да се интересуват от значението им от правна гледна точка. В това отношение следва да се подчертае и обстоятелството, че особено в рамките на дейността на сдруженията или в областта на хобитата и спорта не е необичайно актовете на частноправни сдружения да се ползват с несъмнено признание. В случая припомнените в двете предходни точки и в точка 26 по-горе обстоятелства позволяват надлежно да се установи, че актовете на разглежданите различни киноложки федерации, като тези, с които се признават породи кучета, могат да породят действителни последици за възприятието на въпросния сектор от съответните потребители.
52 Поради това следва да се приеме, че след окончателното признаване на порода кучета от една или няколко от посочените по-горе федерации с наименованието на тази порода най-общо се обозначават принадлежащите към нея кучета, поне от гледна точка на част от съответните потребители.
53 С оглед на посоченото по-горе, като се има предвид Решение по дело СХВП/Wrigley, точка 33 по-горе, съгласно което, за да се отхвърли заявка за регистрация на основание член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, е достатъчно поне с едно от потенциалните си значения словният знак да обозначава характерна особеност на съответните стоки или услуги, следва да се приеме за правилен изводът на апелативния състав, че заявената марка, състояща се от думата „continental“, ще бъде директно възприета от съответните потребители като описание на порода булдози или, по отношение на посочените услуги, като уточнение, че те се предоставят във връзка с кучета от същата порода.
54 Другите твърдения на жалбоподателя не могат да оборят този извод.
55 Най-напред при обстоятелствата в случая следва да се отхвърлят като ирелевантни доводите на жалбоподателя, първо, че законодателят възнамерява именно да позволи на притежателите на регистрирани марки да защитят указанията за произход, второ, че законодателят изрично предвижда възможността „живите животни“ да се ползват от предоставената с марка закрила, и трето, че в съответствие с правните норми регистрираната за дадено животно марка може да бъде използвана само за обозначаване на животните от защитеното с посочената марка родословие и че самият той възнамерява да извършва дейност по „затворено“ развъждане на кучета.
56 Всъщност първо се налага изводът, че с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, тълкуван във връзка със съображение 7 от него, законодателят предвижда именно изключение от преследваната с посочения регламент цел, която по-специално с оглед на съображения 2, 3 и 8 от него е да се позволи стоките и услугите на предприятията и другите притежатели на марки да бъдат идентифицирани посредством марка на Общността и по този начин да се гарантира произходът им.
57 Второ, дори да се признае, че най-общо не е изключена възможността при определени условия „живите животни“ действително да се ползват от закрила посредством марка на Общността, като наличието на тази възможност впрочем не е оспорено от СХВП, все пак в случая се поставя само въпросът дали апелативният състав основателно е отхвърлил заявка за регистрация на дума, обозначаваща съществуваща порода кучета. Както обаче беше посочено в точки 20—53 по-горе, при особените обстоятелства в настоящия случай, а именно фактът, че разглежданата порода кучета вече е била регистрирана в Швейцария през 2004 г. и че видно от посочените в обжалваното решение различни уебсайтове, кучетата „continental bulldog“ се представят като отделна порода пред съответните потребители, апелативният състав правилно е заключил, че думата „continental“ има описателен характер по отношение на разглежданите стоки и услуги.
58 Трето, относно твърдението на жалбоподателя, че той продължава да извършва дейност по „затворено“ развъждане, вследствие на което само кучетата с родословие, удостоверяващо произхода им от това развъждане, могат да бъдат обозначени с марката на Общността след регистрацията ѝ, следва да се заключи, че то не може да обори констатациите, които апелативният състав прави от факта, че разглежданата порода кучета е била призната от ШКС и че на редица уебсайтове обозначените като „continental bulldog“ кучета се разглеждат като кучета от нова порода. Тези обстоятелства позволяват надлежно да се установи, че поне част от съответните потребители възприемат споменатия по-горе израз като пряко свързан с разглежданата порода кучета, без значение дали развъждането на жалбоподателя евентуално е „затворено“.
59 Освен това, след като решението дали дадено развъждане да остане „затворено“ се взема от самите развъдчици, това положение е сходно със свързаното с особените условия за пускане на пазара, което съгласно постоянната съдебна практика не може да се приеме за релевантно в областта на марките, тъй като тези условия могат да се променят във времето и според волята на притежателите на марките (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 23 септември 2009 г. по дело Phildar/СХВП — Commercial Jacinto Parera (FILDOR), T‑99/06, непубликувано в Сборника, точка 68 и цитираната съдебна практика).
60 Макар тази съдебна практика да е установена в контекста на производства по относителни основания за отказ, тя е приложима по аналогия и за абсолютните основания за отказ. Всъщност в това отношение следва да се отбележи, че посочената по-горе съдебна практика е установена, като се изхожда от принципа, че извършваната от отделите на СХВП преценка на вероятността от объркване на основание член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 е „прогнозна“ преценка, която преследва цел от общ интерес, а именно да не съществува риск съответните потребители да бъдат въведени в заблуждение по отношение на търговския произход на разглежданите стоки. Поради това тази преценка не може да зависи от търговските намерения на притежателите на марките, осъществени или не и субективни по естеството си (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 януари 2006 г. по дело Devinlec/СХВП — TIME ART (QUANTUM), T‑147/03, Recueil, стр. II‑11, точка 104).
61 При все това преследваната с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 цел от общ интерес, която изисква знаците или означенията, описващи характерните особености на стоките или услугите, за които се иска регистрация, да могат да се използват свободно от всички (вж. точка 13 по-горе), също налага прогнозна преценка на посочения описателен характер на заявените за регистрация като марка означения или знаци, както е видно от Решение по дело СХВП/Wrigley, точка 33 по-горе. Налага се изводът, че тази преценка също не може да зависи от субективните по естеството си търговски намерения на притежателите на марките, като намерението на жалбоподателя да продължава да извършва дейност по „затворено“ развъждане.
62 В същия контекст следва да се отхвърли като неоснователен доводът на жалбоподателя, че дори да се предположи, че съществува необходимост от запазване на възможността за свободно ползване на понятието „continental“, всеки е свободен да употребява тази дума, за да обозначава дадено куче като „continental bulldog“, стига то действително да принадлежи към тази порода, тоест да става въпрос за куче с родословие, удостоверяващо произхода му от разглежданото „затворено“ развъждане. Всъщност следва да се заключи, че регистрирането на заявената марка би позволило на жалбоподателя — макар въпросната порода кучета да е призната от една или няколко компетентни организации — да се ползва от изключителните права, които предоставя Регламент № 207/2009, и по-специално член 9 и сл. от него, и които могат да бъдат противопоставени на трети лица, възнамеряващи да използват без съгласието на жалбоподателя посочената марка на Общността в процеса на търговия.
63 На второ място, следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че употребата преди регистрацията на знак, за който е поискана регистрация като марка на Общността, не би могла да бъде основание за отхвърляне на тази заявка, нито по-специално в бъдеще да доведе до описателен характер на посочения знак. Всъщност преценката на последиците от настъпили преди подаване на заявката за дадена марка обстоятелства, независимо дали става въпрос за регистрации на по-ранни национални марки или за други обстоятелства, за проверката дали заявената марка може да бъде регистрирана с оглед на основанията по член 7 от Регламент № 207/2009, зависи от конкретните за всеки случай обстоятелства (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 23 октомври 2008 г. по дело Adobe/СХВП (FLEX), T‑158/06, непубликувано в Сборника, точка 52 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай обаче, противно на твърдението на жалбоподателя, не става въпрос за прилагане от апелативния състав на ново, непредвидено в общностната правна уредба относно марките абсолютно основание за отказ на регистрацията, а само за отчитане на всички релевантни обстоятелства, за да се определи по какъв начин съответните потребители са възприемали разглеждания знак към датата на подаване на заявката за регистрация.
64 На трето място, по отношение на довода на жалбоподателя, че той не се опитва да регистрира марка за закрила на вече съществуваща порода, достатъчно е да се препрати към точки 40 и 41 по-горе, в които се заключава, че още към датата на подаване на заявката за регистрация някои от съответните потребители са възприемали израза „continental bulldog“, а оттам и употребяваната във връзка с разглежданите стоки и услуги дума „continental“ като отнасящи се до новата порода кучета.
65 На четвърто и последно място, по отношение на довода на жалбоподателя, че в миналото СХВП е имала друга практика за регистриране, и по-специално вече е регистрирала марка на Общността за породата кучета „elo“, следва да се отбележи, че СХВП безспорно е длъжна да упражнява правомощията си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, каквито са принципът на равно третиране и принципът на добра администрация. С оглед на тези два принципа СХВП трябва, в рамките на проверка на дадена заявка за регистрация на марка на Общността, да вземе предвид вече постановените решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва да се произнесе по същия начин (Решение на Съда от 10 март 2011 г. по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, Сборник, стр. I‑1541, точки 73 и 74).
66 При това положение прилагането на принципите на равно третиране и на добра администрация трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност. За тази цел, по съображения за правна сигурност и за добра администрация, проверката на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктна и пълна, за да се избегне ненадлежната регистрация на марки. Тази проверка трябва да се извършва във всеки конкретен случай. Всъщност регистрацията на даден знак като марка зависи от специфични, приложими за фактическите обстоятелства на съответния случай критерии, целта на които е да се провери дали за разглеждания знак не е приложимо някое от основанията за отказ (вж. Решение по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, точка 65 по-горе, точки 75 и 77 и цитираната съдебна практика).
67 За разлика от настоящото дело обаче, не е доказано, че в посочения от жалбоподателя случай породата „elo“ е призната от ШКС или от друго подобно киноложко сдружение или че е била представена на съответните потребители като нова, отделна порода кучета. При тези обстоятелства жалбоподателят не може основателно да се позовава на посоченото по-горе предходно решение на СХВП, което освен това се отнася до заявка за регистрация на различна марка, за да докаже незаконосъобразността на обжалваното решение.
68 Следва да се приеме за ирелевантно и позоваването от жалбоподателя на други марки, които съдържат думата „continental“ или се състоят само от тази дума и които жалбоподателят е посочил в приложение към жалбата, тъй като те се отнасят до различни от разглежданите в случая стоки и услуги, а някои от тях са фигуративни марки и поради това не са сравними с тази по настоящото дело.
69 С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се заключи, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че думата „continental“ има описателен характер по отношение на разглежданите стоки и услуги по смисъла на разпоредбата на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.
70 Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
По второто правно основание
71 Тъй като съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009 е достатъчно едно от изброените абсолютни основания за отказ да бъде налице, за да не може знакът да бъде регистриран като марка на Общността (вж. Решение на Общия съд от 28 юни 2011 г. по дело ReValue Immobilienberatung/СХВП (ReValue), T‑487/09, непубликувано в Сборника, точка 80 и цитираната съдебна практика), посоченото от жалбоподателя второ правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от посочения регламент, не следва да се разглежда в случая.
72 Освен това съгласно постоянната съдебна практика, след като дадена марка описва характерните особености на стоки или услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, то тя задължително няма отличителен характер по отношение на тези стоки или услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент (вж. Решение по дело ReValue, точка 71 по-горе, точка 81 и цитираната съдебна практика).
73 При тези обстоятелства второто правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, не може в никакъв случай да бъде прието.
74 Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.
По съдебните разноски
75 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на СХВП.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Continental Bulldog Club Deutschland eV да заплати съдебните разноски.
Forwood | Dehousse | Schwarcz |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 април 2013 година.
Подписи