РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

15 юли 2015 година(*)

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС —Сътрудничество по време на административното производство“

По дело T‑398/10,

Fapricela — Indústria de Trefilaria, SA, установено в Анса (Португалия), за което се явяват първоначално M. Gorjão-Henriques и S. Roux, адвокати, впоследствие T. Guerreiro, R. Lopes и S. Alberto, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват F. Castillo de la Torre, P. Costa de Oliveira и V. Bottka, в качеството на представители, подпомагани от M. Marques Mendes, адвокат,

ответник,

с предмет искане за отмяна и изменение на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C(2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г.,

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, F. Dehousse и A. M. Collins, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 октомври 2014 г.,

постанови настоящото

Решение(1)

[…]

 Производство и искания на страните

56      На 8 септември 2010 г. Fapricela подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

57      С отделна молба, постъпила същия ден в секретариата на Общия съд, жалбоподателят прави искане за спиране на изпълнението на обжалваното решение. Тази молба е отхвърлена с определение от 15 юли 2011 г., Fapricela/Комисия (T‑398/10 R, EU:T:2011:395), без произнасяне по съдебните разноски. Жалбоподателят подава жалба срещу това решение, която е отхвърлена с определение от 20 април 2012 г., Fapricela/Комисия (C‑507/11 P(R), EU:C:2012:231).

58      С писмен акт от 12 декември 2010 г. Fapricela изменя основанията и исканията си вследствие приемането на първото решение за изменение и представя изменена жалба.

59      С решение от 6 юни 2011 г. Общият съд иска от Комисията да му предостави второто решение за изменение. Комисията изпълнява това искане на 17 юни 2011 г.

60      След приемането на второто решение за изменение Fapricela отново изменя основанията и исканията си с акт, постъпил в секретариата на 29 юли 2011 г.

61      Писмената фаза на производство приключва на 21 ноември 2011 г., когато Комисията подава писмена дуплика на езика на производството.

62      Поради промяна в съставите на Общия съд на 23 септември 2013 г. съдията докладчик е включен в шести състав, на който на 3 октомври 2013 г. е разпределено настоящото дело.

63      Предварителният доклад по член 52, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. е предоставен на шести състав на 7 февруари 2014 г.

64      На 14 март 2014 г. жалбоподателят адресира до Общия съд писмо, отнасящо се до плащането на авансова сума от глобата, наложена от Комисията, и до наличието на обсъждане във връзка с разплащателен план.

65      На 9 април 2014 г. в рамките на предвидените в член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. процесуално-организационни действия Общият съд изпраща списък с шестнадесет писмени въпроса на жалбоподателя и на Комисията.

66      С писма от 8 май и 2 юни 2014 г. съответно Комисията и жалбоподателят отговарят на тези въпроси.

67      На 14 май 2014 г. въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да открие устната фаза на производството.

68      Fapricela моли Общия съд:

–        да отмени членове 1, 2 и 3 от обжалваното решение в частта им, в която се отнасят до него,

–        при условията на евентуалност, да намали значително размера на наложената му глоба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

69      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Fapricela да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

70      Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата.

71      Първото основание е изведено от нарушение на член 101 ДФЕС, на принципите на личната отговорност, на индивидуализиране на наказанията, на презумпцията за невиновност, на равните процесуални възможности и на равното третиране, както и от нарушение на правото на защита и от липсата на мотиви. Fapricela поддържа по същество, че не е участвало в Клуб Европа, че не е знаело за него (първа част) и че следователно Комисията неправилно е приела, че то е участвало в едно-единствено и продължено нарушение като определеното в обжалваното решение (втора част). То освен това изтъква, че Комисията неправилно е приела за установено участието му в споразумението по отношение на стоманените въжета (трета част).

72      Второто основание е изведено от нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на индивидуализиране на наказанията. Fapricela изтъква по същество, от една страна, че Насоките от 2006 г. са засегнати от структурен порок, който чрез прилагането на 10-процентния максимален праг от оборота води до налагането на по-тежки глоби на малките предприятия, и от друга страна, че в настоящия случай Комисията не е отчела — въз основа на пропорционалността и извън 10-процентния максимален праг от оборота — редица фактори, които е трябвало да доведат до намаление на размера на глобата, с която е било санкционирано.

73      Третото основание е изведено от грешка в изчисляването на продължителността на участието на Fapricela в Клуб España, тъй като според това предприятие Комисията неправилно е взела предвид периода от октомври 2000 г. до март 2001 г., по време на който то било излязло от картела.

74      Четвъртото основание е изведено от нарушение на Насоките от 2006 г. и на принципа на равно третиране, тъй като Комисията неправилно не е предоставила намаление на размера на глобата на основание на способността за плащане.

75      По повод на изменението на основанията и исканията си след приемането на първото, а след това на второто решение за изменение, Fapricela изтъква последователно две допълнителни основания, изведени, от една страна, от нарушение на правото на защита, на съществените процесуални правила и от липса на мотиви, и от друга страна, от нарушение на член 6 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

76      В съдебното заседание жалбоподателят оттегля второто допълнително основание.

77      Накрая, в съдебното заседание жалбоподателят изтъква ново основание и поддържа по същество, че Комисията е нарушила правото му на защита, като не му е съобщила първото решение за изменение, в което е изменила първоначалното решение по отношение на стойността на продажбите, която е взела предвид за изчисляването на размера на глобата.

78      Следва да се разгледат последователно основанието, представено в съдебното заседание, изведено от нарушение на правото на защита на Fapricela (съобщаване на първото решение за изменение), първите две части на първото основание (знание за Клуб Европа и единственото и продължено нарушение), третото основание (разграничаване от Клуб España от октомври 2000 г. до 9 април 2001 г.), третата част на първото основание (неучастие в картела по отношение на стоманените въжета в рамките на Клуб España), второто основание (несъразмерността на глобата и на тежестта на нарушението, в което е упрекнат жалбоподателят), четвъртото основание (неспособност на жалбоподателя за плащане), и накрая, първото допълнително основание, изтъкнато при изменението на неговите основания и искания.

 I – По основанието, представено в съдебното заседание, изведено от нарушение от страна на Комисията на правото на защита поради несъобщаването на жалбоподателя на първото решение за изменение

79      Жалбоподателят поддържа по същество, че правото му на защита е било нарушено както в рамките на административното производство, така и пред Общия съд, тъй като Комисията не му е съобщила първото решение за изменение, в което тя е изменила първоначалното решение по отношение на стойността на продажбите, взета предвид за изчисляването на размера на глобата.

80      Независимо че размерът на стойността на продажбите е съобщен от жалбоподателя на Комисията по искане на последната на 16 юни 2009 г. (вж. приложение B1 към писмената защита) — факт, който жалбоподателят освен това признава в съдебното заседание, следва да се отбележи, от една страна, че първото решение за изменение е приложено към писмения акт за изменение на основанията и исканията, представен от жалбоподателя на 12 декември 2010 г., и от друга страна, че писмото от 29 октомври 2010 г., с което Комисията съобщава това решение на жалбоподателя, също е приложено към посочения писмен акт.

81      Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, първото решение за изменение му е било съобщено и той е упражнил правото си на защита, изменяйки своите основания и искания вследствие на това съобщаване.

82      Поради това, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на това основание, представено за първи път в съдебното заседание, то следва да се отхвърли като фактически несъстоятелно.

 II – По първите две части на първото основание, изведено от нарушение на член 101 ДФЕС, на принципите на личната отговорност, на индивидуализиране на наказанията, на презумпцията за невиновност, на равните процесуални възможности и на равното третиране, както и от нарушение на правото на защита и от липсата на мотиви

 A – Припомняне на обжалваното решение

83      Съгласно съображение 659 от обжалваното решение:

„Fapricela е присъствало и на срещата в Мадрид на 17 май 2001 г. (вж. приложение 4). […] По-специално, посочвайки среща на 6 юли 2001 г. (вероятно става въпрос за срещата на 17 май 2001 г.), то поддържа, че не е направено ясно сравнение с Клуб Италия. Комисията обаче отбелязва, че бележките от времето на тази среща ясно посочват, че „предметът на тази среща за испанските и португалските производители е бил да се обясни на Tréfileurope, че тяхното иберийско споразумение относно СПН е функционирало отлично (както в Италия: списъци на клиенти, обеми по клиент и общи обеми)“. [неофициален превод]

84      Оттук Комисията прави извод, че Fapricela е знаело за Клуб Европа едва считано от срещата на 17 май 2001 г. (съображение 660 от обжалваното решение).

85      Това късно запознаване с Клуб Европа е взето предвид от Комисията за определяне на процента от стойността на продажбите, възприет във връзка с тежестта на нарушението (съображения 949 и 953 от обжалваното решение).

 Б – Съображения на Общия съд

 1. Кратко представяне на принципите относно тежестта на доказване и събирането на доказателства, както и относно задължението за мотивиране

86      Според постоянната съдебна практика в областта на тежестта на доказване, от една страна, задача на страната или на органа, който твърди, че е налице нарушение на конкурентното право, е да представи доказателства за това, като установи в достатъчна степен фактическия състав на нарушението, и от друга страна, задача на предприятието, което повдига възражение срещу констатацията за нарушение, е да докаже, че условията за прилагане на този способ за защита са изпълнени, така че тогава посоченият орган трябва да прибегне към други доказателства (решение от 16 ноември 2006 г., Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Rec, EU:T:2006:350, т. 50, в този смисъл вж. също решения от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Rec, EU:C:1998:608, т. 58 и от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Rec, EU:C:2004:6, т. 78). Продължителността на нарушението е конститутивен елемент на понятието за нарушение по член 101, параграф 1 ДФЕС — елемент, тежестта за чието доказване е главно върху Комисията (решения от 7 юли 1994 г., Dunlop Slazenger/Комисия, T‑43/92, Rec, EU:T:1994:79, т. 79 и Peróxidos Orgánicos/Комисия, посочено по-горе, EU:T:2006:350, т. 51).

87      Това разпределение на тежестта на доказване обаче би могло да варира, доколкото фактическите обстоятелства, на които се позовава една от страните, могат да са от естество да задължат другата страна да даде обяснение или обосновка, при липсата на което може да се заключи, че доказателството е представено (вж. в този смисъл Aalborg Portland и др./Комисия, т. 86 по-горе, EU:C:2004:6, т. 79 и Peróxidos Orgánicos/Комисия, т. 86 по-горе, EU:T:2006:350, т. 53).

88      Що се отнася до доказателствата, които Комисията може да приеме, принципът, който има предимство в конкурентното право, е този на свободата при събиране на доказателствата (решения от 25 януари 2007, Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Сб., EU:C:2007:53, т. 63 и от 8 юли 2004 г., JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Rec, EU:T:2004:221,т. 273). Тъй като забраната за участие в антиконкурентни споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителите, са общоизвестни, действително в рамките на антиконкурентните практики и споразумения дейностите обикновено се развиват скрито, срещите се провеждат тайно, най-често в трета държава, и свързаната с тях документация е сведена до минимум. Дори Комисията да открие документи, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите, като протоколи от срещи, обикновено те са само фрагментарни и откъслечни, така че често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени чрез дедукция. В повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които при липсата на друго смислено обяснение взети заедно могат да представляват доказателство за нарушаване на правото в областта на конкуренцията (решение Aalborg Portland и др./Комисия, т. 86 по-горе, EU:C:2004:6, т. 55—57). Такива улики и съвпадения позволяват да се установят не само наличието на антиконкурентни действия или споразумения, но и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение и периодът на прилагане на споразумение, сключено в нарушение на правото в областта на конкуренцията (решение от 21 септември 2006 г., Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, Rec, EU:C:2006:593, т. 166).

89      Необходимо е Комисията да представи точни и съвпадащи доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е извършено (вж. решения от 6 юли 2000 г., Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Rec, EU:T:2000:180, т. 43 и 72 и цитираната съдебна практика, и от 25 октомври 2005 г., Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Rec, EU:T:2005:367, т. 217 и цитираната съдебна практика). Не е необходимо обаче всяко от представените от Комисията доказателства непременно да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Всъщност е достатъчно съвкупността от изтъкнати от институцията улики, преценени общо, да отговаря на това изискване (решения JFE Engineering и др./Комисия, т. 88 по-горе, EU:T:2004:221, т. 180 и Groupe Danone/Комисия, посочено по-горе, EU:T:2005:367, т. 218; в този смисъл вж. също решение от 20 април 1999 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Rec, EU:T:1999:80, т. 768—778 и в частност т. 777). По отношение на продължителността на нарушението съдебната практика изисква при липсата на доказателства, които могат да установят пряко продължителността на дадено нарушение, Комисията да се основава поне на доказателства, свързани с достатъчно близки във времето факти, така че да може разумно да се приеме, че това нарушение е продължавало по непрекъснат начин между две конкретни дати (решения Technische Unie/Комисия, т. 88 по-горе, EU:C:2006:593, т. 169, Dunlop Slazenger/Комисия, т. 86 по-горе, EU:T:1994:79, т. 79 и Peróxidos Orgánicos/Комисия, т. 86 по-горе, EU:T:2006:350, т. 51).

90      Що се отнася до доказателствената стойност, която следва да бъде призната на отделните доказателства, е необходимо да се подчертае, че единственият релевантен критерий за преценка на свободно представените доказателства е тяхната достоверност (решение Dalmine/Комисия, т. 88 по-горе, EU:C:2007:53, т. 63, вж. решение от 8 юли 2004 г., Mannesmannröhren-Werke/Комисия, T‑44/00, Rec, EU:T:2004:218, т. 84 и цитираната съдебна практика, решение JFE Engineering и др./Комисия, т. 88 по-горе, EU:T:2004:221, т. 273). Според общоприложимите правила в областта на доказването достоверността и следователно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата по неговото изготвяне, от неговия адресат и от съдържанието му (решение от 15 март 2000 г., Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Rec, EU:T:2000:77, т. 1053, заключение на съдия Vesterdorf, изпълняващ функцията на генерален адвокат по дело Rhône-Poulenc/Комисия, T‑1/89, EU:T:1991:38). По-конкретно следва да се придаде голямо значение на обстоятелството, че даден документ е съставен в непосредствена връзка с фактите (решение от 11 март 1999 г., Ensidesa/Комисия, T‑157/94, Rec, EU:T:1999:54, т. 312) или от пряк свидетел на тези факти (вж. в този смисъл JFE Engineering и др./Комисия, т. 88 по-горе, EU:T:2004:221, т. 207). Документите, от които е видно, че са осъществени контакти между няколко предприятия и че тези предприятия са преследвали именно целта да се отстрани предварително несигурността по отношение на бъдещото поведение на конкурентите им, трябва надлежно да доказват наличието на съгласувана практика (вж. в този смисъл решение от 16 декември 1975 г., Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Rec, EU:C:1975:174, т. 175 и 179). Освен това изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства (вж. в този смисъл JFE Engineering и др./Комисия, т. 88 по-горе, EU:T:2004:221, т. 207, 211 и 212).

91      Освен това в съдебната практика се приема трайно, че съобщаването на сведения на конкуренти с цел да се подготви антиконкурентно споразумение е достатъчно да докаже съществуването на съгласувана практика по смисъла на член 101 ДФЕС (вж. решение от 8 юли 2008 г., BPB/Комисия, T‑53/03, Сб., EU:T:2008:254, т. 178 и цитираната съдебна практика).

92      Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на адресатите на решението, така че съдът не може да направи извод, че Комисията е установила надлежно съществуването на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос (решения JFE Engineering и др./Комисия, т. 88 по-горе, EU:T:2004:221, т. 177 и Groupe Danone/Комисия, т. 89 по-горе, EU:T:2005:367, т. 215). Всъщност в последния случай е необходимо да се вземе предвид принципът за презумпцията за невиновност, който произтича по-специално от член 6, параграф 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и който е част от основните права, които съгласно практиката на Съда, препотвърдена впрочем в член 47 от Хартата на основните права, са защитени в правния ред на Съюза. Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и строгостта на свързаните с тях санкции, принципът за презумпцията за невиновност се прилага именно в производствата относно нарушения на правото в областта на конкуренцията, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции (решения от 8 юли 1999 г., Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Rec, EU:C:1999:358, т. 149 и 150, Montecatini/Комисия, C‑235/92 P, Rec, EU:C:1999:362, т. 175 и 176 и Groupe Danone/Комисия, т. 89 по-горе, EU:T:2005:367, т. 216).

93      Освен това наличието на нарушение трябва да се прецени единствено в зависимост от доказателствата, събрани от Комисията в решението, с което се установява посоченото нарушение, поради което единственият релевантен въпрос по същество е дали доказването на нарушението е свързано или не с тези доказателства (решение Cimenteries CBR и др./Комисия, т. 90 по-горе, EU:T:2000:77, т. 726).

94      Накрая, изискваните в член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Rec, EU:C:1998:154, т. 63, от 30 септември 2003 г., Германия/Комисия, C‑301/96, Rec, EU:C:2003:509, т. 87 и от 22 юни 2004 г., Португалия/Комисия, C‑42/01, Rec, EU:C:2004:379, т. 66).

 2. По основателността на първата част от първото основание, отнасяща се до незнанието за общоевропейската част на картела

95      Жалбоподателят по същество оспорва обстоятелствата, приети за установени от Комисията както по отношение на периода на нарушението, предхождащ 17 май 2001 г., така и по отношение на периода на нарушението от 17 май 2001 г. до 19 септември 2002 г.

 a) По периода на нарушението, предхождащ 17 май 2001 г.

96      Fapricela по същество оспорва относимостта на доказателствата, изтъкнати от Комисията относно две срещи, които са се провели на 25 ноември 1999 г. и на 18 октомври 2000 г., доказателства, въз основа на които може да се счита, че жалбоподателят към този момент вече е знаел за европейското измерение на картела.

97      Трябва обаче да се приеме за установено, че Комисията не е взела предвид тези доказателства, нито тези две срещи, които всъщност не са ѝ изглеждали достатъчно определящи, за да приеме, че Fapricela е знаело за европейското измерение на картела преди 17 май 2001 г.

98      Следователно изтъкнатите от жалбоподателя доводи относно тези две срещи са неотносими и трябва да се отхвърлят.

 б) По периода от 17 май 2001 г. до 19 септември 2002 г.

99      Жалбоподателят по същество оспорва относимостта на събраните от Комисията доказателства, свидетелстващи за неговото знание за европейското измерение на картела, считано от 17 май 2001 г.

100    Комисията изтъква две срещи като доказателство за знанието на Fapricela за съществуването на Клуб Европа. Става въпрос за срещите на 17 май и на 6 юли 2001 г.

101    Трябва да се уточни, че Комисията споменава в писменото си становище „други срещи“, в които е участвал жалбоподателят и в които е обсъждано общоевропейското измерение на картела, без да пояснява кои са тези срещи. Анализът на обжалваното решение и по-конкретно на приложение 4 обаче не позволява да се установи кои са тези срещи и следва да се приеме, че обжалваното решение посочва само срещите на 17 май и на 6 юли 2001 г.

102    Следователно е необходимо да се разгледат доказателствата, изтъкнати от Комисията по отношение на всяка от тези две срещи.

 По срещата на 17 май 2001 г.

103    Видно от таблицата, фигурираща в приложение 4 към обжалваното решение, Fapricela е присъствало на тази среща, което то не оспорва.

104    За сметка на това то по същество изтъква редица доводи с общ характер, които важат и за срещата на 6 юли 2001 г. На първо място, то не е участвало, нито е било поканено на срещите на Клуб Европа на Иберийския полуостров, нито на каквато и да е друга международна среща, която се е провела извън Иберийския полуостров. Това се потвърждавало, първо, от факта, че в обжалваното решение изобщо не се споменава за негово участие в срещи на Клуб Европа или на Eurostress Information Service (наричано по-нататък „ESIS“), основното сдружение на производителите на СПН, или паралелно с това сдружение, второ, от факта, че то не е посочено в точка 9.1.5.1.7., която се отнася до преговорите, включващи Испания и Португалия, и трето, от факта, че неговото участие в разширения през 2002 г. Клуб Европа (вж. точка 48 по-горе) не е било предвидено. На второ място, то не е извършвало дейност извън иберийския пазар. На трето място, то е влязло в картела на късен етап. На четвърто място, другите членове не го считат за участник в общоевропейското споразумение. На пето място, всичко, и по-специално приписваният на Tycsa модел на координация, показва, че другите членове са се опитали да го изолират от това общоевропейско споразумение.

105    То освен това изтъква поредица от доводи, свързани по-специално със срещата на 17 май 2001 г. На първо място, то не си спомня Tréfileurope да е присъствало на тази среща и подчертава, че това участие не е посочено в бележките, изготвени във връзка с нея (стр. 30044 от административната преписка). На второ място, жалбоподателят посочва, че тези бележки отбелязвали само двустранна среща между Emesa и Tréfileurope, в която то не е участвало. На трето място, участието на Tréfileurope можело да се разглежда най-много като опит за влизане в Клуб España и от това не можело да се направи извод, че с посоченото предприятие са били обсъждани въпроси, различни от иберийското споразумение. На четвърто място, нито едно доказателство не позволява да се установи, че на тази среща е бил обсъждан Клуб Италия, включително документът, фигуриращ на страница 34552 от преписката. На пето място, жалбоподателят твърди, че макар да е имало обмен на информация по този въпрос, това не било релевантно, за да се докаже, че Fapricela е било осведомено за извъниберийското измерение на картела. На шесто място, жалбоподателят оспорва относимостта на доказателствата, фигуриращи на страници 30044, 30045, 20008—20011, 20063, 11690, 11691, 11697, 11698 и 34612 от преписката. На седмо място, той изтъква, че при всички положения тези документи не са му били представени в рамките на административното производство, което представлявало нарушение на правото му на защита и на принципа на състезателност. На осмо място, то оспорва пазарните му дялове в Съюза да са били обсъждани на тази среща, и по-специално тълкуването, дадено в това отношение от Комисията, на доказателствата, фигуриращи на страница 30666 от преписката.

 – По съобщаването на доказателствата на Fapricela

106    Fapricela, запитано писмено от Общия съд, признава, че е получило DVD диска, който му е бил изпратен на 8 октомври 2008 г. от Комисията.

107    То също признава в тази връзка, че е било уведомено от Комисията, че изброените поверителни документи в изпратеното му на 8 октомври 2008 г. DVD, свързани с исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, са на разположение за справка в помещенията на Комисията.

108    Fapricela след това признава в съдебното заседание на 16 октомври 2014 г., че всички приети от Комисията доказателства, до които в писменото си становище то се е считало за лишено от достъп, или са били негово притежание и са приложени към жалбата му, или са били на разположение на DVD диска, който му е бил изпратен от Комисията, или са били достъпни за справка в нейните помещения.

109    Поради това Fapricela оттегля оплакването си относно нарушението на правото му на защита.

 – По присъствието на Tréfileurope на срещата на 17 май 2001 г.

110    Следва да се отбележи, че според Комисията, без това да се оспорва от Fapricela, присъствието на Tréfileurope на срещата на 17 май 2001 г. е потвърдено от самото Tréfileurope в изявленията му от 11 юни 2003 г. (фигуриращи на страница 34552 от преписката), както и от бележките на Emesa и от сведенията, предоставени от Tycsa (вж. приложение 4 към обжалваното решение, точката във връзка със срещата на 17 май 2001 г.).

111    С оглед на тези доказателства Общият съд следователно счита за надлежно доказано, че това предприятие е присъствало на тази среща и поради това намира за нужно да не зачете отричането на жалбоподателя в тази връзка.

 – По съдържанието на обсъждането, което е проведено с Tréfileurope на срещата на 17 май 2001 г.

112    Становищата на Fapricela и на Комисията се различават и относно съдържанието на срещата на 17 май 2001 г., както е обявено от Комисията в приложение 4 към обжалваното решение, и относно тълкуването, което следва да му се даде.

113    Несъмнено те са единодушни относно факта, че е било казано, че Клуб España „е функционирал отлично“, но жалбоподателят счита по същество, че от това Комисията неправилно е стигнала до извода, че е била обсъждана общоевропейската част на картела с Tréfileurope. Той счита освен това, че нито едно доказателство не позволява да се твърди, че на тази среща е бил споменаван Клуб Италия.

114    Веднага следва да се отбележи, че Комисията не поддържа в обжалваното решение, че е имало обсъждане за Клуб Европа или за картела като цяло. Единственото обсъждане, което се сочи в приложение 4 към обжалваното решение, се отнася до Клуб Италия, което води Комисията до становището, че участниците в тази среща е трябвало да знаят, считано от този момент, за общоевропейския обхват на картела.

115    Преди да се прецени дали едно обсъждане относно Клуб Италия може да позволи на Комисията да ангажира отговорността на всички участници във връзка с целия картел и по-специално с неговата общоевропейска част, все пак следва да се провери в каква степен Комисията доказва надлежно съдържанието на проведеното обсъждане.

116    От писменото становище на Комисията е видно, че писменото доказателство, на което тя се основава по отношение на съдържанието на проведеното обсъждане между членовете на Клуб España и Tréfileurope, е изявлението, направено от последното в рамките на освобождаването от глоби или намаляване на техния размер (страница 34552 от административната преписка, приложение E2).

117    От това изявление следва, че:

„Предметът на тази среща е испанските и португалските производители да обяснят на Tréfileurope, че тяхното иберийско споразумение относно телта за предварително напрягане е функционирало отлично (както в Италия: списък на клиенти, количества по клиенти, дялове на всеки по клиенти). Те също обявяват на Tréfileurope договорените между тях ценови повишения“.

118    Отбелязването „както в Италия“ би могло да бъде основание да се смята, че Tréfileurope е посочило на срещата, че Клуб España е функционирал по същия начин като Клуб Италия. Такава е тезата на Комисията.

119    Все пак не може да се изключи, че това сведение е само отбелязване на сравнение между Клуб España и Клуб Италия, направено от представителя на Tréfileurope при съставянето на този абзац, без обаче това сравнение между двата клуба да е било споменато на срещата.

120    Общият съд следователно счита, че това доказателство само по себе си не е достатъчно, за да се установи, че участниците в срещата на 17 май 2001 г. действително да обсъдили Клуб Италия на тази среща.

121    Освен това Комисията посочва в бележки под линия в приложение 4 към обжалваното решение доказателства, предоставени от Emesa и от Tycsa, които тя представя в отговор на писмен въпрос на Общия съд (приложение E3).

122    Следва обаче да се приеме за установено, че тези доказателства, включително електронното съобщение на г‑н P., само потвърждават съдържанието на срещата на 17 май 2001 г., в която е участвало Tréfileurope, но не позволяват да се докаже надлежно съдържанието на обсъждане относно Клуб Италия, провело се на тази среща.

123    Освен това е необходимо да се отхвърлят доводите на Комисията, представени в съдебното заседание, че от тези бележки може да се направи извод за извършен обмен на информация по време на тази среща относно цените в Италия, което изобщо не следва от представените доказателства.

124    Следователно съществуват съмнения относно съдържанието на срещата, които трябва да са в полза на жалбоподателя.

125    Поради това трябва да се приеме, че не е надлежно доказано от Комисията, че жалбоподателят непременно трябва да е знаел за Клуб Европа, считано от срещата на 17 май 2001 г.

 По срещата на 6 юли 2001 г.

126    Следва да се припомни, че в приложение 4 към обжалваното решение по-специално е пояснено във връзка с тази среща:

“Бележките от тази среща съдържат и таблица, посочваща обеми стоманени въжета и разпределение на пазарен дял в Испания, в Португалия и в останалата част от Европейския съюз за GSW, Aceralia и Fapricela (като сумата на дяловете им е 100 % и е видно, че поне към този период само GSW и Aceralia са изнасяли в останалата част на Европа, докато Fapricela е продавало стоманени въжета само в иберийските страни)“. [неофициален превод]

127    Комисията счита, че сведенията, съдържащи се в бележките, намерени при Tycsa (страница 30066 от административната преписка в приложение VII към жалбата, страница 895) не оставят никакво съмнение, що се отнася до обхвата на тази среща.

128    Данните, изтъкнати от Комисията, обаче се отнасят до пазарните дялове в Испания, в Португалия и в останалата част на Съюза на GSW, Aceralia и Fapricela, и фигурират в таблицата, разположена в долната лява част на документа.

129    Тези данни в действителност обаче само установяват, че някои членове на Клуб España са извършвали продажби извън Испания, което все пак не доказва, че на тази среща се е провело обсъждане относно Клуб Европа, тъй като тези два аспекта на картела са ясно разграничени.

130    Следователно трябва да се приеме, че Комисията не е представила доказателства, че считано от 6 юли 2001 г. жалбоподателят непременно е знаел за общоевропейската част на картела.

131    Следователно първата част на първото основание трябва да се уважи.

 3. По основателността на втората част на първото основание, изведена от неправилната квалификация от страна на Комисията на нарушението като едно-единствено и продължено

132    Fapricela по същество счита в рамките на втората част на първото си основание, че тъй като не е знаело за общоевропейската част на картела, не може да бъде упреквано, че е участвало в едно-единствено и продължено нарушение между 2 декември 1998 г. и 19 септември 2002 г.

133    Необходимо е да се припомни, че от постоянната съдебна практика следва, че картелите могат да се считат за елементи от фактическия състав на едно-единствено антиконкурентно споразумение само ако е доказано, че те се вписват в цялостен план, преследващ обща цел. Освен това само когато при участието си в тези картели предприятието е знаело или е трябвало да знае, че по този начин се присъединява към единственото споразумение, неговото участие в тях може да представлява израз на присъединяването му към това споразумение (решения Cimenteries CBR и др./Комисия, т. 90 по-горе, EU:T:2000:77, т. 4027 и 4112, и от 16 юни 2011 г., Putters International/Комисия, T‑211/08, Сб., EU:T:2011:289, т. 31 и сл.).

134    Следователно от тази съдебна практика е видно, че за да се установи участието в едно-единствено продължено нарушение, трябва да са налице три условия, а именно наличие на цялостен план, преследващ обща цел, умишлен принос на предприятието към този план и доказано или презумирано знание на това предприятие за неправомерните действия на другите участници (решение Putters International/Комисия, т. 133 по-горе, EU:T:2011:289, т. 35).

135    Обратно, ако предприятието е участвало пряко в едно или повече антиконкурентни действия, съставляващи едно-единствено продължено нарушение, но не е доказано, че то е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за всички преследвани от останалите участници в картела общи цели и че е знаело за всички предвиждани или вече извършени от споменатите участници неправомерни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск, Комисията е в правото си да търси от него отговорност само за действията, в които пряко е участвало, както и за предвижданите или вече извършените от останалите участници действия в изпълнение на същите като преследваните от това предприятие цели, за които действия е доказано, че предприятието е знаело или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, Сб., EU:C:2012:778, т. 44).

136    Това все пак не може да доведе до освобождаване на предприятието от отговорност за действията, в които е безспорно, че е участвало, или за които действително може да му бъде вменена отговорност. Всъщност фактът, че предприятието не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел или че е имало второстепенна роля в областта, в която е участвало, не е релевантен за установяване на наличието на извършено от него нарушение, тъй като тези елементи следва да бъдат отчетени само при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата (решение Комисия/Verhuizingen Coppens, т. 135 по-горе, EU:C:2012:778, т. 45).

137    Решение на Комисията, в което общ картел се квалифицира като едно-единствено продължено нарушение, обаче може да се раздели по този начин само ако, от една страна, в хода на административното производство на посоченото предприятие е дадена възможността да разбере, че следва да носи отговорност и за всяко от действията, съставляващи това нарушение, и следователно да се защити в тази насока, и от друга страна, ако въпросното решение е достатъчно ясно в това отношение (решение Комисия/Verhuizingen Coppens, т. 135 по-горе, EU:C:2012:778, т. 46).

138    Следователно, когато са изпълнени горепосочените условия, ако съдът на Съюза констатира, че Комисията не е доказала надлежно, че при участието си в някое от антиконкурентните действия, съставляващи едно-единствено продължено нарушение, предприятието е знаело за другите антиконкурентни действия, предприети от останалите участници в картела в изпълнение на същите цели, или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск, единственият извод, който той трябва да направи от това, е, че на посоченото предприятие не може да бъде вменена отговорност за другите действия, а следователно и за въпросното единствено продължено нарушение в неговата цялост, и че обжалваното решение следва да се счита за необосновано само в това отношение (решение Комисия/Verhuizingen Coppens, т. 135 по-горе, EU:C:2012:778, т. 47).

139    В настоящия случай не е надлежно доказано, че Fapricela е знаело за извъниберийското измерение на картела и за характеризиращия го общ план нито считано от 17 май 2001 г. (вж. точка 125 по-горе), нито считано от 6 юли 2001 г. (вж. точка 130 по-горе).

140    Освен това следва да се констатира, че Комисията не се основава в обжалваното решение на никакво друго доказателство след 6 юли 2001 г., от което би се установило, че Fapricela е знаело за Клуб Европа преди 19 септември 2002 г. — датата, на която нарушението е преустановено.

141    Следователно не е доказано, че Fapricela е знаело за Клуб Европа през периода на нарушението, за който му се търси отговорност.

142    Поради това Комисията неправилно е приела, че жалбоподателят е извършил едно-единствено и продължено нарушение между 2 декември 1998 г. и 19 септември 2002 г., характеризиращо се, от една страна, с участие в Клуб España по време на този период, и от друга страна, с несъмнено късно запознаване с Клуб Европа, считано от май 2001 г., като тази втора съставна част на единственото нарушение всъщност не е доказана.

 4. Междинно заключение

143    Тъй като трябва да се уважат първата и втората част на първото основание, следва да се отмени частично член 1 от обжалваното решение в частта му, в която с него е прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на член 101, параграф 1 ДФЕС, като е участвал, освен в нарушение на посочените разпоредби на иберийския пазар, в картел, обхващащ вътрешния пазар и впоследствие ЕИП.

 III – По третото основание, изведено от грешка относно продължителността на нарушението, за което се търси отговорност от Fapricela във връзка с участието му в Клуб España

144    Fapricela изтъква по същество, че Комисията неправилно е приела за установено непрекъснатото му участие в Клуб España от 2 декември 1998 г. до 19 септември 2002 г. То поддържа, че се е разграничило от него между октомври 2000 г. и 9 април 2001 г. и че е имало конкурентно поведение през този период.

 A – Припомняне на обжалваното решение

145    Съгласно съображения 529 и 530 от обжалваното решение:

„(529) Fapricela поддържа […], че е участвало в нарушението само в периода между 1999 г. и февруари 2000 г. и между април и юли 2001 г. (макар да признава, че е възобновило картелната си дейност от 18 април 2001 г., то не се е считало за член на картела, с което другите членове били запознати) и (само формално) в периода от август 2001 г. до септември 2002 г. Fapricela посочва и своя твърдян изричен отказ от участие в срещата на 28 март 2001 г., както и факта, че не е платило членския си внос в ESIS през 2000 г. Fapricela прави извод, че отговорността му трябва да се изключи, считано от март 2001 г., и че Комисията трябва да вземе предвид факта, че то не е участвало реално в картела през периода от август 2001 г. до септември 2002 г.

(530) От доказателствата, описани в приложение 4 към решението и в точки 9.2.2.1—9.2.2.5, следва, че от 2 декември 1998 г. до датата на проверките на Комисията Fapricela е участвало редовно и непрекъснато в срещите на Клуб España и че неговият случай е бил обсъждан в негово отсъствие. Твърденият отказ на Fapricela да участва в среща на 28 март 2001 г. не може да се разглежда като разграничаване от картел (вж. съображение 589). Напротив, Fapricela е продължило да участва в срещите на картела по-малко от месец по-късно (а именно на 18 април 2001 г., вж. съображение 529 и приложение 4 към решението). Освен това твърдяното отсъствие на Fapricela от срещите между октомври 2000 г. и април 2001 г. се опровергава от доказателствата, посочени в приложение 4 към решението, които показват, че Fapricela е участвало в срещите на 18 октомври 2000 г., 23 март 2001 г., 9 април 2001 г. и 18 април 2001 г. Fapricela не е представило други доказателства, че се е разграничило публично в който и да било момент от това, което е било договорено на срещите, и следователно от картела (вж. съображение 588). Fapricela освен това признава, че е участвало в срещата на 9 април 2001 г., на която е постигнато споразумение за увеличаване на цените по сегменти от клиенти, считано от юни 2001 г., и че до септември 2002 г. е участвало редовно и непрекъснато в срещите на Клуб España. Поради това Комисията стига до извода, че Fapricela е участвало без прекъсване в Клуб España от 2 декември 1998 г. до 19 септември 2002 г.“. [неофициален превод]

 Б – Съображения на Общия съд

 1. Припомняне на принципите относно разграничаването

146    Съгласно постоянната съдебна практика, когато е установено, че дадено предприятие е участвало в срещи с конкурентни предприятия, които имат антиконкурентен характер, в тежест на това предприятие е да посочи данни, въз основа на които може да се приеме, че участието му в тези срещи е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните. За да не може участието на дадено предприятие в такава среща да се счете за мълчаливо одобрение на незаконосъобразна инициатива, нито за присъединяване към резултата от нея, е необходимо това предприятие да се разграничи открито от тази инициатива, така че останалите участници да разберат, че то преустановява участието си или че ще съобщи за нея на административните органи (вж. решения от 3 май 2012 г., Comap/Комисия, C‑290/11 P, EU:C:2012:271, т. 74 и 75 и цитираната съдебна практика, и от 7 февруари 2013 г., Slovenská sporiteľňa, C‑68/12, Сб., EU:C:2013:71, т. 27 и цитираната съдебна практика).

 2. По обосноваността на третото основание

 a) Припомняне на доказателствата, изтъкнати от Комисията в обжалваното решение

147    Следва да се припомнят доказателствата, изтъкнати от Комисията в обжалваното решение по отношение на участието на Fapricela в Клуб España между 18 октомври 2000 г. и 9 април 2001 г.

148    Комисията приема най-напред, че Fapricela е участвало в срещата на 18 октомври 2000 г., и уточнява:

„Tycsa […]. Обсъждане на стратегията, която да се приеме относно стоманените въжета. Една от неофициалните срещи с португалските и испанските производители, по време на които често са обсъждани цените, ограниченията за продажба и клиентите, според Emesa […]. Също Arcelor España и др.: разпределяне на квоти: Fapricela 20 %, Tycsa 40 %, Emesa 40 %. Обсъждане и на разпределените тонажи: „Tréfilunion 3 000 тона Португалия… Общо, стоманени въжета = 88 000 тона… Fapricela обявява 300T/… в Испания“ (оригиналът е на испански език)“. [неофициален превод]

149    Що се отнася до януари и февруари 2001 г., без да разполага със списък на участниците, Комисията посочва:

„[В] бележките на Emesa, копия на общите продажби на тел на иберийския пазар за 1-вото тримесечие, посочващи: „Proderac, GSW (Tycsa + TQ), Aceralia (Emesa + Galycas), Socitrel и Fapricela“, заедно с изчислените отклонения между действителните продажби и договорените квоти („% действителни и % дог.“ — оригиналът е на испански език)“. [неофициален превод]

150    Що се отнася до срещата на 15 март 2001 г., Комисията не приема за установено участието на Fapricela, но все пак посочва:

„[Н]а срещата са раздадени 4 копия, отнасящи се съответно до: 1) продажбите на „иберийския пазар“ през януари и февруари 2001 г. на Proderac, GSW (Tycsa + CTQ), Aceralia (Emesa + Galycas), Socitrel и Fapricela […]“. [неофициален превод]

151    Що се отнася до срещата на 23 март 2001 г., Комисията споменава присъствието на Socitrel, „което представлява и Fapricela“; тя отбелязва за тази среща, че „след разрешаването на спор между Fapricela, Tycsa и Emesa по въпроса кое предприятие ще извършва доставки за определен клиент, Fapricela „е обещало да следва споразумението, което е давало такива добри резултати“ (оригиналът е на испански език) (бел. под линия)“, и че „накрая са обсъдени доставките и цените на стоманените въжета на Fapricela, Emesa и Tycsa по отношение на конкретен клиент“ [неофициален превод].

152    Що се отнася до април 2001 г., Комисията посочва, че „документ, намерен при Tycsa (бел. под линия) относно продажбите в Испания и в Португалия споменава отклоненията в договорените квоти за Emesa, Galycas, GSW, Socitrel, Fapricela и Proderac за януари, февруари, март и общата сума за първото тримесечие на 2001 г. (бел. под линия)“ [неофициален превод].

153    Накрая, безспорно е, че Fapricela е участвало в срещата на 9 април 2001 г.

 б) Доводи на страните

154    Fapricela по същество поддържа, че:

–        от октомври 2000 г. постепенно се е разграничило от споразумението и считано от този момент, публично е отказало да участва в срещите до март 2001 г.,

–        е имало самостоятелно и конкурентно поведение през този период, което се доказвало от факта, че продажбите му са нараснали с 400 % през март 2001 г.,

–        е възобновило участието си от 9 април 2001 г., но под натиска на останалите членове на картела.

155    Освен това то по същество оспорва:

–        че Socitrel го е представлявало на срещата на 23 март 2001 г.,

–        доказателствата, изтъкнати от Комисията:

–        относно факта, че цените му са били обсъдени през януари и февруари 2001 г.,

–        относно съдържанието на обсъжданията, проведени по време на срещите на 15 и 23 март 2001 г.,

–        и то изтъква, че някои от тези доказателства не са му били съобщени от Комисията.

156    То счита, че е представило достатъчно насрещни доказателства, за да се наложи обръщане на тежестта на доказване върху Комисията.

157    Накрая, то упреква Комисията, че не е дала отговор в обжалваното решение на доводите, които е изтъкнало в рамките на административното производство, и инцидентно оспорва приетата от Комисията във връзка със стойността на продажбите референтна година, която следва да се отчете, предвид твърдяното му излизане от картела между октомври 2000 г. и април 2001 г.

158    Комисията оспорва тези доводи.

 в) По нарушението на правото на защита на жалбоподателя

159    Що се отнася до твърдяното нарушение на правото на защита на Fapricela, тъй като доказателствата не са му били съобщени от Комисията, следва да се препрати към точки 106—109 по-горе и да се припомни, че в съдебното заседание жалбоподателят отказва да изтъкне това оплакване.

 г) По срещата на 18 октомври 2000 г.

160    Що се отнася до срещата на 18 октомври 2000 г., Fapricela признава след поставените от Общия съд писмени въпроси, както и отново в съдебното заседание, че е участвало в тази среща.

161    Освен това трябва да се приеме за установено, че Fapricela не е представило никакви доказателства относно публичното си разграничаване по време на срещата на 18 октомври 2000 г.

162    То всъщност се позовава само на обстоятелства, следващи тази среща (страници 20058—20060 от административната преписка, в които то се позовава на точка 172 от жалбата, всъщност се отнасят до „спора“, състоял се по време на срещата на 23 март 2001 г.), за да направи извод от тях, че „отсъствието“ му от срещите след срещата на 18 октомври 2000 г. и до срещата на 9 април 2001 г. означава, че то се е разграничило от срещата на 18 октомври 2000 г.

163    Освен това от приложение 4 към обжалваното решение личи, че по време на тази среща са били обсъдени стратегията, която да се приеме за стоманените въжета, разпределянето на квоти по-специално за Fapricela и конкретно разпределените му тонажи (вж. точка 148 по-горе), без жалбоподателят да е изтъкнал доказателства, които биха опровергали констатациите на Комисията.

164    Следователно доводите на жалбоподателя трябва да се отхвърлят.

 д) По срещите, проведени през януари и февруари 2001 г.

165    Колкото до срещите, проведени през януари и февруари 2001 г., следва да се приеме за установено, че видно от приложение 4 към обжалваното решение, данните, отнасящи се до „общите продажби на тел на иберийския пазар за 1-вото тримесечие“, както и до „изчислените отклонения между действителните продажби и договорените квоти“ на различните предприятия, включително Fapricela, са били притежавани от Emesa. Приложение 4 препраща към страници 27946, 28544—28549 и 33622 от административната преписка.

166    Първо, Fapricela поддържа, че страница 27946 е само лист без съдържание и че достъпът до страница 33622 не му е бил предоставен. Второ, страница 28544 съдържала таблица с данни за реализираните продажби през януари, февруари и март 2001 г., която обаче не можело да е била изготвена през януари или през февруари 2001 г., а само a posteriori, било възможно тази таблица да включва данни, предоставени от Fapricela след неговото връщане в Клуб España. Трето, страници 28546 и 28547 съдържали данни, отнасящи се до същия период, без да е посочена датата на тяхното изготвяне, но които се помествали след предходната таблица, която вече съдържала данни относно март. Четвърто, що се отнася до таблицата с прогнозните продажби за март (страница 28548), за която се твърди, че е съставена на 15 март 2001 г., тя разпределяла на Fapricela по-малки продажби, отколкото посочените в таблицата, фигурираща на страница 28544 от преписката. Тази разлика между прогнозните цифрови данни, изготвени на 15 март 2001 г., и цифровите данни за действително осъществените продажби подкрепяла твърдението, че през този период жалбоподателят се разграничил от Клуб España. Участниците в Клуб España всъщност нямали достъп до действителни данни относно продажбите на Fapricela и твърдели, че тези цифрови данни са претърпели значително понижение, което можело да се разбере само в контекста на опит за изключване от пазара на предприятие, което отказва да участва в Клуб España.

167    Първо, следва да се констатира, че страници 27946 и 33622 изобщо не са релевантни за периода от януари до февруари 2001 г., щом става въпрос съответно за бяла страница, носеща само отбелязването „notebook“, и за първата страница от искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, подадено от Arcelor España, SA, Mittal Steel Company NV и неговите дъщерни дружества и от Tréfileurope и неговите дъщерни дружества, което не съдържа никакво отбелязване във връзка с периода от януари до февруари 2001 г.

168    Второ, от отговора на писмените въпроси, поставени от Общия съд на Комисията, следва, че страници 28544—28549 от административната преписка в действителност са релевантни, що се отнася до срещата на 15 март 2001 г. (точка 15 от отговора на Комисията). Следователно трябва да се приеме, че препращанията, направени в приложение 4 към обжалваното решение към тези страници от преписката, са неправилни.

169    Трето, страници 28544—28549 от административната преписка съдържат различни таблици, отнасящи се до продажбите на отделните членове на Клуб España за януари, февруари и март 2001 г., заедно с промяната им в посока увеличаване или намаляване, както и таблица (страница 28548) относно прогнозните продажби към 15 март 2001 г.

170    Проличава разлика, както посочва Fapricela, между таблицата, отнасяща се до прогнозните продажби към 15 март 2001 г., и таблицата (страница 28544), отнасяща се до продажбите през март 2001 г.

171    Следва обаче да се констатира, че нищо не позволява от страници 28544—28549 да се направи извод, че през януари и февруари 2001 г. са се провели срещи.

172    Най-много трябва да се приеме, че чувствителни данни относно продажбите на Fapricela за януари, февруари и март 2001 г. са били на разположение на Emesa, без да е възможно да се установи моментът, в който то е получило тези данни. Едновременното наличие на прогнозни таблици, но също и на непрогнозни таблици за март 2001 г., освен това предполага, че тези данни са били събрани след януари и февруари 2001 г.

173    Жалбоподателят обаче изтъква, че може самият той да е предоставил тези данни, евентуално след връщането си в Клуб España.

174    Поради това следва да се приеме, че доказателствата, изтъкнати от Комисията, не позволяват да се установи, че тези данни са били съобщени на Emesa през януари и февруари 2001 г., макар да е много вероятно те да са били съобщени на другите членове на картела от самия жалбоподател в неопределен момент, който обаче за някои от тях е възможно да е бил в средата на март, тъй като Emesa е разполагало с „прогнозните“ данни относно продажбите на Fapricela към 15 март 2001 г., като прогнозният характер на тези данни предполага, че те са били съобщени преди тази дата.

 е) По срещата на 15 март 2001 г.

175    Първо, Fapricela оспорва да е участвало в тази среща. Трябва обаче да се установи, че Комисията не е приела в обжалваното решение, че то е участвало в тази среща, а само че по този повод са били обсъждани чувствителни данни на Fapricela. Следователно е необходимо да се отхвърлят като неотносими твърденията на Fapricela.

176    Второ, Fapricela по същество оспорва относимостта на определен брой страници от административната преписка (33622, 11690 и 11691, 11485, 11492 и 11493, 20061), към които се препраща в приложение 4 към обжалваното решение относно тази среща, след като те не се отнасят конкретно до срещата на 15 март 2001 г.

177    Следва да се отбележи, че всъщност страници 33622, 11690 и 11691, 11485, 11492 и 11493 и 20061 не се отнасят конкретно до срещата на 15 март 2001 г. и не са от естество да докажат съдържанието на обсъжданията, които са се провели на тази среща.

178    Трето, Fapricela по същество оспорва, че е източник на чувствителните данни, отнасящи се до него, които са били обсъждани на срещата на 15 март 2001 г. (страници 20062, 30035 и 30036 от административната преписка), и изтъква, че тези данни са неточни.

179    На първо място, следва да се отбележи, че Fapricela правилно изтъква, че споменаването на данните относно неговите продажби, посочени на страница 20062 от административната преписка — произхождаща от бележките на Emesa — е предхождано от думите „знае се, че“.

180    Такова споменаване обаче не изключва то да е източник на тези сведения (вж. точки 173 и 174 по-горе).

181    На второ място, следва да се отбележи, че страници 30035 и 30036 от административната преписка — които са получени от Tycsa — споменават продажбите на Fapricela (и по-специално продажбите през януари и през февруари 2001 г. и прогнозните продажби през март 2001 г.: страница 30036), както и квотата, с която то е разполагало (страница 30035).

182    На трето място, следва също да се вземат предвид страници 28544—28549 от административната преписка — документи, притежавани от Emesa, — които също са посочени във връзка със срещата на 15 март 2001 г. в приложение 4 към обжалваното решение.

183    Трябва да се отбележи, че се явяват някои разлики в цифровите данни, съдържащи се в таблиците, с които е разполагало Emesa, и цифровите данни, посочени в бележките на Tycsa от времето на настъпване на фактите:

–        януари Испания: Emesa: таблица страница 28544: 157; таблица страница 28547: 157; Tycsa страница 30066: 157,

–        януари Португалия: Emesa: таблица страница 28544: 582; таблица страница 28547: 582; Tycsa страница 30066: 582,

–        февруари Испания: Emesa: таблица страница 28544: 168; таблица страница 28547: 168; Tycsa страница 30066: 166,

–        февруари Португалия: Emesa: таблица страница 28544: 628; таблица страница 28547: 628; Tycsa страница 30066: 686,

–        Emesa: прогноза март — към 15 март 2001 г. Испания: таблица страница 28548: 100; Tycsa:прогноза март: страница 30066: 200,

–        Emesa: прогноза март – към 15 март 2001 г. Португалия: таблица страница 28548: 200; Tycsa: прогноза март страница 30066: 600,

–        март Испания: Emesa: таблица страница 28544: 636; Tycsa страница 30066: няма отбелязване,

–        март Португалия: таблица страница 28544: 1709; Tycsa страница 30066: няма отбелязване.

184    Все пак, от една страна, трябва да се приеме за установено, че данните относно януари и февруари са сходни или много близки, и че те евентуално са могли да бъдат поправени в зависимост от последните налични данни, като таблиците вероятно са били подготвени предварително, а данните в бележките на Tycsa са актуализираните данни.

185    От друга страна, що се отнася до срещата, проведена на 15 март 2001 г., разликите, които личат между прогнозните цифрови данни за продажбите през март, фигуриращи в таблиците на разположение на Emesa и в бележките на Tycsa от времето на настъпване на фактите, не позволяват да се направи никакъв извод, щом като при всички положения Fapricela не е участвало в тази среща.

186    Освен това не може да се направи никакъв извод от факта, че съществуват разлики — както отбелязва жалбоподателят — между прогнозните продажби към 15 март 2001 г. за Испания и Португалия (фигуриращи на страница 28548 от административната преписка) и осчетоводените продажби за Испания и Португалия за март 2001 г. (фигуриращи на страница 28544 от административната преписка), които са посочени в таблица, непременно изготвена най-рано в края на март 2001 г.

187    В заключение следва да се приеме за установено, че чувствителни и подробни данни за Fapricela, чиято неточност не е доказана от последното, са били обсъдени на срещата на 15 март 2001 г.

188    При тези обстоятелства, тъй като трябва да се приеме за установено, че жалбоподателят не представя никакво вероятно алтернативно обяснение на факта, че другите членове на Клуб España са разполагали с толкова прецизни данни във връзка с него, най-приемливото обяснение, както поддържа Комисията, е, че тези данни са могли да бъдат съобщени от самия жалбоподател.

189    Следователно жалбоподателят не доказва, че не може да се предостави никаква, дори ограничена, доказателствена стойност на обстоятелствата, приети за установени от Комисията относно срещата на 15 март 2001 г.

 ж) По срещата на 23 март 2001 г.

190    Що се отнася до срещата на 23 март 2001 г., за която Комисията посочва присъствието на Socitrel, „което представлява и Fapricela“, следва да се отбележи, че съгласно обжалваното решение „след разрешаването на спор между Fapricela, Tycsa и Emesa по въпроса кое предприятие ще извършва доставки за определен клиент, Fapricela „е обещало да следва споразумението, което е давало такива добри резултати“ (оригиналът е на испански език) (бел. под линия)“, и че „накрая са обсъдени доставките и цените на стоманените въжета на Fapricela, Emesa и Tycsa по отношение на конкретен клиент“ [неофициален превод].

191    Жалбоподателят оспорва, че Socitrel го е представлявало и по същество счита, че протоколът от тази среща свидетелства за неразбирателство между него и останалите членове на Клуб España и следователно за разграничаването му от него.

192    Тези доводи обаче следва да се отхвърлят.

193    Всъщност съгласно бележките на Emesa, които се намират на страница 20060 от административната преписка:

„Срещата започва, г‑н S. предлага да действа като „представител“ на г‑н T. [от Fapricela], който е отказал да присъства на срещата. Г‑н S. решава да му де обади, за да му поднесе най-искрените извинения на Tycsa и Emesa, чието поведение особено е оскърбило директора на Fapricela; изглежда, че той приема извиненията и обещава да продължи да следва пакта, който е дал такива добри резултати. Той уверява, че [J. C.] ще присъства на следващите срещи“.

194    Този протокол от срещата кара Общия съд да приеме, че след спор между Fapricela, от една страна, и Emesa и Tycsa, от друга страна, Fapricela решава да не присъства на срещата. Г‑н S. обаче се застъпва, за да изглади спора между тези дружества. След като приема извиненията на Emesa и Tycsa, г‑н T. от Fapricela посочва, че Fapricela възнамерява да продължи да следва съществуващото споразумение между членовете на Клуб España и че Fapricela ще присъства на следващите му срещи, което то прави петнадесетина дни по-късно, считано от 9 април 2001 г.

195    Поради това, макар нищо да не позволява да се приеме, че Fapricela е било официално представлявано от Socitrel на тази среща, следва да се отхвърлят доводите на Fapricela, че поведението му на тази среща свидетелствало за разграничаване от Клуб España.

 з) По срещата на 9 април 2001 г.

196    Безспорно е, че жалбоподателят е участвал в срещата на 9 април 2001 г. и той не оспорва, че е взел активно участие в обсъжданията, проведени по време на тази среща.

197    Fapricela всъщност само изтъква, че то несъмнено се е присъединило към Клуб España на тази среща, но го е направило под натиска на останалите членове на клуба, което ще бъде разгледано в точка 204 и сл. по-нататък.

 и) Междинно заключение относно срещите, които са се провели между 18 октомври 2000 г. и 9 април 2001 г.

198    В заключение, с оглед на събраните доказателства от Комисията Общият съд счита:

–        че Fapricela е участвало в срещата на 18 октомври 2000 г. и че няма индиции, свидетелстващи за каквото и да е негово разграничаване в тази връзка,

–        че Fapricela не е присъствало на срещите на Клуб España, които са се провели през ноември и декември 2000 г.,

–        че между януари и 15 март 2001 г. чувствителна информация, отнасяща се до него, е обменена и най-малкото обсъдена от останалите членове на Клуб España по време на срещата на 15 март 2001 г. и че е вероятно тази информация да е била съобщена от самото Fapricela,

–        че криза, настъпила между Fapricela и двама други членове на Клуб España, е била преодоляна на срещата на 23 март 2001 г., във връзка с която Fapricela е съобщило, че ще участва в следващите срещи,

–        че то отново пълноценно е участвало в срещите на Клуб España считано от 9 април 2001 г.

 й) По самостоятелното и конкурентно поведение на жалбоподателя между 18 октомври 2000 г. и 9 април 2001 г.

199    Що се отнася до доводите на жалбоподателя, че той е имал самостоятелното и конкурентно поведение между 18 октомври 2000 г. и 9 април 2001 г., следва да се констатира, че Fapricela не представя никакви доказателства, които могат да установят основателността на това твърдение.

200    Несъмнено продажбите му се увеличават през март 2001 г. в сравнение с януари и февруари 2001 г. (вж. приложение VII към жалбата, страница 33900) и надхвърлят прогнозите (вж. приложение VII към жалбата, страница 33903).

201    Това обстоятелство обаче не е достатъчно само по себе си, за да установи, че Fapricela е излязло от картела, и по-конкретно за период от около шест месеца — от октомври 2000 г. до 9 април 2001 г.

202    Всъщност това обстоятелство трябва да се разглежда в неговия контекст — Fapricela е присъствало на срещата на 18 октомври 2000 г., отнасяща се до него информация е обменена през първото тримесечие на 2001 г., то приема да преустанови спор, който е водило с двама други членове на Клуб España, на срещата на 23 март 2001 г. и отново да участва в следващите срещи, което прави считано от срещата на 9 април 2001 г. — и тезата на Комисията, че е можело да става дума за средство за натиск, за да се договори увеличение на неговата квота, представлява по-приемливо обяснение на тези факти, отколкото обяснението, изтъкнато от жалбоподателя, като се има предвид действителното съдържание на срещата на 23 март 2001 г. (вж. точки 190—195 по-горе).

203    Следва също да се отхвърли доводът, представен при условията на евентуалност от жалбоподателя, че тази твърдяна воля за самостоятелна и конкурентна позиция на пазара е продължила поне един месец — нещо, което изглежда още по-неправдоподобно, но което, напротив, потвърждава тезата на Комисията, че това увеличение на продажбите е изразявало позиция на Fapricela, имаща за цел да се постигне предоговаряне на неговата квота.

 к) По доводите, отнасящи се до оказания натиск върху жалбоподателя, за да се присъедини към картела

204    Следва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателя, че той се присъединил към картела през април 2001 г. само под натиска на своите конкуренти.

205    Всъщност, от една страна, жалбоподателят не изтъква никакви доказателства в подкрепа на тезата си.

206    От друга страна и при всички положения, дори да се предположи, че то е изтъкнало доказателства в този смисъл, следва да се припомни, че видно от постоянната съдебна практика, колкото и да е силен, натискът, който едни предприятия упражняват, за да принудят други предприятия да участват в нарушение на правото на конкуренцията, не освобождава засегнатото предприятие от отговорността му за извършеното нарушение, не променя по никакъв начин тежестта на картела и не може да представлява смекчаващо обстоятелство при изчисляването на размера на глобите, тъй като засегнатото предприятие е могло да уведоми компетентните органи за евентуалния натиск и да подаде оплакване до тях (вж. решение от 19 май 2010 г., Chalkor/Комисия, T‑21/05, Сб., EU:T:2010:205, т. 72 и цитираната съдебна практика).

 л) Заключение относно обосноваността на третото основание

207    В заключение и въз основа на доказателствата, с които разполага, Общият съд счита, че Fapricela не се е разграничило от Клуб España между 18 октомври 2000 г. и 9 април 2001 г.

208    Установява се най-много, че по време на този период е имало несъгласие, ангажиращо Fapricela, което е било преодоляно на 23 март 2001 г., в резултат на което жалбоподателят е възобновил редовното си участие в последвалите срещи на Клуб España.

209    Самото обстоятелство обаче, че предприятието преминава през период на несъгласие или на криза в рамките на даден картел, не е достатъчно, за да обоснове наличието на разграничаване от негова страна по отношение на картела (вж. в този смисъл решения от 5 април 2006 г., Degussa/Комисия, T‑279/02, Rec, EU:T:2006:103, т. 127—137 и от 27 септември 2006 г., Archer Daniels Midland/Комисия, T‑329/01, Rec, EU:T:2006:268, т. 246—248).

210    Поради това доводите на Fapricela, че се е разграничило от Клуб España между 18 октомври 2000 г. и 9 април 2001 г., трябва да се отхвърлят.

211    Ето защо в резултат на това не може да се уважи и доводът на жалбоподателя във връзка с референтната година, която е трябвало да приеме Комисията по отношение на стойността на продажбите, подлежаща на отчитане при изчисляването на размера на глобата.

212    Освен това трябва да се приеме за установено, че обжалваното решение съдържа мотиви, които позволяват да се разберат причините, поради които Комисията отхвърля изтъкнатата от жалбоподателя теза относно твърдяното разграничаване от негова страна.

213    Във връзка с останалото следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика Комисията не е длъжна в обжалваното решение да проверява и да отговаря на всяко твърдение на страните, направено в административното производство, а в съответствие с разпоредбите на член 296 ДФЕС трябва да изложи по ясен и недвусмислен начин съображенията си, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 27 септември 2012 г., Koninklijke Wegenbouw Stevin/Комисия, T‑357/06, Сб., EU:T:2012:488, т. 32 и цитираната съдебна практика).

214    Поради това третото основание следва да се отхвърли изцяло.

 IV – По третата част на първото основание, отнасяща се до размера на пазара на продуктите, обхванати от споразумението, в което участва Fapricela в рамките на Клуб España

215    Fapricela по същество поддържа, че Комисията не успява да докаже участието му в Клуб España между 2 декември 1998 г. и 19 септември 2002 г., що се отнася до пазара на стоманени въжета, и оспорва изтъкнатите от нея доказателства във връзка със срещите на 23 март и 7 юни 2001 г.

 A – По допустимостта на третата част на първото основание, съгласно която не съществувало доказателство за участието на жалбоподателя в картела по отношение на стоманените въжета между, от една страна, 2 декември 1998 г. и 7 юни 2001 г. или, при условията на евентуалност, между 2 декември 1998 г. и 23 март 2001 г., и от друга страна, между 7 юни 2001 г. и 19 септември 2002 г.

216    Комисията по същество изтъква, че доводите на жалбоподателя относно неучастието му в иберийския картел за стоманените въжета са недопустими, защото са били представени едва с писмената реплика.

217    Следва да се отбележи, че от точка 15 от жалбата, която се намира в уводната част, и от точка 54 от жалбата, която се отнася до въпроса за участието или знанието на Fapricela за Клуб Европа, инцидентно проличава, че жалбоподателят иска да постави под въпрос и продуктите — предмет на иберийското споразумение по отношение на него.

218    Необходимо е да се подчертае, че тези доводи са изтъкнати и в рамките на второто основание, що се отнася до определянето на ставката за тежест на нарушението и до нарушаването на принципа на пропорционалност (точки 133 и 145 от жалбата).

219    Едва с оглед на по-структурирания отговор на Комисията по този въпрос жалбоподателят представя доводите си по такъв начин, че от тях проличава, че това е отделна част на първото основание (вж. точки 49—54 от писмената реплика).

220    Следва да се припомни, че несъмнено, съгласно постоянната съдебна практика по силата на член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако тези основания не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Все пак основание, което представлява допълнение към основание, което е изложено преди това пряко или имплицитно в исковата молба или жалбата и което е в тясна връзка с последното, трябва да се обяви за допустимо (решение от 28 април 2010 г., Gütermann и Zwicky/Комисия, T‑456/05 и T‑457/05, Сб., EU:T:2010:168, т. 199).

221    Освен това доводите, които по същество са в тясна връзка с изложеното в исковата молба или жалбата основание, не могат да се считат за нови основания и тяхното излагане е допустимо на стадия на писмената реплика или по време на съдебното заседание (вж. в този смисъл решение от 12 юни 1958 г., Compagnie des hauts fourneaux de Chasse/Върховен орган, 2/57, Rec, EU:C:1958:5).

222    Следва да се приеме, че в настоящия случай и като се има предвид жалбата, по-структурираните доводи, представени от Fapricela с неговата писмена реплика по въпроса за неучастието му в Клуб España, що се отнася до стоманените въжета, не представляват ново основание, а съответстват на понятието за допълване на съществуващо оплакване.

223    Следователно третата част на първото основание трябва да се обяви за допустима.

 Б – Припомняне на доказателствата, изтъкнати от Комисията в обжалваното решение

224    На първо място, Комисията се основава на обсъжданията, проведени по време на срещата на 23 март 2001 г. Тя отбелязва:

„[П]роведено е обсъждане между Tycsa и Emesa относно продажбите и цените на стоманените въжета, като се отбелязва, че Fapricela се е оплакало, че е трудно да се продават стоманени въжета в Испания. Подчертава се, че те са определили цената на 98 ескудо до юни и впоследствие на 102 ескудо (бележка под линия 785). Отделни ръкописни бележки, открити при Tycsa, подкрепят основните обсъждания (по-специално относно приключените поръчки, обем/цена, клиент по клиент в Португалия), проведени на тази среща (бележка под линия 786)“. [неофициален превод] (съображение 512 от обжалваното решение)

225    На второ място, видно от обжалваното решение, по време на срещата на 7 юни 2001 г., първата част от тази среща, която протича сутринта и на която присъства Fapricela, е посветена изцяло на предоговарянето на иберийския пазар на стоманените въжета (съображение 515 от обжалваното решение и приложение 4 към обжалваното решение; Комисията по-специално препраща към страници 19997 и 19998 (сведения, представени от Emesa) и към страници 30046 и 30047 (ръкописни бележки на Tycsa) от административната преписка).

226    На трето място, видно от съображения 484 и 491 от обжалваното решение и от приложение 4 към него, и по-специално от доказателствата, отнасящи се до срещите на 1 юни 1993 г., на 20 април 1995 г., през септември, октомври и ноември 1995 г., на 3 и на 9 септември 1996 г., на 22 януари и на 18 ноември 1997 г., в края на декември 1997 г. и на 28 януари 1998 г., още от началото предприятията, участващи в Клуб España, обменят информация и се договарят за подялбата на пазарните дялове и за определянето на цените относно стоманените въжета.

227    Накрая, на четвърто място, видно от приложение 4 към обжалваното решение, и по-специално от доказателствата, отнасящи се до срещите на 14 април и на 21 септември 1999 г., на 8 септември, на 18 октомври, на 15, 20 и 22 декември 2000 г., на 23 март, на 17 май, на 18 юни и на 6 юли 2001 г. и на 31 май 2002 г., както и от съображения 502, 504, 506, 508, 510, 512, 515—517 и 521 от обжалваното решение, през периода, в който Fapricela е участвало в Клуб España, преговорите и обменът на чувствителна информация относно стоманените въжета са продължили. По-конкретно от приложение 4 следва, че Fapricela е присъствало на срещата на 8 септември 2000 г., по време на която е определена минимална цена за стоманените въжета за 2001 г., и на срещата на 18 октомври 2000 г., по време на която са разпределени пазарните дялове за стоманените въжета.

 В – По обосноваността на третата част на първото основание

228    Първо, следва да се констатира, че Fapricela се ограничава да оспори изтъкнатите от Комисията доказателства по отношение само на две срещи, проведени съответно на 23 март и на 7 юни 2001 г.

229    То обаче не поставя под въпрос обжалваното решение, що се отнася до съдържанието на обсъжданията относно стоманените въжета, проведени на срещите на 14 април и на 21 септември 1999 г., на 8 септември, на 18 октомври, на 15, 20 и 22 декември 2000 г., на 17 май, на 18 юни и на 6 юли 2001 г. и на 31 май 2002 г.

230    Следва несъмнено да се отбележи, че в приложение 4 към обжалваното решение Комисията не посочва кои са били участниците в срещите, проведени на 14 април и на 21 септември 1999 г., на 15, 20 и 22 декември 2000 г. и на 31 май 2002 г., а само споменава, че на тези срещи е имало обсъждания, отнасящи се до стоманените въжета.

231    За сметка на това в обжалваното решение Комисията приема за установено участието на Fapricela в срещите на 8 септември и на 18 октомври 2000 г. (Fapricela освен това потвърждава в съдебното заседание, че е участвало в последната среща), на 17 май, на 18 юни и на 6 юли 2001 г. Освен това Комисията изтъква различни доказателства, споменати в приложение 4 към обжалваното решение, които установяват, че стоманените въжета са били предмет на обсъжданията на тези срещи.

232    Fapricela обаче не изтъква никакви доводи, които имат за цел да оспорят участието му в тези срещи или съдържанието на обсъжданията, проведени на тези срещи.

233    Второ, що се отнася до срещата на 23 март 2001 г., Fapricela повтаря доводите си, че не е участвало в нея и оспорва Socitrel да го е представлявало в тази връзка.

234    Макар впрочем нищо да не позволява да се приеме, че Socitrel е представлявало Fapricela на тази среща, все пак тези доводи трябва да се отхвърлят по причините, изложени в точки 194 и 195 по-горе.

235    По-нататък, от приложение 4 към обжалваното решение и от доказателствата, събрани от Комисията и посочени в това приложение, следва, че на срещата на 23 март 2001 г.:

„Страните обсъждат също, клиент по клиент, отправените или предстоящите оферти, включително за стоманените въжета […] Накрая са обсъдени доставките и цените на стоманените въжета на Fapricela, Emesa и Tycsa по отношение на конкретен клиент“. [неофициален превод]

236    Освен това в съображение 512 от обжалваното решение се пояснява следното:

„Проведено е обсъждане между Tycsa и Emesa относно продажбите и цените на стоманените въжета, като се отбелязва, че Fapricela се е оплакало, че е трудно да се продават стоманени въжета в Испания. Подчертава се, че те са определили цената на 98 ескудо до юни и впоследствие на 102 ескудо […] Отделни ръкописни бележки, открити при Tycsa, подкрепят основните обсъждания (по-специално относно приключените поръчки, обем/цена, клиент по клиент в Португалия), проведени на тази среща […]“. [неофициален превод]

237    В този смисъл, и противно на твърдяното от Fapricela, от тези сведения изобщо не може да се установи, че то не е участвало в картела по отношение на стоманените въжета, а може да се констатира, че е имало обмен на получена по-специално от Fapricela информация относно стоманените въжета, както свидетелстват за това два различни източника, а именно Tycsa и Emesa.

238    Трето, що се отнася до срещата на 7 юни 2001 г., следва най-напред да се припомни, че съдържанието на срещата е описано по следния начин в приложение 4 към обжалваното решение:

„Среща относно стоманените въжета сутринта и относно телта следобед. Обсъдени са квоти и цени за Aceralia, Tycsa и Fapricela („Acer, Tyc, Fabr“) и е разпределен един клиент за Tycsa, Fapricela, Aceralia и Trefilerías Quijano („Tyc, Fab, Acer, TQ“). Проведено е и обсъждане относно разпределянето на клиенти относно строителните работи.

Сутринта: трите участващи предприятия предоговарят своето споразумение за подялба на иберийския пазар на стоманени въжета. Квотата на Fapricela нараства (от 20 %, вж. 18.10.2000 г.) на 25 %, в ущърб на другите две групи (намаление (от 40 %, вж. 18.10.2000 г.) на 37,5 %). Подробно обсъждане на разпределянето на клиенти, включително съставянето на списък на основните производители на сглобяеми компоненти в Португалия и в Испания в зависимост от тяхното потребление на стоманени въжета (в низходящ ред), който определя настоящия доставчик или настоящите доставчици на тези производители (/потребители) с оглед разпределянето на тези клиенти между Tycsa, Emesa и Fapricela. Привеждане в действие на особена форма на разпределяне на клиенти за определени проекти, изискващи значителни количества стоманени въжета, поети от консорциум от различни предприятия (оригиналът е на испански език): UTES („Unión Temporal de Empresas“): първата оферта, направена от UTES, ще бъде спечелена от Fapricela, с определена фиксирана на тон цена, тъй като останалите ще предложат по-високи цени; втората оферта ще бъде разпределена изкуствено на Tycsa, третата — на Emesa и тази последователност впоследствие ще се повтаря. Посочва се също, че: „Proderac трябва да съобщи списъка на своите клиенти или с него няма да бъде споделена никаква информация“ (оригиналът е на испански език)“. [неофициален превод]

239    На първо място, следва да се приеме за установено, че Fapricela не оспорва, че е участвало в тази среща.

240    На второ място, събраните от Комисията доказателства (писмени доказателства, получени от GSW, Tycsa/Celsa, Emesa и Galycas) позволяват да се установи, че срещата се е отнасяла до стоманените въжета сутринта и до телта следобед, и че Fapricela е присъствало в частта от срещата, посветена на обсъждането за стоманените въжета.

241    На трето място, трябва да се приеме за установено, че в отговор на доводите на Комисията жалбоподателят само поддържа, че участието му в тази среща не е достатъчно, за да се докаже участието му в картела на този пазар преди тази дата и след тази дата.

242    Следва обаче да се приеме да установено, че Fapricela не отрича, че на тази среща е имало обмен на чувствителна информация, отнасяща се до него.

243    Четвърто, Комисията правилно изтъква, че през периода, в който Fapricela е участвало в Клуб España, споразуменията или съгласуваните практики и обмена на чувствителна информация относно стоманените въжета са продължили без прекъсване (тя препраща в това отношение към приложение 4 към обжалваното решение и по-специално към доказателствата, отнасящи се до срещите на 14 април и на 21 септември 1999 г., на 15, 20 и 22 декември 2000 г. и на 31 май 2002 г., както и към съображения 502, 504, 506, 508, 510, 512, 515—517, 521 и 530 от обжалваното решение).

244    Предвид гореизложеното, Общият съд счита, че съществува съвкупност от достатъчно точни и непротиворечиви доказателства, за да се установи, че в рамките на участието си в Клуб España Fapricela е взело участие, противно на твърденията му, и в цялото споразумение или съгласувана практика, включително що се отнася до стоманените въжета.

245    Поради това третата част на първото основание трябва да се отхвърли.

 V – По второто основание, изведено от нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на индивидуализиране на наказанията

 A – Припомняне на обжалваното решение

246    Съгласно съображение 949 от обжалваното решение:

„(949) […] За Socitrel, Proderac, Fapricela и Fundia — дружества, които са участвали само в Клуб [España] (който обхваща единствено Испания и Португалия), или, в случая на последното предприятие — в „координацията“ по отношение на Addtek, и за които е могло да се докаже знание за единственото и продължено нарушение едва на много късен етап от нарушението (съответно 17 май 2001 г. и 14 май 2001 г., вж. точка 12.2.2.4), Комисията отчита по-ограничения географски обхват, когато определя дела от стойността на продажбите. Положението е различно за останалите участници в Клуб [España] (Emesa/Galycas, Tycsa/Trefilerías Quijano), които са участвали по едно и също време на различни равнища на картела и/или за които е могло да се докаже знание за единственото и продължено нарушение на много по-ранен етап. Също така положението на участниците в Клуб Италия е било различно от това на Socitrel, на Proderac и на Fapricela, тъй като географският обхват на Клуб Италия до голяма степен съвпада с този на общоевропейските споразумения и следователно далеч надхвърля географския обхват на Клуб [España] (Испания и Португалия)“. [неофициален превод]

247    Съгласно съображение 953 от обжалваното решение:

„(953) Предвид специфичните обстоятелства на настоящия случай, като се отчитат горепосочените критерии във връзка с естеството на нарушението (вж. точка 19.1.3.1) и географският обхват (вж. точка 19.1.3.3), делът от стойността на продажбите, който следва да се вземе предвид, трябва да е 16 % за предприятието Fundia, 18 % за предприятията Socitrel, Fapricela и Proderac и 19 % за всички останали предприятия“. [неофициален превод]

248    Освен това съгласно съображения 987 и 988 от обжалваното решение:

„(987) Fapricela [… изтъква] и [своето] ограничено участие в картела и [се] позовава на [своето] участие в ограничен брой срещи и/или на прекъсвания в [своето] участие в срещите на картела през няколко периода. Fapricela също изтъква, че никога не е участвало в координационна дейност.

(988)      Комисията отбелязва, че Fapricela е участвало систематично и е допринесло за повече от тридесет срещи на Клуб [España] между 1998 г. и 2002 г., в които пълноценно е участвало в договорките за разпределяне на квоти и клиенти и в определянето на цени, и в които е обменило чувствителна търговска информация с другите участници в Клуб [España], както то признава. През 2001 г. Fapricela също изрично „обещава да прилага споразуменията, които са дали такива добри резултати“, показвайки своето удовлетворение от картела след разрешаването на един спор (вж. съображение 509). Следователно неговата роля не може да се квалифицира нито като „крайно ограничена“ по смисъла на Насоките от 2006 г., нито като пасивна или последователска по смисъла на Насоките от 1998 г., макар то изобщо да не действало в качеството на координатор. Накрая, както вече бе обяснено в съображение 527 и сл., и по-специално в съображение 530, твърдението на Fapricela, че е прекъснало участието си в картела през определени периоди, се опровергава от доказателствата“. [неофициален превод]

249    Накрая, що се отнася до крайно ограничената роля на Fapricela, от обжалваното решение следва:

„(1016)      […] Fapricela обявява, че поне в един случай е успяло да спечели клиент от Emesa, като е приложило по-ниска цена от Emesa. […] и Fapricela освен това посочват конфликти с другите членове на картела […].

[…]

(1018)      Комисията отбелязва най-напред, че повечето представени доказателства се състоят главно от данни, които са удостоверени само от дружеството, което ги представя. Във всеки случай спорадичните измами във връзка с определените цени и/или с разпределените клиенти не доказват сами по себе си, че даден участник не е привел в изпълнение тайните споразумения. Вътрешните конфликти, съперничествата и измамите са типични за всички картели, особено когато те са дългосрочни (вж. и съображения 604 и 680). Фактът, че дадено предприятие не е спазило някои споразумения, следователно не означава, че то не е приложило никое от тайните споразумения и е възприело напълно конкурентно поведение на пазара.

(1019) Прилагането на тайните споразумения се е осигурявало чрез контролна система (вж. точки 9.1.6, 9.2.1.7 и 9.2.2.5) и много чести картелни срещи между конкурентите, по време на които редовно е била обменяна поверителна информация, позволяваща на страните да сравняват цифровите си данни и да се споразумяват и/или да преразглеждат квоти, цени и разпределяне на клиенти. Установено е, че […] Fapricela […] подобно на всички останали адресати на настоящото решение, [е] участвал[о] редовно в срещи, по време на които са били обсъждани и контролирани цените, квотите и клиентите (вж. и точка 9, точка 14 и приложения 2, 3 и 4 към решението) […].

[…]

(1022) В заключение, очевидно е, че никоя от страните не е доказала, че фактически не е прилагала неправомерните споразумения, възприемайки конкурентно поведение на пазара, или поне че ясно и съществено е нарушила задълженията за прилагане на картела до степен, затрудняваща самото функциониране на картела. Следователно не може да се приеме наличието на никакво смекчаващо обстоятелство въз основа на неприлагането или на крайно ограничената роля.

(1023) Комисията обаче е готова да приеме, че участието на Proderac и Trame в нарушението е ограничено. Това се дължи на факта, че тези участници са имали второстепенна роля в картела, установили са по-ограничен брой контакти с други участници в картела и са участвали в нарушението само в ограничена степен“. [неофициален превод]

 Б – Предварителни съображения

250    Fapricela разглежда пространно в писменото си становище твърдения структурен недостатък, от който са засегнати Насоките от 2006 г., които по същество водят до по-тежко санкциониране на малките (еднопродуктови) предприятия, отколкото на големите (многопродуктови) предприятия.

251    Все пак, запитано в съдебното заседание относно смисъла на точка 57 от писмената реплика, Fapricela потвърждава, че то не е искало да оспори законосъобразността на Насоките от 2006 г., а само прилагането им от Комисията в настоящия случай.

252    Второто основание следователно се подразделя на две части, изведени, първата — от несъразмерността на глобата и от неотчитането на различни доказателства при определянето на ставката за тежест на нарушението и на приложения допълнителен размер с възпиращо действие, и втората — от нарушението на принципа на равно третиране.

 В – По първата част на второто основание, изведена от несъразмерния характер на глобата и от неотчитането на различни доказателства при определянето на ставката за тежест на нарушението и на приложения допълнителен размер с възпиращо действие

 1. Припомняне на принципите

253    Следва да се припомни, че съгласно Насоките от 2006 г.:

„13.      При определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район в ЕИП. По принцип тя ще отчита продажбите, извършени от предприятието през последната [финансова] година на неговото участие в нарушението.

[…]

19.      Основният размер на глобата ще се обвързва с д[ял от] стойността на продажбите, [зависещ] от степента на тежест[…] на нарушението, умножен[…] по броя на годините на нарушението.

20.      Оценката на тежестта се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на случая.

21.      Като общо правило делът [от] стойността на продажбите, вземан предвид, ще се определя на ниво до 30 % от стойността на продажбите.

22.      За да се прецени дали делът [от] стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, следва да бъде в долната част или горната част на тази скàла, Комисията ще отчита редица фактори, като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било [приведено в изпълнение] или не.

23.      Хоризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията. С оглед на следваната политика те ще бъдат наказвани с най-тежки глоби. Поради това делът [от] стойността на продажбите, който ще се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на скàлата“.

254    Съгласно постоянната съдебна практика при определянето на размера на глобите следва да се отчетат всички елементи, които могат да повлияят на преценката на тежестта на нарушенията, например по-специално ролята, изпълнявана от всяка от страните в нарушението, и рискът, който този вид нарушения представляват за целите на Съюза. Когато нарушението е извършено от няколко предприятия, следва да се разгледа относителната тежест на участието на всяко от тях (вж. решения от 8 юли 1999 г., Hercules Chemicals/Комисия, C‑51/92 P, Rec, EU:C:1999:357, т. 110 и цитираната съдебна практика, и Cimenteries CBR и др./Комисия, т. 90 по-горе, EU:T:2000:77, т. 4949 и цитираната съдебна практика).

255    Фактът, че дадено предприятие не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел или че е имало второстепенна роля в аспектите, в които е участвало, трябва да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на глобата (решения от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Rec, EU:C:1999:356, т. 90, Aalborg Portland и др./Комисия, т. 86 по-горе, EU:C:2004:6, т. 86 и Комисия/Verhuizingen Coppens, т. 135 по-горе, EU:C:2012:778, т. 45).

256    Следва също да се припомни, че при изчисляването на размера на глобите, налагани на участвалите в картел предприятия, диференцираният подход спрямо съответните предприятия е присъщ за упражняването на принадлежащите на Комисията правомощия в областта. Всъщност в рамките на своята свобода на преценка Комисията е длъжна да индивидуализира наказанието в зависимост от поведението и особеностите на тези предприятия, за да осигури във всеки отделен случай пълната ефикасност на нормите на правото на Съюза в областта на конкуренцията (вж. решения от 12 ноември 2009 г., SGL Carbon/Комисия, C‑564/08 P, EU:C:2009:703, т. 43 и цитираната съдебна практика, и от 5 декември 2013 г., Caffaro/Комисия, C‑447/11 P, EU:C:2013:797, т. 50 и цитираната съдебна практика).

257    Впрочем принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел. В контекста на изчисляване на глобите тежестта на нарушенията трябва да бъде установена в зависимост от множество фактори, като не трябва да се придава несъразмерно значение на нито един от факторите за преценка в сравнение с останалите. В този контекст принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано (вж. решения от 27 септември 2006 г., Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Rec, EU:T:2006:270, т. 226—228 и цитираната съдебна практика, и Gütermann и Zwicky/Комисия, т. 220 по-горе, EU:T:2010:168, т. 264 и цитираната съдебна практика).

 2. По обосноваността на първата част на второто основание

258    Fapricela изтъква няколко довода в подкрепа на първата част на второто си основание, изведено от несъразмерността на глобата и от неотчитането на различни доказателства при определянето на ставката за тежест на нарушението и на приложения допълнителен размер с възпиращо действие.

259    Първо, Fapricela поддържа, че е предприятието, чиято продължителност на участието в картела е най-кратка.

260    От една страна обаче, продължителността на нарушението не може да се бърка с неговата тежест (член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003) и от друга страна, следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, когато е определила продължителността на участието на жалбоподателя в Клуб España за периода от 2 декември 1998 г. до 19 септември 2002 г.

261    Второ, жалбоподателят изтъква, че участието му се е ограничило до Иберийския полуостров.

262    Следва обаче да се приеме, че Комисията правилно е взела предвид този елемент, като е отчела с оглед стойността на продажбите само стойността на продажбите, извършени от Fapricela на Иберийския полуостров (вж. точка 246 по-горе).

263    Трето, жалбоподателят твърди, че не е била отчетена незначителната му роля. Той също поддържа, че е играл само пасивна роля в рамките на картела, а не роля на движеща сила, за разлика от други иберийски предприятия като Tycsa и Emesa. В този смисъл той изобщо не е имал координационна функция, за разлика например от Tycsa, и е запазил конкурентно поведение на пазара.

264    Комисията обаче отхвърля тези твърдения на жалбоподателя в това отношение в съображения 988 и 1019—1022 от обжалваното решение и трябва да се приеме за установено, че в рамките на жалбата си Fapricela не доказва по никакъв начин, че тези преценки са неправилни.

265    Следователно тези доводи не могат да бъдат приети.

266    Четвърто, жалбоподателят твърди, че през 2001 г. е имал третия най-нисък оборот сред адресатите на обжалваното решение, а е получил седмата най-висока глоба.

267    Това обстоятелство обаче е без значение за размера на глобата, защото Комисията взема предвид не оборота на предприятието, а единствено стойността на продажбите на стоки на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район в ЕИП, за да определи основния размер на глобата.

268    Пето, Fapricela поддържа, че се е присъединило към Клуб España едва на по-късен етап.

269    Следва обаче да се констатира, че това обстоятелство е било взето предвид от Комисията при определянето на продължителността на нарушението, в което то е упрекнато.

270    Шесто, Fapricela счита, че не е бил отчетен фактът, че то е участвало в по-ограничен брой срещи, отколкото останалите членове на картела.

271    Тези доводи обаче в голяма степен съвпадат с доводите, отнасящи се до твърдяната незначителна роля, която играе Fapricela в рамките на Клуб España, доводи, които не могат да бъдат приети по посочените в точки 263—265 по-горе съображения.

272    Освен това следва да се приеме за установено, че Fapricela е участвало в повече от тридесет срещи в периода, през който е било част от Клуб España.

273    В това отношение няма значение фактът, че то не е присъствало на всички срещи на картела през периода на нарушението, за който му се търси отговорност, щом като е установено, че то е участвало в нарушението непрекъснато между 2 декември 1998 г. и 19 септември 2002 г.

274    Седмо, що се отнася до доводите на Fapricela, че то не е участвало в картела за стоманените въжета в определен период, те са посочени в третата част на първото основание, която трябва да се отхвърли по същество (точка 244 по-горе).

275    Осмо, що се отнася до доводите на жалбоподателя, че той не е участвал в срещата на 23 март 2001 г. и се е разграничил от картела между октомври 2000 г. и април 2001 г., следва да се припомни, че те трябва да се приемат за неоснователни (вж. точка 210 по-горе).

276    Девето, Fapricela изтъква непривеждането в действие на споразуменията, ценовата война, която се развилняла между членовете на картела, и наличието на изострено конкурентно положение на пазара, за което свидетелствали изключително свитите му маржове на печалба през периода на нарушението.

277    Тези доводи обаче не могат да бъдат приети.

278    Следва всъщност да се припомни, че тайните картели често се вписват по природа в обстановка на подозрение. Все пак наличието на такава обстановка не засяга непременно действителното отражение на картела (решение от 27 септември 2006 г., Roquette Frères/Комисия, T‑322/01, Rec, EU:T:2006:267, т. 172 и 174).

279    Комисията припомня в това отношение, че вътрешните конфликти, съперничествата и измамите са типични за всички картели, особено когато те са дългосрочни.

280    Трябва обаче да се приеме за установено, че жалбоподателят не представя дори косвено доказателство в подкрепа на твърденията си относно непривеждането в действие на споразуменията — или от членовете на Клуб España, или от него — и относно ценовата война, която се развилняла в рамките на Клуб España през периода на нарушението от 1998 г. до 2002 г., за който му се търси отговорност.

281    Доказателствата и по-конкретно съдържанието на проведените през този период обсъждания, както личи от обжалваното решение, по-специално от приложение 4 към него, свидетелстват, напротив, за непрекъснато подновявано сътрудничество, включващо Fapricela.

282    Освен това фактът, че членовете на картела понякога се разграничават от договорките, не означава че не са привели в изпълнение тайните споразумения. Всъщност предприятие, което въпреки съгласуването с конкурентите си провежда повече или по-малко независима политика на пазара, може просто да се опитва да използва картела в своя полза (решение от 14 май 1998 г., Cascades/Комисия, T‑308/94, Rec, EU:T:1998:90, т. 230).

283    Накрая, цифровите данни, изтъкнати от Fapricela в точка 147 от допълнената жалба относно маржовете му на печалба, изобщо не се подкрепят от заверени и убедителни счетоводни документи и при всички случаи не доказват, че то не е участвало в споразуменията, за които е упрекнато, или че не е привело в изпълнение последните.

284    Десето, Fapricela по същество изтъква, че никога не е участвало, нито е узнало за общоевропейското измерение на картела, което е от значение за тежестта на нарушението, за което му се търси отговорност.

285    Следва да се припомни, че трябва да се уважат първите две части на първото основание, след като не е установено, че жалбоподателят е знаел за Клуб Европа.

286    За да определи ставка от 18 % за тежест на нарушението, извършено по-специално от Fapricela, Proderac и Socitrel, Комисията обаче отчита именно късното запознаване с общоевропейското измерение на картела от тези три предприятия — членове на Клуб España.

287    Следователно трябва да се приеме за установено, че по този начин Комисията е допуснала грешка, що се отнася до Fapricela.

288    Същото важи и за допълнителния размер с възпиращо действие, чийто процент е определен в обжалваното решение във връзка със и на основание на мотивите, приети по отношение на ставката за тежест на нарушението (вж. съображение 962 от обжалваното решение).

 Г – По втората част на второто основание, изведена от нарушение на принципа на равно третиране

289    От една страна, жалбоподателят поддържа по същество, че принципът на равно третиране е бил нарушен, след като Комисията не му е предоставила намаление, сходно с това, което е предоставила на Arcelor и на Ori Martin по повод на приемането на второто решение за изменение.

290    От друга страна, Fapricela изтъква, че този принцип е бил нарушен и след като, първо, то е третирано аналогично на Socitrel и на Proderac, докато положението му се различава от това на тези две предприятия, второ, му е предоставено намаление от само 1 % на основание на тежестта в сравнение с предприятията — по-специално Emesa и Tycsa — за които е определена ставка от 19 % за тежест на нарушението, въпреки че всички предприятия от тази категория са извършили много по-тежко нарушение от извършеното от него, и трето, то е трябвало да бъде третирано по-леко от Fundia, което е участвало в споразумение относно много по-голям клиент — Addtek, отколкото клиентите, за които се отнася споразумението, в което е участвало самото то.

291    Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране изисква сходните положения да не се третират по различен начин, а различните положения да не се третират по еднакъв начин, освен ако такова отношение не е обективно оправдано (вж. решение от 3 май 2007 г., Advocaten voor de Wereld, C‑303/05, Сб., EU:C:2007:261, т. 56 и цитираната съдебна практика).

292    Що се отнася до първото оплакване, трябва да се приеме за установено, че причините, довели до приемането на второто решение за изменение — а именно отчитането, за прилагането на 10-процентния максимален праг, на оборота на дъщерното дружество, участващо в картела, вместо на оборота на групата — не могат да доведат до намаляване на размера на глобата, наложена на Fapricela, което всъщност не се намира в положение, сходно на това на Arcelor, на SLM или на Ori Martin, тъй като не е било придобито след края на периода на нарушението от друго предприятие.

293    То следователно не може да изтъква, че има нарушение на принципа на равно третиране при такива обстоятелства.

294    Колкото до второто оплакване, следва най-напред да се припомни, че в обжалваното решение (съображение 953) Комисията установява три категории за целите на определянето на степента на тежест, основавайки се на естеството на извършеното нарушение (съображения 939—945), общия пазарен дял (съображение 946) и географския обхват на картела (съображения 947—949):

–        категория от 16 %, която се отнася само до Fundia и която е обоснована от факта, че това предприятие е участвало само в „координацията“ за Addtek (съображение 939),

–        категория от 18 %, като този процент е обоснован въз основа на два критерия: участието само в Клуб España и късното запознаване с общоевропейското измерение на картела; Socitrel, Proderac и жалбоподателят фигурират в тази категория (съображение 949),

–        категория от 19 %, в която се намират всички останали предприятия, участвали в картела (съображение 953).

295    Първо, следва да се приеме, че положението на Fapricela не е сходно с това на Fundia, тъй като отговорността на последното е била приета по същество само поради „координацията“ на продажбите на един-единствен клиент, а именно Addtek, докато Fapricela е участвало в нарушение, характеризиращо се с подялба на пазара (определяне на квоти), разпределяне на клиенти и хоризонтално ценообразуване в рамките на иберийския пазар.

296    Второ, Emesa и Tycsa са участвали активно в Клуб Цюрих (от 1992 г. за едното и 1993 г. за другото) и в Клуб Европа, докато Fapricela не е участвало в нито един от тези клубове.

297    Несъмнено разликата между процентите в съответните категории, в които попадат Emesa и Tycsa, от една страна, и жалбоподателят, от друга страна, е малка, но следва да се припомни, че съгласно точка 21 от Насоките от 2006 г. делът от стойността на продажбите, вземан предвид, може да стига до 30 % и че съгласно точка 23 от тези насоки хоризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията и с оглед на политиката на конкуренцията те ще бъдат наказвани с най-тежки глоби. Поради това делът от стойността на продажбите, който ще се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на скàлата.

298    В настоящия случай впрочем трябва да се приеме за установено, че предвид естеството на нарушението, припомнено в съображение 939 от обжалваното решение (подялба на пазара/определяне на квоти, разпределяне на клиенти и хоризонтално ценообразуване), приетата от Комисията ставка за тежест за категорията, извършила нарушението, се намира в долната част на горния край на скàлата (от 15 до 30 %), което води до това, че разликата с друга категория, извършила нарушение, което също се характеризира с хоризонтални споразумения за фиксиране на цени, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, е малка.

299    Освен това следва също да се приеме, че направеното разграничение от Комисията между категорията, в която попадат по-специално Emesa и Tycsa, от една страна, и категорията, в която попадат Socitrel, Fapricela и Proderac, от друга страна, се основава на обективни фактори.

300    Жалбоподателят следователно не може да се позовава на нарушение на равното третиране само въз основа на тази малка разлика между двете ставки за тежест, приети от Комисията.

301    Трето, за Fapricela, Socitrel и Proderac се прилага 18 % ставка за тежест вместо 19 %, въз основа на участието им само в Клуб España и на късното им запознаване с общоевропейското измерение на картела.

302    Следва обаче да се припомни, че не е доказано, че Fapricela е знаело за общоевропейското измерение на картела (вж. по-горе първата и втората част на първото основание).

303    Следователно Комисията не е можела да включи Fapricela в същата категория като Socitrel и като Proderac.

304    Поради това втората част на второто основание следва да се уважи.

305    Трябва обаче да се отхвърлят в останалата им част доводите на жалбоподателя, че продължителността на участието на Socitrel в картела е била по-голяма от неговата, тъй като този фактор трябва да се вземе предвид при изчисляването на продължителността на нарушението, а не при преценката на неговата тежест.

306    Същото важи, що се отнася до броя срещи, в които е присъствало Socitrel, тъй като този фактор, също както за Fapricela, е без значение за непрекъснатия характер на нарушението, което те са извършили (вж. точка 273 по-горе).

 Д – Междинно заключение

307    В заключение, трябва да се уважи второто основание и следователно да се приеме, че определянето на основния размер на глобата е опорочено от грешка.

308    Поради това член 2 от обжалваното решение трябва да се отмени в частта му, в която с него се налага глоба на Fapricela.

[…]

 VI – По първото допълнително основание, изведено от нарушение на правото на защита на Fapricela, от нарушение на съществените процесуални правила и от липса на мотиви

 A – Припомняне на обжалваното решение

400    По повод на първото решение за изменение Комисията допълва съображение 935 от обжалваното решение, като включва в него таблица, съдържаща стойностите на приетите продажби за различните предприятия. Що се отнася до Fapricela, в точка 6 от тази таблица се посочва: „Fapricela: отговор от 16 юни 2009 г.: 2.12.1998 г.-19.9.2002 г.: [стойност на приетите продажби за Fapricela]“ [неофициален превод].

 Б – Съображения на Общия съд

401    Първо, доколкото това основание отчасти съвпада с основанието, изтъкнато в съдебното заседание, отнасящо се до несъобщаване на жалбоподателя на първото решение за изменение, което е довело до нарушение на правото на защита на жалбоподателя, следва да се препрати към съображенията на Общия съд, посочени в точки 79—82 от настоящото съдебно решение.

402    Второ, следва да се подчертае, че с първото решение за изменение Комисията поправя допуснатите фактически грешки в първоначалното решение, но не изменя размера на глобата, наложена на Fapricela.

403    Освен това поправката, която Комисията прави по отношение на това дружество, цели да уточни в обжалваното решение стойността на продажбите, както е била съобщена от Fapricela на Комисията в неговия отговор до Комисията от 16 юни 2009 г.

404    По-нататък, жалбоподателят признава в съдебното заседание, че основният размер на глобата наистина е бил изчислен от Комисията в първоначалното решение, като е бил взет предвид размерът на стойността на приетите продажби за Fapricela, който е включвал стойността на продажбите на стоманени въжета от Fapricela.

405    Следователно то не може да твърди, че не е можело да разбере, преди първото решение за изменение, че стойността на продажбите на стоманени въжета е включена в стойността на продажбите, която е взета предвид за изчисляването на размера на глобата.

406    Следователно оплакването, изведено от липсата на мотиви по този въпрос в първоначалното решение, трябва да се отхвърли.

407    Трето, в първото решение за изменение се съдържат мотиви, позволяващи да се разберат грешките, които Комисията е възнамерявала да поправи, и се посочват ясно внесените изменения в първоначалното решение. Следователно и оплакването, изведено от липсата на мотиви в първото решение за изменение, е лишено от всякакво основание по този въпрос.

408    Четвърто, ако се предположи, че с доводите си Fapricela има намерение да изтъкне, че не е било изслушано преди приемането на двете решения за изменение, което би съставлявало нарушение на правото му на защита в административното производство, трябва да се приеме за установено, на първо място, че жалбоподателят е бил изслушан преди приемането на първоначалното решение съгласно разпоредбите на Регламент № 1/2003, на второ място, че с първото решение за изменение се поправят само фактически грешки в първоначалното решение, на трето място, че жалбоподателят не посочва как фактът, че е бил изслушан относно данните, поправени от Комисията въз основа на сведенията, които самият той ѝ е съобщил в административното производство, би променил по какъвто и да е начин съдържанието на обжалваното решение или би му позволил да осигури по-добре своята защита (решение от 18 юни 2013 г., Fluorsid и Minmet/Комисия, T‑404/08, Сб., EU:T:2013:321, т. 110) и накрая, на четвърто място, че размерът на глобата, която е била наложена на Fapricela, не е бил изменен нито с първото, нито с второто решение за изменение.

409    Несъмнено, с второто решение за изменение се внасят промени в размера на глобата, наложена на две предприятия — Arcelor и Ori Martin.

410    Трябва да се посочи, че съображенията, довели до приемането на второто решение за изменение — а именно отчитането, за прилагането на 10-процентния максимален праг, на оборота на дъщерното дружество, участващо в картела, вместо на оборота на групата, изобщо не са свързани с Fapricela, чието положение напълно се различава.

411    То следователно не може да изтъква, че има нарушение на принципа на равно третиране при такива обстоятелства, нито може да предявява правото да бъде предварително изслушано.

412    По същите съображения следва да се отхвърлят и твърденията, отнасящи се до нарушението на принципа на състезателност или на принципа на добра администрация, тъй като измененията, внесени с второто решение за изменение, не се отнасят до него.

413    Пето, при всички положения жалбоподателят е имал възможност да измени своите основания и искания след приемането на всяко едно от двете решения за изменение, възможност, която двукратно е използвал, и поради това той не може да поддържа, че приемането на тези решения е довело до каквото и да е нарушение на неговото право на защита.

414    Следователно първото допълнително основание трябва да се отхвърли изцяло.

 VII – По искането за отмяна на член 3 от обжалваното решение

415    Жалбоподателят иска отмяна на член 3 от обжалваното решение.

416    Това искане обаче следва да се отхвърли, доколкото с член 3, първи параграф от обжалваното решение се цели да се разпореди на предприятията, които още не са преустановили нарушението, да го прекратят. Жалбоподателят обаче твърди, че е преустановил нарушението през септември 2002 г. Поради това към датата, на която е подал жалбата, жалбоподателят не е имал интерес от отмяната на тази разпоредба от обжалваното решение.

417    Член 3, втори параграф цели по-нататък да разпореди на предприятията адресати да не извършват повторно нарушение. От гореизложеното впрочем следва, че Fapricela е извършило нарушение и че поради това трябва да бъде осъдено, което обосновава да му бъде разпоредено да не извършва повторно нарушение.

418    Следователно искането му за отмяна на член 3 от обжалваното решение трябва да се отхвърли изцяло като частично недопустимо и частично неоснователно.

 VIII – По упражняването от Общия съд на правомощието му за пълен съдебен контрол

 A – Припомняне на изчисляването на размера на глобата от Комисията

419    Следва да се припомнят елементите на извършеното изчисление от Комисията за определяне на размера на глобата, наложена на Fapricela:

–        стойност на продажбите на стомана за предварително напрягане, включително под формата на тел и на стоманени въжета, осъществени през 2001 г. (а),

–        дял от стойността на продажбите (b): 18 %,

–        брой години (коефициент за продължителност) (c): 3,75,

–        процент, приложен за допълнителния размер (d): 18 %,

–        общ основен размер: [(a) x (b) x (c)] + [(a) x (d)],

–        увеличение поради отегчаващи обстоятелства: не,

–        намаление поради смекчаващи обстоятелства: не,

–        общ основен размер (непроменен),

–        прилагане на 10-процентния максимален праг от оборота: 8 874 000 EUR;

–        намаление въз основа на прилагането на режима на освобождаване от глоби или намаляване на техния размер: не,

–        намаление поради неспособност на предприятието за плащане на глобата, предвид особени социоикономически обстоятелства: не,

–        окончателен размер на глобата: 8 874 000 EUR.

 Б – Припомняне на принципите

420    Предвид правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено му, в приложение на член 261 ДФЕС, с член 31 от Регламент № 1/2003, Общият съд е овластен — извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт — да замества преценката на Комисията със своята и вследствие на това да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства и промени по-специално размера на наложената глоба, когато въпросът за този размер е предоставен на преценката му (вж. в този смисъл решения от 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сб., EU:C:2007:88, т. 61 и 62 и от 3 септември 2009 г., Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сб., EU:C:2009:505, т. 86 и цитираната съдебна практика).

421    Освен това съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определяне на размера на глобата трябва да се вземат предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението.

422    Съдът е постановил, че за определянето на размера на глобите трябва да се държи сметка за продължителността на нарушенията и за всички елементи от естество да се включат в преценката на тежестта им, каквито са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на съгласуваните практики, ползата, която са могли да извлекат от тези практики, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който този вид нарушения представляват за Съюза (вж. решение от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, Сб., EU:C:2011:815, т. 56 и цитираната съдебна практика).

423    Съдът посочва също, че трябва да се вземат предвид обективни елементи като съдържанието и продължителността на антиконкурентните действия, техния брой и интензитет, размера на засегнатия пазар и настъпилото влошаване на публичния икономически ред. При анализа трябва да се вземат предвид също относителната значимост и пазарният дял на носещите отговорност предприятия, както и евентуалното наличие на повторност (решение Chalkor/Комисия, т. 422 по-горе, EU:C:2011:815, т. 57).

424    В това отношение трябва да се отбележи, че по естеството си определянето на глобата от Общия съд не е точна аритметична задача. Освен това, когато упражнява пълен съдебен контрол, Общият съд не е обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от насоките ѝ, а трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай (вж. решение от 12 декември 2007 г., BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сб., EU:T:2007:380, т. 213 и цитираната съдебна практика).

 В – Съображения на Общия съд в настоящия случай

425    В настоящия случай от член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 личи, че при определяне на размера на глобата, предназначена да санкционира участието на Fapricela в нарушението, трябва да се вземат предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението, а от принципа на индивидуализиране на наказанията следва, че санкцията трябва да отчита положението на всеки нарушител по отношение на нарушението.

426    Нарушението, за което трябва да се търси отговорност от Fapricela, е неговото непрекъснато участие само в Клуб España, щом като не е доказано, че Fapricela е знаело за Клуб Европа (вж. първата и втората част на първото основание, точки 130 и 142 по-горе).

427    Колкото до продължителността на нарушението, извършено от Fapricela, тя се простира от 2 декември 1998 г. до 19 септември 2002 г., след като не е доказано, че Fapricela се е разграничило от Клуб España между 18 октомври 2000 г. и 9 април 2001 г. (вж. точка 207 по-горе).

428    Що се отнася до тежестта на нарушението, извършено от Fapricela, трябва най-напред да се припомни, че Комисията неправилно е приела, че Fapricela е било запознато, макар и късно, с общоевропейското измерение на картела (вж. точка 130 по-горе).

429    Следователно този критерий не може да се вземе предвид, за да се прецени обективната тежест на извършеното нарушение от Fapricela.

430    Поради това нарушението, извършено от Fapricela, има по-малка тежест, отколкото нарушението, извършено от Socitrel и Proderac, към които то е било приравнено от Комисията (съображение 953 от обжалваното решение).

431    Нарушението, извършено от Fapricela, обаче е по-тежко от нарушението, извършено от Fundia. Всъщност от обжалваното решение следва, че Fundia е участвало само в „координацията“ на продажбите на един-единствен клиент — Addtek (съображения 935 и 953 от обжалваното решение), докато от обжалваното решение личи, че Fapricela е участвало в „координация“ във връзка с различни други клиенти.

432    Колкото до стойността на продажбите, която следва да се отчете, трябва да се препрати към приетата от Комисията стойност в обжалваното решение, включваща стоманените въжета, щом като е установено, че Fapricela е участвало и в споразумението във връзка със стоманените въжета в Клуб España (вж. точка 244 по-горе). Комисията освен това правилно е взела предвид само продажбите, извършени от Fapricela в Испания и в Португалия (съображение 949 от обжалваното решение).

433    Общият съд счита, че не са налице никакви смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, нито други специални обстоятелства. Обстоятелството, че жалбоподателят е участвал само в Клуб España, всъщност вече е отразено във факта, че са били взети предвид само продажбите му в Испания и в Португалия.

434    Предвид изложеното дотук, следва да се приеме за установено, че размерът на глобата, на която подлежи Fapricela, не може да бъде по-нисък от 17 000 000 EUR.

435    Все пак въз основа на предвидения в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 10-процентен максимален праг размерът на глобата, наложена на Fapricela, не може да надвиши 8 874 000 EUR.

436    При тези обстоятелства Общият съд решава, че размерът на глобата, която следва да се наложи на Fapricela, трябва да се определи на 8 874 000 EUR, който представлява подходящ размер предвид естеството, продължителността и тежестта на нарушението, извършено от жалбоподателя.

 По съдебните разноски

437    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, ако страните са загубили съответно по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

438    С оглед на обстоятелствата по случая следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

1)      Отменя Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C(2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г., в частта, в която с него е прието, че Fapricela — Indústria de Trefilaria, SA е нарушило разпоредбите на член 101, параграф 1 ДФЕС, като е участвало, освен в нарушение на посочените разпоредби на иберийския пазар, в картел, обхващащ вътрешния пазар и впоследствие Европейското икономическо пространство (ЕИП), и му е наложена глоба от 8 874 000 EUR.

2)      Размерът на глобата, наложена на Fapricela — Indústria de Trefilaria, се определя на 8 874 000 EUR.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Всяка страна понася направените от нея разноски.

Frimodt Nielsen Dehousse Collins

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на15 юли 2015 година.

Подписи

* Език на производството: португалски.

1 – Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.