РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

8 февруари 2023 година(*)

„Енергопотребление — Трансевропейска енергийна инфраструктура — Регламент (ЕС) № 347/2013 — Делегиран регламент за изменение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес — Член 172, втора алинея ДФЕС — Отказ на държава членка да одобри проект за междусистемна електроенергийна връзка с оглед на предоставянето на статут на проект от общ интерес — Невключване от Комисията на проекта в изменения списък — Задължение за мотивиране — Принцип на добра администрация — Равно третиране — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност — Член 10 от Договора за Енергийната харта“

По дело T‑295/20

Aquind Ltd, установено в Уолсенд (Обединено кралство),

Aquind SAS, установено в Руан (Франция),

Aquind Energy Sàrl, установено в Люксембург (Люксембург),

представлявани от S. Goldberg, C. Davis, J. Bille, solicitors, и E. White, адвокат,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, представлявана от O. Beynet и B. De Meester,

ответник,

подпомагана от

Федерална република Германия, представлявана от J. Möller и S. Costanzo,

от

Кралство Испания, представлявано от M. Ruiz Sánchez,

и от

Френската република, представлявана от A.‑L. Desjonquères, A. Daniel, W. Zemamta и R. Bénard,

встъпили страни,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се по време на разискванията от: V. Tomljenović, председател, P. Škvařilová-Pelzl и I. Nõmm (докладчик), съдии,

секретар: I. Kurme, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 6 септември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите Aquind Ltd, Aquind SAS и Aquind Energy Sàrl искат отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2020/389 на Комисията от 31 октомври 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес (ОВ L 74, 2020 г., стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

 Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателите са организатори на проект за междусистемна електроенергийна връзка, свързваща електропреносните мрежи на Обединеното кралство и на Франция (наричан по-нататък „проектът за междусистемна връзка Aquind“).

3        Проектът за междусистемна връзка Aquind е включен в списъка на „проектите от общ интерес“ (наричани по-нататък „ПОИ“) на Европейския съюз с Делегиран регламент (ЕС) 2018/540 на Комисията от 23 ноември 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес (ОВ L 90, 2018 г., стр. 38) и поради това е счетен за основен проект в инфраструктурата, необходима за завършване на изграждането на вътрешния пазар на енергия. Статутът на ПОИ на Съюза позволява на организатора на проекти, първо, да се възползва от рационализирана, координирана и ускорена процедура за издаване на разрешения, второ, да подаде до компетентните национални регулаторни органи искане във връзка с инвестиции и за трансгранично разпределение на разходите, така че ефективно направените инвестиционни разходи да могат да бъдат възстановени от ползвателите на мрежите, и трето, да поиска финансиране по Механизма за свързване на Европа.

4        Списъкът, установен с Делегиран регламент 2018/540 е заменен от списъка, установен с обжалвания регламент. В новия списък, съдържащ се в приложението към обжалвания регламент, проектът за междусистемна връзка Aquind фигурира в таблицата с проектите, които вече не се считат за ПОИ на Съюза.

 Искания на страните

5        Жалбоподателят искат по същество от Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент в частта, в която междусистемната връзка Aquind отпада от списъка на Съюза на ПОИ,

–        при условията на евентуалност, да отмени обжалвания регламент изцяло,

–        да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

6        Комисията и Кралство Испания искат от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

7        Френската република иска от Общия съд да отхвърли жалбата.

8        Федерална република Германия иска от Общия съд да отхвърли жалбата поне в частта, която се отнася до член 10, параграф 1 от Договора за Енергийната харта, подписан в Лисабон на 17 декември 1994 г. (ОВ L 380, 1994 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 1, стр. 126), и да изясни въпроса относно неприложимостта на член 26 от същата харта към отношенията в рамките на Съюза.

 От правна страна

9        В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват седем основания, първо — нарушение на задължението за мотивиране, второ — нарушение на процедурните и материалноправните изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 115, 2013 г., стр. 39), и по-специално на член 5, параграф 8, трето — нарушение на член 10, параграф 1 от Договора за Енергийната харта, четвърто — нарушение на правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), пето — нарушение на принципа на равно третиране, шесто — нарушение на принципа на пропорционалност и седмо — нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

10      Общият съд счита за уместно да разгледа заедно четвъртото и петото основание, които са изведени съответно от нарушение на правото на добра администрация и на принципа на равно третиране, и на последно място да разгледа третото основание, което е изведено от нарушение на член 10, параграф 1 от Договора за Енергийната харта.

 По първото основание: нарушение на задължението за мотивиране

11      В рамките на първото основание жалбоподателите се позовават на нарушение на задължението за мотивиране. Основанието за отпадането на проекта за междусистемна връзка Aquind всъщност не било обяснено нито в обжалвания регламент, нито в изложението на свързаните мотиви, нито дори в работния документ на службите на Комисията, придружаващ обжалвания регламент.

12      Комисията, подкрепяна от Кралство Испания и Френската република, отхвърля това основание.

13      Съгласно съдебната практика, на първо място, изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати от акта, по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 150; вж. също решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 53 и цитираната съдебна практика, и решение от 10 юни 2020 г., Spliethoff’s Bevrachtingskantoor/Комисия, T‑564/15 RENV, непубликувано, EU:T:2020:252, т. 108). По-специално актът с неблагоприятни последици е достатъчно мотивиран, ако е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (решение от 18 октомври 2018 г., Terna/Комисия, T‑387/16, EU:T:2018:699, т. 53).

14      На следващо място, интересът, който могат да имат жалбоподателите от получаване на разяснения, трябва също да се вземе предвид при преценката на обхвата на задължението за мотивиране на съответните решения (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2019 г., Portigon/ЕСП, T‑365/16, EU:T:2019:824, т. 164). Всъщност задължението за мотивиране е следствие от принципа на зачитане на правото на защита. Така задължението за мотивиране на увреждащия акт има за цел, от една страна, да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали актът е обоснован, или евентуално има порок, който е основание за оспорване на валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразността на акта (решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 462).

15      Накрая, мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да разберат причините, поради които са постановени мерките, а на компетентния съд — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (решение от 13 юли 2011 г., General Technic-Otis и др./Комисия, T‑141/07, T‑142/07, T‑145/07 и T‑146/07, EU:T:2011:363, т. 302).

16      Първото основание следва да се разгледа именно с оглед на тези обстоятелства.

17      На първо място, важно е да се установи, от една страна, какви са съображенията, поради които Комисията не е включила в обжалвания регламент проекта за междусистемна връзка Aquind като ПОИ на Съюза, и от друга страна, къде са изложени тези мотиви.

18      Първо, съображенията от обжалвания регламент съдържат кратко резюме на съдържанието на Регламент № 347/2013, в които се споменава, че Комисията е оправомощена да определи списък на Съюза на ПОИ, като се припомня задължението за изготвяне на нов списък на всеки две години и се подчертава, че проектите, предложени за включване в списъка на Съюза на ПОИ, са били оценени от регионалните групи и че последните са потвърдили, че въпросните проекти отговарят на критериите, формулирани в член 4 от Регламент № 347/2013.

19      В обжалвания регламент най-общо се прави двойно позоваване на Договора за функционирането на ЕС и на Регламент № 347/2013.

20      В съображение 5 от обжалвания регламент се уточнява, че „[з]а регионалните проектосписъци […] бе постигнато съгласие на срещи на техническо равнище на регионалните групи“ и че „[с]лед становищата на [Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия („ACER“)], […] по отношение на последователното прилагане на критериите за оценка и на анализа на разходите и ползите в различните региони, органите за вземане на решения на регионалните групи приеха регионалните списъци на 4 октомври 2019 г.“. В това съображение също така се посочва, че „[в] съответствие с член 3, параграф 3, буква а) от Регламент […] № 347/2013, преди приемането на регионалните списъци всички предложени проекти бяха одобрени от държавите членки, с чиято територия са свързани проектите“.

21      В част A от приложение VII към Регламент № 347/2013 (изменена с обжалвания регламент), озаглавена „Принципи, прилагани при определянето на списъка на Съюза [на ПОИ]“, фигурира точка 3, озаглавена „Проекти, които вече не се считат за ПОИ […]“. В тази точка 3 Комисията посочва:

„Няколко проекта, включени в списъците на Съюза, определени с Регламент (ЕС) № 1391/2013 и Регламент (ЕС) 2016/89, вече не се считат за проекти от общ интерес по една или повече от следните причини:

–        проектът вече е въведен в експлоатация или предстои да бъде въведен в експлоатация […] и следователно не би се ползвал от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 347/2013;

–        съгласно новите данни, проектът не отговаря на общите критерии;

–        организаторът на проекта не го е представил повторно в процеса на подбор за този списък на Съюза [на ПОИ]; или

–        проектът е класиран по-ниско отколкото други кандидатури за ПОИ в процеса на подбор.

[…]“.

22      Жалбоподателите правилно подчертават, че сред изброените четири мотива, вторият — според който „съгласно новите данни, проектът не отговаря на общите критерии“ — е единственият, който би могъл евентуално да обоснове невключването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ.

23      Понятието „общи критерии“, съдържащо се във въпросния втори мотив, обаче е доста неясно. Не е лесно да се определи дали това понятие се ограничава до понятието, съдържащо се в член 4, параграф 1 от Регламент № 347/2013 — и следователно до изброените в тази разпоредба условия, на които трябва да отговарят ПОИ — или пък дали изразът „общи критерии“ се отнася, освен до условията в посочената по-горе разпоредба, и до всички условия, на които даден проект трябва да отговаря, за да бъде включен в списъка на Съюза на ПОИ.

24      Второ, важно е да се подчертае, че в писмените си изявления Комисията посочва, че мотивът, поради който тя не е включила в обжалвания регламент проекта за междусистемна връзка Aquind като ПОИ на Съюза, е свързан с отказа на Френската република да даде одобрението си за включването на посочения проект в списъка на Съюза на ПОИ. Тя уточнява, че Френската република е обосновала отказа си с наличието на риск от свръхкапацитет поради наличието на няколко проекта в един и същ регион и с факта, че проектът за междусистемна връзка Aquind е счетен като най-несигурния проект. Комисията обаче признава, че в обжалвания регламент изобщо не споменава отказа на Френската република, нито, a fortiori, причините, поради които последната е отказала да даде съгласието си.

25      Ето защо, на второ място, следва да се провери дали, въпреки че в обжалвания регламент изрично не е посочено основанието за отказ на Френската република, жалбоподателите са били в състояние да се запознаят с причините, поради които проектът им за междусистемна връзка Aquind не е бил включен в списъка на Съюза на ПОИ. Това предполага да се определи дали по смисъла на цитираната в точка 13 по-горе съдебна практика невключването на посочения проект е извършено в познат за жалбоподателите контекст, който би им позволил да разберат обхвата на предприетата по отношение на тях мярка, и дали може да се приеме, че в обжалвания регламент има имплицитно посочени мотиви.

26      Първо, жалбоподателите не могат да пренебрегнат правната рамка, в която е приет обжалваният регламент. За посочената правна рамка е от значение член 172, втора алинея ДФЕС, който предвижда, че насоките и ПОИ, които се отнасят до територията на дадена държава членка, изискват одобрението на последната. От значение за правната рамка е и член 3, параграф 3, втора алинея, буква а) от Регламент № 347/2013, който предвижда необходимостта от получаване на одобрение от страна на съответните държави членки на всяко отделно предложение за ПОИ, когато дадена група изготвя своя регионален списък, и член 3, параграф 4, първа алинея от Регламент № 347/2013, който по същество предвижда, че Комисията е оправомощена да приема делегирани актове, които определят списъка на Съюза на ПОИ, при условие че са одобрени от държавата членка, с чиято територия е свързан ПОИ.

27      Второ, що се отнася до фактическия контекст, в който е приет обжалваният регламент, следва да се припомни, че посоченият регламент е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 11 март 2020 г. Няколко обстоятелства обаче позволяват да се заключи, че преди публикуването жалбоподателите са се запознали с изразените от Френската република резерви по отношение на проекта за междусистемна връзка Aquind, както и, in fine, с отказа на горепосочената държава да даде одобрение на този проект.

28      Най-напред, в електронно писмо от 11 юли 2019 г., изпратено до жалбоподателите, Комисията ги уведомява, че по време на срещата на регионалната група на техническо равнище на 5 юли 2019 г. Френската република е изразила резерви по отношение на проекта за междусистемна връзка Aquind и че им предлага да се свържат със съответното министерство, за да получат повече подробности.

29      След това, на срещата на 5 декември 2019 г. на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент членът на Комисията, отговарящ за енергетиката, отговаря на въпрос, поставен от двама членове на Парламента, граждани на Обединеното кралство, относно мотивите за отпадането на проекта за междусистемна връзка Aquind от списъка на Съюза на ПОИ. Членът на Комисията, отговарящ за енергетиката, посочва, първо, че според Френската република четирите проекта за свързване на Обединеното кралство и Франция щели да доведат до свръхкапацитет, второ, че според тази държава членка проектът за междусистемна връзка Aquind се счита за най-несигурния проект и трето, че поради това същата държава членка е поискала въпросният проект да не бъде включен в новия списък на ПОИ. Членът на Комисията, отговарящ за енергетиката, уточнява, че държавите членки имат право да одобрят проектите, които се отнасят до тяхната територия, и че Комисията е длъжна да зачита това право.

30      В отговора им на писмен въпрос на Общия съд жалбоподателите признават, че са се запознали с отговора на члена на Комисията, отговарящ за енергетиката, в самия ден на срещата, а именно на 5 декември 2019 г.

31      Накрая, в отговор на друг писмен въпрос на Общия съд жалбоподателите посочват, че в отговор на писмото им от 24 октомври 2019 г. заместник генералният директор на генерална дирекция (ГД) „Енергетика“ на Комисията ги е уведомил с писмо от 20 февруари 2020 г., че Комисията не е оправомощена да включва проекти в списъка на Съюза на ПОИ след приемането на решенията от страна на регионалните групи, и посочва, че Френската република е отправила възражение срещу проекта за междусистемна връзка Aquind.

32      От всичко изложено по-горе следва, че жалбоподателите са се запознали с мотива, поради който Комисията не е включила проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ към обжалвания регламент, като този мотив се основа на факта, че Френската република не е одобрила посочения проект. Освен това те са могли да отбележат, че според тази държава членка съществува риск от свръхкапацитет поради наличието на няколко проекта и че проектът за междусистемна връзка Aquind е най-несигурен.

33      На трето място, следва да се разгледа доводът на жалбоподателите, че мотивите относно отказа на Френската република да одобри включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ и обясненията на тази държава членка относно риска от свръхкапацитет и относно факта, че въпросният проект е най-несигурен, са недостатъчни. Жалбоподателите твърдят по същество, че Комисията не би могла да се ограничи до излагането на такива мотиви, а е трябвало да изиска от съответната държава членка да обоснове в по-голяма степен своя отказ.

34      За да се определи дали мотивите, припомнени в точка 32 по-горе, са достатъчни, е необходимо предварително да се установи каква степен на мотивиране се изисква, когато е взето решение за включването или за невключването на даден проект за междусистемна връзка в списъка на Съюза на ПОИ.

35      Разглеждането на този въпрос предполага да се постави въпросът за разпределението и обхвата на съответните правомощия на държавите членки и на Комисията в рамките на процеса на приемане на списъците на Съюза на ПОИ. Всъщност жалбоподателите поддържат, че член 172, втора алинея ДФЕС не предоставя на държавите членки напълно дискреционно право на вето върху включването на ПОИ в списъка на Съюза и че в приложение на Регламент № 347/2013 Комисията разполага с дискреционно правомощие да приеме списъка на Съюза на ПОИ. От своя страна, Комисията твърди, че не може да включи проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ, тъй като счита, че не може да пренебрегне отказа за одобрение на дадена държава членка.

36      В това отношение следва да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само текстът и целите ѝ, но и контекстът ѝ, както и всички останали разпоредби от правото на Съюза (вж. решение от 8 юли 2019 г., Комисия/Белгия (Член 260, параграф 3 ДФЕС — Високоскоростни мрежи), C‑543/17, EU:C:2019:573, т. 49 и цитираната съдебна практика, и определение от 24 октомври 2019 г., Liaño Reig/ЕСП, T‑557/17, непубликувано, EU:T:2019:771, т. 59).

37      Що се отнася до текста на член 172, втора алинея ДФЕС, следва да се отбележи, че буквалният прочит на този член ясно подкрепя позицията на Комисията. Всъщност текстът на тази разпоредба по никакъв начин не може да се тълкува по няколко различни начина, така че неговото тълкуване не представлява трудност.

38      Предвид ясния текст на член 172, втора алинея ДФЕС следва да се приеме, че той предоставя дискреционно правомощие, а именно широко право на преценка, на съответната държава членка за даване на одобрение или за отказ за даване на одобрение за включването на даден проект в списъка на Съюза на ПОИ.

39      Това се потвърждава от телеологичното и контекстуалното тълкуване на член 172, втора алинея ДФЕС. Всъщност изборът на законодателя да се въведе право на вето за засегнатата държава членка, се обяснява с факта, че политиката на трансевропейските мрежи включва териториални аспекти и следователно в определена степен засяга устройството на територията, което е традиционно свързано със суверенитета на държавите членки (заключение на генерален адвокат Bot по дело Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑121/14, EU:C:2015:526, т. 157 и 158).

40      Впрочем това е и смисълът на разпоредбите на Регламент № 347/2013, припомнени в точка 26 по-горе. Следователно противно на поддържаното от жалбоподателите Комисията не е имала правомощието да пренебрегне отказа за одобрение.

41      Като се има предвид дискреционното правомощие на държавата членка, следва да се определи до каква степен отказът на държавата членка трябва да бъде мотивиран. В това отношение в член 3, параграф 3, втора алинея, буква а) от Регламент № 347/2013 и в точка 2, подточка 10 от приложение III към Регламент № 347/2013 се посочва, че когато дадена група изготвя своя регионален списък, съответната държава членка, която отказва да одобри даден проект, трябва да представи своята обосновка за отказа на посочената регионална група. В тези разпоредби се уточнява, че органът за вземане на решения на високо равнище на съответната регионална група може да разгледа посочените основания за отказ „по искане на друга държава членка“ от тази регионална група. По този начин и в продължение на член 172, втора алинея ДФЕС законодателят е изразил волята си, че въпросът, свързан с отказа да се одобри проект, което представлява пречка на този проект да бъде предоставен статут на ПОИ на Съюза, е от компетентността на съответните държави членки.

42      В случая в протокола от срещата на органите за вземане на технически решения и в протокола от срещата на органа за вземане на решения на високо равнище се посочва, че Френската република е мотивирала отказа си да одобри включването на междусистемната връзка Aquind в четвъртия списък на ПОИ и че нито една държава членка от съответната регионална група не е поискала разглеждането на тези мотиви.

43      Следователно Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране, като е посочила отказа на Френската република да даде одобрение за включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ. Освен това тя не може да бъде упрекната, че не е поискала от Френската република обяснения относно подробните мотиви за посочения отказ. В това отношение член 3, параграф 3, втора алинея, буква а) от Регламент № 347/2013 и точка 2, подточка 10 от приложение III към посочения регламент не ѝ позволяват да окаже въздействие по какъвто и да било начин на изложените от Френската република мотиви. Следва да се добави, че жалбоподателите не са се позовали на незаконосъобразността на тези разпоредби, така че не могат да упрекват Комисията, че е нарушила задължението си за мотивиране, особено след като се е съобразила с тях (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 26 септември 2014 г., Raffinerie Heide/Комисия, T‑631/13, непубликувано, EU:T:2014:830, т. 41—44, и заключението на генерален адвокат Mengozzi по дела DK Recycling und Roheisen/Комисия, Arctic Paper Mochenwangen/Комисия, Raffinerie Heide/Комисия и Romonta/Комисия, C‑540/14 P, C‑551/14 P, C‑564/14 P и C‑565/14 P, EU:C:2016:147, т. 90 и 91).

44      В този контекст член 3, параграф 1 от Регламент № 347/2013, който предвижда, че „[п]равомощията за вземане на решения в рамките на групите се предоставят на държавите членки и на Комисията, които, за тази цел, се посочват като органа за вземане на решения в рамките на [съответните регионални] групи“, както и член 3, параграф 4 и член 16 от Регламент № 347/2013, с които Комисията се оправомощава да приеме обжалвания регламент, не могат да се тълкуват в смисъл, че Комисията би била отговорна за евентуална незаконосъобразност, допусната от държава членка, когато тя откаже да одобри даден проект, и че по този начин Комисията е отговорна за евентуално нарушение на задължението за мотивиране, извършено от посочената държава членка. Всъщност подобен подход би бил в противоречие с правилата, които уреждат разпределението на правомощията между държавите членки и Комисията, така както това е предвидено в член 172 ДФЕС и припомнено в Регламент № 347/2013.

45      Ето защо следва да се заключи, че Комисията е посочила надлежно мотиви в обжалвания регламент и по този начин първото основание трябва да се отхвърли.

 По второто основание: нарушение на процесуалните и материалноправни изисквания, предвидени в Регламент № 347/2013, и по-специално в член 5, параграф 8 от него

46      В рамките на второто основание жалбоподателите изтъкват, че са нарушени процесуални и материалноправни норми. Това основание съдържа по същество пет твърдения за нарушения.

47      Комисията, подкрепяна в този смисъл от Кралство Испания и Френската република, оспорва тези твърдения за нарушения и основанието в неговата цялост.

48      В рамките на първото твърдение за нарушение жалбоподателите поддържат, че в качеството си на орган, отговорен за приемането на обжалвания регламент, Комисията е трябвало да следи списъкът на Съюза на ПОИ да бъде съставен в съответствие с всички релевантни правни изисквания. Според тях обаче Комисията е нарушила член 3, параграф 3 от Регламент № 347/2013, тъй като по редица причини процедурата, определена в точка 2 от приложение III към същия регламент, не е била спазена.

49      Първо, жалбоподателите се позовават на факта, че ACER е посочила, че поради редица пропуски в предоставената ѝ информация тя не е била в състояние да изготви становище относно последователното прилагане на критериите и на анализа на разходите и ползите в различните региони. Жалбоподателите обаче не посочват по какъв начин изразените в становището на ACER съображения действително оказват отражение върху законосъобразността на обжалвания регламент по отношение на проекта за междусистемна връзка Aquind.

50      Всъщност Комисията не е могла да включи проекта за междусистемна връзка Aquind в новия списък на Съюза на ПОИ, с мотива че Френската република не е дала одобрението си, тъй като тази държава членка е приела, че съществува риск от свръхкапацитет и че проектът за междусистемна връзка Aquind е счетен като най-несигурен. Следователно въпросът за последователното прилагане на критериите и на анализа на разходите и ползите в различните региони не е имал никакво значение за решението посоченият проект да не бъде включен в списъка на Съюза на ПОИ.

51      Второ, доводът на жалбоподателите, че органът за вземане на решения на високо равнище на съответната регионална група и Комисията са нарушили изискванията на точка 2, подточка 13 от приложение III към Регламент № 347/2013, с мотива че те не са взели предвид становището на ACER относно последователното прилагане на критериите за оценка и на анализа на разходите и ползите в различните региони, не е нито ясен, нито подкрепен с доказателства.

52      На първо място, най-общо в съображение 5 от обжалвания регламент се посочва, че при приемането на окончателния регионален списък органът за вземане на решения на високо равнище на съответната регионална група действително е взел предвид становището на ACER. На следващо място, становището на ACER съдържа точка A.4.1.3, специално посветена на проекта за междусистемна връзка Aquind, в която са изтъкнати различията между регулаторните органи на Френската република и на Обединеното кралство и мотивите, поради които френският регулаторен орган, а именно Комисията за енергийно регулиране (CRE), не допуска включването на посочения проект в окончателния регионален списък. На последно място, при всички положения е важно да се припомни, че Френската република е отказала да одобри посочения проект поради причини, свързани с риска от свръхкапацитет, както и с факта, че проектът за междусистемна връзка Aquind е счетен за най-несигурен, че органът за вземане на решения на високо равнище на съответната регионална група и Комисията са били обвързани с този отказ и че при тези обстоятелства те не биха могли да бъдат упрекнати, че не са взели предвид становището на ACER.

53      Трето, жалбоподателите упрекват Комисията, че не е гарантирала междурегионалната последователност в съответствие с член 3, параграф 5, буква б) от Регламент № 347/2013, като по същество твърди, че значителен брой проекти, които са с много малък напредък или са били редовно препрограмирани, са били включени в списъка на Съюза на ПОИ, и че следователно твърдението, че проектът за междусистемна връзка Aquind е бил най-несигурен, не представлява пречка за неговата допустимост като ПОИ на Съюза.

54      Този довод не би могъл да се приеме. Жалбоподателите само повтарят съдържанието на становището на ACER по този въпрос, но не доказват, че това би могло да постави под въпрос законосъобразността на обжалвания регламент по отношение на проекта за междусистемна връзка Aquind.

55      Всъщност следва да се подчертае, че Комисията е била длъжна да вземе предвид отказа на Френската република да одобри включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ и че тя не е можела да постави под въпрос мотивите, съгласно които посоченият проект е бил най-несигурен. В това отношение следва да се припомни, че в член 3, параграф 3, втора алинея, буква а) от Регламент № 347/2013 се предвижда, че „[к]огато дадена група изготвя своя регионален списък, за всяко отделно предложение за проект от общ интерес е необходимо одобрението на държавите членки, с чиято територия е свързан проектът“, и че „ако дадена държава членка реши да не дава своето одобрение, тя представя своята обосновка на съответната [регионална] група“. В точка 2, подточка 10 от приложение III към същия регламент се уточнява, че при поискване от страна на държава членка на тази регионална група органът за вземане на решение на посочената група трябва да разгледа посочените мотиви. Следователно Комисията не е била оправомощена да поиска да се разгледат изложените от Френската република мотиви, така че тя не е допуснала грешка в това отношение. В конкретния случай нито една държава членка не е поискала от Френската република да обясни мотивите за отказа си.

56      Дори да се предположи, както поддържат жалбоподателите, че направената от Френската република констатация, че проектът за междусистемна връзка Aquind е най-несигурен, произтича от грешка в преценката, Комисията не е разполагала с компетентност да я поправи, нито пък Общият съд е компетентен сам да разгледа този въпрос. В това отношение следва да се уточни, че в съдебно заседание и без това да бъде оспорено от жалбоподателите, Френската република посочва, че нейният отказ да одобри включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ, е оспорен пред Tribunal administratif de Paris (Административен съд Париж, Франция).

57      В рамките на второто твърдение за нарушение жалбоподателите упрекват регионалната група, че е нарушила член 3, параграф 2 от Регламент № 347/2013, тъй като не е приела вътрешен правилник.

58      В член 3, параграф 2 от Регламент № 347/2013 се предвижда, че всяка регионална група приема свой правилник, като взема предвид разпоредбите, предвидени в приложение III. От приложените към преписката от самите жалбоподатели материали обаче е видно, че Правилникът за вътрешния ред е приет под формата на мандат от няколко регионални групи за газ и електроенергия, сред които е тази за „Морска електроенергийна мрежа в северните морета“, а именно приоритетният коридор и приоритетната област, както и географското покритие, в което се вписва проектът за междусистемна връзка Aquind. Самите жалбоподатели посочват, че са могли да се запознаят с вътрешния правилник чрез портала на Съюза на ПОИ и са могли да го изтеглят.

59      Обстоятелството, че във вътрешния правилник е посочено, че е „проект“, е без значение в това отношение. Всъщност, както признават самите жалбоподатели в писмените си изявления, те са напълно наясно с факта, че въпреки това посочване става въпрос за окончателната редакция на вътрешния правилник, което впрочем се потвърждава от факта, че в наименованието на електронния файл е включена думата „окончателен“. При тези обстоятелства те не биха могли само неясно и необосновано да твърдят, че регионалната група за „Морска електроенергийна мрежа в северните морета“ не е приела вътрешен правилник и следователно че процесът не е бил прозрачен и не са им били предоставени минимални гаранции.

60      Третото твърдение за нарушение се основава на факта, че забавянията при въвеждането в експлоатация на проекта за междусистемна връзка Aquind не могат да представляват мотив, обосноваващ невключването на този проект в списъка на Съюза на ПОИ. Жалбоподателите поддържат, че регионалната група, която вече е разгледала този въпрос, не е установила свързан с посочените закъснения проблем и освен това не ги е приканила да изложат обосновката си по този въпрос.

61      Това твърдение за нарушение не е релевантно. Всъщност Френската република в рамките на органа за вземане на решения на високо равнище на регионалната група за „Морска електроенергийна мрежа в северните морета“ не е посочила като мотиви за отказа си да даде одобрение на проекта за междусистемна връзка Aquind забавянията при въвеждането в експлоатация на посочения проект.

62      Безспорно от становището от 25 септември 2019 г. на ACER е видно, че CRE отбелязва наличието на забавяне при въвеждането в експлоатация на проекта за междусистемна връзка Aquind и че това е един от мотивите, поради които CRE се противопоставя на включването на посочения проект в списъка на Съюза на ПОИ. Както обаче правилно изтъква Комисията, позицията на национален регулаторен орган не може да се тълкува като позицията на държава членка в рамките на органа за вземане на решения на високо равнище на съответната регионална група. Впрочем от нито един документ не следва, че Френската република е приела мотивите, изтъкнати от посочения национален регулаторен орган.

63      Поради тази причина е ирелевантен и доводът на жалбоподателите, че по време на срещата на 28 май 2019 г. на регионалната група за „Морска електроенергийна мрежа в северните морета“ не са били изразени становища относно закъснението при въвеждането в експлоатация на проекта за междусистемна връзка Aquind и че жалбоподателите не са били приканени да изложат основанията си във връзка с това.

64      Що се отнася до четвъртото твърдение за нарушение, изведено от несъответствията и неточностите, съдържащи се в проучването Artelys относно анализа на разходите и ползите, то също като третото твърдение за нарушение е ирелевантно.

65      Всъщност основанието, поради което Комисията не е включила проекта за междусистемна връзка Aquind в обжалвания регламент, се основава на възраженията от страна на Френската република във връзка с посочения проект, като тези възражения се основават на съображения, които нямат връзка с проучването Artelys. В това отношение от точка A.4.1.3 от становището от 25 септември 2019 г. на ACER следва, че не Френската република, а CRE по-специално се е позовала на това проучване, за да обоснове възраженията си срещу проекта за междусистемна връзка Aquind.

66      В рамките на петото твърдение за нарушение жалбоподателите твърдят, че проектът Aquind може да отпадне от списъка на Съюза на ПОИ само в предвидения в член 5, параграф 8 от Регламент № 347/2013 случай. Те изтъкват, че член 3, параграф 3, буква а) от Регламент № 347/2013 задължава държавата членка, която откаже да одобри отделно предложение за ПОИ, да представи „обосновка“ за този отказ, така че решението ѝ не може да бъде напълно произволно. Те обаче констатират, че Френската република не е мотивирала отказа си да одобри проекта за междусистемна връзка Aquind и че по този начин Комисията, изглежда, е приела, че отпадането на проекта е възможно на основание, различно от предвиденото в член 5, параграф 8 от Регламент № 347/2013, а именно че проектът вече не се подкрепя от държавата членка, на чиято територия той трябва да бъде експлоатиран.

67      Първо, член 5, параграф 8 от Регламент № 347/2013 се отнася само до случаите, в които вече включен в списъка на Съюза на ПОИ проект е отпаднал от него, а именно когато включването му в списъка се е основавало на невярна информация, която е била определяща при това включване, или проектът не съответства на правото на Съюза. Следователно тази разпоредба не се отнася до включването на проекти в новия списък на всеки две години.

68      В това отношение е важно да се подчертае, че проектът за междусистемна връзка Aquind не е бил „отпаднал“ от списъка на Съюза на ПОИ, а не е бил включен в новия списък след приключване на процеса за съставяне на този списък. Следователно член 5, параграф 8 от Регламент № 347/2013 е ирелевантен в настоящия случай.

69      Този извод се потвърждава от съображение 24 от Регламент № 347/2013. В него недвусмислено се посочва, че на всеки две години се изготвя „нов“ списък на Съюза на ПОИ, че съществуващите ПОИ, които е необходимо да бъдат включени в новия списък на Съюза на ПОИ, следва да подлежат на същата процедура за подбор с оглед на изготвянето на списъци на Съюза на ПОИ, както и че тези, които вече не отговарят на релевантните критерии и изисквания, определени в посочения регламент, не би трябвало да фигурират в новия списък на Съюза на ПОИ. Следователно проектите, които вече са били включени в предходния списък на Съюза на ПОИ, не се ползват от никакво предимство спрямо новите проекти. Регламент № 347/2013 се ограничава до използването на прагматична обосновка, тъй като в съображение 24 от него се посочва, че за да се ограничи в максимална степен произтичащата от това административна тежест за старите проекти, следва във възможно най-голяма степен да се използва по-рано получената информация и да се вземат под внимание годишните доклади на организаторите на старите проекти.

70      Второ, жалбоподателите безрезултатно се позовават на член 3, параграф 3, втора алинея, буква а) от Регламент № 347/2013, като твърдят, че упражняването на правото на вето от страна на държавата членка във връзка с включването на проект в списъка на Съюза на ПОИ е ограничено само до първото включване на посочения проект в този списък.

71      Всъщност в член 3, параграф 3, втора алинея, буква а) от Регламент № 347/2013 се предвижда, че „[к]огато дадена група изготвя своя регионален списък, за всяко отделно предложение за [ПОИ] е необходимо одобрението на държавите членки, с чиято територия е свързан проектът“, и че „ако дадена държава членка реши да не дава своето одобрение, тя представя своята обосновка на съответната [регионална] група“. В точка 2, подточка 10 от приложение III към същия регламент се уточнява, че при поискване от страна на държава членка на тази група органът за вземане на решения на съответната регионална група трябва да разгледа посочените мотиви.

72      С тези разпоредби на Регламент № 347/2013 не се прави разлика в зависимост от това дали за първи път се иска включването на даден проект, или той вече е бил включен в предходния списък. Следователно посочените разпоредби се прилагат при всяко изготвяне на нов списък и по този начин се отнасят до всеки проект, срещу който дадена държава членка би възразила.

73      Фактът, че дадена държава членка трябва да представи основанията си за отказ за одобряване на проект и че органът за вземане на решения на високо равнище на съответната регионална група трябва да ги разгледа по искане на друга държава членка от посочената група, все пак не означава, че правото на вето на държавата членка може да се упражни само въз основа на критерий, предвиден в Регламент № 347/2013. Всъщност, от една страна, в приложение на член 172, втора алинея ДФЕС държавата членка разполага с дискреционно правомощие, за да откаже да одобри включването на даден проект в списъка на Съюза на ПОИ. В този смисъл, от друга страна, нито от член 3, параграф 3, втора алинея, буква а) от Регламент № 347/2013, нито от други разпоредби от същия регламент следва, че „обосновката“, въз основа на която държавата членка може да откаже да даде одобрение, е ограничена до случаите, в които по-конкретно е установена липса по-специално на съответствие с Регламент № 347/2013 или най-общо с правото на Съюза.

74      Освен това, противно на поддържаното от жалбоподателите, не е налице нарушение на член 3, параграф 3, втора алинея, буква а) от Регламент № 347/2013, тъй като в случая Комисията правилно е констатирала, че Френската република е изложила основания за отказа си да одобри включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ. Всъщност в съответните протоколи от срещата на органите за вземане на технически решения и от срещата на органа за вземане на решения на високо равнище на съответната регионална група се посочва, че Френската република е приела, че четирите проекта за междусистемна връзка между Франция и Обединеното кралство биха довели до свръхкапацитет и че проектът за междусистемна връзка Aquind е най-несигурният измежду тях.

75      От всичко изложено по-горе следва, че второто основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото и петото основание: съответно нарушение на правото на добра администрация и нарушение на принципа на равно третиране

76      Четвъртото и петото основание са изведени съответно от нарушение на правото на добра администрация и от нарушение на принципа на равно третиране. Жалбоподателите твърдят, че Комисията е оправомощена да изменя списъка на Съюза на ПОИ и следователно има право и задължение да следи за спазването на принципите на добра администрация и на равно третиране, както и на другите общи принципи на правото на Съюза. Те подчертават, че не са имали възможност да бъдат изслушани на срещата на органа за вземане на технически решения или на срещата на органа за вземане на решения на високо равнище. Те изтъкват също, че като член на всички „органи за вземане на решения“ Комисията трябва да приеме списъка на Съюза на ПОИ по силата на делегирането на законодателни правомощия и че тя следователно може да изменя предложените от органите регионални списъци.

77      Комисията, подкрепяна от Кралство Испания и Френската република, отхвърля четвъртото и петото основание.

78      На първо място, следва да се припомни, че правото на добра администрация е сред гаранциите, предоставени от правния ред на Съюза в хода на административните производства, и е закрепено в член 41 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2017 г., Alfamicro/Комисия, T‑831/14, непубликувано, EU:T:2017:804, т. 165 и цитираната съдебна практика). В член 41, параграф 1 от Хартата се предвижда, че „[в]секи има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“. Член 41, параграф 2 от Хартата гласи, че правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

79      Освен това Комисията е длъжна да спазва принципа на равно третиране или на недопускане на дискриминация, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 15 април 2010 г., Gualtieri/Комисия, C‑485/08 P, EU:C:2010:188, т. 70). Спазването на принципа на равно третиране обаче трябва да съобразено с принципа на законност (решение от 17 януари 2013 г., Gollnisch/Парламент, T‑346/11 и T‑347/11, EU:T:2013:23, т. 109).

80      На второ място, разглеждането на четвъртото и петото основание предполага да се определи какви функции се възлагат с Регламент № 347/2013 на всеки от участниците в процедурата за включване на предложенията за проекти в списъка на Съюза на ПОИ, както и протичането на посочената процедура.

81      Първо, както се предвижда в член 3, параграф 3 от Регламент № 347/2013, съответната регионална група изготвя регионален списък на предложените ПОИ. В това отношение следва да се припомни, че въпросната група се състои от представители на държавите членки, на националните регулаторни органи, на операторите на преносни системи, както и от представители на Комисията, на ACER и на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (вж. точка 1, подточка 1 от приложение III към Регламент № 347/2013).

82      Организаторите на проекти, потенциално отговарящи на изискванията за подбор като ПОИ, за които целта е да придобият статут на проекти от общ интерес, подават заявление за избиране като ПОИ до групата (вж. точка 2, подточка 1 от приложение III към Регламент № 347/2013). За предложените проекти, като проекта за междусистемна електроенергийна връзка, националните регулаторни органи и ако е необходимо — ACER, проверяват последователното прилагане на критериите и на методиката на анализа на разходите и ползите и оценяват трансграничното им значение, като представят оценката си на групата (вж. точка 2, подточка 7 от приложение III към Регламент № 347/2013).

83      Следва по същество да се припомни, че правната уредба предвижда, че когато се изготвя регионален списък на Съюза на предложените ПОИ, съответната регионална група трябва да вземе предвид факта, че всяко отделно предложение за ПОИ изисква одобрението на държавите членки, с чиято територия е свързан проектът. Държава членка, която реши да не даде своето одобрение, трябва да представи своята обосновка за този отказ на съответната група (вж. член 3, параграф 3, втора алинея, буква a) от Регламент № 347/2013). В този контекст е предвидено, че при поискване от страна на държава членка на групата органът за вземане на решения на високо равнище на посочената група трябва да разгледа представените от държавата членка обосновани причини, поради които тя не одобрява проект от общ интерес, отнасящ се до нейната територия (вж. точка 2, подточка 10 от приложение III към Регламент № 347/2013).

84      Изготвеният от групата проект на регионални списъци с предложените проекти се предава на ACER. ACER оценява посочения проект на списъци и приема становище по-специално относно последователното прилагане на критериите и анализа на разходите и ползите във всички региони (вж. член 3, параграф 3, алинея втора, буква a) и точка 2, подточка 12 от приложение III към Регламент № 347/2013).

85      След становището на ACER органът за вземане на решения на високо равнище на съответната регионална група „приема“ окончателния регионален списък на Съюза на предложените ПОИ, като се основава на предложението на групата и взема предвид становището на ACER и оценката на компетентните национални регулаторни органи. Посоченият орган представя на Комисията окончателния регионален списък.

86      По силата на делегирането на правомощия Комисията е оправомощена да приема делегирани актове, които определят списъка на Съюза на ПОИ. В съображение 23 от Регламент № 347/2013 обаче се посочва, че делегирането на Комисията на правомощието да приема и преразглежда този списък в съответствие с член 290 ДФЕС, се извършва „като в същото време се зачита правото на държавите членки да одобряват [ПОИ на Съюза], свързани с тяхната територия“. В този смисъл в член 3, параграф 4, първа алинея от този регламент се припомня, че правомощието за приемане на акт, който определя списъка на Съюза на ПОИ, се упражнява „при спазване на разпоредбите на член 172, втора алинея от ДФЕС“. В член 172, втора алинея ДФЕС се предвижда, че ПОИ на Съюза, които се отнасят до територията на дадена държава членка, изискват одобрението на тази държава членка.

87      Второ, от описанието на различните етапи на процедурата, предвидена в Регламент № 347/2013, могат да бъдат изведени посочените по-долу изводи.

88      На първо място, нито органът за вземане на технически решения на съответната регионална група (който изготвя регионалния списък на Съюза на предложените ПОИ), нито органът за вземане на решения на високо равнище на тази регионална група (който приема регионалния списък на Съюза на предложените ПОИ), нито пък Комисията (която приема делегирания акт, с който окончателно се определя списъкът на Съюза на ПОИ) не могат да включват в тези списъци отделно предложение за проект, което не е получило одобрението на държавата членка, на чиято територия трябва да бъде осъществен проектът.

89      На следващо място и съгласно гореизложеното, Комисията не разполага с дискреционно правомощие, за да състави окончателен списък на Съюза на ПОИ, противно на твърденията, които по същество изразяват жалбоподателите.

90      Всъщност предоставените с член 3, параграф 4 във връзка с член 16 от Регламент № 347/2013 делегирани правомощия на Комисията да приеме окончателния списък на Съюза на ПОИ, трябва да се упражняват в предвидените от разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и на Регламент № 347/2013 рамки. Както обаче вече бе подчертано в точка 86 по-горе, правомощието на Комисията да приема делегирани актове, се упражнява „при спазване на разпоредбите на член 172, втора алинея от ДФЕС“. Така Комисията не разполага с никакво правомощие да добави към въпросния списък проект, който не е получил одобрението на държавата членка, на чиято територия посоченият проект трябва да бъде осъществен.

91      В същия смисъл както от член 3, параграф 4, втора алинея, така и от член 3, параграф 5 от Регламент № 347/2013 следва, че задължението на Комисията да гарантира, че списъкът на Съюза на ПОИ се изготвя на всеки две години, както и задължението за приемане на посочения списък се осъществяват „въз основа на регионалните списъци“ на предложените ПОИ на Съюза.

92      В рамките на тази задача правомощията на Комисията са точно определени, като например да „гарантира, че само тези проекти, които отговарят на критериите, посочени в член 4 [от Регламент № 347/2013], ще бъдат включени [в списъка на ПОИ на Съюза]“ [член 3, параграф 5, буква a) от Регламент № 347/2013], да „гарантира междурегионалната последователност, като взема предвид становището на А[CER]“, [член 3, параграф 5, буква б) от Регламент № 347/2013] и да „се стреми към управляем общ брой проекти […] в списъка на Съюза [на ПОИ]“ [член 3, параграф 5, буква г) от Регламент № 347/2013].

93      Трите посочени по-горе правомощия обаче, които са предоставени на Комисията, могат логично да бъдат упражнявани само във връзка с проектите, включени в регионалните списъци на Съюза на предложените ПОИ. Всъщност Комисията може да прецени дали са спазени приложимите спрямо ПОИ критерии, посочени в член 4 от Регламент № 347/2013, само по отношение на проектите, които са включени в тези списъци. Проверката дали посочените критерии са били спазени, не би могла да се отнася до проект, който поради отказа на по-ранен етап на държавата членка, на чиято територия посоченият проект трябва да бъде осъществен, дори не е разгледан с оглед на тези критерии от органите за вземане на решения на съответната регионална група. Следователно Комисията не може по дефиниция да извърши проверка дали тези критерии са спазени по отношение на проект, за който такава проверка никога не е била извършвана.

94      Подобен извод може да се направи и по отношение на компетентността на Комисията да гарантира междурегионалната последователност, като взема предвид становището на ACER. Комисията логично може да упражнява такова правомощие само по отношение на проектите, включени в списъците, изготвени от органите за вземане на решения на регионалните групи. Следователно това правомощие не би могло да се отнася до проект, който не е бил включен в тези списъци поради отказ за одобрение от страна на държава членка, на чиято територия посоченият проект трябва да бъде осъществен.

95      Що се отнася до компетентността, свързана с проверка дали общият брой проекти е управляем, в точка 2, подточка 14 от приложение III към Регламент № 347/2013 се подчертава, че Комисията може да предвиди да не включва някои проекти в списъка на Съюза на ПОИ, ако приеме, че общият брой на предложените ПОИ превишава броя, който би могъл да бъде управляван. За сметка на това нито една разпоредба от Регламент № 347/2013 не ѝ предоставя компетентност да добавя проекти, които не са били приети от органите за вземане на решения на регионалните групи, нито съответно тези, които не са били одобрени от държавата членка, на чиято територия посоченият проект трябва да бъде осъществен.

96      Накрая, що се отнася до изтъкнатите от държавата членка мотиви в подкрепа на отказа ѝ да одобри проекта, законодателят на Съюза е предоставил единствено на държавите членки от съответната регионална група възможността да поискат посочените мотиви да бъдат разгледани, като по този начин е изключил всички останали страни, съставящи регионалната група, а именно националните регулаторни органи, операторите на преносни системи, както и представителите на Комисията, на ACER и на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия. По този начин законодателят е искал, като продължение е на разпоредбите на член 172, втора алинея ДФЕС, въпросът относно отказа за одобряване на даден проект да остане в компетентността на държавите членки.

97      Трето, от фактическа гледна точка се налага изводът, че Френската република е отказала да включи проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ и е изложила основанията за този отказ пред съответната група (вж. т. 74 по-горе).

98      От материалите по делото следва също, че никоя друга държава членка от регионалната група не е поискала изложените от Френската република мотиви да бъдат разгледани. В това отношение жалбоподателите погрешно се позовават на електронно писмо от 20 ноември 2019 г., изпратено от компетентния орган на Обединеното кралство до Комисията, като по същество твърдят, че тази бивша държава членка се е противопоставила на отпадането на проекта за междусистемна връзка Aquind и по този начин е задължила групата да разгледа мотивите. Всъщност в това писмо се съдържа искане да бъдат направени някои изменения в протокола от срещата на органа за вземане на решения на високо равнище от 4 октомври 2019 г., но не се съдържа никакво искане, дори и имплицитно, до съответната регионална група да разгледа изложените от Френската република мотиви, с които се отказва включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ. В посоченото писмо се съдържа само позицията на Обединеното кралство, като то посочва своята гледна точка относно четирите проекта за междусистемна връзка между него и Франция.

99      От гореизложеното следва, че Комисията е могла да упражни правомощията си само по отношение на списъка с проекти, приет от органа за вземане на решения на високо равнище на съответната регионална група, че не е могла да поиска разглеждане на мотивите, въз основа на които Френската република е отказала да одобри проекта за междусистемна връзка Aquind, както и че не е могла също така да включи този проект в списъка на Съюза на ПОИ.

100    В този контекст следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, изведен от твърдяното нарушение на правото им да бъдат изслушани. Всъщност от изложените по-горе констатации следва, че Комисията е била длъжна, без да разполага със свобода на преценка, да не включи проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ и че тя е спазила правилата, съдържащи се в Регламент № 347/2013.

101    В това отношение е важно да се подчертае, че в нито един момент жалбоподателите не са изтъкнали незаконосъобразността на релевантните разпоредби на Регламент № 347/2013, по-специално на член 3, параграф 3, втора алинея, буква а) и на точка 2, подточка 10 от приложение III към същия регламент. Следователно те не могат да твърдят, че е налице нарушение на правото им да бъдат изслушани (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 26 септември 2014 г., Raffinerie Heide/Комисия, T‑631/13, непубликувано, EU:T:2014:830, т. 41—44, и заключението на генерален адвокат Mengozzi по дела DK Recycling und Roheisen/Комисия, Arctic Paper Mochenwangen/Комисия, Raffinerie Heide/Комисия и Romonta/Комисия, C‑540/14 P, C‑551/14 P, C‑564/14 P и C‑565/14 P, EU:C:2016:147, т. 90 и 91).

102    Освен това, за да може нарушението на правото на изслушване да доведе до отмяна на обжалвания регламент, жалбоподателите би трябвало да докажат, че при липсата на това нарушение те биха могли да се позоват на обстоятелства, които могат да поставят под въпрос позицията на Комисията и следователно да повлияят по някакъв начин на преценката на последната по отношение на невключването на проекта за междусистемна връзка Aquind в евентуалния списък на Съюза на ПОИ (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, EU:C:2010:389, т. 23 и цитираната съдебна практика). Нито едно обстоятелство обаче не може да повлияе по някакъв начин на позицията на Комисията предвид отказа на Френската република да даде одобрението си за включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ.

103    При тези обстоятелства Комисията не може да бъде упрекната в нарушение на правото на добра администрация.

104    Комисията не може да бъде упрекната и в нарушение на принципа на равно третиране. По смисъла на цитираната в точка 79 по-горе съдебна практика Комисията не би могла да третира по различен начин проекта за междусистемна връзка Aquind в сравнение с конкурентните проекти, тъй като този проект не е бил включен в изготвения от съответната регионална група списък с предложени ПОИ, въз основа на който тя е упражнила делегираните си правомощия, и следователно той не се е намирал в положение, сходно с това на конкурентните проекти, които са били включени в посочения списък.

105    По-специално, от една страна, жалбоподателите безрезултатно твърдят, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, тъй като проектите за междусистемна връзка между Франция и Обединеното кралство (сред които е проектът за междусистемна връзка Aquind) отговаряли на едни и същи нужди на едни и същи клиенти, и че резултатите от проучването Artelys — въз основа на които се твърди, че Комисията е отказала да одобри посочения проект — не са се отнасяли по-специално до последния, а до останалите три конкурентни проекта.

106    Всъщност следва да се припомни, че Комисията е можела само да вземе предвид отказа на Френската република да одобри включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ. Освен това от анализа на първото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, е видно, че резултатите от проучването Artelys не представляват основание, въз основа на което проектът за междусистемна връзка Aquind не е включен в списъка с предложените проекти, изготвен от съответната група за вземане на решения, нито представляват основанието, въз основа на което Комисията не е включила този проект в списъка на Съюза на ПОИ.

107    От друга страна, жалбоподателите безрезултатно обосновават петото си основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, с факта, че проектът за междусистемна връзка Aquind е получил по-висока оценка от двата конкурентни проекта при класирането на предложените ПОИ, което е извършено по метода на оценяването, и че въпреки това този проект не е включен в списъка на Съюза на ПОИ.

108    Всъщност, поради факта че проектът за междусистемна връзка Aquind не фигурира в приетия от групата за вземане на решения регионален списък и следователно Комисията не е могла да го вземе предвид, класирането, на което се позовават жалбоподателите, във всички случаи е напълно ирелевантно. В член 4, параграф 4 и в точка 2, подточка 14 от приложение III към Регламент № 347/2013 недвусмислено се посочва, че класирането на проектите е предназначено само за вътрешно ползване на групата, че нито регионалният списък, нито списъкът на Съюза на ПОИ съдържат някакво класиране, и че то не може да се използва за следващи цели, освен когато Комисията упражнява припомнената в точка 95 по-горе компетентност, състояща се в това да се провери дали общият брой проекти би могъл да бъде управляван.

109    В този контекст следва да се разгледа доводът на жалбоподателите, изведен от решение от 11 март 2020 г., Baltic Cable (C‑454/18, EU:C:2020:189). Те припомнят, че в него Съдът е постановил, че предоставените на националните регулаторни органи правомощия трябва да се тълкуват и прилагат по начин, който спазва общите принципи на правото на Съюза, дори когато Регламентът не предоставя на съответния орган изрично правомощие да вземе необходимите мерки за избягване на всякаква дискриминация. Те изтъкват по същество, че по същия начин предоставените на Комисията правомощия да приема списъците на Съюза на ПОИ, трябва да се тълкуват и прилагат по начин, при който се спазват общите принципи на правото на Съюза, в случая принципът на равно третиране, макар Регламент № 347/2013 да не ѝ предоставя изрично правомощието да взема необходимите мерки в това отношение.

110    Този довод обаче не може да се приеме. От една страна, жалбоподателите изхождат от погрешната предпоставка, че положението на националните регулаторни органи, засегнати от решение от 11 март 2020 г., Baltic Cable (C‑454/18, EU:C:2020:189), е същото като това на Комисията по настоящото дело. Съществува обаче основна разлика между двете разглеждани положения, свързана с факта, че съгласно член 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 15) националният регулаторен орган е оправомощен да вземе решение относно използването на приходите на съответния оператор на преносна система. В случая Комисията не е разполагала с компетентност да включи проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ, тъй като Френската република е упражнила правото си да не одобри посочения проект в съответствие с член 172, втора алинея ДФЕС и с член 3, параграф 3, втора алинея, буква а) от Регламент № 347/2013.

111    От друга страна, важно е да се подчертае, че ако съгласно принципа на равно третиране Комисията беше поела инициативата да включи проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ, действията ѝ щяха да бъдат в противоречие със законодателството на Съюза, и по-специално със самия Договор за функционирането на ЕС.

112    С оглед на гореизложеното четвъртото и петото основание, изведени съответно от нарушение на правото на добра администрация и от нарушение на принципа на равно третиране, трябва да се отхвърлят.

 По шестото основание: нарушение на принципа на пропорционалност

113    В рамките на шестото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, жалбоподателите поддържат, на първо място, че целесъобразността и необходимостта от отпадането на проекта за междусистемна връзка Aquind от списъка на Съюза на ПОИ би трябвало да бъдат оценени по-стриктно и като надлежно се вземе предвид естеството на този проект и последиците от посоченото отпадане. На следващо място, те считат, че при липсата на информация относно мотивите за отпадането на проекта от списъка не е възможно да се прецени пропорционалният характер на обжалвания регламент. Освен това те упрекват Комисията, че в рамките на разбирането ѝ за процесуалните гаранции и на начина ѝ на спазване на основните принципи тя не е извършила достатъчно задълбочено тълкуване на Регламент № 347/2013, за да бъдат постигнати целите на този регламент. Накрая, те изтъкват, че Регламент № 347/2013 има за цел да улесни изпълнението на ПОИ и че направеното от Комисията тълкуване е несъвместимо с принципа на пропорционалност, тъй като период от две години е недостатъчен, за да позволи даден проект да се възползва от предвидената в член 12 от посочения регламент процедура за инвестиране и трансгранично разпределение на разходите.

114    Комисията, подкрепяна от Кралство Испания и Френската република, оспорва това основание.

115    Съгласно постоянната практика на Съда принципът на пропорционалност е сред общите принципи на правото на Съюза. По силата на този принцип актовете на институциите на Съюза не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследвани от съответната мярка легитимни цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решения от 13 ноември 1990 г., Fedesa и др., C‑331/88, EU:C:1990:391, т. 13, от 5 май 1998 г., Обединено кралство/Комисия, C‑180/96, EU:C:1998:192, т. 96, и от 23 септември 2020 г., BASF/Комисия, T‑472/19, непубликувано, EU:T:2020:432, т. 108).

116    Освен това преценката на пропорционалността на дадена мярка трябва да се съчетава със зачитане на евентуално признатата свобода на преценка на институциите на Съюза по повод на приемането ѝ (решения от 12 декември 2006 г., Германия/Парламент и Съвет, C‑380/03, EU:C:2006:772, т. 145, и от 16 май 2017 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, T‑122/15, EU:T:2017:337, т. 68).

117    Шестото основание следва да се разгледа именно с оглед на тази съдебна практика.

118    Най-напред, следва да се вземе предвид фактът, че поради отказа на Френската република да одобри включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ, Комисията не е разполагала с никаква свобода на преценка във връзка с невключването на разглеждания проект и поради това тя е могла единствено да вземе предвид този отказ.

119    По-нататък следва да се припомни, че съгласно съображение 43 от Регламент № 347/2013, „[т]ъй като целта на настоящия регламент, а именно развитието и оперативната съвместимост на трансевропейските енергийни мрежи и свързването на такива мрежи, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от [ДЕС; в] съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел“.

120    В Регламент № 347/2013 не се предвижда, че организаторите на проекти биха могли да получават обяснения от регионалните групи и да представят становища преди приемането на регионалните списъци от посочените групи, а впоследствие при приемането на делегираните актове, с които Комисията определя окончателно списъка на Съюза на ПОИ. Жалбоподателите обаче не са повдигнали възражение за незаконосъобразност на разпоредбите на посочения регламент, свързани с процедурата по приемане на списъка на Съюза на ПОИ. Следователно жалбоподателите не могат да се позовават на тези обстоятелства, за да твърдят, че не им е било възможно да преценят дали отпадането на проекта за междусистемна връзка Aquind от списъка на Съюза на ПОИ е пропорционално. В този контекст те също така не могат по същество да упрекват Комисията, че не им е дала предварително обяснение, нито че не е осигурила спазването на принципа на пропорционалност в хода на процедурата по съставяне на списъка. Всъщност, от една страна, при приемането на обжалвания регламент Комисията се е съобразила с разпоредбите на Регламент № 347/2013. От друга страна, възможността да се поставят под съмнение изложените от държава членка мотиви, с които се отказва одобряването на даден проект, е запазена само за представителите на другите държави членки от съответната регионална група и следователно Комисията не може да се намеси в това отношение.

121    Освен това жалбоподателите неправилно упрекват Комисията, че не е оценила по-стриктно целесъобразността и необходимостта от отпадането на проекта за междусистемна връзка Aquind от списъка на Съюза на ПОИ, като е трябвало да вземе предвид естеството на посочения проект. Всъщност от анализа на предходните основания, и по-специално от направения в точки 87—96 по-горе анализ, става ясно, че за Комисията е невъзможно да не вземе предвид отказа на Френската република и следователно че за нея също така е невъзможно да включи проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ, тъй като проектът не е включен в приетия от съответната регионална група регионален списък. С оглед на припомнената в точка 116 по-горе съдебна практика трябва да се отчита фактът, че Комисията не разполага със свобода на преценка относно включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ. При тези обстоятелства Комисията не може да бъде упрекната, че е нарушила принципа на пропорционалност, тъй като не е включила този проект в списъка на Съюза на ПОИ.

122    Накрая, жалбоподателите твърдят по същество, че тълкуването, което Комисията прави в обжалвания регламент на Регламент № 347/2013, противоречало на целта на този регламент — а именно да се улесни изпълнението на проектите — тъй като е очевидно, че период от две години не е достатъчен, за да може даден проект да се възползва от предвидената в член 12 от посочения регламент процедура за инвестиране и трансгранично разпределяне на разходите. Този довод не може да бъде приет. Всъщност, както правилно подчертава Комисията, развитието на инфраструктурни проекти не зависи от това дали те са ПОИ на Съюза.

123    От всичко изложено по-горе следва, че шестото основание трябва да се отхвърли.

 По седмото основание: нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания

124    В рамките на седмото основание, изведено от нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, жалбоподателите най-напред твърдят, че член 172 ДФЕС и Регламент № 347/2013 не могат да се тълкуват в смисъл, че статутът на ПОИ на Съюза се свързва с пълна несигурност. Те отбелязват, че никой не би могъл да предвиди като „вероятно“ дискриминационното премахване на статута на ПОИ на Съюза на проекта за междусистемна връзка Aquind. На следващо място, те твърдят, че произволното отпадане след две години на проекта за междусистемна връзка Aquind от списъка на Съюза на ПОИ е накърнило оправданите им правни очаквания. Всъщност според тях целта за насърчаване на инвестициите на приоритетните проекти, предвидена в Регламент № 347/2013, първоначалното вписване на проекта за междусистемна връзка Aquind като ПОИ на Съюза, положените значителни усилия и значителните инвестиции, които са направили, им осигуряват известна стабилност относно статута на този проект. Освен това те подчертават, че отказът през 2018 г. на ACER да предостави освобождаването по член 17 от Регламент № 714/2009, е мотивиран с факта, че междусистемната връзка Aquind е включена в списъка на Съюза на ПОИ и поради това се ползва от предвидените в член 12 от Регламент № 347/2013 предимства. Според тях с това решение Съюзът им е дал уверения, че проектът за междусистемна връзка Aquind няма да отпадне на произволен принцип от посочения списък. Накрая, те считат, че Френската република неправилно твърди, че не може да има оправдани правни очаквания от тяхна страна с довода, че четирите проекта за междусистемна връзка между Франция и Обединеното кралство са в конкуренция. Всъщност те изтъкват, че отпадането на проекта за междусистемна връзка Aquind от списъка на Съюза на ПОИ е намалило непосредствено упражнявания върху останалите проекти конкурентен натиск и е предоставило предимство на последните, като е довело до резултат, обратен на този, при който „кой ПОИ да бъде реализиран, се оставя да бъде определено от пазара“.

125    Комисията, подкрепяна от Кралство Испания и Френската република, отхвърля това основание.

126    Най-напред, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти (решения от 7 юни 2005 г., VEMW и др., C‑17/03, EU:C:2005:362, т. 80 и от 10 септември 2009 г., Plantanol, C‑201/08, EU:C:2009:539, т. 46).

127    Освен това съгласно постоянната съдебна практика принципът на защита на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Съюза. Всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди, има право да се позове на този принцип. Уверения, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са предадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. За сметка на това никой не може да твърди нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, дадени му от администрацията. Също така, когато един предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на дадена мярка на Съюза, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, ако тази мярка бъде приета (решения от 14 март 2013 г., Agrargenossenschaft Neuzelle, C‑545/11, EU:C:2013:169, т. 23—26, и от 26 септември 2014 г., B&S Europe/Комисия, T‑222/13, непубликувано, EU:T:2014:837, т. 47).

128    От постоянната практика на Съда също така следва, че всеки икономически оператор, у когото национален орган е породил основателни надежди, може да се позове на принципа на оправданите правни очаквания. Икономическите оператори обаче не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка (вж. в този смисъл решения от 10 септември 2009 г., Plantanol, C‑201/08, EU:C:2009:539, т. 53, и от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C‑180/18, C‑286/18 и C‑287/18, EU:C:2019:605, т. 31).

129    С оглед на тази съдебна практика следва да се определи дали при приемането на списъка с предложения, изготвен от съответната регионална група, и при приемането на списъка на Съюза на ПОИ Комисията може да бъде упрекната в нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателите във връзка със запазването на статута на проекта за междусистемна връзка Aquind като ПОИ на Съюза.

130    Първо, следва да се припомни, че поради отказа на Френската република да одобри включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ, Комисията не е разполагала с никаква свобода на преценка дали да не включи разглеждания проект и поради това тя е могла единствено да вземе предвид този отказ.

131    Второ, както бе подчертано по-специално в точки 69—71 по-горе, от приложимото законодателство ясно следва, че на всеки две години се изготвя нов списък на Съюза на ПОИ, че всички проекти, включително включените в действащия списък на Съюза на ПОИ, подлежат на същата процедура за подбор, че проектите, които вече са били включени в предходния списък на Съюза на ПОИ, не се ползват от никакво предимство спрямо новите проекти и че ПОИ на Съюза, които се отнасят до територията на дадена държава членка, изискват нейното одобрение.

132    Недвусмисленото съдържание на Регламент № 347/2013 не позволява да се приеме, че целта на този регламент — по същество да се насърчат инвестициите в приоритетните проекти — и включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ биха представлявали уверение за жалбоподателите, че посоченият проект ще бъде включен служебно в новия списък на Съюза на ПОИ.

133    Трето, жалбоподателите поддържат, че решението от 17 октомври 2018 г. на апелативния съвет на ACER, с което се отхвърля искането им за предоставяне на освобождаването по член 17 от Регламент № 714/2009 по отношение на проекта за междусистемна връзка Aquind, представлява уверение от страна на Съюза, че проектът за междусистемна връзка Aquind няма да отпадне на произволен принцип от списъка на Съюза или няма да отпадне, докато отговаря на условията за включване в този списък.

134    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 17, параграф 1, буква б) от Регламент № 714/2009 освобождаването от режима на регулиране може да се предостави, ако „степента на риск, свързан с инвестициите, е такава, че инвестициите няма да бъдат осъществени, ако не бъде предоставено такова освобождаване“. Жалбоподателите посочват, че отказът на ACER да им предостави посоченото освобождаване, е мотивиран с факта, че проектът за междусистемна връзка Aquind е включен в списъка на Съюза на ПОИ и че поради това той се е ползвал от предвидените в член 12 от Регламент № 347/2013 предимства.

135    Макар несъмнено да е вярно, че за да отхвърли направеното на основание член 17, параграф 1, буква б) от Регламент № 714/2009 искане за освобождаване, ACER се позовава на факта, че проектът за междусистемна връзка Aquind има статут на ПОИ на Съюза (и на трансграничното разпределение на разходите, от които въпросният проект евентуално може да се ползва поради този статут), това позоваване в никакъв случай не представлява уверение, което може да породи у жалбоподателите надежди, че проектът за междусистемна връзка Aquind ще бъде включен служебно в новия списък на Съюза на ПОИ. Подходът на ACER по-скоро трябва да се разбира в смисъл, че ако въпросният проект вече не бъде включен в списъка на Съюза на ПОИ, това би дало възможност да се поиска отново освобождаване на основание горепосочения член.

136    В този смисъл, както подчертава Комисията, жалбоподателите не могат да претендират за „замразяване“ на правното им положение в резултат от първоначалното включване на проекта им в списъците на Съюза на ПОИ особено след като правната уредба предвижда възможност за промени. Също така те не са били в неведение, че решението за освобождаване по член 17, параграф 1, буква б) от Регламент № 714/2009 и решението за приемане на списъка на Съюза на ПОИ се вземат от различни и независими един от друг органи.

137    Четвърто, жалбоподателите в никакъв случай не биха могли да твърдят, че подписването на Договора за Енергийната харта е породило за тях конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, че първоначално включеният в списъка на Съюза на ПОИ проект за междусистемна връзка Aquind е щял да бъде включен служебно в новия списък на Съюза. Всъщност, освен че този довод изобщо не е подкрепен с доказателства, подписването на такъв договор само по себе си не може да предостави уверения на организаторите на определен проект за междусистемна връзка относно статута на техният проект като ПОИ на Съюза. Това важи в още по-голяма степен, тъй като съществуването на посочения договор не позволява да се пренебрегне изискването за първоначално одобрение на основание член 172, втора алинея ДФЕС от Френската република, за да бъде включен проектът за междусистемна връзка Aquind в новия регионален списък на регионалната група. Жалбоподателите обаче са знаели, че в случая липсва такова одобрение.

138    Пето, безспорно е, че при приемането на новия регионален списък на предложените проекти и на новия списък на Съюза на ПОИ проектът за междусистемна връзка Aquind се конкурира с други проекти за междусистемна връзка между Обединеното кралство и Франция. В този контекст жалбоподателите са били напълно наясно с факта, че един или няколко от тези проекти могат да бъдат достатъчни за постигане на целите на Регламент № 347/2013 и че както Обединеното кралство, така и Френската република разполагат с широка свобода на преценка на основание член 172, втора алинея ДФЕС и член 3, параграф 3 от Регламент № 347/2013, за да дадат или откажат да дадат одобрението си за някой от тези проекти.

139    В това отношение жалбоподателите не могат да се позовават на довод във връзка с получената оценка от проекта за междусистемна връзка Aquind (по-добра оценка от тези, които са дадени на другите проекти), за да твърдят, че са били нарушени техните оправдани правни очаквания. Както вече бе припомнено в точка 108 по-горе, нито в регионалния списък, нито в списъка на Съюза на ПОИ се съдържа класиране, а извършеното класиране на предложените ПОИ по метода за оценяване може да се използва от Комисията само когато тя упражнява правомощието да провери дали общият брой проекти би могъл да бъде управляем.

140    С оглед на гореизложеното седмото основание трябва да се отхвърли.

 По трето основание: нарушение на член 10, параграф 1 от Договора за Енергийната харта

141    В рамките на третото основание жалбоподателите изтъкват нарушение на член 10, параграф 1 от Договора за Енергийната харта. Първо, те поддържат, че тази разпоредба има пряко действие, тъй като, от една страна, естеството и структурата на Договора за Енергийната харта, взет в неговата цялост, го правят годен да предоставя изпълнителни права и от друга страна, самата харта е достатъчно ясна и точна и спрямо нея не трябва да се предприемат допълнителни мерки за прилагане. Второ, те изтъкват, че тази разпоредба урежда третирането, което всяка договаряща се страна трябва да предостави на инвеститорите от другите договарящи страни, че Съюзът и всяка от неговите държави членки са договарящи страни по Договора за Енергийната харта и че инвеститорите от една държава членка са инвеститори от договаряща се страна, различна от Съюза, поради което те имат право да се позоват на тази разпоредба срещу Съюза. Трето, те считат, че защитата, предвидена в Договора за Енергийната харта, при всички положения е релевантна за тълкуването на Регламент № 347/2013 и за прилагането на общите принципи на правото на Съюза, от които трябва да се ползват всички инвеститори в държавите членки.

142    Комисията, подкрепяна от Федерална република Германия, Кралство Испания и Френската република, отхвърля това основание.

143    В самото начало следва да се припомни, че Договорът за Енергийната харта е многостранно споразумение, по което са страни както повечето държави членки, така и самият Съюз.

144    Член 10 от Договора за Енергийната харта, озаглавен „Насърчаване, закрила и режим на инвестициите“, предвижда в параграф 1 следното:

„Всяка договаряща се страна, в съответствие с разпоредбите на този договор, насъ[р]чава и създава стабилни, равноправни, благоприятни и прозрачни условия за инвеститорите от другите договарящи се страни, за да инвестират в нейната зона. Тези условия включват ангажимента за осигуряване по всяко време на справедлив и еднакъв режим за инвестициите на инвеститори от други договарящи се страни. Такива инвестиции, също така, се ползват постоянно от максимална закрила и сигурност и никоя договаряща се страна по никакъв начин не възпрепятства чрез неоправдани или дискриминационни мерки тяхното управление, поддръжка, използване, владеене или разпореждане с тях […]“.

145    Най-напред, следва да се отбележи, че по същество в член 10, параграф 1 от Договора за Енергийната харта се изброяват общите принципи на правото, които съществуват в правото на Съюза, а именно принципите на добра администрация, равно третиране, правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и пропорционалност. От анализа на основания от четвърто до седмо обаче следва, че като не е включила в обжалвания регламент проекта за междусистемна връзка Aquind като ПОИ на Съюза, Комисията не може да бъде упрекната в нарушение на тези принципи. Следователно тя също така не може да бъде упрекната в нарушение на член 10, параграф 1 от Договора за Енергийната харта.

146    На следващо място, жалбоподателите безрезултатно твърдят, че задължението за гарантиране на прозрачни и равноправни условия не е било спазено поради нарушение на задължението за мотивиране и нарушение на процесуалните и материалноправните изисквания, посочени в рамките на първото и второто основание, тъй като последните са отхвърлени. От това следва, че доколкото се основава на съдържащите се в тези основания мотиви, доводът, изведен от нарушение на член 10, параграф 1 от Договора за Енергийната харта, трябва да се отхвърли.

147    Накрая, важно е да се припомни, че Учредителните договори, които съставляват основната конституционна харта на Съюза (вж. в този смисъл решение от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент, 294/83, EU:C:1986:166, т. 23), са създали нов правен ред, за разлика от обикновените международни договори, който има свои собствени институции и в чиято полза членуващите в него държави са ограничили във все по-широки области своите суверенни права, и на който субекти са не само държавите членки, но и техните граждани (вж. становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 157 и цитираната съдебна практика).

148    Съгласно постоянната практика на Съда автономията на правото на Съюза както спрямо правото на държавите членки, така и спрямо международното право се обяснява с основните особености на Съюза и неговото право, свързани в частност с конституционната структура на Съюза и със самото естество на това право. Всъщност правото на Съюза се характеризира с това, че произтича от автономен източник, представляван от Договорите, с предимството по отношение на правните системи на държавите членки, както и с директния ефект на цяла поредица разпоредби, приложими по отношение на техните граждани и самите тях. От тези особености води началото си структурирана система от принципи, норми и взаимозависими правоотношения, които обвързват взаимно самия Съюз и неговите държави членки, както и последните помежду им (вж. в този смисъл становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 201; вж. също решение от 6 март 2018 г., Achmea, C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 33 и цитираната съдебна практика).

149    Що се отнася по-специално до правилата, които обвързват взаимно самия Съюз и неговите държави членки, член 172, втора алинея ДФЕС предоставя дискреционни правомощия на съответната държава членка да даде или да откаже да даде одобрение за включването на проект в списъка на Съюза на ПОИ, както е видно от анализа на предходните основания (вж. по-специално точки 38—40, 45, 56, 110 и 111).

150    Следователно Договорът за функционирането на ЕС ясно установява граници на компетентността на Съюза в областта на ПОИ на Съюза, тъй като Комисията не би могла да включи в списъка на посочените ПОИ проект, който не е получил одобрението на държавата членка, на чиято територия проектът трябва да бъде осъществен.

151    В това отношение жалбоподателите безрезултатно се опитват да оспорят разпределението на правомощията между държавите членки и Съюза в областта на ПОИ на Съюза. Всъщност те по същество упрекват Комисията, че не е пренебрегнала отказа на Френската република да даде одобрението си за включването на проекта за междусистемна връзка Aquind в списъка на Съюза на ПОИ и следователно че е нарушила член 10 от Договора за Енергийната харта.

152    Като се има предвид обаче автономността на правото на Съюза и наличието на структурирана система от принципи, норми и взаимозависими правоотношения, които обвързват взаимно самия Съюз и неговите държави членки, от една страна, и наличието на признато от правото на Съюза дискреционно правомощие на съответната държава членка, от друга страна, следва да се приеме, че член 10, параграф 1 от Договора за Енергийната харта не може да има такъв обхват, че да задължи Комисията да не вземе предвид разделението на правомощията, предвидено в член 172, втора алинея ДФЕС, и по този начин да води до нарушаване на посочения член.

153    Следователно Комисията се е съобразила с член 172, втора алинея ДФЕС. Поради това тя не може да бъде упрекната, че е нарушила член 10, параграф 1 от Договора за Енергийната харта.

154    Следователно третото основание трябва да се отхвърли.

155    С оглед на всички изложени по-горе основания жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

 По съдебните разноски

156    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

157    Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да понесат, освен собствените си разноски, и разноските на Комисията съгласно направените от последната искания.

158    Федерална република Германия, Кралство Испания и Френската република понасят направените от тях съдебни разноски съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Aquind Ltd, Aquind SAS и Aquind Energy Sàrl да заплатят съдебните разноски.

3)      Федерална република Германия, Кралство Испания и Френската република понасят направените от тях съдебни разноски.

Tomljenović Škvařilová-Pelzl Nõmm

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 февруари 2023 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

Искания на страните

От правна страна

По първото основание: нарушение на задължението за мотивиране

По второто основание: нарушение на процесуалните и материалноправни изисквания, предвидени в Регламент № 347/2013, и по-специално в член 5, параграф 8 от него

По четвъртото и петото основание: съответно нарушение на правото на добра администрация и нарушение на принципа на равно третиране

По шестото основание: нарушение на принципа на пропорционалност

По седмото основание: нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания

По трето основание: нарушение на член 10, параграф 1 от Договора за Енергийната харта

По съдебните разноски

Съдържание

*      Език на производството: английски.