Дело C‑673/20
EP
срещу
Préfet du Gers
и
Institut National de la Statistique et des Études Économiques (INSEE)
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal judiciaire d’Auch (Съд на Ош)
Решение на Съда (голям състав) от 9 юни 2022 година
„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, пребиваващ в държава членка — Член 9 ДЕС — Членове 20 и 22 ДФЕС — Право на гражданите да избират и да бъдат избирани в общинските избори в държавата членка на пребиваване — Член 50 ДЕС — Споразумение за оттегляне на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия — Последици от оттеглянето на държава членка от Съюза — Заличаване от избирателните списъци в държавата членка на пребиваване — Членове 39 и 40 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Валидност на Решение (ЕС) 2020/135“
1. Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Гражданство на държава членка —Оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз и Евратом — Последици —Загубване на статута на гражданин на Съюза — Граждани на Обединеното кралство, упражнили правото си на пребиваване в държава членка преди края на преходния период —Загубване на правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в общинските избори в своята държава членка на пребиваване — Граждани, лишени от правото да гласуват в Обединеното кралство, по силата на правото на тази държава — Липса на последици
(член 9 и член 50, параграфи 1 и 3 ДЕС; член 18, първа алинея, член 20, параграф 1 и параграф 2, буква б), член 21, първа алинея и член 22 ДФЕС; членове 39 и 40 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, буква д), член 3, параграф 1, член 10, букви а) и б), членове 13—39 и 126, член 127, параграф 1, буква б) и член 185, четвърта алинея от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия)
(вж. т. 46—52, 55—61, 66—75, 80, 81 и 83; точка 1 от диспозитива)
2. Държави членки — Оттегляне от Европейския съюз — Решение на държава членка да започне процедурата по оттегляне — Едностранен характер — Производство — Последици
(член 50, параграфи 1, 2 и 3 ДЕС)
(вж. т. 53 и 54)
3. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Актове, приети от институциите — Искане за разглеждане на съвместимостта с Договорите на международно споразумение, сключено от Съюза — Допустимост
(член 19, параграф 3, буква б) ДЕС; член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС)
(вж. т. 84 и 85)
4. Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Гражданство на държава членка — Оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз и Евратом — Решение 2020/135 — Валидност — Граждани на Обединеното кралство, упражнили правото си на пребиваване в държава членка преди края на преходния период — Липса на право на гражданите да избират и да бъдат избирани в общинските избори в своята държава членка на пребиваване — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса — Граждани, лишени от правото да гласуват в Обединеното кралство, по силата на правото на тази държава — Липса на последици
(член 9 и член 50, параграфи 1 и 3 ДЕС; член 18, член 20, параграф 2, буква б), членове 21 и 22 ДФЕС; член 40 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2020/135 на Съвета)
(вж. т. 91—102; точка 2 от диспозитива)
Резюме
EP, гражданка на Обединеното кралство, пребиваваща от 1984 г. във Франция, е заличена от френските избирателни списъци след влизането в сила на 1 февруари 2020 г. на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“)(1).
EP обжалва заличаването пред Tribunal judiciaire d’Auch (Съд на Ош, Франция), с довода, че не може вече да гласува нито във Франция поради загубването на статута си на гражданин на Съюза след оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, нито в Обединеното кралство поради това, че вече няма правото да избира и да бъде избирана в тази държава(2). Според EP това загубване нарушава принципите на правна сигурност и на пропорционалност и представлява също дискриминация между гражданите на Съюза, както и накърняване на свободата ѝ на движение.
Запитващата юрисдикция приема, че прилагането на разпоредбите на Споразумението за оттегляне спрямо EP засяга непропорционално нейното основно право на глас. В това отношение запитващата юрисдикция поставя въпроса дали член 50 ДЕС(3) и Споразумението за оттеглянето трябва да се тълкуват в смисъл, че отнемат европейското гражданство на гражданите на Обединеното кралство, по отношение на които продължава да се прилага законът на тази държава, но същевременно са се установили на територията на друга държава членка от повече от петнадесет години и поради това са лишени от всякакво право на глас. При утвърдителен отговор запитващата юрисдикция иска да се установи дали релевантните разпоредби от Споразумението за оттегляне(4) и от ДФЕС(5) трябва да се разглеждат като позволяващи на тези граждани да запазят правата на европейското гражданство, от които са се ползвали преди оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза. Тя иска да установи също валидността на Споразумението за оттегляне, а оттам и валидността на Решение 2020/135 на Съвета относно сключването на това споразумение(6).
В решението си Съдът постановява, от една страна, че релевантните разпоредби на ДЕС(7) и ДФЕС(8), разглеждани във връзка със Споразумението за оттегляне, трябва да се тълкуват в смисъл, че от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза гражданите на тази държава, които са упражнили правото си на пребиваване в държава членка преди края на преходния период, предвиден в това споразумение, не се ползват със статут на гражданин на Съюза. По-специално, те вече нямат правото да избират и да бъдат избирани в общинските избори в своята държава членка на пребиваване, включително когато са лишени по силата на правото на държавата, на която са граждани, от правото да гласуват в изборите, организирани от тази държава. От друга страна, Съдът не установява обстоятелства, които да засягат валидността на Решение 2020/135.
Съображения на Съда
На първо място, Съдът припомня, че съгласно член 9 ДЕС и член 20, параграф 1 ДФЕС гражданството на Съюза изисква притежаването на гражданство на държава членка и че следователно съществува неразривна и изключителна връзка между притежаването на гражданство на държава членка и придобиването, както и запазването на статута на гражданин на Съюза.
С гражданството на Съюза са свързани редица права(9), по-специално основното и лично право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки. По-конкретно, що се отнася до гражданите на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, тези права включват правото да избират и да бъдат избирани в общинските избори в държавата членка на пребиваване — право, което е признато и от Хартата на основните права на Европейския съюз(10). Нито една от тези разпоредби обаче не предвижда това право в полза на гражданите на трети държави. Ето защо обстоятелството, че дадено лице е упражнило правото си свободно да се движи и да пребивава на територията на друга държава членка, когато държавата, на която е гражданин, е била държава членка, не може да му позволи да запази статута на гражданин на Съюза и всички свързани с него права, произтичащи от ДФЕС, ако след оттеглянето на неговата държава на произход от Съюза то вече не притежава гражданство на държава членка.
На второ място, Съдът припомня, че по силата на суверенното решение да се оттегли от Съюза, взето на основание член 50, параграф 1 ДЕС, от 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство вече не е държава членка на Съюза, поради което гражданите му понастоящем имат гражданство на трета държава, а не гражданство на държава членка. Загубването на гражданството на държава членка обаче води до това, че всяко лице, което не притежава и гражданство на друга държава членка, автоматично загубва статута си на гражданин на Съюза. Ето защо това лице не се ползва вече с правото да избира и да бъде избирано в общинските избори в своята държава членка на пребиваване.
В това отношение Съдът уточнява, че тъй като загубването на статута на гражданин на Съюза от гражданин на Обединеното кралство е автоматична последица от суверенното решение на Обединеното кралство да се оттегли от Съюза, нито компетентните органи на държавите членки, нито техните съдилища могат да бъдат задължени да направят индивидуална преценка на последиците от загубването на статута на гражданин на Съюза за съответните лица от гледна точка на принципа на пропорционалност.
На трето място, Съдът отбелязва, че Споразумението за оттегляне не съдържа разпоредба, която след оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза запазва в полза на гражданите на Обединеното кралство, които са упражнили правото си на пребиваване в държава членка преди края на преходния период, правото да избират и да бъдат избирани в общинските избори в своята държава членка на пребиваване.
Макар това споразумение да предвижда принципа на запазване на приложимостта на правото на Съюза по отношение на Обединеното кралство през преходния период, в член 127, параграф 1, буква б) от него обаче е изключено изрично чрез дерогация от този принцип прилагането по отношение на и в Обединеното кралство на разпоредбите на ДФЕС и на Хартата(11) относно правото на гражданите на Съюза да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент и в общинските избори в своята държава членка на пребиваване през този период. Несъмнено в това изключение буквално се споменават Обединеното кралство и територията на тази държава, без да се посочват изрично гражданите на последната. Предвид член 127, параграф 6 от Споразумението за оттегляне обаче посоченото изключение трябва да се разглежда като прилагащо се и спрямо гражданите на Обединеното кралство, които са упражнили правото си на пребиваване в държава членка в съответствие с правото на Съюза преди края на преходния период. Поради това, считано от 1 февруари 2020 г., държавите членки вече не са длъжни да приравняват гражданите на Обединеното кралство, пребиваващи на тяхна територия, на граждани на държава членка по отношение на предоставянето на правото да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент и в общинските избори.
Впрочем обратното тълкуване на член 127, параграф 1, буква б) от Споразумението за оттегляне, което се състои в ограничаване на прилагането му само на територията на Обединеното кралство и следователно само за гражданите на Съюза, които са пребивавали в тази държава през преходния период, би създало асиметрия между правата, предоставени от това споразумение на гражданите на Обединеното кралство и на гражданите на Съюза. Тази асиметрия всъщност би била в противоречие с целта на споразумението, а именно да се гарантира реципрочна защита на гражданите на Съюза и гражданите на Обединеното кралство, които са упражнили съответните си права на свободно движение преди края на преходния период.
Що се отнася до периода, започнал след изтичането на преходния период, Съдът уточнява, че правото на гражданите на Обединеното кралство да избират и да бъдат избирани в общинските избори в държавата членка на пребиваване, не попада в приложното поле на втората част от Споразумението за оттегляне, която предвижда правила за реципрочна и равностойна защита след 1 януари 2021 г. на гражданите на Съюза и гражданите на Обединеното кралство(12), които са упражнили правото си на свободно движение преди края на преходния период.
Накрая, член 18, първа алинея и член 21, първа алинея ДФЕС(13), прилагането на които Споразумението за оттегляне предвижда през преходния период и след това, не могат да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки да продължат да предоставят след 1 февруари 2020 г. на гражданите на Обединеното кралство, които пребивават на тяхна територия, правото да избират и да бъдат избирани в общинските избори, организирани на тази територия, което те предоставят на гражданите на Съюза.
На четвърто и последно място, що се отнася до валидността на Решение 2020/135, Съдът постановява, че това решение не противоречи на правото на Съюза(14). По-специално, нищо не позволява да се приеме, че в качеството си на договаряща страна по Споразумението за оттегляне Съюзът е превишил пределите на своето право на преценка при осъществяването на външните отношения, като не е изискал да се предвиди право в полза на граждани на Обединеното кралство, упражнили правото си на пребиваване в държава членка преди края на преходния период, да избират и да бъдат избирани в общински избори в държавата членка на пребиваване.