Съединени дела C‑404/15 и C‑659/15 PPU
Pál Aranyosi
и
Robert Căldăraru
(Преюдициални запитвания,
отправени от Hanseatisches Oberlandesgericht in Bremen)
„Преюдициално запитване — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Основания за отказване на изпълнението — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 4 — Забрана на нечовешкото или унизително отношение — Условия на задържане в издаващата държава членка“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 5 април 2016 г.
1. Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Принцип на взаимно признаване — Обхват
(съображение 6 и член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
2. Основни права — Забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание — Обхват
(член 4 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
3. Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Предаване на осъдени или заподозрени лица на издаващите съдебни органи — Задължение на издаващите и изпълняващите съдебни органи да спазват основните права и принципи на правото — Обхват — Граници
(член 4 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
4. Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Член 15, параграф 2 — Предаване на осъдени или заподозрени лица на издаващите съдебни органи — Последици
(член 7 и член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
5. Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Предаване на осъдени или заподозрени лица на издаващите съдебни органи — Задържане на съответното лице — Условия
(членове 6 и 48 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 12 и член 17, параграф 5 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
6. Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Предаване на осъдени или заподозрени лица на издаващите съдебни органи — Задължение за спазване на основните права и принципи на правото — Условия на задържане в издаващата държава членка — Опасност от нечовешко и унизително отношение — Проверка от изпълняващия съдебен орган — Последици
(член 4 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1, параграф 3, член 5, член 6, параграф 1 и член 7 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 77—79 и 82)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 85—87)
3. В съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз държавите членки и следователно и техните юрисдикции са длъжни да спазват член 4 от Хартата, който се отнася до забраната на нечовешкото или унизително наказание или отношение, когато прилагат правото на Съюза, какъвто е случаят, в който изпълняващият и издаващият съдебен орган прилагат националните разпоредби, приети с оглед изпълнението на Рамковото решение. Следователно, когато съдебният орган в изпълняващата държава членка разполага с данни, които сочат, че е налице реална опасност от нечовешко или унизително отношение към задържаните лица в издаващата държава членка, в съответствие със стандартите за закрила на гарантираните от правото на Съюза, и по-специално от член 4 от Хартата основни права, той е длъжен да подложи на преценка наличието на тази опасност, когато трябва да вземе решение относно предаването на органите на издаващата държава членка на лицето, за което се отнася дадена европейска заповед за арест. Всъщност изпълнението на тази заповед не може да води до нечовешко или унизително отношение към това лице. За тази цел изпълняващият съдебен орган трябва на първо място да се основе на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни относно преобладаващите в издаващата държава членка условия на задържане, които сочат за действителното съществуване на системни или общи, засягащи определени групи лица или определени места за задържане недостатъци. Посочените данни могат да произтичат по-специално от решения на международни юрисдикции, като например решенията на Европейския съд по правата на човека, от съдебни решения в издаващата държава членка, както и от решения, доклади и други документи, съставени от органите на Съвета на Европа, или произтичащи от системата на Обединените нации. Установяването на наличие на реална опасност от нечовешко или унизително отношение поради общите условия на задържане в издаващата държава членка обаче не може само по себе си да доведе до отказ да се изпълни европейска заповед за арест. Всъщност, след като е установено наличието на такава опасност, по-нататък освен това е необходимо изпълняващият съдебен орган да направи конкретна и точна преценка дали са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че заинтересованото лице ще е изложено на тази опасност поради предвидените условия на задържането му в издаващата държава членка. Само наличието на данни, които сочат за системни или общи, засягащи определени групи лица или определени места за задържане недостатъци във връзка с условията на задържане в издаващата държава членка, всъщност не означава непременно, че в конкретен случай заинтересованото лице ще бъде подложено на нечовешко или унизително отношение в случай на предаване на органите на тази държава членка. Следователно, за да се гарантира спазването на член 4 от Хартата в отделния случай на лице, за което е издадена европейска заповед за арест, изпълняващият съдебен орган, който разполага с обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни, които сочат за съществуването на такива недостатъци, е длъжен да провери дали в конкретните обстоятелства са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че вследствие на предаването му на издаващата държава членка, посоченото лице ще бъде изложено на реална опасност да бъде подложено в тази държава членка на нечовешко или унизително отношение по смисъла на посочената разпоредба.
(вж. т. 84, 88, 89 и 91—94 и диспозитива)
4. За тази цел съдебният орган на изпълняващата държава членка е длъжен съгласно член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299, да поиска от съдебния орган на издаващата държава членка незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация относно условията, при които се предвижда да бъде задържано заинтересованото лице в тази държава членка. Посоченото искане може да се отнася и до наличието в издаващата държава членка на евентуални национални или международни процедури и механизми за контрол на условията на задържане, свързани например с посещения в пенитенциарните заведения, които позволяват да се прецени какво е актуалното положение от гледна точка на условията на задържане в посочените заведения. Съгласно член 15, параграф 2 от Рамковото решение изпълняващият съдебен орган може да определи срок за получаването на допълнителната информация, която е поискал от издаващия съдебен орган. Този срок трябва да бъде съобразен с конкретния случай, за да се предостави на посочения орган необходимото време за събирането на посочената информация, като при необходимост бъде поискана помощ от централния орган или от един от централните органи на издаващата държава членка по смисъла на член 7 от Рамковото решение. Съгласно член 15, параграф 2 от Рамковото решение така определеният срок трябва обаче да отчита необходимостта от спазването на посочените в член 17 срокове. Издаващият съдебен орган е длъжен да предостави тази информация на изпълняващия съдебен орган. Ако въз основа на предоставената съгласно член 15, параграф 2 от Рамковото решение информация, както и въз основа на цялата останала информация, с която разполага изпълняващият съдебен орган, той установи, че по отношение на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, е налице реална опасност от нечовешко или унизително отношение, изпълнението на европейската заповед за арест се отлага, а не се прекратява. В случай че информацията, която изпълняващият съдебен орган е получил от издаващия съдебен орган, води до заключението, че не е налице реална опасност заинтересованото лице да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение в издаващата държава членка, изпълняващият съдебен орган трябва да вземе решение относно изпълнението на европейска заповед за арест в определения от Рамковото решение срок, без да се засяга възможността на засегнатото лице след предаването му да използва предоставените в правния ред на издаващата държава членка средства за защита, даващи възможност да се оспори съответно законосъобразността на условията на задържането му в пенитенциарно заведение в тази държава членка. Ако съществуването на опасността не може да се изключи в разумен срок, посоченият орган трябва да реши дали да прекрати процедурата по предаване.
(вж. т. 95—98 и 103 и диспозитива)
5. В съответствие с член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз съдебен орган може да постанови продължаване на задържането на заинтересованото лице само ако процедурата по изпълнение на европейската заповед за арест е водена достатъчно грижливо и съответно ако срокът на задържането не е прекомерен. В случай на лица, за които е издадена европейска заповед за арест с цел провеждането на наказателно производство, посоченият орган трябва надлежно да зачита гарантираната с член 48 от Хартата презумпция за невиновност. Във връзка с това изпълняващият съдебен орган трябва да спазва предвиденото в член 52, параграф 1 от Хартата изискване за пропорционалност по отношение на ограничаването на всяко от признатите с нея права или на всяка от признатите с нея свободи. Всъщност издаването на европейска заповед за арест не може да обоснове безсрочното задържане на заинтересованото лице. При всички случаи, ако изпълняващият съдебен орган приеме, че е длъжен да прекрати задържането на издирваното лице, в този случай съгласно член 12 и член 17, параграф 5 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299, той трябва с решението за временно освобождаване на лицето да постанови мерките, които намира за необходими за предотвратяване на укриването му, и да обезпечи наличието на материалните условия, необходими за действителното предаване на лицето, докато вземе окончателно решение относно изпълнението на европейската заповед за арест.
(вж. т. 100—102)
6. Член 1, параграф 3, член 5 и член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато са налице обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни, които сочат за съществуването на системни или общи, засягащи определени групи лица или определени места за задържане недостатъци във връзка с условията на задържане в издаващата държава членка, изпълняващият съдебен орган трябва да направи конкретна и точна проверка дали са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че поради условията на задържането му в тази държава членка лицето, за което е издадена европейска заповед за арест за целите на провеждането на наказателно производство или на изпълнението на наказание лишаване от свобода, ще е изложено на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в случай че бъде предадено на тази държава членка. За тази цел той трябва да поиска предоставянето на допълнителна информация от издаващия съдебен орган, който, след като при необходимост поиска помощ от централния орган или от един от централните органи на издаващата държава членка по смисъла на член 7 от посоченото Рамково решение, трябва да предостави тази информация в определения в искането срок. Изпълняващият съдебен орган трябва да отложи своето решение относно предаването на заинтересованото лице, докато не получи допълнителната информация, която му позволява да изключи съществуването на такава опасност.
(вж. диспозитива)