Language of document : ECLI:EU:T:2022:509

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори разширен състав)

7 септември 2022 година(*)

„Енергопотребление — Вътрешен пазар на електроенергия — Регламент (ЕС) 2019/942 — Решение на апелативния съвет на ACER — Жалба за отмяна — Акт, неподлежащ на обжалване — Недопустимост — Компетентност на ACER — Член 8 от Регламент (ЕО) № 713/2009 — Член 6, параграф 10 от Регламент 2019/942 — Член 9, параграф 12 от Регламент (ЕС) 2015/1222 — Приложимо право — Регламент (ЕС) 2019/943“

По дело T‑631/19

Bundesnetzagentur für Elektrizität, Gas, Telekommunikation, Post und Eisenbahnen (BNetzA), установено в Бон (Германия), представлявано от H. Haller, N. Gremminger, L. Reiser, V. Vacha и C. Dietz-Polte, avocats,

жалбоподател,

срещу

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), представлявана от P. Martinet и E. Tremmel,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав),

състоящ се от: V. Tomljenović, председател, V. Kreuschitz, F. Schalin, P. Škvařilová-Pelzl (докладчик) и I. Nõmm, съдии,

секретар: S. Jund, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството, по-специално в:

–        жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 21 септември 2019 г.,

–        писмената защита, репликата и дупликата, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 16 декември 2019 г. и 30 януари и 14 април 2020 г.,

–        предвид решението на Общия съд, взето по предложение на втори състав, да преразпредели делото на разширен съдебен състав съгласно член 28 от Процедурния правилник на Общия съд,

–        предвид решението на Общия съд (втори разширен състав), взето по предложение на съдията докладчик, да постави писмени въпроси на страните в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, на които те отговарят в определените срокове,

–        предвид решението на председателя на Общия съд, взето с оглед на обстоятелството, че един от членовете на втори разширен състав е възпрепятстван да заседава, да определи друг съдия за попълване на съдебния състав,

след проведеното на 17 ноември 2021 г. съдебно заседание,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Bundesnetzagentur für Elektrizität, Gas, Telekommunikation, Post und Eisenbahnen (BNetzA) иска, от една страна, частична отмяна на Решение № 02/2019 на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) от 21 февруари 2019 година относно предложенията на операторите на преносни системи на регионите за изчисляване на преносната способност Core във връзка с обща регионална методология за изчисляване на преносната способност за ден напред и в рамките на деня (наричано по-нататък „първоначалното решение“) и от друга страна, отмяна на Решение A-003-2019 на апелативния съвет на ACER от 11 юли 2019 г., с което се отхвърля неговата административна жалба срещу първоначалното решение (наричано по-нататък „решението на апелативния съвет“).

 Обстоятелствата по спора

2        Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 година за установяване на насоки относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването (ОВ L 2015, 197 г., стр. 24) изброява редица изисквания относно разпределянето на междузоновата преносна способност и управлението на претоварването на пазарите за сделки за ден напред и в рамките на деня в електроенергийния сектор. Тези изисквания включват по-специално определянето на обща методология за координирано изчисляване на преносната способност (наричано по-нататък „КИПС“) във всеки от регионите за изчисляване на преносната способност (наричани по-нататък „РИПС“) в съответствие с разпоредбите на раздел 3, озаглавен „Методики за изчисляване на преносна способност“, който се съдържа в дял II, глава 1 от Регламент 2015/1222. Този раздел от посочения регламент съдържа членове 20—26, като член 20 установява правилата относно „[в]ъвеждане на методиката за изчисляване на преносната способност въз основа на потоците“.

3        Съгласно член 9, параграф 1 и член 20, параграф 2 от Регламент 2015/1222 операторите на преносни системи (наричани по-нататък „ОПС“) на всеки РИПС са длъжни да приемат предложение за КИПС в съответните им РИПС и да го представят на съответните национални регулаторни органи (наричани по-нататък „НРО“) за валидиране“.

4        В съответствие с член 9, параграфи 10 и 12 от Регламент 2015/1222 съответните НРО впоследствие се опитват да постигнат съгласие и да вземат решение относно предложението за КИПС на ОПС или изменената му редакция по искане на посочените НРО. Съгласно член 9, параграфи 11 и 12 от Регламент 2015/1222, когато съответните НРО не са успели да постигнат такова съгласие, ACER се произнася по предложението за КИПС на ОПС или по изменената му редакция в съответствие с член 6, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 22), по-рано член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 211, 2009 г., стр. 1).

5        В настоящия случай, на 15 септември 2017 г. ОПС на РИПС Core (включващ Белгия, Чешката република, Германия, Франция, Хърватия, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Словакия) предоставят на основание член 9, параграф 7 и член 20, параграф 2 от Регламент 2015/1222 на НРО на посочения РИПС две предложения за одобрение, отнасящи се съответно до регионалния проект за КИПС за ден напред и регионалния проект за КИПС в рамките на деня, изготвени в съответствие със същия регламент.

6        На 9 март 2018 г. на основание член 9, параграф 12 от Регламент 2015/1222 НРО на РИПС Core отправят две искания за изменения съответно на всяко от двете предложения за КИПС за ден напред и в рамките на деня.

7        На 4 юни 2018 г. в съответствие с член 9, параграф 12, първо изречение от Регламент 2015/1222 ОПС представят на НРО на РИПС Core изменен вариант на двете предложения за КИПС за ден напред и в рамките на деня (наричани по-нататък заедно „двете изменени предложения за КИПС“). Последният от посочените НРО ги получава на 19 юни 2018 г.

8        С писма от 20 юли и 21 август 2018 г. председателството на регионалния форум на регулаторите на енергия на РИПС Core (наричан по-нататък „CERRF“) уведомява по същество ACER от името на всички НРО на посочения регион, че последните не са успели съгласно член 9, параграф 12 от Регламент 2015/1222 единодушно да постигнат съгласие за валидиране на двете изменени предложения за КИПС, нито са поискали от ACER удължаване на двумесечния срок, с който са разполагали, за да вземат решение, считано от последното представяне на посочените предложения, нито да поискат агенцията да вземе решение по двете изменени предложения за КИПС.

9        На 18 септември 2018 г. НРО на РИПС Core изпращат на ACER „неофициален документ от всички [НРО] на [РИПС] Core относно регионалния проект на ОПС на [РИПС] Core във връзка с [двете изменени предложения за КИПС]“ (наричан по-нататък „документът от 18 септември 2018 г.“), за да уведомят ACER за съответните си общи и особени позиции в съответствие със съобщението на председателя на CERRF, посочено в точка 8 по-горе. В това отношение те посочват по-специално, че двете изменени предложения за КИПС не отчитат всички искания на НРО за изменения, че посочените предложения не са достатъчно подробни или не са изцяло съгласувани и съответстващи на Регламент 2015/1222 и че в тях липсват ясни, прозрачни и хармонизирани определения, както и прагове и стойности, които са дефинирани и обосновани. Те добавят, че от 29 отделни точки, които съдържат двете изменени предложения за КИПС, 19 са били одобрени от НРО, а 10 от точките не са били одобрени, което обстоятелство те предлагат на ACER да вземе предвид.

10      По силата на член 9, параграф 12 от Регламент 2015/1222 при липсата на съгласие на НРО на РИПС Core относно двете изменени предложения за КИПС ACER е длъжна да се произнесе по посочените предложения съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 713/2009.

11      След обществена консултация относно двете изменени предложения за КИПС и след като сътрудничи с всички НРО и със съответните ОПС, ACER приема първоначалното решение в съответствие с разпоредбите на член 9, параграф 12 от Регламент 2015/1222. В посоченото решение тя приема КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, така както са посочени в приложения I и II към същото решение.

12      На основание на член 19 от Регламент № 713/200923 април 2019 г. жалбоподателят подава административна жалба срещу първоначалното решение пред апелативния съвет на ACER (наричан по-нататък „апелативният съвет“).

13      В решението си апелативният съвет отхвърля като неоснователна административната жалба срещу първоначалното решение.

 Искания на страните

14      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        главно да отмени разпоредбите на първоначалното решение, чийто списък е посочен по-долу, както и да отмени решението на апелативния съвет, в частта, в която се отнася до него:

–        член 5, параграфи 5—9 от приложение I към първоначалното решение,

–        член 10, параграф 4, втората половина на изречението и член 10, параграф 5 от приложение I към първоначалното решение,

–        член 16, параграф 2, второ изречение и член 16, параграф 3, буква г), подточка vii) от приложение I към първоначалното решение,

–        член 5, параграфи 5—9 от приложение II към първоначалното решение,

–        член 17, параграф 3, буква г), подточка vii) от приложение II към първоначалното решение;

–        всички разпоредби на приложения I и II към първоначалното решение, които изрично се позовават на посочените по-горе разпоредби;

–        при условията на евентуалност, да отмени изцяло първоначалното решение и решението на апелативния съвет,

–        да осъди ACER да заплати съдебните разноски.

15      ACER моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата в нейната цялост,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта 

16      ACER иска жалбата да се отхвърли като частично недопустима в частта ѝ относно първоначалното решение.

17      Първо, ACER поддържа по същество, че предвид компетентността на апелативния съвет да разглежда приети от тази агенция решения, каквото е първоначалното решение, и предвид правилото за задължително изчерпване на вътрешната процедура по обжалване, приложима в обичайния случай за жалбоподател като настоящия, единствено решението на апелативния съвет подлежи на обжалване. Второ, при всички положения, след като двумесечният срок за подаване на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС срещу първоначалното решение е бил изтекъл към момента на подаване на настоящата жалба, последната е просрочена и следователно е явно недопустима.

18      Жалбоподателят оспорва доводите на ACER. Първо, той изтъква, че изискването за ефективна съдебна защита предполага, че както решението на апелативния съвет, така и първоначалното решение, подлежат на съдебен контрол. Второ, жалбоподателят оспорва, че срокът за подаване на жалба за отмяна срещу първоначалното решение е изтекъл, тъй като той е бил длъжен да изчерпи вътрешната процедура по обжалване пред апелативния съвет, преди да може да подаде жалба пред юрисдикциите на Европейския съюз.

19      Най-напред следва да се припомни, че съгласно точка 14 по-горе, исканията на жалбоподателя за отмяна са насочени както срещу първоначалното решение, така и срещу решението на апелативния съвет.

20      По-нататък, най-напред следва да се отбележи, че в качеството си на НРО на Федерална република Германия жалбоподателят е юридическо лице по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Що се отнася до жалбите, подадени от юридически лица, член 263, пета алинея ДФЕС уточнява, че „[а]ктовете за създаване на органи, служби и агенции на Съюза могат да предвиждат специфични условия и правила относно [жалбите], заведени от физически или юридически лица срещу актове на тези органи, служби или агенции, предназначени да произведат правно действие спрямо тях“.

21      Второ, съгласно постоянната съдебна практика процесуалноправните норми се прилагат по принцип към деня на влизането им в сила (решение от 26 март 2015 г., Комисия/Moravia Gas Storage, C‑596/13 P, EU:C:2015:203, т. 33 и цитираната съдебна практика).

22      В настоящия случай, що се отнася до компетентния орган на Съюза в енергийния сектор, следва да се направи позоваване на Регламент 2019/942, който заменя Регламент № 713/2009 и влиза в сила на 4 юли 2019 г. в съответствие с член 47, тоест преди подаването на настоящата жалба на 21 септември 2019 г. и през междинния период между приемането на първоначалното решение на 21 февруари 2019 г. и приемането на решението на апелативния съвет на 11 юли 2019 г. Този регламент определя по-специално вътрешните правила за дейността на ACER и процедурата пред тази агенция.

23      Доколкото обаче Регламент 2019/942 не съдържа дерогация от преходната правна норма, посочена в точка 21 по-горе, следва да се приеме, че към датата на предявяване на настоящата жалба, към която трябва да се прецени нейната допустимост (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2016 г., Whirlpool Europe/Комисия, T‑118/13, EU:T:2016:365, т. 49 и определение от 21 ноември 2019 г., ZW/ЕИБ, T‑727/18, непубликувано, EU:T:2019:809, т. 27 и цитираната съдебна практика), процесуалните правила, приложими към тази жалба и определящи нейната допустимост, са предвидените в посочения регламент.

24      Трето, що се отнася до условията за подаване на жалба за отмяна пред Съда на Европейския съюз срещу първоначалното решение, както и срещу решението на апелативния съвет, от член 28, параграф 1 и член 29 от Регламент 2019/942, тълкувани в светлината на съображение 34 от същия регламент, следва, че физическите и юридическите лица, които желаят да оспорят решение на ACER, на което са адресати или което ги засяга лично и пряко, могат да сезират апелативния съвет и че когато им е предоставена такава възможност, могат да обжалват пред Общия съд единствено решението на посочения съвет.

25      Накрая, в член 29 от Регламент 2019/942 се уточнява, че „[жалби] за отмяна на решение, издадено от ACER в съответствие с[ъс същия] регламент […], може да се [подават] пред Съда [на Европейския съюз] само след изчерпване на предвидената в член 28 [от посочения регламент] процедура по обжалване“.

26      Член 28, параграф 1 и член 29 от Регламент 2019/942, разгледани в светлината на съображение 34 от същия регламент, определят специалните условия и правила относно жалбите за отмяна, посочени в член 263, пета алинея ДФЕС, приети от законодателя на Съюза в законодателния акт за създаване на ACER, а именно в Регламент 2019/942. Следователно самото естество на изчерпването на вътрешната процедура по обжалване, предвидена в член 28 от Регламент 2019/942, на която изрично се позовава член 29 от същия регламент, предполага, че при необходимост съдът на Съюза се намесва само за да провери крайния резултат от вътрешната процедура по обжалване, а именно за да разгледа решението, прието след изчерпване на този вътрешен способ за защита, тоест решението на апелативния съвет (вж. по аналогия решение от 28 януари 2016 г., Heli-Flight/ЕААБ, C‑61/15 P, непубликувано, EU:C:2016:59, т. 81 и 82).

27      Така в случай на административна жалба срещу решение на ACER, жалба за отмяна на това решение, подадена пред Съда, може да се счита за допустима само доколкото е насочена срещу решението на апелативния съвет за отхвърляне на административната жалба (вж. по аналогия решение от 28 януари 2016 г., Heli-Flight/ЕААБ, C‑61/15 P, непубликувано, EU:C:2016:59, т. 84) или евентуално за потвърждаване на първоначалното решение. В резултат на това основанията и доводите, съдържащи се в настоящата жалба, които се основават на пороци на първоначалното решение и не могат да се тълкуват като насочени и срещу решението на апелативния съвет, трябва да се отхвърлят като неотносими, тъй като съдът на Съюза се произнася само по законосъобразността на последното решение (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 11 декември 2014 г., Heli-Flight/ЕААБ, T‑102/13, EU:T:2014:1064, т. 32).

28      В настоящия случай в точка 84 от жалбата жалбоподателят посочва, че тя е насочена срещу първоначалното решение в неговата редакция след приемането на решението на апелативния съвет. Така, доколкото последното посочено решение се основава на мотивите, възприети в първоначалното решение, и дори ги потвърждава мълчаливо или изрично, всички основания и доводи на настоящата жалба, насочени срещу същите тези мотиви, трябва да се считат за напълно относими за целите на контрола за законосъобразност на решението на апелативния съвет и съответно в подкрепа на искането за отмяна, доколкото то е насочено срещу последното решение, тъй като това е единственото допустимо искане. За сметка на това искането за отмяна, насочено срещу първоначалното решение, трябва да се отхвърли като недопустимо.

 По същество

29      Жалбоподателят изтъква по същество шест основания в подкрепа на настоящата жалба. Първото основание е нарушение на член 9, параграфи 7 и 12 от Регламент 2015/1222, тъй като ACER е превишила пределите на своята компетентност. Второто основание по същество е грешка при прилагане на правото при определянето на приложимото право, доколкото апелативният съвет е трябвало да приеме да упражни контрол за законосъобразност на първоначалното решение с оглед на членове 14—16 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 54). В рамките на третото основание се посочват няколко нарушения на Регламент 2019/943. Четвъртото основание е нарушение на Регламент 2015/1222. Петото основание е нарушение на принципа на пропорционалност. Шестото основание е нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

 По първото основание, което е нарушение на член 9, параграфи 7 и 12 от Регламент 2015/1222, доколкото ACER е превишила пределите на своята компетентност

30      Жалбоподателят поддържа, че при приемането на първоначалното решение ACER е превишила пределите на своята компетентност. В това отношение той изтъква, първо, че съгласно член 9, параграфи 7 и 12 от Регламент 2015/1222 компетентността на ACER е подчинена и субсидиарна, тъй като агенцията придобива компетентност само ако и доколкото НРО не са постигнали съгласие за приемането на решение по двете изменени предложения за КИПС. Жалбоподателят подчертава, че текстовете на член 9, параграф 12 от Регламент 2015/1222 на други езици, например на английски, са формулирани по-широко от текста на немски език, на който се позовава ACER. Второ, според жалбоподателя целта на правната уредба е да се приемат общи КИПС, което не означава, че ACER може да пренебрегва постигнатите частични споразумения и изискванията, формулирани на равнището на НРО. Така ACER трябвало да вземе предвид евентуалните частични споразумения между НРО и да се произнесе само по точките, по които не е постигнато съгласие между НРО. Трето, жалбоподателят обяснява, че в писмото от 20 юли 2018 г. НРО официално са информирали ACER, че не са постигнали пълно съгласие по някои ключови елементи от двете изменени предложения за КИПС и че впоследствие ще направят повече уточнения относно проведените между тях обсъждания във връзка с тези ключови елементи и някои други въпроси, което впоследствие са направили в документа от 18 септември 2018 г. Следователно към момента, в който ACER е получила посоченото писмо, тя вече е била запозната с всички позиции на НРО и са ѝ били посочени само десет точки, които са били конкретно уточнени от НРО в документа от 18 септември 2018 г., за да може агенцията да се произнесе по тях. Следователно в първоначалното решение ACER неправилно се е произнесла и по въпроси, във връзка с които не е била сезирана, което било видно от документа от 18 септември 2018 г. Четвърто, жалбоподателят подчертава, че първоначалното решение нарушава принципа на субсидиарност, съгласно който по принцип всички институции на Съюза трябва да предприемат сдържани действия в рамките на предоставената им компетентност, и по-специално ACER не трябвало да пренебрегва постигнатите частични споразумения и изискванията, формулирани на равнището на НРО.

31      ACER оспорва доводите на жалбоподателя и иска първото основание да бъде отхвърлено. Според нея в решението си апелативният съвет правилно е констатирал, че агенцията е била компетентна да приеме първоначалното решение и съответно че е действала в пределите на своята компетентност.

32      В настоящия случай, в съответствие с посоченото в точка 28 по-горе определяне на допустимостта на жалбата и на относимостта на основанията, изтъкнати в нейна подкрепа, следва да се провери дали апелативният съвет е допуснал грешка при прилагане на правото, като в решението си е пропуснал да констатира, че приемайки първоначалното решение, ACER е превишила пределите на своята компетентност, както жалбоподателят е изтъкнал в подкрепа на подадената пред агенцията административна жалба.

33      В това отношение от съдебната практика относно нормите, които уреждат компетентността на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза следва, че разпоредбата, която представлява правното основание на определен акт и оправомощава институцията на Съюза да приеме въпросния акт, трябва да бъде в сила към момента на неговото приемане (вж. решения от 26 март 2015 г., Комисия/Moravia Gas Storage, C‑596/13 P, EU:C:2015:203, т. 34 и цитираната съдебна практика и от 3 февруари 2011 г., Cantiere navale De Poli/Комисия, T‑584/08, EU:T:2011:26, т. 33 и цитираната съдебна практика).

34      Към момента на приемане на решението на апелативния съвет, което е единственият акт, чиято законосъобразност жалбоподателят може да оспори в рамките на настоящата жалба (вж. т. 28 по-горе), а именно към 11 юли 2019 г., Регламент 2019/942 вече е бил влязъл в сила и се е прилагал, заменяйки приложимия преди това Регламент № 713/2009 (вж. т. 22 по-горе). Освен това Регламент 2015/1222 също е бил в сила и се е прилагал в съответствие с член 84 от него, считано от 14 август 2015 г., тоест на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, осъществено на 25 юли 2015 г. При все това член 6, параграф 10 от Регламент 2019/942, по-рано член 8 от Регламент № 713/2009, и член 9, параграф 12 от Регламент 2015/1222 оправомощават ACER в срок от шест месеца да се произнася или да приема индивидуални решения по регулаторни въпроси, които оказват въздействие върху трансграничната търговия или трансграничната сигурност на системите, попадащи в обхвата на компетентност на НРО, каквито са приемането на КИПС за ден напред и в рамките на деня за всеки РИПС, ако компетентните НРО не са постигнали споразумение в срока, който им е бил определен за тази цел или ако компетентните НРО са отправили до агенцията съвместно искане в този смисъл. Към момента на приемане на решението на апелативния съвет само тези разпоредби могат да представляват правно основание за посоченото решение.

35      Така разглеждането на настоящото основание налага да се даде тълкуване на член 6, параграф 10 от Регламент 2019/942, по-рано член 8 от Регламент № 713/2009, и на член 9, параграф 12 от Регламент 2015/1222, за да се провери дали тези разпоредби могат да обосноват компетентността на ACER да приеме окончателно КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, съдържащи се в приложения I и II към решението на апелативния съвет.

36      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредби на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само техният текст, но и контекстът им и целите на правната уредба, от която те са част (вж. решения от 11 юли 2018 г., COBRA, C‑192/17, EU:C:2018:554, т. 29 и цитираната съдебна практика и от 28 януари 2020 г., Комисия/Италия (Директива относно борбата със забавяне на плащането), C‑122/18, EU:C:2020:41, т. 39 и цитираната съдебна практика).

37      В случая ОПС на РИПС Core, в съответствие със задължението им по член 9, параграф 1 и параграф 7, буква а) и член 20, параграф 2 от Регламент 2015/1222, са представили за одобрение на всички НРО на посочения РИПС предложенията за КИПС за ден напред и в рамките на деня за същия РИПС. Съгласно член 9, параграф 10 от Регламент 2015/1222 НРО трябва да се произнесат по тези предложения в срок от шест месеца, считано от получаването на им от съответния последен НРО. Доколкото обаче посочените НРО отправят искания за изменение на предложенията за съответните КИПС, в резултат от които ОПС са им представили за одобрение двете изменени предложения за КИПС за ден напред и в рамките на деня, по силата на член 9, параграф 12 от посочения регламент НРО разполагат с допълнителен срок от два месеца, за да се произнесат по посочените изменени предложения, считано от датата на тяхното представяне. Безспорно е обаче, че в така определения им срок НРО на РИПС Core не са били в състояние да постигнат съгласие относно същите тези изменени предложения, за което ACER е уведомена от председателството на CERRF с писма от 20 юли и 21 август 2018 г.

38      В този смисъл, както правилно поддържа ACER, правомощието ѝ да се произнесе или да приеме окончателно решение по двете изменени предложения за КИПС за ден напред и в рамките на деня в случая се основава на обстоятелството, посочено в член 6, параграф 10 от Регламент 2019/942 и в член 9, параграф 12 от Регламент 2015/1222, че НРО на РИПС Core не са постигнали съгласие по посочените предложения в определения им за това двумесечен срок.

39      Първо, от текста на член 6 от Регламент 2019/942, по-рано от текста на член 8 от Регламент № 713/2009, и на член 9 от Регламент 2015/1222 не следва, че при упражняването на подобна компетентност и извън задължението, което има съгласно член 6, параграф 11 от Регламент 2019/942, да се консултира със съответните НРО и ОПС на етапа на изготвянето на решението си, ACER е била обвързана от становищата, представени от последните. По-специално от посочените разпоредби не се установява, че компетентността на ACER е ограничена само до аспектите, по които НРО не са успели да постигнат съгласие. Напротив, член 6, параграф 10 от Регламент 2019/942, по-рано член 8, параграф 1 от Регламент № 713/2009, и член 9, параграф 12 от Регламент 2015/1222 разглеждат „регулаторните въпроси“ или „проблеми“, които първоначално са били от компетентността на НРО, преди да станат от компетентността на ACER поради липса на съгласие между НРО, като неделимо цяло, с което НРО, а след това и ACER, са сезирани като цяло, без да се прави такова разграничение. С оглед на тяхната формулировка член 6 от Регламент 2019/942, по-рано член 8 от Регламент № 713/2009, и член 9 от Регламент 2015/1222 трябва да се тълкуват в смисъл, че тъй като компетентните НРО не са успели да постигнат съгласие относно всички аспекти на регулаторния проблем в срока, който им е бил предоставен за тази цел, ACER е оправомощена да се произнася или сама да взема решение по този проблем, без компетентността ѝ да се ограничава само до въпросите или до конкретните аспекти, по които би се установило разногласие между посочените НРО.

40      Този извод не може да бъде поставен под въпрос от довода на жалбоподателя, че текстът на член 9, параграф 12 от Регламент 2015/1222 на английски език, който предвижда, че ACER е оправомощена да се произнася по предложенията на ОПС „[w]here the competent regulatory authorities have not been able to reach an agreement“ (когато компетентните регулаторни органи не са били в състояние да постигнат споразумение), може да създаде впечатлението, че компетентността на ACER се ограничава само до тези аспекти на разглеждания регулаторен проблем, по които НРО не са успели да постигнат съгласие.

41      В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по един и същ начин, като се вземат предвид текстовете на всички езици на Съюза (вж. решение от 6 юни 2018 г., Tarragó da Silveira, C‑250/17, EU:C:2018:398, т. 20 и цитираната съдебна практика). В случай на несъответствия между текстовете на разпоредба от правото на Съюза на различните езици, последната трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целта на правната уредба, от която е част (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2016 г., Ambisig, C‑46/15, EU:C:2016:530, т. 48 и цитираната съдебна практика).

42      В настоящия случай следва да се констатира, че текстът на английски език, цитиран в точка 40 по-горе, не съдържа правило, което съществено се различава от произтичащото от текстовете на другите езици, като например на чешки, немски или френски език, които предвиждат, че ACER е компетентна да вземе решение съответно „[p]okud příslušné regulační orgány nedokážou […] dosáhnout dohody“, „[f]alls es den Regulierungsbehörden nicht gelingt, […] eine Einigung […] zu erzielen“ или „[l]orsque les autorités de régulation compétentes ne sont pas parvenues à un accord“. Формулировката на текстовете на тези други езици обаче подкрепя тълкуването на тази разпоредба в смисъла, посочен в точка 39 по-горе.

43      Второ, това буквално тълкуване на член 6, параграф 10 от Регламент 2019/942, по-рано член 8 от Регламент № 713/2009, и на член 9, параграф 12 от Регламент 2015/1222 се потвърждава от контекста и целите на правната уредба, от която тези разпоредби са част, изяснени от подготвителните работи по приемането на последната.

44      В това отношение от изложението на мотивите към Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Европейска агенция за сътрудничество между енергийните регулатори (COM/2007/0530 final), което е в основата на Регламент № 713/2009, е видно, че съдържащите се в него разпоредби се основават по-специално на констатацията, че „[в]ъпреки че вътрешният пазар на енергия е постигнал значително развитие, съществуват пропуски в регулирането на трансгранични въпроси“ и че „[н]астоящият подход […], който на практика се нуждае от съгласието на 27 регулатора и 30 оператора на преносни системи за постигане на споразумение, не носи достатъчно резултати“ и „не е довел до истински решения по трудните въпроси, които сега трябва да бъдат взети“. Поради тези причини е решено да се създаде „[а]генция[, която] ще допълва на европейско ниво регулаторните задачи, изпълнявани на национално ниво от регулаторните органи“, по-специално благодарение на възлагането ѝ на „[п]равомощия за вземане на самостоятелни решения“. Посочените правомощия е трябвало да бъдат предоставени на ACER „[с] оглед разрешаването на специфични трансгранични въпроси“, по-специално с цел да взема решения „за режима на регулиране, приложим към инфраструктура върху територията на повече от една държава членка“, както в крайна сметка е предвидено в член 8 от Регламент № 713/2009.

45      Освен това в обяснителния меморандум на Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (COM/2016/0863 final), което е в основата на Регламент 2019/942, е видно, че съдържащите се в него разпоредби трябва по-специално да позволят „адаптиране на регулаторния надзор към регионалните пазари“. По-специално на новата реалност на тези пазари вече не отговаря подходът „[в]сички основни регулаторни решения [да] се вземат от националните регулатори, дори и в случаите, когато е необходимо общо регионално решение“ и „регулаторният надзор [да остане] фрагментарен, което води до риск от вземане на противоречиви решения и до ненужни забавяния“. По тези причини се приема, че „[у]крепването на правомощията на ACER по отношение на въпросите с трансграничен характер, които изискват координирано решение на регионално равнище, ще допринесе за по-бързото и по-ефективното вземане на решения по тях“, като се има предвид, че „[н]ационалните регулатори, които вземат решения в рамките на ACER по тези въпроси чрез гласуване с мнозинство, ще продължат да участват пълноценно в този процес“. Предоставянето на ACER на „ограничени допълнителни правомощия“ се счита за съобразено с принципа на субсидиарност, доколкото то се осъществява „в тези области, в които несъгласуваното вземане на решения на национално равнище по въпроси от презгранично значение би довело до проблеми или несъответствия в рамките на вътрешния пазар“. Освен това предоставянето на такива правомощия се счита за съответстващо на принципа на пропорционалност, доколкото „[н]а ACER трябва да бъдат възложени допълнителни задачи, по-специално във връзка с функционирането на енергийната система на регионално равнище, като същевременно при енергийното регулиране се запази централната роля на [НРО]“. Именно в този контекст предложението за регламент, в „глава [I определя] и редица нови задачи на ACER […], които засягат надзора на номинираните оператори на пазара на електроенергия и са свързани с одобряването на методите и предложенията във връзка с адекватността и готовността за справяне с рискове“. Тези нови задачи на ACER по-специално са формализирани в член 6, параграф 10 от Регламент 2019/942.

46      От обяснителните меморандуми на тези предложения за регламент следва ясно изразената воля на законодателя на Съюза да направи трудния, но абсолютно необходим процес по вземане на решения по трансгранични въпроси по-ефикасен и по-бърз, и то чрез засилване на правомощията на ACER за вземане на самостоятелни решения, което да бъде съвместимо със запазването на централната роля на НРО в областта на енергийната регулация.

47      Това съответства и на някои от целите, преследвани с Регламент № 713/2009 и Регламент 2019/942. Всъщност, както се припомня в съображение 10 от Регламент 2019/942, по-рано съображение 5 от Регламент № 713/2009, държавите членки следва тясно да си сътрудничат, като премахват пречките пред трансграничния обмен на електроенергия и природен газ с оглед на постигането на целите на енергийната политика на Съюза, и освен това се създава независим централен орган, а именно ACER, който следва да запълни празнотите в регулирането на равнището на Съюза и да допринесе за ефективното функциониране на вътрешните пазари на електроенергия и природен газ. Така, както е посочено в съображение 11 от Регламент 2019/942, по-рано съображение 6 от Регламент № 713/2009, ACER следва да осигури правилното координиране, и при необходимост — допълване на регулаторните функции на НРО на равнището на Съюза. Така посочената агенция разполага, както се уточнява в съображения 33 и 34 от Регламент 2019/942, по-рано съображения 18 и 19 от Регламент № 713/2009, с правомощия за вземане на автономни решения, които да ѝ позволят да изпълнява регулаторните си функции по ефикасен, прозрачен, обоснован и най-вече независим начин по отношение на производителите на електроенергия и газ, както и на ОПС и на потребителите. Тя трябва да упражнява тези правомощия, като следи за съответствието на тези решения с правото на Съюза относно енергетиката под контрола на апелативния съвет, който е част от ACER, като същевременно е независим от агенцията, както и под контрола на Съда на Европейския съюз.

48      От това следва, че ACER разполага по-специално със собствени регулаторни правомощия и правомощия за вземане на решения, които упражнява при пълна независимост и на своя отговорност, за да може да замести НРО, когато тяхното доброволно сътрудничество не им позволява да приемат индивидуални решения по конкретни въпроси или проблеми, попадащи в обхвата на техните регулаторни правомощия. Както е посочено в съображения 11 и 45 от Регламент 2019/942, по-рано съображения 6 и 29 от Регламент № 713/2009, така ACER получава компетентност да се произнася, при пълна независимост и на своя собствена отговорност, по регулаторни въпроси или проблеми от значение за ефективното функциониране на вътрешните пазари на електроенергия и природен газ само когато и доколкото, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, посочени в член 5 ДЕС, преследваните от Съюза цели не са могли да бъдат постигнати в достатъчна степен посредством общото сътрудничество на държавите членки поради липса на общо споразумение между техните НРО по регулаторни въпроси или проблеми, които първоначално са попадали в обхвата на тяхната компетентност.

49      Така логиката на системата, която е в основата на член 6 от Регламент 2019/942, по-рано член 8 от Регламент № 713/2009, и на член 9 от Регламент 2015/1222 е, че когато на равнището на държавите членки НРО не са успели в определения им за това срок да приемат индивидуално решение по регулаторни въпроси или по проблем от тяхната компетентност, които са важни за ефикасното функциониране на вътрешните пазари на електроенергия, като например изработването на регионални КИПС, предвидени в член 9, параграф 1 и параграф 7, буква a) и в член 20, параграф 2 от Регламент 2015/1222, компетентността за приемането на това решение се предоставя на ACER, без да е предвидено, че част от тази компетентност може да бъде запазена от НРО на национално равнище, например по някои регулаторни въпроси или относно някои аспекти на разглеждания проблем, по които НРО са постигнали съгласие.

50      Освен това, доколкото ACER упражнява правомощията си при пълна независимост и на своя отговорност, апелативният съвет е посочил правилно в точка 157 от своето решение, че агенцията не може да бъде обвързана от позицията, възприета от компетентните НРО по някои от регулаторните въпроси или по някои аспекти на поставените им проблеми, по които са постигнали съгласие, по-специално когато счита, че тази позиция не е в съответствие с правото на Съюза относно енергетиката. Впрочем в рамките на настоящата жалба жалбоподателят не оспорва и тази преценка на апелативният съвет.

51      Освен това, доколкото на ACER са предоставени самостоятелни правомощия за вземане на решения, за да ѝ позволят да изпълнява ефикасно регулаторните си функции, член 6 от Регламент 2019/942, по-рано член 8 от Регламент № 713/2009, и член 9 от Регламент 2015/1222 трябва да се разбират в смисъл, че оправомощават ACER, преди да одобри предложенията на ОПС, да има възможност да ги измени, за да осигури съответствието им с правото на Съюза относно енергетиката. Това правомощие е абсолютно необходимо, за да може ACER да изпълнява ефективно регулаторните си функции, тъй като, както подчертава апелативният съвет правилно в точка 150 от обжалваното решение, нито една разпоредба на Регламент 2019/942, по-рано Регламент № 713/2009, или на Регламент 2015/1222, не предвижда, подобно на член 9, параграф 12, първо и второ изречение от Регламент 2015/1222 относно НРО, че ACER може да поиска от ОПС да променят предложението си, преди тя да го одобри. Всъщност последните посочени разпоредби намират приложение само в рамките на процедурата по координиране и сътрудничество между различните НРО по смисъла на член 9, параграф 10 от Регламент 2015/1222, с цел да се улесни постигането на съгласие между тях, а не по силата на самостоятелното правомощие за вземане на решения, предоставено на ACER при липсата на такова съгласие на основание член 9, параграф 12, трето изречение от същия регламент.

52      Накрая, следва да се отбележи, че в Регламент 2019/942, по-рано Регламент № 713/2009, предоставените на ACER правомощия за вземане на самостоятелни решения са били съвместени със запазването на централната роля, призната на НРО в областта на енергийното регулиране, тъй като съгласно член 24, параграф 2, първа алинея от посочения регламент, по-рано член 17, параграф 3 от Регламент № 713/2009, ACER, в лицето на своя директор, изготвя или приема решенията си едва след получаване на положително становище от Съвета на регулаторите, в който заедно с Европейската комисия участват представители на всички НРО, като всеки член на посочения съвет има един глас и същият този съвет взема решения с мнозинство от две трети от своите членове, както е предвидено в член 21 и в член 22, параграф 1 от този регламент, по-рано в член 14 от Регламент №o713/2009.

53      В този смисъл целта на член 6 от Регламент 2019/942, по-рано член 8 от Регламент № 713/2009, и на член 9 от Регламент 2015/1222, както и контекстът, в който се вписват тези разпоредби, потвърждават, че при липса на съгласие на компетентните НРО по всички аспекти на регулаторния проблем, с който са сезирани, постигнато в предоставения им за тази цел срок, ACER е оправомощена да се произнася или да взема самостоятелно решения по този проблем, без да се засяга запазването на основната роля, призната на НРО, в съответствие със становището на Съвета на регулаторите, и без компетентността на агенцията да се ограничава единствено до конкретните аспекти, по които липсва съгласие между посочените НРО.

54      Трето, това тълкуване на член 6 от Регламент 2019/942, по-рано член 8 от Регламент № 713/2009, и на член 9 от Регламент 2015/1222, не може да се постави под въпрос с оглед на конкретните обстоятелства в настоящия случай.

55      На първо място, от член 9, параграф 1 и параграф 7, буква а), както и от член 20, параграф 2 от Регламент 2015/1222 следва, че всяко от регионалните КИПС е замислено като неделимо нормативно цяло, което трябва да бъде предмет на единно одобрение от страна на компетентните регулаторни органи. Следователно в точка 156 от решението си апелативният съвет правилно подчертава, че „не е възможно да се вземе решение по определен аспект на посочените КИПС (предмет на разногласие [между НРО]), без да се измени друг аспект [на същите КИПС] (предмет на споразумение [между посочените НРО]), като се имат предвид потенциалното взаимодействие и кръстосаният ефект между различните [разглеждани] аспекти“. Впрочем в рамките на настоящата жалба жалбоподателят нито оспорва тази преценка на апелативния съвет, нито a fortiori доказва, че в конкретния случай нормативните въпроси или аспектите на КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, относно които НРО на посочения РИПС са постигнали съгласие съгласно документа от 18 септември 2018 г., са можели да бъдат разграничени от другите въпроси или от другите разгледани в тези КИПС аспекти.

56      На второ място и доколкото жалбоподателят се позовава в това отношение на съдържанието на документа от 18 септември 2018 г., следва да се отбележи, че последният представлява документ, съставен от НРО, който не е правно обвързващ за ACCER и който не може да повлияе върху определянето на обхвата на член 6 от Регламент 2019/942, по-рано член 8 от Регламент № 713/2009, или на член 9 от Регламент № 2015/1222, нито върху определянето на произтичащите от тях правомощия или задължения на ACER. Във всеки случай твърдението на жалбоподателя, че документът от 18 септември 2018 г. конкретно е разграничил нормативните въпроси или аспектите на КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, по които НРО на посочения РИПС са постигнали съгласие, от въпросите, по които те не са постигнали такова съгласие в определения срок и които съответно попадат в рамките на компетентността на ACER, не се подкрепя от съдържанието на този документ.

57      Всъщност в документа от 18 септември 2018 г. НРО на РИПС Core констатират изцяло неформално, че предложенията на ОПС относно КИПС за ден напред и в рамките на деня за същия РИПС не отговарят на всички изисквания на Регламент 2015/1222, че те „далеч не са изпълними“ и следователно не могат да ги одобрят в този им вид. Освен това НРО отбелязват, че посочените предложения не се основават на ясни, прозрачни и точни определения, както и на ясно определени и обосновани прагове и стойности. Гореизложеното свидетелства за това, че липсата на одобрение от страна на компетентните НРО на предложенията на ОПС относно КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core в настоящия случай произтича в по-малка степен от наличието на разногласия между последните по някои въпроси или по някои ясни и конкретни аспекти на посочените КИПС, отколкото от установяването на сериозен общ проблем във връзка със съответствието с Регламент 2015/1222 на предложенията, които ОПС са им представили.

58      Освен това от документа от 18 септември 2018 г. във всички случаи е видно, че в него НРО на РИПС Core са установили в по-малка степен наличието на разногласия между тях по някои регулаторни въпроси или по някои конкретни и специфични аспекти на КИПС за ден напред и в рамките на деня за посочения РИПС, отколкото невъзможността за постигане на пълно споразумение по такива въпроси или аспекти. Всъщност в посочения документ някои въпроси фигурират както сред точките, по които е постигнато съгласие, така и сред тези, по които е налице несъгласие. Такъв е по-специално случаят с методологията за подбор на критични елементи на мрежата и на извънредни ситуации, използвани при изчисляването на преносната способност, за включването на разпределената в дългосрочен план преносна способност или на методологията за валидиране на преносната способност. Така, дори да се предположи, че някои регулаторни въпроси или някои ясни и конкретни аспекти на КИПС за ден напред и в рамките на деня за посочения РИПС биха могли да бъдат отделени от другите, това не променя факта, че точките, по които е постигнато съгласие, и тези, по които е налице несъгласие между НРО на региона Core във връзка с КИПС за ден напред и в рамките на деня за посочения РИПС в конкретния случай не съвпадат с регулаторните въпроси или с ясно очертани аспекти на посочените КИПС.

59      Накрая, от съдържанието на документа от 18 септември 2018 г. е видно, че НРО на РИПС Core са очаквали от ACER, че при упражняването на своята компетентност тя ще упражни контрол и ще гарантира, че КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core съдържа необходимите правила, за да се предотврати необоснованата дискриминация между вътрешния и междузоновия обмен, както изисква член 21, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент 2015/1222 — регулаторен въпрос, по който те не са постигнали пълно съгласие. Преследването на такава цел обаче може да предполага преразглеждане и евентуално изменение на правилата за изчисляване на преносната способност, за да се осигури съгласуваност с нормите, насочени конкретно към избягване на всяка дискриминация между вътрешния и междузоновия обмен. Впрочем от материалите по делото е видно, че настоящият случай е такъв, тъй като оспорените от жалбоподателя разпоредби от приложения I и II към първоначалното решение са приети, за да се гарантира спазването на принципа на недопускане на дискриминация във вътрешния и междузоновия обмен. Това отново показва, че точките, по които е постигнато съгласие, и тези, по които е налице несъгласие между НРО на региона Core във връзка с КИПС за ден напред и в рамките на деня за посочения РИПС, не съвпадат непременно с регулаторни въпроси или с ясно очертани аспекти на посочените КИПС.

60      На трето и последно място, що се отнася до изтъкнатото от жалбоподателя твърдение за нарушение на принципа на субсидиарност, следва да се отбележи, че в подкрепа на това твърдение той не излага нито един подробно развит довод, който може да докаже подобно нарушение. В настоящия случай първоначалното решение и решението на апелативния съвет са приети в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент № 713/2009 и в Регламент 2015/1222, които в съответствие с принципите на предоставена компетентност, на субсидиарност и на пропорционалност, посочени в член 5 ДЕС, и както вече бе припомнено в съображение 29 от Регламент 2019/942, предвиждат, че на ACER има предоставена компетентност да приема индивидуални решения по регулаторни въпроси или проблеми, които първоначално са от компетентността на НРО, само при ясно определени обстоятелства и по въпроси, свързани с целта, за изпълнението на която тази агенция е била създадена (вж. точки 37 и 48 по-горе). По-специално тези процедури гарантират, че ACER се намесва само субсидиарно спрямо НРО, когато последните не са постигнали съгласие по регулаторни въпроси или проблеми, които са важни за ефективното функциониране на вътрешните пазари на електроенергия (вж. параграф 48 по-горе). Във всеки случай следва да се отбележи, както вече бе уточнено в точки 52 и 53 по-горе, че в Регламент 2019/942, по-рано Регламент № 713/2009, правомощията за приемане на самостоятелни решения, предоставени на ACER, са били съвместени със запазването на централната роля, призната на НРО посредством изразеното от Съвета на регулаторите съгласие. Поради това следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя за нарушение на принципа на субсидиарност.

61      С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се констатира, че апелативният съвет не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в решението си не е констатирал, че с приемането на първоначалното решение ACER е превишила границите на своята компетентност, като се е произнесла по точки на КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, които са били посочени в документа от 18 септември 2018 г. като предмет на съгласие между НРО и посочения РИПС.

62      Следователно първото основание следва да се отхвърли по същество.

 По второто основание, което е грешка при прилагане на правото, допусната от апелативния съвет при определянето на приложимото право, доколкото той е трябвало да приеме да упражни контрол за законосъобразност на първоначалното решение с оглед на членове 14—16 от Регламент 2019/943

63      Второто основание е грешка при прилагане на правото, допусната от апелативния съвет в решението му, доколкото по същество той не проверил дали първоначалното решение е законосъобразно с оглед на членове 14—16 от Регламент 2019/943, които самата ACER е трябвало да вземе предвид в последното посочено решение.

64      На първо място, жалбоподателят упреква апелативния съвет, че по същество не е приложил членове 14—16 от Регламент 2019/943, въпреки че те са били в сила към момента на приемане на решението ѝ. Жалбоподателят припомня, че контролът за законосъобразност на акт на Съюза се извършва въз основа на съществуващото към момента на приемането му фактическо и правно положение. От една страна, жалбоподателят изтъква, че Регламент 2019/943 е влязъл в сила на 4 юли 2019 г., тоест след приемането на първоначалното решение, но преди приемането на решението на апелативния съвет. От друга страна, настоящата жалба била насочена срещу първоначалното решение, потвърдено с решението на апелативния съвет, а именно по същество срещу две решения, формиращи едно правно цяло. Следователно апелативният съвет бил длъжен да приложи Регламент 2019/943 a fortiori, доколкото в решението си той е извършил ново самостоятелно и пълно разглеждане на случая, което му е позволило да вземе предвид междувременно настъпилите нови правни обстоятелства, като влизането в сила на членове 14—16 от Регламент 2019/943.

65      На второ място, най-напред, жалбоподателят упреква ACER, че в първоначалното решение е нарушила принципа на лоялно сътрудничество между институциите на Съюза. В това отношение жалбоподателят поддържа, че към момента на приемане на първоначалното решение ACER вече е била запозната с точните изисквания, които са се съдържали в членове 14—16 от Регламент 2019/943 и са били от решаващо значение. Всъщност, най-напред, последното посочено решение било прието в напреднал етап от законодателния процес, на който горепосочените членове от разглеждания регламент били дефинирани и приети от всички компетентни комисии на Съвета на Европейския съюз и на Европейския парламент. По-нататък, пресата вече била публикувала подробни доклади относно новия Регламент 2019/943. Освен това жалбоподателят посочва, че с електронно писмо от 4 февруари 2019 г. е привлякъл вниманието на ACER върху изискванията, формулирани в членове 14—16 от Регламент 2019/943, и относно своите съмнения дали КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, които ACER възнамерява да приеме, са в съответствие с посочените изисквания. Накрая, жалбоподателят отбелязва, че макар в първоначалното решение да се съдържат няколко позовавания на разпоредбите на новия Регламент 2019/943, тези позовавания се отнасяли до аспекти, подкрепящи позицията на ACER, което представлявало произволно и избирателно вземане предвид на бъдещото право на Съюза и следователно нарушение на принципа на лоялно сътрудничество.

66      Второ, жалбоподателят упреква ACER, че в първоначалното решение е нарушила принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Той изтъква, че съгласно съдебната практика (решение от 22 януари 1997 г., Opel Austria/Съвет, T‑115/94, EU:T:1997:3) принципът на правна сигурност може да наложи в определени граници да се вземат предвид и бъдещи правни актове, особено когато такъв акт е предвидим, достатъчно определен и несъвместим с правната уредба, която трябва да бъде приета.

67      Трето, жалбоподателят отхвърля като неотносими доводите на ACER, основани на потенциално нарушение на принципа на забрана за прилагане с обратна сила. Според жалбоподателя, от една страна, прилагането на бъдещото право на Съюза трябва да се разграничава от задължението на институциите на Съюза да включат в решенията си развитието на бъдещото право, което вече е предвидимо, и от друга страна, да се въздържат от приемане на мерки, които са в противоречие с бъдещите правни актове от по-висок ранг.

68      ACER оспорва доводите на жалбоподателя и моли второто основание да се отхвърли. На първо място, тя поддържа, че разглеждайки първоначалното решение, апелативният съвет е трябвало да провери дали в него агенцията е допуснала грешка при определянето на приложимото право. В това отношение ACER твърди, че е трябвало да приеме решенията си въз основа на фактическото положение и на съществуващите към момента на приемането им правни разпоредби. Към датата на приемане на първоначалното решение обаче Регламент 2019/943, и по-специално членове 14—16 от него, все още не са били в сила и дори не са били окончателно одобрени от законодателя на Съюза. Следователно тя правилно не е основала първоначалното си решение на Регламент 2019/943, и по-специално на членове 14—16 от посочения регламент, и съответно апелативният съвет правилно не е разгледал посоченото решение от гледна точка на същите членове, на които се позовава жалбоподателят в рамките на подадената пред него административна жалба. ACER оспорва и доводите на жалбоподателя относно самостоятелния характер на контрола, упражняван от апелативния съвет върху първоначалното решение. Всъщност съгласно разпоредбите на член 28, параграф 5 от Регламент 2019/942 последният нямал компетентност да замени първоначалното решение със своето собствено решение, нито сам да се произнесе по преписката. Що се отнася до довода на жалбоподателя, основан на вземането предвид в решението на апелативния съвет на новите изменения в областта на правото, настъпили след приемането на първоначалното решение, това не предполагало, че посоченият съвет е бил длъжен да провери съвместимостта на първоначалното решение с някои разпоредби на Регламент 2019/943, влезли в сила след приемането му.

69      На второ място, ACER изтъква най-напред, че към момента на приемане на първоначалното решение законодателната процедура във връзка с приемането на Регламент 2019/943 все още е била в ход и че този регламент не е бил част от действащия правов ред, така че тя не е могла да знае конкретно дали този регламент ще бъде приет и a fortiori какво е неговото съдържание и точната дата на приемането му. Според ACER не било нито очевидно, нито предвидимо, че първоначалното решение е можело да бъде несъвместимо с някои разпоредби на Регламент 2019/943, приети на по-късен етап. Следователно ACER не е могла да основе първоначалното решение на посочените разпоредби. Освен това ACER счита за ирелевантни, от една страна, въпросът дали законодателните предложения са ѝ били известни към момента на приемане на първоначалното решение и от друга страна, фактът, че в последното посочено решение тя се е позовала на предложението за нов регламент.

70      Второ, ACER поддържа, че за разлика от делото, по което е постановено решение от 22 януари 1997 г., Opel Austria/Съвет (T‑115/94, EU:T:1997:3), в рамките на настоящото дело Регламент 2019/943 не е бил приет към датата на приемане на първоначалното решение, така че агенцията не можела да бъде сигурна нито относно точното му съдържание, нито относно датата, на която ще влезе в сила. Следователно в решението си апелативният съвет правилно приел, че разрешението, приложено в решение от 22 януари 1997 г., Opel Austria/Съвет (T‑115/94, EU:T:1997:3), не може да се приложи в настоящия случай.

71      Трето, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не били нарушени в конкретния случай, тъй като към момента на приемането на първоначалното решение то съдържало ясни разпоредби, чието прилагане било предвидимо за заинтересованите лица.

72      Четвърто, ACER подчертава, че принципите на лоялно сътрудничество, на институционално равновесие, на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност не ѝ позволяват да наруши действащото право и да приеме решение въз основа на обикновени законодателни предложения.

73      В настоящия случай е безспорно, че в рамките на подадената пред апелативния съвет административна жалба жалбоподателят се е позовал на наличието на различия или несъответствия между КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, одобрени от ACER в първоначалното решение, и изискванията, които съгласно членове 14—16 от Регламент 2019/943 уреждат приемането на такива КИПС.

74      В решението си апелативният съвет отхвърля така изложените пред него твърдения на жалбоподателя за нарушения с мотива, че членове 14—16 от Регламент 2019/943 са ирелевантни за проверката на законосъобразността на първоначалното решение на ACER, тъй като този регламент все още не е бил приложим към момента на приемане на посоченото решение.

75      Тъй като в подкрепа на второто основание жалбоподателят се позовава конкретно на нарушение на съответните разпоредби на Регламент 2019/943, при разглеждането на посоченото основание следва да се изследва въпросът дали апелативният съвет е допуснал грешка при прилагане на правото, като в решението си не е проверил законосъобразността на КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, които са били одобрени от ACER в първоначалното решение, от гледна точка на изискванията, регламентиращи приемането на такива КИПС съгласно членове 14—16 от Регламент 2019/943.

76      В това отношение следва да се припомни, от една страна, че съгласно съображение 1 от Регламент 2019/943 и в съответствие с член 70 от него този регламент преработва Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 15). От друга страна, Регламент 2019/943 има за цел, в съответствие със съображение 4 от него, да установи правила, чрез които да се гарантира функционирането на вътрешния пазар на електроенергия.

77      По-конкретно членове 14—16 от Регламент 2019/943 попадат в обхвата на раздел 1, озаглавен „Разпределяне на капацитета“ от глава III, наименувана „Достъп до мрежата и управление на претоварването“, от посочения регламент. Те се отнасят съответно до „[п]реглед[а] на пазарните зони“ (член 14), до „[п]ланове[те] за действие“ (член 15) и до „[о]бщи[те] принципи на разпределяне на капацитета и управление на претоварването“ (член 16). Следователно посочените членове уреждат разпределянето на капацитета на пазарите за трансгранична търговия с електроенергия за ден напред и в рамките на деня и по този начин определят изискванията, които трябва да се вземат предвид при приемането на КИПС за ден напред и в рамките на деня. Следователно тези членове по принцип съдържат материалноправни норми, които уреждат приемането на тези КИПС.

78      Освен това следва да се припомни, че новата правна норма се прилага от момента на влизане в сила на акта, с който тя се въвежда, и че макар да не се прилага към правните положения, възникнали и окончателно установени при действието на стария закон, новата правна норма се прилага спрямо техните бъдещи последици, както и спрямо новите правни положения. Без да се засяга принципът на забрана на прилагането на правните актове с обратна сила, изключения са възможни единствено ако новото правило е придружено с особени разпоредби, които определят изрично условията за прилагането му във времето (вж. решения от 14 май 2020 г., Azienda Municipale Ambiente, C‑15/19, EU:C:2020:371, т. 57 и цитираната съдебна практика и от 15 юни 2021 г., Facebook Ireland и др., C‑645/19, EU:C:2021:483, т. 100 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 3 септември 2015 г., A2A, C‑89/14, EU:C:2015:537, т. 37 и цитираната съдебна практика).

79      Регламент 2019/943 обаче е приет на 5 юни 2019 г. и тъй като публикуването му е осъществено на 14 юни 2019 г., той влиза в сила на 4 юли 2019 г. в съответствие с член 71, параграф 1 от него, а именно след приемането на първоначалното решение на 21 февруари 2019 г. и преди приемането на 11 юли 2019 г. на решението на апелативния съвет. Следва да се добави, че по силата на член 71, параграф 2, втора алинея от Регламент 2019/943, по изключение от общия принцип за прилагането му от 1 януари 2020 г. нататък, произтичащ от член 71, параграф 2, първа алинея от посочения регламент, членове 14 и 15 от него се прилагат от датата на влизане в сила на същия регламент, а именно от 4 юли 2019 г. Същото се отнася и за член 16 от Регламент 2019/943 за целите на конкретното прилагане на член 14, параграф 7 и член 15, параграф 2 от същия регламент. От гореизложеното следва, че към момента на приемане на първоначалното решение членове 14—16 от Регламент 2019/943 все още не са влезли в сила, нито са били приложими, но към момента на приемане на решението на апелативния съвет те са били в сила, разбира се, с някои ограничения.

80      В настоящия случай разглежданото правно положение съответства на окончателното приемане от ACER на КИПС за ден напред и в рамките на деня, чиято законосъобразност се оспорва в рамките на настоящия спор.

81      В това отношение следва да се подчертае, че процесуалните разпоредби на член 28, параграф 5 от Регламент 2019/942, които в случая са били приложими в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 21 по-горе, предоставят на апелативния съвет правомощието да потвърди първоначалното решение или да го върне на ACER в случай на несъгласие. Посочените разпоредби въвеждат изменение по отношение на разпоредбите на член 19, параграф 5 от Регламент №o 713/2009, които са били в сила по-рано и които са оправомощавали апелативния съвет да упражни всяко правомощие, попадащо в обхвата на компетентността на ACER, или да върне преписката на съответния компетентен орган на тази агенция. При процесуалната уредба, произтичаща от Регламент 2019/942, апелативният съвет вече няма възможност, както по-рано, сам да измени първоначалното решение, с което е сезиран. Това обаче по никакъв начин не променя обхвата и степента на контрола, който упражнява върху посоченото решение.

82      Всъщност следва да се приеме, че също както при действието на по-рано приложимата процесуална уредба, решенията, взети от апелативния съвет съгласно установените в Регламент 2019/942 процедури, заместват първоначално приетите от ACER решения (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 28 януари 2016 г., Heli-Flight/ЕААБ, C‑61/15 P, непубликувано, EU:C:2016:59, т. 84). В хипотезата, в която, както в настоящия случай, пред апелативния съвет е подадена административна жалба срещу решение на ACER относно КИПС за ден напред и в рамките на деня, именно решението на апелативния съвет, с което се потвърждава първоначалното решение, определя окончателно становището на ACER по тази методология след като посоченият съвет осъществи пълен преглед на разглежданото положение от фактическа и правна страна с оглед на приложимото към момента на постановяване на решението законодателство.

83      От изложените по-горе съображения следва, че КИПС, чиято законосъобразност се оспорва в рамките на настоящия спор, са окончателно приети от ACER към датата, на която апелативният съвет е приел решението си, потвърждаващо законосъобразността на КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, одобрени от ACER с първоначалното решение, а именно на 11 юли 2019 г.

84      Следователно към датата на влизане в сила и на прилагане на членове 14—16 от Регламент 2019/943, а именно 4 юли 2019 г., КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core все още не са били окончателно приети от ACER. Ето защо към тази дата разглежданото в случая положение, както е определено в точка 80 по-горе, трябва да се разглежда като бъдещо и следователно като ново правно положение или най-малкото като положение, което е възникнало, но не окончателно установено при действието на предходните норми по смисъла на цитираната в точка 78 по-горе съдебна практика, и съответно новите материалноправни норми, предвидени в тези членове и действащи по време на това положение, е трябвало да се приложат незабавно към него.

85      Следователно към момента, в който апелативният съвет е приел решението си, той е бил длъжен да провери дали КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, одобрени от ACER с първоначалното решение, могат законосъобразно да бъдат потвърдени с оглед на новите правила за приемането на такива КИПС, произтичащи от членове 14—16 от Регламент 2019/943, доколкото те вече са били приложими (вж. т. 79 по-горе).

86      Всяко друго разрешение би могло да доведе до парадоксално положение, при което ACER, евентуално посредством апелативния съвет, би могла да въведе в правния ред методологии, които към момента на окончателното им приемане, от една страна, са се основавали на правна уредба, която вече не е приложима, а от друга страна, не биха били в съответствие с новата правна уредба, която междувременно е станала приложима.

87      С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се констатира, че в решението си апелативният съвет е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е проверил дали КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, одобрени от ACER с първоначалното решение, са отговаряли на изискванията на членове 14—16 от Регламент 2019/943, на които жалбоподателят се позовава изрично в подадената пред посочения съвет административна жалба, доколкото те са били приложими. Единствено отговорът на този въпрос е могъл да позволи на апелативния съвет да реши, в светлината на новите приложими материалноправни норми, произтичащи от членове 14—16 от Регламент 2019/943, да върне на ACER преписката във връзка с приемането на КИПС за ден напред и в рамките на деня за РИПС Core, за да може агенцията да ги приведе в съответствие с посочените правила или от гледна точка на същите тези правила да потвърди законосъобразността на КИПС, които са били одобрени от ACER с решение, което би заменило първоначалното решение.

88      Поради това следва да се уважи второто основание, в рамките на което се изтъква грешка при прилагане на правото, допусната от апелативния съвет в решението му, що се отнася до определянето на приложимото към разглеждания случай законодателство, което е могло да има отражение върху обосноваността на това решение.

89      Поради това и без дори да е необходимо да се разглеждат останалите основания и твърдения за нарушения, изтъкнати от жалбоподателя, решението на апелативния съвет следва да се отмени.

 По съдебните разноски

90      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

91      Тъй като ACER по същество е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати разноските в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав)

реши:

1)      Отменя решение A-003-2019 на апелативния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) от 11 юли 2019 г.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част като недопустима.

3)      Осъжда ACER да плати съдебните разноски.

Tomljenović

Kreuschitz

Schalin

Škvařilová-Pelzl

 

      Nõmm

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 септември 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: немски.