РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
14 декември 2011 година
Дело T‑563/10 P
Patrizia De Luca
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Насрещна жалба — Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване на длъжност от по-висока функционална група в резултат от конкурс на общо основание — Влизане в сила на новия правилник — Преходни разпоредби — Член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 30 септември 2010 г. по дело De Luca/Комисия (F‑20/06), с която се иска отмяната на това съдебно решение
Решение: Отхвърля насрещните жалби. Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 30 септември 2010 г. по дело De Luca/Комисия (F‑20/06). Връща делото на Съда на публичната служба. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обжалване — Насрещна жалба — Допустимост — Служебна проверка от Общия съд
2. Обжалване — Насрещна жалба — Предмет — Замяна на мотивите на обжалваното съдебно решение — Недопустимост — Препращане към доводите, изтъкнати от друга страна в подкрепа на нейната насрещна жалба — Недопустимост
(член 13, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда; член 48, параграф 2, член 141, параграф 2 и член 142, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс на общо основание — Начин за назначаване, който не е само външен
(член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Кариера — Промяна на категорията или на длъжността вследствие на участие в конкурс на общо основание — Класиране в стъпка — Приложими норми
(член 32, втора алинея и член 46 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Кариера — Промяна на категорията или на длъжността вследствие на участие в конкурс на общо основание — Ново класиране в степен — Приложими норми
(член 1, параграф 2 и член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)
1. Дори жалбоподател да прикани Общия съд да реши, че дадена насрещна жалба е допустима, Общият съд е длъжен да разгледа служебно въпросите относно допустимостта ѝ.
(вж. точка 29)
Позоваване на:
Съд — 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, Recueil, стр. I‑1873, точка 46; 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, непубликувано в Сборника, точка 38
2. Трябва да се отхвърлят като недопустими исканията в насрещна жалба, които не са насочени към отмяната, изцяло или частично, на диспозитива на обжалваното съдебно решение, а целят единствено замяната на някои от мотивите, които съставляват необходимата му опора. Такива искания не отговарят на изискванията на член 142, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. Всъщност, както следва по-конкретно от член 13, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда, предмет на жалбата трябва да бъде пълната или частична отмяна на решение на Съда на публичната служба, като при отмяна Общият съд може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Съда на публичната служба за постановяване на решение.
По-нататък, от посочения член 142, както и от член 141, параграф 2 и от член 48, параграф 2 от Процедурния правилник следва, че всяко основание за отмяна на решение на Съда на публичната служба, което не е достатъчно ясно формулирано в писмения отговор, трябва да се счита за недопустимо. Не отговарят на това изискване за точност и следователно трябва да се отхвърлят като недостатъчно обстойно изложени и поради това като недопустими основанията или твърденията за нарушения, изтъкнати в подкрепа на насрещна жалба, в рамките на които встъпилата страна в първоинстанционното производство се задоволява само и единствено да препрати към мотивите, изложени в писменото становище, подадено от ответника в първоинстанционното производство в подкрепа на насрещната му жалба.
(вж. точки 30, 31, 34 и 35)
Позоваване на:
Съд — 17 юли 2008 г., Campoli/Комисия, C‑71/07 P, Recueil, стр. I‑5887, точка 41
Първоинстанционен съд — 21 март 2002 г., Joynson/Комисия, T‑231/99, Recueil, стр. II‑2085, точка 154; 14 декември 2005 г., Honeywell/Комисия, T‑209/01, Recueil, стр II‑5527, точка 54
3. Процедурата за провеждане на конкурс на общо основание, предвидена в член 29, параграф 1 от Правилника, не представлява начин само за външно назначаване, след като е открита едновременно както за кандидати, които не са от институциите на Съюза, така и за други кандидати, които вече имат качеството на длъжностно лице или служител.
(вж. точка 44)
Позоваване на:
Съд — 5 декември 1974 г., Van Belle/Съвет, 176/73, Recueil, стр 1361, точка 8
4. Правилникът не съдържа общи разпоредби, които биха уреждали класирането в стъпка на активно заето длъжностно лице, назначено на друга длъжност като лице, издържало конкурс на общо основание. Всъщност такова назначаване не е извършено вследствие на процедури, които Правилникът предвижда за повишаване в длъжност на длъжностните лица; то не може да се разглежда и като назначаване в точния смисъл на понятието, тъй като въпросното длъжностно лице е било назначено преди това. Назначаването всъщност се отнася за случая на лице, което е прието за първи път в състава на длъжностните лица на Съюза, докато повишаването в длъжност определя нормалното протичане на така започналата кариера в рамките на посочения състав. Следователно прилагането на съответните разпоредби — независимо дали става въпрос за норми от Правилника за длъжностните лица, уреждащи назначаването, или за разпоредби от този правилник и общи принципи, уреждащи нормалното протичане на кариерата на активно заетите длъжностни лица в рамките на състава им — може да се извърши само по аналогия, като се има предвид, че прилагането на последните разпоредби задължава органа по назначаването да спазва преди всичко равенството между съответното длъжностно лице и останалите длъжностни лица, имащи право на кариерно развитие, докато в резултат на прилагането на първите разпоредби по-скоро се осигурява равно третиране на всички лица, които са издържали един и същи конкурс на общо основание, без значение дали вече са били длъжностни лица.
(вж. точка 46)
Позоваване на:
Съд — 15 януари 1985 г., Samara/Комисия, 266/83, Recueil, стр. 189, точка 13; 29 януари 1985 г., Michel/Комисия, 273/83, Recueil, стр. 347, точка 18; 19 април 1988 г., Sperber/Съд, 37/87, Recueil, стр. 1943, точки 9 и 11 и цитираната съдебна практика; 14 юни 1988 г., Lucas//Комисия, 47/87, Recueil, стр. 3019, точка 11
Първоинстанционен съд — 28 септември 1993 г., Baiwir и др./Комисия, T‑103/92—T‑105/92, Recueil, стр. II‑987, точка 34
5. Също както Правилникът не съдържа общи разпоредби относно новото класиране в стъпка на активно заето длъжностно лице, назначено на друга длъжност като издържало конкурс на общо основание, така и новото класиране в степен на активно заето длъжностно лице, издържало конкурс на общо основание, който му позволява достъп до длъжности с a priori по-високо ниво от заеманото от него, не е уредено от разпоредбите на Правилника.
В това отношение член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, който се отнася до класирането на длъжностните лица, включени в списък с подходящи кандидати преди 1°май 2006°г. и „назначени“ между 1 май 2004°г. и 30 април 2006°г., се прилага за активно заето длъжностно лице, което е било назначено на друга длъжност като издържало конкурс на общо основание, само по аналогия и доколкото длъжностното лице е можело да има определен интерес или да извлече предимство от прилагането на тази разпоредба във връзка с кариерното развитие или със заплатата, чието ползване по принцип е било запазено за длъжностните лица, „назначени“ между 1 май 2004°г. и 30 април 2006°г.
Всъщност, макар в качеството си на специални преходни норми разпоредбите на приложение XIII към Правилника да могат да дерогират правилата с общ характер, които биха се приложили към разглеждания случай при липсата на такива преходни норми, при все това от текста на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника във връзка с член 1, параграф 2 от приложение XIII към Правилника не може да се направи изводът, че в контекста на приложимите за длъжностните лица преходни мерки законодателят е имал намерение да дефинира понятието за назначаване, специфично и чрез дерогация от общото право, като обхващащо и случая на активно заето длъжностно лице, назначено на друга длъжност като издържало конкурс на общо основание. Впрочем съдът на Съюза разширява понятието за назначаване в строг смисъл, за да обозначи ангажирането на лица, които вече имат качеството на длъжностно лице, само по изключение и в случаите, когато тези лица са могли да имат определен интерес или да извлекат предимство във връзка с кариерата или със заплатата.
(вж. точки 46 и 48—52)
Позоваване на:
Съд — Samara/Комисия, посочено по-горе, точки 13 и 15; Michel/Комисия, посочено по-горе, точка 18; Sperber/Съд, посочено по-горе, точки 9 и 11; Lucas/Комисия, посочено по-горе, точки 11, 14 и 15 и цитираната съдебна практика
Първоинстанционен съд — Baiwir и др./Комисия, посочено по-горе, точка 34; 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, Сборник, стр. II‑2523, точка 39