ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
16 юни 2021 година(*)
„Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Икономическа и парична политика — Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Член 18, параграф 1 — Пруденциален надзор над кредитните институции — Конкретни задачи, предоставени на Европейската централна банка (ЕЦБ) — Налагане на административна имуществена санкция за нарушаване на пруденциални изисквания — Регламент (ЕС) № 575/2013 — Член 26, параграф 3 — Капиталови изисквания — Капиталови инструменти — Емисии на обикновени акции — Класифициране като елементи на базовия собствен капитал от първи ред (CET 1) — Липса на предварително разрешение от компетентния орган — Нарушение, извършено поради небрежност“
По съединени дела C‑456/20 P—C‑458/20 P
с предмет три жалби на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадени на 21 септември 2020 г.,
Crédit agricole SA, установено в Монтруж (Франция) (C‑456/20 P),
Crédit agricole Corporate and Investment Bank, установено в Монтруж (Франция) (C‑457/20 P),
CA Consumer Finance, установено в Маси (Франция) (C‑458/20 P),
жалбоподатели,
представлявани от A. Champsaur и A. Delors, avocats,
като другата страна в производството е:
Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана от C. Hernández Saseta, A. Pizzolla и D. Segoin,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, E. Regan (докладчик), председател на пети състав, и I. Jarukaitis, съдия,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: А. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 181 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбите си Crédit agricole SA (C‑456/20 P), Crédit agricole Corporate and Investment Bank (C‑457/20 P) и CA Consumer Finance (C‑458/20 P) искат съответно отмяна на решения на Общия съд на Европейския съюз от 8 юли 2020 г., Crédit agricole/ЕЦБ (T‑576/18, наричано по-нататък „първото обжалвано съдебно решение“, EU:T:2020:304), Crédit agricole Corporate and Investment Bank/ЕЦБ (T‑577/18, наричано по-нататък „второто обжалвано съдебно решение“, непубликувано, EU:T:2020:305), и CA Consumer Finance/ЕЦБ (T‑578/18, наричано по-нататък „третото обжалвано съдебно решение“, непубликувано, EU:T:2020:306) (наричани по-нататък заедно „обжалваните съдебни решения“), с които Общият съд отхвърля жалбите на жалбоподателите за отмяна на решения ECB/SSM/2018-FRCAG-75, ECB/SSM/2018-FRCAG-76 и ECB/SSM/2018-FRCAG-77 на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 16 юли 2018 г. (наричани по-нататък „спорните решения“), приети на основание член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63) и налагащи на жалбоподателите административни имуществени санкции в размер съответно на 4 300 000 EUR, 300 000 EUR и 200 000 EUR за продължаващо нарушение на изискванията за собствен капитал, предвидени в член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1 и поправки в ОВ L 208, 2013 г., стр. 68 и ОВ L 321, 2013 г., стр. 6).
Правна уредба
Регламент (ЕС) № 575/2013
2 Член 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в редакцията му преди влизането в сила на Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. (ОВ L 150, 2019 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 575/2013“), се съдържа в дял 1, озаглавен „Елементи на собствения капитал“, на глава 2, озаглавена „Елементи на базовия собствен капитал от първи ред“, и в параграф 3 предвижда:
„Компетентните органи преценяват дали емисиите на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред отговарят на критериите, определени в член 28 или на член 29, когато е приложимо. По отношение на емисиите след 28 юни 2013 г. институциите класифицират капиталовите инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само след като компетентните органи, които могат да се консултират с [Европейския банков орган (ЕБО)], са дали разрешение за това.
За капиталовите инструменти с изключение на държавната помощ, които са одобрени от компетентния орган като допустими за класифициране като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, но за които по мнение на ЕБО има съществени затруднения да се прецени дали отговарят на критериите по член 28 или на член 29, когато е приложимо, компетентните органи дават разяснения за мотивите си на ЕБО.
Въз основа на информацията, предоставена от всеки компетентен орган, ЕБО съставя, поддържа и публикува списък на всички форми капиталови инструменти във всяка държава членка, които отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. ЕБО изготвя и публикува този списък за първи път до 1 февруари 2015 г.
[…]“.
3 Член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, изменен с Регламент 2019/876 (наричан по-нататък „измененият Регламент № 575/2013“), предвижда:
„Компетентните органи преценяват дали емисиите на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред отговарят на критериите, определени в член 28 или на член 29, когато е приложимо. Институциите класифицират емисиите на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само след като компетентните органи са дали разрешение за това.
Чрез дерогация от първа алинея институциите могат да класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред последващи емисии на форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за които вече са получили това разрешение, при условие че са изпълнени следните две условия:
а) разпоредбите, уреждащи последващите емисии, са по същество същите като разпоредбите, уреждащи емисиите, за които институциите вече са получили разрешение;
б) институциите са уведомили компетентните органи за последващите емисии достатъчно време преди класифицирането им като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.
Компетентните органи се консултират с ЕБО, преди да дадат разрешение за класифициране на нови форми на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Компетентните органи отчитат надлежно становището на ЕБО и, когато решат да се отклонят от него, в срок от три месеца от получаване на становището на ЕБО изпращат писмено уведомление на ЕБО, в което дават обосновка за отклонението от въпросното становище. Настоящата алинея не се прилага към капиталовите инструменти, посочени в член 31.
Въз основа на информацията, събрана от компетентните органи, ЕБО съставя, поддържа и публикува списък на всички форми капиталови инструменти във всяка държава членка, които отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. В съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 [от 24 ноември 2010 година на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 2010 г., стр. 12)] ЕБО може да събира всяка информация във връзка с инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, която смята за необходима, за да установи спазването на критериите по член 28 или, когато е приложимо — член 29 от настоящия регламент, както и с цел поддържане и актуализиране на списъка, посочен в настоящата алинея.
[…]“.
Регламент № 1024/2013
4 Глава III от Регламент № 1024/2013 е озаглавена „Правомощия на ЕЦБ“, като раздел 2 от нея включва членове 14—18 и се отнася по-специално до „[с]пецифични[те] правомощия за надзор“. Член 18 от същия регламент е озаглавен „Административни наказания“ и предвижда:
„1. С оглед на изпълнението на възложените ѝ с настоящия регламент задачи, когато кредитни институции, финансови холдинги или смесени финансови холдинги умишлено или по небрежност нарушават изискване на съответни пряко приложими правни актове от правото на Съюза, по отношение на което съгласно приложимото право на Съюза компетентните органи са оправомощени да налагат административни имуществени наказания, ЕЦБ може да налага административни имуществени наказания в размер до удвоения размер на реализираната печалба или нереализираната загуба вследствие на нарушението, когато размерът им може да бъде определен, или в размер до 10 % от общия годишен оборот, както е дефиниран в приложимото законодателство на Съюза, на юридическото лице за предходната стопанска година или други имуществени наказания, в зависимост от предвиденото в приложимото право на Съюза.
[…]
3. Наложените наказания са ефективни, пропорционални и възпиращи. […]
[…]“.
Фактическа обстановка
5 Със спорните решения ЕЦБ налага на всеки от жалбоподателите, които са подлежащи на пряк пруденциален надзор кредитни институции, административни имуществени санкции на основание член 18, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 за това, че най-малкото по небрежност са нарушили член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013, като са класифицирали като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред (наричани по-нататък „инструменти на базовия собствен капитал от първи ред“) капиталови инструменти от няколко емисии на обикновени акции (наричани по-нататък „спорните емисии“) без предварително разрешение от компетентния орган.
6 ЕЦБ отхвърля по-специално изтъкнатия в това отношение довод на жалбоподателите, че обикновените акции са включени в списъка, който ЕБО е публикувал на основание член 26, параграф 3 (наричан по-нататък „публикуваният от ЕБО списък“). Според ЕЦБ включването на даден инструмент в този списък не освобождава кредитните институции от изискването за получаване на предварително разрешение за него от компетентния орган на основание член 26, параграф 3, първа алинея.
Производството пред Общия съд и обжалваните съдебни решения
7 На 25 септември 2018 г. всеки един от жалбоподателите подава пред секретариата на Общия съд жалба за отмяна на съответното отнасящо се до него решение.
8 В подкрепа на жалбите си жалбоподателите излагат две основания. Първото основание е за опорочаване на обжалваното решение поради превишаване на власт и е разделено на три части. С първата част се твърди нарушение на член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013. С втората част се твърди нарушение на член 18, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 и на принципа на правната сигурност. Третата част се отнася до пропорционалността на наложената административна имуществена санкция. Второто основание е за нарушение на правото на изслушване.
9 С обжалваните съдебни решения Общият съд отхвърля посочените основания, доколкото те се отнасят до законосъобразността на частта от спорните решения, в която се установява, че жалбоподателите са нарушили член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013.
10 Когато обаче в самото начало и служебно разглежда въпроса дали е било изпълнено задължението за мотивиране на административните имуществени санкции, наложени на основание член 18, параграф 1 от Регламент № 1024/2013, Общият съд приема по-специално в точки 144 и 156 от първото обжалвано съдебно решение, в точки 127 и 139 от второто обжалвано съдебно решение и в точки 130 и 141 от третото обжалвано съдебно решение, че в това отношение посочените решения са опорочени от непълнота на мотивите, тъй като по същество не уточняват приложената за определяне на размера на тези наказания методика. Поради това Общият съд приема, че наказанията трябва да бъдат отменени, без да е необходимо произнасяне по-специално по доводите на жалбоподателите за противоречието на тези санкции с принципите на правна сигурност и на пропорционалност.
11 Като приема в точка 157 от първото обжалвано съдебно решение, в точка 140 от второто обжалвано съдебно решение и в точка 142 от третото обжалвано съдебно решение, че преценката на ЕЦБ относно размера на административните имуществени санкции може да бъде отделена от останалата част на спорните решения, Общият съд, от една страна, отменя в точка 1 от диспозитивите на тези решения спорните решения в частта, в която налагат такива санкции на жалбоподателите, и от друга страна, в точка 2 от диспозитивите отхвърля жалбите в останалата им част.
Исканията на страните и производството пред Съда
12 С жалбата си до Съда всеки от жалбоподателите иска:
– да се отмени точка 2 от диспозитива на отнасящото се до него обжалвано съдебно решение,
– да се уважи жалбата му в първоинстанционното производство и
– да се осъди ЕЦБ да заплати всички съдебни разноски.
13 ЕЦБ иска жалбите да бъдат отхвърлени и жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.
14 С решение на председателя на Съда от 30 октомври 2020 г. дела C‑456/20 P—C‑458/20 P са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.
По жалбите
15 Член 181 от Процедурния правилник на Съда предвижда, че когато жалбата е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може във всеки един момент, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, с мотивирано определение да я отхвърли изцяло или частично.
16 Посочената разпоредба следва да се приложи в настоящото производство по обжалване.
По първото основание по дело C‑456/20 P
По първата част
– Доводи на страните
17 С първата част от първото основание Crédit agricole твърди, че Общият съд — като е установил нарушение за второто тримесечие на 2016 г., свързано с първите две спорни емисии, издадени на 23 юни и на 12 ноември 2015 г. — е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013 в точки 41—63 от първото обжалвано съдебно решение в смисъл, че кредитна институция може да класифицира даден капиталов инструмент като инструмент на базовия собствен капитал от първи ред, ако предварително е получила разрешение за това от компетентния орган.
18 Всъщност на 26 юли 2016 г. Crédit agricole било получило разрешение от ЕЦБ да класифицира споменатите две емисии като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Тези емисии били класифицирани като такива на 30 юни 2016 г. както в тримесечната му консолидирана декларация за собствения капитал и изискванията за собствен капитал, така и в информацията му по третия стълб, а на 12 август 2016 г. били съобщени на ЕЦБ и публикувани. Crédit agricole не можело следователно да бъде обвинявано в извършването на каквото и да било нарушение.
19 ЕЦБ твърди, че тези доводи са неотносими и при всички положения са неоснователни.
– Съображения на Съда
20 От член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва да посочва точно пороците на съдебното решение или определение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (решение от 2 март 2021 г., Комисия/Италия и др., C‑425/19 P, EU:C:2021:154, т. 55 и цитираната съдебна практика).
21 В случая следва да се отбележи, че в точка 92 от първото обжалвано съдебно решение Общият съд констатира, че класифицирането на трите спорни емисии като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред за второто тримесечие на 2016 г. е извършено на 30 юни 2016 г. и следователно преди даденото на 26 юли 2016 г. разрешение за това от ЕЦБ.
22 В разглежданите тук доводи в подкрепа на първата част от първото основание Crédit agricole изрично признава, че класифицирането е извършено на 30 юни 2016 г., но твърди, че датата, към която трябва да се определи дали е изпълнено задължението за получаване на предварително разрешение по член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013 не е 30 юни 2016 г., а 12 август 2016 г., когато това класифициране е съобщено на ЕЦБ и е публикувано.
23 Следва обаче да се констатира, че Crédit agricole не пояснява защо според него Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в това отношение, като в точка 92 от първото обжалвано съдебно решение е приел, че датата 30 юни 2016 г. е от значение за целите на установяването на нарушение на посочената разпоредба.
24 Поради това първата част от първото основание по дело C‑456/20 P следва да се отхвърли като явно недопустима.
По втората част
– Доводи на страните
25 С втората част от първото основание Crédit agricole твърди, че Общият съд, като е установил нарушение за второто тримесечие на 2016 г., е допуснал грешка при прилагане на правото, изразяваща се в нарушение на закрепения в член 49, параграф 1, трето изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз и в практиката на Съда и на Европейския съд по правата на човека принцип на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон, тъй като не е приложил член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013, изменен, за да установи дали има извършено нарушение по отношение на издадената на 21 юни 2016 г. трета спорна емисия. Всъщност тази нова разпоредба представлявала по-благоприятен наказателен закон, тъй като при определени условия предвиждала, че последващи емисии, чиято уредба по същество е същата като на вече разрешени емисии, не подлежат вече на изискване за предварително разрешение, а само за уведомяване.
26 В случая третата спорна емисия отговаряла на условията по член 26, параграф 3 от изменения Регламент № 575/2013, тъй като се уреждала от същите разпоредби като първите две спорни емисии, за които на 26 юли 2016 г. било получено разрешение за класифициране като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред и тъй като редът и условията за издаване на третата емисия били съобщени на ЕЦБ на 22 юни 2016 г., тоест близо два месеца преди класифицирането ѝ на 12 август 2016 г. като инструмент на базовия собствен капитал от първи ред.
27 В това отношение Общият съд неправилно приел в точка 72 от първото обжалвано съдебно решение, че принципът на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон не може да бъде от значение за контрола за законосъобразност на акт, приет преди изменението на съответната правна уредба. Всъщност от практиката на Европейския съд по правата на човека следвало, че когато съществуват различия между наказателното право, което е в сила към момента на извършване на престъплението, и последващите наказателни закони, приети преди постановяването на окончателното решение, съдът трябва да приложи уредбата, чиито разпоредби са най-благоприятни за ответника (ЕСПЧ, 18 юли 2013 г., Maktouf и Damjanović c/у Босна и Херцеговина, ECHR:2013:0718JUD000231208, т. 65). Тъй като санкцията не била окончателна на етапа на обжалването пред Общия съд, последният бил длъжен да вземе предвид посоченото изменение, тъй като то водело до отпадане на противоправността на свързаните с третата спорна емисия твърдени деяния и препятствало следователно налагането на санкция.
28 ЕЦБ счита, че тези доводи са неоснователни.
– Съображения на Съда
29 Следва да се припомни, че както посочва Общият съд в точки 69 и 70 от първото обжалвано съдебно решение, принципът на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон представлява общ принцип на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 11 март 2008 г., Jager, C‑420/06, EU:C:2008:152, т. 59 и цитираната съдебна практика), закрепен вече и в член 49, параграф 1, трето изречение от Хартата (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., Clergeau и др., C‑115/17, EU:C:2018:651, т. 26 и цитираната съдебна практика).
30 В случая е безспорно установено, че към момента, в който е класифицирало третата спорна емисия като инструмент на базовия собствен капитал от първи ред, Crédit agricole не е имало предварително разрешение от компетентния орган, както е изисквал действащият тогава член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013, а именно предварително разрешение конкретно за това класифициране на третата емисия, като такова разрешение е издадено впоследствие, на 29 август 2016 г., така че ЕЦБ правилно е приела, че жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба.
31 Вярно е обаче, както впрочем Общият съд констатира в точка 67 от първото обжалвано съдебно решение, че член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013 е изменен от законодателя на Съюза в хода на първоинстанционното производство.
32 Всъщност член 26, параграф 3, втора алинея от изменения Регламент № 575/2013 вече предвижда, че чрез дерогация от правилото, което се съдържа в първа алинея от същия член и установява принципа, че кредитните институции трябва да получат предварително разрешение, за да класифицират емисиите на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, институциите могат да класифицират като такива последващи емисии на форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за които вече са получили такова разрешение, при условие че, от една страна, разпоредбите, уреждащи последващите емисии, са по същество същите като разпоредбите, уреждащи емисиите, за които институциите вече са получили разрешение, и от друга страна, институциите са уведомили компетентните органи за последващите емисии достатъчно време преди това класифициране.
33 Следва обаче да се констатира, че в доводите, които излага в подкрепа на втората част от първото си основание, Crédit agricole се основава на погрешното схващане, че в съответствие с тази нова разпоредба то вече е било получило разрешение да класифицира първите две спорни емисии като инструмент на базовия собствен капитал от първи ред към датата, на която твърди, че е класифицирал като такава третата спорна емисия, а именно 12 август 2016 г.
34 Всъщност това схващане — по отношение на което самото дружество Crédit agricole си противоречи в твърденията си в първата част от първото основание, изложени в точка 18 от настоящото определение и свързани с датата на последното класифициране — трябва по същите съображения като изложените в точки 21—24 от настоящото определение да се отхвърли, тъй като и тук жалбоподателят не обяснява защо Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 92 от първото обжалвано съдебно решение, че класифицирането е извършено за второто тримесечие на 2016 г., а именно на 30 юни 2016 г.
35 Безспорно е обаче, че към тази дата Crédit agricole не е имало разрешение да класифицира първите две спорни емисии като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, а е получило такова едва на 26 юли 2016 г.
36 Следователно Crédit agricole във всички случаи не е изпълнило задължението си за получаване на предварително разрешение както по член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013, приложим към момента на настъпване на фактите, така и по член 26, параграф 3 от изменения Регламент № 575/2013, влязъл в сила в хода на производството пред Общия съд, като по този начин е опорочило класифицирането на всички спорни емисии, независимо от приложимата ratione temporis разпоредба.
37 Ето защо втората част от първото основание по дело C‑456/20 P трябва да се отхвърли като явно неоснователна и следователно цялото първо основание трябва също да се отхвърли.
По второто основание по дело C‑456/20 P и по първите основания по дела C‑457/20 P и C‑458/20 P
По първата част
– Доводи на страните
38 С първата част от тези основания жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и не е изпълнил задължението си за мотивиране в точки 119, 121 и 122 от първото обжалвано съдебно решение, в точки 102, 104 и 105 от второто обжалвано съдебно решение и в точки 106, 108 и 109 от третото обжалвано съдебно решение, като не е отговорил на твърдението, че ЕЦБ е нарушила принципа на правна сигурност, тъй като е трябвало да установи мотивите на спорните решения и да прецени дали са достатъчно основателни. Всъщност спазването на този принцип не зависело от изпълнението на задължението за мотивиране, тъй като посоченият принцип изисквал единствено наличието на ясно правно основание за налагане на санкцията. За целта не било необходимо да се разберат мотивите на ЕЦБ за налагане на санкцията и за определяне на размера ѝ.
39 ЕЦБ счита, че тези доводи са неоснователни.
– Съображения на Съда
40 Следва да се припомни, че както вече бе посочено в точки 10 и 11 от настоящото определение, Общият съд е отменил спорните решения поради непълнота на мотивите в частта, в която налагат административна имуществена санкция на всеки от жалбоподателите.
41 При тези обстоятелства следва да се констатира, че Общият съд правилно е приел в точка 156 от първото обжалвано съдебно решение, в точка 139 от второто обжалвано съдебно решение и в точка 141 от третото обжалвано съдебно решение, че не е необходимо произнасяне по останалите доводи на жалбоподателите, в това число и на твърдението му за нарушение на принципа на правна сигурност.
42 Всъщност от точка 119 от първото обжалвано съдебно решение, точка 102 от второто обжалвано съдебно решение и точка 106 от третото обжалвано съдебно решение безспорно се установява, че този довод е изтъкнат само в посочените точки, и то с цел да се оспори законосъобразността на размера на наложените от ЕЦБ със спорните решения административни имуществени санкции.
43 Тъй като Общият съд отменя тези решения поради непълнота на мотивите в частта, в която налагат тези санкции, евентуалното нарушение на принципа на правната сигурност не може да има каквото и да било значение за обхвата на постановената от Общия съд отмяна на посочените решения, поради което доводът, изведен от нарушението на този принцип, е неотносим. От това следва, че Общият съд не е бил длъжен да отговаря на основанието, с което се твърди нарушение от страна на ЕЦБ на посочения принцип.
44 Следователно първата част от второто основание по дело C‑456/20 P, както и първите основания по дела C‑457/20 P и C‑458/20 P трябва да се отхвърлят като явно неоснователни.
По втората част
– Доводи на страните
45 С втората част от посочените основания жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил принципа на правна сигурност. Всъщност в точки 47, 49, 88, 94 и 95 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 44, 74, 75, 81 и 72 от второто и третото обжалвано съдебно решение Общият съд признал двусмислеността на член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013. Липсата на яснота била отбелязана и от ЕБО в обявление, публикувано на уебсайта му на 23 май 2017 г. във връзка с преразглеждането на посочения регламент. Законодателят на Съюза следователно признал, че се налага изменение на член 26, параграф 3.
46 Съгласно обаче практиката на Съда, видна по-специално от решение от 12 декември 1990 г., Vandemoortele/Комисия (C‑172/89, EU:C:1990:457, т. 9), санкция, дори когато няма наказателен характер, може да бъде наложена само ако има ясно и недвусмислено основание. След като член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013 не представлявал ясно и недвусмислено правно основание, ЕЦБ съответно не можела да установи наличието на нарушение на тази разпоредба, без при това да наруши принципа на правна сигурност. На това основание спорните решения трябвало следователно да бъдат отменени.
47 ЕЦБ счита, че тези доводи са неоснователни.
– Съображения на Съда
48 По отношение на доводите, изложени в подкрепа на втората част от разглежданите тук основания, с които жалбоподателите упрекват ЕЦБ, че е нарушила принципа на правна сигурност, като е установила в спорните решения нарушение на член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013, въпреки двусмислеността на правното основание, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, посочена в точка 20 от настоящото определение, под страх от недопустимост жалбата трябва да цели отмяна не на обжалваното в първоинстанционно производство решение, а на съдебното решение, чиято отмяна се иска, и трябва да съдържа доводи, насочени конкретно към установяване на опорочаващата това решение грешка при прилагане на правото.
49 В този смисъл съгласно постоянната практика на Съда основание, което само възпроизвежда вече изложени пред Общия съд основания и доводи, представлява в действителност просто искане за преразглеждане на подадената пред Общия съд искова молба или жалба, което е извън компетентността на Съда (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия, C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 91 и цитираната съдебна практика).
50 С разглежданите доводи жалбоподателите упрекват ЕЦБ, че е нарушила принципа на правна сигурност, като е установила в спорните решения нарушение на член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013, и следователно тези доводи не са допустими на етапа на настоящото производство по обжалване.
51 Що се отнася до останалото, доколкото в рамките на същата част от разглежданото основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че е нарушил принципа на правна сигурност, като е отхвърлил доводите им срещу установеното от ЕЦБ нарушение на член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013, следва да се отбележи, че критиките на жалбоподателите се основават изцяло на схващането, че в точките от обжалваните съдебни решения, посочени в точка 45 от настоящото определение, Общият съд е признал двусмислеността на тази разпоредба.
52 Това схващане обаче е погрешно.
53 Най-напред, противно на твърденията на жалбоподателите, Общият съд по никакъв начин не констатира в точка 47 от първото обжалвано съдебно решение и в точка 44 от второто и третото обжалвано съдебно решение, че член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013 е двусмислен, а в това отношение само отбелязва, че от текста му не може да се установи как посоченият в него компетентен орган следва да изрази съгласието си за класифициране от кредитна институция на определени капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.
54 Като прилага припомнената в точка 45 от първото обжалвано съдебно решение и в точка 42 от второто и третото обжалвано съдебно решение постоянната практика на Съда, съгласно която при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се имат предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част, Общият съд тълкува член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013 с оглед на контекста и целта му в точки 51—60 от първото съдебно решение и в точки 48—57 от второто и третото обжалвано съдебно решение, като стига до извода, че посочената разпоредба не изисква издаването от този орган на общо предварително разрешение по категории капиталови инструменти, както твърдят жалбоподателите, а индивидуално разрешение.
55 По-нататък, в точки 88 и 89 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 75 и 76 от второто и третото обжалвано съдебно решение Общият съд — който в тази част от обжалваните съдебни решения не разглежда законосъобразността на извършеното от жалбоподателите нарушение на член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013, а отговаря на доводите им за липса на небрежност по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 — не се произнася по текста на споменатия член 26, параграф 3, а по съдържанието на клауза от публикувания от ЕБО списък.
56 Накрая, в точки 94 и 95 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 80 и 81 от второто и третото обжалвано съдебно решение Общият съд само констатира, в отговор на същите доводи относно твърдението за извършване на нарушение по небрежност, че някои оператори са могли да срещнат трудности при тълкуването на обхвата на член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013.
57 Във всеки случай следва да се подчертае, че в точки 89—92 и 95 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 75—78 и 81 от второто и третото обжалвано съдебно решение Общият съд е изложил подробно — като жалбоподателите не споменават нищо за това — причините, поради които посочените в точки 55 и 56 от настоящото определение обстоятелства не могат да поставят под въпрос извода, че внимателният прочит на член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013 позволява да се преодолеят евентуалните трудности при тълкуването на тази разпоредба, отхвърляйки така всички доводи на жалбоподателите за липса на небрежност по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент № 1024/2013.
58 От това следва, че доводите на жалбоподателите се основават на неправилен прочит на обжалваните съдебни решения и поради това са напълно неоснователни.
59 Следователно втората част от второто основание по дело C‑456/20 P и първите основания по дела C‑457/20 P и C‑458/20 P трябва да се отхвърлят отчасти като явно недопустими и отчасти като явно неоснователни. С оглед на това тези основания трябва да се отхвърлят изцяло.
По третото основание по дело C‑456/20 P и по вторите основания по дела C‑457/20 P и C‑458/20 P
Доводи на страните
– По третото основание по дело C‑456/20 P, второто основание по дело C‑457/20 P и първата част от второто основание по дело C‑458/20 P
60 С тези основания и доводи жалбоподателите твърдят, че Общият съд, като не е доказал наличието на проявена от тях небрежност, е нарушил член 18, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 и не е изпълнил задължението си за мотивиране. Фактът, че жалбоподателите тълкували член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013 по различен начин от ЕЦБ и Общия съд, сам по себе си не означавал, че са проявили небрежност. Всъщност в точки 87—89 и 93—95 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 73—75 и 79—81 от второто и третото обжалвано съдебно решение Общият съд установил, че някои национални органи и кредитни институции са възприели тълкуване на тази разпоредба, основано на изразена от ЕБО в публикуван документ официална позиция. Общият съд признал също, че част от публикувания от ЕБО списък може да подкрепи тяхното тълкуване. Освен това Общият съд не установил по какъв начин възприетото от ЕЦБ тълкуване можело да се предвиди към момента на настъпване на фактите, след като нямало публикувано становище в негова подкрепа на какъвто и да било административен или съдебен орган.
61 ЕЦБ счита, че тези доводи са неоснователни.
– По втората част от второто основание по дело C‑458/20 P
62 С втората част от второто си основание CA Consumer Finance упреква Общия съд, че e нарушил принципа на добра администрация, като в точка 85 от третото обжалвано съдебно решение отхвърлил довода му за липса на небрежност предвид противоречивостта на изискванията на ЕЦБ и явно неразумния характер на срока, в който същата разгледала представените ѝ доказателства с цел издаването на разрешение за класифициране на спорните емисии като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.
63 В това отношение Общият съд неправилно приел, че този жалбоподател можел да се позове на прекаленото забавяне на отговора на ЕЦБ, ако последната го санкционирала за неспазване на наложените към 30 юни 2016 г. на групата Crédit agricole изисквания за собствен капитал, но че прекаленото забавяне не било от значение за преценката на валидността на наложената му санкция за неизпълнение на задълженията по член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013. Всъщност според този жалбоподател ЕЦБ не можела да налага изискване относно собствения капитал и сама да забавя изпълнението на това изискване, предоставяйки чак след седем месеца, а именно на 4 януари 2017 г., разрешение за класифициране на спорните емисии като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.
64 ЕЦБ счита тези доводи за недопустими.
Съображения на Съда
65 Член 18, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 предвижда, че с оглед на изпълнението на възложените ѝ с този регламент задачи, когато кредитни институции умишлено или по небрежност нарушават изискване на съответни пряко приложими правни актове от правото на Съюза, по отношение на което съгласно приложимото право на Съюза компетентните органи са оправомощени да налагат административни имуществени санкции, ЕЦБ може да налага административни имуществени санкции.
66 От самия текст на разпоредбата се установява, че наличието на предвидената в нея „небрежност“ от страна на съответната кредитна институция представлява условие за налагането на административна имуществена санкция за нарушение на член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013.
67 При тези обстоятелства Общият съд — след като, както бе посочено в точки 10 и 11 от настоящото определение, с обжалваните съдебни решения е отменил поради непълнота на мотивите спорните решения в частта, в която налагат административна имуществена санкция на всеки един от жалбоподателите — явно е изложил мотивите, с които в точки 79—96 от първото обжалвано съдебно решение, в точки 63—82 от второто обжалвано съдебно решение и в точки 65—86 от третото обжалвано съдебно решение отхвърля доводите на жалбоподателите за липса на небрежност по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 само от съображения за изчерпателност.
68 Оплакванията, насочени срещу мотивите на решение на Общия съд, изложени за изчерпателност, трябва да се отхвърлят като неприложими, тъй като не могат да доведат до отмяната на това решение (решение от 3 септември 2020 г., achtung!/EUIPO, C‑214/19 P, непубликувано, EU:C:2020:632, т. 39 и цитираната съдебна практика).
69 Следователно третото основание по дело C‑456/20 P, както и вторите основания по дела C‑457/ P и C‑458/20 P трябва да се отхвърлят като неотносими.
По четвъртото основание по дело C‑456/20 P и по третите основания по дела C‑457/20 P и C‑458/20 P
По първата част
– Доводи на страните
70 С първата част на тези основания жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е нарушил задължението си за мотивиране, като не е отговорил на основанието за нарушение от страна на ЕЦБ на принципите на пропорционалност и на равно третиране.
71 По-специално Общият съд неправилно приел в точка 122 от първото обжалвано съдебно решение и в точка 109 от второто и третото обжалвано съдебно решение, че за да може да се произнесе по основанието за нарушение на принципа на пропорционалност, трябва най-напред да провери дали спорните решения са мотивирани в достатъчна степен, що се отнася до определянето на размера на наложената санкция. Всъщност въпросът за липсата на мотиви относно размера на санкцията не зависел от това дали при налагането ѝ са били спазени принципите на пропорционалност и на равно третиране. Освен това жалбоподателите подчертават, че в писмената си реплика пред Общия съд изрично оспорили самата възможност да им бъде налагана административна имуществена санкция в какъвто и да било размер, след като това не се налагало с оглед на постигане на целите на Регламент № 575/2013 и нарушавало принципа на равно третиране.
72 ЕЦБ счита, че тези доводи са неоснователни.
– Съображения на Съда
73 В самото начало следва да се отбележи, че доводите в подкрепа на първата част от разглежданите тук основания, с които жалбоподателите твърдят, че Общият съд не отговорил на обвиненията за нарушение на принципа на равно третиране, трябва да бъдат отхвърлени като напълно неоснователни, тъй като не са били изтъкнати в първоинстанционното производство. По-специално, противно на твърденията на жалбоподателите, подобен довод изобщо не се съдържа в писмената им реплика, представена пред Общия съд.
74 В останалата си част доводите на жалбоподателите трябва да се отхвърлят поради същите съображения като вече изложените в точки 40—44 от настоящото определение, тъй като Общият съд е отменил поради непълнота на мотивите спорните решения в частта, в която налагат административна имуществена санкция на всеки един от жалбоподателите.
75 Всъщност Общият съд правилно приема в точка 156 от първото обжалвано съдебно решение, в точка 139 от второто обжалвано съдебно решение и в точка 141 от третото обжалвано съдебно решение, че поради посочената отмяна останалите изтъкнати от жалбоподателите доводи, в това число и тези, с които те твърдят нарушение на принципа на пропорционалност и искат да оспорят размера на санкцията, са станали ирелевантни и по тях вече не е необходимо произнасяне.
76 В това отношение трябва по-специално да се подчертае, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 135 и 136 от първото обжалвано съдебно решение, в точки 118 и 119 от второто обжалвано съдебно решение и в точки 122 и 123 от третото обжалвано съдебно решение, че за да може да провери дали наложените със спорните решения административни имуществени санкции са съобразени с принципа на пропорционалност, както и с критериите, съдържащи се в член 18, параграф 3 от Регламент № 1024/2013, който изисква по-специално санкцията да е пропорционална, е необходимо в мотивите на тези решения надлежно да личи следваната от ЕЦБ методика за определяне на размера на тези санкции. Следователно Общият съд правилно е приел в точки 121 и 122 от първото обжалвано съдебно решение, в точки 104 и 105 от второто обжалвано съдебно решение и в точки 108 и 109 от третото обжалвано съдебно решение, че за да може да разгледа критиките на жалбоподателите по този въпрос, трябва най-напред да разгледа дали тези решения са достатъчно мотивирани.
77 Следователно първата част от четвъртото основание по дело C‑456/20 P и третите основания по дела C‑457/20 P и C‑458/20 P трябва да се отхвърлят като явно неоснователни.
По втората част
– Доводи на страните
78 С втората част от посочените основания жалбоподателите упрекват Общия съд, че е нарушил принципите на пропорционалност и на равно третиране. Всъщност, като отменил спорните решения в частта, в която им налагат глоба с определен размер, и като отхвърлил исканията им в останалата им част, включително и доводите, с които оспорват самия принцип на тази санкция, Общият съд приел поне имплицитно, че тази санкция е като цяло обоснована и съобразена с принципите на пропорционалност и на равно третиране. В този смисъл Общият съд по-специално отказал да разгледа случаите на други банки, по отношение на които ЕЦБ възприела същото тълкуване на член 26, параграф 3 от Регламент № 575/2013 като това на жалбоподателите.
79 ЕЦБ счита, че тези доводи са неоснователни.
– Съображения на Съда
80 Следва да се констатира, че доводите на жалбоподателите са изцяло основани на схващането, че в обжалваните съдебни решения Общият съд се е произнесъл имплицитно, но несъмнено относно съответствието на наложените им със спорните решения административни имуществени санкции с принципите на пропорционалност и на равно третиране, като е приел, че „като цяло“ тези санкции са обосновани.
81 Следва обаче да се припомни, от една страна, че както бе посочено в точка 73 от настоящото определение, жалбоподателите не са се позовали на нарушение на принципа на равно третиране пред Общия съд, и от друга страна, че последният е отменил спорните решения поради непълнота на мотивите в частта, в която налагат административна имуществена санкция на всеки от жалбоподателите.
82 От това следва, че в обжалваните съдебни решения Общият съд не се е произнесъл нито по нарушението на принципа на равно третиране, нито по нарушението на принципа на пропорционалност, както впрочем следва изрично, що се отнася до последния принцип, от точка 156 от първото обжалвано съдебно решение, от точка 139 от второто обжалвано съдебно решение и от точка 141 от третото обжалвано съдебно решение.
83 Поради това втората част от четвъртото основание по дело C‑456/20 P и третите основания по дела C‑457/20 P и C‑458/20 P следва да се отхвърлят като явно неоснователни. С оглед на това посочените основания трябва изцяло да се отхвърлят.
84 От всички изложени съображения следва, че настоящите жалби трябва да бъдат изцяло отхвърлени като отчасти явно недопустими и отчасти явно неоснователни.
По съдебните разноски
85 Съгласно член 137 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в определението, с което слага край на производството.
86 Съгласно член 138, параграф 1 от посочения процедурен правилник, приложим по отношение на производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ЕЦБ е направила искане за осъждането на жалбоподателите да заплатят съдебните разноски и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (десети състав) определи:
1) Отхвърля жалбите като отчасти явно недопустими и отчасти явно неоснователни.
2) Осъжда Crédit agricole SA, Crédit agricole Corporate and Investment Bank и CA Consumer Finance да заплатят съдебните разноски.
Подписи