Определение на Съда (осми състав) от 22 април 2020 г. —
Yodel Delivery Network
(Дело C‑692/19)(1)
„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Директива 2003/88/ЕО — Организация на работното време — Понятие „работник“ — Куриерски предприятия — Квалификация на куриерите, наемани с договори за услуги — Възможност за куриера да наеме подизпълнители и да извършва едновременно сходни услуги за трети лица“
1. Преюдициални въпроси — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Прилагане на член 99 от Процедурния правилник
(член 267 ДФЕС; член 99 от Процедурния правилник на Съда)
(вж. т. 21)
2. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време — Понятие за работник — Независим изпълнител, който има възможност да ползва подизпълнители или заместници, да приема или да не приема работата, която му предлага потенциалният му работодател, да извършва услуги за всяко друго лице и да определя сам работното си време — Изключване — Условия — Проверка от страна на националната юрисдикция
(Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 27—32, 38—45 и диспозитива)
Диспозитив
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се квалифицира като „работник“ по смисъла на тази директива лице, което е наето от потенциалния си работодател въз основа на договор за услуги, в който се посочва, че то е независим изпълнител, когато това лице разполага с възможност:
– да ползва подизпълнители или заместници, за да извърши услугата, която се е ангажирало да предостави,
– да приема или да не приема поръчките за работа, които му предлага потенциалният му работодател, или едностранно да определя максимален брой на поръчките,
– да извършва услуги за всяко трето лице, включително за преки конкуренти на потенциалния му работодател, и
– да определя самостоятелно „работното“ си време в рамките на определени параметри, както и да организира времето си съобразно собствените си нужди, а не съобразно интересите на потенциалния му работодател,
при положение че, от една страна, независимостта на това лице не е фиктивна и от друга страна, няма основание да се констатира наличието на отношения на власт и подчинение между това лице и потенциалния работодател. Запитващата юрисдикция обаче следва да прецени как да квалифицира това лице от гледна точка на Директива 2003/88, като вземе предвид всички релевантни данни за лицето, както и за извършваната от него икономическа дейност.