Дело T‑20/14
Huynh Duong Vi Nguyen
срещу
Европейски парламент
и
Съвет на Европейския съюз
„Жалба за отмяна — Реформа на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Съюза — По-неблагоприятен режим в областта на заплащането във фиксиран размер на пътните разноски и на увеличаването на годишния отпуск с дни за пътуване като допълнителни дни отпуск — Липса на лично засягане — Извъндоговорна отговорност — Причинно-следствена връзка — Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти явно лишена от всякакво правно основание“
Резюме — Определение на Общия съд (oсми състав) от 11 ноември 2014 г.
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Нормативен акт — Регламент за изменение на Правилника за длъжностните лица в областта на възстановяването на пътните разноски и на дните за пътуване — Жалба на длъжностно лице, основана на правото на участие в процедурите за изменение на Правилника и на принадлежността към ограничен кръг засегнати от акта длъжностни лица — Липса на лично засягане — Недопустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 336 ДФЕС; членове 27 и 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 10 от Правилника за длъжностните лица, член 7 от приложение V и член 8 от приложение VІІ към него; Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Доказателствена тежест върху ищеца
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Жалба на длъжностно лице на Съюза срещу регламент за изменение на Правилника за длъжностните лица — Значение при разглеждането на условието за лично засягане на условията за допустимост на хипотетична жалба срещу решенията на администрацията за прилагане на измененията — Липса
(член 256 ДФЕС, член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 270 ДФЕС; член 1 от приложение І към Статута на Съда; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Жалба за отмяна — Физически и юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Условия с кумулативен характер — Недопустимост на жалбата при липса на едно-единствено от тези условия
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
5. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Кумулативни условия — Задължение на съда да ги разгледа в определен ред — Липса — Липса на някое от тези условия — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост
(член 340, втора алинея ДФЕС)
6. Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Вреда, претърпяна в резултат от твърдяното за незаконосъобразно приемане от Парламента и Съвета на регламент за изменение на Правилника за длъжностните лица — Липса на пряка причинно-следствена връзка между вредата и обжалваните разпоредби
(член 340, втора алинея ДФЕС; Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Що се отнася до жалбата на длъжностно лице на Съюза срещу Регламент № 1023/2013 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, приет на основание член 336 ДФЕС в съответствие с обикновената законодателна процедура, обжалваните разпоредби попадат в категорията на актовете с общо приложение от законодателно естество, по отношение на които съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС допустимостта на жалбите за отмяна зависи от спазването на условията за пряко и лично засягане.
В това отношение условието за лично засягане не може да се основе на членове 27 и 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Това е така, защото участието по един или друг начин на едно лице в процеса, който води до приемането на акт на Европейския съюз, може да индивидуализира това лице, що се отнася до въпросния акт, само когато приложимата правна уредба на Съюза му дава някои процедурни гаранции. Освен при наличието на изрична разпоредба в обратен смисъл обаче, нито процесът по изготвяне на актовете с общо приложение, нито тези актове сами по себе си изискват по силата на общите принципи на правото на Съюза, като правото на изслушване, участието на засегнатите лица, тъй като се предполага, че техните интереси са представлявани от политическите инстанции, призвани да приемат тези актове. В това отношение трябва да се посочи, че нито в член 336 ДФЕС, нито в член 10 от Правилника, нито дори в член 27 от Хартата на основните права на Европейския съюз не е предвидено никакво процесуално право от индивидуално естество в полза на членовете на персонала на институциите на Съюза.
Освен това, макар наистина да е възможно едно лице да бъде лично засегнато от даден акт, тъй като е част от ограничен кръг икономически оператори, когато този акт изменя правата, придобити от това лице преди приемането му, трябва да се посочи, че дори да се допусне, че жалбоподателката принадлежи към такъв кръг длъжностни лица, които в резултат на обжалваните разпоредби от Регламент № 1023/2013 ще бъдат лишени от ползване на възстановяването на пътните разноски и на дните за пътуване, трябва да се посочи, че това обстоятелство не произтича от отмяната на придобито право само по отношение на тези длъжностни лица. Не е съществувало обаче придобито право в този смисъл, тъй като, както следва от член 7 от приложение V към приложимия до 31 декември 2013 г. правилник и от член 8 от приложение VІІ към същия правилник, правото на ползване на пътни разноски и на дни за пътуване независимо от надбавката за експатриране или за пребиваване в чужда държава всъщност е била право за всички длъжностни лица на Съюза. Впрочем в това отношение, макар вследствие на избора на Парламента и на Съвета да свържат ползването на тези права с ползването на надбавката за експатриране или за пребиваване в чужда държава посредством разпоредбите на Регламент № 1023/2013 жалбоподателката да е лишена от посочените права поради правното и фактическото положение, в което тя, както и други длъжностни лица, се намира понастоящем, не е изключено други длъжностни лица да се окажат в бъдеще в аналогично на нейното положение.
Освен това възможността в момента на приемането на оспорваната мярка да се определи с по-голяма или с по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако е безспорно, че това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт.
(вж. точки 25, 31, 32, 37, 41 и 45—48)
2. Вж. текста на определението.
(вж. точки 43 и 44)
3. Вж. текста на определението.
(вж. точки 52 и 53)
4. Вж. текста на определението.
(вж. точка 55)
5. Вж. текста на определението.
(вж. точки 60 и 61)
6. В рамките на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС условието за наличие на причинно-следствена връзка изисква несъмнена и пряка причинно-следствена връзка между извършеното от съответната институция нарушение и претендираната вреда, която връзка следва да бъде доказана от жалбоподателката. Освен това твърдяната вреда трябва да произтича достатъчно пряко от поведението, в което се упреква институцията, като това поведение трябва да представлява основната причина за вредата.
Що се отнася до жалбата на длъжностно лице срещу разпоредбите от Регламент № 1023/2013 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз в областта на възстановяването на пътните разноски и на дните за пътуване, за които разпоредби длъжностното лице твърди, че са незаконосъобразни и че са в основата на вреда, която според него то е претърпяло, трябва да се посочи, че няма пряка и несъмнена връзка между тези разпоредби и твърдените вреди. Това е така, защото последните могат евентуално да произтекат само от решение на институцията, към която принадлежи жалбоподателката, да ѝ предостави по-малък брой дни отпуск като дни за пътуване от предоставения ѝ при действието на приложимия преди това правилник и да ѝ откаже възстановяването на пътните разноски за календарната година в приложение на посочените разпоредби.
(вж. точки 62—64)