Language of document : ECLI:EU:T:2021:196

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав)

14 април 2021 година(*)

„Държавни помощи — Финландски пазар на въздушен транспорт — Помощ, предоставена от Финландия на Finnair във връзка с пандемията от COVID‑19 — Държавна гаранция по заем — Решение да не се повдигат възражения — Временна рамка за мерки за държавна помощ — Мярка, предназначена за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Липса на съпоставяне на положителния ефект на помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържане на ненарушена конкуренция — Равно третиране — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Задължение за мотивиране“

По дело T‑388/20

Ryanair DAC, установено в Суордс (Ирландия), представлявано от E. Vahida, F.‑C. Laprévote, S. Rating и I.‑G. Metaxas-Maranghidis, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от L. Flynn, S. Noë и F. Tomat,

ответник,

подпомагана от

Кралство Испания, представлявано от L. Aguilera Ruiz,

от

Френска република, представлявана от E. de Moustier и P. Dodeller,

и от

Република Финландия, представлявана от H. Leppo,

встъпили страни,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2020) 3387 final на Комисията от 18 май 2020 година относно държавна помощ SA.56809 (2020/N) — Финландия — COVID‑19: държавна гаранция, предоставена на Finnair,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от: M. van der Woude, председател, Aл. Корнезов, E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk и G. Hesse (докладчик), съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 декември 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 13 май 2020 г. Република Финландия уведомява Европейската комисия на основание член 108, параграф 3 ДФЕС за мярка за помощ под формата на държавна гаранция в полза на Finnair Plc.

2        Целта на разглежданата мярка е да подпомогне Finnair да получи от пенсионен фонд заем в размер на 600 милиона евро, предназначен за покриване на нуждите му от оборотен капитал. Държавната гаранция покрива 90 % от заема и е за максимален срок от три години. Останалите 10 % от заема се покриват от търговска банка при пазарни условия. Посочената гаранция може да се задейства само в случай на прекъсване на плащанията от Finnair към пенсионния фонд.

3        Мярката се основава на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС съгласно тълкуването му в точки 2 и 3.2 от Съобщение на Комисията от 19 март 2020 г., озаглавено „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID‑19“ (ОВ C 91 I, 2020 г., стр. 1), изменено на 3 април 2020 г. (ОВ C 112 I, 2020 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Временната рамка“).

4        На 18 май 2020 г. Комисията приема Решение C (2020) 3387 final относно държавна помощ SA.56809 (2020/N) — Финландия COVID‑19: държавна гаранция, предоставена на Finnair, с което решава да не повдига възражения срещу разглежданата мярка, тъй като е съвместима с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС съгласно тълкуването му във Временната рамка (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

5        В това решение Комисията приема, че разглежданата мярка представлява държавна помощ по силата на член 107, параграф 1 ДФЕС (т. 30—35 от обжалваното решение). Що се отнася до съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар, Комисията най-напред приема, че представеният от финландските власти сценарий за недостиг на ликвидни средства, пред който ще се изправи Finnair, е реалистичен. По-нататък тя отбелязва, че Finnair се е опитало получи финансиране от кредитните пазари, но не е могло да покрие нуждите си от ликвидни средства. По-специално на 29 април 2020 г. Finnair обявява, че неговият управителен съвет е решил да подготви рекапитализация (емитиране на акции) поради произтичащите от появата на COVID‑19 загуби, които засягат собствения му капитал. Комисията отбелязва по-специално че към момента на приемане на обжалваното решение стойността на емисията е около 500 милиона евро и че успехът на тази операция не е сигурен (т. 40—44 от обжалваното решение). Накрая, предвид значението на Finnair за финландската икономика Комисията заключава, че разглежданата мярка е необходима, подходяща и пропорционална за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на тази държава членка (т. 45—52 от обжалваното решение). Тя проверява също така дали разглежданата мярка отговаря на всички релевантни условия на временната рамка и установява, че това е така (т. 53 от обжалваното решение).

 Факти, настъпили след подаването на жалбата

6        На 29 юли 2020 г. след подаването на жалбата Комисията приема поправка на обжалваното решение с Решение C(2020) 5339 final, озаглавено „Поправка на Решение C (2020) 3387 final от 18 май 2020 година относно държавна помощ SA.56809 (2020/N) — Финландия COVID‑19: държавна гаранция, предоставена на Finnair“. Поправеният текст на обжалваното решение е публикуван на интернет сайта на Комисията на 31 юли 2020 г.

 Производството и исканията на страните

7        На 26 юни 2020 г. жалбоподателят, Ryanair DAC, подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

8        С отделна молба, подадена същия ден в секретариата на Общия съд, жалбоподателят иска жалбата да бъде разгледана по реда на бързото производство съгласно членове 151 и 152 от Процедурния правилник на Общия съд.

9        На 6 юли 2020 г. Комисията иска спиране на производството до постановяване на решението, с което се слага край на производството по дела T‑238/20 и T‑259/20, на което жалбоподателят се противопоставя на 9 юли 2020 г. С решение от 10 юли 2020 г. председателят на десети състав на Общия съд отхвърля искането на Комисията за спиране на производството.

10      С решение от 15 юли 2020 г. Общият съд (десети състав) уважава молбата за разглеждане на жалбата по реда на бързо производство.

11      По предложение на десети състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.

12      Комисията депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд на 31 юли 2020 г.

13      На 13 август 2020 г. на основание член 106, параграф 2 от Процедурния правилник жалбоподателят подава искане за провеждане на съдебно заседание.

14      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 септември 2020 г., Кралство Испания иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 25 септември 2020 г., жалбоподателят иска, в съответствие с член 144, параграф 7 от Процедурния правилник, някои данни, съдържащи се в жалбата и в съкратения вариант на жалбата, да не бъдат съобщавани на Кралство Испания. Той прилага неповерителен вариант на жалбата, на съкратения вариант на жалбата и на приложенията към тях.

15      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 29 септември 2020 г., Република Финландия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 6 октомври 2020 г., жалбоподателят иска, в съответствие с член 144, параграф 7 от Процедурния правилник, посочените в точка 14 по-горе данни да не бъдат съобщавани на Република Финландия.

16      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 29 септември 2020 г., Френската република иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 6 октомври 2020 г., жалбоподателят иска, в съответствие с член 144, параграф 7 от Процедурния правилник, посочените в точка 14 по-горе данни да не бъдат съобщавани на Френската република.

17      С определение от 14 октомври 2020 г. председателят на десети разширен състав на Общия съд допуска встъпването на Кралство Испания, на Френската република и на Република Финландия и временно им изпраща само представените от жалбоподателя неповерителни варианти на жалбата, на съкратения вариант на жалбата и на приложенията към тях в очакване на евентуално тяхно становище по искането за поверително третиране.

18      С процесуално-организационно действие от 14 октомври 2020 г. на основание член 154, параграф 3 от Процедурния правилник на Кралство Испания, Френската република и Република Финландия е разрешено да представят писмено становище при встъпване.

19      На 29 октомври 2020 г. Кралство Испания, Френската република и Република Финландия подават в секретариата на Общия съд писмените си становища при встъпване и не възразяват срещу исканията на жалбоподателя за поверително третиране.

20      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

21      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

22      Кралство Испания моли Общия съд да отхвърли жалбата изцяло и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

23      Френската република и Република Финландия молят Общия съд да отхвърли жалбата.

 От правна страна

24      Следва да се припомни, че съдилищата на Европейския съюз имат право да преценяват според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване оправдава отхвърлянето по същество на жалбата без предварително произнасяне по допустимостта ѝ (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 51 и 52 и от 14 септември 2016 г., Trajektna luka Split/Комисия, T‑57/15, непубликувано, EU:T:2016:470, т. 84). Ето защо с оглед по-специално на съображенията, довели до допускане на разглеждането на настоящата жалба по реда на бързото производство, и на значението, което както жалбоподателят, така и Комисията, Кралство Испания, Френската република и Република Финландия отдават на бърз отговор по същество, следва най-напред да се разгледа основателността на жалбата, без настоящият състав да се произнася предварително по допустимостта ѝ.

25      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания: първо, нарушение на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, второ, нарушение на принципите на недопускане на дискриминация, на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване, трето, нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС, и четвърто, нарушение на задължението за мотивиране.

26      Най-напред следва да се припомни, че след подаването на жалбата Комисията приема поправка на обжалваното решение (вж. т. 6 по-горе). В това отношение следва да се констатира, че поправката се отнася само до печатни грешки, които се отнасят единствено до три от данните в бележка под линия 9 от обжалваното решение (вж. т.117—124 по-долу). Тази поправка не оказва влияние върху предмета и рамките на спора, както са определени в жалбата, и следователно не налага изменение на жалбата. С оглед на доброто правораздаване Общият съд следва да вземе предвид посочената поправка при преценката на повдигнатите от жалбоподателя основания, за да имат те полезно действие.

 По първото основание: нарушение на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС

27      По същество първото основание се състои от две части.

28      От една страна, жалбоподателят твърди, че индивидуална мярка в полза на Finnair не е подходяща за преодоляването на сериозни затруднения във финландската икономика. Той поддържа, че извън банковия сектор има много малко решения, с които се разрешава мярка на основание член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС в полза на отделни предприятия. Жалбоподателят счита също, че обжалваното решение не доказва убедително, че добавената стойност или създадените от Finnair работни места сами по себе си позволяват да се приеме, че разглежданата мярка е обоснована за преодоляване на сериозното смущение във финландската икономика. Така, приемайки че сама по себе си разглежданата мярка способства за преодоляването на сериозни затруднения във финландската икономика, Комисията допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката.

29      От друга страна, жалбоподателят твърди, че Комисията е длъжна да съпостави положителния ефект от помощта за постигането на посочените в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС цели с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция. Комисията не извършила такова съпоставяне и следователно допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката на фактите, които обосновавали отмяната на обжалваното решение. Според жалбоподателя Временната рамка не освобождава Комисията от задължението да извърши съпоставяне на разглежданата мярка или на всяка друга индивидуална мярка за помощ, за която е уведомена. Напротив, точка 1.2 от Временната рамка изисквала Комисията да извърши такова съпоставяне.

30      Комисията, подкрепяна от Кралство Испания, Френската република и Република Финландия оспорва доводите на жалбоподателя.

 По първата част, изведена от неподходящия характер на разглежданата мярка за преодоляването на сериозни затруднения във финландската икономика

31      Член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС предвижда по-специално че помощите за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар.

32      В това отношение следва да се припомни, че член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС е изключение от прогласения в член 107, параграф 1 ДФЕС основен принцип за несъвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар. Ето защо трябва да се тълкува стриктно (вж. решение от 9 април 2014 г., Гърция/Комисия, T‑150/12, непубликувано, EU:T:2014:191, т. 146 и цитираната съдебна практика). Член 107, параграф 1 ДФЕС уточнява, че всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка „под каквато и да било форма“, е несъвместима с вътрешния пазар. Следователно трябва да се посочи, че член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС се прилага както за схемите за помощи, така и за индивидуалните помощи.

33      Съгласно съдебната практика Комисията може да обяви дадена помощ за съвместима с член 107, параграф 3 ДФЕС само ако е възможно да установи, че тази помощ допринася за осъществяването на една от посочените цели, които предприятието получател не може да постигне със свои собствени средства при нормални условия на пазара. С други думи, дадена мярка за помощ не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, ако подобрява финансовото положение на предприятието получател, без обаче да е необходима за постигане на целите, предвидени в член 107, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 14 януари 2009 г., Kronoply/Комисия, T‑162/06, EU:T:2009:2, т. 65 и цитираната съдебна практика).

34      При тези обстоятелства индивидуална помощ като разглежданата в настоящия случай може да се обяви за съвместима с вътрешния пазар, ако е необходима, подходяща и пропорционална за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на съответната държава членка.

35      В случая, както следва от точка 44 от жалбата, жалбоподателят не оспорва, че пандемията от COVID‑19 е довела до сериозни затруднения във финландската икономика, нито че секторът на въздушния транспорт като цяло е особено засегнат от причинената от тази пандемия криза.

36      Освен това в точки 40 и 41 от обжалваното решение надлежно е доказано наличието както на сериозни затруднения във финландската икономика поради пандемията от COVID‑19, така и на значителния отрицателен ефект на последната върху сектора на въздушния транспорт във Финландия.

37      В този контекст финландските власти констатират, че Finnair рискува да изпадне в несъстоятелност поради внезапния срив в дейността му, причинен от пандемията от COVID‑19. Те считат, че изпадането в несъстоятелност на Finnair би допринесло от своя страна за сериозното засягане на финландската икономика, включително на сигурността на снабдяването. Наличието на правилно функционираща въздушнотранспортна мрежа е от съществено значение за икономиката на страната като цяло и евентуалното ѝ разпадане би имало сериозни последици за много региони. Ето защо финландските власти приемат, че предвид значението на Finnair за финландската икономика изпадането му в несъстоятелност би задълбочило настоящите сериозни затруднения в икономиката на страната (т. 4 от обжалваното решение).

38      Основната цел на разглежданата мярка е да гарантира на Finnair достатъчно ликвидни средства, за да поддържа жизнеспособността си и въздушните си услуги по време, когато пандемията от COVID‑19 сериозно смущава цялата финландска икономика и да не допусне евентуалното изпадане в несъстоятелност на Finnair да наруши в по-голяма степен икономиката на засегнатата държава членка (т. 3 и 39 от обжалваното решение).

39      В обжалваното решение Комисията посочва, че свиването на търсенето вследствие на разпространението на COVID‑19 и на ограниченията на полетите е оказало непосредствен и драматичен отрицателен ефект върху паричния поток на Finnair. Комисията счита, че представеният от финландските власти сценарий изглежда реалистичен и показва, че Finnair е изправено пред сериозни и непосредствени трудности да запази дейността си. Комисията отбелязва също, че Finnair се е опитало да получи финансиране от кредитните пазари, но поради настоящото положение и несигурните перспективи не е могло да покрие всичките си нужди от ликвидни средства (т. 40—43 от обжалваното решение). Жалбоподателят не оспорва тези констатации.

40      Жалбоподателят обаче твърди, че като е приела, че сама по себе си разглежданата мярка способства за преодоляването на сериозни затруднения във финландската икономика, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката. Този довод се основава на неправилно тълкуване на обжалваното решение. Противно на поддържаното от жалбоподателя, в това решение Комисията не е приела, че сама по себе си разглежданата мярка способства за преодоляването на сериозни затруднения във финландската икономика. Комисията се е опитала да докаже, че поради значението на Finnair за финландската икономика тази мярка е предназначена за преодоляване на сериозните затруднения във финландската икономика, причинени от пандемията от COVID‑19.

41      Важно е да се припомни, че член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС не изисква разглежданата помощ сама по себе си да може да преодолее сериозните затруднения в икономиката на съответната държава членка. Всъщност, след като Комисията установи наличието на сериозни затруднения в икономиката на държава членка, последната може да получи разрешение — ако са изпълнени и останалите предвидени в този член условия — да отпусне държавни помощи под формата на схеми за помощ или на индивидуални помощи, които да допринесат за преодоляването на посочените сериозни затруднения. Следователно може да става въпрос за няколко мерки за помощ, всяка от които допринася за постигането на тази цел. При това положение не може да се изисква, за да бъде валидно приета на основание член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, дадена мярка за помощ да преодолява сама по себе си сериозни затруднения в икономиката на държава членка.

42      Доколкото жалбоподателят твърди, че разглежданата помощ не е подходяща за преодоляването на сериозни затруднения във финландската икономика, трябва да се провери дали в обжалваното решение Комисията е доказала надлежно, че поради значението на Finnair за финландската икономика тази мярка действително е предназначена за преодоляване на сериозните затруднения на финландската икономика, причинени от пандемията от COVID‑19.

43      За да стигне до този извод, Комисията взема предвид няколко елемента, а именно превоза на пътници, превоза на товари, заетостта, покупките от доставчиците и приноса към брутния вътрешен продукт (БВП).

44      Най-напред Комисията взема предвид значението на Finnair за превоза на пътници (т. 45 от обжалваното решение).

45      В това отношение следва да се констатира, подобно на Комисията, че към момента на приемане на обжалваното решение Finnair е експлоатирало значителна вътрешна и международна мрежа, която осигурява свързаността на Финландия. Както отбелязва Комисията и това не се оспорва от жалбоподателя, Finnair е основният въздушен превозвач във Финландия с близо 15 милиона пътници, превозени през 2019 г., тоест 67 % от всички пътници, превозени към, от и в рамките на Финландия през тази година. Статутът му на първи въздушен превозвач се потвърждава от статистическия доклад на Finavia от 2019 г. Finavia е дружеството, което управлява летище Хелзинки-Вантаа (Финландия), както и всички регионални летища във Финландия. Според този доклад пътниците на Finnair представляват повече от 60 % от пътниците, превозени с международни полети, и поне 80 % от пътниците, превозени с вътрешни полети. През 2019 г. общият му дял от пазара на въздухоплавателни услуги на летищата, управлявани от Finavia, е над 40 %. Същата година останалите две основни авиокомпании превозват съответно само 12 % и 3,4 % от пътниците. Освен това трябва да се отбележи, че особеното на Finnair е, че е единствената авиокомпания, която обслужва по-голямата част от финландските регионални летища през цялата година и на редовни интервали.

46      По-нататък Комисията взема предвид ролята на Finnair във Финландия, що се отнася до въздушния превоз на товари (т. 46 от обжалваното решение).

47      Finnair е основният оператор на въздушен превоз на товари във Финландия и задоволява нуждите на множество предприятия, установени на финландска територия, както за износ, така и за внос на стоки, което жалбоподателят също не оспорва. Освен това Finnair разполага с широка азиатска мрежа, както е видно от статията в онлайн информационния сайт Aviation Business News, цитирана в бележка под линия 14 от обжалваното решение. Тази мрежа е от съществено значение за търговията между финландските и азиатските предприятия, но тя е още по-важна в контекста на кризата, предизвикана от пандемията от COVID‑19. Всъщност Finnair ежедневно експлоатира товарни пътища към Южна Корея, Китай и Япония, за да отговори на финландското търсене на стоки, по-специално фармацевтични продукти и медицинско оборудване, които са необходими за справяне с кризата с COVID‑19. Доколкото противоепидемичните мерки като ограниченията за придвижване или временното затваряне на една или повече категории обекти с обществен достъп оказват непосредствено отражение върху икономиката, сигурността на снабдяването с необходимите за справяне с вируса фармацевтични продукти и медицинско оборудване е от стратегическо значение за ограничаване на противоепидемичните мерки, а оттам и за бързото възстановяване на икономиката на съответната държава членка.

48      Комисията отбелязва също, че Finnair е голям пряк и косвен работодател във Финландия (т. 47 от обжалваното решение).

49      В това отношение следва да се отбележи, че в края на 2019 г. Finnair има около 6800 служители, което не се оспорва от жалбоподателя. Ето защо, както посочва Комисията в точка 50 от обжалваното решение, обявяването на Finnair в несъстоятелност би имало социални последици, които могат да задълбочат сериозните затруднения, пред които е изправена понастоящем финландската икономика.

50      Освен това Комисията констатира, че през 2019 г. покупките на Finnair от доставчиците му възлизат на 1,9 милиарда евро, 40 % от които са от финландски предприятия (т. 48 от обжалваното решение).

51      В това отношение трябва да се уточни, че един от основните местни доставчици на Finnair е Finavia. От обжалваното решение е видно, че положението на Finavia е силно зависимо от успеха или, в настоящия контекст, от оцеляването на Finnair. Така в краткосрочен план доброто функциониране на летище Хелзинки-Вантаа, както и на всички регионални летища във Финландия, управлявани от Finavia, зависи от оцеляването на Finnair.

52      Друг принос на Finnair към финландската икономика, който Комисията взема предвид, е свързан с научните изследвания. Finnair участва в научноизследователски проект за разработване на електрически уреди, което се потвърждава от статия от септември 2019 г. на уебсайта за актуални авиационни дейности Simple Flying.

53      Накрая, от обжалваното решение е видно, че според финландските власти през 2017 г. Finnair е на шестнадесето място по принос към БВП на Финландия с добавена стойност от 600 милиона евро.

54      От тези фактически констатации следва, че Комисията е доказала надлежно значението на Finnair за финландската икономика. Жалбоподателят не оспорва верността на тези констатации. Въпреки това, макар да признава, че цифровите данни относно заетостта, покупките и приносът на Finnair към БВП на Финландия „не са за пренебрегване“, той счита, че те не са достатъчно значими предвид броя на активното финландско население и мащаба на финландската икономика, за да се обяви помощта за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, при положение че създадената от Finnair добавена стойност няма да изчезне „напълно“, ако то изпадне в несъстоятелност.

55      Първо, да се сравнят, както прави жалбоподателят, данните за покупките и за служителите на Finnair, посочени в точки 47—49 от обжалваното решение, с БВП на Финландия и с броя на активното финландско население, всъщност е равнозначно на това да се поддържа, че Комисията е разрешила разглежданата мярка, тъй като само по себе си просъществуването на дейността на Finnair може да доведе до преодоляването на сериозните затруднения на финландската икономика. Според жалбоподателя сумата от 600 милиона евро, каквато е добавената стойност на Finnair, е незначителна в сравнение с финландския БВП в размер на 241 милиарда евро. Също така 6800‑те служители на Finnair били само незначителна част от 2,5 милиона активно заето население на Финландия.

56      Тълкуването на обжалваното решение обаче позволява да се констатира, че Комисията е приела, че като се има предвид значението на Finnair за финландската икономика, изпадането в несъстоятелност на това предприятие би имало тежки последици за финландската икономика в контекста на криза и че следователно разглежданата мярка, доколкото има за цел да запази дейността на Finnair, е подходяща, за да допринесе за преодоляването на сериозните затруднения на финландската икономика.

57      В това отношение следва да се констатира, че както поддържат по същество Комисията и Република Финландия, Finnair има съществено значение за доброто функциониране на финландската въздушнотранспортна мрежа, която от своя страна е от съществено значение за финландската икономика. Към датата на приемане на обжалваното решение Finnair има уникално положение в сравнение с всички авиокомпании, които осъществяват дейност във Финландия. Така от обжалваното решение е видно, че освен Finnair основните авиокомпании във Финландия са Norwegian и SAS, следвани от Lufthansa, KLM и Air Baltic. През 2019 г. Norwegian превозва 12 % от пътниците, а SA — 3,4 %. Макар Norwegian да обслужва четири регионални летища, разположени в северната част на страната, а SAS — три регионални летища, Finnair е единствената авиокомпания, която предоставя редовни услуги до по-голямата част от регионалните летища във Финландия. Освен това Finnair разполага с широка международна мрежа с повече от 100 маршрута, свързващи Финландия с основните бизнес центрове в Европа и в други региони по света, и по-специално Азия. Finnair е единствената авиокомпания, която редовно и целогодишно обслужва вътрешната мрежа на Финландия. Близо 30 % от търсенето на въздухоплавателните услуги на Finnair за международните полети към и от Финландия е свързано с бизнес пътувания, а за вътрешните полети тази цифра е 50 %.

58      Значението на Finnair за финландската икономика не се ограничава до превоза на пътници. Finnair е и основната авиокомпания за превоз на товари и обявяването ѝ в несъстоятелност би довело до значително намаляване на търговията между финландските и азиатските предприятия, а от началото на кризата Finnair си сътрудничи с Huoltovarmuuskeskus (Национална агенция за спешна помощ, Финландия) и използва международната си мрежа, за да задоволи финландското търсене на необходимото за справяне с пандемията от COVID‑19 оборудване.

59      Така голяма част от предприятията, работниците и служителите и гражданите на Финландия и на Съюза разчитат на услугите на Finnair, които, ако то бъде обявено в несъстоятелност, няма да могат бъдат осигурени в краткосрочен план и в същата степен от други авиокомпании. В това отношение може да се добави, както подчертава Комисията в обжалваното решение, че поради климата и относително изолираното географско положение на Финландия в Европа, другите видове транспорт невинаги са задоволителна алтернатива на въздухоплаването. Следователно други икономически оператори не могат да заместят Finnair в краткосрочен план и в същата степен.

60      С оглед на гореизложеното се налага изводът, че макар сумата от 600 милиона евро, на която се равнява добавената стойност на Finnair, да представлява само част от финландския БВП и 6800‑те работници на Finnair да са само част от активно заетото население на Финландия, вероятно няма жизнеспособна алтернатива на приноса на Finnair за нуждите на икономиката и за свързаността на Финландия. Следователно, като се има предвид този принос, разглежданата мярка, която цели съхраняването на дейността на Finnair по време на и след кризата, е подходяща за преодоляване на сериозните затруднения във финландската икономика, противно на поддържаното от жалбоподателя.

61      Второ, що се отнася до довода, че създадената от Finnair добавена стойност няма да изчезне „напълно“, ако последното изпадне в несъстоятелност, следва да се констатира, че жалбоподателят се задоволява с това твърдение, без да представи аргументи или доказателства, които биха позволили то да бъде разбрано или биха го обосновали. От това следва, че този довод трябва да се отхвърли като недопустим на основание член 76, буква г) от Процедурния правилник.

62      Трето, що се отнася до доводите на жалбоподателя, основани на практиката на Комисията при вземане на решения и на съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза“ (ОВ C 270, 2008 г., стр. 8), от една страна, следва да се припомни, че законосъобразността на обжалваното решение трябва да се преценява само в рамките на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, а не с оглед на твърдяна по-ранна практика (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2013 г., Nitrogénművek Vegyipari/Комисия, T‑387/11, непубликувано, EU:T:2013:98, т. 126 и цитираната съдебна практика). От друга страна, трябва да се констатира, че разглежданата мярка е приета на основание член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС съгласно тълкуването му от Временната рамка. Съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на световната финансова криза“, е ирелевантно в случая и при всички положения не може да докаже, че предприятие като Finnair не може да се ползва от индивидуална помощ по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, тъй като не е банка, която да представлява системен риск за икономиката, в случай че изпадне в несъстоятелност.

63      С оглед на изложеното не следва да се поставя под въпрос правилността на преценката в обжалваното решение, че разглежданата мярка е подходяща за преодоляване на сериозните затруднения в икономиката на съответната държава членка. Ето защо трябва да се отхвърлят всички доводи на жалбоподателя, с които той упреква Комисията, че е приела, че с индивидуална помощ като разглежданата в случая могат да се преодолеят сериозните затруднения във финландската икономика по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

64      Следователно първата част от първото основание трябва да се отхвърли.

 По втората част, изведена от неизпълнението на твърдяното задължение за съпоставяне на положителния ефект от помощта за постигането на целите, посочени в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, с неблагоприятните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция

65      Съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС „[з]а съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат […] помощите за […] преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка“. От текста на тази разпоредба следва, че нейните автори са счели, че е в интерес на целия Съюз негова държава членка да е в състояние да преодолее голяма, дори екзистенциална криза, която може да има само сериозни последици за икономиката на всички или на част от другите държави членки, а следователно и за самия Съюз. Това буквално тълкуване на текста на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС се потвърждава при сравняването му с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, който се отнася до „помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“, доколкото текстът на последната разпоредба съдържа условие, свързано с доказването на липса на засягане по неблагоприятен начин на условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес, което условие не фигурира в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия, C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 20 и 39).

66      Така, доколкото предвидените в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС условия са изпълнени, а именно в конкретния случай съответната държава членка действително е изправена пред сериозни затруднения в нейната икономика и мерките за помощ, приети за преодоляването на тези затруднения, от една страна, са необходими за постигането на тази цел, и от друга страна, са подходящи и пропорционални, се презумира, че тези мерки са приети в интерес на Съюза, така че разглежданата разпоредба не изисква Комисията да съпостави положителния ефект от помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържане на ненарушена конкуренция, за разлика от предвиденото в член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. С други думи, няма основание за подобно съпоставяне в рамките на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, тъй като се презумира, че резултатът от него е положителен. Всъщност преодоляването от страна на държава членка на сериозните затруднения в икономиката ѝ може само да е от полза за Съюза като цяло и в частност за вътрешния пазар.

67      Следователно се налага изводът, че член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС не изисква Комисията да съпостави положителния ефект от помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция, обратно на предвиденото в член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, а само да провери дали разглежданата мярка за помощ е необходима, подходяща и пропорционална за преодоляването на сериозните затруднения в икономиката на съответната държава членка. Поради това трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че задължението за съпоставяне произтича от изключителния характер на съвместимите помощи, включително тези, които са обявени за съвместими съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

68      Жалбоподателят не може да се позовава и на задължителния характер на съпоставянето, като се базира на Временната рамка, твърдейки че тя обвързва Комисията и предоставя второ основание, различно от задължението на последната в това отношение, тъй като подобно задължение не се съдържа във Временната рамка. По-специално точка 1.2 от посочената рамка, на която той се позовава, отнасяща се до „[н]еобходимостта от съгласуване на националните мерки за държавна помощ на европейско равнище“, съдържа една-единствена точка, а именно точка 10, в която не фигурира никакво предписание в това отношение. Следователно жалбоподателят не може да се позовава на нея.

69      По същите съображения представената при условията на евентуалност аргументация на Комисията, че самата Временна рамка съдържа подобно съпоставяне, може единствено да бъде отхвърлена.

70      Решение от 6 юли 1995 г., AITEC и др./Комисия (T‑447/93—T‑449/93, EU:T:1995:130), на което се позовава жалбоподателят, също не може да подкрепи тезата, че Комисията е трябвало да извърши съпоставяне в обжалваното решение. Всъщност по делото, по което е постановено това решение, Комисията приема решение, с което на основание член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС одобрява прилагането на обща схема за помощи, но поставя определени условия. В това решение Общият съд посочва, че от текста на тези „условия“ следва, че според Комисията в случаите, когато бъдат надхвърлени определени прагове, установени с посоченото решение, установяването на сериозни затруднения в икономиката на съответната държава членка само по себе си не е достатъчно, за да легитимира въпросната помощ (решение от 6 юли 1995 г., AITEC и др./Комисия, T‑447/93—T‑449/93, EU:T:1995:130, т. 127—129). По-нататък той упреква Комисията, че не е разгледала в каква степен въпросната мярка е могла да наруши конкуренцията и да засегне търговията в рамките на Съюза, въпреки че в решението, с което се разрешава въпросната схема за помощи, самата тя се е задължила да го направи (решение от 6 юли 1995 г., AITEC и др./Комисия, T‑447/93—T‑449/93, EU:T:1995:130, т. 135).

71      От това следва, че фактите, по които е постановено решение от 6 юли 1995 г., AITEC и др./Комисия (T‑447/93—T‑449/93, EU:T:1995:130), са различни от тези по настоящото дело. Следователно въз основа на тази съдебна практика не може да се установи, че в случая Комисията е трябвало да съпостави полезния ефект от помощта за постигането на целите, посочени в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и запазването на ненарушена конкуренция. Следователно доводът на жалбоподателя в това отношение трябва да се отхвърли.

72      Останалите доводи на жалбоподателя не могат да поставят под въпрос извода, че Комисията не е била длъжна да извършва съпоставка в обжалваното решение.

73      Всъщност, що се отнася до довода, че обжалваното решение съдържа противоречия по отношение на пазарния дял на Finnair, а оттам и грешна преценка на значението на Finnair и на останалите авиокомпании за свързаността на Финландия, от анализа на първата част от първото основание е видно, че Комисията е преценила правилно значението на Finnair за финландската икономика и свързаност. Що се отнася по-конкретно до посочените от жалбоподателя несъответствия, този довод ще бъде разгледан в рамките на четвъртото основание, свързано с непълнотата на мотивите на обжалваното решение.

74      Що се отнася до довода, че обжалваното решение не посочва последиците от помощта за вътрешния пазар, трябва да се констатира, че в това решение се признава, подобно на жалбоподателя в жалбата му, че разглежданата мярка предоставя предимство на Finnair, тъй като го освобождава от разходи, които би понесло при нормални пазарни условия. Така Комисията признава, че разглежданата мярка може да наруши конкуренцията, тъй като тя укрепва конкурентното положение на Finnair и засяга търговията между държавите членки с оглед на обстоятелството, че това предприятие осъществява дейност в сектор, в който има търговия в рамките на Съюза (т. 30—35 от обжалваното решение). Както следва от анализа на първото основание по-горе и на второто основание по-долу обаче, Комисията правилно е приела, че тази мярка е необходима, подходяща и пропорционална за преодоляването на сериозни затруднения във финландската икономика (т. 36—52 от обжалваното решение). В случая е установено, че разглежданата мярка отговаря на изискванията за предвиденото в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС изключение. При тези обстоятелства Комисията е могла да обяви разглежданата индивидуална помощ за съвместима с вътрешния пазар.

75      От изложеното следва, че всички доводи на жалбоподателя, с които той упреква Комисията, че не е съпоставила полезния ефект от помощта за постигането на целите, посочени в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция, трябва да се отхвърлят.

76      Следователно втората част от първото основание, а оттам и първото основание в неговата цялост, трябва да се отхвърлят.

 По второто основание: нарушение на принципите на недопускане на дискриминация, на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване

77      Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика от общата структура на Договора следва, че производството по член 108 ДФЕС никога не трябва да води до резултат, който противоречи на конкретните разпоредби на Договора. Следователно, когато някои от условията за предоставянето на държавна помощ нарушават други разпоредби на Договора, и по-специално тези относно свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване, тя не може да бъде обявена за съвместима с общия пазар от Комисията. По същия начин, когато някои от условията за предоставяне на държавна помощ нарушават общите принципи на правото на Съюза, като принципа на равно третиране, тя не може да бъде обявена от Комисията за съвместима с вътрешния пазар (решение на Съда от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 50 и 51).

78      В случая, от една страна, жалбоподателят твърди, че одобряването от Комисията на мерки и решения в областта на държавните помощи не трябва да нарушава други разпоредби на Договора за функционирането на ЕС като принципа на недопускане на дискриминация. Той счита, че обжалваното решение третира по различен начин сходните положения на авиокомпании, които обслужват маршрути към и от Финландия, като дава предимство на Finnair без никаква обективна обосновка. В подкрепа на този довод жалбоподателят се позовава по-специално на практиката на Комисията относно мерките за помощ, основани на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС. Жалбоподателят подчертава, че пандемията от COVID‑19 е имала тежки последици за всички авиокомпании, които извършват дейност във Финландия. Необходимостта от спасяване само на Finnair, но не и на останалите авиокомпании, които осъществяват дейност във Финландия, не била доказана и разглежданата помощ надхвърляла необходимото за постигането на целта ѝ. Разглежданата помощ била мярка на чиста проба икономически национализъм. Жалбоподателят добавя, че предходните мерки за оздравяване на финансовите институции през 2008 г. и Съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза“, илюстрират значението на принципа на недопускане на дискриминация, който е нарушен в настоящия случай.

79      От друга страна, жалбоподателят поддържа, че при преценката на съвместимостта на разглежданата мярка Комисията е трябвало да установи дали формата на предоставената в случая помощ, а именно държавна гаранция за заем, е в съответствие с принципа на свободно предоставяне на услуги и свободата на установяване. Като не направила това, Комисията допуснала грешка при прилагане на правото. Жалбоподателят счита, че запазването на помощта единствено за Finnair ограничава правото на другите авиокомпании от Съюза да предоставят свободно услугите си на вътрешния пазар. Така обжалваното решение водело до необосновано ограничение на принципите на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване.

80      Комисията, подкрепяна от Кралство Испания, Френската република и Република Финландия, оспорва доводите на жалбоподателя.

 Относно нарушаването на принципа на равно третиране

81      Следва да се отбележи, че индивидуална помощ, каквато е разглежданата, по дефиниция се ползва само от едно и от никое друго предприятие, нито дори от предприятията, които се намират в сходно положение с това на получателя на помощта. Така подобна индивидуална помощ посамото си естество въвежда разлика в третирането, дори дискриминация, която обаче е присъща на индивидуалния характер на мярката. Да се поддържа обаче, както прави жалбоподателят, че разглежданата индивидуална помощ противоречи на принципа на недопускане на дискриминация, по същество означава системно да се поставя под въпрос съвместимостта с вътрешния пазар на всяка индивидуална помощ единствено поради присъщия ѝ изключителен и поради това дискриминационен характер, макар правото на Съюза да позволява на държавите членки да предоставят индивидуални помощи, стига да са изпълнени всички условия по член 107 ДФЕС.

82      След това уточнение, дори да се предположи, както твърди жалбоподателят, че въведената с разглежданата мярка разлика в третирането може да се приравни на дискриминация, тъй като от нея се ползва само Finnair, трябва да се провери дали тя е обоснована от легитимна цел и дали е необходима, подходяща и пропорционална за постигането ѝ. Също така, доколкото жалбоподателят се позовава на член 18, първа алинея ДФЕС, следва да се подчертае, че съгласно тази разпоредба се забранява всякаква дискриминация, основана на гражданство в областта на прилагане на Договорите, „без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в [тях]“. Следователно трябва да се провери дали тази разлика в третирането е позволена от гледна точка на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, който представлява правното основание на обжалваното решение. При тази проверка се изисква, от една страна, целта на разглежданата мярка да отговаря на изискванията на последната разпоредба, и от друга страна, условията за предоставяне на разглежданата мярка — а именно, в случая, обстоятелството, че от нея се ползва само Finnair — да могат да позволят постигането на тази цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ.

83      В случая, що се отнася до целта на разглежданата мярка, както бе уточнено в точка 38 по-горе, тя е предназначена да гарантира на Finnair достатъчно ликвидни средства за поддържане на неговата жизнеспособност и на въздушните му услуги, докато пандемията от COVID‑19 сериозно застрашава цялата финландска икономика, както и да предотврати възможността евентуалното му изпадане в несъстоятелност допълнително да застраши тази икономика.

84      Тъй като, както бе посочено в точка 36 по-горе, в обжалваното решение надлежно е доказано както наличието на сериозни затруднения във финландската икономика поради пандемията от COVID‑19, така и значителното отрицателно влияние на тази пандемия върху финландския пазар на въздушния транспорт, следва да се приеме, предвид значението на Finnair за финландската икономика, че целта на разглежданата мярка отговаря на изкисванията по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

85      Що се отнася до въпроса дали условията, при които е предоставена разглежданата мярка могат да постигнат тази цел и дали не надхвърлят необходимото за нейното постигане, от анализа на първото основание следва, че предоставянето на държавната гаранция само на Finnair е подходящо за постигане на преследваната с разглежданата мярка цел и за изпълнение на изискванията по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

86      Жалбоподателят обаче поддържа, че предоставеното на Finnair по-благоприятно третиране не е нито необходимо, нито пропорционално на преследваната от Република Финландия цел.

87      В това отношение, на първо място, следва да се посочи, че противно на поддържаното от жалбоподателя, целта на мярката не е „запазване на вътрешните и международните въздухоплавателни връзки на Финландия“. Предвид целта на разглежданата мярка, припомнена в точка 83 по-горе, и с оглед на изложените в точки 37 и 39 по-горе съображения, следва да се приеме, че предоставянето на държавна гаранция само на Finnair е необходимо за постигането на посочената цел.

88      Освен това, както Комисията правилно изтъква в писмената си защита, тя не е била длъжна да проверява дали, наред със запазването на Finnair, съответната държава членка е трябвало да разшири кръга на получателите на помощта, след като в обжалваното решение е надлежно установена необходимостта да се съхрани приносът на Finnair към финландската икономика. Ето защо доводите на жалбоподателя по този въпрос трябва да се отхвърлят.

89      На второ място, трябва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва размера на помощта. Той обаче счита, че фактът, че Finnair получава 100 % от тази помощ, докато делът му в свързаността на Финландия е под 100 %, надхвърля необходимото за постигане на целта, преследвана с посочената мярка, и следователно е непропорционален. Според него, ако помощта се предостави на всички авиокомпании, които извършват дейност във Финландия, в зависимост от пазарния им дял, целта на мярката ще бъде постигната без дискриминация.

90      Следва да се припомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, които се преследват със съответната правна уредба (решение от 17 май 1984 г., Denkavit Nederland, 15/83, EU:C:1984:183, т. 25), като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квота за улов на средиземноморска риба меч), C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 55).

91      В случая следва да се приеме, че при всички положения, като се имат предвид съображенията, изложени при разглеждането на първата част от първото основание, и по-специално изложените в точки 57—59 по-горе съображения, предоставянето на държавната гаранция само на Finnair не надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от Република Финландия, и следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, не е непропорционално. Освен това предоставянето на помощта на всички авиокомпании, които извършват дейност във Финландия, в зависимост от пазарния им дял, както предлага жалбоподателят, би довело до намаляване на размера на предоставената на Finnair помощ, така че нуждите му от ликвидни средства няма да бъдат задоволени, което пък може да има тежки последици за финландската икономика предвид значимостта на тази авиокомпания за нея. Ето защо трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя по този въпрос.

92      С оглед на изложеното следва да се констатира, че предоставянето на разглежданата помощ само на Finnair не надхвърля необходимото за постигането на преследваната от нея цел. Следователно жалбоподателят неправилно поддържа, че в резултат на разглежданата мярка Finnair неоснователно е получило по-благоприятно третиране.

93      Не могат да се приемат и останалите доводи на жалбоподателя в рамките на второто основание.

94      Всъщност, след като разглежданата мярка отговаря на изискванията по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, тя не може да се счита за мярка на чиста проба икономически национализъм. Прессъобщението на финландското правителство, на което се позовава жалбоподателят и което е представено в приложение A.3.4 към жалбата, също не доказва, че тази мярка е същински израз на икономически национализъм.

95      Наистина съгласно това прессъобщение Република Финландия притежава 55,8 % от капитала на Finnair. Помощ, която отговаря на изискванията по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС обаче, както е в настоящия случай, може да бъде предоставена на предприятие, чийто мажоритарен собственик е съответната държава членка. Освен това, както отбелязва Комисията в писмената си защита, посоченото прессъобщение подчертава значението, което обслужваните от Finnair маршрути, имат за сигурността на доставките във Финландия, за превоза на стоки и за превоза на пътници, както и влиянието на това предприятие върху националната икономика. При тези обстоятелства това прессъобщение не може да компрометира достоверността на преценките, направени от Комисията и възпроизведени в точки 39—53 по-горе. Напротив, то е в съответствие с тези преценки.

96      Жалбоподателят се позовава и на общото описание на правилата в областта на държавните помощи и на задълженията за обществена услуга, приложими в сектора на въздушния транспорт по време на пандемията от COVID‑19, съставено от Комисията, на твърдяната практика на Комисията при вземане на решения във връзка с член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, на твърдяната практика на Комисията във връзка с предходни мерки за оздравяване на финансови институции, разрешени съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, и на съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза“.

97      Поради вече изложените в точка 62 по-горе причини обаче твърдените практики на Комисията, както и посоченото съобщение не са релевантни в случая. Освен това, що се отнася до довода на жалбоподателя, че в общото описание на правилата в областта на държавните помощи и на задълженията за обществена услуга, приложими в сектора на въздушния транспорт по време на пандемията от COVID‑19, се набляга на принципа на недопускане на дискриминация, следва да се препрати към съображенията, изложени в точки 81—92 по-горе.

98      Следователно първата част от първото основание трябва да се отхвърли.

 По нарушението на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване

99      Що се отнася до член 56 ДФЕС, следва да се констатира, че по силата на член 58, параграф 1 ДФЕС свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта се регулира от разпоредбите на дяла, отнасящ се до транспорта, а именно дял VI от Договора за функционирането на ЕС. Следователно в рамките на първичното право свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта е подчинено на специален правен режим (решение от 18 март 2014 г., International Jet Management, C‑628/11, EU:C:2014:171, т. 36). Поради това член 56 ДФЕС не се прилага към въздушния транспорт (решение от 25 януари 2011 г., Neukirchinger, C‑382/08, EU:C:2011:27, т. 22).

100    Следователно мерки за либерализиране на въздушните транспортни услуги могат да бъдат приети единствено на основание член 100, параграф 2 ДФЕС (решение от 18 март 2014 г., International Jet Management, C‑628/11, EU:C:2014:171, т. 38). Както правилно отбелязва жалбоподателят, законодателят на Съюза обаче е приел Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3) въз основа на тази разпоредба, чиято цел е именно да определи условията за прилагане на принципа на свободно предоставяне на услуги в сектора на въздушния транспорт (вж. по аналогия решение от 6 февруари 2003 г., Stylianakis, C‑92/01, EU:C:2003:72, т. 23 и 24).

101    В случая, макар да е вярно, че разглежданата мярка се отнася до индивидуална помощ, от която се ползва само Finnair, жалбоподателят не показва по какъв начин този изключителен характер може да го разубеди да предоставя услуги от и към Финландия или да упражни свободата си на установяване в тази държава членка. По-специално той не посочва фактическите и правните обстоятелства, поради които според него тази мярка поражда ограничителни последици, надхвърлящи тези, при които се задейства забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС, но които, както бе прието в точки 42—63 по-горе, както и в точки 82—92 по‑горе, все пак са необходими и пропорционални за преодоляването на сериозните затруднения на финландската икономика, причинени от пандемията от COVID‑19, в съответствие с изискванията на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

102    Следователно разглежданата мярка не може да представлява пречка за свободата на установяване или за свободното предоставяне на услуги от жалбоподателя. Освен това жалбоподателят не може да упреква Комисията, че не е разгледала изрично съвместимостта на тази мярка със свободата на установяване и със свободното предоставяне на услуги.

103    При тези обстоятелства втората част от второто основание трябва да се отхвърли.

104    Следователно второто основание трябва да се отхвърли изцяло.

 По третото основание: нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС

105    Жалбоподателят твърди, че Комисията не е изпълнила произтичащото от член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС изискване да съпостави полезния ефект от помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция и да провери дали обжалваното решение е в съответствие с принципите на недопускане на дискриминация, на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване. Всеки от тези пропуски бил достатъчен, за да се приеме, че разглежданата помощ е несъвместима с вътрешния пазар. Следователно обжалваното решение щяло да бъде различно по същество, ако Комисията бе констатирала наличието на съмнения относно съвместимостта на помощта и бе започнала официалната процедура по разследване. Като отказала да започне официалната процедура по разследване и да поиска становищата на заинтересованите страни, в случая това на жалбоподателя, Комисията нарушила правата му по член 108, параграф 2 ДФЕС и по Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), както и принципа на добра администрация.

106    Комисията, подкрепяна от Кралство Испания, Френската република и Република Финландия, оспорва доводите на жалбоподателя.

107    Третото основание, свързано със защитата на процесуалните права на жалбоподателя, предвид обстоятелството че Комисията не е започнала официална процедура по разследване, въпреки твърдяното наличие на сериозни съмнения, всъщност има субсидиарен характер и е изтъкнато, в случай че Общият съд не разгледа самостоятелно въпроса дали преценката на помощта е правилна. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че такова основание цели да бъде потвърден статутът на заинтересованата страна като такава и в това си качество тя да подаде жалба на основание член 263 ДФЕС, която възможност в противен случай би ѝ била отказана (вж. в този смисъл решения от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 48 и от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 44). Общият съд обаче разгледа първите две основания на жалбата относно основателността на самата преценка на помощта, вследствие на което това основание остава без обявената си цел.

108    Освен това трябва да се констатира, че посоченото основание няма самостоятелно съдържание. Всъщност в рамките на такова основание, за да запази процесуалните си права в рамките на официалната процедура по разследване, жалбоподателят може да сочи само основания, които могат да покажат, че преценката на информацията и данните, с които разполага или е могла да разполага Комисията във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, е трябвало да породи съмнения относно нейната съвместимост с общия пазар (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 81, от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия, C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 35 и от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 59), като например извършения от Комисията недостатъчен или непълен анализ в рамките на процедурата по предварително разглеждане или съществуването на жалби от трети страни. В това отношение следва да се отбележи, че третото основание възпроизвежда накратко доводите, изтъкнати в рамките на първото и второто основание, без да посочва конкретни данни за евентуални сериозни затруднения.

109    По тези съображения следва да се констатира, че след като Общият съд е разгледал посочените основания по същество, не е необходимо да разглежда обосноваността на това основание.

 По четвъртото основание: нарушение на задължението за мотивиране

110    Жалбоподателят изтъква по същество, че мотивите на Комисията в обжалваното решение са или неточни, или тавтологични, или противоречиви.

111    Комисията, подкрепяна от Кралство Испания, Френската република и Република Финландия, оспорва доводите на жалбоподателя.

112    Следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (решения от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 79 и от 8 септември 2011 г., Комисия/Нидерландия, C‑279/08 P, EU:C:2011:551, т. 125).

113    На първо място, жалбоподателят поддържа, че Комисията не е съпоставила положителния ефект от помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция.

114    От точки 65—67 по-горе обаче следва, че член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС не съдържа изискване за съпоставяне на положителния ефект от помощта с нейните отрицателни последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция. Поради това Комисията не е била длъжна да излага мотиви в това отношение.

115    На второ място, жалбоподателят упреква Комисията, че не е преценила дали помощта е дискриминационна и дали е в съответствие с принципите на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване.

116    Следва да се констатира обаче, че в обжалваното решение се разглеждат припомнените в точки 39, 44—53 и 56—59 по-горе аспекти, които позволяват да се разберат причините, поради които Комисията е приела, че Република Финландия е могла да предостави разглежданата помощ само на Finnair.

117    На трето място, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено от непоследователния начин, по който са представени пазарните дялове на Finnair в точка 45 и в бележка под линия 9 от обжалваното решение. Пазарният дял на Finnair от 67 % на пазара на въздухоплавателни услуги във Финландия, независимо дали става въпрос за вътрешни или международни полети, се разминавал с данните, представени в бележка под линия 9 от обжалваното решение. Освен това тези данни не се припокривали с данните в изготвения от жалбоподателя независим анализ. Това несъответствие било от съществено значение, тъй като пазарният дял на Finnair бил фактор със значителна тежест в преценката на Комисията за значимостта на Finnair за финландската икономика.

118    В това отношение в точка 45 от обжалваното решение се посочва следното:

„Комисията отбелязва, че Finnair експлоатира значителна вътрешна и международна мрежа, която осигурява свързаността във и към Финландия. Finnair е основният въздушен превозвач във Финландия с около 15 милиона пътници, превозени през 2019 г. (67 % от всички пътници, превозени през 2019 г. към, от и в рамките на Финландия […])“.

119    Що се отнася до бележка под линия 9 от обжалваното решение, първоначално тя е била формулирана по следния начин:

„Съгласно доклада на Finavia от 2019 г. Finnair притежава пазарен дял от 67 % от пътниците, превозени с международни полети, и 80 % от пътниците, превозени с вътрешни полети. Неговият общ пазарен дял възлиза на 45 % от финландския пазар на въздухоплавателни услуги“.

120    Трябва да се констатира, че несъответствието между пазарните дялове на Finnair, посочени в точка 45 и в бележка под линия 9 от обжалваното решение, е просто резултат от печатна грешка, която не оказва влияние върху преценката на Комисията и която не е могла да въведе в заблуждение жалбоподателя.

121    Всъщност на 29 юли 2020 г. Комисията приема Решение C (2020) 5339 final, озаглавено „Поправка на Решение C (2020) 3387 final относно държавна помощ SA.56809 (2020/N) — Финландия COVID‑19: държавна гаранция, предоставена на Finnair“. Поправеният текст на обжалваното решение е публикуван впоследствие на интернет сайта на Комисията на 31 юли 2020 г., както тя посочва в съдебното заседание. Съгласно поправения текст на обжалваното решение превозените от Finnair пътници представляват 67 % от всички пътници, превозени към, от и в рамките на Финландия през 2019 г. Finnair притежава пазарен дял от 62 % от пътниците, превозени с международни полети, и 83 % от пътниците, превозени с вътрешни полети. Неговият общ пазарен дял възлиза на 44 % от финландския пазар на въздухоплавателни услуги. Така Комисията е поправила посочената от жалбоподателя грешка, която се отнася единствено до бележка под линия 9.

122    Трябва да се отбележи, че първоначалният текст на обжалваното решение ясно и недвусмислено показва, че Finnair е основният въздушен превозвач на пътници във Финландия през 2019 г. с пазарен дял от 67 % от пътниците, превозени във, към и от Финландия през 2019 г., така че позволява на заинтересованите лица да се запознаят с основанията на посоченото решение, а на жалбоподателя — да оспори основателността му, както личи от съдържанието на жалбата му.

123    При тези обстоятелства печатната грешка в бележка под линия 9 от обжалваното решение не може да опорочи мотивите на това решение и така да обоснове отмяната му на това основание.

124    Що се отнася до довода, че самостоятелният анализ на жалбоподателя въз основа на данните на Official Airline Guide (Официален наръчник за авиокомпаниите), представен като приложение A.3.2 към жалбата, очертавал различна картина за пазарните дялове на Finnair, трябва да се констатира, че пазарните дялове, посочени от Комисията в точка 45 от обжалваното решение, не са идентични с пазарните дялове, посочени от жалбоподателя в приложение A.3.2. Тези разлики, които все пак са незначителни, могат обаче да се обяснят с различните източници, от които са взети въпросните пазарни дялове. В това отношение, както правилно изтъква Комисията, не следва да се счита, че данните, предоставени от Finavia, основният управител на летища във Финландия, на които тя се е позовавала в обжалваното решение, са по-малко надеждни от данните на Official Airline Guide.

125    От гореизложеното следва, че обжалваното решение е надлежно мотивирано и следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли.

126    Ето защо жалбата следва да се отхвърли по същество в нейната цялост, като същевременно на жалбоподателя се предостави възможност да се ползва от поверителното третиране, което е поискал, тъй като Кралство Испания, Френската република и Република Финландия не са направили никакво възражение в това отношение.

 По съдебните разноски

127    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията в съответствие с нейното искане, включително разноските, направени в рамките на искането за поверително третиране.

128    Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Кралство Испания, Френската република и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Ryanair DAC да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия, включително разноските, направени в рамките на искането за поверително третиране.

3)      Кралство Испания, Френската република и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

Van der Woude

Корнезов

Buttigieg

Kowalik-Bańczyk

 

Hesse

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 април 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.