РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
10 юли 2014 г.
Дело F‑115/11
CG
срещу
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)
„Публична служба — Персонал на ЕИБ — Назначаване — Длъжност началник на отдел — Назначаване на кандидат, различен от жалбоподателката — Нередности на процедурата за подбор — Задължение за безпристрастност на членовете на комисията за подбор — Укорими действия на председателя на комисията за подбор спрямо жалбоподателката — Конфликт на интереси — Устно изложение, общо за всички кандидати — Документи, предоставени за устното изложение, които могат да поставят в по-благоприятно положение единия от кандидатите — Кандидат, участвал в изготвянето на предоставените документи — Нарушение на принципа на равенство — Жалба за отмяна — Искане за обезщетение“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която CG по същество иска от Съда на публичната служба да отмени решението на председателя на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ, наричана по-нататък „Банката“) за назначаване на г‑н A, вместо нея, на длъжността началник на отдел „Политика на риска и ценообразуване“ („Risk Policy and Pricing division“, наричан по-нататък „отдел RPP“) в департамент „Кредитни рискове“ към генерална дирекция (ГД) „Управление на рисковете“ (наричана по-нататък „ГД „Управление на рисковете“) и да осъди Банката да поправи имуществените и неимуществените вреди, които тя смята, че е претърпяла
Решение: Отменя решението на председателя на Европейската инвестиционна банка от 28 юли 2011 г. за назначаване на г‑н A на длъжността началник на отдел „Политика на риска и ценообразуване“. Осъжда Европейската инвестиционна банка да заплати на CG сумата от 25 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата част. Осъжда Европейската инвестиционна банка да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на CG.
Резюме
1. Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Свободна длъжност — Комисия за подбор — Прилагане на принципите, от които се ръководят в дейността си конкурсните комисии — Принцип на безпристрастност — Задължение на член на комисията за подбор да не участва при оценката на кандидат при наличие на конфликт на интереси между него и кандидата
(41 от Харта на основните права на Европейския съюз; член 11а от Правилника за длъжностните лица и приложение III към него)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Правила и съдържание на изпита — Устен изпит — Избор на предоставените на кандидатите документи, който дава предимство на един от тях — Нарушение на принципа за равно третиране
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
3. Жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Досъдебна процедура — Факултативен характер — Възможност за аналогия с предвидената в Правилника за длъжностните лица досъдебна процедура — Липса
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
1. Широкото право на преценка, с което разполага конкурсна комисия при определянето на условията и подробното съдържание на устните изпити, на които се явяват кандидатите, следва да бъде компенсирано със стриктно съблюдаване на правилата, уреждащи организацията на тези изпити. Следователно конкурсната комисия е длъжна да гарантира, че преценките ѝ за всички изпитвани на устните изпити кандидати са направени при условия на равенство и обективност. Това се отнася и за случаите, когато за процедурата по назначаване не се провежда конкурс, а процедура за подбор, провеждана от комисия за подбор, тъй като комисията, подобно на конкурсната комисия, има за цел да избере най-добрите кандидати от тези, които са кандидатствали след публикуването на обявление за свободна длъжност, и разполага с голяма свобода на действие при организиране на тестовете за подбор.
В това отношение само по себе си обстоятелството, че в рамките на процедура за подбор срещу член на конкурсна комисия или на комисия за подбор е подадена жалба за тормоз от кандидат в конкурса или в процедурата за подбор, не би могло да породи задължение за съответния член да си направи отвод от конкурсната комисия или от комисията за подбор. Ако обаче въз основа на обективни, относими и съвпадащи доказателства се установи, че по отношение на този член на конкурсната комисия е налице конфликт на интереси, в смисъл че той има пряк или косвен личен интерес да постави в по-благоприятно или в по-неблагоприятно положение един от кандидатите, предвиденото в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължение за безпристрастност налага той да не може да се произнася относно качествата на този кандидат, по-специално когато се предполага, че лицето, избрано в съответната процедура за подбор, ще му бъде пряко подчинено.
(вж. точки 59, 60, 65 и 76)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решения Girardot/Комисия, T‑92/01, EU:T:2002:220, т. 24, Christensen/Комисия, T‑336/02, EU:T:2005:115, т. 38 и Pantoulis/Комисия, T‑290/03, EU:T:2005:316, т. 90 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — решение BY/ЕААБ, F‑81/11, EU:F:2013:82, т. 72
2. Принципът на недопускане на дискриминация или на равно третиране налага да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако разграничаването им не е обективно обосновано. Този принцип е основен принцип на правото на Съюза, който се прилага именно при конкурсите и за чието спазване при провеждането на конкурса конкурсната комисия трябва строго да следи.
В това отношение при всеки изпит по принцип и поради самото му естество има риск от неравно третиране предвид неизбежно ограничения брой въпроси по дадена тема, които разумно могат да бъдат задавани по време на изпит. Поради това нарушение на принципа на равно третиране може да се констатира само когато при избора на тестове конкурсната комисия не е ограничила риска от неравенство на шансовете до този, който поначало е вътрешноприсъщ на всеки изпит. Затова нарушение на принципа на равно третиране може да се констатира само когато при избора на тестове конкурсната комисия не е ограничила риска от неравенство на шансовете до този, който поначало е вътрешноприсъщ на всеки изпит.
Ето защо, като е решила изпитът, състоящ се от устно изложение, който е общ за всички кандидати, да се основава на вътрешни записки на институцията, в изготвянето на които е участвал един от кандидатите, тази институция е нарушила принципа на равно третиране. Наистина, самият факт, че дадено лице е автор или съавтор на такива записки, означава действително познаване на тяхното съдържание и евентуално улеснява всяко основано на тях изложение.
(вж. точки 93—95, 97 и 102)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Giannini/Комисия, T‑100/04, EU:T:2008:68, т. 131—133 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — решения Brown/Комисия, F‑37/05, EU:F:2009:121, т. 64 и De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, точки 43 и 45
3. От член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка, който предвижда помирителна процедура, провеждана независимо от подадената до съда жалба, става ясно, че допустимостта на жалбата, подадена по съдебен ред, изобщо не зависи от условието за изчерпване на това административно производство, което има факултативен характер за служителите на Банката, докато длъжностните лица или други служители трябва да изчакат края на досъдебната процедура, предвидена в Правилника за длъжностните лица.
Следователно допустимостта на иск за обезщетение на служител на Банката не може да бъде обусловена от предварително подаване на искане за обезщетение до Банката, нито от наличието на увреждащ акт, с който е възможно да се свърже искането за обезщетение. При тези условия за искането за обезщетение, отправено до Банката от неин служител, се прилага вътрешната процедура за доброволно уреждане на споровете, която съгласно член 41 от Правилника за персонала във всички случаи е факултативна.
(вж. точки 110 и 112)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, EU:T:2001:69, т. 96