РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

11 декември 2014 година(*)

„Държавни помощи — Електроенергия — Помощ в полза на енергоемките предприятия — Австрийски закон за екологичната електроенергия — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Понятие за държавна помощ — Държавни ресурси — Отговорност на държавата — Избирателност — Общ регламент за групово освобождаване — Превишаване на власт — Равно третиране“

По дело T‑251/11

Република Австрия, за която се явяват C. Pesendorfer и J. Bauer, в качеството на представители, подпомагани от T. Rabl, адвокат,

жалбоподател,

подпомагана от

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явяват първоначално S. Behzadi-Spencer и S. Ossowski, а впоследствие Behzadi-Spencer и L. Christie, в качеството на представители,

встъпила страна,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално V. Kreuschitz и T. Maxian Rusche, а впоследствие Maxian Rusche и R. Sauer, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение 2011/528/ЕС на Комисията от 8 март 2011 година относно мярка за държавна помощ C 24/09 (ex N 446/08) — Държавна помощ за енергоемките предприятия съгласно Закона за екологичната електроенергия в Австрия (ОВ L 235, стр. 42),

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: A. Dittrich, председател, J. Schwarcz (докладчик) и V. Tomljenović, съдии,

секретар: K. Andová, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 февруари 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Съгласно Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, стр. 16 и поправка в ОВ L 216, 2014 г., стр. 5, наричана по-нататък „Директивата за възобновяемите източници на енергия“) до 2020 г. държавите — членки на Европейския съюз, трябва да постигнат задължителни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия. Посочената директива определя преследваната цел, като изборът на средствата за постигането ѝ е оставен на държавите членки. В съответствие с приложение I към тази директива, озаглавено „Национални общи цели за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г.“, зададената за Република Австрия цел е тя да достигне дял от 34 %.

2        Република Австрия възнамерява да постигне националната си цел с изменения през 2008 г. Ökostromgesetz (австрийският Закон за екологичната електроенергия, BGBl.I, 114/2008, наричан по-нататък „измененият ÖSG“). В това отношение са приети две основни мерки. На първо място, измененият ÖSG предвижда да се насърчи производството на екологична електроенергия, като на всеки производител на екологична електроенергия се гарантира, че цялото количество такава електроенергия ще бъде закупено на фиксирана цена. Закупуването се извършва от център за сетълмент на екологична електроенергия, който осъществява дейността си по силата на концесия, която в случая е предоставена на частноправно акционерно дружество, а именно Abwicklungsstelle für Ökostrom AG (наричано по-нататък „ÖMAG”). Съгласно закона гарантираната твърда цена, която е по-висока от тази на електроенергията на пазара, се определя ежегодно с акт на австрийския федерален министър на икономиката и труда (впоследствие австрийски федерален министър на икономиката, семейството и младежта, а понастоящем австрийски федерален министър на науката, изследователската дейност и икономиката, наричан по-нататък „компетентният австрийски федерален министър”).

3        На второ място, измененият ÖSG предвижда прехвърляне на така направените разходи върху потребителите на електроенергия. От една страна, всеки свързан с публичната мрежа краен потребител заплаща годишна сума, независеща от потреблението му, която може да варира между 15 EUR и 15 000 EUR според нивото на свързване към мрежата, както е предвидено в член 22, параграф 1 и член 22a, параграф 1 от изменения ÖSG. От друга страна, електроразпределителните предприятия са длъжни да закупят от ÖMAG цялата притежавана от него екологична електроенергия, и то също на нормативно определена фиксирана цена (наричана по-нататък „клиринговата цена“). Въпросните предприятия след това имат право да отразят направените в тази връзка допълнителни разходи във фактурираната на клиентите си цена. Същевременно по смисъла на член 22c от изменения ÖSG, още невлязъл в сила, Република Австрия възнамерява да предвиди компенсаторна схема за енергоемките предприятия, по силата на която те дължат само конкретна сума, изчислена за всяко предприятие, за което се прилага тази схема, в зависимост от нетната му годишна производствена стойност (наричана по-нататък „компенсаторното плащане“).

4        На 27 юни 2008 г. Република Австрия изпраща на Комисията на Европейските общности предварително уведомление за изменения, които възнамерява да въведе в действащия тогава Закон за екологичната електроенергия, който Комисията одобрява — в редакцията му към онзи момент — с решение от 4 юли 2006 г. за съвместимостта на този закон с вътрешния пазар (Държавни помощи NN 162a/2003 и N 317a/2006: „Förderung der Elektrizitätserzeugung aus erneuerbaren Energieträgern im Rahmen des österreichischen Ökostromgesetzes (Einspeisetarife)“).

5        На 4 септември 2008 г. Република Австрия изпраща на Комисията целия изменен ÖSG. След редица съобщения и срещи между Комисията и австрийските власти във връзка с това от 28 октомври 2008 г. насетне и след жалбата, която Bundesarbeitskammer (австрийската работническа камара) подава 9 юли 2009 г. до Комисията поради „освобождаването“, предвидено с изменения ÖSG в полза на енергоемките предприятия, на 22 юли 2009 г. Комисията приканва заинтересованите лица да представят мнението си по въпросната мярка (ОВ C 217, стр. 12, по-нататък „поканата“).

6        Както се вижда в частност от параграф 78 от поканата, Комисията, от една страна, счита, че измененият ÖSG е съвместим с член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, що се отнася до мерките, предвидени в полза на производителите на екологична електроенергия. В това отношение Комисията приема, че действително става въпрос за държавни помощи, но че същите са съвместими с Насоките относно държавната помощ за защита на околната среда (ОВ C 82, 2008 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоките“).

7        От друга страна обаче, що се отнася до „помощите“ за енергоемките предприятия, Комисията изразява съмнения в тяхната съвместимост с правилата за държавни помощи (параграф 78 от поканата). По същество тя смята, че така както са предвидени, посочените помощи осигуряват на въпросните предприятия неоправдано предимство. Според нея разглежданата мярка отговаря в това отношение на посочените в член 87, параграф 1 от Договора за ЕО критерии и трябва да се счита за държавна помощ без каквито и да било признаци, сочещи евентуална съвместимост с правилата, които уреждат общия пазар. Комисията в частност приема, че липсва всякакво основание да се заключи, че глава 4 от Насоките е приложима или че са налице условията, за да се приеме разглежданата помощ за съвместима. Нещо повече, според нея при оценяването на посочената мярка трябва да се отчетат отрицателните ѝ последици за околната среда, тъй като тя намалява цената на електроенергията за големите потребители на енергия.

8        След това Комисията решава, на основание член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), да започне официална процедура по разследване (параграфи 83—85 от поканата). Към решението ѝ са приложени поканата до Република Австрия да изрази становище и да ѝ изпрати всички сведения, които са от значение за анализа на разглежданата мярка, и копие от поканата до потенциалните получатели по разглежданата мярка. Накрая Комисията напомня на Република Австрия, че член 88, параграф 3 от Договора за ЕО има суспензивно действие, и освен това се позовава на член 14 от Регламент № 659/1999, като подчертава, че е възможно всички неправомерни помощи да бъдат възстановени от получателите им.

9        С писмо от 8 октомври 2009 г. Република Австрия излага мнението си по решението за започване на официална процедура по разследване. Австрийските власти смятат, че разглежданата мярка не представлява държавна помощ, по-специално поради това че не е избирателна и не е свързана с използването на държавни ресурси. Посочените власти също така изтъкват вътрешната логика на разглежданата мярка, позволяваща според тях обективно разграничение между обхванатите от тази мярка предприятия и тези, които не могат да се ползват от нея, като подчертават, че подобно разграничение не представлява държавна помощ. В частност те поддържат, че посочената мярка е до голяма степен аналогична на Erneuerbare-Energien-Gesetz (германският Закон за енергията от възобновяеми източници, BGBl. 2008 г., I 2074, наричан по-нататък „EEG“).

10      С писмо от 7 октомври 2009 г. Bundesarbeitskammer изпраща на Комисията забележки по повод на мярката в полза на енергоемките предприятия. С писмо от 22 декември 2009 г. Република Австрия отговаря на становището, изпратено ѝ от Комисията с писмо от 23 ноември 2009 г., и на 22 април 2010 г. внася допълнителни уточнения по разглежданата мярка.

11      С писма от 21 юни и — след среща, проведена с австрийските власти на 9 юли — от 19 юли 2010 г. Комисията иска от Република Австрия допълнителна информация и такава ѝ е изпратена на 13 септември 2010 г.

12      С изпратено на 24 ноември 2010 г. писмо до Комисията Република Австрия подчертава значението на изменения ÖSG и иска да бъде прието решение по преписката преди началото на декември 2010 г. На 9 декември 2010 г. е проведена друга среща между представителите на Комисията и тези на Република Австрия.

13      С писмо от 30 декември 2010 г. Република Австрия повтаря доводите, които в хода на процедурата е изложила в подкрепа на мярката, и иска от Комисията да одобри предвидения механизъм за освобождаване на енергоемките предприятия. Същата отговоря с писмо от 25 януари 2011 г.

14      На 8 март 2011 г. Комисията приема Решение 2011/528/ЕС относно мярка за държавна помощ C 24/09 (ex N 446/08) — Държавна помощ за енергоемките предприятия съгласно Закона за екологичната електроенергия в Австрия (ОВ L 235, стр. 42, наричано по-нататък „обжалваното решение“). По същество тя смята, че разглежданият механизъм представлява избирателно предимство, изразяващо се в частично освобождаване на енергоемките предприятия от тежест, която иначе би трябвало да понесат. Според Комисията подобен механизъм води до намаляване на държавните ресурси и за него отговаря държавата. Комисията също така счита, че посоченият механизъм можел да наруши конкуренцията и условията за търговия в степен, несъвместима с общия интерес. Комисията приема, че разглежданата мярка, доколкото предвижда частично освобождаване на енергоемките предприятия, представлява държавна помощ, която понижава оперативните разходи на въпросните предприятия и която не може да бъде обоснована с естеството и общата логика на системата, и я обявява за несъвместима с вътрешния пазар.

15      Диспозитивът на обжалваното решение гласи:

„Член 1

Държавната помощ под формата на частично освобождаване от задължението за закупуване на екологична електроенергия, която [Република Австрия] възнамерява да предостави на енергоемките предприятия, е несъвместима с вътрешния пазар.

Следователно не се разрешава привеждането в действие на помощта.

Член 2

[Република Австрия] уведомява Комисията в срок от два месеца от нотифицирането на настоящото решение за мерките, предприети за неговото спазване.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Република Австрия“.

 Производство и искания

16      На 18 май 2011 г. Република Австрия подава жалба в секретариата на Общия съд. На 4 август 2011 г. Комисията подава писмен отговор. На 19 октомври 2011 г. Република Австрия представя писмена реплика, а на 5 декември 2011 г. Комисията представя писмена дуплика. На 26 септември 2011 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия подава молба за встъпване в подкрепа на исканията на жалбоподателя. С определение от 11 ноември 2011 г. председателят на втори състав на Общия съд уважава тази молба. На 3 февруари 2012 г. Обединеното кралство представя изявлението си при встъпване. Комисията дава становище по него на 2 април 2012 г.

17      След промяна на съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в пети състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело. Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от процедурния му правилник, поставя писмени въпроси на страните, на които те отговарят в определения срок.

18      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 27 февруари 2014 г.

19      Република Австрия моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

20      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли твърденията по първото и второто основание като недопустими,

–        при условията на евентуалност да отхвърли твърденията по първото и второто основание като неоснователни,

–        да отхвърли твърденията по третото и четвъртото основание като неоснователни,

–        да осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.

21      Обединеното кралство моли Общия съд:

–        да приеме твърдението по първото основание за основателно и, при положение че то е допустимо, да отмени обжалваното решение.

 От правна страна

22      В подкрепа на жалбата си Република Австрия излага четири основания за отмяна. Първо, с обжалваното решение бил нарушен член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като заключила, че схемата по член 22c от изменения ÖSG представлява държавна помощ. Второ, с посоченото решение била нарушена същата тази разпоредба, доколкото Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като заключила, че горепосочената мярка е избирателна. Трето, Комисията неправилно приложила член 107, параграф 3 ДФЕС и превишила властта си. Четвърто, Комисията третирала по различен начин положения, които са сходни по своите последици за икономиката и конкуренцията.

 По допустимостта на твърденията по първото и второто основание

23      Комисията изтъква, че Република Австрия не е разгледала във връзка с първото и второто основание мотивите на обжалваното решение и освен това не е уточнила съображенията, в които Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото. Според нея Република Австрия се е ограничила с това да посочи причините, поради които схемата по член 22c от изменения ÖSG не била държавна помощ, повтаряйки по същество доводите, изложени в административната процедура. Следователно твърденията по тези основания трябвало да бъдат отхвърлени съгласно член 44, параграф 1 от Процедурния правилник като недопустими. В това отношение Комисията се позовава на решенията от 15 декември 1961 г., Fives Lille Cail и др./Върховен орган (19/60, 21/60, 2/61 и 3/61, Rec, EU:C:1961:30, т. 617 и 644) и от 31 март 1992 г., Комисия/Дания (C‑52/90, Rec, EU:C:1992:151, т. 17). Доразвиването на доводи в писмената реплика също било недопустимо.

24      В писмената си дуплика Комисията поддържа още, че с възпроизвеждането в жалбата до Общия съд на пълното съдържание на подадената по административен ред жалба предписанията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник не са изпълнени. В това отношение тя се позовава на определението от 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия (T‑85/92, Rec, EU:T:1993:39, т. 23), като подчертава, че във функционален план обжалването по административен ред в областта на публичната служба е сравнимо с административната процедура в областта на държавните помощи.

25      Според Република Австрия от жалбата до Общия съд ясно личи, че оплакването, че е нарушен Договорът за функционирането на Европейския съюз, се основава едновременно на нарушение на член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС (първото, второто и третото основание) и на нарушение на принципа на равно третиране (четвъртото основание). Според нея било проява на прекален формализъм изискването в жалбата до Общия съд или в резюмето на основанията да се посочи точно във връзка с кои части на обжалваното решение са изтъкнати съответните основания.

26      В това отношение Общият съд напомня, че съгласно член 44, параграф 1 от Процедурния правилник жалбата трябва да съдържа кратко изложение на основанията. Това изложение следва да бъде достатъчно ясно и точно, за да даде възможност на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни (решение от 11 юли 2007 г., Asklepios Kliniken/Комисия, T‑167/04, Rec, EU:T:2007:215, т. 39).

27      Според постоянната съдебна практика, с оглед гарантиране на правната сигурност и доброто правораздаване, за допустимостта на жалбата е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба. Въпреки че съдържанието на жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори когато са приложени към жалбата, не заличава липсата на съществените обстоятелства от правните доводи, които следва да бъдат посочени в нея съгласно упоменатата по-горе разпоредба (вж. решение Asklepios Kliniken/Комисия, точка 26 по-горе, EU:T:2007:215, т. 40 и цитираната съдебна практика).

28      Що се отнася по-конкретно до твърденията по първите две основания, които Комисията счита за недопустими, най-напред следва да се отбележи, че както се вижда от текста на жалбата, по първото основание Република Австрия поддържа — излагайки достатъчно точни и разбираеми доводи, свързани както с конкретни фактически обстоятелства, така и с препратки към съдебната практика и доктрината — че използваните във връзка с разглеждания механизъм ресурси не са били държавни и че освен това в случая не става въпрос за помощ, за която отговаря държавата. Аргументацията ѝ е позволила на Комисията да подготви защитата си и дава възможност на Общия съд да се произнесе по подадената до него жалба и без да разполага с други данни, в съответствие с решение Asklepios Kliniken/Комисия, точка 26 по-горе, (EU:T:2007:215). Освен това следва да се констатира, че противно на твърденията на Комисията, лесно може да се установи съответната част от мотивите на обжалваното решение.

29      По-нататък, от текста на жалбата е видно, че във връзка с второто основание Република Австрия оспорва преценката на Комисията, която смята, че разглежданата мярка е избирателна, доколкото с нея енергоемките предприятия частично са освободени от някои предвидени с изменения ÖSG плащания. Според Република Австрия няма избирателност нито от фактическа, нито от юридическа гледна точка. В това отношение дава достатъчно точни обяснения относно естеството и логиката на системата, предвидена с изменения ÖSG, като за начало си задава въпроса дали член 22c от този закон действително трябва да се анализира като изключение спрямо „референтната система“. След това Република Австрия излага достатъчно конкретни доводи в смисъл, че дори отговорът на този въпрос да е положителен, системата следва да се приеме за оправдана предвид логиката и вътрешния ѝ замисъл. За да отрече всякаква избирателност, тя се основава, от една страна, на самия текст на изменения ÖSG, и от друга страна, на конкретни данни, в частност таблици, от които личало, че всяко предприятие, независимо от големината му и областта му на дейност, може да се възползва от правилото, съдържащо се в посочената разпоредба. Очевидно така тя се опитва — въпреки че Комисията поддържа обратното пред Общия съд — да отговори на някои от твърденията ѝ в обжалваното решение. Поради това следва да се приеме, че що се отнася до второто основание, доводите на Република Австрия, подкрепени освен това с някои препратки към съдебната практика и към предходни решения на Комисията, са позволили на последната да подготви защитата си и дават възможност на Общия съд да се произнесе по подадената жалба и без да разполага с други данни.

30      Изводът в точки 28 и 29 по-горе не е оборен с направеното от Комисията препращане към определение De Hoe/Комисия, точка 24 по-горе (EU:T:1993:39). От една страна, това определение засяга различна от разглежданата в случая материя, а именно публичната служба, при която административният ред за обжалване не е — противно на поддържаното от Комисията — приравним на предвидения във връзка с преценката на съвместимостта на държавните помощи с вътрешния пазар. От друга страна, видно по-конкретно от точка 23 от посоченото определение, същото съдържа преценка на конкретен случай, при който пълното съдържание на подадената по административен ред жалба е включено в самия текст на жалбата до Общия съд, което е равнозначно на препращане към приложение. Този случай на общо препращане към други писмени изявления обаче е различен от конкретния, в който Република Австрия развива, в жалбата си до Общия съд, достатъчно точни и разбираеми доводи (вж. точки 28 и 29 по-горе).

31      Затова предвид изложеното по-горе следва да се отхвърлят като неоснователни доводите на Комисията за недопустимост на твърденията по първите две основания.

 По съществото на спора

 Предварително представяне на някои основни аспекти на разглежданата мярка и на приетата от Комисията позиция в обжалваното решение

32      Както личи от точки 1—3 по-горе, с изменения ÖSG Република Австрия възнамерява да постигне предвидената в Директивата за възобновяемите източници на енергия задължителна национална цел за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия. Чрез обжалваното решение Комисията се е противопоставила само на предвиденото в полза на енергоемките предприятия освобождаване по член 22c от този закон и само то е предмет на подадената до Общия съд жалба. Общият съд обаче преценява, че посочената разпоредба трябва да бъде анализирана в контекста ѝ, тоест във връзка с цялостната структура, предвидена с изменения ÖSG.

33      В това отношение, преди анализа на отделните изтъкнати от Република Австрия основания, е удачно да се отбележат някои допълнителни релевантни аспекти на цялостната структура, предвидена с изменения ÖSG. Първо, макар съгласно третата част на този закон Република Австрия да предоставя на едно или повече предприятия концесия за упражняване на дейност като център за сетълмент на екологична електроенергия, към датата на обжалваното решение частноправното акционерно дружество ÖMAG е единственото предприятие, на което австрийските власти са предоставили подобна важаща за цялата страна концесия. Освен това, видно от съображение 15 от обжалваното решение, Комисията не разполага с данни, сочещи, че публичните акционери, които притежават 49,6 % от акциите на ÖMAG, могат да упражняват контрол, или поне съвместен контрол, над последното, при положение че частните акционери от своя страна притежават 50,4 % от акциите му. Същевременно както по време на административната процедура, така и пред Общия съд между страните има разногласия, що се отнася до това какво значение трябва да се придаде на факта, че държавата или административни структури осъществява(т) спрямо ÖMAG известен последващ контрол.

34      Второ, както бе споменато като встъпление в точки 2 и 3 по-горе, друг основен елемент на разглеждания механизъм, и по-конкретно на освобождаването по член 22c от изменения ÖSG, е това, че конкретните правила за прилагането му, като например условията за разпределяне на електроенергия за електроразпределителните предприятия или цената, които същите заплащат, а следователно и финансовото участие на крайните потребители, са предварително определени от австрийските власти със закон или наредба.

35      Трето, съгласно член 15, параграф 1, точка 3 от изменения ÖSG общото количество произведена екологична електроенергия, което електроразпределителните предприятия са длъжни да закупят от ÖMAG, се разпределя по такъв начин, че делът екологична електроенергия да е еднакъв за отделните предприятия спрямо общото количество електроенергия, с което те разполагат. Безспорно е, че въпросните електроразпределителни предприятия по принцип имат право да прехвърлят върху крайните потребители направените в това отношение допълнителни разходи, като им фактурират по-висока стойност на електроенергията. Същевременно посочената схема, предвидена като принцип, не се прилага за енергоемките предприятия, отговарящи на условията по член 22c от изменения ÖSG.

36      Четвърто, във връзка с освобождаването на енергоемките предприятия, отговарящи на условията по член 22c от изменения ÖSG, трябва да се подчертаят два основни аспекта.

37      Първият аспект е, че всяко предприятие, което отговаря на предвидените в австрийското законодателство условия, има право да поиска от австрийския енергиен регулатор да се ползва от освобождаване, като в това отношение посоченият регулатор няма право на преценка. След като бъде допуснато въпросното освобождаване, измененият ÖSG забранява на електроразпределителните предприятия да фактурират на съответните енергоемки предприятия допълнителните разходи, свързани с екологичната електроенергия. В член 22c, параграф 5 от този закон по-специално се посочва, че договорите, сключени между електроразпределителните предприятия и големите потребители на електроенергия, трябва задължително да предвиждат, че от момента, в който последните биват освободени, електроразпределителните предприятия не им доставят екологична електроенергия, разпределена от центъра за сетълмент на екологична електроенергия, и не им фактурират допълнителни разходи за екологична електроенергия. Всяка разпоредба в обратен смисъл се счита за нищожна.

38      Вторият аспект се състои в това, че всяко енергоемко предприятие, освободено от задължението за закупуване, е длъжно съгласно член 22c, параграф 2 от изменения ÖSG да направи в полза пряко на ÖMAG, а не на електроразпределителните предприятия, „компенсаторно плащане“ съответстващо на 0,5 % от нетната производствена стойност за предходната календарна година.

39      Пето, поради особеното значение на това съображение в логиката, следвана от Комисията в обжалваното решение, е уместно да се отбележи, че в съображение 58 от това решение същата твърди, че в резултат на разглеждания механизъм участието на енергоемките предприятия в приходите на ÖMAG „се ограничава“ до определено ниво. По този начин посочените предприятия според нея са били по силата на разпоредбите на изменения ÖSG частично освободени от такса, която биха заплащали при нормални пазарни условия. Следователно според Комисията посоченият механизъм предоставя предимство на предприятията, които отговарят на условията за него.

40      За да стигне до извода в точка 39 по-горе, Комисията, след като в съображение 55 от обжалваното решение се позовава на съдебната практика относно предимствата, произтичащи от пълно или частично освобождаване от регулаторна такса, в съображение 56 от това решение анализира разглежданата мярка и приема, че същата цели да се увеличат приходите от потребители на електроенергия, за да се финансира производството на екологична електроенергия. Според Комисията енергоемките предприятия са в същото правно и фактическо положение като всички други потребители на електроенергия, тъй като всички те потребяват и закупуват електроенергия от електроразпределителни предприятия, които от своя страна са задължени да закупуват известно количество екологична електроенергия на клиринговата цена. По-нататък тя посочва, че без разглеждания механизъм енергоемките предприятия ще трябва да заплащат на електроразпределителните предприятия допълнителните разходи за екологична електроенергия според сметките си за потребена електроенергия. Всъщност Комисията припомня, че електроразпределителните предприятия прехвърлят на клиентите си, които не могат да се ползват от въпросното освобождаване, допълнителните разходи, възникващи поради задължението им да закупуват екологична електроенергия от ÖMAG.

 По първото основание, а именно нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е заключила, че схемата по член 22c от изменения ÖSG представлява държавна помощ

41      Настоящото основание се състои от две части. Първата се свежда до твърдението, че средствата, използвани за финансирането на схемата по член 22c от изменения ÖSG, не са държавни. Втората се свежда до твърдението, че при всички положения държавата не отговаря за тези средства.

–       По първата част на първото основание

42      Република Австрия оспорва твърдението, че компенсаторната схема, предвидена за енергоемките предприятия в член 22c от изменения ÖSG, е финансирана с държавни ресурси. Тя смята фактите по случая за сходни с тези по делото, по което е постановено решение от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, Rec, EU:C:2001:160). Подчертава в частност, че по посоченото дело решаващо значение е имало това, че средства са били изплащани само между частни предприятия, като в нито един момент тези средства не са напускали частния сектор и не са били под контрола на държавата. Поради тези причини Съдът констатирал, че фактът, че дадено движение на средства се основава на закон и облагодетелства някои предприятия, не е достатъчен, за да се окачествят ресурсите като държавни.

43      В това отношение Република Австрия поддържа още, че както в германската, така и в австрийската система за подпомагане на екологичната електроенергия, лицензирани от държавата участници на пазара, които не разполагат с правомощия на публична власт, служат като приемателни и разплащателни пунктове, както и като такива за препродажба на екологична електроенергия, като нито една от двете системи за подпомагане не предвижда покриване на загуби чрез бюджетни ресурси. Задълженията за препродажба, закупуване и плащане били определени със закон. Така според Република Австрия и при двете системи държавата не участва в плащането, а само установява общоприложими правила, без това да е в тежест на обществен бюджет. В това отношение се позовава на решения от 17 март 1993 г., Sloman Neptun (C‑72/91 и C‑73/91, Rec, EU:C:1993:97) и от 15 юли 2004 г., Pearle и др. (C‑345/02, Rec, EU:C:2004:448, т. 36 и сл.).

44      Обединеното кралство подкрепя гледната точка на Република Австрия, че с разглежданата мярка не се предоставя помощ чрез „използването на държавни ресурси“. От една страна, според него е прието за установено, че помощта може да се счита за предоставена чрез използването на държавни ресурси, когато, вместо да е отпусната пряко от държавата, тя се събира и изплаща от организация, натоварена с разпределянето и управлението на тази помощ (решение от 22 март 1977 г., Steinike & Weinlig, 78/76, Rec, EU:C:1977:52, т. 21 и 22). От друга страна, то изтъква, че Съдът е потвърдил, че дадена мярка не следва да се счита за помощ чрез използването на държавни ресурси само защото плащането в полза на получателя е предписано от държавата. Така, ако държавата разпореди на трето лице да извърши плащане на получателя, като използва собствените си ресурси, това плащане не би представлявало държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение се позовава на решения PreussenElektra, точка 42 по-горе, EU:C:2001:160, т. 59 и 61, и от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др., C‑206/06, Rec, EU:C:2008:413, т. 40, 47, 66, 69, 70, 72 и 74).

45      Обединеното кралство отбелязва в частност, че за да приеме в решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), че използваните ресурси могат да бъдат окачествени като държавни, Съдът се е основал на три обстоятелства. Първо, сумите, предмет на делото, по което е постановено посоченото решение, били резултат на ценова надбавка, наложена от законодателството в тежест на потребителите на електроенергия. Въпросната надбавка била данъчна мярка и следователно изначално държавен ресурс. Второ, организацията, отговаряща за управлението на събраните средства, била натоварена с извършването на икономическа услуга от общ интерес, независимо от правото си да задържи част от приходите. Трето, въпросната организация нямала право да използва приходите от ценовата надбавка по различен от предвидения в закона начин и била строго контролирана при изпълнението на своята задача. Съдът също така подчертал, че въпросните средства оставали под публичен контрол и следователно на разположение на националните власти до окончателното им разпределяне. Според Обединеното кралство обаче измененият ÖSG не отговаря в своята цялост на упоменатите по-горе условия, и по-конкретно на първото и на третото.

46      Общият съд отбелязва, че в съображение 61 от обжалваното решение Комисията по същество твърди, че разглежданият механизъм намалява приходите на ÖMAG, тъй като електроразпределителните предприятия не са задължени да закупуват екологична електроенергия за предприятията, които са освободени, а преките плащания, извършвани от енергоемките предприятия към ÖMAG, са по-малки от тези, които ÖMAG би получило, ако енергоемките предприятия не бяха освободени.

47      На следващо място, в съображение 62 от обжалваното решение Комисията подчертава, че във връзка с това е трябвало да установи дали са държавни ресурсите, които въз основа на изменения ÖSG се контролират от ÖMAG. Ако това е така, разглежданата мярка според Комисията води до намаляване на приходите на държавата и следователно е финансирана чрез държавни ресурси.

48      В това отношение, първо, след като анализира решения PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160) и Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), за да прецени какви изводи следва да направи по настоящото дело, Комисията преценява в съображение 68 от обжалваното решение дали разглежданата австрийска схема предвижда наличието на такса. Тя приема, че това наистина е така, доколкото измененият ÖSG изисква електроразпределителните предприятия да закупуват определено количество електроенергия на клиринговата цена, която е по-висока от пазарната и ежегодно се определя от компетентния австрийски федерален министър, като в закона са посочени само референтни стойности. Разликата между пазарната цена на електроенергията и клиринговата цена, която се определя чрез публичноправен акт, представлява според нея „такса върху електроенергията“. Комисията освен това подчертава, че за разлика от делото, по което е постановено решение PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160), в случая въпросните средства не се заплащат на други участници на пазара, които извършват обичайна търговска дейност, а на организация, на която държавата е възложила специалната задача да събира и разпределя тези средства, и то единствено за цели от обществен интерес. В съображения 69—71 от обжалваното решение тя добавя, че ÖMAG разполага с концесия да действа като център за сетълмент на екологична енергия и че чрез нея е натоварен с изпълнението на икономическа услуга от обществен интерес, а именно събиране на въпросната такса от всички електроразпределителни предприятия.

49      Второ, в съображения 72 и сл. от обжалваното решение Комисията посочва, че въпросните средства са предназначени за законоопределена цел и в това отношение е предвиден строг контрол. Тя подчертава, че в член 23 от ÖSG от ÖMAG се изисква да съхранява въпросните приходи в нарочна банкова сметка, използвана единствено с цел закупуване на екологична електроенергия, като то трябва да предоставя достъп по всяко време до всички документи, свързани със сметката, на компетентното австрийско федерално министерство и на австрийската сметна палата.

50      С оглед на всичко изложено Комисията стига в съображение 74 от обжалваното решение до извода, че „в съответствие с делата [по които са постановени решения Essent Netwerk Noord и др. (EU:C:2008:413) и Steinike & Weinlig (EU:C:1977:52), точка 44 по-горе], средствата, които се събират и управляват от ÖMAG, представляват държавни ресурси“.

51      Трето, в съображения 75 и сл. от обжалваното решение Комисията по-нататък отрича възможността за аналогии между настоящото дело и това, по което е постановено решение PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160). Тя констатира по същество, че в случая е ирелевантно да се оценява германското законодателство, в предишния или пък в настоящия му вид, и че при всички положения австрийското законодателство значително се различава от него. Това според нея е така, тъй като германската схема, разгледана от Съда в делото, по което е постановено решение PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160), представлява само схема на задължително снабдяване, съществуваща между действащи на пазара частни предприятия, докато австрийската система, която може да бъде окачествена като мярка за облагане на електроенергията, предвижда посредническа организация, определена и контролирана от държавата. Според Комисията австрийската схема освен това позволява преки плащания от държавата на ÖMAG (съображение 76 от обжалваното решение).

52      Четвърто, Комисията подчертава още, че е без значение това, че ÖMAG е частна организация, щом като е определено да събира и управлява дадена такса и приходите от нея са държавни (съображения 79 и 80 от обжалваното решение). Накрая, тя преценява като ирелевантен факта, че общата сума, която електроразпределителните предприятия заплащат на ÖMAG, не се повлиява от разглеждания механизъм, след като се променя единствено разпределението на тази сума между различните категории потребители. В това отношение тя посочва като определящо това дали полученото от предприятието предимство намалява приходите на държавата, както всъщност е в случая с разглежданата австрийска схема. Според нея е очевидно, че в крайна сметка държавата трябва да намери други източници на приходи, за да компенсира претърпените загуби (съображения 81—85 от обжалваното решение).

53      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика квалификацията „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква всички условия, посочени в тази разпоредба, да са изпълнени (вж. в този смисъл решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе, EU:C:2008:413, т. 63 и цитираната съдебна практика). Първо, трябва да става въпрос за държавна намеса или намеса посредством държавни средства. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. в този смисъл решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе, EU:C:2008:413, т. 64 и цитираната съдебна практика).

54      Що се отнася до първото условие, на първо място е важно да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика само предимствата, предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси, следва да се считат за помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност от самия текст на тази разпоредба и процесуалните правила, съдържащи се в член 108 ДФЕС, следва, че предимствата, предоставени чрез средства, различни от държавни ресурси, не попадат в приложното поле на разглежданите разпоредби. Разграничаването между отпусканите от държавата помощи и помощите, отпускани чрез ресурси на държавата, има за цел да включи в понятието за помощи не само отпусканите пряко от държавата, но и помощите от публичните или частните организации, посочени или създадени от държавата (вж. в този смисъл решения Steinike & Weinlig, т. 44 по-горе, EU:C:1977:52, т. 21 и Sloman Neptun, точка 43 по-горе, EU:C:1993:97, т. 19 и цитираната съдебна практика). Всъщност общностното право не бива да допуска чрез самото създаване на автономни институции, натоварени с разпределянето на помощи, да се заобикалят правилата относно държавните помощи (решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, Rec, EU:C:2002:294, т. 23).

55      На второ място, следва да се припомни, че не е необходимо във всички случаи да се установява, че е било извършено прехвърляне на държавни ресурси, за да може предоставеното на едно или на няколко предприятия предимство да се счете за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. решение Франция/Комисия, точка 54 по-горе, EU:C:2002:294, т. 36 и цитираната съдебна практика).

56      На трето място, следва да се подчертае, че от практиката на Съда вече следва, че член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички парични средства, с които публичните органи действително могат да подпомогнат определени предприятия, без да е релевантно дали тези средства без прекъсване са част от патримониума на държавата. Ето защо, макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не са без прекъсване част от патримониума на държавата, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като държавни ресурси (вж. решение Франция/Комисия, точка 54 по-горе, EU:C:2002:294, т. 37 и цитираната съдебна практика).

57      В случая Република Австрия и Обединеното кралство подчертават, че що се отнася до разглежданата мярка, в нито един момент не са намесени държавни пари. Те търсят опора по-конкретно в решение PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160). Комисията, напротив, се позовава главно на делата, по които са постановени решения Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе, EU:C:2008:413, и Steinike & Weinlig, точка 44 по-горе, (EU:C:1977:52, т. 21). Освен това следва да се констатира, че макар в обжалваното решение подробно да анализира трите посочени по-горе решения, в производството пред Общия съд Комисията се опитва да придаде повече тежест на решение Steinike & Weinlig, точка 44 по-горе (EU:C:1977:52) като „принципно“ решение, приемайки PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160) и Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413) за чисти решения „ad hoc“, от които не може да бъдат изведени общоприложими условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се счете, че мярката е свързана с пряко или непряко използване на публични ресурси.

58      Що се отнася до решения PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160) и Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), следва да се приеме, че същите не бива да се анализират в смисъл, че изводите, направени в най-новото, обезсилват тези в най-старото. Напротив, следва да се разглеждат като отнасящи се до различни фактически обстоятелства (вж. също в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Vent De Colère и др., C‑262/12, Rec, EU:C:2013:851, т. 34 и 35).

59      Що се отнася до решение PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160), следва да се отбележи, че за да се изключи квалификацията държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС), Съдът по същество се основава на обстоятелството, че германската правна уредба, предмет на посоченото дело, която, от една страна, задължава частните предприятия за електроснабдяване да изкупуват електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, на минимални цени, по-високи от икономическата ѝ стойност, и от друга страна, разпределя произтичащата финансова тежест между електроснабдителните предприятия и частните оператори на електропреносни мрежи, разположени нагоре по веригата, не съдържа елементи, които да сочат, че е имало пряко или непряко прехвърляне на държавни ресурси. При тези обстоятелства той постановява, че фактът, че посочената правна уредба предоставя безспорно предимство на предприятията — производители на електроенергия от възобновяеми източници, и че това предимство е последица от намесата на публични органи, не е достатъчен, за да се квалифицира разглежданата мярка като помощ. Освен това той счита за особено важен факта, че субектите, които трябва да заплатят наложените с разглеждания германски закон допълнителни разходи, са частни по естеството си (вж. диспозитива на решението, както и точки 55 и 56 от същото). От анализа на фактическата обстановка по делото, по което е постановено посоченото по-горе решение, следва също, че за разлика от австрийската мярка, предмет на настоящото производство, предвиденият с германския закон механизъм не предвижда намесата на посредници, натоварени със събирането и управлението на представляващите помощта суми, и следователно не предвижда субекти, които като структура и роля са сходни на ÖMAG. Така, за разлика от настоящия случай, предимството, анализирано от Съда в решение PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160) и изразяващо се както в това, че на предприятията получатели е гарантирана възможността да препродадат цялата произведена от възобновяеми източници енергия, така и в това, че продажната цена надвишава пазарната цена, се получава в самия момент на сключването на договорите за снабдяване и на насрещната парична престация.

60      За сметка на това, що се отнася до делото, по което е постановено решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), отнасящо се до мярка, която представлява национална уредба, позволяваща събирането на надбавка върху цената на преноса на електроенергия в полза на законово определено дружество (наричано по-нататък „SEP“), длъжно да заплати т.нар. „трудно възстановими“ разходи, следва да се припомни, че Съдът констатира, че са използвани държавни ресурси по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. В това отношение, видно от точка 65 и сл. от посоченото решение, Съдът се основава, първо, на констатацията, че въпросните суми, предоставени на SEP, произтичат от ценова надбавка, наложена от държавата на купувачите на електроенергия по силата на закона, и че става въпрос за такса. Според него от това следва, че посочените суми по произход са държавни ресурси.

61      Второ, видно от точки  67—69 от решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), Съдът подчертава, че въпросната такса се заплаща на операторите на мрежа или на притежателите на разрешително, които трябва да я прехвърлят на SEP, което запазва сума в определен от закона размер (400 милиона нидерландски гулдена (NLG) и прехвърля остатъка на компетентния министър в Нидерландия. Той също така посочва, че SEP, чийто капитал се притежава изцяло от предприятията — производители на електроенергия, към онзи момент е било натоварено по силата на закона с управлението на икономическа услуга от общ интерес. Освен това SEP не е разполагало с никаква възможност да използва приходите от таксата по различен от предвидения в закона начин и освен това е било строго контролирано при изпълнението на своята задача, тъй като законът е изисквал сметката за получените и прехвърлените суми да се завери от счетоводител.

62      Трето, видно от точка 70 от решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), Съдът констатира, че „не е толкова важно дали това определено дружество едновременно централизира събраната такса, управлява събраните средства и ползва част от тези средства[; в]същност предвидените в закона механизми, и по-специално сметките, заверени от счетоводител, позволяват отличаването на тези различни роли и контрола върху използването на средствата[; о]т това следва, че докато това определено дружество не си предостави сумата в размер на 400 милиона [NLG] — момент, от който то разполага свободно с нея, тази сума остава под публичен контрол и следователно на разположение на националните власти, което е достатъчно за квалифицирането ѝ като държавни ресурси“.

63      В точка 71 от решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), Съдът изтъква целта на въпросния закон, която изглежда е да позволи на предприятията — производители на електроенергия, посредством дъщерното си дружество SEP да си възстановят несъответстващите на пазара разходи, които са направили в миналото.

64      По тези причини Съдът също така заключава, в точки 72 и 73 от решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), че делото, по който е постановено това решение, се отнася до мярка, различна от обсъжданата в решение Pearle и др., точка 43 по-горе (EU:C:2004:448). Той подчертава, че по делото, по което е постановено последното решение, средствата, използвани в рекламна кампания, са събрани от професионална организация чрез нейните членове, ползващи се от кампанията лица, посредством вноски, задължително предназначени за организацията на тази кампания. Според Съда не е ставало въпрос нито за налог в полза на държавата, нито за средства, които остават под държавен контрол. Той също така подчертава факта, че рекламната кампания е организирана от частна асоциация на оптици, има изцяло търговска цел и по никакъв начин не се вписва в контекста на политика, определена от властите, за разлика от случая в главното производство по делото, по което е постановено решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), по което решението за предоставяне на разглежданата сума на определеното дружество е било взето от националния законодател.

65      Накрая, в точка 74 от решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), Съдът изрично разграничава разглежданата мярка от тази предмет на решение PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160), като подчертава, че по последното дело не е имало никакво пряко или непряко прехвърляне на държавни средства на предприятията, производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, а само задължение за изкупуване на такава електроенергия, и то на минимални цени. Той набляга на факта, че в последния случай предприятията не са били упълномощени от държавата да управляват държавни ресурси, а са били обвързани от задължение за изкупуване със свои собствени финансови средства.

66      Противно на поддържаното от Република Австрия и Обединеното кралство, измененият ÖSG има аспекти, които силно го доближават до мярката, предмет на делото, по което е постановено решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413).

67      Всъщност, на първо място, следва да се отбележи, че подобно на SEP в делото, по което е постановено решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), в случая ÖMAG е натоварено с изменения ÖSG да управлява схемата за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. По този въпрос Комисията с основание споменава обстоятелството, че ÖMAG е било създадено през 2006 г. с нарочната цел да кандидатства за концесия за осъществяване на дейност като център за сетълмент на екологична електроенергия в съответствие с членове 14а—14e от посочения закон. Както поддържа Комисията, предвидената с този закон система може да се дефинира като държавна концесия, доколкото въпросните средства са били изплащани единствено за определени от австрийския законодател цели от обществен интерес. Въпросните средства, формирани от допълнителните разходи, които електроразпределителните предприятия заплащат на ÖMAG за екологичната електроенергия, чиято цена надвишава тази на закупуваната на пазара електроенергия, не преминават пряко от плащащите предприятия към производителите на екологична електроенергия, тоест към други участници на пазара, които извършват обичайна търговска дейност, а изискват намесата на посредник, натоварен със събирането и управлението им. За разлика от делото, по което е постановено решение PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160), където фактическата обстановка е различна, тук не става въпрос просто за законоустановено задължение за закупуване, в който случай предимството се получава автоматично в момента на сключването на договорите за снабдяване и на насрещната парична престация.

68      На второ място, налага се изводът, че подобно на делото, по което е постановено решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), настоящото дело се отнася до ресурси, предназначени за финансирането на разглежданата мярка и получени благодарение на тежести, наложени на частни субекти с изменения ÖSG, доколкото същият предвижда задължителна ценова надбавка при закупуването на екологична електроенергия. Все пак по аналогия с точки 43—47 от решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), следва да се приеме, че въпросната ценова надбавка (или допълнителен разход) е приравнима на парафискален налог върху електроенергията в Австрия, който се определя от публичен орган, за цели от общ интерес и съобразно обективен критерий, а именно киловатите (kWh) пренесена електроенергия. Както подчертава Комисията в съображение 68 от обжалваното решение, и количеството екологична електроенергия за закупуване, и цената са предвидени в закона, като в член 22b от изменения ÖSG се уточнява, че клиринговата цена се определя ежегодно от компетентния австрийски федерален министър. Освен това Република Австрия и Обединеното кралство не поддържат — а и в преписката няма данни в този смисъл — че инициативата за облагане чрез въпросната мярка е била на задължените лица, нито че ÖMAG действа единствено като инструмент в схема, която самите тези лица са предвидили, или че именно последните са решили да използват финансовите ресурси. Следователно и по аналогия с точка 66 от решение Essent Netwerk Noord и др., точка 44 по-горе (EU:C:2008:413), е възможно въпросните суми да се квалифицират като средства, имащи за произход държавен ресурс, приравним на парафискален налог. Конкретният въпрос за наличието на предимство, резултат от помощта под формата на освобождаване от задължението за плащане на парафискален налог, както и за избирателността на това предимство (вж. в този смисъл решение от 7 март 2012 г., British Aggregates/Комисия, T‑210/02 RENV, Rec, EU:T:2012:110, т. 46—49 и цитираната съдебна практика), ще бъде разгледан във връзка с второто изтъкнато от Република Австрия основание (вж. точка 94 и сл. по-долу).

69      На трето място, макар да е безспорно, че ÖMAG е частноправно акционерно дружество, а не публична организация, и че публичните акционери на ÖMAG притежават по-малко от половината от акциите и не са в състояние да упражняват контрол, дори не и съвместен, над дружеството (вж. точки 33 и 45 по-горе), това не може предвид конкретните обстоятелства да се приеме за достатъчно, за да се обори изводът за наличието на държавни ресурси във връзка с разглежданата мярка.

70      Всъщност, както бе посочено в точки 67 и 68 по-горе, ÖMAG е натоварено да управлява системата за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници, бидейки впрочем старателно контролирано при изпълнението на тази задача, както подчертава Комисията в обжалваното решение и в писмените си изявления пред Общия съд, така че то не може да използва средствата — събрани във връзка с разглежданата мярка, които задължително са му предоставени от обхванатите от последната предприятия — за цели, различни от предвидените от австрийския законодател. При тези обстоятелства, макар да е вярно, че ÖMAG е организация, съществуваща под формата на частноправно акционерно дружество, все пак следва да се констатира, че в рамките на концесията за осъществяване на дейност като център за сетълмент на екологична електроенергия поведението на тази организация не е това на стопански субект, действащ свободно на пазара в търсене на печалба, а поведение, определено от австрийския законодател и сведено от него до изпълнение на въпросната концесия.

71      В това отношение следва да се добави, че ÖMAG е длъжно да съхранява финансовите средства, резултат от прилагането на разглежданата мярка, в нарочна сметка, под държавен контрол, видно в частност от членове 15, 21 и 23 от изменения ÖSG. Предвид възложените на ÖMAG особени компетенции и задължения това е допълнителен признак, че не става въпрос за средства, съответстващи на обикновени ресурси от частния сектор, които биха били на пълно разположението на предприятието, което ги управлява, а за особени ресурси, чието използване за строго определени цели предварително е било предвидено от австрийския законодател (вж. по аналогия решение от 27 януари 1998 г., Ladbrook Racing/Комисия, T‑67/94, Rec, EU:T:1998:7, по-конкретно т. 105 и сл.).

72      По-конкретно, припомненият в точки 70 и 71 по-горе контрол върху ÖMAG от страна на държавни структури се осъществява на много равнища. Първо, контрол извършва компетентният австрийски федерален министър, който в рамките на надзорните си функции трябва съгласно член 21 in fine от изменения ÖSG да проверява разходите на ÖMAG и със становище да ги признава, а съгласно член 23 от посочения закон, тълкуван във връзка с член 15, параграф 2 от същия, има право във всеки един момент да получи достъп до всички документи, свързани с нарочните сметки на ÖMAG и с въпросните ресурси. Освен това, както личи от член 24 от въпросния закон, компетентният австрийски федерален министър трябва също така незабавно да бъде уведомен — и то от австрийския енергиен регулатор, на когото е възложено редовно да следи за изпълнението на предвидените в същия закон цели — за евентуални отклонения от някои от тези цели.

73      Второ, съгласно член 23 от изменения ÖSG ÖMAG е длъжно ежегодно да представя подробен доклад на компетентния в областта на електроенергията австрийски регулаторен орган.

74      Трето, съгласно член 15, параграф 5 от изменения ÖSG, и както правилно подчертава Комисията в съображение 72 от обжалваното решение, независимо от структурата на собствеността на ÖMAG, австрийската сметна палата също трябва да извършва по отношение на него последващи проверки.

75      При все това наличието на подобен строг контрол за съгласуваност на действията на ÖMAG с предвидената законодателна рамка, дори когато е извършен впоследствие, без да е решаващ сам по себе си, се вписва в общата логика на предвидената с изменения ÖSG цялостна структура и така потвърждава извода, направен въз основа на упражняваните от тази организация компетенции и предвид задълженията ѝ, че ÖMAG не действа свободно и за собствена сметка, а като концесионер, който управлява помощ, предоставена чрез държавни средства. В това отношение е несъстоятелно твърдението, което Република Австрия излага в съдебното заседание, че контролът от страна на австрийската сметна палата няма никакво отражение върху начина, по който ÖMAG използва тези средства. Всъщност, дори да се приеме, че посоченият по-горе контрол няма пряко въздействие върху текущото управление от страна на ÖMAG на въпросните финансови средства, все пак наистина става въпрос за допълнителен признак, който сочи, че дейността на ÖMAG действително е очертана от предвидената с изменения ÖSG рамка.

76      При тези обстоятелства следва да се приеме, че Комисията правилно твърди в съображения 61 и 62 от обжалваното решение, тълкувани във връзка със съображения 82—86 от същото, че предимството, предвидено с разпоредбата на член 22c от изменения ÖSG в полза на енергоемките предприятия, в случая се равнява на допълнителна тежест за държавата, доколкото всяко намаляване на размера на дължимата от тях такса намалява приходите за държавата, които впоследствие все пак са събрани от други предприятия, за да се компенсират възникналите загуби. Всъщност в замяна на това, че финансовото участие на енергоемките предприятия е „ограничено до определено ниво“, електроразпределителните предприятия са освободени съгласно член 15, параграф 1a от изменения ÖSG от задължението да закупуват от ÖMAG екологична електроенергия за това количество електроенергия, което продават на крайния потребител, освободен от задължението за закупуване на екологична електроенергия.

77      Тези изводи не се оборват с другите твърдения на Република Австрия и Обединеното кралство.

78      Най-напред, несъстоятелно е твърдението, че държавата не предвижда покриване на загубите чрез бюджетни ресурси, както и това, че всички рискове от неплатежоспособност, които биха могли да възникнат от евентуално нарушение от страна на ÖMAG на разпоредбите на изменения ÖSG, щели да бъдат понесени от самото него, а не от държавата.

79      Всъщност следва да се отбележи, че релевантна в случая е единствено ситуацията, която произтича от прилагането на разглежданата мярка, така както е съобщена, а не евентуална дейност на ÖMAG в разрез с предвидената законодателна рамка. Страните обаче не спорят по това, че действайки при строго съблюдаване и в границите на посочената мярка, ÖMAG по принцип няма нужда да бъде подпомагано от държавата, доколкото в съответствие с член 21 и сл. от изменения ÖSG клиринговата цена заедно с годишната сума, дължима от всеки свързан с публичната мрежа краен потребител, би трябвало също да покрият разходите на ÖMAG. Както посочва Република Австрия в отговор на въпрос на Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, това означава да се покрият и евентуалните пропуснати ползи на ÖMAG през предходна година, например поради ограничаване на финансовото участие на някои енергоемки предприятия до определено ниво. Следователно, както с основание посочва Република Австрия, или ÖMAG изобщо не е отчело, или най-много само временно е отчело пропуснати ползи, компенсирани през следващата година. Освен това, както Комисията поддържа в отговора си на въпросите на Общия съд, поставени в рамките на процесуално-организационните действия, във връзка с член 22b от изменения ÖSG и доклада за дейността на ÖMAG за 2006 г., приложен към писмения отговор, корекции на клиринговата цена са били допустими дори текущо през годината. В това отношение следва да се имат предвид и обясненията, които Република Австрия дава в отговор на въпросите на Общия съд и които се отнасят до това, че компетентният австрийски федерален министър е бил дори оправомощен, съгласно член 22c от изменения ÖSG, да промени сумата на дължимото на ÖMAG компенсаторно плащане след претегляне на различни относими икономически данни. При тези обстоятелства следва също така да се приеме, че Република Австрия изпада в противоречие, като твърди в съдебното заседание, че ÖMAG носи рисковете от дейността си, и то в частност такива като неплатежоспособност или липса на ликвидност.

80      При всички положения от анализа на изменения ÖSG следва, че по принцип разглежданата мярка предвижда постоянен достъп за ÖMAG до финансови ресурси, необходими му за да изпълнява задачите от общ интерес, които са му възложени с оглед на предоставената му концесия да действа като център за сетълмент на екологична електроенергия, минимизирайки по този начин възможните в този контекст ликвидни рискове, дори този от неплатежоспособност. Това обаче само затвърждава изложения в точки 70, 71 и 75 по-горе извод, че ÖMAG не действа на пазара като типично предприятие, понасящо всички обичайни рискове и непредвидимости, включително финансови, а като особен субект, чиято роля е строго очертана в разглежданото законодателство. Предвид изложеното не е нужно да се преценява и релевантността на твърдението на Комисията — в отговор на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия — че член 23, параграф 2, точка 5 от изменения ÖSG предвижда възможност за някои „други плащания“, без повече разяснения, и без съответното за тях правно основание, дори извън изменения ÖSG, да бъде уточнено от Република Австрия в административната процедура, нито пък релевантността на споменатата в тази връзка от Комисията възможност ÖMAG евентуално да ангажира отговорността на Република Австрия, в случай че компетентният австрийски федерален министър не определи клиринговата цена така, че всички възстановими по смисъла на въпросния закон допълнителни разходи на ÖMAG да бъдат поети. Всъщност Република Австрия не отрича, че ако се спазва, законовата рамка по принцип предвижда механизъм за пълно компенсиране на допълнителните разходи на ÖMAG заради задължението за закупуване на екологичната електроенергия на австрийските производители на цена, по-висока от пазарната.

81      На следващо място, несъстоятелни са и твърденията на Република Австрия, първо, че разглежданата мярка не предвижда преки „бюджетни“ плащания от държавата към ÖMAG, второ, че въпросните средства изобщо не са напускали частния сектор, трето, че същите не са били „на разположение на държавата“, четвърто, че ÖMAG не „разполага с правомощия на публична власт“ и евентуалните претенции срещу него са предмет, съгласно разглежданата мярка, на общото гражданско, а не на административното производство, както и, в крайна сметка, това, че ÖMAG е „неутрално и независимо“ спрямо различните участници на пазара.

82      Всъщност вече бе констатирано, от една страна, че предоставянето на въпросните средства трябва да бъде квалифицирано като държавно финансиране, по-специално поради задължителния характер на плащанията, предвидени за цели в общ интерес, и от друга страна, че ÖMAG действа — що се отнася до концесията да осъществява дейност като център за сетълмент на екологична електроенергия — в ясно очертани от австрийския законодател рамки, преследвайки същите тези цели, като впрочем е строго контролирано от компетентните австрийски органи. В това отношение Съдът неотдавна потвърди, че фондове, захранвани чрез наложени от законодателството на държава членка задължителни вноски, които се управляват и разпределят в съответствие с това законодателство, може да се считат за ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, дори да са управлявани от различни от публичния орган субекти (вж. в този смисъл решение Vent De colère, точка 58 по-горе, EU:C:2013:851, т. 25 и цитираната съдебна практика, както и по аналогия т. 26). Според Съда механизъм — като предвидения с френското законодателство — за пълно компенсиране на свръхразходите, наложени на предприятията поради наличието на задължение за изкупуване на електроенергия с произход от вятърна енергия на цена, по-висока от пазарната, чието финансиране се поема от установените на територията на страната крайни потребители на електроенергия, представлява намеса чрез държавни ресурси.

83      С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, като е счела, че разглежданата мярка предполага използването на държавни ресурси.

84      Поради това твърдението по първата част на първото основание следва да се отхвърли като неоснователно.

–       По втората част на първото основание

85      Република Австрия изтъква, че в случая разглежданата мярка не е помощ, за която отговаря държавата. В това отношение тя се позовава на решение Франция/Комисия (точка 54 по-горе, EU:C:2002:294, т. 55 и сл.) и решение PreussenElektra (точка 42 по-горе, EU:C:2001:160, т. 20) и поддържа, че следва да се вземе предвид съвкупност от признаци, като например принадлежността на субекта, който взема мярката, към публичната администрация, естеството на дейността му и упражняването ѝ на пазара, правният статут на субекта, интензитетът на надзора, упражняван от публичните власти върху управлението на субекта, и др. Според нея, първо, лицето, което по силата на концесия изпълнява функциите на създадения с изменения ÖSG център за сетълмент на екологична енергия, е частно предприятие. Тя се позовава a contrario на решение от 12 декември 1996 г., Air France/Комисия (T‑358/94, Rec, EU:T:1996:194, т. 38). Второ, никой от органите на посоченото по-горе юридическо лице не се одобрявал или определял от държавата, като същата не е и представлявана в органите му. Трето, нито формата на посоченото по-горе юридическо лице, нито акционерите му се определяли от закона. Четвърто, държавата не разполагала с права да одобрява дейността му. Пето, посоченото по-горе юридическо лице не зависело от държавни разрешения, нито пък подлежало на специфични санкции, а актът, уреждащ дейността му, не подлежал на одобрение от държавата. Шесто, споровете между това юридическо лице и електроразпределителни предприятия се разрешавали по общия съдебен ред.

86      В това отношение е нужно да се припомни, че що се отнася до условието държавата да отговаря за мярката, съгласно постоянната съдебна практика следва да се прецени дали публичните органи трябва да се считат за участвали в приемането на тази мярка (вж. в този смисъл решение Vent De colère, точка 58 по-горе, EU:C:2013:851, т. 17 и цитираната съдебна практика).

87      Следва да се констатира, че механизмът за подпомагане на екологичната енергия, както и този за освобождаване на енергоемките предприятия, е създаден със закон, в случая с изменения ÖSG, и поради това трябва да се счита за отговорност на държавата. При тези обстоятелства, противно на поддържаното от Република Австрия, не е необходим по-задълбочен анализ на евентуалната принадлежност на ÖMAG към публичната администрация, на естеството на дейността му и упражняването ѝ на пазара, на правния му статут, на интензитета на надзора, упражняван от публичните власти върху управлението му. При всички положения вече бе констатирано във връзка с първата част на настоящото основание, че ÖMAG е включено в структура, регламентирана от австрийския законодател, предвиждаща не само естеството на дейността му и начина на конкретното ѝ упражняване, но и последващ контрол от страна на компетентните държавни институции и освен това очертаваща подробно полето на действие на ÖMAG при изпълнението на концесията му, така че същото не може да се счита частен оператор, който действа свободно на конкурентен пазар в преследване на стопанска цел.

88      Ето защо следва да се отхвърли и твърдението по втората част на първото основание и да се приеме, че това основание не е налице.

 По второто основание, а именно нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е заключила, че разглежданата мярка е избирателна

89      Република Австрия изтъква, че чрез критерия за избирателност общите мерки на икономическа политика биват разграничавани от държавните помощи. Държавна помощ била налице, когато националната мярка може да облагодетелства някои предприятия или производства за сметка на други, които от гледна точка на преследваната със съответната схема цел се намират в сходно фактическо и юридическо положение (решение от 29 април 2004 г., GIL Insurance и др., C‑308/01, Rec, EU:C:2004:252, т. 68). Според Република Австрия преценката дали мярка, която може да представлява държавна помощ, е избирателна, се извършва в няколко етапа. Най-напред би следвало да се установи референтна система, след това да установи разлика с тази система и накрая да се прецени възможността тази разлика да се обоснове с естеството и логиката на системата.

90      Така, на първо място, според Република Австрия следва да се постави въпросът дали член 22c от изменения ÖSG действително може да се счита за „изключение“ спрямо „референтната система“. В това отношение тя се опира по-конкретно на решение от 10 април 2008 г., Нидерландия/Комисия (T‑233/04, Rec, EU:T:2008:102).

91      На второ място, според Република Австрия, дори Общият съд да приеме, че установената с член 22c от изменения ÖSG схема въвежда разлика спрямо референтната система, тази разлика била обоснована с логиката и вътрешния замисъл на системата. Всъщност целта на същата била разходите за финансиране на екологичната електроенергия да се разпределят справедливо между групите потребители, като се държи сметка за логиката, произтичаща от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51, наричана по-нататък и „Директивата за енергийното данъчно облагане“). Република Австрия препраща в частност към сходни по-ранни процедури пред Комисията (N 271/2006 относно „Tax Relief for Supply of surplus Heating“ в Дания и N 820/2006 относно „данъчните облекчения при енергоемки процеси“ в Германия).

92      На трето място, Република Австрия поддържа, че член 22c от изменения ÖSG не е избирателен „от юридическа гледна точка“, тъй като компенсаторната схема е приложима за всички предприятия, независимо от големината и отрасъла им на дейност. Липсвала избирателност и „от фактическа гледна точка“. Република Австрия изтъква, че след като няма избирателност, разглежданата мярка не представлява държавна помощ (позовава се на решение от 8 ноември 2001 г., Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, C‑143/99, Rec, EU:C:2001:598, т. 36).

93      Като начало следва да се отбележи, че макар някои доводи на Република Австрия могат да се разбират като отнасящи се до въпроса за наличието на самото предимство поради прилагането на освобождаването по член 22c от изменения ÖSG, основният аргумент по второто основание по същество касае липсата на избирателност на това предимство. При всички положения Общият съд смята за уместно да разгледа тези два въпроса заедно.

94      Що се отнася, на първо място, до съществуването на предимство, в постоянната съдебна практика се признава, че понятието „помощ“ е по-общо от „субсидия“, тъй като включва не само положителните престации като самите субсидии, но и други видове държавни мерки, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и същите последици. Освен това, що се отнася до данъчната област, Съдът уточнява, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия данъчно освобождаване, което поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчнозадължени лица, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Също така може да представлява държавна помощ мярка, по силата на която определени предприятия плащат намален спрямо дължимия данък или данъчното им задължение е отсрочено (вж. в този смисъл решение British Aggregates/Комисия, точка 68 по-горе, EU:T:2012:110, т. 46 и цитираната съдебна практика).

95      На второ място, що се отнася до критерия за избирателност на предимството, следва да се разгледа въпросът дали в рамките на определен правен режим дадена държавна мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в сравнение с други предприятия, които се намират в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната със съответната мярка цел (вж. в този смисъл решение British Aggregates/Комисия, точка 68 по-горе, EU:T:2012:110, т. 47 и цитираната съдебна практика).

96      Съгласно постоянната съдебна практика понятието „държавна помощ“ не се отнася за държавните мерки, въвеждащи разграничение между предприятията и следователно поначало избирателни, когато това разграничение е резултат от естеството или логиката на системата, в която те се вписват (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, Сб., EU:C:2008:757, т. 83 и цитираната съдебна практика). Съдът уточнява, че съответната държава членка може да докаже, че мярката произтича пряко от основните или ръководните принципи на данъчната ѝ система, и че в това отношение трябва да се разграничават, от една страна, целите, които са поставени на конкретен данъчен режим и са външни за него, и от друга страна, вътрешноприсъщите на самата данъчна система механизми, които са необходими за постигането на тези цели. Всъщност не е възможно към данъчни освобождавания, произтичащи от дадена цел, чужда на данъчната система, в която те се вписват, да не се приложат изискванията на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение British Aggregates/Комисия, точка 68 по-горе, EU:T:2012:110, т. 48 и цитираната съдебна практика).

97      Освен това съгласно съдебната практика, за целите на преценката на избирателния характер на предоставеното с данъчната мярка предимство, определянето на референтната рамка придобива още по-голямо значение, тъй като самото съществуване на предимство може да бъде установено само в сравнение с едно „обичайно“ облагане. Така, за да се квалифицира национална данъчна мярка като „избирателна“, най-напред трябва да се започне с установяване и разглеждане на общия или „обичаен“ данъчен режим, приложим в съответната държава членка. Именно в сравнение с този общ или „обичаен“ данъчен режим трябва, на второ място, да се прецени и установи евентуалният избирателен характер на предимството, предоставено с разглежданата данъчна мярка, като се докаже, че тя дерогира посочената обща система, доколкото въвежда диференциация между оператори, намиращи се в сходно фактическо и правно положение с оглед на целта, която е определена за данъчната система на тази държава членка (вж. в този смисъл решение British Aggregates/Комисия, точка 68 по-горе, EU:T:2012:110, т. 49 и цитираната съдебна практика).

98      Следва също така да се отбележи, че Съдът нееднократно постановява, че преследваната с държавните мерки цел не е достатъчна, за да се изключи изначално квалифицирането им като „помощи“ по смисъла на член 107 ДФЕС (вж. в този смисъл решение British Aggregates/Комисия, точка 96 по-горе, EU:C:2008:757, т. 84 и цитираната съдебна практика). Всъщност член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава държавните мерки според техните причини или цели, а ги определя в зависимост от последиците им (вж. в този смисъл решение British Aggregates/Комисия, точка 96 по-горе, EU:C:2008:757, т. 85 и цитираната съдебна практика). Така горепосочената разпоредба определя държавните мерки независимо от техниките, използвани за тяхното прилагане от държавите — членки на Съюза (вж. в този смисъл решение British Aggregates/Комисия, точка 96 по-горе, EU:C:2008:757, т. 89 и цитираната съдебна практика).

99      Накрая, от постоянната съдебна практика следва също, че обстоятелството, че броят на предприятията, които имат право да се ползват от дадена мярка, е много голям или че тези предприятия действат в различни отрасли, не е достатъчно, за да се приеме, че тази мярка не е избирателна, и следователно да се изключи квалификацията ѝ като държавна помощ (вж. решение Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, точка 92 по-горе, EU:C:2001:598, т. 48 и цитираната съдебна практика). Ако за въпросната мярка важат обективни критерии за хоризонтално прилагане, това обстоятелство също не е основание да се приеме, че мярката не е избирателна, след като само сочи, че спорните помощи са част от схема за помощи, а не представляват индивидуална помощ (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2003 г., Испания/Комисия, C‑409/00, Rec, EU:C:2003:92, т. 49).

100    В случая, след като бе припомнена релевантната в това отношение част от обжалваното решение, е нужно да се установят критериите, определящи предвидената с изменения ÖSG „обичайна“ схема.

101    В това отношение, видно от частта от обжалваното решение, отнасяща се до „предимството“, но и от тази, в която се анализират „държавните ресурси и отговорността на държавата“, Комисията приравнява целия изменен ÖSG, така както е съобщен, на данъчна схема, в рамките на която предимството по същество произтичало от пълното или частично освобождаване от регулаторна такса (вж. в този смисъл по-конкретно съображения 55, 64 и 68—70 от обжалваното решение).

102    На следващо място, в частта относно избирателността на предимството, тоест в съображения 88—103 от обжалваното решение, Комисията твърди по същество, че разглежданата мярка, доколкото се отнася до предимството по член 22c от изменения ÖSG, е избирателна, поради това че макар да е приложима за всяко предприятие, чиито разходи в резултат на финансовото му участие в помощта за екологичната електроенергия са над 0,5 % от нетната стойност на неговото производство, на практика остава запазена за определена категория предприятия, а именно енергоемките предприятия, които преди всичко се занимават с производство на стоки. Поради това тази мярка била пречка някои други предприятия, разположени на австрийска територия, да се възползват от нея.

103    Във връзка по-конкретно с това, че произтичащото от разглежданата мярка предимство се съсредоточава у някои предприятия, Комисията посочва, в съображение 101 от обжалваното решение, следното:

„При разследването си Комисията установи, че схемата, за която е изпратено уведомление, е насочена предимно към много малък брой предприятия, като повечето от тях се занимават с производството на стоки. На 9 септември 2010 г. [Република Австрия] представи данни, които са събрани въз основа на схемата във вида, в който се прилага понастоящем, т.е. с интензитет на помощта под праговете, за които е изпратено уведомление. Според информацията от приблизително 300 000 предприятия в Австрия броят на тези, които са подали заявления за използване на мярката, е бил само около 2 000 или под 1 % от всички австрийски предприятия. По време на прилагането на схемата приблизително 66 % от предимствата са в полза на предприятия за „производството на стоки“ [като се отбелязва, че този отрасъл има известна концентрация на подотрасли, като например производството на дървесина, хартия, хранителни продукти, стъкларски изделия, керамични изделия, метали и химични вещества]. Комисията отбелязва, че ако [Република Австрия] възнамерява да увеличи интензитета на помощта над минималните прагове, при които схемата се прилага временно, мярката най-вероятно в още по-голяма степен ще бъде насочена към предприятия, извършващи дейност за производството на стоки. Това се доказва с факта, въз основа на информацията, предоставена от [Република Австрия], че само 12 предприятия биха се възползвали от помощ с интензитет, по-висок от този при схемата в прилагания сега вид, и че от тях само две работят в транспортния сектор, а 10 се занимават с производство на стоки [като се препраща към информацията, предоставена от Австрия на 9 септември 2010 г., в отговор на искането на Комисията за информация от 19 юли 2010 г., стр. 17 и таблица 5 на стр. 17]“.

104    В съображение 102 от обжалваното решение Комисията заключава, че схемата, за която е изпратено уведомление, ще предостави малка или никаква полза за някои отрасли на австрийската икономика и ще постави в благоприятно положение основно предприятията, принадлежащи към някой от тези отрасли, а именно този на производството на стоки.

105    В това отношение най-напред следва да се преценят твърденията на Република Австрия, че по същество член 22c от изменения ÖSG не може да се счита за „изключение“ спрямо „референтната система“, заложена в останалата част от посочения закон, или че при всички положения бил обоснован с естеството на системата.

106    Все пак по примера на Комисията следва да се отбележи, че няма тъждественост по предмет и цел между общата схема, която е предвидена с изменения ÖSG, анализиран в неговата цялост, и особената разпоредба на член 22c от този закон, така че тази разпоредба да може да се счита за неразделна част от общата схема, а не за особено изключение, предвидено в рамките на тази схема.

107    Всъщност, както бе припомнено в точка 32 по-горе, с изменения ÖSG Република Австрия възнамерява да постигне предвидената в Директивата за възобновяемите източници на енергия задължителна национална цел за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия. В тази връзка е предвиден механизъм, чрез който да се продаде цялата произведена в Австрия екологична енергия и който се изразява в установеното в членове 19—22b от изменения ÖSG задължение за електроразпределителните предприятия да закупуват от ÖMAG всичката екологична електроенергия на клирингова цена, по-висока от пазарната. Вследствие на въпросното задължение тези предприятия изискват — за да прехвърлят направените затова допълнителни разходи, представляващи разликата между клиринговата цена и пазарната цена на електроенергията — от всички предприятия, потребители на енергия в Австрия, които не са освободени, да заплатят надбавка върху цената на електроенергията, а именно „допълнителните разходи за екологичната електроенергия“ (вж. също съображение 107 от обжалваното решение).

108    Налага се изводът обаче, че предвидената с изменения ÖSG обща схема — която впрочем сама по себе си не е предмет на настоящото производство, доколкото Комисията не е счела, че помощта за производителите на екологична електроенергия е несъвместима с вътрешния пазар (вж. точки 6, 14 и 15 по-горе) — се различава, що се отнася до вътрешната ѝ екологична цел, от тази, която изтъква Република Австрия, за да обоснове освобождаването по член 22c от изменения ÖSG.

109    Всъщност в това отношение Република Австрия на няколко пъти, както в административната процедура, така и в производството пред Общия съд, заявява, че целта на мярката, с която финансовото участие на енергоемките предприятия се ограничава до определено ниво, е „да направи разходите, резултат от [системата за подпомагане на екологичната електроенергия], поносими от […] икономическа и промишлена гледна точка“ и да защити предприятията, които са особено засегнати от установената система. По-конкретно тя смята, че най-вече енергоемките предприятия са били изложени на международна конкуренция и че надбавката за разходите за екологична електроенергия води до неизгодно конкурентно положение спрямо третите държави или другите държави — членки на Съюза, които не налагат финансово участие на потребителите на електроенергия във финансирането на екологичната електроенергия или които също са ограничили участието на енергоемките предприятия до определено ниво. Освен това тя препраща към схемите, съществуващи в Германия, Швейцария и Франция. Следователно, според нея, докато предвидената с изменения ÖSG обща схема води до неизгодно конкурентно положение за всички австрийски предприятия, някои от тях са по-засегнати от други. Именно в ответ на това с предвиденото в член 22c от изменения ÖSG ограничено финансово участие се цели да се смекчи „прекалено“ неизгодното конкурентно положение, в което се намирали енергоемките предприятия. В крайна сметка според Република Австрия не става въпрос за конкурентно предимство за тях, а само за компенсиране или за смекчаване на съществуващото неизгодно конкурентно положение (вж. също съображения 106 и 107 in fine от обжалваното решение). Предвид изложеното следва да се приеме, че въпросното освобождаване има различна цел от тази на изменения ÖSG като цяло, и то независимо от факта, че „компенсаторното плащане“, което е предвидено в полза на енергоемките предприятия и е предназначено да съфинансира помощта за екологичната електроенергия, може да има някои положителни непреки последици за околната среда.

110    Така референтната рамка (тоест обичайното данъчно облагане) — с оглед на която съгласно решение British Aggregates/Комисия (точка 68 по-горе, EU:T:2012:110, и по-конкретно т. 49 от него) трябва да се определи дали са налице евентуални избирателни предимства в полза на някои участници на пазара — се формира от изменения ÖSG като цяло, въвеждащ схема за подпомагане на производството на екологична електроенергия, която предвижда задължения за всички електроразпределителни предприятия и предприятия, потребители на електроенергия, в Австрия и спрямо която член 22c от изменения ÖSG представлява изключение.

111    Що се отнася до това изключение, на първо място следва да се отхвърлят общите твърдения на Република Австрия, че то не съставлява предимство, а само смекчава „неизгодното конкурентно положение“, в което се намирали австрийските предприятия и, още по-конкретно, австрийските енергоемки предприятия.

112    Всъщност, първо, доколкото е безспорно, че измененият ÖSG представлява правна уредба, годна да създаде тежест, която обикновено обременява бюджета на предприятията потребители на енергия в Австрия, следва да се приеме, че отказът на Република Австрия да изисква част от допълнителните разходи за закупуване на екологична електроенергия, доколкото финансовото участие на австрийските енергоемки предприятия в предвидената схема е ограничено до определено ниво, трябва да се счита за снемащ от тези предприятия тежест, която иначе би обременила техния бюджет. Следователно наистина става въпрос за предимство, което те имат спрямо другите предприятия — потребители на електроенергия в Австрия (вж. в този смисъл решение от 3 март 2005 г., Heiser, C‑172/03, Rec, EU:C:2005:130, т. 38).

113    Освен това в тази връзка следва да се отбележи, че макар Република Австрия да подчертава в отговор на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, че ограниченото финансово участие, посочено в точка 112 по-горе, или с други думи, компенсаторното плащане от страна на енергоемките предприятия, може да варира, доколкото компетентният австрийски федерален министър е оправомощен, при определени условия, да увеличи размера на посоченото компенсаторно плащане над 0,5 % от нетната им производствена стойност за предходната година, тази държава все пак не твърди, че подобна промяна би намалила предоставеното на тези предприятия предимство, така че напълно да го заличи, в частност като сведе до нула или минимум разликата между компенсаторното плащане и плащанията, които би трябвало да извършат посочените предприятия според изменения ÖSG, ако не бе предвидено освобождаване като това по член 22c от този закон. Освен това в този контекст е важно и да се допълни, че видно както от посочената по-горе разпоредба, така и от отговорите на Република Австрия на въпросите на Общия съд, освобождаването в полза на енергоемките предприятия може да има дори отрицателни последици за групите, участващи в подпомагането на екологичната енергия, които потребяват енергия, но не се ползват от посоченото освобождаване, и то поради по-голямата финансова тежест, които трябвало да понесат. Това обаче засилва ефекта на предимството, предоставено на енергоемките предприятия.

114    Второ, важно е да се отбележи, че дори да се приеме, че разглежданата мярка на ограничаване на финансовото участие до определено ниво е имала за цел да се компенсира неизгодата, която изтъква Република Австрия в обясненията си, подобна мярка при всички положения няма как да бъде оправдана с факта, че цели да отстрани последиците от извършени на общностния пазар на електроенергия нарушения на конкуренцията.

115    В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно трайно установената съдебна практика обстоятелството, че държава членка се опитва чрез едностранни мерки да доближи съществуващите в определен икономически отрасъл условия на конкуренция до тези в други държави — членки на Съюза, не означава, че тези мерки нямат характер на помощи (вж. решение Heiser, точка 112 по-горе, EU:C:2005:130, т. 54 и цитираната съдебна практика).

116    В същия смисъл следва да се отхвърли като недоказано твърдението на Република Австрия, че въпросното освобождаване е абсолютно необходимо, за да се установи схема, която е справедлива за отделните участващи предприятия, и то с „поносими“ за тях задължения, по-конкретно що се отнася до тяхната икономическа и промишлена тежест. Всъщност Република Австрия не представя достатъчно конкретни данни, които да сочат, че всеобщото прилагане към всички предприятия — потребители на електроенергия, на ставка, равняваща се на допълнителните разходи за екологичната електроенергия, пропорционална на потребените обеми, би трябвало да се счита или за несправедливо, или за непоносимо от съответните субекти. В това отношение, макар от някои от писмата, които Република Австрия е изпратила до Комисията по време на административната процедура, като например тези от 8 октомври и от 22 декември 2009 г., както и тези от 22 април, от 13 септември или от 30 декември 2010 г., да е видно, че според нея целите на изменения ÖSG могат да бъдат постигнати само ако допълнителните разходи са разпределени, така че да бъдат социално, икономически и от гледна точка на промишлената ѝ политика поносими, следва да се приеме, че се касае за декларативни изявления, които сами по себе си не могат да направят съвместима с правото на Съюза законодателна конструкция, поставяща в неизгодно положение значителна част от действащите в Австрия предприятия. Същото важи и ако някои твърдения на Република Австрия се разбират като препращащи към възможността да се улесни приемането на изменения ÖSG в рамките на вътрешната законодателна процедура поради наличието на освобождаването по разглеждания в случая член 22c.

117    В този смисъл не става въпрос за положение като това по точка 48 от решение British Aggregates/Комисия, точка 68 по-горе (EU:T:2012:110), в която се посочва, че не изпълнява условието за избирателност мярка, която, макар да предоставя предимство на своя получател, е оправдана с оглед на естеството и общата логика на данъчната система, в която се вписва. По-конкретно, не е доказано, че въпросната мярка на освобождаване произтича пряко от основните или ръководните принципи на австрийската данъчна система или че е абсолютно необходима, за да се гарантира нейната справедливост. В това отношение обаче е постоянна съдебна практика, че държавата членка, която въвежда подобно разграничение между предприятия в областта на тежестите, трябва да докаже, че то е действително обосновано от естеството и логиката на разглежданата схема (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2011 г., Комисия/Нидерландия, C‑279/08 P, Rec, EU:C:2011:551, по-конкретно т. 62 и цитираната съдебна практика). При тази обстановка Общият съд също не може да приеме за достатъчни различните общи твърдения, които Република Австрия излага в съдебното заседание, като се позовава на административната и съдебната преписка, и с които се изтъква фактът, че въпросното освобождаване е било част от законодателен пакет, необходим за целите на законодателната реформа, проведена през 2008 г. в Австрия.

118    Накрая, следва още да се подчертае, че съгласно решение British Aggregates/Комисия, точка 96 по-горе (EU:C:2008:757, т. 86) би било в разрез с член 107, параграф 1 ДФЕС да се приеме, че държавите — членки на Съюза, са свободни при претегляне на различните налични интереси да определят своите приоритети в областта на защитата на околната среда и в резултат от това да решат кои са стоките или услугите, които се облагат с екологичен данък, поради което неприложимостта на такъв данък спрямо всички подобни дейности, упражняващи сравнимо въздействие върху околната среда, не позволява да се приеме, че тези от тях, които не се облагат с този екологичен данък, се ползват с избирателно предимство.

119    На второ място, следва да се отхвърлят като неоснователни твърденията на Република Австрия, подкрепени от някои фактически данни, изтъкнати в полза на това, че разглежданата мярка фактически не е избирателна. Най-напред, както бе припомнено в точка 99 по-горе, обстоятелството, че броят на предприятията, които имат право да се ползват от дадена мярка, е много голям или че тези предприятия действат в различни отрасли, не е достатъчно, за да се приеме, че тази мярка не е избирателна и следователно да се изключи квалификацията ѝ като държавна помощ. Освен това фактът, че за въпросната мярка важат „обективни“ критерии за хоризонтално прилагане, също не е решаващ в това отношение.

120    На следващо място се налага изводът, че фактите, посочени от Република Австрия в административната процедура пред Комисията, а след това пред Общия съд, само потвърждават избирателния характер на разглежданата мярка. Всъщност, дори да е възможно, по примера на Република Австрия, да се допусне, че по принцип всяко предприятие без изключение, независимо от големината и дейността му, хипотетично може да стане енергоемко предприятие по смисъла на член 22c от изменения ÖSG, от данните, представени под формата на таблици, следва, че всъщност само малка част от действащите в Австрия предприятия изглежда могат действително да се възползват от въпросното освобождаване, макар да принадлежат към различни отрасли на дейност.

121    Така Общият съд констатира, че макар представените от Република Австрия таблици действително да сочат, че са засегнати повече от 19 отрасъла, от тях е възможно да се заключи и че в голямата си част енергоемките предприятия са съсредоточени в някои отрасли като производството, търговията и поправката на автомобили, хотелиерството и ресторантьорството или водоснабдяването, пречиствателната дейност и обработката на отпадъци. На следващо място, дори в рамките на производствения отрасъл е възможно да се очертаят някои подотрасли, в които по-конкретно са съсредоточени енергоемките предприятия.

122    Предвид всичко изложено по-горе Комисията правилно приема, че разглежданата мярка е избирателна, доколкото въвежда диференциация между предприятия, намиращи се с оглед на преследваната цел в сходно фактическо и юридическо положение, без тази диференциация да произтича от естеството и логиката на разглежданата система от тежести. Всъщност само австрийските енергоемки предприятия имат предимство, изразяващо се в това, че могат да ограничат разходите си във връзка със закупуването на екологична електроенергия до 0,5 % от нетната стойност на производството си, докато другите австрийски предприятия, потребители на електроенергия, нямат тази възможност.

123    Този извод не може освен това да бъде оборен с различните препратки, които Република Австрия прави към по-ранната практика на Комисията.

124    В това отношение следва да се отбележи, първо, че с тези твърдения Република Австрия се позовава по същество на принципа на равно третиране. Според постоянната съдебна практика посоченият принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2012 г., Djebel — SGPS/Комисия, T‑422/07, Сб., EU:T:2012:11, т. 202).

125    Освен това в по-общ план следва да се припомни, че понятието „държавна помощ“ отразява обективно положение, което се преценява към датата, на която Комисията е взела решението си. Затова причините, поради които в по-ранно решение Комисията е направила различна преценка на положението, са без значение за преценката на законосъобразността на обжалваното решение (вж. в този смисъл решения от 20 май 2010 г., Todaro Nunziatina & C., C‑138/09, Сб., EU:C:2010:291, т. 21, и Djebel — SGPS/Комисия, точка 124 по-горе, EU:T:2012:11, т. 199). Следва да се отбележи и че Комисията не може да бъде лишена от възможността да определи по-строги условия на отчетност, ако развитието на вътрешния пазар и целта да се избегне нарушаване на конкуренцията изискват това (вж. решение Djebel, точка 124 по-горе, EU:T:2012:11, т. 200 и цитираната съдебна практика).

126    В случая най-напред следва да се констатира, че двете решения на Комисията, цитирани от Република Австрия, а именно това относно датската схема, предмет на преписка N 271/2006, прието на 20 декември 2006 г., и това относно германската схема, предмет на преписка N 820/2006, прието на 7 февруари 2007 г., предхождат решението на Съда по дело British Aggregates/Комисия, точка 96 по-горе (EU:C:2008:757), което дава важни тълкувателни насоки в областта на данъчното облагане, свързано със сектора на околната среда. В този смисъл посочените по-горе две решения на Комисията не биха могли да засегнат валидността на обжалваното решение, доколкото същото прилага тълкувателните насоки, дадени от Съда по спорните въпроси.

127    При тези обстоятелства само за изчерпателност Общият съд констатира, че посочените датска и германска схема не са сходни във всеки релевантен аспект с положението в настоящия случай.

128    По-конкретно що се отнася до датската схема, предмет на решението на Комисията по преписка N 271/2006, следва да се отбележи, че целта ѝ, както Комисията подчертава в съображение 109 от обжалваното решение, е да се неутрализира предимството на енергоемките предприятия в Дания, резултат от това, че те плащат по-малко данъци върху енергийните източници, и да се осигури съгласуваност на данъчната система. Така с облагането на произведения от промишлените предприятия излишък на топлинна енергия Дания е възнамерявала да осуети възможността последните да предлагат произведената топлинна енергия на по-ниска цена от тази на централите за високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Освен това в писмената си реплика Република Австрия не навежда доводи, които да оборват тезата на Комисията за наличието на допълнителна разлика, състояща се в това, че датската схема обхваща без изключение — което не е така в настоящия случай — всички промишлени предприятия, които произвеждат и продават определен вид енергия, именно енергията, свързана с използването на произведения излишък на топлинна енергия. В това отношение Комисията по-конкретно подчертава, че всички предприятия са можели да изберат или да платят твърд данък, или данъчна ставка според продажната цена.

129    Що се отнася до германската схема, предмет на решението на Комисията по преписка N 820/2006, следва да се отбележи, че Република Австрия не отвръща на твърдението на Комисията, че разглежданото по тази преписка „данъчно облекчение“, отнасящо се до енергийните продукти с двойно предназначение, използвани не като горива отопление или моторни горива, както и до минералогичните процеси, е всъщност данъчна дерогация, основана пряко на член 2, параграф 4 от Директивата за енергийното данъчно облагане, който изключва упоменатите енергийни продукти от приложното поле на тази директива (вж. в този смисъл съображение 109 от обжалваното решение). Освен това Комисията правилно подчертава, че референтната рамка, а именно транспонирането на посочената по-горе директива, цели да се обложат енергийни продукти, които се използват като горива за отопление или моторни горива. Също с основание Комисията изтъква, като разлика с настоящия случай, че в съответствие със съображение 22 от посочената директива е проверила въпросните освобождавания, които са обосновани с вътрешната логика и самото естество на въпросната данъчна система.

130    Следователно при всички положения нито случаят по преписка N 271/2006 на Комисията, нито този по преписка N 820/2006 на Комисията може да се счита за сходен с настоящия. Поради това Комисията не бива да бъде упреквана, че не се е произнесла по тях еднакво.

131    Предвид всичко изложено по-горе твърденията по второто основание следва да се отхвърлят като неоснователни.

 По третото основание, а именно неправилно приложение на член 107, параграф 3 ДФЕС и превишаване на власт

132    Според Република Австрия, дори да се приеме, че въпросната мярка представлява държавна помощ, все пак следвало да се прецени дали същата не е съвместима с правото на Съюза като дискреционно изключение по силата на член 107, параграф 3 ДФЕС. При това положение следвало в частност да се прецени дали тази мярка попада в приложното поле на някои насоки или известия на Комисията.

–       По първата част на третото основание

133    Република Австрия поддържа, че ако разглежданата мярка трябва да се счита за държавна помощ, тя попадала в приложното поле на Насоките, тълкувани във връзка с член 107, параграф 3 ДФЕС.

134    Република Австрия изтъква, че това било резултат от прилагането на точка 151 и сл. от Насоките, доколкото член 22c от изменения ÖSG изпълнява условието за „косвено“ подобряване на равнището на опазване на околната среда. Всъщност, от една страна, предвиденото компенсаторно плащане, представляващо поне 0,5 % от нетната стойност на производството за предходната календарна година, осигурявало дори пряко участие в подпомагането на екологичната електроенергия. От друга страна, що се отнася до ограничаването на разходите по смисъла на посочената разпоредба, то само смекчавало прекалено неизгодното конкурентно положение за някои предприятия вследствие изменения ÖSG. Освен това тази разпоредба била необходим елемент от съвкупност от мерки и не можело да се разглежда отделно.

135    Република Австрия изтъква, че по-нататък следва да се прецени дали член 22c от изменения ÖSG трябва да се анализира по аналогия с глава 4 от Насоките, и по-конкретно с точки 152 и 153 от тях. Двете основни в това отношение условия, а именно първо, приложимите в случая разпоредби да са доста сходни с тези, чието прилагане по аналогия се иска, и второ, да е налице несъвместим с правото на Съюза пропуск, били изпълнени. Що се отнася до сходността на разглежданите разпоредби, Република Австрия поддържа в частност, че разглежданият механизъм трябва да се счита за аналогичен на бюджетните системи, особено след като Комисията е приела, че във връзка с него са използвани „държавни ресурси“ и по-рано я е посъветвала да прибегне като алтернатива до такса или данък върху енергията, за да финансира екологичната електроенергия, заедно с евентуално намаление на въпросния данък или въпросната такса в полза на енергоемките предприятия, което било допустимо съгласно член 17 от Директивата за енергийното данъчно облагане.

136    Република Австрия поддържа, че Комисията излиза извън пределите на правото си на преценка, когато прилага по отношение на извънбюджетна система за финансиране по-строги критерии отколкото към система за финансиране чрез данъчно облагане, която следва същите цели и произвежда същите последици за икономиката и конкуренцията, доколкото така тази институция се намесва в избора на системите за финансиране, в разрез с намеренията, видни от известието ѝ от 31 януари 2011 г. Според Република Австрия, без значение дали с правото на Съюза е определена минимална ставка, по своя ефект клиринговата цена, до която се отнася член 22c от изменения ÖSG, прилича на данък върху енергията. Двете системи предвиждали налог, зависещ от потреблението, и в този смисъл имали същите последици от гледна точка на тежестта си за потреблението на електроенергия. Били тъждествени в целите си, а именно предвиждането на минимална ставка, приложима в цяла Европа за едни и същи продукти, както и в своите последици за конкуренцията и икономиката.

137    Като начало е нужно да се отбележи, че видно от обжалваното решение, след като констатира, че разглежданата мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като вследствие на прилагането ѝ се намаляват държавни ресурси, чрез нея се предоставя избирателно предимство на енергоемките предприятия и следователно същата може потенциално да засегне търговията между държавите — членки на Съюза, и да наруши конкуренцията на вътрешния пазар (съображение 113), Комисията преценява дали тази мярка е съвместима с посочения пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС (съображение 115 и сл.).

138    В това отношение Комисията приема, в съображение 116 от обжалваното решение, че има широки правомощия за вземане на решение по дела за държавни помощи, попадащи в приложното поле на член 107, параграф 3 ДФЕС. Във връзка с това тя се позовава на решения от 21 март 1990 г., Белгия/Комисия (C‑142/87, Rec, EU:C:1990:125, т. 56) и от 11 юли 1996 г., SFEI и др. (C‑39/94, Rec, EU:C:1996:285, т. 36). Твърди, че при упражняването на своите правомощия е издала насоки и известия, в които се установяват критериите за обявяване на някои държавни помощи за съвместими с вътрешния пазар съгласно посочената разпоредба от ДФЕС. Комисията счита, че съгласно постоянната съдебна практика е обвързана с насоките и известията, които е издала в областта на контрола върху държавната помощ, когато те не противоречат на разпоредбите на ДФЕС и са признати от държавите членки. В това отношение тя се позовава на решения от 24 март 1993 г., CIFRS и др./Комисия (C‑313/90, Rec, EU:C:1993:111, т. 36), от 15 октомври 1996 г., IJssel-Vliet (C‑311/94, Rec, EU:C:1996:383, т. 43) и от 26 септември 2002 г., Испания/Комисия (C‑351/98, Rec, EU:C:2002:530, т. 53).

139    В случая Комисията преценява първо дали разглежданата помощ попада в обхвата на Насоките, и в частност на глава 4 от тях, второ, дали тази помощ попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) (ОВ L 214, стр. 3), и трето, дали тя не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3 ДФЕС.

140    На първо място, по отношение на Насоките Комисията най-напред заключава, че разглежданият механизъм не попада в приложното им поле.

141    По същество Комисията смята, че макар от точка 151 от Насоките да е видно, че в приложното им поле попадат и мерките, които най-малкото „косвено“ подобряват равнището на опазване на околната среда, никой от доводите на Република Австрия не доказва, че случаят е такъв.

142    Всъщност, от една страна, Комисията приема за несъстоятелен довода на Република Австрия, че въпросното освобождаване е необходима предпоставка за осигуряване на политическа подкрепа за повишаване на клиринговата цена до по-високо ниво, което е необходимо за финансиране на допълнителното увеличаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници. Според нея не е „необходимо“ да има връзка между клиринговата цена и увеличаването на равнището на производство на електроенергия от възобновяеми източници. В това отношение тя по-конкретно подчертава, че Република Австрия е свободна да реши как да финансира увеличаването на производството си на електроенергия от възобновяеми източници, например чрез приходи от данъчно облагане (вж. съображения 122 и 123 от обжалваното решение).

143    От друга страна, Комисията приема за несъстоятелен и довода на Република Австрия, че въпросното освобождаване води до по-високи цени за потреблението на електроенергия, като така подтиква към постигане на по-висока енергийна ефективност. Според нея разглежданият механизъм действа, напротив, като ограничение, така че средната цена на електроенергията, която заплащат енергоемките предприятия, намалява за всеки киловатчас, който потребяват над определения праг (съображение 124 от обжалваното решение).

144    На второ място, в съображение 126 и сл. от обжалваното решение Комисията приема, че дори ако попадаше в приложното поле на Насоките — което не е така — разглежданата мярка на освобождаване не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, тъй като не са изпълнени условията по глава 4 от посочените насоки.

145    Първо, Комисията подчертава, че във връзка с преценката за съвместимост на помощите в Насоките се прави разграничение между хармонизирани и нехармонизирани данъци за околната среда. „Парафискалният налог“ под формата на клирингова цена не е данък за околната среда, „хармонизиран“ на равнище Съюз (съображение 127 от обжалваното решение). Така разглежданият механизъм ще трябва според Комисията, да бъде преценен съгласно правилата за „нехармонизираните“ данъци за околната среда, в рамките на глава 4 от посочените насоки.

146    Второ, Комисията твърди, че при тази обстановка съответната държава членка трябва да предостави конкретна информация за съответните отрасли или категории получатели, включени в освобождаването или облекченията, както и за положението на основните получатели във всеки засегнат отрасъл и за това как облагането с данъци може да спомогне за защитата на околната среда (съображение 129 от обжалваното решение). Според нея въз основа на тази информация тя ще може да прецени дали разглежданите облекчения или освобождавания са необходими и пропорционални по смисъла, който Насоките влагат в тези термини. В съображение 130 от обжалваното решение обаче тя твърди, че въпреки многократните искания от нейна страна Република Австрия не ѝ предоставя посочената информация. По-конкретно споменава писмата си от 21 юни и 19 юли 2010 г. Поради това не била в състояние да прецени дали помощта е необходима и пропорционална и как допринася за опазването на околната среда.

147    На трето място, доколкото смята, че разглежданият механизъм не допринася за опазването на околната среда, дори не и косвено, Комисията разглежда въпроса дали той все пак не може да бъде одобрен по аналогия с глава 4 от Насоките (съображения 131—142 от обжалваното решение).

148    В това отношение Комисията напомня, че глава 4 от Насоките предвижда два вида оценки на намаленията на данъците за околната среда. От една страна, що се отнася до намаленията на „хармонизирани“ данъци в рамките на Директивата за енергийното данъчно облагане, Комисията твърди, че тези намаления може да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар без допълнителен анализ, при условие че са спазени минималните данъчни нива, определени в посочената директива. От друга страна, що се отнася до оценката на намаленията на „нехармонизирани“ данъци за околната среда и на „хармонизирани“ енергийни данъци, при които нивото на облагане е под минимално определеното в тази директива, тя отбелязва, че по-конкретни правила са били установени в рамките на посочената глава (съображение 132 от обжалваното решение).

149    В отговор на довода на Република Австрия, че Комисията можела да одобри разглеждания механизъм въз основа на това, че предприятията получатели заплащат поне минималния размер на австрийския енергиен данък, Комисията добавя, че няма прецеденти, в които предвидените в глава 4 от Насоките правила за оценка на хармонизираните енергийни данъци са прилагани по аналогия към парафискалните налози.

150    По-нататък, след като се позовава на практиката на Съда относно прилагането на правните норми по аналогия, Комисията изтъква, от една страна, че въпросните схеми не са сходни (съображения 135 и 136 от обжалваното решение), и от друга страна, че няма несъвместим с правото на Съюза пропуск (съображения 137—141 от обжалваното решение).

151    По първия пункт Комисията твърди по същество, че разглежданата мярка се различава от схемата, предвидена за данъците за околната среда, по това, че макар правото на Съюза да не предвижда особени разпоредби за парафискалните налози, въпросната схема предвижда такива за събирането на данъците за околната среда, по-конкретно що се отнася до минималните данъчни нива, определени в Директивата за енергийното данъчно облагане, и що се отнася до освобождаванията съгласно глава 4 от Насоките и член 25 от Регламент № 800/2008.

152    По втория пункт Комисията твърди по същество, че липсва несъвместим с правото на Съюза пропуск, щом като всяка мярка извън обхвата на Насоките може да бъде преценена от гледна точка на член 107, параграф 3 ДФЕС. Освен това според нея липсата на правила относно освобождаването от парафискални налози не може в никакъв случай да се компенсира по аналогия с правилата, които уреждат намаленията на енергийните данъци съгласно правото на Съюза. Подходът, при който се приема, че предвиденото за хармонизираните данъци минимално ниво на облагане е приложимо и за парафискалните налози, водел до използването на посочения референтен критерий извън предвидената рамка. Очевидно е, че минималните ставки не са били установени с цел да се определи цялостната тежест, която енергоемките предприятия трябва да поемат в резултат на регулаторните мерки по отношение на околната среда, по-специално на тези, които възникват в резултат на механизми за финансиране на преференциални тарифи за изкупуване (съображения 138 и 139 от обжалваното решение).

153    Следователно според Комисията не е възможно да се правят аналогии между разглеждания механизъм и правилата за оценка на намаленията на енергийните данъци, които са хармонизирани.

154    Най-напред следва да се отбележи, че Комисията поддържа в писмената дуплика, че в жалбата Република Австрия възразява срещу това, че не са приложени по аналогия предвидените в Насоките освобождавания. В това отношение се налага изводът, че макар общото твърдение на Република Австрия, отнасящо се до това, че разглежданата мярка попада в приложното поле на Насоките и е „следователно съвместима с общия пазар“, да може да се разбира като искане за пряко прилагане на посочените насоки, то за сметка на това формулировката на конкретните искания на Република Австрия относно прилагането на точки 152 и 153 от посочените насоки всъщност показва, че се цели само прилагане по аналогия на предвидените с тези насоки освобождавания. Същевременно при конкретните обстоятелства, без дори да е необходимо произнасяне по допустимостта на доводите, които Република Австрия е изложила в писмената реплика във връзка с прякото прилагане на Насоките, тези доводи следва да се отхвърлят по посочените по-долу мотиви, които важат както за прякото прилагане, така и за това по аналогия.

155    В това отношение следва да се отбележи, че когато преценява въпроса дали за разглежданата мярка отговаря държавата, въпроса дали са използвани държавни ресурси и въпроса дали предоставеното с посочената мярка предимство е избирателно, Комисията правилно взема предвид най-напред изменения ÖSG в неговата цялост, а след това, като изключение спрямо обикновената референтна рамка, член 22c от този закон (вж. първото и второто основание, и по-конкретно точка 97 и сл. по-горе), докато, обратно, когато преценява приложимостта на Насоките, тя разглежда само освобождаването, предвидено с посочената разпоредба. Налага се обаче изводът, че приложимостта на Насоките следва да се преценява именно предвид цялата предвидена с изменения ÖSG схема за подпомагане на производството на екологична електроенергия (вж. в това отношение точки 156—165 по-долу) и едва след това, при положителен отговор, е необходимо да се прецени дали освобождаването по силата на тази разпоредба отговаря на условията, които са предвидени в нея, за да бъде счетено за съвместимо с вътрешния пазар. Същевременно, предвид разсъжденията в точка 166 и сл. по-долу, следва да се приеме, че посочената по-горе грешка на Комисията, що се отнася до приложното поле на Насоките, няма отражение върху законосъобразността на обжалваното решение.

156    Първо, следва да се отбележи, че приложното поле на Насоките е определено в точки 58 и 59 от тях по следния начин:

„Настоящите Насоки се отнасят за държавните помощи за опазване на околната среда. Те ще бъдат приложени в съответствие с другите политики на Общността за държавните помощи, съответните клаузи на Договора за създаване на Европейската общност и Договора за Европейския съюз и законодателството, прието съгласно тези договори.

Настоящите Насоки се отнасят до помощта [настоящите Насоки нямат за цел обсъждане на концепцията за държавните помощи, която произтича от член 87, параграф 1 на Договора за ЕО и от съдебната практика на Съда на Европейски[те] общности] за подпомагане на опазването на околната среда във всички сектори, определени от Договора за ЕО. Те се прилагат и към онези сектори, които се подчиняват на специфични правила на Общността за държавните помощи (металообработване, корабостроене, производство на моторни превозни средства, синтетични влакна, транспорт, селско стопанство и риболов), освен ако не е предвидено друго в [тези] правила“.

157    Второ, съгласно точка 70 (1) от Насоките, цитиран в съображение 121 от обжалваното решение, изразът „опазване на околната среда“ означава „всяко действие, предназначено да премахне или да предотврати вреда на заобикалящата физическа среда или природните ресурси чрез дейността на бенефициера, […] да […] намали риск[а] от такава вреда или да […] постигне по-ефективно използване на природните ресурси, включително мерките за енергоспестяване и използването на възобновяеми източници на енергия“.

158    Трето, съгласно точка 70 (2) от Насоките изразът „мерки за енергоспестяване“ означава „всяко действие, което дава възможност на предприятията да намалят количеството енергия, използвана по-специално в производствения процес“.

159    Четвърто, точка 151 от Насоките, намираща се в глава 4, озаглавена „Помощ под формата на данъчни облекчения или освобождавания от данъци за околната среда“, гласи следното:

„Помощта под формата на облекчения или на освобождаване от данъци във връзка с околната среда ще се счита за съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, при условие, че най-малкото косвено подобрява равнището на опазване на околната среда, и че данъчните облекчения или освобождаването от данъци не подкопават преследваната обща цел“.

160    Предвид точки 155—158 по-горе следва да се приеме, че разглежданата мярка попада в приложното поле на Насоките, доколкото същите се отнасят в частност до мерките за държавна помощ като изменения ÖSG, който в своята цялост очевидно преследва цел за опазване на околната среда по смисъла на даденото в посочените насоки определение. Всъщност с изменения ÖSG Република Австрия възнамерява да постигне предвидената в Директивата за възобновяемите източници на енергия задължителна национална цел за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия (вж. по-конкретно точка 32 по-горе). Впрочем, видно от съображения 4 и 171 от обжалваното решение, тълкувани във връзка с поканата, Комисията разглежда изменения ÖSG в неговата цялост като мярка за помощ в полза на околната среда, като освен това одобрява частта от тази мярка, която предвижда финансиране в полза на производителите на екологична електроенергия, и то защото същото е съвместимо с Насоките (вж. точка 6 по-горе).

161    Именно в този контекст следва да се анализира освобождаването по член 22c от изменения ÖSG, с което, макар да се цели преди всичко да се ограничи финансовото участие на енергоемките предприятия до определено ниво, така че да се направят поносими от икономическа и промишлена гледна точка разходите, резултат от системата за подпомагане на екологичната електроенергия, и да се защитят предприятията, които са особено засегнати от установената система (вж. точка 109 по-горе и съображение 124 от обжалваното решение), може също така да се допринесе, разбира се, косвено и само в известна степен, за опазването на околната среда, и то без да се застрашава постигането на общата цел, преследвана с изменения ÖSG.

162    Последният извод се основава, първо, на факта, че разглежданият механизъм предвижда „компенсаторно плащане“, което, макар да ограничава финансовото участие на енергоемките предприятия, същевременно е насочено, без съмнение, към това да подпомогне производството на екологична електроенергия, допринасяйки за финансирането му. Всъщност, видно от член 22c от изменения ÖSG, прекият получател на въпросното „компенсаторно плащане“, наложено от австрийския енергиен регулатор в тежест на енергоемките предприятия, които се ползват от освобождаването, е центърът за сетълмент на екологичната енергия. Следователно наистина става въпрос за релевантен елемент в рамките на общата схема за подпомагане производството на възобновяема електроенергия, за да се подобри равнището на опазване на околната среда. Освен това този извод само се потвърждава с отговорите, които Комисията дава на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на организационно-процесуалните действия, като тя твърди, от една страна, че „в резултат на предвиденото компенсаторно плащане […] ÖMAG събира, наред с неизменните приходи от клиринговата цена, други приходи от компенсаторни плащания, които то нямаше да получи, ако не беше влязъл в сила член 22c от изменения ÖSG“, и от друга страна, че „съгласно [член 22b] от изменения ÖSG, този допълнителен ресурс трябвало да понижи клиринговата цена през следващите години или да я увеличи в по-малка степен, което нямаше да е възможно, ако липсваха приходите от компенсаторното плащане“.

163    Противно на това, което намеква Комисията с обясненията в съображение 123 от обжалваното решение, а именно че разглежданият механизъм не е „необходим“, за да се увеличи производството на енергия от възобновяеми източници, доколкото според нея Република Австрия има право да реши как иска да финансира това увеличение, следва също така да се отбележи, че в съответствие с Насоките изобщо не е нужно да се доказва, че конкретна мярка е „необходима“, дори единствената възможна, за да се постигне преследваната цел, а само че общите условия, припомнени в точки 156—159 по-горе, и в частност разгледаните в точка 165 и сл. по-долу, действително са изпълнени. Този извод важи по аналогия и за въпроса дали въпросното освобождаване е „необходима предпоставка“ за това да се осигури политическа подкрепа за повишаването на клиринговата цена в Австрия, както и за въпроса дали „е необходимо да има връзка“ между клиринговата цена и увеличаването на равнището на производство на електроенергия от възобновяеми източници (вж. в този смисъл съображения 122 и 123 от обжалваното решение).

164    Второ, не може да се приеме, както прави Комисията, че самото наличие на член 22c от изменения ÖSG и предвиденото с него ограничаване на финансовото участие на енергоемките предприятия неминуемо е щяло да застраши постигането като цяло на общата цел, преследвана с изменения ÖSG. Констатацията, която Комисията прави в съображение 124 от обжалваното решение — а именно че вместо да насърчава енергийната ефективност, разглежданият механизъм всъщност я намалява поради това, че средната цена на електроенергията, заплащана от енергоемките предприятия, намалява за всеки киловатчас, който те потребяват над определения праг — сама по себе си не обезсилва съображенията, че поради предназначението на „компенсаторното плащане“ е налице, най-малкото, известно положително косвено въздействие на разглежданата мярка, що се отнася до опазването на околната среда.

165    При тези обстоятелства приложимостта на Насоките не може пряко да бъде изключена въз основа на констатацията, че разглежданата мярка не попада в приложното им поле и не отговаря на изискванията в точки 58 и 59 от тях, тълкувани във връзка с точка 70 от същите, или просто въз основа на прякото прилагане на точка 151 от тях.

166    По-нататък следва да се прецени дали в съображение 126 и сл. от обжалваното решение Комисията правилно заключава — разглеждайки хипотеза, в която се приема, че разглежданата мярка всъщност попада в приложното поле на Насоките — че освобождаването по член 22c от изменения ÖSG е извън обхвата на глава 4 от посочените насоки и поради това при всички положения не е съвместимо с вътрешния пазар на това основание.

167    В това отношение най-напред следва да се отбележи, че Комисията с основание твърди, че видно от точка 152 и сл. от Насоките последните предвиждат две различни хипотези, по-конкретно според наличието или липсата на хармонизация на съответните данъци и спазването на общностното минимално данъчно ниво (вж. точка 148 по-горе).

168    В това отношение, дори да се приеме, че предвидената с изменения ÖSG схема, взета в нейната цялост, може да се приравни на данъчна схема, а член 22c от този закон — на разпоредба, предвиждаща облекчение или освобождаване в неговите рамки, както поддържа Република Австрия, като се позовава в частност на изводите, които Комисията е направила в частта от обжалваното решение, отнасяща се до предимството, както и в тази относно финансирането на разглежданата мярка с държавни средства (вж. по-конкретно съображения 55, 58 и 64, буква a) от обжалваното решение, тълкувани във връзка със съображения 68, 69 и 82 от същото), в случая изобщо не може да става въпрос за приравняване към „хармонизиран“ на равнището на Съюза данък.

169    Всъщност на първо място се налага изводът, че нищо в Директивата за енергийното данъчно облагане не дава основание на Общия съд да заключи, че приемайки я законодателят на Съюза е имал намерение пряко или непряко да регулира — било то за да ги укрепи, очертае или ограничи — извънбюджетни системи, структурирани като разглежданата в случая, тоест имащи особени цели или, с други думи, имащи пряко и предварително определено специфично предназначение. Поради това следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, като е посочила, че макар целта на изменения ÖSG да е била допълнителните разходи, възникнали във връзка с насърчаването на възобновяемите енергийни източници, да бъдат понесени — без да се натоварва бюджетът — от крайните потребители на електроенергия, целта на Директивата за енергийното данъчно облагане е за сметка на това да се хармонизира общото данъчно облагане на посочените продукти, в това число електроенергията, в полза на общия бюджет и без отреждане на приходите (по аналогия вж. също решение от 27 февруари 2014 г., Transportes Jordi Besora, C‑82/12, EU:C:2014:108, по-конкретно т. 23 и 27—32 и цитираната съдебна практика). Както вече бе констатирано, от изменения ÖSG личи, че той самият цели да осигури финансиране за електроенергията, произведена от възобновяеми източници, тъй като приходите от въпросния парафискален налог, които се формират от допълнителните разходи за екологичната електроенергия и зависят от обема на облаганата с този налог потребена електроенергия, трябва задължително да бъдат използвани по специфичен начин, за да осигурят развитието на въпросните енергийни източници, така че съществува пряка връзка между използването на приходите и целта на въпросната извънбюджетна структура.

170    Следва още да се отбележи, от една страна, че Директивата за енергийното данъчно облагане се отнася до „данъчни“ схеми на облагане, което предполага връзка с бюджета, а не до схеми ad hoc, със специфична цел, като посочените в точка 169 по-горе. От друга страна, посочената директива предвижда, както правилно поддържа Комисията (вж. точка 151 по-горе), минималните нива на данъчно облагане в областта на енергията, както и какви хипотези на освобождаване са възможни в този контекст. За разлика от предвидената с изменения ÖSG схема, тази директива не предвижда ограничаване на допълнителното финансово участие, въведено в подкрепа на възобновяемата енергия, а по-скоро намалени ставки на облагане, все пак приложими по принцип, пропорционално на действително доставените обеми електроенергия, така че да се гарантира, доколкото е възможно, равно третиране. Освен това, както твърди Комисията в съображение 139 от обжалваното решение, ако трябва да се приеме, че разпоредбите на посочената директива, отнасящи се до хармонизираните данъци, следва да се приложат по аналогия към схеми на принципа на „допълнителните разходи за целите на финансирането“ на възобновяемата енергия, щяло да бъде възможно да се спазят хармонизираните минимални нива на данъчно облагане, които са предвидени в нея, като се плащат само сумите за тези „допълнителни разходи“, и то впрочем дори те да са ограничени за някои предприятия, независимо от евентуалните нарушения на конкуренцията, които биха могли да възникнат вследствие на това. От въпросната директива обаче не личи това да е било предвидена, дори желана от законодателя на Съюза възможност.

171    Освен това следва да се допълни, че както Република Австрия потвърждава в съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, Директивата за енергийното данъчно облагане е била транспонирана в австрийското право с Energieabgabenvergütungsgesetz (Закон за възстановяването на данъци върху енергията), тоест със законодателен акт, различен от изменения ÖSG. Това обстоятелство обаче също сочи, че правната уредба, хармонизираща на равнището на Съюза данъчното облагане на енергията, е била транспонирана в австрийското право още преди приемането на изменения ÖSG, поради което същият трябва да се счита за съвкупност от допълнителни норми, каквито не са предвидени на европейско равнище. Именно това всъщност косвено произтича от твърденията, изложени от Република Австрия пред Общия съд, че в Австрия трябва да се заплаща „два пъти минимална ставка“, предвидена с посочената директива, от една страна, за обичайното потребление на електроенергия, и от друга страна, като допълнение, във връзка с ограничаването на участието на енергоемките предприятия във финансирането на екологичната електроенергия. В същия смисъл Комисията правилно поддържа в съдебното заседание, че в случая става въпрос за такса, събирана от Република Австрия по нейна воля, а не с оглед на изпълнението на задължение, което произтича от европейското право, уреждащо минималното облагане на енергията и предвиждащо освобождавания в това отношение.

172    При тези обстоятелства следва да се отхвърлят и твърденията на Република Австрия, че предвидената с изменения ÖSG система е в съответствие с Директивата за енергийното данъчно облагане, доколкото както при данъка върху енергията по смисъла на посочената директива, събираната сума зависи от потреблението. Всъщност случаят с предприятията, ползващи се от освобождаването по член 22c от изменения ÖSG, не е точно такъв, доколкото същите могат, над предвидения таван, да закупуват електроенергията без каквито и да било допълнителни разходи (вж. в този смисъл съображение 124 от обжалваното решение). При това положение не може да се смята и че последиците на разглежданата схема за конкуренцията и икономиката са сходни с тези на система, прилагаща тази директива. Напротив, разликата между цената за киловатчас, заплащана от енергоемките предприятия, които могат да се ползват от разглежданото освобождаване, и тази, заплащана от другите предприятия, които не попадат в тази категория, нараства съобразно общопотребените от първите предприятия киловатчасове.

173    На второ място, що се отнася до Директивата за възобновяемите източници на енергия, Комисията също правилно констатира, в съображение 127 от обжалваното решение, както и в писмените си изявления пред Общия съд, че посочената директива определя за държавите — членки на Съюза, само национални задължителни цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, като същевременно им предоставя правото да вземат решения как да постигнат тези цели. Ето защо Република Австрия не може освен това да се позове на тази директива, за да твърди, че разглежданата мярка, в частност член 22c от изменения ÖSG, отразява хармонизация на европейско равнище, що се отнася до данъчното облагане в областта на възобновяемата енергия.

174    На трето място, Република Австрия не оборва съображенията в точка 168 и сл. по-горе, като се позовава на някои съвети, които получила от Комисията на редица срещи, както и в писмото на последната от 21 юни 2010 г. с оглед на подготовката на среща, която трябвало да се проведе на 9 юли 2010 г., в частност относно възможността да прибегне, като алтернатива на измененият ÖSG, към такса или данък върху енергията, за да се финансира екологичната електроенергия, заедно с евентуално намаление на въпросния данък или въпросната такса в полза на енергоемките предприятия, което било допустимо съгласно член 17 от Директивата за енергийното данъчно облагане.

175    Всъщност в това отношение е достатъчно да се подчертае, че с подобно предложение Комисията не се е изказала положително по сходността на разглежданата мярка с данъчните системи, уреждани от Директивата за енергийното данъчно облагане. Напротив, Комисията изрично е заявила в споменатото от Република Австрия писмо от 21 юни 2010 г., че задължението за закупуване, предвидено с изменения ÖSG, не ѝ се струва данък върху енергията по смисъла на посочената директива. Впоследствие тя освен това е поискала от Република Австрия да вземе отношение по възможността за „алтернативна“ данъчна система, такава като предложената от нея, и се обръща към Република Австрия за евентуалното ѝ конкретизиране. Затова въпросното писмо не би могло да се тълкува нито в смисъл, че констатира аналогия между австрийската схема, за която е изпратено уведомление, и предвидените във въпросната директива „хармонизирани“ данъчни системи, нито като окончателно становище на Комисията, че една алтернативна австрийска данъчна система със сигурност ще бъде съвместима със същата директива. Освен това, както личи от точка 1.7 от писмото, което Република Австрия е изпратила на 13 септември 2010 г. до Комисията, тази държава не е сметнала за нужно да промени структурата на помощта, приемайки, че във варианта, за който е изпратила уведомление, същата отговаря на критериите за разрешаването и обявяването ѝ за съвместима с вътрешния пазар.

176    На четвърто място, несъстоятелна е и препратката на Република Австрия към известието на Комисията от 31 януари 2011 г., от което било видно, че предвид нарастващите бюджетни затруднения на държавите — членки на Съюза, финансирането на възобновяемите енергии трябва да бъде преди всичко с извънбюджетни средства.

177    Всъщност следва да се подчертае, че в известието си от 31 януари 2011 г. Комисията не споменава предпочитан от нея конкретен модел на „извънбюджетна“ структура и a fortiori то не съдържа никакъв примерен модел за финансиране на възобновяемата електроенергия, включващ освобождаване, приравнимо на това по член 22c от изменения ÖSG. При всички положения посоченото известие не би могло нито да се тълкува — поради мястото си в йерархията на нормативните актове и поради самото му съдържание — като „хармонизиращо“ правото на Съюза във връзка с „извънбюджетните“ системи за подпомагане на финансирането на електроенергията от възобновяеми енергийни източници, нито да се смята за отстраняващо „пропуск“ в това отношение, по-конкретно от гледна точка на Директивата за енергийното данъчно облагане. Следователно това известие няма решаващо значение при преценката дали разглежданата мярка е съвместима с вътрешния пазар. Нещо повече, следва да се припомни, че в случая Комисията не приема, че предвидената с изменения ÖSG „извънбюджетна“ структура за подпомагане на производителите е сама по себе си несъвместима с посочения пазар. Комисията се произнася само че системата на освобождавания по член 22c от този закон е несъвместима с посочения пазар.

178    Предвид всичко гореизложено се поставя единствено въпросът дали разглежданата структура може да се счита за аналогична на структура на „нехармонизирано“ данъчно облагане, предмет на точка 154 и сл. от Насоките. Първата от тези точки се отнася по-конкретно до облекченията или освобождаванията от данъци, които не са обхванати от общностното законодателство или които са под минималното данъчно ниво на Общността. Впрочем в същия този смисъл Република Австрия поддържа в съдебното заседание, че не се оспорва това, че освобождаването по член 22c от изменения ÖSG не е хармонизиран данък, а това, че посоченият закон установява система на парафискални налози.

179    В това отношение, видно от точки 154—159 от Насоките, Комисията разчита на информацията, предоставена от държавите — членки на Съюза, за да анализира данъчните схеми, които включват елементи на държавна помощ под формата на облекчения или освобождавания от данъци като посочените по-горе, с цел да прецени по-конкретно „необходимостта“ и „пропорционалността“ на помощта и нейното въздействие на равнището на засегнатите икономически отрасли.

180    В случая обаче следва да се отбележи, че Република Австрия не представя пред Общия съд — макар в този смисъл да ѝ е поставен въпрос в рамките на процесуално-организационните действия — точни сведения или други конкретни данни, достатъчно прецизни, за да оборят извода на Комисията в съображения 129, 130 и 167 от обжалваното решение, че тъй като Република не ѝ е предоставила информация въпреки направените искания за това в административната процедура, Комисията не е била в състояние да прецени дали разглежданото освобождаване е „необходимо“ и „пропорционално“ или как то допринася за опазването на околната среда. Освен това в съдебното заседание, след като препраща към съображение 129 от посоченото решение, Комисията отбелязва като решаващи факти, с които не е била запозната, сумите на производствените разходи за всяка категория получатели на помощта, това, че допълнителните разходи не са били прехвърлени върху потребителите, и следователно последиците по отношение на евентуални спадове на продажбите. След това Комисията основателно припомня, че в тежест на съответната държава членка е да докаже, че разглежданата помощ трябва да бъде разрешена. Всъщност при тези обстоятелства не Комисията е тази, която трябва да събира допълнителни данни, сочещи, че разглежданата помощ е необходима и пропорционална. За да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на факти, която може да обоснове отмяната на обжалваното решение, представените от Република Австрия доказателства трябва да са достатъчни, за да лишат от правдоподобност съдържащите се в това решение фактически изводи (вж. решение от 6 октомври 2009 г., FAB/Комисия, T‑8/06, EU:T:2009:386, т. 78 и цитираната съдебна практика). Видно от гореизложеното, Република Австрия обаче не доказва, че Комисията е пропуснала да вземе предвид релевантни данни и затова е приела, че не може да заключи, че разглежданата помощ е необходима и пропорционална по смисъла на точки 158 и 159 от Насоките.

181    Освен това твърдението, което Република Австрия излага в съдебното заседание, че Комисията е възприела в административната процедура много твърд подход, непрекъснато изисквайки допълнителна информация, която Република Австрия не е била в състояние да предостави и която впрочем не е следвало да изисква от държава — членка на Съюза, а същевременно са изпълнени всички условия за прилагане на предвидено в правото на Съюза изключение, може по същество да се разбира като твърдение за нарушение на принципа на добра администрация от страна на Комисията (вж. във връзка с държавните помощи решения от 11 декември 1973 г., Lorenz, 120/73, Rec, EU:C:1973:152, т. 4 и 5, и от 24 ноември 1987 г., RSV/Комисия, 223/85, Rec, EU:C:1987:502, т. 12—17). Същевременно, доколкото това твърдение е изложено за първи път в съдебното заседание и не може да се счита за доразвитие на основание, което е изложено по-рано, пряко или имплицитно, в жалбата до Общия съд и има тясна връзка с последното, или доколкото не се поддържа, че това твърдение се основава на нови фактически или правни обстоятелства, същото следва да се отхвърли като недопустимо (вж. в този смисъл решение Djebel — SGPS/Комисия, точка 124 по-горе, EU:T:2012:11, т. 142 и 143 и цитираната съдебна практика).

182    Освен това направената от Република Австрия в съдебното заседание препратка към представените от Bundesarbeitskammer документи, които показвали как отделните мерки засягат предприятия в различни отрасли, не е достатъчна, за да се приеме, че са изпълнени изискванията в точки 158 и 159 от Насоките. От една страна, наред с това, че Република Австрия не е представила посочените документи пред Общия съд, за да уточни изтъкнатите фактически доводи, следва да се припомни, че Bundesarbeitskammer е подала жалба до Комисията (вж. точка 5 по-горе) и че доводите ѝ не са насочени към това да се установи, че разглежданата мярка представлява помощ, която може да бъде разрешена от Комисията поради съответствието ѝ с Насоките (вж. по-конкретно съображения 47—51 от обжалваното решение). От друга страна, както личи от твърденията на Република Австрия в съдебното заседание, известен брой документи действително са били предоставени на Комисията, но не е било ясно колко подробни следва да са предоставяните сведения. Ако в съдебното заседание Република Австрия поддържа обаче, че исканията на Комисията в това отношение са били „несъразмерни“, тези твърдения са недопустими (вж. точка 181 по-горе). Следва да се препрати и към точка 180 по-горе, в която бе констатирано, че още на етапа на изпълнение на разпоредените от Общия съд процесуално-организационни действия, и въпреки направеното от последния конкретно искане в това отношение, Република Австрия не твърди да е изпратила на Комисията необходимите данни за анализа на разглежданата мярка с оглед на точки 158 и 159 от Насоките и освен това не се е оплакала, че исканията на Комисията в това отношение са несъразмерни.

183    При тези обстоятелства няма основание да се приеме, че Комисията е допуснала грешка в преценката, като е сметнала, че въпросното освобождаване не отговаря и на условията по точки 154—159 от Насоките.

184    В крайна сметка, без дори да е нужно произнасяне по това своевременен ли е доводът, който Република Австрия е изложила за първи път в писмената реплика (вж. по аналогия решение Djebel — SGPS/Комисия, точка 124 по-горе, EU:T:2012:11, т. 142—144 и цитираната съдебна практика), а именно че Комисията нарушава конкуренцията с това, че проверява единствено австрийската система за подпомагане на електроенергията от възобновяеми източници, докато в други държави — членки на Съюза, съществуват равностойни „извънбюджетни“ системи, достатъчно е да се отбележи, по примера на Комисията, че този довод е неотносим при преценката на законосъобразността на схемата, която е установена в Република Австрия и за която същата в случая е изпратила уведомление. Освен това следва да се отбележи, че Република Австрия е разполагала с други процесуални способи, за да подтикне Комисията към действия срещу други държави — членки на Съюза, предвиждащи подобни схеми, ако това е било намерението ѝ.

185    При тези обстоятелства следва да се приеме и че никой от доводите на Република Австрия не дава основание да се заключи, че Комисията е злоупотребила с властта си, като е отказала да приложи по аналогия Насоките. В това отношение по-конкретно следва да се припомни, от една страна, че Комисията извършва субсидиарен анализ от гледна точка на посочените насоки (съображение 127 и сл. от обжалваното решение), отнасящ се по-конкретно до нехармонизираните данъци. От друга страна, Република Австрия не представя пред Общия съд никакви преки доказателства във връзка с твърдението за „злоупотреба с власт“.

186    Ето защо следва да се отхвърли и твърдението на Република Австрия, че последиците на мярката, за която е изпратено уведомление, за икономиката и конкуренцията са сходни с тези на данъчните системи, обхванати от Директивата за енергийното данъчно облагане, както и това, че Комисията излиза извън пределите на правото си на преценка, когато прилага по отношение на извънбюджетна система за финансиране по-строги критерии отколкото към система за финансиране чрез данъчно облагане, доколкото така се намесва в избора на системите за финансиране.

187    Поради това следва да се отхвърлят твърденията по първата част на настоящото основание.

–       По втората част на третото основание

188    Република Австрия поддържа, че освен прилагане по аналогия на Насоките, мислимо е и такова прилагане на член 25 от Регламент № 800/2008. Като се позовава на текста на немски, английски и френски език на този регламент, тя твърди, че същият е формулиран по-широко от Насоките, доколкото за разлика от точка 152 от тях, съгласно която облекченията във връзка с данъците за околната среда предполагали „хармонизирани“ данъци върху енергията, цитираният член сочел само, че не се изисква уведомяване за въпросните облекчения, ако са изпълнени условията по Директивата за енергийното данъчно облагане. Република Австрия изтъква също, че от документ от 7 декември 2006 г., озаглавен „Joint paper on the revision of the Community guidelines on State aid for environmental protection and Energy Tax Директива (Общ документ за преразглеждането на Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда и на директивата за енергийно данъчно облагане)“, е видно, че държавите — членки на Съюза, се нуждаят от гъвкавост, за да бъдат в състояние да определят разумни диференцирани условия, включващи, предвид логиката на данъците за околната среда, освобождавания и диференцирани ставки. Така компенсаторната схема трябвало да бъде допустима и съгласно посочения регламент.

189    В писмената си реплика Република Австрия поддържа в частност, че член 25 от Регламент № 800/2008 е разпоредба, приета след Насоките, и че текстът ѝ очевидно е по-широк от този на точка 152 от тях, съгласно която облекченията на данъците за околната среда предполагат пълна хармонизираност на данъците върху енергията. Ако обаче, както твърди Комисията, посоченият член е приложим само за Директивата за енергийното данъчно облагане, той би бил излишен, доколкото възможността да се допусне данъчно облекчение произтича пряко от тази директива.

190    Според Република Австрия не е достатъчно да се посочи, че австрийската система за подпомагане на екологичната електроенергия не е равнозначна на данък върху енергията по смисъла на Директивата за енергийното данъчно облагане. Доколкото последиците на посочената система са в смисъла на член 17, параграф 1, буква а) от посочената директива, тази система според нея попада в обхвата на член 25 от Регламент № 800/2008. Тя подчертава и че при дефинирането на получателите и на условията, които трябва да се изпълнят, за да се приложи член 22c от изменения ÖSG, са възпроизведени предписанията на споменатата директива.

191    Освен това Република Австрия смята, че докато Регламент № 800/2008 съдържа в член 25 точни правила относно облекченията на данъци за околната среда, подобни правила не съществуват във връзка с облекченията в рамките на сходно „извънбюджетно“ финансиране, което преследва съвсем същите цели като данъците за околната среда или данъците върху енергията и има същите последици за икономиката и конкуренцията. Белег за неоправдано и несъвместимо с правото на Съюза неравно третиране било и това, че според Комисията в случая става въпрос за държавни ресурси под формата на парафискален налог. Тя твърди, че подобен парафискален налог по същество не се различава от бюджетните механизми на финансиране. Член 22c от изменения ÖSG изпълнявал условията за пряко, и при всички положения косвено, подобряване на равнището на опазване на околната среда, в частност доколкото изрично предвижда, че компенсаторно плащане, представляващо поне 0,5 % от нетната стойност на производството за предходната календарна година, се дължи на центъра за сетълмент на екологична електроенергия. Накрая, тя поддържа, че широката свобода на преценка, с която Комисията разполага, ѝ позволява да прилага пряко или по аналогия посочения регламент, за да изключи опасността две сходни положения да бъдат третирани различно.

192    Най-напред следва да се припомни, че съображение 46 от Регламент № 800/2008 гласи следното:

„Предвид достатъчния опит, натрупан в прилагането на насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда, инвестиционните помощи, които дават възможност на предприятията да надвишат стандартите на Общността за опазване на околната среда или които повишават равнището на опазване на околната среда при отсъствие на стандарти на Общността, […] инвестиционните помощи за опазване на околната среда за енергоспестяване, инвестиционните помощи за опазване на околната среда за високоефективно комбинирано производство на енергия, инвестиционните помощи за опазване на околната среда за насърчаване на възобновяемите енергийни източници, включително инвестиционната помощ, свързана с устойчивите биогорива, помощите за проучвания в областта на околната среда и някои помощи под формата на намаления на данъците за околната среда следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване“.

193    По-нататък следва да се отбележи, че член 25 („Помощ под формата на намаления на данъците за околната среда“) от Регламент № 800/2008 гласи следното:

„1.      Схемите за помощ за опазване на околната среда под формата на намаления на данъците за околната среда, изпълняващи условията на [Директивата за енергийното данъчно облагане], са съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора и се освобождават от задължението за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако са изпълнени условията, определени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

2.      Получателите на намаленията на данъците заплащат поне минималното ниво на облагане в Общността, посочено в [Директивата за енергийното данъчно облагане].

3.      Намаленията на данъците се предоставят за максимални периоди от десет години. След този период от 10 години държавите членки преразглеждат целесъобразността на съответните мерки за помощ“.

194    Следва също да се отбележи, че член 26 от Директивата за енергийното данъчно облагане гласи:

„1.      Държавите членки информират Комисията за мерките, предприети съгласно член 5, член 14, параграф 2, член 15 и член 17.

2.      Мерки като освобождаване от заплащане на данъци, намалени данъчни ставки, данъчно диференциране и възстановяване на данъци по смисъла на настоящата Директива биха могли да представляват държавна помощ и в такива случай трябва да се уведомява Комисията съгласно член 88, параграф 3 от Договора.

Информацията, която трябва да се предостави на Комисията на основата на настоящата директива не освобождава държавите членки от задължението за нотификация съгласно член 88, параграф 3 от Договора.

3.      Задължението за нотификация на Комисията съгласно параграф 1 за мерките, предприети съгласно член 5, не освобождава държавите членки от задълженията за нотификация съгласно Директива 83/189/ЕИО“.

195    В съображения 143—148 от обжалваното решение Комисията твърди по същество, че в случая не съществува никаква свобода на действие, за да се приложи по аналогия член 25 от Регламент № 800/2008. От една страна, приложимите схеми не били, според нея, сходни, по-конкретно като се има предвид фактът, че цитираният член се прилага само за данъците за околната среда, предмет на Директивата за енергийното данъчно облагане. В този смисъл квалификацията „данък върху енергията“ следователно представлява условие за прилагането на този член. Това тълкуване се потвърждавало от логиката на системата на този регламент, от която следвало, че приложното му поле не може да надхвърля Насоките, към които той препраща. Затова посочената разпоредба се прилагала само за данъците върху енергията, предмет на Директивата за енергийното данъчно облагане.

196    Комисията обаче твърди, че плащанията съгласно изменения ÖSG не са данъци за околната среда, поради което не попадали в приложното поле на разпоредбите за данъчното облагане на енергията. Следователно правилата относно данъците върху енергията и правилата относно австрийските преференциални тарифи за изкупуване не били много сходни.

197    На второ място, Комисията подчертава, че в приложимата в случая схема няма несъвместим с правото на Съюза пропуск, който чрез прилагането по аналогия би могъл да бъде отстранен. Всъщност според нея облекченията на данъци или сходни мерки, които не са обхванати от Регламент № 800/2008, сами по себе си не са несъвместими с правото на Съюза, а изискват само уведомление съгласно член 108 ДФЕС, заедно с последващ анализ било от гледна точка на Насоките, било, ако същите са неприложими, на базата на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

198    От това Комисията заключава, че не може да направи аналогия между схемата, за която е изпратено уведомление, и хармонизираните данъци върху енергията, посочени в член 25 от Регламент № 800/2008, и че следователно не може да допусне разглеждания механизъм на основание на подобна аналогия (съображение 147 от обжалваното решение).

199    Следва да се отбележи най-напред, че според Комисията твърдението на Република Австрия за пряката приложимост на член 25 от Регламент № 800/2008 е недопустимо, поради това че не е изложено своевременно, а за първи път едва в писмената реплика. В това отношение следва да се приеме, че от жалбата, и по-точно от точка 64, тълкувана във връзка с точки 63 и 59 от нея, действително е видно, че целта на Република Австрия е да установи във връзка с член 22c от изменения ÖSG приложимост на посочената разпоредба по аналогия. При конкретните обстоятелства твърдението на Република Австрия за „пряката“ приложимост на член 25 от посочения регламент, и то именно като доразвиване на доводите във връзка със съответствието на помощта, за която е изпратено уведомление, с посочената разпоредба поради аналогия, следва да се отхвърли по същите причини, без повече да се изследва допустимостта му.

200    В това отношение следва да се констатира, че както бе прието в точки 168—178 по-горе, дори измененият ÖSG да следва да се разглежда като приравним на данъчна мярка, а неговия член 22c — като освобождаване в рамките на този закон, би могло най-много да става въпрос за данък, който трябва да бъде третиран по аналогия на данъчните схеми, които не са хармонизирани на европейско равнище. Всъщност измененият ÖSG не е бил приет в специфичния контекст на транспониране на Директивата за енергийното данъчно облагане и не бил предвиден като такъв от нея.

201    По-нататък, що се отнася по-конкретно до евентуалната приложимост на Регламент № 800/2008, без значение пряка или по аналогия, следва да се приеме, че във връзка с данъчните освобождавания в областта на околната среда същият предвижда конкретни обстоятелства, при които не е необходимо уведомяване на Комисията за дадено освобождаване (вж. съображение 46 и член 25 от посочения регламент).

202    Същевременно, противно на поддържаното от Република Австрия, не е възможно при тълкуването на член 25 от Регламент № 800/2008 критерият за „изпълн[ение на] условията на [Директивата за енергийното данъчно облагане]“ да се отдели от критерия, според който трябва да става въпрос за данъци за околната среда като предвидените в посочената директива, тоест за данъци, хармонизирани на европейско равнище. Всъщност целта на посочения регламент е за някои категории данъчни освобождавания, така както са уредени от посочената директива, взета в нейната цялост, да отпадне задължението за уведомяване. При това положение той не може да се разглежда и само като акт, дублиращ Насоките, след като в някои точно определени случаи допуска да не се извършва предварително уведомяване за схема на помощ за околната среда.

203    При тези обстоятелства, поради това че посочените положения са различни и оттам че хипотезата по член 25 от Регламент № 800/2008 и мярката, за която е изпратено уведомление (вж. също точка 172 по-горе), не са сходни, тази разпоредба не би могла да се приложи в случая, нито пряко, нито по аналогия. В това отношение следва още да се отбележи, че както поддържа Комисията, фактът, че конкретна схема на облагане или приравнима схема не попада в приложното поле на посочения регламент, не означава автоматично, че тя се намира в юридически „вакуум“ или че е налице пропуск, несъвместим с принципите на правото на Съюза. Всъщност в този случай за схема като посочената трябва или да се приложат Насоките, и по-конкретно разпоредбите им относно „нехармонизираните“ данъци, или направо да се извърши анализ на съвместимостта на дадена помощ с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3 ДФЕС.

204    Предвид изложеното не са необходими допълнителни съображения, що се отнася до конкретните условия за прилагане на член 25, параграфи 2 и 3 от Регламент № 800/2008. Ето защо само за изчерпателност следва да се изтъкне фактът, че Република Австрия не поддържа, а и от схемата, за която е изпратено уведомление, не произтича, че съгласно същата периодът на прилагане на освобождаването по член 22c от изменения ÖSG е бил ограничен на десет години.

205    Освен това следва да се отбележи, че изводите за неприложимост в случая на Регламент № 800/2008 не могат да бъдат оборени с доводите на Република Австрия, изведени от „[о]бщия документ за преразглеждането на Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда и на директивата за енергийно данъчно облагане“ (вж. точка 188 по-горе). Всъщност, както поддържа Комисията, става въпрос единствено за подготвителен документ, подписан впрочем само от някои държави — членки на Съюза, и по-конкретно Кралство Дания, Федерална република Германия, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция, който не може да е решаващ при тълкуването на окончателния вариант на въпросния регламент, така както е приет от Комисията, извършено предвид точния текст на разпоредбите му, до които се отнасят доводите на Република Австрия, и контекста, в който посочения регламент се вписва. Нещо повече, при това тълкуване се отчита историята на приемане на член 25 от този регламент, във връзка с Насоките, и по-конкретно фактът, че с тази разпоредба се цели да се използва опитът, натрупан от Комисията при прилагането на посочените насоки (вж. по-конкретно точка 192 по-горе). При тази обстановка Комисията правилно подчертава в съдебното заседание, че въпросният регламент трябва да бъде тълкуван стеснително, доколкото визира само положенията, във връзка с които тя има много опит и поради това може да допусне принципно освобождаване.

206    Най-сетне, и в рамките на тази част на третото основание следва да се приеме, че доводите на Република Австрия не позволяват да се заключи, че Комисията е злоупотребила с властта си, като е отказала да приложи пряко или по аналогия Регламент № 800/2008, и в частност член 25 от него. Освен това следва да се припомни, че в съображения 143—148 от обжалваното решение Комисията извършва конкретен анализ на доводите, които в административната процедура Република Австрия излага във връзка с посочения регламент, и не допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че посочената разпоредба препраща към данъците върху енергията, предмет на Директивата за данъчното облагане на енергията.

207    Поради това следва да се отхвърлят твърденията по втората част на третото основание.

208    Първо, доколкото Република Австрия, въпреки че като трето основание посочва „неправилно прилагане на член 107, параграф 3 ДФЕС и злоупотреба с власт“, не излага други конкретни доводи, които пряко се отнасят до прилагането на този член и които Общият съд сега да анализира, тоест доколкото липсват доводи на Република Австрия, насочени срещу разсъжденията на Комисията в съображение 149 и сл. от обжалваното решение, в които същата преценява съвместимостта на разглежданата мярка пряко от гледна точка на тази разпоредба, поставяйки си именно въпроса дали разглежданата помощ обслужва цел от общ интерес, има стимулиращо въздействие и е необходима и пропорционална, и второ, доколкото при всички положения доводите на Комисията в съображения 165—167 от обжалваното решение не могат да бъдат опровергани, следва да се отхвърлят всички твърдения по това основание.

 По четвъртото основание, а именно неравно третиране от страна на Комисията на положения, които са сходни от гледна точка на последиците си за икономиката и конкуренцията

209    Република Австрия изтъква, че в процедурата по разследване на няколко пъти, и по-конкретно в писменото си становище от 8 октомври 2009 г., е направила аналогия с германската система, по-конкретно в следните аспекти: финансиране чрез „фактурирана цена“ (префактуриране на допълнителните разходи за екологична електроенергия) и ограничаване на финансовото участие на енергоемките предприятия до определено ниво. От 2004 г. германският Закон за енергията от възобновяеми източници също предвиждал сходно ограничение. В резултат на това поради тясното обвързване на германския с австрийския пазар на електроенергия след либерализацията им и предвид сходството между двете системи Република Австрия поддържа, че те са близки по своите последици за икономиката и конкуренцията.

210    При тези обстоятелства Република Австрия твърди, че Комисията не може да откаже да изследва евентуалните аналогии между австрийската и германската схема, като само посочи, че още не е направила оценка на последната схема. Освен това според нея не е ясна причината, поради която Комисията приема различно решение в процедурата N 271/2006 (относно „Tax Relief for Supply of surplus Heating“ в Дания), макар да става въпрос за система, която от гледна точка на последиците за икономиката и конкуренцията е сходна на разглежданата в настоящото дело. Следователно, доколкото сходни положения са третирани различно, не бил спазен принципът за равно третиране (препратка към решение от 30 април 1998 г., Vlaamse Gewest/Комисия, T‑214/95, Rec, EU:T:1998:77, т. 89).

211    В писмената си реплика, в отговор на довода на Комисията, че тя още не била анализирала EEG, за който не е получила уведомление, Република Австрия посочва, че квалификацията на дадена схема като държавна помощ не следва да зависи от това дали има уведомяване, доколкото Комисията е длъжна да се самосезира в случаите на незаконни държавни помощи. Освен това тя оспорва довода на Комисията, че решение Vlaamse Gewest/Комисия, точка 210 по-горе (EU:T:1998:77) не било релевантно в случая, и подчертава, че следва да се държи сметка за това, че от него произтича, че последната е била поела задължение да спазва дадените с Насоките указания. Същото трябвало да важи и по отношение на Регламент № 800/2008. Следователно, ако даден случай попада в обхвата на посочените насоки или на посочения регламент, би следвало те да се приложат и мярката, за която е изпратено уведомление, да бъде разрешена, вместо да се изпада във формализъм.

212    Накрая, Република Австрия смята за неразбираемо изложеното от Комисията във връзка с решение Vlaamse Gewest/Комисия, т. 210 по-горе (EU:T:1998:77), и по-конкретно това, че от въпросното решение по никакъв начин не следвало, че същата е длъжна да третира по еднакъв начин сходни положения. Според нея Комисията отказва по формалистични причини да приложи по аналогия Насоките или Регламент № 800/2008 и същевременно вече твърди, че положения, които са сходни по своите последици за конкуренцията, „могат да бъдат обхванати от режима на правото на Съюза“ в едни, но не и в други случаи. Тя се позовава по-конкретно на примерите на Комисията, от които е видно, че положения, които са сходни по своите последици за конкуренцията, могат да възникнат със или без предоставяне на държавни помощи.

213    Като начало следва да се отбележи, че някои доводи на Република Австрия във връзка с равното третиране бяха включени в рамките на второто основание и бяха разгледани в този контекст (вж. точка 124 и сл. по-горе).

214    Както бе припомнено в точка 124 по-горе чрез препращане към постоянната съдебна практика, принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.

215    При преценката на разпоредбата на член 107, параграф 1 ДФЕС бе припомнено и че понятието „държавна помощ“ отразява обективно положение, което се преценява към датата, на която Комисията е взела решението си. Затова причините, поради които в по-ранно решение Комисията е направила различна преценка на положението, са без значение за преценката на законосъобразността на обжалваното решение (вж. точка 125 по-горе).

216    По-нататък следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на решение на Комисията, с което се констатира, че дадена нова помощ не съответства на условията за прилагане на изключението по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, следва да се преценява единствено в контекста на тази разпоредба, а не с оглед на предходната практика на Комисията по вземане на решения, в случай че такава е установена (решение от 8 юли 2010 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, T‑396/08, EU:T:2010:297, т. 54). Тази съдебна практика е приложима по аналогия при преценката на схеми за помощи.

217    Освен това вече бе прието, че Комисията не би следвало да бъде лишавана от възможността да определи по-строги условия за съвместимост, ако това се изисква от развитието на общия пазар и от целта да се избегне нарушаване на конкуренцията (вж. в този смисъл решение Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, точка 210 по-горе, EU:T:2010:297, т. 53 и цитираната съдебна практика).

218    Освен това, както бе припомнено в точка 126 и сл. по-горе, решенията на Комисията, на които се позовава Република Австрия в случая, не са от значение за разрешаването на спора по настоящото дело, от една страна, поради развитието на съдебната практика, и от друга страна, поради липсата на пряко сходство с разглеждания случай. Следователно доводите ѝ във връзка с решение на Комисията N 271/2006, или дори N 820/2006, не могат да се приемат за основателни. Същото важи, по разгледаните във връзка с първото и второто основание причини, и за евентуалните аналогии със „старата“ германска система за подпомагане на електроенергията от възобновяеми източници, по повод на която е постановено решение PreussenElektra, точка 42 по-горе (EU:C:2001:160).

219    Що се отнася до препратката към EEG (вж. по-конкретно точка 211 и сл. по-горе), първо, Комисията правилно поддържа, че доколкото посочената германска схема не е съобщена и поради това дори не е била предмет на анализ от страна на Комисията, още по-малко на анализ, в резултат на който да е прието решение за съвместимостта ѝ с общия пазар, наличието на тази схема не може да има по-голяма тежест от анализа за законосъобразност на австрийската схема, извършен с оглед на особените конкретни обстоятелства, предвидени с изменения ÖSG. Второ, също правилно Комисията изтъква пред Общия съд, че Република Австрия е разполагала с други процесуални способи, за да подтикне Комисията да пристъпи евентуално към оценка на други схеми в други държави членки.

220    Накрая, следва да се приеме, по примера на Комисията, че във връзка с нито едно от четирите основания Република Австрия не доказва, че с действията си Комисията е допуснала каквато и да било „злоупотреба с правото на преценка“.

221    Поради това следва да се отхвърлят твърденията по четвъртото основание, а оттам и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

222    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това в съответствие с параграф 4 от посочения член държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

223    След като Република Австрия е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.

224    Обединеното кралство следва да понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски.

3)      Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.

Dittrich Schwarcz Tomljenović

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 декември 2014 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания

От правна страна

По допустимостта на твърденията по първото и второто основание

По съществото на спора

Предварително представяне на някои основни аспекти на разглежданата мярка и на приетата от Комисията позиция в обжалваното решение

По първото основание, а именно нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е заключила, че схемата по член 22c от изменения ЦSG представлява държавна помощ

– По първата част на първото основание

– По втората част на първото основание

По второто основание, а именно нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е заключила, че разглежданата мярка е избирателна

По третото основание, а именно неправилно приложение на член 107, параграф 3 ДФЕС и превишаване на власт

– По първата част на третото основание

– По втората част на третото основание

По четвъртото основание, а именно неравно третиране от страна на Комисията на положения, които са сходни от гледна точка на последиците си за икономиката и конкуренцията

По съдебните разноски

* Език на производството: немски.