Дело T‑256/11
Ahmed Abdelaziz Ezz и др.
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет — Замразяване на средства — Правно основание — Задължение за мотивиране — Фактическа грешка — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Право на собственост — Свобода на стопанска инициатива“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 27 февруари 2014 г.
1. Актове на институциите — Избор на правното основание — Решение относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет — Замразяване на средства на лица, отговорни за присвояване на държавни средства, и на свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи — Член 29 ДЕС — Допустимост
(член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС, член 24, параграф 1 ДЕС, член 28 ДЕС и член 29 ДЕС; член 1, параграф 1 от Решение 2011/172/ОВППС на Съвета)
2. Актове на институциите — Избор на правното основание — Регламент относно прилагането на ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет — Замразяване на средства на лица, отговорни за присвояване на държавни средства, и на свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи — Член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2011/172 — Допустимост
(членове 60 ЕО, 301 ЕО и 308 ЕО; член 215, параграф 2 ДФЕС; Решение 2011/172/ОВППС на Съвета; член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011 на Съвета)
3. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Еднакво тълкуване — Отчитане на различните езикови версии — Тълкуване в зависимост от общата структура и цели
(член 1, параграф 1 от Решение 2011/172/ОВППС на Съвета)
4. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет — Замразяване на средства на лица, отговорни за присвояване на държавни средства в Египет, и на свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи — Различия между текстовете на различните езици на член 1 от Решение 2011/172 — Широко тълкуване, което не нарушава принципите за законоустановеност на престъплението и наказанието и за презумпцията за невиновност
(член 48, параграф 1 и член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 на Съвета)
5. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет — Замразяване на средства на лица, отговорни за присвояване на държавни средства в Египет, и на свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи — Различия между текстовете на различните езици на списъка, приложен към Решение 2011/172 — Широко тълкуване на акта за прилагане в съответствие с основния акт
(член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 на Съвета и приложение към него)
6. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Замразяване на средства на лица, отговорни за присвояване на държавни средства в Египет, и на свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи — Решение, което се вписва в познат на заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка — Допустимост на кратки мотиви — Граници — Мотиви, които не могат да имат обща и стереотипна формулировка
(член 296, втора алинея ДФЕС; член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2011/172/ОВППС на Съвета; Регламент № 270/2011 на Съвета)
7. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Замразяване на средства на лица, отговорни за присвояване на държавни средства в Египет, и на свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи — Право на достъп до документите — Права, които зависят от подаването на искане в този смисъл до Съвета
(Решение 2011/172/ОВППС на Съвета; Регламент № 270/2011 на Съвета)
8. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Замразяване на средства на лица, отговорни за присвояване на държавни средства в Египет, и на свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи — Право на изслушване преди приемането на подобни мерки — Липса — Задължение за съобщаване на индивидуалните и специфични причини, обосноваващи взетите решения — Обхват — Права, гарантирани със съдебния контрол, упражняван от съда на Съюза и с възможността за изслушване след налагането на тези мерки
(член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2011/172/ОВППС на Съвета; Регламент № 270/2011 на Съвета)
9. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет — Замразяване на средства на лица, отговорни за присвояване на държавни средства в Египет, и на свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи — Ограничение на правото на собственост и на правото на свободно упражняване на икономическа дейност — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС; членове 16, 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1 от Решение 2011/172/ОВППС на Съвета; член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011 на Съвета)
1. Член 1 от Решение 2011/172 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет, може да бъде законно приет въз основа на член 29 ДЕС. Всъщност представляват позиции на Съюза по смисъла на тази последна разпоредба решенията, които, първо, се вписват в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), както тя е определена в член 24, параграф 1 ДЕС, второ, са свързани с отделен въпрос от географско или тематично естество и трето, нямат характера на оперативни действия по смисъла на член 28 ДЕС. Ако тези условия са изпълнени, могат да бъдат приети на основание член 29 ДЕС не само програмните актове или обикновените изразени намерения, но и решенията, предвиждащи мерки, които са от естество да изменят пряко правното положение на частноправни субекти.
За тази цел това решение, целящо да помогне на властите на трета страна в борбата им срещу присвояването на държавни средства, се вписва в рамките на ОВППС и отговаря на целите по член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС, без да включва гражданска или военна операция, като едновременно с това е прието с оглед на положението на конкретна трета страна.
(вж. точки 41, 42 и 44—47)
2. Регламент № 270/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет, може законно да бъде приет въз основа на член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2011/172. Всъщност член 215, параграф 2 ДФЕС не свежда своето приложно поле до решенията, насочени към ръководителите на трети страни или към свързаните с тях лица. Той може да послужи за нормативна основа за приемане на ограничителни мерки срещу всяко едно лице, независимо от неговата длъжност, стига тези мерки да са предвидени в решение, прието в рамките на ОВППС. На това основание посоченият регламент, чието съдържание е аналогично на това на Решение 2011/172, отговаря на условията по член 215, параграф 2 ДФЕС.
Тази преценка не би могла да се оспори с позоваването на членове 60 ЕО и 301 ЕО, приложими преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Всъщност този договор променя състоянието на правото, като въвежда нов член 215 ДФЕС. Така, ако параграф 1 на този член от ДФЕС обхваща областите, визирани преди това от членове 60 ЕО и 301 ЕО, неговият параграф 2 вече оправомощава Съвета да приема посредством акт, предвиден в член 288 ДФЕС, ограничителни мерки по отношение на адресати, които нямат никаква връзка с управляващия режим на трета страна.
(вж. точки 49—53)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 62, 63, 68 и 89)
4. Поради съществуващите различия между английския и френския текст на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет, тази разпоредба следва да се тълкува в светлината на текстовете на всички езици и на общата структура и целите, от които е част. Впрочем, от една страна, в по-голямата част от езиците на Съюза, различни от английския и френския, формулировката на тази разпоредба е аналогична на тази на английския текст. От друга страна, полезното действие на въпросното решение би било сериозно застрашено ако член 1 от него се отнасяше само до лицата, чиито наказателни присъди са постановени, тъй като тези лица биха могли в хода на наказателното производство да прехвърлят своите активи в държави, които не осъществяват никаква форма на сътрудничество с египетските власти. При това положение член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща, наред с останалите, лицата, които евентуално, без да знаят, са се възползвали от приходите от присвояване на държавни средства на Египет и в това им качество са им наложени охранителни мерки, постановени от съд и целящи запазването на активите, получени от посочените присвоявания.
Впрочем, от една страна, това замразяване на активи не представлява административна санкция, нито влиза в приложното поле на член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради което принципът, според който разпоредбите, въвеждащи административни санкции, трябва да бъдат тълкувани стриктно, не забранява широко тълкуване на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172. От друга страна, с приемането на Решение 2011/172 Съветът от своя страна не е признал посочените в член 1, параграф 1 лица за виновни за извършване на деянията, наказуеми по египетското наказателно право или по правото на държава — членка на Съюза. Освен това той не е накарал „обществеността“ да вярва погрешно във виновността на тези лица и не е предрешил преценката на фактите от компетентния съд. От това следва, че принципът на презумпцията за невиновност също допуска широко тълкуване на тази разпоредба.
(вж. точки 64, 66, 67, 80, 81, 83 и 84)
5. С оглед на различията между различните езикови редакции, приложението към Решение 2011/172 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет, трябва да се тълкува в съответствие с Решение 2011/172, в изпълнение на което то е прието, в смисъл че обхваща три категории лица, тоест освен лицата, наказателно преследвани за деянието присвояване на държавни средства, тези, преследвани в качеството на съучастници в извършването на подобни деяния, и тези, срещу които са образувани съдебни производства, свързани с наказателните производства за присвояване на държавни средства.
(вж. точки 90, 91 и 94)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 105—109 и 113—116)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 161—165)
8. Наложена за първи път мярка за замразяване на активи, като тази в приложението към Решение 2011/172 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет, и в приложение I към Регламент № 270/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет, трябва да може да предизвика изненада. Поради тази причина Съветът не е длъжен преди приемането на подобна мярка да съобщи на засегнатото лице основанията за нейното налагане. Също така той не е длъжен да предупреди лицата, срещу които е насочена мярка от този вид, за нейното непосредствено приемане. Освен това принципът на зачитане на правото на защита, както и правото на ефективна съдебна защита, гарантирано в член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изискват по принцип органът на Съюза, който приема акт за налагане на ограничителни мерки спрямо лице или образувание, да уведоми съответното лице или образувание за съображенията, на които се основава този акт, поне в най-кратки срокове след неговото приемане, за да позволи на тези лица или образувания да защитят своите интереси и да упражнят правото си на жалба. Поначало Съветът изпълнява това задължение посредством индивидуално уведомяване.
При все това обстоятелството, че Съветът е пропуснал сам да съобщи мотивите на акт, налагащ ограничителни мерки, не е от естество да засегне валидността на този акт, когато подобен пропуск не е довел до лишаване на засегнатото лице или образувание от възможността да се запознае своевременно с мотивите на този акт и да прецени основателността му.
Освен това физическите или юридическите лица, визирани в първо решение за замразяване на техните активи, разполагат с правото да бъдат изслушани от Съвета след приемането на това решение. При все това последният не е длъжен да пристъпи служебно към изслушването на посочените лица.
(вж. точки 176, 180, 181, 183 и 184)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 195, 198—200, 206, 209 и 228—233)