CURIA - Documents

Home > Search form > List of results > Documents

Start printing

Language of document :

Преюдициално запитване от Landgericht Duisburg (Германия), постъпило на 7 декември 2023 г. — FD/Mercedes-Benz Group AG

(Дело C-751/23, Mercedes-Benz Group)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Duisburg

Страни в главното производство

Ищец: FD

Ответник: Mercedes-Benz Group AG

Преюдициални въпроси

Може ли в случаите, когато е издадено типово одобрение на ЕО за тип моторно превозно средство, да бъде отменено или поне ограничено правомощието на граждански съд на държава членка на Европейския съюз да присъди обезщетение на купувача на моторно превозно средство, което съгласно спецификациите на производителя е произведено и пуснато на пазара въз основа на това типово одобрение на ЕО, което обезщетение да бъде по-специално в тежест на неговия продавач и/или производител, с мотива, че поради определени обстоятелства въпросното превозно средство не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз, тъй като не съответства на одобрения тип и/или самото типово одобрение на ЕО е незаконосъобразно, без органите, посочени в член 5, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) 2018/858¹ , да са постановили правно обвързващо становище след издаването на ЕО типовото одобрение, въз основа на което е произведено и пуснато на пазара това превозно средство, че въпросното превозно средство не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз точно поради тези обстоятелства и точно поради тези причини, а именно несъответствие с одобрения тип и/или незаконосъобразност на самото типово одобрение на ЕО?

При утвърдителен отговор на въпрос 1:

В кои от тези случаи конкретно и до каква степен точно гражданските съдилища на дадена държава членка са възпрепятствани да присъдят на купувача на моторно превозно средство, което съгласно спецификациите на производителя е произведено и пуснато на пазара въз основа на това типово одобрение на ЕО, обезщетение, което да бъде в тежест на неговия продавач и/или производител, с мотива, че поради определени обстоятелства въпросното превозно средство не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз, тъй като не съответства на одобрения тип и/или самото типово одобрение на ЕО е незаконосъобразно?

При утвърдителен отговор на въпрос 1:

Предвижда ли правото на Европейския съюз правила относно разпределянето на тежестта за излагане на факти и обстоятелства и тежестта на доказване, облекчаването на тежестта на доказване и задълженията на страните във връзка със събирането на доказателства за наличието на предпоставките, при които в рамките на граждански спор между купувача на моторно превозно средство и неговия производител, който също така го е продал на купувача, относно задължение на производителя да заплати обезщетение на купувача, граждански съд на държава членка разполага с правомощието да присъди обезщетение на купувача на моторно превозно средство с мотива, че поради определени обстоятелства въпросното превозно средство не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз, тъй като не съответства на одобрения тип и / или самото типово одобрение на ЕО е незаконосъобразно?

При утвърдителен отговор на въпрос 3 и при наличие на изисквания съгласно правото на Европейския съюз:

Как следва да се разпредели тежестта за излагане на факти и обстоятелства съгласно правото на Европейския съюз?

Как следва да се разпредели тежестта на доказване съгласно правото на Европейския съюз?

По-специално следва ли да бъде предвидено смекчаване на тежестта на доказване за едната или другата страна? Ако да, какво?

Следва ли едната или другата страна да изпълни задължения в хода на събирането на доказателства във връзка с разглежданите условия? Ако да: какви? Ако трябва да съществуват задължения: какви са правните последици съгласно правото на Европейския съюз от неизпълнението на тези задължения от едната или другата страна?

5. Може ли в случаите, когато е налице правно обвързващо становище, издадено от един от органите, посочени в член 5, параграф 2, втора алинея от Регламент 2018/858, че поради определени обстоятелства моторното превозно средство не съответства на изискванията на правото на Европейския съюз, тъй като не съответства на одобрения тип и/или самото типово одобрение на ЕО е незаконосъобразно, да бъде отменено или поне ограничено правомощието на граждански съд на държава членка на Европейския съюз да отхвърли иска на купувача на това моторно превозно средство за обезщетение срещу неговия продавач и/или производител с мотива, че противно на това правно обвързващо становище въпросното моторно превозно средство всъщност отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз поради основания от правно и/или фактическо естество?

При утвърдителен отговор на въпрос 5:

В кои от тези случаи конкретно и до каква степен гражданските съдилища на държава членка са възпрепятствани да отхвърлят иска на купувача на това моторно превозно средство за обезщетение срещу неговия продавач и/или производител с мотива, че противно на това правно обвързващо становище въпросното моторно превозно средство всъщност отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз поради основания от правно и/или фактическо естество?

По-специално: Дали в такива случаи ограничаването на правомощието на гражданския съд на държава членка се отнася само до отхвърляне на иска за обезщетение поради фактически основания или само до отхвърляне на иска за обезщетение поради правни основания, или и до отхвърляне на иска за обезщетение както поради фактически основания, така и поради правни основания?

7. При какви условия пределно допустимите стойности на емисиите на отработили газове, определени в Регламент (ЕО) № 715/2007¹ , се прилагат за моторни превозни средства, за които се прилага стандартът за емисии Евро 5?

8. Доколкото според съдържанието на отговорите на въпроси от 1 до 6 се разглеждат случаи, в които граждански съд на държава членка е компетентен да разгледа спор между купувача на моторно превозно средство и неговия продавач и/или производител относно иск за обезщетение, предявен от първия срещу втория поради твърдяно състояние на превозното средство, което противоречи на изискванията на правото на Европейския съюз, да направи самостоятелни констатации дали въпросното превозно средство отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз относно спазването на пределно допустимите стойности на емисиите на отработили газове:

Предвижда ли правото на Европейския съюз изисквания относно разпределянето на тежестта на доказване, смекчаването на тежестта на доказване и задълженията на страните във връзка със събирането на доказателства по въпроса дали емисиите на отработили газове от моторни превозни средства отговарят на определените за тях пределно допустими стойности при условията, при които те би трябвало да отговарят на тези пределно допустими стойности, в рамките на граждански спор между купувача на моторно превозно средство и неговия производител във връзка с иск за обезщетение, предявен от първия срещу втория поради твърдяно превишаване от страна на превозното средство на законоустановените пределно допустими стойности на емисиите на отработили газове при условия, при които те би трябвало да бъдат спазвани?

9. При утвърдителен отговор на въпрос 8 и при наличие на изисквания съгласно правото на Европейския съюз:

Как следва да се разпредели тежестта на доказване съгласно правото на Европейския съюз?

По-специално, следва ли да бъде предвидено смекчаване на тежестта на доказване за едната или другата страна? Ако да, какво?

Следва ли едната или другата страна да изпълняват задължения в хода на събирането на доказателства? Ако да: какви?

Ако трябва да съществуват задължения: Какви са правните последици съгласно правото на Европейския съюз от неизпълнението на тези задължения от едната или другата страна?

Има ли някакви разлики спрямо горепосоченото в зависимост от това дали предявеният иск за обезщетение за вреди се основава на неизпълнение на договор или на непозволено увреждане, ако това е така, кои са те?

10. Може ли устройство в моторно превозно средство, реагиращо на температурата, скоростта на превозното средство, честотата на въртене на двигателя, предавката от предавателната кутия, разреждането в колектора или всеки друг параметър, целящ да промени параметрите на горивния процес в двигателя в зависимост от резултата от тази реакция, да намали ефективността на системата за регулиране (контрол) на емисиите по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 и следователно да представлява измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от същия регламент, ако промяната в параметрите на горивния процес, предизвикана от устройството въз основа на резултата от реакцията, увеличава емисиите на едно или повече вредни вещества, например азотни оксиди, но същевременно намалява емисиите на друго или други вредни вещества, например частици, въглеводороди, въглероден оксид и/или въглероден диоксид?

При утвърдителен отговор на въпрос 10:

При какви условия разглежданото в този случай устройството представлява измервателно-коригиращо устройство?

12. Може ли превключвателно устройство или устройство за управление в моторно превозно средство, което чрез предизвиканата от него промяна в параметрите на горивния процес от една страна увеличава емисиите на едно или повече вредни вещества, например азотни оксиди, но същевременно от друга страна намалява емисиите на друго вредно вещество или вещества, например частици, въглеводороди, въглероден оксид и/или въглероден диоксид, да бъде забранено съгласно правото на Европейския съюз по съображения, различни от наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, параграф 10 от Регламент № 715/2007?

13. При утвърдителен отговор на въпрос 12:

При какви условия това е така?

14. При утвърдителен отговор на въпрос 10:

Член 5, параграф 2, второ изречение, буква а) от Регламент № 715/2007 допуска ли използването на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от този регламент, дори ако то не е необходимо за предпазване на двигателя от повреда или авария, но необходимостта от него е оправдана за осигуряване на безопасно управление на превозното средство?

15. Доколкото според съдържанието на отговорите на въпроси от 1 до 6 се разглеждат случаи, в които граждански съд на държава членка е компетентен да разгледа спор между купувача на моторно превозно средство и неговия производител и/или продавач относно иск за обезщетение, предявен от първия срещу втория поради твърдяно състояние на превозното средство, което противоречи на изискванията на правото на Европейския съюз, да направи самостоятелни констатации дали въпросното превозно средство отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз по отношение на монтираните в него превключвателни устройства и устройства за управление

и същевременно

следва да се отговори утвърдително на въпрос 10:

Предвижда ли правото на Европейския съюз правила относно тежестта на доказване, облекчаването на тежестта на доказване и задълженията на страните във връзка със събирането на доказателства в граждански спор между купувач на моторно превозно средство и неговия производител относно иск за обезщетение, предявен от първия срещу втория поради твърдяно инсталиране в него на забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, доколкото фактите, от които се извежда наличието на измервателно-коригиращото устройство и това, че то е забранено, са спорни между страните, ако производителят е и лицето, от което купувачът е закупил превозното средство?

16. При утвърдителен отговор на въпрос 15 и и при наличие на изисквания съгласно правото на Европейския съюз:

Как следва да се разпредели тежестта на доказване съгласно правото на Европейския съюз?

Следва ли едната или другата страна да изпълни задължения в хода на събирането на доказателства? Ако да: какви?

Ако трябва да съществуват задължения: какви са правните последици съгласно правото на Европейския съюз от неизпълнението на тези задължения от едната или другата страна?

17. Доколкото според съдържанието на отговорите на въпроси от 1 до 6 се разглеждат случаи, в които граждански съд на държава членка е е компетентен да разгледа спор между купувача на моторно превозно средство и неговия производител и/или продавач относно иск за обезщетение, предявен от първия срещу втория поради твърдяно състояние на превозното средство, което противоречи на изискванията на правото на Европейския съюз, да направи самостоятелни констатации дали въпросното превозно средство отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз по отношение на монтираните в него превключвателни устройства и устройства за управление

и същевременно

следва да се отговори утвърдително на въпрос 12:

Предвижда ли правото на Европейския съюз изисквания относно разпределянето на тежестта на доказване, смекчаването на тежестта на доказване и задълженията на страните във връзка със събирането на доказателства в граждански спор между купувач на моторно превозно средство и неговия производител относно иск за обезщетение, предявен от първия срещу втория поради твърдяно монтиране в него на превключвателно устройство или устройство за управление, което, въпреки че не може да се квалифицира като измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, се счита за забранено по други причини, доколкото фактите, от които се извежда наличието на превключвателното устройство или устройството за управление и това, че то е забранено, са спорни между страните, ако производителят е и лицето, от което купувачът е закупил превозното средство?

18. При утвърдителен отговор на въпрос 17 и и при наличие на изисквания съгласно правото на Европейския съюз:

Как следва да се разпредели тежестта на доказване съгласно правото на Европейския съюз?

19. Разпоредбите на Директива 2007/46/ЕО и по-специално член 18, параграф 1, член 26, параграф 1, първа алинея и член 3, точка 36 от тази директива, както и разпоредбите, които следва да бъдат приети от държавите членки въз основа на тях, имат ли също така за цел да защитят отделния купувач на моторно превозно средство, независимо от кого е закупил превозното средство, също и спрямо неговия производител, винаги или поне в определени случаи, от извършване на икономически неизгодна покупка на моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз и което той не би закупил, ако знаеше, че то не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз, тъй като не би искал да го придобие, както и от това да бъде обвързан с тази покупка дори частично и да понесе само някои от последиците от нея, както и от това да бъде натоварен с разходи, разумно извършени във връзка с реализирането на претенцията му за пълно освобождаване от такава нежелана покупка? Ако това е така само в определени случаи и/или в определена степен: в кои случаи и/или в каква степен това е така?

20. Независимо от отговора на въпрос 19 по-горе, трябва ли производителят винаги или поне в определени случаи да бъде задължен по други причини, произтичащи от правото на Европейския съюз, в случай на извършено от него нарушение на разпоредбите на държавите членки, приети на основание член 18, параграф 1, член 26, параграф 1, първа алинея и член 3, точка 36 от Директива 2007/46, изразяващо се в нарушение от страна на производителя на моторното превозно средство на забраната за издаване на неверен сертификат за съответствие, да освободи изцяло купувача, независимо от кого е придобил превозното средство, от последиците от дължащото се на това нарушение икономически неизгодно за купувача придобиване на моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз и което той не би искал, ако е знаел, че превозното средство не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз, и по-специално, ако той поиска, да му възстанови разходите за придобиване на превозното средство - ако е необходимо срещу едновременно обратно предаване и прехвърляне на собствеността върху превозното средство и като се приспадне стойността на всички други ползи, получени от купувача в резултат на придобиването на превозното средство, и в допълнение към това да му възстанови и разходите, разумно извършени от него за предявяване на иска за възстановяване на разходите за придобиване на превозното средство? Ако това е така само в определени случаи и/или в определена степен: в кои случаи и/или в каква степен това е така?

21. В случай че на първия въпрос от точка 19 следва да се отговори утвърдително само в определени случаи:

Предвижда ли правото на Европейския съюз правила относно разпределянето на тежестта на доказване, смекчаването на тежестта на доказване и задълженията на страните във връзка със събирането на доказателства по въпроса дали са изпълнени условията за случай, при който разпоредбите на Директива 2007/46 на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година, и по-специално член 18, параграф 1 и член 3, точка 36 от тази директива, както и разпоредбите, които трябва да бъдат приети от държавите членки въз основа на нея, имат за цел да защитят отделния купувач на моторно превозно средство спрямо неговия производител от извършването на икономически неизгодна за него покупка на моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз и което той не би закупил, ако знаеше, че то не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз, тъй като не би искал да го придобие, както и от това да бъде обвързан с тази покупка дори частично и да понесе само някои от последиците от нея, както и от това да бъде натоварен с разходи, разумно извършени във връзка с реализиране на претенцията му за пълно освобождаване от такава нежелана покупка, в рамките на граждански спор между купувача на превозното средство и производителя, срещу когото, в това му качество, е предявен иск за обезщетение от страна на купувача за твърдяно незаконосъобразно състояние на превозното средство?

22. При утвърдителен отговор на въпрос 21 и при наличие на изисквания съгласно правото на Европейския съюз:

Как следва да се разпредели тежестта на доказване съгласно правото на Европейския съюз?

23. При утвърдителен отговор на първия въпрос от точка 20 само в определени случаи:

Предвижда ли правото на Европейския съюз изисквания относно разпределението на тежестта на доказване, смекчаването на тежестта на доказване и задълженията на страните във връзка със събирането на доказателства по въпроса дали са налице предпоставките за случай, при който по причини, различни от описаните във въпрос 19, правото на Европейския съюз предвижда, че в случай на нарушение от страна на производителя на моторно превозно средство на разпоредбите на държавите членки, приети на основание на член 18, параграф 1, член 26, параграф 1, първо изречение и член 3, точка 36 от Директива 2007/46, изразяващо се в нарушаване от страна на производителя на моторното превозно средство на забраната за издаване на неверен сертификат за съответствие, производителят трябва да бъде задължен да освободи изцяло купувача от последиците от дължащото се на това нарушение икономически неизгодно за купувача придобиване на моторно превозно средство, което не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз и което той не би искал, ако е знаел, че превозното средство не отговаря на изискванията на правото на Европейския съюз, и по-специално, ако той поиска, да му възстанови разходите за придобиване на превозното средство - ако е необходимо срещу едновременно обратно предаване и прехвърляне на собствеността върху превозното средство и като се приспадне стойността на всички други ползи, получени от купувача в резултат на придобиването на превозното средство, и в допълнение към това да му възстанови и разходите, разумно извършени от него за предявяване на иска за възстановяване на разходите за придобиване на превозното средство, в граждански спор между купувача на превозно средство и производителя, срещу когото в това му качество е предявен иск за обезщетение от страна на купувача за твърдяно незаконосъобразно състояние на превозното средство?

24. При утвърдителен отговор на въпрос 23 и и при наличие на изисквания съгласно правото на Европейския съюз:

Как следва да се разпредели тежестта на доказване съгласно правото на Европейския съюз?

25. Изисква ли правото на Съюза, в случаите, когато производителят по принцип е длъжен да заплати обезщетение на купувача на моторно превозно средство поради издаването на сертификат за съответствие, в който неправилно е посочено, че превозното средство отговаря на всички нормативни актове към момента на производството му, да се присъди минимално обезщетение на купувача на моторното превозно средство срещу неговия производител, като се приспаднат евентуалните ползи, получени от покупката, ако в действителност дори без да се вземат предвид тези ползи купувачът всъщност не е претърпял никаква вреда или е претърпял минимална вреда? Ако това е така само в определени случаи и/или в определена степен: в кои случаи съществува такова задължение?

26. При утвърдителен отговор на 25 въпрос поне в определени случаи:

Какъв е минималният размер на обезщетението, което трябва да се присъди, при условие че се приспаднат ползите, получени от придобиването?

____________

¹ Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО (OB L 151, 2018 г., стр. 1).

¹ Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 2007 г., стр. 1).