РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
2 декември 2014 година(*)
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директиви 75/442/ЕИО, 91/689/ЕИО и 1999/31/ЕО — Управление на отпадъците — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения — Неизпълнение — Член 260, параграф 2 ДФЕС — Имуществени санкции — Периодична имуществена санкция — Еднократно платима сума“
По дело C‑196/13
с предмет иск за установяване неизпълнение на задължения на основание член 260, параграф 2 ДФЕС, предявен на 16 април 2013 г.,
Европейска комисия, за която се явяват D. Recchia, A. Alcover San Pedro и E. Sanfrutos Cano, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
ищец,
срещу
Италианска република, за която се явява G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Fiengo, avvocato dello Stato, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: V. Skouris, председател, K. Lenaerts, заместник-председател, A. Tizzano, R. Silva de Lapuerta, T. von Danwitz, A. Ó Caoimh (докладчик), C. Vajda и S. Rodin, председатели на състави, A. Borg Barthet, J. Malenovský, E. Levits, E. Jarašiūnas, C. G. Fernlund, J. L. da Cruz Vilaça и F. Biltgen, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 юни 2014 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 септември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С исковата си молба Европейската комисия моли Съда:
– да установи, че като не е приела всички необходими мерки за изпълнение на решение Комисия/Италия (C‑135/05, EU:C:2007:250), в което Съдът установява, че Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 4, 8 и 9 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 г. (ОВ L 78, стр. 32; наричана по-нататък „Директива 75/442“), по член 2, параграф 1 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 година относно опасните отпадъци (ОВ L 377, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 91) и по член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94), тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС,
– да осъди Италианската република да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 256 819,20 EUR дневно за всеки ден забава на изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), считано от деня на постановяване на съдебното решение по настоящото дело,
– да осъди Италианската република да заплати еднократно на Комисията сума, чийто размер е резултат от умножаването на сума в размер на 28 089,60 EUR дневно по броя на дните, през които продължава нарушението, считано от деня на постановяването на съдебното решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250) до датата на постановяването на решението по настоящото дело, и
– да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
Правна уредба
Директива 75/442
2 По смисъла на член 4 от Директива 75/442:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират отпадъците да бъдат оползотворени или обезвредени, без да застрашават здравето на човека и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда […]
[…]
Държавите членки също така предприемат необходимите мерки за забраната на изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното обезвреждане на отпадъци“. [неофициален превод]
3 Член 8 от директивата задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки притежател на отпадъци борави с тях чрез частен или публичен събирач на отпадъци или чрез предприятие, което осъществява операциите, изброени в приложение II A или ІІ Б към тази директива, или ги оползотворява или обезврежда сам в съответствие с разпоредбите на посочената директива.
4 Член 9, параграф 1 от Директива 75/442 предвижда, че за целите на прилагането по-специално на член 4 от тази директива всички учреждения или предприятия, които осъществяват операции по обезвреждане на отпадъци, трябва да получат разрешително от компетентния орган, който отговаря за прилагането на разпоредбите на директивата. В член 9, параграф 2 от същата директива се уточнява, че разрешителните могат да се предоставят за определен период, да се подновяват, да съдържат условия и задължения или, ако предвижданият метод на обезвреждане е неприемлив от гледна точка на опазването на околната среда, да бъдат отказани.
5 Директива 75/442 е отменена и заменена с Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците (ОВ L 114, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 45), самата тя отменена и изменена с Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, стр. 3). Членове 4, 8 и 9 от Директива 75/442 са възпроизведени по същество в членове 13, 15, 23 и член 36, параграф 1 от Директива 2008/98.
Директива 91/689
6 Член 2, параграф 1 от Директива 91/689 гласи:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, с които да се изисква [във] всяко депо, където се извършва депониране (освобождаване) на опасни отпадъци, отпадъците да се регистрират и идентифицират“.
7 Посочената директива е отменена с Директива 2008/98. Член 2, параграф 1 от Директива 91/689 е възпроизведен по същество в член 35, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/98.
Директива 1999/31
8 Член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31 предвижда:
„Държавите членки приемат мерки, за да могат разрешените депа или депата, вече в експлоатация към момента на въвеждане на настоящата директива, да продължат да действат само ако […]
а) В срок от една година, считано от определената в член 18, параграф 1 дата [тоест най-късно до 16 юли 2002 г.], операторът на депо подготвя и представя за одобрение от компетентните органи план за подобряване на условията в депото, който включва изброените в член 8 елементи и всякакви корективни мерки, които той смята за необходими, за да спази изискванията на настоящата директива, с изключение на изложените в приложение I, точка 1.
б) След представянето на плана за подобрение компетентният орган взема окончателно решение относно продължаването на експлоатацията на базата на споменатия план за подобрение и на настоящата директива. Държавите членки приемат необходимите мерки, за да може в най-кратки срокове, в съответствие с член 7, буква ж) и член 13, да се пристъпи към закриване на депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността в съответствие с член 8.
в) На основата на представения план за подобрение компетентният орган разрешава необходимата дейност и определя преходен период за изпълнението на плана. Всяко съществуващо депо трябва да отговаря на изискванията на настоящата директива, с изключение на тези от приложение I, точка 1, най-късно осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1 [тоест най-късно до 16 юли 2009 г.]“.
9 По силата на член 18, параграф 1 от директивата държавите членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива най-късно до 16 юли 2001 г., или две години след нейното влизане в сила, и незабавно информират Комисията за това.
Решение Комисия/Италия
10 С решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250) от 26 април 2007 г. Съдът уважава предявения от Комисията иск за установяване на неизпълнение на задължения, подаден на основание член 226 ЕО, след като установява, че Италианската република като цяло и трайно не е изпълнила задълженията си за управление на отпадъците по членове 4, 8 и 9 от Директива 75/442, по член 2, параграф 1 от Директива 91/689, както и по член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31, като не е приела всички необходими мерки за изпълнение на тези разпоредби.
Досъдебна процедура
11 В рамките на контрола за изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), с писмо от 8 май 2007 г. Комисията е поискала от италианските власти да опишат мерките, които са приели за изпълнение на решението. На 11 юни 2007 г. в Брюксел се провежда среща между представители на службите на Комисията и италианските власти, на която последните се задължават да предоставят на Комисията актуален списък на необходимите мерки за изпълнение на решението.
12 С писма от 10 юли, 26 септември, 31 октомври и 26 ноември 2007 г. италианските власти представят по-специално националната законодателна система за налагане на санкции при управлението на отпадъците и някои инициативи във връзка с това управление, както и обобщение — по региони — на състоянието на депата, посочени в доклада на Corpo Forestale dello Stato (Национална горска администрация, наричана по-нататък „CFS“) за 2002 г.
13 Като приема, че Италианската република ѝ е предоставила непълна информация за взетите мерки за изпълнение на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), на 1 февруари 2008 г. Комисията ѝ изпраща официално уведомително писмо, с което я кани да представи съображенията си в това отношение в срок от два месеца. Между 10 април и 26 май 2008 г. държавата членка неколкократно съобщава на Комисията нови данни за всеки от италианските региони и автономните провинции Тренто и Болцано и информация за новата национална система за наблюдение на територията.
14 По време на проведената на 24 септември 2008 г. в Брюксел среща и в писмо от 12 ноември 2008 г. Комисията критикува съдържанието на данните, предоставени от Италианската република. След проверка на различните документи, които са ѝ представени по-късно от тази държава членка, на 26 юни 2009 г. Комисията ѝ изпраща на основание член 228, параграф 2 ЕО мотивирано становище, в което заключава, че общото неизпълнение на задълженията, установено от Съда в решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), продължава.
15 По искане на Италианската република определеният ѝ от Комисията срок за отговор на мотивираното становище е продължен до 30 септември 2009 г. Отговорът на държавата членка постъпва в Комисията на 1 октомври 2009 г. След този отговор, между 13 октомври 2009 г. и 19 февруари 2013 г., посочената държава членка ѝ изпраща други актуализирани документи във връзка с изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250).
16 На първо място, въз основа на предоставените от Италианската република данни Комисията приема, че тази държава членка все още не е предприела всички необходими мерки за изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), доколкото 218 депа за отпадъци, които се намират на територията на 18 от 20‑те италиански региона, не отговарят на членове 4 и 8 от Директива 75/442. На второ място, от съществуването на тези 218 незаконни депа Комисията прави извода, че неминуемо съществуват депа, действащи, без да са получили разрешително в нарушение на член 9 от тази директива. На трето място, Комисията счита, че 16 от тези 218 депа, които не отговарят на стандартите, съдържат опасни отпадъци, без да са спазени изискванията по член 2, параграф 1 от Директива 91/689. На последно място, Комисията приема, че за пет от депата, съществуващи към 16 юли 2001 г., Италианската република не е представила доказателства, че са имали план за подобряване или окончателно решение за закриване съгласно член 14 от Директива 1999/31.
17 Тъй като счита, че в определения в мотивираното становище срок, продължен от Комисията, Италианската република не е предприела всички необходими мерки за изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), на 16 април 2013 г. Комисията предявява настоящия иск.
Развитие, настъпило по време на настоящото производство
18 С писмо от 10 април 2014 г. Съдът е поискал от Италианската република и от Комисията да представят най-късно до 16 май 2014 г. актуализирани данни за изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250). Следва да се конкретизират и новите депа за отпадъци, установени след 2002 г., споменати от страните в писмените им становища.
19 В отговора си Италианската република изготвя актуално обобщение на предприетите мерки в 218-те депа за отпадъци, посочени от Комисията в исковата ѝ молба. Тази държава членка представя и списък със 71 нови депа, които според нея, въпреки че не са идентифицирани в доклада на CFS за 2002 г., са посочени в твърденията за нарушения на Комисията.
20 Комисията от своя страна в отговора си на искането за информация от Съда и в съдебно заседание посочва най-напред, че според най-новата информация, с която разполага, 198 депа за отпадъци все още не отговарят на член 4 от Директива 75/442 и че сред тях две депа за отпадъци не отговарят и на членове 8 и 9 от тази директива и четиринайсет депа не отговарят на член 2, параграф 1 от Директива 91/689. На следващо място, от информацията, обменена на проведената на 23 май 2014 г. среща между италианските власти и Комисията, е видно, че остават само две депа за отпадъци, които не отговарят на член 14 от Директива 1999/31. Накрая, нито едно ново депо за отпадъци, установено от италианските власти, не е предмет на настоящия иск.
По допустимостта на иска
Доводи на страните
21 Италианската република оспорва допустимостта на настоящия иск, като на първо място поддържа, че източниците на информация, които Комисията използва, за да основе иска си, а именно докладът на CFS и направените от тази държава членка декларации по време на неформалните срещи с Комисията, не биха могли да основат иск по член 260, параграф 2 ДФЕС, доколкото имуществените санкции, които могат да бъдат постановени в подобно производство, се отнасят до конкретни неизпълнения на задължения за всяко незаконно депо.
22 Второ, тази държава членка упреква Комисията, че е разширила обхвата на настоящия иск, като при преценката на мерките, които трябва да бъдат предприети от италианските власти по член 260, параграф 2 ДФЕС, е взела предвид нови депа, които не са включени в доклада на CFS.
23 Трето, с писмо от 14 юни 2011 г., адресирано до Италианската република, Комисията е обобщила предмета на спора по начин, различен от този в текста на мотивираното становище, така че е трябвало да издаде ново мотивирано становище.
24 Четвърто, Италианската република изтъква, че в решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250) никъде не се споменават слабости в италианското законодателство и че Комисията не посочва конкретни разпоредби от това законодателство, които тя смята за неподходящи. При липсата на подобни индикации за Италианската република е невъзможно да се защитава и искът е недопустим. Във всеки случай прилагането на разглежданата национална правна уредба би се затруднило от сложността на обстановката около подлежащото на почистване.
25 Пето, Италианската република счита, че винаги е полагала максимално старание, за да отстрани неизпълнението на задължения, установено от Съда в решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250). Затова тази държава членка моли настоящият иск да бъде отхвърлен.
26 От своя страна Комисията припомня, първо, че в решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250) Съдът вече е постановил, че докладът на CFS може да бъде считан за валиден източник на информация с оглед на започване на производство за установяване на нарушение и че по време на срещите между Комисията и италианските власти обсъжданията за тази цел са водени въз основа на този документ.
27 Второ, Комисията поддържа, че е напълно законно на етапа на изпълнение на решението да вземе предвид други депа, които не отговарят на изискванията и са известни на компетентните органи, когато тези депа задължително попадат в обхвата на общото и трайно неизпълнение на задължения, установено в решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250).
28 Трето, в писмото от 14 юни 2011 г. просто се представяла обстановката така, както се е развила след изпращането на мотивираното становище. Следователно не било необходимо на Италианската република да се изпраща ново мотивирано становище.
29 Четвърто, от решаващо значение било, че Италианската република разполага с подходяща законодателна рамка за добро управление на отпадъците. В това отношение самите италиански власти считали, че законодателно изменение би позволило изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250).
30 Пето, Комисията твърди, че италианските власти са започнали да ѝ представят последователна и достоверна информация едва след изпращане на мотивираното становище.
Съображения на Съда
31 Доводът на Италианската република за доказателствената сила на документите, върху които Комисията се основава в настоящото дело, а именно доклада на CFS и декларациите на тази държава членка, следва да се отхвърли, тъй като няма връзка с допустимостта на иска на Комисията.
32 Що се отнася до повдигнатото от Италианската република възражение за недопустимост, изведено от посочването в иска на Комисията на нови депа, които не отговарят на стандартите, следва да се припомни, че предвиденото в член 260, параграф 2 ДФЕС производство трябва да се счита за специално съдебно производство за изпълнение на решенията на Съда, или с други думи, като изпълнителен способ. Следователно в рамките на това производство могат да бъдат разглеждани само онези неизпълнения на произтичащите от Договорите задължения на държавата членка, които Съдът въз основа на член 258 ДФЕС е приел за основателни (вж. решение Комисия/Германия, C‑95/12, EU:C:2013:676, т. 23).
33 В конкретния случай обаче следва да се припомни, че в решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250) Съдът установява общо и трайно неизпълнение на задължения не само въз основа на доклада на CFS за 2002 г., но и въз основа на друга информация, като докладите, изготвени от националните парламентарни анкетни комисии, или официални документи, изхождащи по-специално от регионалните власти. При тези обстоятелства, доколкото Италианската република упреква Комисията единствено в това, че в настоящия иск е посочила депа, въпреки че те не фигурират в доклада на CFS, този довод следва да се отхвърли, тъй като подобни депа следва да се считат за обхванати по необходимост от общото и трайно неизпълнение на задължения, установено във връзка с първия иск по член 226 ЕО (понастоящем член 258 ДФЕС) (вж. по аналогия, в производство по иск по член 226 ЕО, решение Комисия/Ирландия, C‑494/01, EU:C:2005:250, т. 37—39).
34 Що се отнася до извода, който Италианската република прави от писмото от 14 юни 2011 г., че Комисията е разширила предмета на спора в сравнение с този в мотивираното становище, от постоянната съдебна практика следва, че щом Комисията е длъжна в издаденото в приложение на член 228, параграф 2 ЕО мотивирано становище да уточни пунктовете, по които съответната държава членка не се е съобразила с решението на Съда за установяване на неизпълнението на задължения, предметът на спора не би могъл да бъде разпростиран към задължения, които не са посочени в мотивираното становище, тъй като това би означавало нарушение на съществени за редовността на производството процесуални изисквания (вж. решение Комисия/Португалия, C‑457/07, EU:C:2009:531, т. 60).
35 В настоящия случай обаче, както отбелязва генералният адвокат в точка 35 от заключението си, следва да се констатира, че Италианската република не обосновава посочените в издаденото в рамките на настоящото производство мотивирано становище задължения да са били изменени със споменатото писмо. Следователно възражението за недопустимост във връзка със същото това писмо трябва да се отхвърли.
36 Освен това, като потвърждава необходимостта Италианската република да измени законодателството си, за да може да изпълни решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), Комисията не изтъква задължение, чието нарушение не е било установено от Съда в решението, а с цел установяване на твърдяното неизпълнение само посочва характера на мерките, които според Комисията тази държава членка трябва да предприеме, за да изпълни посоченото решение.
37 Що се отнася до довода, че Италианската република е сътрудничила на Комисията през цялото времетраене на производството, достатъчно е да се констатира, че макар това обстоятелство, ако се приеме за установено, да може да се отчете при определянето на имуществените санкции, то не може да засегне допустимостта на иска.
38 От всички изложени по-горе съображения следва, че искът е допустим.
По неизпълнението на задължения
Доводи на страните
39 Въз основа на предоставената от италианските власти информация в отговора им от 1 октомври 2009 г. и в допълнителния отговор, съдържащ се в писмо от 30 октомври 2009 г., Комисията счита, че до изтичането на продължението на определения в мотивираното становище срок на цялата територия на Италианската република, с изключение на региона Вале д'Аоста, има между 368 и 422 депа за отпадъци, които не отговарят на изискванията по членове 4, 8 и 9 от Директива 75/442. От тях между 15 и 23, съдържащи опасни отпадъци, не отговарят и на член 2, параграф 1 от Директива 91/689. Комисията обяснява, че съгласно тази информация дейностите по почистване или рекултивация, в зависимост от депата, или не са завършени, или са само планирани, или следва да се предвидят. Други депа били запечатени.
40 Комисията поддържа, че Италианската република е трябвало да въведе общи и устойчиви структурни мерки, за да отстрани общото и трайно неизпълнение на задължения, установено от Съда в решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250). Установяването на такова неизпълнение на задължения показва, че предвидената в националното законодателство система за налагане на санкции е неподходяща и впрочем е довела италианските власти до това да предвидят реформирането ѝ с цел изпълнение на решението.
41 В съдебно заседание Комисията уточнява, че несъгласието между страните се отнася до произтичащите от член 4 от Директива 75/442 задължения, а не до броя на незаконните депа за отпадъци. По силата на член 4, параграф 1 Италианската република е длъжна не само да отстрани отпадъците и да не използва съответните депа за депониране за отпадъци, но и да прецени за всяко депо дали са необходими мерки за оползотворяване. Поради това, макар член 4, параграф 2 от директивата да задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки за забраната на изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното обезвреждане на отпадъци, тези мерки не са достатъчни, за да се изпълнят задълженията, произтичащи от параграф 1 от нея. Според наличната към датата на съдебното заседание информация обаче дейностите по почистване и/или рекултивация на тези депа, разположени в почти всички италиански региони, все още се извършват.
42 Що се отнася до член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31, Комисията поддържа, че към изтичането на продължението на определения в мотивираното становище срок поне 93 депа, съществуващи към 16 юли 2001 г., разположени в повече от десет региона, не отговарят на изискванията на тази разпоредба. Според отговора на италианските власти на мотивираното становище за някои депа нито е представен, нито е одобрен план за подобряване и все още не е взето окончателно решение за тяхното затваряне или закриване. За други депа предоставените данни са били непълни или е липсвала яснота, така че например за някои депа към датата на изтичане на определения в мотивираното становище срок не е представено доказателство за тяхното затваряне или закриване. За други депа пък не е изпратена никаква информация.
43 Италианската република, напротив, счита, че е взела всички необходими мерки за изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250).
44 Най-напред, тя твърди, че националните органи са обезопасили всички депа и че член 4 от Директива 75/442 не налага задължение за рекултивация или почистване на депата. По-нататък, не било установено никакво нарушение на членове 8 и 9 от Директива 75/442, тъй като всичките 218 депа, квалифицирани в исковата молба като неотговарящи на стандартите към момента на сезирането на Съда, не са работели към датата на изтичане на предвидения в мотивираното становище срок. Освен това по-голямата част от тези депа били почистени или в процес на промяна на предназначението им за традиционно поземлено използване. Накрая, посочените от Комисията като неотговарящи на изискванията по член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31 депа били затворени, поради което тази разпоредба вече не била приложима.
Съображения на Съда
45 В самото начало следва да се припомни, че тъй като ДФЕС премахва от производството по установяване на неизпълнение на задължения на основание член 260, параграф 2 ДФЕС етапа на издаването на мотивирано становище, датата, към която се преценява наличието на неизпълнение на задължения по член 260, параграф 1 ДФЕС, е датата, на която изтича срокът, определен в изпратеното въз основа на тази разпоредба официално уведомително писмо (вж. решение Комисия/Испания, C‑184/11, EU:C:2014:316, т. 35 и цитираната съдебна практика).
46 Когато обаче производството за установяване на неизпълнение на задължения е образувано на основание член 228, параграф 2 ЕО и мотивираното становище е издадено преди влизането в сила на Договора от Лисабон, а именно 1 декември 2009 г., датата, към която се преценява дали е налице неизпълнение на задължения, е датата, на която изтича определеният в това мотивирано становище срок (вж. решение Комисия/Испания, EU:C:2014:316, т. 36 и цитираната съдебна практика).
47 В настоящия случай, тъй като Комисията е издала на 26 юни 2009 г. мотивираното становище на основание член 228, параграф 2 ЕО, датата, към която се преценява дали е налице неизпълнение на задълженията, е датата, на която изтича определеният в мотивираното становище срок след продължаването му от Комисията, а именно 30 септември 2009 г.
48 Освен това според практиката на Съда в рамките на такава процедура Комисията трябва да представи на Съда необходимите факти, за да се установи степента на изпълнение от страна на държава членка на съдебното решение, с което е установено неизпълнение на задължения. След като Комисията е представила достатъчно доказателства, от които е видно, че неизпълнението на задължения продължава, съответната държава членка трябва да оспори подробно и по същество представените данни и произтичащите от тях последици (вж. решение Комисия/Италия, C‑119/04, EU:C:2006:489, т. 41 и цитираната съдебна практика).
49 На първо място, що се отнася до твърденията на Комисията за неспазване на разпоредбите на Директива 75/442, следва да се разгледат последователно доводите във връзка с членове 4, 8 и 9 от директивата.
50 По отношение, първо, на твърдението за нарушение на член 4 от Директива 75/442 Комисията поддържа, че спазването на тази разпоредба изисква не просто да се затворят или обезопасят депата за отпадъци, но и да се почистят старите незаконни депа.
51 В това отношение Съдът припомня в точка 37 от решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), че макар член 4, параграф 1 от Директива 75/442 да не уточнява конкретното съдържание на мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се гарантира, че отпадъците се оползотворяват или обезвреждат, без да се застрашава човешкото здраве и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда, това не променя факта, че тази разпоредба обвързва държавите членки относно целта, която следва да бъде постигната, като им оставя свобода на преценката при определяне на необходимостта от такива мерки (вж. в този смисъл и решения Комисия/Ирландия, EU:C:2005:250, т. 168, Комисия/Португалия, C‑37/09, EU:C:2010:331, т. 35 и Комисия/Гърция, C‑600/12, EU:C:2014:2086, т. 51). Следователно по принцип не е възможно от несъответствието на дадено фактическо положение с целите, поставени в член 4, параграф 1 от директивата, пряко да се направи изводът, че съответната държава членка непременно не е изпълнила наложените ѝ от тази разпоредба задължения. Съдът обаче вече е констатирал, че значително увреждане на околната среда за продължителен период от време без намеса на компетентните органи може по принцип да бъде указание, че съответната държава членка е превишила свободата на преценка, предоставена ѝ от тази разпоредба (вж. също в този смисъл по-конкретно решения Комисия/Ирландия, EU:C:2005:250, т. 169, Комисия/Португалия, EU:C:2010:331, т. 36 и Комисия/Гърция, EU:C:2014:2086, т. 52).
52 По този въпрос Съдът вече е приел, от една страна, че увреждането на околната среда е свързано с наличието на отпадъци в депото, независимо от вида на съответните отпадъци, и от друга страна, че единствено фактът на затваряне на депото или засипването на отпадъците с пръст и чакъл не е достатъчно за спазването на задължението, произтичащо по-специално от член 4 от Директива 75/442 (вж. в този смисъл решение Комисия/Португалия, EU:C:2010:331, т. 37).
53 При тези условия следва да се отхвърли доводът на Италианската република, че мерките за затваряне и обезопасяване на посочените от Комисията в настоящия иск депа, ако се установят, са достатъчни за изпълнението на изискванията, определени в член 4 от Директива 75/442. Напротив, както Комисията правилно изтъква и генералният адвокат посочва в точки 65 и 66 от заключението си, държавата членка е длъжна по член 4 да провери и дали е необходимо почистване на старите незаконни депа за отпадъци и ако е необходимо — да ги почисти.
54 Следва да се добави, че посещенията и проверките на незаконните депа, осъществени от италианските власти, както и направените въз основа на тях обобщения показват, че Италианската република напълно осъзнава опасността, която тези депа за отпадъци представляват за здравето на човека и за околната среда. Както подчертава и генералният адвокат в точка 67 от заключението си, в хода на настоящото производство Италианската република предоставя данни за почистването на депата. Ето защо тази държава членка не може да твърди, че не ѝ е било известно, че пълното изпълнение на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250) обхваща и предприемане на мерки за почистването на въпросните депа.
55 В случая е безспорно, че в някои депа дейностите по почистване все още са се извършвали или не са били започнати към изтичането на продължението на определения в мотивираното становище срок. За други депа Италианската република не представя никакви доказателства, позволяващи да се определи датата, на която евентуално са започнали тези дейности по почистване. При тези обстоятелства следва да се констатира, че необходимата за посочените от Комисията депа дейност по почистване не е била приключила в края на продължението на определения в мотивираното становище срок.
56 От гореизложеното следва, че твърдението на Комисията за продължаващо нарушение на член 4 от Директива 75/442 е основателно.
57 Що се отнася, на второ място, до твърдението за нарушение на член 8 от Директива 75/442, следва да се припомни, че тази разпоредба, която осигурява по-специално прилагането на принципа на превантивните мерки, предвижда, че държавите членки трябва да гарантират, че всеки притежател на отпадъци борави с тях чрез частен или публичен събирач на отпадъци или чрез предприятие, което осъществява операциите по оползотворяване или обезвреждане на отпадъците или ги оползотворява или обезврежда сам в съответствие с разпоредбите на тази директива (вж. решение Комисия/Ирландия, EU:C:2005:250, т. 179 и цитираната съдебна практика).
58 Освен това Съдът приема, че това задължение не е изпълнено, ако държавата членка се ограничи да запечата незаконното депо за отпадъци и да проведе наказателно производство срещу оператора на същото (вж. по-специално решения Комисия/Ирландия, EU:C:2005:250, т. 182 и цитираната съдебна практика и Комисия/Португалия, EU:C:2010:331, т. 55).
59 В настоящото производство Италианската република не поддържа по никакъв начин, че тъй като въпросните отпадъци не се оползотворяват или обезвреждат от притежателя им, те са предоставени на частен или публичен събирач на отпадъци или на предприятие, което осъществява тези операции. Тази държава членка твърди единствено, че въпросните депа за отпадъци са били затворени към датата на изтичане на продължението на определения в мотивираното становище срок и че предвидените в италианското право наказателноправни санкции в тази област са подходящи.
60 Следователно в края на продължения срок Италианската република продължава да не изпълнява конкретното си задължение по член 8 от Директива 75/442 и твърдението на Комисията за нарушение на тази разпоредба следва да се приеме за основателно.
61 На трето място, що се отнася до твърдението за нарушение на член 9 от Директива 75/442, следва най-напред да се припомни, че тази разпоредба ясно и недвусмислено налага на държавите членки задължения за постигане на резултат, съгласно които учрежденията или предприятията, осъществяващи операции по обезвреждане на отпадъци на територията на тези държави, трябва да имат разрешително. Следователно държавите членки трябва да гарантират ефективното прилагане и спазване на създадения разрешителен режим, по-специално като извършват подходящи проверки за тази цел и гарантират прекратяването и ефективното санкциониране на извършените без разрешение дейности (вж. в този смисъл решение Комисия/Ирландия, EU:C:2005:250, т. 116 и 117).
62 Освен това следва да се отбележи, че предвиденият в член 9 от тази директива разрешителен режим, видно от самия текст на разпоредбата, е предназначен да позволи правилното прилагане на член 4 от нея, а именно като гарантира, че извършените операции по обезвреждане, обхванати от разрешителните, отговарят на различните изисквания, поставени от посочената разпоредба (вж. в този смисъл решение Комисия/Ирландия, EU:C:2005:250, т. 118 и 131).
63 От това следва, че само простият факт на затварянето на депо за отпадъци също не е достатъчен, за да се изпълни произтичащото от член 9 от Директива 75/442 задължение, както и тези, произтичащи от членове 4 и 8 от директивата.
64 В настоящото производство Италианската република се ограничава до това да твърди, и по отношение на нарушението на член 9 от Директива 75/442, в което е упрекната, че всички посочени от Комисията депа за отпадъци били затворени към изтичането на определения срок. Впрочем в писмените си изявления тази държава членка признава, че операторите на някои от тези депа за отпадъци никога не са разполагали с разрешително по смисъла на тази разпоредба. Следователно към датата, на която е изтекло продължението на определения в мотивираното становище срок, Италианската република продължава да не изпълнява произтичащото от тази разпоредба задължение, така че твърдението на Комисията за нарушение на тази разпоредба следва да се приеме за основателно.
65 На второ място, що се отнася до твърдението за нарушение на член 2, параграф 1 от Директива 91/689, съгласно тази разпоредба държавите членки предприемат необходимите мерки, с които да се изисква във всяко депо, където се извършва депониране на опасни отпадъци, отпадъците да се регистрират и идентифицират.
66 От самия текст на тази разпоредба произтича, че държавите членки имат задължението системно да регистрират и идентифицират всеки един от опасните отпадъци, депонирани на нейната територия, като по този начин гарантират, в съответствие с посочената в съображение 6 на директивата цел, че обезвреждането и оползотворяването на опасни отпадъци подлежи на възможно най-широкообхватен надзор (решение Комисия/Гърция, C‑163/03, EU:C:2005:226, т. 63).
67 В конкретния случай е достатъчно да се констатира, че Италианската република не поддържа, а още по-малко установява, че към изтичане на продължението на определения в мотивираното становище срок е извършвала опис и идентификация на всеки един от опасните отпадъци, депонирани в посочените от Комисията депа съгласно член 2, параграф 1 от Директива 91/689. Следователно към тази дата Италианската република продължава да не гарантира спазването на произтичащото от тази разпоредба задължение.
68 На трето място, що се отнася до твърдението за нарушение на член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31, следва да се припомни, че като позволява експлоатирането на депо за отпадъци, без предварително да е представен за одобрение от компетентните органи и да е одобрен план за подобряване, държавата членка не изпълнява задълженията си по тази разпоредба (вж. в този смисъл решение Комисия/Словакия, C‑331/11, EU:C:2013:271, т. 34—39).
69 В конкретния случай следва да се отбележи, че Италианската република не поддържа по никакъв начин, че за въпросните депа пред компетентния орган са представени планове за подобряване по смисъла на член 14 от Директива 1999/31. Тази държава членка изтъква само, че всички депа за отпадъци, посочени във връзка с нарушението на тази разпоредба, са били затворени към момента на изтичане на определения в мотивираното становище срок. Видно от писмените изявления на посочената държава членка обаче, някои от посочените депа за отпадъци са били отворени без разрешително и никаква формална мярка за затваряне не е била предприета по отношение на тези депа. При тези условия следва да се констатира, че към тази дата Италианската република продължава да не изпълнява и задълженията, произтичащи от член 14, букви а)—в) от тази директива.
70 С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че като не е приела всички необходими мерки за изпълнение на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250) към датата на изтичане на определения в мотивираното становище срок, след продължаването му от Комисията, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС.
По имуществените санкции
Доводи на страните
71 Комисията иска да се постанови плащането и на периодична имуществена санкция, и на еднократно платима сума, с мотива че единствено налагането на периодична имуществена санкция по член 260 ДФЕС не е достатъчно да подтикне държавите членки да изпълнят незабавно задълженията си след установяването на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС.
72 Що се отнася до размера на посочените периодична имуществена санкция и еднократно платимата сума, Комисията се основава на съобщението си от 13 декември 2005 г., озаглавено „Прилагане на член [260 ДФЕС]“ (SEC(2005) 1658), актуализирано със съобщение на Комисията от 31 август 2012 г., озаглавено „Актуализиране на данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията на Съда в производствата за установяване на нарушения“ (C(2012) 6106 окончателен).
73 В настоящия случай Комисията счита, че периодична имуществена санкция в размер на 256 819,20 EUR на ден е в съответствие с обстоятелствата. Този размер се получавал при умножаването на основна фиксирана сума от 640 EUR дневно по коефициент за тежест 8 по скала от 1 до 20, по коефициент за продължителност 3 по скала от 1 до 3 и по непроменливия фактор, наричан фактор „n“, отразяващ едновременно платежоспособността на Италианската република и броя на гласовете, с които последната разполага в Съвета на Европейския съюз, а именно 16,72.
74 Що се отнася до тежестта на нарушението, Комисията припомня на първо място значението на въпросните разпоредби, които са основен инструмент за защита на човешкото здраве и на околната среда. Предвид особеното значение на член 4 от Директива 75/442 (Комисия/Гърция, C‑387/97, EU:C:2000:356) фактът, че някои депа вече отговарят на членове 8 и 9 от директивата, би могъл да има само ограничено въздействие върху санкцията, която Съдът би трябвало да наложи. Следва също така да се припомни, че в решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250) Съдът е установил, че Италианската република „като цяло и трайно“ не е изпълнила задълженията си.
75 На второ място, Комисията подчертава последиците от нарушението за публичните и частните интереси, по-специално зловонните миризми и шума, придружаващи депонирането на отпадъци, замърсяването на околната среда, опасността това замърсяване да се отрази на здравето на хората и промяната на природния ландшафт.
76 На трето място, Комисията изтъква, че практиката на Съда по отношение на обезвреждането на отпадъци е постоянна и че нарушените разпоредби имат ясен и недвусмислен обхват.
77 На четвърто място, макар че положението значително се е подобрило след започване на производството, когато са били посочени 5 301 нелегални депа, трябва да се вземе предвид, че срещу Италианската република има други производства за установяване на нарушение както във връзка с управлението на отпадъци, така и в други области, някои от които са приключили с постановяване на решения, установяващи неизпълнение на задължения.
78 Що се отнася до продължителността на нарушението, Комисията припомня, че между 26 април 2007 г., датата на постановяване на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), и 24 октомври 2012 г. — датата на решението на Комисията да сезира Съда с настоящия иск — е изминал период от 65 месеца.
79 Комисията предлага размерът на периодичната имуществена санкция да намалява прогресивно в зависимост от постигнатия от Италианската република напредък при изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250). Методът на изчисление на периодичната имуществена санкция се изразява в преброяване на съществуващите незаконни депа за отпадъци, като се отчитат два пъти тези, съдържащи опасни отпадъци, след което размерът на периодичната имуществена санкция се разделя на така получения брой. По този начин размерът на периодичната имуществена санкция ще намалява в зависимост от всяко депо за отпадъци, което се привежда в съответствие с изискванията. С оглед на постоянното развитие на положението с незаконните депа за отпадъци в Италия Комисията предлага периодичната имуществена санкция да се изчислява на шестмесечна основа.
80 Освен това в отговор на поставен в съдебното заседание въпрос от Съда за ефективността на намаляващата периодична имуществена санкция в контекста на съществено различаващите се позиции на страните, Комисията изтъква, че несъгласието ѝ с Италианската република се отнася до въпроса какви мерки е длъжна да предприеме тази държава членка, за да се съобрази с член 4 от Директива 75/442. При тези условия Комисията е убедена, че в хипотезата, при която Съдът с настоящото решение потвърди предложеното от Комисията тълкуване на член 4, Италианската република ще изпълни решението и ще продължи да предоставя на Комисията информация за приетите за всяко депо мерки.
81 Що се отнася до размера на еднократно платимата сума, Комисията предлага тя да се определи, като се използва методът на изчисляване, състоящ се в умножаване на основна сума с фиксиран размер от 210 EUR на ден, на първо време, по коефициента за тежестта на нарушението и фактора „n“, чиито стойности, съответно 8 и 16,72, са идентични на тези, предложени за изчисляване на периодичната имуществена санкция, а впоследствие — по броя на дните, през които е продължило неизпълнението. Така размерът на еднократно платимата сума би следвало да се получи като резултат от умножаването на 28 089,60 EUR по броя на дните, изминали от датата на постановяване на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250) и датата на постановяване на настоящото решение.
82 От своя страна Италианската република отбелязва, че прилагането на имуществени санкции ще намали средствата, отредени на регионите и местните власти за управление на околната среда.
83 Що се отнася до тежестта на нарушението, Италианската република поддържа, че значимостта на твърдяното неизпълнение на задължения е пренебрежима в сравнение с тази на неизпълнението, по което е постановено решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250). Освен това националните власти не били отговорни за твърдяното неизпълнение на задължения, което произтичало от фактическо положение вследствие на предходни действия, което удължава необходимите срокове за привеждане на въпросните депа в съответствие.
84 Що се отнася до продължителността на нарушението, Италианската република изтъква, че всички депа за отпадъци, за които се твърди незаконна експлоатация, не са действащи от дълго време.
85 В съдебното заседание Италианската република обяснява, че не желае да представи становище по предложението на Комисията за налагане на намаляваща периодична имуществена санкция, тъй като оспорва самото съществуване на твърдяното неизпълнение на задължения.
Съображения на Съда
Предварителни бележки
86 Следва да се припомни, че Съдът е длъжен по всяко дело в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, с който е сезиран, както и в зависимост от нивото на убеждаването и възпирането, които той счита за необходими, да определи подходящи имуществени санкции, с цел по-специално да предотврати повторни аналогични нарушения на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение Комисия/Испания, EU:C:2014:316, т. 58 и цитираната съдебна практика).
По периодичната имуществена санкция
87 Доколкото Съдът е установил, че Италианската република не се е съобразила в определения срок с решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), той може да наложи на тази държава членка плащането на периодична имуществена санкция, доколкото неизпълнението продължава до разглеждането на фактите от Съда (вж. в този смисъл решение Комисия/Испания, C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 96 и цитираната съдебна практика).
88 С цел да се определи дали твърдяното неизпълнение на задължения от Италианската република продължава до посоченото разглеждане, трябва да се преценят мерките, които според тази държава членка са приети след изтичането на продължението на определения в мотивираното становище срок.
89 В съдебно заседание Комисията обяснява, че съществуват 200 депа за отпадъци, разположени в 18 от 20‑те италиански региона, които все още не отговарят на съответните разпоредби. Според тази институция 198 депа за отпадъци все още не отговарят на член 4 от Директива 75/442, а две от тях все още не отговарят и на членове 8 и 9 от тази директива и четиринадесет, съдържащи опасни отпадъци, не отговарят и на член 2, параграф 1 от Директива 91/689. Освен това остават само две депа за отпадъци, за които не са приети план за подобряване или окончателни мерки за затваряне, в нарушение на член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31. От своя страна Италианската република продължава да оспорва всички нарушения на тези разпоредби, като по същество възпроизвежда доводи, изложени в писмената защита и дупликата, по-специално този, че член 4 от Директива 75/442 не налага никакво задължение за почистване на незаконните депа за отпадъци и че всички посочени от Комисията депа за отпадъци не са действащи от дълго време. Тази държава членка също така твърди, че не е успяла да намери едно от посочените на основание членове 8 и 9 от Директива 75/442 две депа за отпадъци, а именно Altamura-Sgarrone, разположено в района на Matera (Базиликата), поради факта че това депо е погрешно идентифицирано от CFS.
90 В това отношение следва най-напред — както е посочено в точки 50—63 от настоящото решение и противно на твърденията на Италианската република — да се припомни, че за изпълнението на произтичащите от членове 4, 8 и 9 от Директива 75/442 задължения не е достатъчно да се затворят всички разглеждани депа за отпадъци. Що се отнася по-конкретно до депото Altamura-Sgarrone, следва да се отбележи, че в документите, приложени към писмената ѝ защита, Италианската република предоставя информация за предвидените мерки за почистване по отношение на това депо. Едва в дупликата посочената държава членка се позовава на объркване между това депо и друго депо, като добавя впрочем, че община Altamura се намира не в регион Базиликата, а в регион Пулия. Тази информация от Италианската република обаче, дори и да се приеме за вярна, не би могла да постави под въпрос продължаването на неизпълнението на задължения, тъй като това неизпълнение се състои не в съществуването на определен брой непочистени депа за отпадъци, а в общо и трайно неизпълнение на задълженията, произтичащи от посочените по-горе разпоредби. Обстоятелствата около спора между страните пред Съда по този чисто фактически въпрос не могат да установят, че твърдяното неизпълнение на задължения е преустановено.
91 По-нататък, както в писмения си отговор на въпросите на Съда, така и в съдебно заседание Комисията заявява, че Италианската република продължава да не описва и идентифицира опасните отпадъци, намиращи се в четиринадесет депа. При липсата на доказателства в преписката, които да позволят да се направи извод за съществуването на такъв опис, трябва да се констатира, че що се отнася до тези депа, посочената държава членка продължава да не изпълнява задължението, произтичащо от член 2, параграф 1 от Директива 91/689.
92 Накрая, що се отнася до двете депа за отпадъци, за които е посочено, че все още не отговарят на член 14, букви а)—в) от Директива 1999/31, е достатъчно да се отбележи, че Италианската република не твърди, че по отношение на тези депа е представен одобрен план за подобряване или е взето окончателно решение за затваряне.
93 Предвид гореизложеното следва да се констатира, че много депа, които се намират в почти всички италиански региони, все още не са приведени в съответствие с разглежданите разпоредби и следователно твърдяното неизпълнение на задължения от Италианската република продължава до разглеждането на фактите по делото от Съда.
94 При тези обстоятелства Съдът счита, че осъждането на Италианската република да заплати периодична имуществена санкция, е подходящо финансово средство, което да я подтикне да вземе необходимите мерки за преустановяване на установеното неизпълнение на задължения и за осигуряване на цялостното изпълнение на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250).
95 Що се отнася до размера и формата на периодичната имуществена санкция, съгласно постоянната съдебна практика при упражняване на правото си на преценка Съдът трябва да определи периодичната имуществена санкция, по такъв начин че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата и от друга страна, пропорционална на установеното нарушение, както и на платежоспособността на съответната държава членка (вж. в този смисъл решение Комисия/Люксембург, C‑576/11, EU:C:2013:773, т. 46 и цитираната съдебна практика). Предложенията на Комисията за периодичната имуществена санкция не обвързват Съда и представляват само полезна отправна точка. По същия начин насоки като съдържащите се в съобщенията на Комисията също не обвързват Съда, но допринасят за гарантиране на прозрачността, предвидимостта и правната сигурност в дейността на самата Комисия, когато тази институция прави предложения до Съда (вж. в този смисъл решение Комисия/Испания, EU:C:2012:781, т. 116 и цитираната съдебна практика). В рамките на производство по член 260, параграф 2 ДФЕС за неизпълнение на задължения, което държавата членка продължава независимо от факта, че същото неизпълнение на задължения вече е било установено в първото съдебно решение по член 226 ЕО или по член 258 ДФЕС, Съдът трябва да бъде свободен да определи наложената периодична имуществена санкция по размер и под формата, която счита за подходяща, за да подтикне тази държава членка да преустанови неизпълнението на задълженията, произтичащи от това първо решение на Съда.
96 Съдът вече е постановил, че тази санкция трябва да бъде определяна в зависимост от необходимата степен на принуда, така че държавата членка, която не се съобразява с решение, установяващо неизпълнение на задължения, да промени поведението си, за да преустанови нарушението, в което е упреквана (решение Комисия/Испания, EU:C:2012:781, т. 117 и цитираната съдебна практика).
97 При това положение критериите, които трябва да се вземат предвид при преценката на Съда, за да се гарантира принудителният характер на периодичната имуществена санкция с оглед на еднаквото и ефективно прилагане на правото на Съюза, по принцип са продължителността на нарушението, степента на неговата тежест и платежоспособността на съответната държава членка. При прилагането на тези критерии Съдът трябва да отчете по-конкретно последиците от неизпълнението за частните и за публичните интереси, както и необходимостта да се постигне спешно изпълнение на задълженията от съответната държава членка (решение Комисия/Испания, EU:C:2012:781, т. 119 и цитираната съдебна практика).
98 Що се отнася до тежестта на нарушението, следва да се констатира, че задължението отпадъците да бъдат обезвреждани, без да се застрашава здравето на човека и без да се вреди на околната среда, е част от самите цели на политиката на Европейския съюз в областта на околната среда съгласно член 191 ДФЕС. По-специално неспазването на задълженията по член 4 от Директива 75/442, поради самия характер на задълженията, може да изложи пряко на опасност здравето на човека и да навреди на околната среда и поради това трябва да се разглежда като особено сериозно (вж. в този смисъл по-специално решение Комисия/Гърция, EU:C:2000:356, т. 94).
99 Неизпълнението на предвиденото в член 2, параграф 1 от Директива 91/689 задължение да се изисква във всяко депо, където се извършва депониране на опасни отпадъци, отпадъците да се регистрират и идентифицират, също трябва да се разглежда като сериозно, доколкото спазването на това задължение представлява необходимо условие за цялостното осъществяване на целите по член 4 от Директива 75/442 (вж. по аналогия решение Комисия/Гърция, EU:C:2000:356, т. 95), още повече че както отбелязва Комисията, такива отпадъци по естеството си носят по-голям риск за здравето на човека и за околната среда.
100 Освен това, както подчертава Комисията, фактът, че настоящото дело засяга неизпълнението на съдебно решение относно обща и трайна практика, увеличава тежестта на разглежданото неизпълнение на задължения.
101 Макар да е вярно, както поддържа Италианската република, че след решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250) тя е постигнала значителен напредък в намаляването на броя на депата за отпадъци, които не отговарят на приложимите разпоредби, вярно е също така, както твърди Комисията, че напредъкът, отбелязан след изтичане на продължението на определения в мотивираното становище срок, се осъществява много бавно и че все още съществува значителен брой незаконни депа за отпадъци, разположени в почти всички италиански региони.
102 Що се отнася до продължителността на нарушението, тя трябва да се преценява с оглед на момента, в който Съдът преценява фактите, а не на момента, в който той е сезиран от Комисията (решение Комисия/Испания, EU:C:2012:781, т. 120 и цитираната съдебна практика).
103 В конкретния случай, както следва от точки 90—93 от настоящото решение, Италианската република не можа да докаже, че неизпълнението на задължения, установено в решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), действително е преустановено. Поради това следва да се приеме, че това неизпълнение на задължения продължава от повече от седем години, което представлява значителен период.
104 По отношение на платежоспособността на Италианската република Съдът вече е приел, че следва да се отчете най-новото развитие на брутния вътрешен продукт на държавата членка, каквото е към датата на преценката на фактите от Съда (вж. в този смисъл решение Комисия/Ирландия, C‑279/11, EU:C:2012:834, т. 78).
105 За да се определи формата на периодичната имуществена санкция по член 260, параграф 2 ДФЕС, Съдът трябва да вземе предвид различни обстоятелства, свързани както с естеството на установеното неизпълнение на задължения, така и с фактите по делото. Както бе изложено в точка 95 от настоящото решение, формата на периодичната имуществена санкция, както и размерът на имуществените санкции, зависи от свободната преценка на Съда, който по никакъв начин не е обвързан с предложенията на Комисията в това отношение.
106 Що се отнася до предложението на Комисията да се наложи намаляваща периодична имуществена санкция, следва да се отбележи, че дори ако за да се гарантира пълното изпълнение на решение на Съда, периодичната имуществена санкция трябва да се изисква в пълен размер до момента, в който държавата членка вземе всички необходими мерки за преустановяване на установеното неизпълнение на задължения, в някои конкретни случаи все пак може да се предвиди санкция, която отчита постигнатия евентуален напредък от държавата членка при изпълнението на задълженията ѝ (вж. в този смисъл решения Комисия/Испания, C‑278/01, EU:C:2003:635, т. 43—51, Комисия/Италия, C‑496/09, EU:C:2011:740, т. 47—55 и Комисия/Белгия, C‑533/11, EU:C:2013:659, т. 73 и 74).
107 При обстоятелствата в настоящия случай и с оглед по-специално на информацията, предоставена на Съда от Италианската република и от Комисията, Съдът счита, че следва да определи намаляваща периодична имуществена санкция. Поради това е необходимо да се определи начинът на изчисляване на периодичната имуществена санкция, както и нейната периодичност.
108 Що се отнася до последния въпрос, съгласно предложението на Комисията следва да се определи намаляваща периодична имуществена санкция на шестмесечна основа, за да се позволи на институцията да преценява напредъка на мерките за изпълнение на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), предвид преобладаващото положение при изтичането на въпросния период (вж. в този смисъл решение Комисия/Италия, EU:C:2011:740, т. 54).
109 Освен това, както предлага Комисията, следва да се изиска плащането на периодична имуществена санкция, чийто размер постепенно намалява пропорционално на броя на депата, приведени в съответствие с решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), като депата, съдържащи опасни отпадъци, се отчитат два пъти (вж. по аналогия решения Комисия/Испания, EU:C:2003:635, т. 50 и Комисия/Италия, EU:C:2011:740, т. 52).
110 С оглед на изложеното по-горе Съдът счита за уместно при упражняване на правото си на преценка да определи шестмесечна периодична имуществена санкция от 42 800 000 EUR, от която да се приспада сума, пропорционална на броя на депата за отпадъци, приведени в съответствие с решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250) в края на съответното шестмесечие, като депата, съдържащи опасни отпадъци, се отчитат два пъти.
111 За изчисляването на намалението на изискуемата за всяко изтекло шестмесечие периодична имуществена санкция, считано от датата на постановяване на настоящото решение, Комисията трябва да взема предвид само доказателствата за приемане на необходимите мерки за изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), които са ѝ предадени преди края на съответното шестмесечие.
112 Предвид всички изложени по-горе съображения Италианската република следва да бъде осъдена да заплаща на Комисията по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“, считано от деня на постановяване на настоящото решение и до изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), шестмесечна периодична имуществена санкция, изчислена, по отношение на първото шестмесечие след постановяването, в края на същото, въз основа на първоначално определен размер от 42 800 000 EUR, от който се приспада сумата от 400 000 EUR за всяко съдържащо опасни отпадъци депо, приведено в съответствие с това решение, и сумата от 200 000 EUR за всяко от останалите депа за отпадъци, приведено в съответствие с посоченото решение. За всички следващи шестмесечия дължимата за всяко шестмесечие периодична имуществена санкция се изчислява, в края на същото, въз основа на размера на периодичната имуществена санкция, определен за предходното шестмесечие, като се извършват същите приспадания в зависимост от осъщественото през разглежданото шестмесечие привеждане в съответствие на депата, за които е установено неизпълнение на задължения.
По еднократно платимата сума
113 Следва да се припомни предварително, че при упражняването на даденото му право на преценка в разглежданата област Съдът има право да наложи кумулативно периодична имуществена санкция и еднократно платима сума (решение Комисия/Испания, EU:C:2012:781, т. 140 и цитираната съдебна практика).
114 Осъждането да се плати еднократна сума и определянето на евентуалния ѝ размер трябва във всеки конкретен случай да бъдат функция от всички релевантни елементи, свързани както с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения, така и с действията на самата държава членка, срещу която е образувано производството по член 260 ДФЕС. В това отношение този член предоставя на Съда широко право на преценка, за да реши дали да бъде наложена такава санкция и евентуално да определи нейния размер (вж. решение Комисия/Испания, EU:C:2014:316, т. 60 и цитираната съдебна практика).
115 В настоящия спор е важно да се вземат предвид всички правни и фактически обстоятелства, довели до установеното неизпълнение на задължения, и по-специално големият брой на депата, които все още не са в съответствие с правото на Съюза. Впрочем, както посочва генералният адвокат в точка 188 от заключението си, освен настоящото дело в резултат на неизпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), Съдът е сезиран с над 20 производства в областта на отпадъците, които са приключили с установяване на неизпълнение от тази държава членка на задълженията ѝ, произтичащи от правото на Съюза.
116 Подобно повторение на нарушения от държава членка в специфичен сектор на дейността на Съюза обаче представлява показател, че за ефективната превенция на бъдещо повторение на аналогични нарушения на правото на Съюза може да е необходимо приемането на възпираща мярка като осъждането да се плати еднократна сума (вж. решение Комисия/Испания, EU:C:2014:316, т. 78 и цитираната съдебна практика).
117 При тези обстоятелства Съдът е длъжен при упражняване на своето право на преценка да определи размера на еднократно платимата сума по такъв начин, че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата, а от друга страна, съразмерна на извършеното нарушение (вж. в този смисъл решение Комисия/Гърция, C‑369/07, EU:C:2009:428, т. 146).
118 Сред релевантните фактори в това отношение са именно елементи като тежестта на установеното нарушение и периодът, през който то продължава след постановяване на съдебното решение, с което то е установено (вж. в този смисъл решение Комисия/Италия, EU:C:2011:740, т. 94), както и платежоспособността на съответната държава членка (вж. решение Комисия/Испания, EU:C:2014:316, т. 80).
119 Що се отнася до тези фактори, обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид, са посочени по-специално в съображенията, съдържащи се в точки 98—104 от настоящото решение. В това отношение следва в частност да се припомни, че разглежданото нарушение е с общ и траен характер, че депата за отпадъци, които са предмет на нарушението, се намират в почти всички италиански региони и че някои от тези депа съдържат опасни отпадъци, които представляват повишена опасност за здравето на човека и за околната среда.
120 С оглед на гореизложеното Съдът счита, че с определянето на еднократно платимата от Италианската република сума на 40 милиона евро се дава справедлива преценка на обстоятелствата в конкретния случай.
121 Ето защо Италианската република следва да бъде осъдена да заплати на Комисията по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократно сумата от 40 милиона евро.
По съдебните разноски
122 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Италианската република и неизпълнението на задълженията е установено, последната следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Като не е приела всички необходими мерки за изпълнение на решение Комисия/Италия (C‑135/05, EU:C:2007:250), Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС.
2) Осъжда Италианската република да заплаща на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“, считано от деня на постановяване на настоящото решение и до изпълнението на решение Комисия/Италия (EU:C:2007:250), шестмесечна периодична имуществена санкция, изчислена по отношение на първото шестмесечие след постановяването, в края на същото, въз основа на първоначално определен размер от 42 800 000 EUR, от който се приспада сумата от 400 000 EUR за всяко съдържащо опасни отпадъци депо, приведено в съответствие с това решение, и сумата от 200 000 EUR за всяко от останалите депа за отпадъци, приведено в съответствие с посоченото решение. За всички следващи шестмесечия дължимата за всяко шестмесечие периодична имуществена санкция се изчислява, в края на същото, въз основа на размера на периодичната имуществена санкция, определен за предходното шестмесечие, като се извършват същите приспадания в зависимост от осъщественото през разглежданото шестмесечие привеждане в съответствие на депата, за които е установено неизпълнение на задължения.
3) Осъжда Италианската република да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократно сумата от 40 милиона евро.
4) Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.
Подписи