Дело T‑341/17
(публикувани откъси)
British Airways plc
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (четвърти разширен състав) от 30 март 2022 година
„Конкуренция — Картели — Пазар на въздушния превоз на товари — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Общността и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт — Координиране на елементи от цената на услугите по въздушен превоз на товари (допълнителна такса за гориво, допълнителна такса за сигурност, плащане на комисиона върху допълнителните такси) — Обмен на информация — Териториална компетентност на Комисията — Задължение за мотивиране — Член 266 ДФЕС — Държавна принуда — Единно продължено нарушение — Размер на глобата — Стойност на продажбите — Продължителност на участието в нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Насърчаване на антиконкурентното поведение от публичните органи — Правомощие за пълен съдебен контрол“
1. Конкуренция — Транспорт — Правила на конкуренция — Въздушен транспорт — Регламент № 411/2004 — Приложно поле — Маршрути „ЕС—трета страна“ и маршрути „ЕИП (без ЕС)—трета страна“ — Входящи услуги по въздушен превоз на товари — Включване
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП и приложение XIII и Протокол 21 към него, изменени с Решение № 40/2005 на Съвместния комитет на ЕИП; член 32, буква в) от Регламент № 1/2003 на Съвета и членове 1 и 3 от Регламент № 411/2004 на Съвета)
(вж. т. 91—95)
2. Конкуренция — Правила на Съюза — Териториален обхват — Компетентност на Комисията — Допустимост с оглед на международното публично право — Прилагане на съставляващите злоупотреба практики в ЕИП или квалифицирани последици от тях в ЕИП — Алтернативни способи — Критерий за непосредствените, съществени и предвидими последици — Обхват, когато поведение има за цел ограничаване на конкуренцията
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
(вж. т. 97—99, 111, 113—122, 127—129, 134—142, 145—147 и 156—161)
3. Жалба за отмяна — Основания — Липса на компетентност на институцията, издала обжалвания акт — Служебно разглеждане от съда на Съюза — Условие — Спазване на принципа на състезателност
(член 263 ДФЕС)
(вж. т. 176 и 177)
4. Жалба за отмяна — Отменително съдебно решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Обхват — Решение на Комисията за установяване на нарушение —Отмяна поради порок в мотивите, установен служебно в границите на исканията на жалбоподателя — Приемане на ново решение, отчитащо констатациите за нарушение, които не са поставени под въпрос в диспозитива на отменителното съдебно решение, и нови констатации — Допустимост — Задължение за мотивиране — Обхват
(членове 101 ДФЕС, 263 ДФЕС, 264 ДФЕС, 266 ДФЕС и 296 ДФЕС)
(вж. т. 204—209, 222, 232—236, 239—246 и 254)
5. Жалба за отмяна — Отменително съдебно решение — Обхват — Отмяна на решение на Комисията, с което се установява нарушение на правилата на конкуренция — Обхват, ограничен според определените от жалбоподателя в исканията му граници на спора — Последица —Ограничаване на обхвата на задължението за приемане на мерки за изпълнение — Изключване на констатациите извън предмета на спора
(членове 101 ДФЕС, 263 ДФЕС, 264 ДФЕС и 266 ДФЕС)
(вж. т. 215—222)
6. Конкуренция — Правила на Съюза — Материален обхват — Поведение, наложено с държавни мерки — Изключване — Обхват — Държавна принуда, упражнявана от трета страна — Липса на последици — Допустимост с оглед на международното публично право
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС)
(вж. т. 263 и 265—269)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства —Разрешено или насърчавано от публичните органи антиконкурентно поведение — Избор на размера на приложеното поради тази причина общо намаляване — Задължение за мотивиране — Обхват — Задължение на Комисията да се придържа към предишната си практика при вземане на решения — Липса
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 326—330)
8. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики — Преценка на релевантността и на доказателствената сила на различните използвани улики — Отражение върху цялостната преценка на съвкупността от улики
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
(вж. т. 334, 335, 360, 366, 381 и 386)
9. Жалба за отмяна — Отменително съдебно решение — Обхват — Частична отмяна на акт от правото на Съюза — Частична отмяна на решение на Комисията, с което различни антиконкурентни деяния се квалифицират като единно продължено нарушение и се налага глоба — Недостатъчност на използваните доказателства, за да се установи отговорността на предприятието жалбоподател за една от съставните части на единното продължено нарушение — Липса на отражение върху законосъобразността на констатацията, че това предприятие е участвало в цялостното нарушение
(член 101 ДФЕС и член 264, първа алинея ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт)
(вж. т. 387, 467 и 468)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Продажби, с които нарушението е свързано пряко или косвено — Картел в сектора на услугите по въздушен превоз на товари — Картел, засягащ няколко елемента от цената на услугите по превоз на товари — Вземане предвид на целия размер на продажбите, свързани с услугите по превоз на товари — Допустимост
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—-Швейцария за въздушния транспорт; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 393—401)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Правила за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — Намаляване на глобата в замяна на съдействие от страна на обвиненото предприятие — Условия — Съществена добавена стойност на доказателствата, предоставени от съответното предприятие — Право на преценка на Комисията — Критерии — Спазване на принципа на равно третиране — Сравнимост на положенията
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 20—24 от Известие 2006/C 298/11 на Комисията)
(вж. т. 413—419 и 423—438)
12. Картели — Участие на предприятие в антиконкурентни инициативи — Мълчаливо одобрение без публично дистанциране или съобщаване на компетентните власти, което е достатъчно, за да се привлече отговорността на предприятието
(член 101, параграф 1 ДФЕС;, член 53 от Споразумението за ЕИП)
(вж. т. 447—450)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Предел — Спазване на принципа на недопускане на дискриминация — Вземане предвид на Насоките относно метода за определяне на глобите
(член 261 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 479—485)
Резюме
Жалбоподателят, British Airways plc, е компания за въздушен транспорт, развиваща дейност на пазара на услугите по въздушен превоз на товари.
Той е сред 19‑те адресати на Решение C(2017) 1742 final на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (преписка AT.39258 — Въздушен превоз на товари) (наричано по-нататък „обжалваното решение на Комисията“). С това решение Европейската комисия установява наличието на единно продължено нарушение на тези разпоредби, чрез което в периоди между 1999 г. и 2006 г. разглежданите предприятия са координирали поведението си при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари по целия свят. Тя налага на жалбоподателя глоба в размер на 104 040 000 EUR за участието му в това нарушение.
На 7 декември 2005 г. въз основа на нейното Известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г.(1) Комисията получава искане за освобождаване от глоба, подадено от Lufthansa и две от неговите дъщерни дружества. Искането разкрива наличието на антиконкурентни контакти между редица предприятия с дейност на пазара на въздушния превоз на товари (наричани по-нататък „превозвачите“) относно няколко съставни елемента от цената на услугите, предоставяни на този пазар, а именно относно въвеждането на допълнителни такси „гориво“ и „сигурност“, както по същество и относно отказа да се предоставя отстъпка върху тези допълнителни такси на спедиторите. Събраните от Комисията доказателства и проведените от нея разследвания я карат на 19 декември 2007 г. да изпрати изложение на възраженията до 27 превозвачи, след което на 9 ноември 2010 г. да приеме първо решение(2) срещу 21 превозвачи, включително жалбоподателя. Последното обаче е отменено от Общия съд с решения от 16 декември 2015 г.(3) в границите на съответните искания за отмяна поради допуснати противоречия в мотивите му.
Тъй като по същество счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, оправдавайки се със забраната за произнасяне ultra petita, за да ограничи обхвата на постановената от него отмяна след като установява по служебен ред, че цялото първоначално решение на Комисията е засегнато от порок в мотивите, жалбоподателят обжалва постановеното спрямо него съдебно решение. С решение от 14 ноември 2017 г.(4) Съдът, заседаващ в голям състав, отхвърля изцяло жалбата като неоснователна.
Произнасяйки се по жалбата, подадена от жалбоподателя срещу обжалваното решение на Комисията в засягащата го част, Общият съд уважава частично искането за отмяна на това решение и искането за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя. По-конкретно, той отменя обжалваното решение на Комисията в частта, където се констатира, че жалбоподателят участвал в съставната част на нарушението, засягаща отказа да се плащат комисиони, тъй като я счита за недостатъчно подкрепена, и в резултат на това намалява размера на глобата предвид ограничеността на участието на жалбоподателя в нарушението. Когато обаче трябва да се произнесе по изискванията, произтичащи от задължението за приемане на необходимите мерки за изпълнение вследствие на отмяната на решение за установяване на нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, Общият съд приема, че Комисията е могла, без жалбоподателя да може да я критикува за това, да му наложи глоба като се позове и на констатациите за нарушение, направени в диспозитива на първоначалното ѝ решение, след като те не са били оспорени и съответно са станали окончателни.
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд приема, че Комисията не надхвърля границите на собствената си териториална компетентност, установявайки наличието на единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, засягащо полетите по т.нар. „входящи“ въздушни маршрути — а именно маршрутите от летища, намиращи се в трети страни, към летища, намиращи се в държави — членки на Съюза, или в други държави, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и не са членки на Съюза — във времевите граници, описани в обжалваното решение на Комисията.
На второ място, Общият съд отхвърля разгледаното по служебен ред основание, предполагащо, че Комисията не разполага с компетентност да констатира и санкционира нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите между Швейцария, от една страна, и Норвегия и Исландия, от друга. Това основание всъщност трябва да се отхвърли по същество, тъй като от диспозитива на обжалваното решение на Комисията е видно, че тя не констатира никакво нарушение на тази разпоредба при посочените маршрути.
На трето място, Общият съд разглежда оплакванията на жалбоподателя, с които той оспорва правилата за изпълнение на засягащото го отменително съдебно решение. В това отношение Общият съд по-специално припомня, че обхватът на отменително съдебно решение се преценява според определените от жалбоподателя в неговите искания граници на спора. При това положение според Общия съд Комисията е могла — без да си противоречи, нито пък да пропуска да изпълни задължението си да приеме необходимите мерки за изпълнение — да приеме по отношение на жалбоподателя, че не следва да преразглежда неоспорени от него констатации за нарушения, които поради това може да счете за окончателни спрямо него, въпреки че съизвършителите на разглежданите нарушения не са точно същите. Поради това жалбоподателят напразно критикува възприетия от Комисията подход, накарал я да му наложи глоба, която не е свързана изключително с констатациите за нарушения, направени в обжалваното решение на Комисията. В това отношение Общият съд също така уточнява, че противно на твърденията на жалбоподателя подадената от него жалба до Съда, за да оспори ограничаването спрямо него на отмяната на обжалваното решение на Комисията, изобщо не засяга валидността на така възприетия от нея подход, тъй като това обжалване няма суспензивно действие и при всички положения не може да разшири обхвата на исканията, очертаващи предмета на спора.
На четвърто място, Общият съд разглежда също оплакванията, с които по същество се оспорват изводите, направени от Комисията при анализа на правите уредби на различни трети страни, и достатъчността на изложените в това отношение мотиви, заключавайки, че не са основателни. Всъщност, най-напред, Общият съд приема, че принципите, уреждащи почиващия на държавната принуда защитен довод, се прилагат както за правните уредби на държави членки, така и за тези на трети страни, и че тежестта за доказване се носи от страната, която го изтъква. По-нататък, Комисията основателно е могла да приеме, че жалбоподателят не е доказал, че е действал под принудата на съответните режими. Накрая, след като анализът на въпросните режими я е накарал да приеме, че е възможно те да са оказали стимулиращо въздействие върху неправомерните деяния на жалбоподателя, въз основа на което за него да се признае наличие на смекчаващи обстоятелства и съответно да се приложи общо намаляване, Комисията надлежно е обяснила избора си на определената в това отношение ставка от 15 %.
На пето място, Комисията заключава, че жалбоподателят е участвал в нарушение, засягащо отказа да се предоставят отстъпки, но Общият съд счита за недостатъчни доказателствата, на които Комисията се позовава, за да обоснове това заключение, и съответно отменя обжалваното решение на Комисията в частта, в която се установява, че жалбоподателят е участвал в тази съставна част на нарушението.
На шесто място, Общият съд разглежда оплакванията на жалбоподателя срещу определянето на размера на глобата, която Комисията му налага, и по-специално оплакванията относно изчисляването на намаляването, предоставено по програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. В това отношение той припомня, че за предоставянето на намаляване на глоба Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. изисква по-специално да се представят доказателства, привнасящи съществена добавена стойност за установяване на въпросните факти спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага. След задълбочен анализ на представените от жалбоподателя доказателства, чиято добавена стойност според последния е пренебрегната от Комисията, Общият съд, напротив, установява, че посредством справедлива преценка на съответната им стойност Комисията е могла да заключи, че тяхната добавена стойност е недостатъчна. При всички положения жалбоподателят не може да се позовава на принципа на равно третиране, за да оспори по-неблагоприятното третиране, на което според него бил подложен, спрямо това на други превозвачи, адресати на обжалваното решение на Комисията, тъй като последните не се намират в сходно на неговото положение.
На седмо и последно място, Общият съд упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол, за да се произнесе по искането за намаляване на размера на наложените глоби. Без да се отклонява от метода за изчисляване, следван от Комисията в обжалваното нейно решение, той съответно определя последиците от частичната отмяна на това решение в частта, в която се приема, че жалбоподателят е участвал в съставната част на нарушението, засягаща отказа да се предоставят отстъпки. Така размерът на наложената на жалбоподателя глоба, определен на 104 040 000 EUR от Комисията, е намален на 84 456 000 EUR.