РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
2 юли 2010 година
Дело T-266/08 P
Petrus Kerstens
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Промяна на местоработата — Член 7 от Правилника — Интерес на службата — Изопачаване на фактите и доказателствата — Задължение за мотивиране на Съда на публичната служба — Право на защита“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 8 май 2008 г. по дело Kerstens/Комисия (F‑119/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑147 и II‑A‑1‑787), с която се иска отмяна на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Petrus Kerstens понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда)
2. Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Съда на публичната служба
(член 256 ДФЕС; член 36 и член 7, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда)
3. Обжалване — Правни основания — Процесуално нарушение — Съдебен акт, основан на факти или документи, които не са известни на страна — Нарушение на правото на защита — Нарушение на принципа на състезателност
1. Единствено първоинстанционният съд е компетентен, от една страна, да установява фактите освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него доказателства по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Когато първоинстанционният съд е установил или е извършил преценка на фактите, съдът, който разглежда жалбата, е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и върху правните последици, които първоинстанционният съд е извел от тях.
Ето защо съдът, който разглежда жалбата, не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които първоинстанционният съд е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност, щом като тези доказателства са били редовно събрани и общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само първоинстанционният съд може да преценява значението, което трябва да бъде отдадено на представените му доказателства. Следователно освен в случай на изопачаване на тези доказателства, преценката на фактите не представлява правен въпрос, подлежащ в това си качество на контрол от съда, който разглежда жалбата. В това отношение подобно изопачаване на фактите трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.
(вж. точки 37—39)
Позоваване на: Съд — 6 април 2006 г., General Motors/Комисия, C‑551/03 P, Recueil, стр. I‑3173, точки 51, 52 и 54; 21 септември 2006 г., JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recueil, стр. I‑8935, точки 106—108
2. Задължението за мотивиране от страна на Съда на публичната служба по силата на член 36, първо изречение и член 7, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда не налага на същия да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора доводи. Следователно мотивите на Съда на публичната служба могат да бъдат подразбиращи се, при условие че дават възможност на лицето, засегнато от съдебен акт на Съда на публичната служба, да се запознае с мотивите на този съдебен акт, а на съда, който разглежда жалбата — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни контрол.
(вж. точка 73)
Позоваване на:
Съд — 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725, точка 72; 9 октомври 2008 г., Chetcuti/Комисия, C‑16/07 P, Сборник, стр. I‑7469, точка 87
3. Би било нарушение на основен принцип на правото, ако съдебният акт се основава на факти или документи, с които страните или една от тях не са се запознали и по които не са били в състояние да вземат отношение. Всъщност, за да бъдат изпълнени изискванията, свързани с правото на справедлив процес, е необходимо страните да са се запознали и да могат да обсъждат в състезателно производство както фактическите, така и правните обстоятелства, които са от решаващо значение за изхода на спора, като на страните трябва да се даде възможност надлежно да вземат отношение по представените пред съда факти, доказателства и становища, на които ще се основава съдебният му акт.
(вж. точка 83)
Позоваване на:
Съд — 22 март 1961 г., Snupat/Върховен орган, 42/59 и 49/59, Recuiel, стр. 99 и 156; 10 януари 2002 г., Plant и др./Комисия и South Wales Small Mines, C‑480/99 P, Recuiel, стр. I‑265, точка 24; 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, Сборник, стр. I‑11245, точка 56
Общ съд — 19 септември 2008 г., Chassagne/Комисия, T‑253/06 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑43 и II‑Б‑1‑295, точка 27