Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2018 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — Нигяр Рауф Къзъ Ахмедбекова, Рауф Емин Оглъ Ахмедбеков/Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците
(Дело C-652/16)1
(Преюдициално запитване — Обща политика в областта на убежището и субсидиарната закрила — Стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила — Директива 2011/95/ЕС — Членове 3, 4, 10 и 23 — Молби за международна закрила, подадени поотделно от членове на едно и също семейство — Индивидуално оценяване — Отчитане на заплахите, отнасящи се до един от членовете на семейството, при индивидуалното оценяване на молбата на друг член на семейството — По-благоприятни стандарти, които държавите членки могат да запазват или да въвеждат, за да разпрострат убежището или субсидиарната закрила по отношение на членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила — Оценяване на мотивите за преследване — Участие на азербайджански гражданин в подаването на жалба срещу неговата държава до Европейския съд по правата на човека — Общи стандарти за процедурите — Директива 2013/32/ЕС — Член 46 — Право на ефективни правни средства за защита — Цялостно и ex nunc разглеждане — Мотиви за преследване или факти, непосочени пред решаващия орган, но изтъкнати в производството по обжалване на решението му)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд София-град
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Нигяр Рауф Къзъ Ахмедбекова, Рауф Емин Оглъ Ахмедбеков
Ответник: Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците
Диспозитив
Член 4 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че при индивидуалното оценяване на молба за международна закрила следва да се вземат предвид отнасящите се до член на семейството на молителя заплахи от преследване и тежки посегателства, за да се определи дали и самият молител не е изложен на такива заплахи поради семейната си връзка с въпросното заплашено лице.
Директива 2011/95 и Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат прилагането на мерки за уреждане на евентуалните случаи на свързаност между молбите за международна закрила, подадени поотделно от членове на едно и също семейство, но не допускат тези молби да се оценяват общо. Те също така не допускат оценяването на една от посочените молби да се спира до приключването на процедурата по разглеждане на друга от тези молби.
Член 3 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки в случаите, в които предоставят международна закрила на един от членовете на дадено семейство съгласно въведения с тази директива режим, да предвидят разпростиране на тази закрила и по отношение на други членове на това семейство, стига за тях да не е налице някое от основанията за изключване по член 12 от същата директива и стига положението им да има връзка с логиката на международната закрила поради необходимостта от запазване на целостта на семейството.
Основанието за недопустимост по член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32 не обхваща хипотеза като обсъжданата в главното производство, при която пълнолетно лице подава за себе си и за непълнолетното си дете молба за международна закрила, основана в частност на наличието на семейна връзка с друго лице, което е подало отделно молба за международна закрила.
При оценяването на мотивите за преследване по член 10 от Директива 2011/95 участието на молителя за международна закрила в подаването на жалба срещу неговата държава на произход до Европейския съд по правата на човека по принцип не може да се разглежда като доказателство за принадлежност на молителя към „определена социална група“ по смисъла на параграф 1, буква г) от този член, но трябва да се разглежда като мотив за преследване поради „политическо мнение“ по смисъла на параграф 1, буква д) от същия член, ако са налице основателни опасения, че въпросната държава възприема участието в подаването на тази жалба като акт на политическо дисидентство, срещу който би могла да реши да упражни репресивни мерки.
Член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка със споменаването на производствата по обжалване в член 40, параграф 1 от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съдът, сезиран с жалба срещу решение за отказ да се предостави международна закрила, по принцип е длъжен да прецени — като „нови сведения“ и след като поиска те да бъдат разгледани от решаващия орган — основанията за международна закрила или фактите, които са изтъкнати за първи път по време на производството по обжалване, макар да са свързани със събития или заплахи, за които се твърди, че са настъпили преди приемането на това решение за отказ или даже преди подаването на молбата за международна закрила. Посоченият съд обаче няма такова задължение, ако установи, че тези основания или тези факти са изтъкнати на твърде късен етап от производството по обжалване или не са изложени по достатъчно конкретен начин, за да може да бъдат надлежно разгледани, или пък ако установи, когато става дума за факти, че те не са съществени или не са достатъчно различни от фактите, които решаващият орган вече е могъл да вземе предвид.
____________
1 ОВ C 86, 20.3.2017 г.