Language of document : ECLI:EU:F:2013:17

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)

21 февруари 2013 година(*)

„Публична служба — Член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис на адвоката, който се различава от подписа, положен върху оригинала на изпратената с писмо жалба — Просрочване на жалбата — Явна недопустимост“

По дело F‑113/11,

с предмет жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОAЕ по силата на член 106а от последния,

Luigi Marcuccio, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, с местожителство в Tricase (Италия), за който се явява G. Cipressa, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват C. Berardis-Kayser и J. Baquero Cruz, в качеството на представители, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав),

състоящ се от: H. Kreppel, председател, E. Perillo (докладчик) и R. Barents, съдии,

секретар: W. Hakenberg,

постанови настоящото

Определение

1        С жалбата си, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба с писмо от 31 октомври 2011 г., г‑н Marcuccio иска по-конкретно отмяна на мълчаливия отказ на Европейската комисия по искането му да получи неизплатено възнаграждение, дължимо за август 2010 г. Подаването на оригинала на жалбата по пощата се предхожда от изпращане на 25 октомври 2011 г. по факса до секретариата на Съда на публичната служба на документ, получен същия ден, представен като копие на оригинала на подадената по пощата жалба.

 Правна уредба

2        Член 91 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) гласи:

„[…]

2.      Жалбата пред Съда на Европейския съюз е допустима само ако:

–        преди това е била подадена жалба до органа по назначаването по реда на член 90, параграф 2 в предвидения там срок, и

–        въпросната жалба е била отхвърлена изрично или мълчаливо.

3.      Срокът за обжалване по параграф 2 е три месеца. Той започва да тече:

–        от датата на връчване на решението, взето в отговор на жалбата;

–        от датата на изтичане на предвидения за отговор срок, в случай на обжалване на мълчалив отказ от отговор по жалба, подадена по реда на член 90, параграф 2; независимо от това, ако жалбата е била отхвърлена с изрично решение, след като веднъж вече е била отхвърлена с мълчалив отказ, но преди изтичането на срока за подаване на жалба, за обжалването започва да тече нов срок.

[…]“.

3        Член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, който се отнася до подаването на процесуални документи, гласи:

„1.      Оригиналът на всеки материал по делото трябва да бъде подписан от представителя на страната.

[…]

6.      […] [Д]атата, на която копие от подписания оригинал на материал по делото, […], бъде получено в секретариата по факс или друго техническо средство за комуникация, с което разполага Съдът на публичната служба, се взема предвид за целите на спазването на процесуалните срокове, при условие че подписаният оригинал на материала по делото, […] бъде депозиран в секретариата не по-късно от 10 дни след получаването на копието от оригинала. […]“.

4        Съгласно член 100 от Процедурния правилник, отнасящ се до изчисляването на процесуалните срокове:

„1.      Процесуалните срокове, предвидени в Договорите, Статута и настоящия правилник, се изчисляват по следния начин:

[…]

б)      ако е определен в седмици, месеци или години, срокът изтича в края на същия ден или на същата дата от последната седмица, месец или година, на които е настъпило събитието или е извършено действие, от които той се брои. Ако в последния месец липсва такова число, а срокът е определен в месеци или години, той изтича в последния ден от този месец;

[…]

г)      сроковете включват официалните празници, неделните и съботните дни;

д)      сроковете не спират да текат по време на съдебната ваканция.

2.      Ако срокът изтича в съботен ден, неделен ден или на официален празник, той изтича в края на първия следващ работен ден.

Списъкът на официалните празници, изготвен от Съда и публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, се прилага по отношение на Съда на публичната служба.

3.      Процесуалните срокове се считат удължени еднократно със срок от 10 дни поради отдалеченост“.

 Обстоятелства в основата на спора

5        Жалбоподателят е бил длъжностно лице със степен A 7 в генералната дирекция по развитието на Комисията.

6        С решение от 30 май 2005 г. органът по назначаването пенсионира жалбоподателя, считано от 31 май 2005 г., в приложение на член 53 от Правилника и му предоставя обезщетение за инвалидност, определено в съответствие с член 78, трета алинея от Правилника (наричано по-нататък „решението от 30 май 2005 г.“).

7        С Решение от 4 ноември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑41/06, наричано по-нататък „първоначалното съдебно решение“) Съдът на публичната служба отменя решението от 30 май 2005 г. поради липса на мотиви, без да разглежда останалите изтъкнати от жалбоподателя правни основания и оплаквания в подкрепа на искането му за отмяна.

8        На 30 август 2010 г. жалбоподателят подава искане по член 90, параграф 1 от Правилника (наричано по-нататък „искането от 30 август 2010 г.“) с цел да получи неизплатено възнаграждение, дължимо за август 2010 г., на което той счита, че има право, в приложение на първоначалното съдебно решение.

9        С писмо от 28 февруари 2011 г. (наричано по-нататък „писмото от 28 февруари 2011 г.“), което жалбоподателят твърди, че е получил на 6 април 2011 г., Комисията му указва, че доколкото решението от 30 май 2005 г. е отменено с първоначалното съдебно решение само поради липса на мотиви, без произнасяне относно годността му да упражнява функциите си, евентуалното му връщане на работа предполага преглед на здравословното му състояние в съответствие с член 15 от приложение VIII към Правилника. Комисията изтъква, че при тези обстоятелства не може да се счита, че жалбоподателят е бил активно работещ след 30 май 2005 г.

10      Жалбоподателят подава жалба на 14 март 2011 г., която постъпва в Комисията на следващия ден.

11      С решение от 8 юни 2011 г. по дело Комисия/Marcuccio (T‑20/09 P) Общият съд на Европейския съюз, сезиран с жалба от Комисията, отменя първоначалното съдебно решение и връща делото на Съда на публичната служба, където то е регистрирано под номер F‑41/06 RENV.

12      С решение от 6 ноември 2012 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑41/06 RENV, което е предмет на производство по обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑20/13 P) Съдът на публичната служба отхвърля жалбата по делото, по което е постановено първоначалното съдебно решение.

 Искания на страните

13      Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:

–        да отмени мълчаливия отказ по искането от 30 август 2010 г.,

–        да обяви за несъществуващо или при условията на евентуалност да отмени писмото от 28 февруари 2011 г.,

–        да отмени мълчаливия отказ по жалбата от 14 март 2011 г.,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

14      Комисията моли Съда на публичната служба:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или при всички положения като лишена от всякакво правно основание,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По решението на Съда на публичната служба да се произнесе с мотивирано определение

15      Съгласно член 76 от Процедурния правилник, когато иск изцяло или отчасти е явно недопустим или явно лишен от всякакво правно основание, Съдът на публичната служба може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.

16      В случая Съдът на публичната служба счита, че въз основа на документите по делото то е достатъчно изяснено, за да се произнесе, и поради това решава в приложение на член 76 от Процедурния правилник да се произнесе с мотивирано определение, без да дава ход на делото.

 По допустимостта

17      В самото начало следва да се припомни, че срокът за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка, доколкото е въведен, за да се осигури яснота и сигурност на правоотношенията и да се избегне дискриминацията и произволното третиране при правораздаването. Съдилищата на Съюза са компетентни служебно да следят за спазването на срока (Решение на Съда от 8 май 1973 г. по дело Gunnella/Комисия, 33/72, точка 4; Определение на Общия съд на Европейския съюз от 29 ноември 2011 г. по дело ENISA/CEPD, T‑345/11, точка 11 и цитираната съдебна практика).

18      Следователно, без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, следва да се разгледа дали настоящата жалба е подадена при спазване на правилата относно императивните предпоставки за подаване на процесуални документи, както и при спазване на съответния срок за обжалване.

19      В това отношение следва на първо място да се припомни, че от член 19, трета алинея и от член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че всеки жалбоподател трябва да се представлява от оправомощено за тази цел лице и че в резултат на това юрисдикциите на Съюза могат да бъдат валидно сезирани само с подписана от това лице жалба. По силата на член 7, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда тези разпоредби са приложими също и за производството пред Съда на публичната служба. Нито в Статута на Съда, нито в Процедурния правилник на Съда на публичната служба обаче не са предвидени възможности за дерогиране или изключения от това задължение (вж. в този смисъл Определение на Съда от 5 декември 1996 г. по дело Lopes/Съд, C‑174/96 P, точка 8 и цитираната съдебна практика).

20      Всъщност изискването за саморъчен подпис на представителя на страната цели да гарантира с оглед на правната сигурност автентичността на исковата молба или жалбата и да изключи риска те всъщност да не са дело на адвоката или на представителя, оправомощен за тази цел. Така последният, в качеството му на подпомагащ правораздаването, изпълнява съществена роля, отредена му от Статута на Съда и Процедурния правилник, чрез упражняването на тази длъжност да позволи достъпа на жалбоподателя до Съда на публичната служба (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 23 май 2007 г. по дело Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, точка 50). Ето защо това изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и да бъде обект на стриктно прилагане, така че неговото неспазване да води до недопустимост на исковата молба или жалбата (вж. в този смисъл Решение по дело Парламент/Eistrup, посочено по-горе, точки 51 и 52).

21      Впрочем именно поради същественото значение на ролята на адвоката като подпомагащ правораздаването в съдебните производства член 34, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че оригиналът на всеки материал по делото трябва да бъде подписан от представителя на страната.

22      От това следва, че с оглед подаването на оригинала на всеки процесуален документ в задължителните срокове, член 34 от Процедурния правилник не допуска представителят на съответната страна да положи два отделни саморъчни подписа, дори и да са автентични, единият върху подадения по факса в секретариата на Съда на публичната служба документ, а другият — върху оригинала, който ще бъде изпратен по пощата или предаден на ръка в секретариата на Съда на публичната служба. Всъщност, когато представителят на страна се възползва от признатата от член 34, параграф 6 от Процедурния правилник възможност да изпрати в съответните срокове „копие от подписания оригинал на материал по делото […] по факс или друго техническо средство за комуникация, с което разполага Съдът на публичната служба“, тази възможност е подчинена на условието, sine qua non, че този „подписан[…] оригинал на материал по делото […] бъде депозиран в секретариата не по-късно от 10 дни след получаването на копието от оригинала“, тъй като прилагателното „подписан“ в мъжки род може да се отнася само до оригинала на жалбата, а не до копието на оригинала на жалбата.

23      При тези условия, ако е видно, че оригиналът на документа, който е физически подаден в секретариата в срока от десет дни след изпращането на копие посредством факс до Съда на публичната служба, не носи същия подпис, който е положен върху изпратения по факс документ, следва да се счита, че в секретариата на Съда на публичната служба са постъпили два отделни процесуални документа, всеки от които е подписан с различен подпис, дори всеки от подписите да е бил положен от едно и също лице. След като подаването на текста, изпратен по факс, не отговаря на условията за правна сигурност, наложени от член 34 от Процедурния правилник, датата на подаване на изпратения по факс документ не може да бъде взета предвид с оглед на спазването на срока за обжалване (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 септември 2011 г. по дело Bell & Ross BV/СХВП, C‑426/10 P, точки 37—43).

24      Следва също така да се допълни, че срокът за обжалване е определен в член 91, параграф 3 от Статута, от който Процедурният правилник на Съда на публичната служба не може да се отклони. Следователно е необходимо оригиналът на жалбата да бъде изготвен най-късно до изтичането на този срок. От тази гледна точка изпращането по факса е не само начин за подаване, но позволява също да се докаже, че оригиналът на постъпилата в секретариата на Съда на публичната служба жалба извън срока е бил вече изготвен в срока за обжалване.

25      В случая следва да се отбележи, че документът, подаден като копие на оригинала на изпратената по пощата жалба, е постъпил в секретариата на Съда на публичната служба по факс на 25 октомври 2011 г. На 31 октомври 2011 г. секретариатът на Съда на публичната служба е получил по пощата оригинала на жалбата, чийто текст все пак се различава от документа, получен по факса на 25 октомври 2011 г., най-малкото що се отнася до подписа на адвоката. Всъщност от прегледа на подадения по факс на 25 октомври 2011 г. документ е видно, че подписът на адвоката на жалбоподателя, ако се приеме, че е саморъчен, очевидно не е този върху оригинала на жалбата, постъпила по пощата в секретариата на Съда на публичната служба на 31 октомври 2011 г. При тези условия следва да се констатира, че постъпилият в секретариата на Съда на публичната служба документ по факс на 25 октомври 2011 г. и подаден от жалбоподателя като копие на оригинала на жалбата, изпратена по пощата на 31 октомври, не възпроизвежда оригинала на жалбата. От това следва, че датата на получаване в секретариата на Съда на публичната служба на подадения по факс документ не може да бъде взета предвид при преценката дали срокът за обжалване, предвиден в член 91, параграф 3 от Правилника е бил спазен.

26      Следва накрая да се отбележи, че посочените в точки 22 и 23 от настоящото определение условия са също така възприети в практическите указания към страните относно съдебното производство пред Съда на публичната служба от 25 януари 2008 г., публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (OВ L 69, стр. 13), приложими към момента на подаване на жалбата. По-специално точка 35 от тези указания уточнява:

„Подписаният оригинал на всеки материал по делото следва да се изпрати незабавно след предварителното изпращане на копието, без в него да се внасят поправки или промени, макар и незначителни, освен поправянето на печатни грешки, които при това трябва да се посочат в списък на отделен лист, който се изпраща с оригинала. Като се запазва последната възможност, в случай на различие между подписания оригинал и представеното по-рано копие се взема предвид само датата, на която е представен подписаният оригинал, с оглед на спазването на процесуалните срокове“.

27      В настоящия случай обаче, независимо от тези точни указания, представителят на жалбоподателя изобщо не е уведомил секретариата на Съда на публичната служба за наличието на поправка или за настъпването на непредвидимо обстоятелство, което може да го принуди да подпише отново оригинала на жалбата.

28      В резултат на това, за да се прецени допустимостта на настоящата жалба, следва да се провери дали подписаният оригинал на жалбата е бил подаден в секретариата на Съда на публичната служба в срока за обжалване, който в съответствие с член 91 от Статута трябва да се изчислява в настоящия случай, считано от датата на мълчаливия отказ по жалбата.

29      Подадената от жалбоподателя и изпратена по факс в Комисията на 15 март 2011 г. жалба обаче е предмет на мълчалив отказ в решение от 15 юли 2011 г.

30      Следователно срокът за подаване на жалба, който е три месеца, удължен еднократно с десет дни поради отдалеченост, считано от 15 юли 2011 г., е изтекъл във вторник, 25 октомври 2011 г.

31      Тъй като оригиналът на жалбата е подаден в секретариата на Съда на публичната служба на 31 октомври 2011 г., тоест след изтичането на срока за обжалване, настоящата жалба следва да се счита за просрочена.

32      В резултат на това жалбата следва да бъде обявена за явно недопустима.

 По съдебните разноски

33      Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.

34      От изложените по-горе мотиви следва, че жалбоподателят е загубил делото. Освен това Комисията изрично е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, жалбоподателят трябва да понесе направените от него съдебни разноски и да бъде осъден да заплати съдебните разноски на Комисията.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

определи:

1)      Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2)      Осъжда г‑н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

Съставено в Люксембург на 21 февруари 2013 година.

Секретар

 

      Председател

W. Hakenberg

 

      H. Kreppel


* Език на производството: италиански.