Language of document : ECLI:EU:F:2013:43

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (трети състав)

21 март 2013 година(*)

„Публична служба — Възнаграждение — Годишно адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и на другите служители — Членове 64, 65 и 65а от Правилника — Приложение XI към Правилника — Регламент (ЕС) № 1239/2010 — Корекционни коефициенти — Длъжностни лица, назначени в Испра“

По дело F‑112/11

с предмет жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него,

Raffaele Dalmasso, договорно нает служител на Европейската комисия с местожителство в Monvalle (Италия), за когото се явява адв. C. Mourato,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑н D. Martin, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bauer и г‑н J. Herrmann, в качеството на представители,

встъпила страна,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав),

състоящ се от: г‑н S. Van Raepenbusch (докладчик), председател, г‑н R. Barents и г‑н K. Bradley, съдии,

секретар: г‑н J. Tomac, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 ноември 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 24 октомври 2011 г., г‑н Dalmasso иска по същество отмяна на решението на Европейската комисия, с което тя прилага по отношение на него Регламент (ЕС) № 1239/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година за адаптиране, считано от 1 юли 2010 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях (ОВ L 338, стр. 1), поради това че с него се определя корекционен коефициент от 92,3 %, приложим към възнагражденията на служителите, назначени в провинция Варезе (Италия, наричан по-нататък „корекционният коефициент за провинция Варезе“).

 Правна уредба

2        Съгласно член 64 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“):

„След приспадане на задължителните удръжки, предвидени в настоящия правилник или в актовете за неговото прилагане, [възнаграждението] на длъжностното лице, изразено в евро, се умножава по корекционен коефициент, по-голям, по-малък или равен на 100 %, в зависимост от жизнения стандарт в различните места на заетост.

Корекционните коефициенти се приемат от Съвета [на Европейския съюз], с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, както е предвидено в член 16, параграфи 4 и 5 от Договора за Европейския съюз. Корекционният коефициент, приложим към [възнаграждението] на длъжностните лица, наети във временните седалища на Съюза, е равен на 100 %, считано от 1 януари 1962 г.“.

3        Член 65 от Правилника гласи:

„1. Съветът ежегодно преразглежда [възнагражденията] на длъжностните лица и на другите служители на Съюза. Преразглеждането се извършва през септември съгласно съвместен доклад на Комисията, изготвен въз основа на съвместен индекс, изготвен от Статистическата служба на Европейския съюз [(Евростат)] в съгласие с националните статистически служби на държавите членки; индексът отразява положението във всяка от държавите членки към 1 юли всяка година.

При преразглеждането Съветът преценява дали като част от икономическата и социална политика на Съюза [възнагражденията] трябва да бъдат коригирани. По-специално Съветът взема предвид увеличението на заплатите, получавани в публичния сектор, и нуждите от назначаване на нов персонал.

2. В случай на съществена промяна в жизнения стандарт Съветът решава в срок [до] два месеца от какво адаптиране се нуждаят корекционните коефициенти и дали е необходимо то да бъде приложено със задна дата.

3. По смисъла на настоящия член Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията съгласно член 16, параграфи 4 и 5 от Договора за Европейския съюз“.

4        Съгласно член 65а от Правилника правилата за прилагането на членове 64 и 65 от него са посочени в приложение ХI към него.

5        Глава 1 от приложение XI към Правилника е озаглавена „Годишно преразглеждане на [възнагражденията], предвидено в член 65, параграф 1 от [Правилника]“. Тя включва два раздела: първият е озаглавен „Фактори за определяне на годишното адаптиране“, а вторият — „Годишно адаптиране на [възнагражденията] и пенсиите“.

6        Член 1 от приложение XI към Правилника, който е част от глава 1, раздел 1 от него, гласи:

„1.      Доклад на статистическата служба на Европейския съюз (Евростат)

За целите на преразглеждането, предвидено в член 65, параграф 1 от [Правилника], всяка година преди края на октомври Евростат съставя доклад относно промяната на жизнения стандарт в Брюксел [(Белгия)], икономическите паритети между Брюксел и някои [места на заетост] в държавите членки и относно промените в покупателната способност на [възнагражденията], получавани от държавните служители в централните администрации.

2.      Промяна на жизнения стандарт в Брюксел (брюкселски международен индекс)

Въз основа на представените данни от белгийските власти Евростат съставя индекс за измерване на развитието на жизнения стандарт на длъжностните лица на Европейския съюз, работещи в Брюксел. Този индекс (наричан по-долу „брюкселският международен индекс“) отчита констатираните изменения между юни на предходната година и юни на текущата година и се основава на статистическия метод, определен от работната група по член 64 от [Правилника], посочена в член 13 [от настоящото приложение].

3.      Промяна на жизнения стандарт извън Брюксел (икономически паритети и имплицитни индекси)

a)      след съгласуване с националните статистически институти или други аналогични органи на държавите членки Евростат изчислява икономическите паритети, установяващи еквивалентността на покупателната способност:

i)      на [възнагражденията] на длъжностните лица [на Европейския съюз], работещи в столиците на държавите членки, с изключение на Нидерландия, където Хага се използва вместо Амстердам, и в някои други места на [заетост] спрямо Брюксел,

ii)      на пенсиите на длъжностните лица, изплащани в държавите членки, спрямо Белгия.

б)      Икономическите паритети се отнасят към юни всяка година.

в)      Икономическите паритети се изчисляват по такъв начин, че всеки основен компонент да позволява актуализиране два пъти годишно и проверка чрез пряко проучване най-малко веднъж на пет години. Евростат актуализира икономическите паритети с помощта на най- подходящите индекси, определени от работната група по член 64 от [Правилника], посочена в член 13.

г)      Промените в жизнения стандарт извън Белгия и Люксембург за съответния референтен период се измерват с помощта на имплицитни индекси. Тези индекси се изчисляват чрез умножаване на брюкселския международен индекс по промяната на икономическия паритет.

4.      Промени в покупателната способност на [възнагражденията] на държавните служители в националните централни администрации (специфични индикатори)

a)      за целите на измерването на процентната промяна (в посока нагоре или надолу) в покупателната способност на [възнагражденията] на националните държавни служители въз основа на информацията, предоставена преди края на септември от съответните национални власти, Евростат изчислява специфичните индикатори, отразяващи промените в реалните [възнаграждения] на държавните служители в националните централни администрации, настъпили между юли на предходната година и юли на текущата година. Двете [възнаграждения] трябва да включват една дванадесета от всички годишно плащани компоненти.

Специфичните индикатори имат две форми:

i)      индикатор за всяка функционална група, съгласно определението, дадено в [Правилника],

ii)      средноаритметичен индикатор, претеглен така, че да отразява броя на националните държавни служители, съответстващ на всяка функционална група.

Всеки от тези индикатори се определя в реален брутен и реален нетен размер. При преминаването от бруто към нето се вземат предвид законовите удръжки и фактора общо данъчно облагане.

За определяне на брутните и нетни индикатори за Европейския съюз като цяло Евростат използва извадка, съставена от следните държави: Белгия, Германия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство и Франция. По предложение на Комисията и съгласно процедурата, предвидена в член 65, параграф 3 от [Правилника], Съветът може да приеме нова извадка, представяща най- малко 75 % от общия [брутен вътрешен продукт (БВП)] на Европейския съюз, която да се прилага от годината, следваща приемането ѝ. Резултатите за всяка страна се претеглят пропорционално на националния ѝ БВП, измерен с помощта на паритетите на покупателната способност, посочени в последната публикувана статистика в съответствие с определенията за национални сметки на действащата към момента европейска система от сметки [(ЕСС)].

б)      По искане на Евростат съответните национални органи ѝ предоставят допълнителната информация, считана за необходима за съставяне на специфичния индикатор за точно измерване на промените в покупателната способност на националните държавни служители.

Ако след допълнителни консултации със съответните [национални] органи Евростат констатира статистически аномалии в получената информация [или невъзможност за съставяне] на точни индикатори за [статистическо] измерване на промените в реалните доходи на държавните служители на дадена държава членка, Евростат докладва това на Комисията и ѝ предоставя всички необходими за извършване на оценката материали.

в)      Наред със специфичните индикатори Евростат изчислява и някои контролни индикатори. Един от тях е под формата на данни за действителните брутни заплати на служител в централната администрация, съставен в съответствие с определенията за национални сметки в действащата към момента [ЕСС].

Докладът на Евростат за специфичните индикатори се придружава от пояснение относно разликите между тези индикатори и гореспоменатите контролни индикатори“.

7        Член 3 от приложение XI, съдържащ се в глава 1, раздел 2 от него, гласи:

„1.      Съгласно член 65, параграф 3 от [Правилника] Съветът, по предложение на Комисията и въз основа на критериите, посочени в раздел 1 от настоящото приложение, преди края на всяка година взема решение относно адаптирането на [възнагражденията] и пенсиите, с действие от 1 юли.

2.      Размерът на адаптирането се определя чрез умножаване на брюкселския международен индекс по специфичния индикатор. Адаптирането е в нетно изражение в еднакъв за всички процент.

3.      Размерът на така определеното адаптиране се включва в таблиците на основните заплати по член 66 от [Правилника], в приложение XIII към него и в членове 20, 63 и 90 от Условията за работа на другите служители по следния метод:

a)      [нетното възнаграждение] и нетната пенсия без прилагане на корекционния коефициент се увеличават или намаляват с гореспоменатото годишно адаптиране;

б)      съставя се нова таблица на основните [възнаграждения] чрез изчисляване на брутната сума, която, след приспадане на данъците, като се има предвид параграф 4, и задължителните удръжки за социално и пенсионно осигуряване, съответства на нетната сума,

в)      преобразуването на нетните размери в брутни се базира на положението на неженено/неомъжено длъжностно лице, което не получава надбавките, предвидени в [Правилника].

[…]

5.      За Белгия и Люксембург не [се] прилага корекционен коефициент. Приложимите корекционни коефициенти:

a)      към [възнагражденията] на длъжностните лица [на Европейския съюз], работещи в друга държава членка и в някои други места на [заетост],

б)      чрез дерогация от член 82, параграф 1 от [Правилника], към пенсиите [на длъжностните лица], изплащани в други държави членки за частта, съответстваща на правата, придобити преди 1 май 2004 г.;

се определят въз основа на съотношението между съответстващите икономически паритети, посочени в член 1 [от настоящото приложение], и обменните курсове, определени за съответните държави в член 63 от [Правилника].

Прилагат се процедурите, предвидени в член 8 от настоящото приложение, относно [ретроактивното] прилагане на корекционните коефициенти в местата на [заетост] с висок ръст на инфлацията.

[…]“.

8        Член 9 от приложение XI към Правилника гласи:

„1.      „Компетентните органи на съответните държави членки, администрацията на дадена институция на [Европейския съюз] или представители на длъжностните лица на [Европейския съюз] от дадено място на [заетост] могат да поискат да се създаде корекционен коефициент за това конкретно място.

Искането трябва да бъде подкрепено от обективни фактори, разкриващи значителна разлика в течение на няколко години в жизнения стандарт в мястото на [заетост] по отношение на констатирания в столицата на съответната държава членка (с изключение на Нидерландия, за която се използва Хага вместо Амстердам). Ако Евростат потвърди наличието на значителна трайна разлика (повече от 5 %), Комисията внася предложение за определяне на корекционен коефициент за това място.

2.      Съветът може също така, по предложение на Комисията, да спре прилагането на определения корекционен коефициент за дадено място. В този случай предложението трябва да се основава на един от следните елементи:

a)      искане от компетентните органи на съответната държава членка, администрацията на дадена институция на [Европейския съюз] или представители на длъжностните лица на [Европейския съюз] от съответното място на [заетост], сочещо, че разликата в жизнения стандарт между това място и столицата на съответната държава членка вече не е значителна (по-малка от 2 %). Конвергенцията трябва да е устойчива и потвърдена от Евростат;

б)      факта, че в това място вече не работят длъжностни лица или [срочно наети служители] на [Европейския съюз].

3.      Съветът взема решение по предложението по реда на член 64, втора алинея от Правилника за персонала“.

9        Членове 64, 65 и 65а от Правилника се прилагат за договорно наети служители съгласно член 20 във връзка с член 92 от Условията за работа на другите служители.

10      Освен това точка 1.1 от приложение I, озаглавено „Методология“, към Регламент (ЕО) № 1445/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за установяване на общи правила за предоставяне на основна информация относно паритетите на покупателна способност, както и за тяхното изчисление и разпространение (ОВ L 336, стр. 1) предвижда:

„След консултиране с държавите членки Комисията (Евростат) ще предостави методологично ръководство с описание на методите, използвани на различните етапи на [изчисляване на паритетите на покупателната способност], включително и методите за оценяване на липсващата основна информация и за оценяване на липсващите паритети. Методологичното ръководство се преработва при всяка съществена промяна на методологията. С ръководството могат да се въвеждат нови методи с цел подобряване на качеството на данните, намаляване на разходите или снижаване на натовареността на подателите на данни“.

 Обстоятелствата в основата на спора

11      Жалбоподателят е назначен в Съвместния изследователски център на Комисията (СИЦ), който се намира в Испра, провинция Варезе (Италия). По отношение на неговото възнаграждение се прилага корекционният коефициент за провинция Варезе, който е различен от този за Италия.

12      Съгласно член 64 от Правилника с Регламент № 1239/2010 Съветът адаптира, считано от 1 юли 2010 г., по-специално възнагражденията на длъжностните лица и служителите на Европейския съюз и корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях.

13      Корекционният коефициент за провинция Варезе, определен на 97,1 % за периода от 1 юли 2009 г. до 30 юни 2010 г., се определя съгласно член 3 от Регламент № 1239/2010 на 92,3 %, считано от 1 юли 2010 г. За първи път новият коефициент е приложен по отношение на жалбоподателя при изготвянето на неговия фиш за заплата за февруари 2011 г.

14      На 21 март 2011 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу решението на Комисията за изготвянето на фиша му за заплата за февруари 2011 г. в частта относно прилагането на новия корекционен коефициент за провинция Варезе по отношение на него.

15      С решение от 12 юли 2011 г. Комисията отхвърля жалбата на жалбоподателя.

 Искания на страните

16      Жалбоподателят иска по същество от Съда на публичната служба:

–        „да отмени неговия фиш за заплата от февруари 2011 г. и следващите му фишове за заплата, с които се прилага [новият корекционен коефициент за провинция Варезе]“,

–        да отмени решението на Комисията от 12 юли 2011 г., с което се отхвърля неговата жалба по административен ред,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

17      Комисията иска от Съда на публичната служба:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

18      Съветът на Европейския съюз като встъпила страна иска от Съда на публичната служба да отхвърли жалбата.

 От правна страна

19      Съгласно постоянната съдебна практика, съдилищата на Съюза имат право да преценяват според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване оправдава отхвърлянето по същество на жалбата без предварително произнасяне по възражението за допустимост, повдигнато от ответника (Решение на Съда на публичната служба от 20 ноември 2012 г. по дело Soukup/Комисия, F‑1/11, точка 29 и цитираната съдебна практика). При обстоятелствата в настоящия случай и по съображения за процесуална икономия, въпреки че като част от своята жалба за подробно изложение на своите доводи жалбоподателят само препраща към подадената от него жалба по административен ред, посочените от него основания по същество в рамките на настоящата жалба следва да се разгледат без предварително произнасяне по възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията, тъй като при всички положения и поради изложените по-долу мотиви настоящата жалба се явява неоснователна.

20      В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателят се позовава на три основания, изведени съответно от неизпълнение на задължението за мотивиране и от нарушение на правото на достъп до документи, от явна грешка в преценката и от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

 По първото основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране и от нарушение на правото на достъп до документи

21      Първото основание съдържа две части.

22      В рамките на първата част жалбоподателят повдига възражение, позовавайки се на недостатъчни мотиви, което според него опорочава законосъобразността на Регламент № 1239/2010, на основание на който е прието обжалваното от него индивидуално решение.

23      В това отношение следва да се напомни, че мотивите на един регламент за определяне на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на възнагражденията на длъжностните лица, могат да се ограничат до посочване, от една страна, на цялостното положение, довело до приемането му, а от друга страна, на общите цели, които той следва да постигне, както и че те не трябва да се отнасят до техническите аспекти на правилата за изчисляване (вж. относно регламентите за прилагане на членове 64 и 65 от Правилника Решение на Първоинстанционния съд от 7 декември 1995 г. по съединени дела Abello и др./Комисия, T‑544/93 и T‑566/93, точка 89; вж. също относно регламент за определяне на корекционните коефициенти, приложими за възнагражденията на длъжностните лица, назначени в трета страна, Решение на Първоинстанционния съд от 8 ноември 2000 г. по дело Bareyt и др./Комисия, T‑175/97, точка 75). В случая, макар и кратки, мотивите на Регламент № 1239/2010 са достатъчни предвид на посочените съображения.

24      По-специално Регламент № 1239/2010 взема предвид членове 64 и 65 от Правилника, както и приложение XI към него, а това са разпоредбите, в които се уточняват условията за ежегодно адаптиране на корекционните коефициенти, тоест за длъжностните лица, чието възнаграждение е изразено в евро съгласно промяната на жизнения стандарт в Брюксел и останалите места на заетост, за които е приет корекционен коефициент. Ето защо е ясно, че изменението в корекционния коефициент за провинция Варезе се мотивира с различната промяна на жизнения стандарт в Брюксел и в провинция Варезе.

25      Дори да е възможно да се приеме, че жалбоподателят твърди наличието на недостатъчни мотиви, което опорочава законосъобразността на индивидуалното решение, с което по отношение на него се прилага Регламент № 1239/2010, това оплакване също би трябвало да се отхвърли.

26      Действително съгласно постоянната съдебна практика мотивите на решение, с което се нарушават интересите на лице, имат за цел, от една страна, да предоставят на заинтересуваното лице достатъчно данни, за да прецени основателността на това решение и доколко е целесъобразно неговото обжалване пред Съда на публичната служба, и от друга страна, да позволят на съдилищата на Съюза да упражнят контрол за законосъобразността на това решение. Що се отнася до решение, с което администрацията прилага акт с общо приложение към личното положение на длъжностното лице, без да разполага с право на преценка в това отношение, мотивите могат да се сведат до позоваване на нормативния акт и посочване, доколкото това е необходимо при обстоятелствата в конкретния случай, на причините, поради които според администрацията условията за прилагане на посочения акт по отношение на длъжностното лице са изпълнени. За сметка на това администрацията няма задължение да разясни причините, които са мотивирали приемането на нормативния акт от законодателя на Съюза (Решение по дело Bareyt и др./Комисия, посочено по-горе, точки 76 и 77).

27      В случая решението от 12 юли 2011 г., с което се отхвърля административната жалба на жалбоподателя, посочва ясно, че индивидуалното решение, чиято отмяна той иска, е прието на основание Регламент № 1239/2010. Доколкото прилагането на този регламент към възнаграждението на жалбоподателя е задължително за администрацията, тези мотиви следва да се приемат за достатъчни (Решение по дело Bareyt и др./Комисия, посочено по-горе, точка 78).

28      В рамките на втората част на първото основание, изведена от нарушение на правото на достъп до документи, жалбоподателят критикува отказа, постановен от Комисията по искане за допълнителна информация на представителите на персонала във връзка с дейността на „Техническата група за възнагражденията“ (наричана по-нататък „ТГВ“) в хода на обсъжданията, предшестващи приемането на Регламент № 1239/2010. Във връзка с това той по-специално се позовава на разпоредбите на член 15 ДФЕС, на разпоредбите на Регламент № 1445/2007, на разпоредбите на методологичното ръководство, предвидено в точка 1.1 от приложение I към този регламент, на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, стр. 164), на разпоредбите на член 11 от приложение XI към Правилника, които по-специално предвиждат, че „[з]адача на Евростат е да следи за качеството на основните данни и статистически методи, използвани за определяне на факторите, които се вземат предвид при адаптиране на размера на [възнагражденията]“, на принципа на добра администрация и накрая, на принципа на прозрачност.

29      Същевременно жалбоподателят не доказва, че предоставянето на някои статистически данни на представителите на профсъюзните организации или консултациите с тях е част от подготвителната работа по приемането на Регламент № 1239/2010 или на индивидуалните решения за неговото прилагане. По-специално, въпреки че по време на заседанието се позовава на процесуално нарушение, което според него е опорочило приемането на Регламент № 1239/2010 и се е изразявало в неправилния отказ от страна на Комисията да предостави информация на членовете на ТГВ, която имала за задача именно провеждането на обсъждане с представителите на персонала преди приемането на регламенти във връзка с корекционните коефициенти, той не доказва, че някоя от разпоредбите или някой от принципите, на които се позовава в това отношение, упоменати по-специално в точка 28 от настоящото решение, изискват предоставянето на информация на ТГВ във връзка с приемането на Регламент № 1239/2010. В резултат на това Съдът на публичната служба не приема наличието на процесуално нарушение.

30      В този смисъл, дори да се допусне, че представителите на персонала, участващи в дейността на ТГВ, не са получили достатъчно информация от Комисията, и по-специално дори да се докаже, че тя е отказала да уважи искането на споменатите представители за получаване на информация, това обстоятелство би било без значение за законосъобразността на Регламент № 1239/2010 или на индивидуалните решения за неговото прилагане.

31      Следователно оплакването, изведено от незаконосъобразния отказ да се уважи искането за допълнителна информация, трябва да се отхвърли като неприложимо.

32      При всички положения, що се отнася до правото на достъп до документи на самия жалбоподател, на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) той е следвало да подаде заявление за достъп до документите, които е искал да му бъдат предоставени. При подадено заявление и отказ от страна на администрацията той е могъл да обжалва отказа пред съдилищата на Съюза и съответно въз основа на така събраната информация, позовавайки се при необходимост на наличието на ново обстоятелство от съществено значение, е могъл да подаде жалба за отмяната на своите фишове за заплата. При това положение доводът на жалбоподателя, изведен от нарушение на ефективната съдебна защита, който той излага в съдебното заседание, не би могъл да се приеме.

33      Останалите доводи на жалбоподателя, посочени във връзка с основанието, изведено от нарушение на правото на достъп до документи, не биха могли да поставят под съмнение изложените по-горе съображения.

34      В този смисъл, що се отнася до оплакването, изведено от несъобразяването на Регламент № 1239/2010 или на решението за неговото прилагане по отношение на жалбоподателя с разпоредбите на член 11 от приложение XI към Правилника, посочените разпоредби, които уточняват, че Евростат следи за качеството на данните и на статистическите методи, нямат връзка с мотивите на обжалваното индивидуално решение. За сметка на това, доколкото доводът на жалбоподателя има за цел да докаже, че използваните от Евростат данни или методи са ненадеждни, той ще бъде разгледан впоследствие във връзка с основанието, изведено от явна грешка в преценката.

35      С оглед на всичко изложено по-горе и двете части на първото основание трябва да се отхвърлят.

 По второто основание, изведено от явна грешка в преценката

36      В самото начало следва да се напомни, че съгласно принципа на еквивалентност на покупателната способност на длъжностните лица — който по-специално произтича от разпоредбите на член 64 от Правилника — при еквивалентно служебно и семейно положение правото на заплащане на длъжностните лица и на служителите им осигурява еднаква покупателна способност независимо от мястото на заетост. Действието на този принцип се осигурява чрез прилагането на корекционни коефициенти към възнаграждението, които изразяват съотношението между жизнения стандарт в референтния град Брюксел и различните места на заетост (Решение на Първоинстанционния съд от 25 септември 2002 г. по съединени дела Ajour и др./Комисия, T‑201/00 и T‑384/00, точка 45).

37      Във връзка с определянето или преразглеждането на корекционните коефициенти приложение XI към Правилника възлага на Евростат в съгласие със статистическите служби на държавите членки изчисляването на икономическите паритети и проверката дали еквивалентността на покупателната способност е установена правилно с оглед съотношението между корекционните коефициенти (Решение по съединени дела Abello и др./Комисия, посочено по-горе, точка 55 и Решение по съединени дела Ajour и др./Комисия, посочено по-горе, точка 46).

38      Във връзка с това следва да се напомни, че съгласно съдебната практика от текста на разпоредбите на членове 64 и 65 от Правилника и на приложение XI към него и от степента на сложност в тази област произтича широка свобода на преценка по отношение на факторите и критериите, които следва да се вземат предвид при определянето или преразглеждането на корекционните коефициенти (Решение по съединени дела Abello и др./Комисия, посочено по-горе, точка 53 и Решение по съединени дела Ajour и др./Комисия, посочено по-горе, точка 47).

39      При това положение преценката от страна на съдилищата на Съюза относно определянето и избора на основните данни и статистически методи, използвани от Евростат за изготвянето на предложения за корекционните коефициенти, трябва да се свежда до контрола за спазване на принципите, залегнали в разпоредбите на Правилника, за липсата на явна грешка в преценката на фактите, които са в основата на определяните корекционни коефициенти, и за липсата на злоупотреба с власт (Решение по съединени дела Abello и др./Комисия, посочено по-горе, точка 56 и Решение по съединени дела Ajour и др./Комисия, посочено по-горе, точка 48).

40      Следва освен това да се подчертае, че страните, които желаят да оспорят критериите и метода, използвани за определяне на корекционните коефициенти, следва да представят доказателства, годни да установят допускането на явна грешка (Решение по съединени дела Abello и др./Комисия, посочено по-горе, точка 79 и Решение по съединени дела Ajour и др./Комисия, посочено по-горе, точка 49).

41      На първо място, според жалбоподателя корекционният коефициент за провинция Варезе е намален непропорционално спрямо развитието на инфлационния диференциал между Брюксел и провинция Варезе.

42      Действително корекционният коефициент за провинция Варезе е намален с 4,8 % — от 97,1 % през юли 2010 г. на 92,3 %.

43      Според жалбоподателя e налице съществена промяна, която по принцип следвало да се обясни със също толкова съществена разлика между общата промяна на цените в Брюксел и общата промяна на цените в провинция Варезе.

44      От данните, представени от самия жалбоподател, обаче следва, че между юни 2009 г. и юни 2010 г. общото повишаване на цените е по-голямо в Брюксел, отколкото в провинция Варезе.

45      Поради това при първоначален анализ намаляването на корекционния коефициент за провинция Варезе изглежда оправдано.

46      Жалбоподателят обаче оспорва размера на намаляването, което било непропорционално в сравнение с разликата между увеличаването на цените в Брюксел и това в провинция Варезе.

47      В случая, ако се допусне, че представените от жалбоподателя данни са точни, от тях следва да се констатира наличието на инфлационен диференциал между Брюксел и провинция Варезе от 1,2 %, докато корекционният коефициент за провинция Варезе е намален с 4,8 %.

48      Същевременно следва да се уточни, че данните относно увеличаването на цените не произтичат от изчерпателно събрана информация за всички осъществени през определен период сделки, а въз основа на проучвания те имат за цел да осигурят само приблизителна представителна оценка на тенденциите. Поради това в област, в която може да се работи единствено с приближение, констатацията за самото наличие на разлика между, от една страна, диференциала на промяна на цените в Брюксел и в друго място на заетост и от друга страна, промяната в корекционния коефициент, прилаган за това място на заетост, не би била достатъчна, за да се приеме, че е налице явна грешка в преценката. За да е налице такава грешка, разглежданата разлика трябва да е особено значима.

49      При това положение, дори да се допусне, че представените от жалбоподателя данни са достатъчно надеждни, посочената разлика между, от една страна, промяната при съпоставка на цените в Брюксел и в провинция Варезе и от друга страна, промяната в корекционния коефициент в провинция Варезе не позволява да се приеме, че е налице явна грешка в преценката.

50      При всички положения в опита си да докаже, че по размер намаляването на корекционния коефициент за провинция Варезе е непропорционално в сравнение с разликата между увеличаването на цените в Брюксел и това в провинция Варезе, жалбоподателят основава съображенията си на предполагаемо съотношение на пропорционалност между разликата в цените и в корекционния коефициент.

51      Същевременно от доклада на Евростат от 18 ноември 2010 година относно годишното адаптиране на възнагражденията и пенсиите (SEC(2010)1406 окончателен), изготвен съгласно членове 64 и 65 от Правилника и приложение XI към него (наричан по-нататък „докладът на Евростат“), приложен към предложението (COM(2010)678), въз основа на което е приет Регламент № 1239/2010, на който се позовава жалбоподателят в жалбата си по административен ред, е видно, че изчисляването на корекционните коефициенти не може да се свежда до измерване на разликата в промяната на индекса на потребителските цени в Брюксел и в останалите места на заетост.

52      Всъщност корекционните коефициенти се изчисляват въз основа на определени групи разходи. За всяка от тези групи разходи се определя ценовото съотношение между Брюксел и всяко от местата на заетост. Това ценово съотношение впоследствие се претегля в зависимост от относителното значение на групата разходи в потребителската кошница на „средностатистическо длъжностно лице в международна организация“ в Брюксел, както и в потребителската кошница на „средностатистическо длъжностно лице в международна организация“ в мястото на заетост.

53      Поради това специфично претегляне, свързано със структурата на разходите на „средностатистическо длъжностно лице в международна организация“, не е налице отношение на пряка пропорционалност между, от една страна, диференциала на общата промяна в цените между Брюксел и друго място на заетост и от друга страна, промяната в приложимия за това място на заетост корекционен коефициент.

54      В това отношение Комисията впрочем посочва следното във връзка с отхвърлянето на жалбата по административен ред:

„Новата структура на разходите за Брюксел придава по-голяма тежест на наемите и на други компоненти, които са относително по-скъпи в Брюксел, отколкото в провинция Варезе, и по-малка тежест на елементите, които са относително по-евтини в Брюксел. В резултат от това относителното ценово равнище в Брюксел се увеличава в сравнение с това в провинция Варезе, което означава, че за поддържане на една и съща покупателна способност възнаграждението на длъжностно лице, назначено в провинция Варезе, трябва да се намали в сравнение с това на назначено в Брюксел длъжностно лице“.

55      Поради това доводите на жалбоподателя относно съотношенията между разликите в ценовия индекс и относно съотношенията между корекционните коефициенти за Брюксел и за провинция Варезе трябва да се отхвърлят.

56      На второ място, жалбоподателят твърди, че за разлика от данните, въз основа на които е изчислен корекционният коефициент за провинция Варезе — съдържащи се в доклада на Евростат, на който се позовава жалбоподателят в писмените си изявления, — цената на електроенергията, газта и мазута за битови нужди е по-висока в провинция Варезе, отколкото в Брюксел.

57      Същевременно посочените от жалбоподателя доказателства не могат да се приемат за достатъчно надеждни или относими, за да се направи извод за наличието на явна грешка в преценката.

58      Всъщност жалбоподателят отчасти черпи доводи от твърде ограничена извадка от сметки (осем сметки за електроенергия от Брюксел и седем от провинция Варезе; шест сметки за газ за битови нужди от Брюксел и осем от провинция Варезе), при положение че в решението, с което се отхвърля жалбата, подадена по административен ред, Комисията посочва, че Евростат използва изчисления, получени направо от енергоснабдителните дружества.

59      Жалбоподателят се позовава и на информация, която според него е предоставена от търговска организация, чийто предмет на дейност са събирането и публикуването на данни в областта на енергетиката. Жалбоподателят обаче не доказва с какво надеждността на данните, на които той се позовава, превъзхожда тази на данните, на които се базира Евростат. Освен това посочените данни не се отнасят до Брюксел и провинция Варезе, а за цяла Белгия и Италия, което силно ограничава релевантността им.

60      По-нататък, трябва да се приеме, че жалбоподателят не доказва, че данните относно съотношението между цените на електроенергията, газта и мазута за битови нужди, прилагани в Брюксел и провинция Варезе, въз основа на които е изчислен корекционният коефициент, са явно неправилни.

61      На трето място, жалбоподателят твърди, че съотношението, установено между цените на медицинските услуги в Брюксел и в провинция Варезе, трябва да е много по-високо, отколкото в данните, въз основа на които е изчислен корекционният коефициент, съдържащи се в доклада на Евростат.

62      Жалбоподателят се основава на коефициентите за еквивалентност, прилагани на основание член 20, параграф 5 от Общите правила, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица на Европейския съюз, приети съгласно член 72 от Правилника, за да гарантират, че за определен брой услуги, за които се допуска възстановяване до определен максимален размер, процентът на действително възстановяване във всяка от държавите членки ще бъде идентичен с прилагания в Белгия.

63      Всъщност според жалбоподателя известен брой коефициенти на еквивалентност показват наличието на медицински услуги, които са по-скъпи в Италия, отколкото в Белгия.

64      Най-напред следва да се посочи, че жалбоподателят не представя доказателствата, въз основа на които е изготвил графиките и таблицата, съдържащи се в жалбата, подадена по административен ред, а единствено посочва адреса в интернет, от който е събрал тези данни. Съгласно член 34, параграф 4 от Процедурния правилник обаче Съдът на публичната служба не следва да издирва в интернет невключени към материалите по делото приложения.

65      На следващо място, коефициентите за еквивалентност отчитат единствено разходите, за които e възможно възстановяване съгласно общата система за здравно осигуряване (наричана по-нататък „ОСЗО“), поради което определени неподлежащи на възстановяване разноски, макар и свързани със здравеопазването, се изключват.

66      Освен това в решението, с което отхвърля жалбата, подадена по административен ред, Комисията посочва, без да са налице възражения по този въпрос, че коефициентите за еквивалентност се прилагат само за определени разходи, възстановявани от ОСЗО.

67      В този смисъл с оглед на ограничената надеждност на данните, на които жалбоподателят основава доводите си, и на ограниченията, присъщи на метода, изразяващ се в отчитането на коефициентите за еквивалентност, трябва да се приеме, че жалбоподателят не доказва, че съотношението, посочено в доклада на Евростат, между цените на медицинските услуги, прилагани в Брюксел и в провинция Варезе, е явно неправилно.

68      Във всички случаи, дори тези критики да са основателни и жалбоподателят да успее да докаже по този начин наличието на грешки във връзка с това съотношение, той би трябвало да докаже и това, че с оглед съвкупното значение на последиците от посочените грешки корекционният коефициент за провинция Варезе като цяло е явно неправилен (вж. в този смисъл Решение по съединени дела Ajour и др./Комисия, посочено по-горе, точка 49).

69      В конкретния случай обаче това не е направено. Всъщност с оглед на данните от доклада на Евростат разходите за здравеопазване представляват едва 2,39 % от теглото на разходите в потребителската кошница на „средностатистическо длъжностно лице в международна организация“ в провинция Варезе и 1,92 % от теглото на разходите в потребителската кошница на „средностатистическо длъжностно лице в международна организация“ в Брюксел.

70      В крайна сметка основанието, изведено от явна грешка в преценката, трябва да се отхвърли.

 По третото основание, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация

71      Жалбоподателят твърди, че длъжностните лица и служителите, назначени в провинция Варезе, са жертви на дискриминационно третиране спрямо длъжностните лица и служителите, назначени в Парма (Италия) и Торино (Италия). По отношение на последните всъщност не се прилагал специфичен, а общият за Италия корекционен коефициент, определен в размер на 106,6 % съгласно Регламент № 1239/2010.

72      Същевременно наличието на корекционен коефициент в някои места на заетост и отсъствието му в други места на заетост в рамките на една и съща държава само по себе си не представлява проява на дискриминация, ако въвеждането на такъв коефициент се основава на обективни данни относно жизнения стандарт в мястото на заетост. Впрочем разпоредбите на член 9 от приложение XI към Правилника предвиждат възможност за създаване на нови или за спиране на прилагането на по-рано използвани корекционни коефициенти.

73      Освен това самото позоваване на жалбоподателя на някои данни относно жизнения стандарт в провинция Варезе, в Парма, в Торино или в Рим (Италия) не е достатъчно за установяване на твърдяната дискриминация.

74      Впрочем в едно от представените от жалбоподателя в подкрепа на твърденията му доказателства се уточнява, че разглежданите данни „са само примерни“ и че „изчисляването на глобалните разходи за живот при всички случаи е произволно“.

75      Поради това основанието, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, трябва да се отхвърли.

76      От всичко изложено по-горе следва, че исканията за отмяна в жалбата следва да бъдат отхвърлени.

 По съдебните разноски

77      Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.

78      От изложените по-горе мотиви следва, че жалбоподателят е загубил делото. Освен това Комисията изрично е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, жалбоподателят трябва да понесе направените от него съдебни разноски и да бъде осъден да заплати съдебните разноски на Комисията.

79      В съответствие с член 89, параграф 4 от Процедурния правилник встъпителят понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Г‑н Dalmasso понася направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия.

3)      Съветът на Европейския съюз, встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.

Van Raepenbusch

Barents

Bradley

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 март 2013 година.

Секретар

 

      Председател

W. Hakenberg

 

      S. Van Raepenbusch


* Език на производството: френски.