Language of document : ECLI:EU:F:2013:42

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)


21 март 2013 година


Дело F‑111/11


Chris van der Aat

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Възнаграждение — Годишно адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители — Членове 64, 65 и 65а от Правилника — Приложение XI към Правилника — Регламент (ЕС) № 1239/2010 — Корекционни коефициенти — Длъжности лица, назначени в Испра“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договор за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която жалбоподателите по същество искат отмяна на решенията на Европейската комисия за прилагане по отношение на тях на Регламент (ЕС) № 1239/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година за адаптиране, считано от 1 юли 2010 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях (ОВ L 338, стр. 1), в частта, в която корекционният коефициент, приложим към възнагражденията на служителите, назначени в провинция Варезе (Италия, наричан по-нататък „корекционният коефициент за Варезе“), се определя на 92,3 %

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателите понасят направените от тях съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия. Съветът на Европейския съюз, встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.



Резюме


1.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Корекционни коефициенти —Регламенти за прилагане на Правилника — Мотивиране — Задължение — Обхват

(членове 64 и 65 от Правилника за длъжностните лица и приложение XI към него; Регламент № 1239/2010 на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Корекционни коефициенти — Определяне — Съдебен контрол — Граници

(членове 64 и 65 от Правилника за длъжностните лица и приложение XI към него)

3.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Препращане към уебсайт — Недопустимост

(член 34, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Мотивирането на един регламент за определяне на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на възнагражденията на длъжностните лица, може да се ограничи до посочване, от една страна, на цялостното положение, довело до приемането му, а от друга страна — на общите цели, които следва да постигне, и мотивирането не трябва да се отнася до техническите аспекти на правилата за изчисляване. В това отношение, макар и кратки, мотивите на Регламент № 1239/2010 за адаптиране, считано от 1 юли 2010 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Съюза във връзка с членове 64 и 65 от Правилника и приложение XI към последния — разпоредби, в които се уточняват условията за ежегодно адаптиране на корекционните коефициенти — са достатъчни предвид посочените съображения.

(вж. точки 23 и 24)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 7 декември 1995 г., Abello и др./Комисия, T‑544/93 и T‑566/93, точка 89; 8 ноември 2000 г., Bareyt и др./Комисия, T‑175/97, точка 75

2.      Що се отнася до определянето или преразглеждането на корекционните коефициенти, приложение XI към Правилника възлага на Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат) след съгласуване със статистическите служби на държавите членки да изчисли икономическите паритети и да провери дали еквивалентността на покупателната способност е установена правилно с оглед на съотношението между корекционните коефициенти. В това отношение текстът на разпоредбите на членове 64 и 65 от Правилника и на приложение XI към него и степента на сложност в тази област предполагат широка свобода на преценка относно факторите и критериите, които следва да се вземат предвид при определянето или преразглеждането на корекционните коефициенти.

При това положение преценката от страна на съдилищата на Съюза относно определянето и избора на основните данни и статистически методи, използвани от Евростат за изготвянето на предложения за корекционните коефициенти, трябва да се ограничи до контрол за спазване на принципите, залегнали в разпоредбите на Правилника, за липса на явна грешка в преценката на фактите, въз основа на които се определят корекционните коефициенти, и за липса на злоупотреба с власт.

Освен това лицето, което иска да оспори критериите и метода, използвани за определяне на корекционните коефициенти, следва да представи доказателства, с които може да се установи, че е допусната явна грешка.

Така в област, в която може да се използват единствено приблизителни стойности, самото установяване на несъответствие между, от една страна, разликата в промяната на цените в Брюксел и в друго място на работа, и от друга страна, промяната в корекционния коефициент, прилаган за това място на работа, не е достатъчно, за да се приеме, че е допусната явна грешка в преценката. За да е налице такава грешка, разглежданото несъответствие трябва да е доста голямо.

Във всички случаи, дори да се приеме за установено, че е допусната грешка в посоченото в доклада на Евростат съотношение между цените на услугите в Брюксел и цените в друго място на работа, освен това трябва да се докаже, че предвид значението на кумулативния ефект от тези грешки корекционният коефициент за това друго място на работа като цяло е явно неправилен.

(вж. точки 43—46, 54 и 77)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Abello и др./Комисия, посочено по-горе, точки 53, 55, 56 и 79; 25 септември 2002 г., Ajour и др./Комисия, T‑201/00 и T‑384/00, точки 46—49

3.      Съгласно член 34, параграф 4 от процедурния му правилник Съдът на публичната служба не е длъжен да издирва в интернет документи, които не са приложени към материалите по делото.

(вж. точка 73)