Дело T‑207/10
Deutsche Telekom AG
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Система на данъчно облагане, позволяваща на местни за данъчни цели предприятия в Испания да амортизират репутацията, която произтича от придобиването на дялови участия в чуждестранни за данъчни цели предприятия — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда частичното ѝ възстановяване — Разпоредба, позволяваща на схемата да продължи да се прилага отчасти — Искане за прекратяване на производството поради липса на основание за произнасяне по същество — Запазване на правния интерес — Оправдани правни очаквания — Конкретни уверения, дадени от Комисията — Оправданост на правните очаквания — Приложно поле във времето на оправданите правни очаквания“
Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 15 ноември 2018 г.
1. Жалба за отмяна — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар, разпорежда се частичното ѝ възстановяване и се позволява въпросният данъчен режим да продължи да се прилага отчасти — Запазване на правния интерес на жалбоподателя, оплакващ се срещу разпоредба, разрешаваща продължаване на прилагането на спорната схема за помощ, въпреки възникналото след подаването на жалбата обстоятелство, че това разрешение не се използва от конкурента
(член 263 ДФЕС; член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 на Съвета)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Помощ, предоставена в нарушение на процесуалните правила по член 108 ДФЕС — Евентуални оправдани правни очаквания на получателите — Липса на такива, освен при изключителни обстоятелства — Оправдани правни очаквания, възникнали от конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения от страна на Комисията — Публикуване на решението за започване на официалната процедура по разследване, с което се слага край на тези оправдани правни очаквания
(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Помощ, предоставена в нарушение на процесуалните правила по член 108 ДФЕС — Евентуални оправдани правни очаквания на получателите — Липса на такива, освен при изключителни обстоятелства — Оправдани правни очаквания, възникнали от конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения от страна на Комисията — Приложно поле във времето на признатите оправдани правни очаквания — Операции, предхождащи акта, породил тези оправдани правни очаквания — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС)
1. Запазването на правния интерес на жалбоподател трябва да се преценява in concreto, като се вземат предвид по-специално последиците от твърдяната незаконосъобразност и естеството на вредата, която се твърди, че е претърпяна.
Подобен интерес произтича най-напред от качеството на жалбоподателя на заинтересована оплакваща се страна, както и от частичното и по същество отхвърляне на това оплакване от обжалваната разпоредба.
Всъщност жалбоподателят е „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), изменен, „чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ“, която по този начин по дефиниция има „интерес“ от официалната процедура по разследване, която следва да доведе до приемането на решение от Комисията и корелативно, с оглед на отхвърлянето на неговото оплакване с посоченото решение, интерес да обжалва това решение, което не е благоприятно за него. Освен това той е заинтересованата страна, която е подала оплакването, стоящо в основата на откриването на официалната процедура по разследване, и която в рамките на това оплакване е обяснила мотивите за неговото подаване.
Макар обжалваното решение, и по този начин обжалваната разпоредба, да не е представлявало изричен отговор на оплакването на жалбоподателя, това не променя факта, че противно на изтъкнатото от жалбоподателя в неговото оплакване, Комисията приема в това решение, че спорната схема може да продължи да се прилага в някои хипотези, които са уточнени в него. Подобно отхвърляне обаче е достатъчно да характеризира правния интерес на жалбоподателя в конкретния случай, доколкото отмяната на това отхвърляне въз основа на единственото основание, което той е повдигнал, може да му предостави предимство, тоест спорната схема да бъде обявена за незаконна и да бъде забранена, включително в хипотезите, обхванати от обжалваната разпоредба.
От това следва, че изтъкнатото от Комисията обстоятелство — за което се твърди, че е настъпило след подаването на настоящата жалба — че неговият конкурент не е могъл да се ползва от обявената за незаконна с обжалваното решение спорна схема, не може да постави под въпрос правния интерес на жалбоподателя да обжалва тази разпоредба. Ако това не беше така, и по-специално ако от заинтересованите страни, и по-конкретно от тези, които са в основата на откриването на официалната процедура по разследване, се изискваше да докажат освен това, както поддържа по същество Комисията, своето качество на конкурент на действителния бенефициер на разгледаната в обжалваното решение спорна схема, това би довело до смесване на условието за допустимост, което е основно и първостепенно за всяка жалба, какъвто е правният интерес, който трябва да продължи да е налице до приключването на производството по жалбата, с това за процесуалната легитимация, които обаче представляват две отделни условия, които трябва да са налице кумулативно за физическото или юридическото лице.
По-нататък следва да се приеме, че жалбоподателят запазва също интерес да поиска отмяната на обжалваното решение, за да позволи да се избегне възпроизвеждането в бъдеще на незаконосъобразността, от която той претендира, че е засегнат. В това отношение е важно да се подчертае, че твърдяната незаконосъобразност в бъдеще може повторно да бъде допусната независимо от обстоятелствата, които са дали основание за подаването на настоящата жалба, доколкото тя поставя под въпрос, независимо от тези обстоятелства, тълкуването на общите условия за прилагане на принципа на защита на оправданите правни очаквания и времевия обхват на защитата, която може да бъде предоставена въз основа на този принцип.
(вж. т. 22—32)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 33—46, 108 и 110)
3. Що се отнася до приложното поле във времето на оправданите правни очаквания, признати на бенефициерите на помощ, отпусната в нарушение на процесуалните правила по член 108 ДФЕС, възникнали от конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения от страна на Комисията, следва да се направи разграничение между датата на придобиване на оправданите правни очаквания, която съответства на датата на узнаването на конкретните уверения, и предмета, до който се отнасят придобитите оправдани правни очаквания, който може да се разпростре до операциите, извършени преди тази дата, според текста на дадените конкретни уверения.
Оправданите правни очаквания обаче се отнасят най-често, и по-конкретно в настоящия случай, до запазването на съществуващо положение, което по дефиниция е създадено преди акта, пораждащ очаквания за неговото запазване. В този случай актът, пораждащ оправдани правни очаквания, няма обратен ефект, в смисъл че не създава оправдани правни очаквания, считано от настъпването на разглежданите по-ранни събития, а се ограничава да обхване, считано от датата на неговото извършване, събитията, предшестващи тази дата, и техните бъдещи последици.
Всъщност в противен случай принципът на защита на оправданите правни очаквания не би могъл да бъде валидно изтъкнат срещу възстановяването на незаконни помощи, които по естеството си са предоставени, преди Комисията, намираща се в най-добро положение да дава конкретни, безусловни, последователни и надеждни уверения, да се е произнесла по какъвто и да е начин по тяхното квалифициране като държавна помощ и тяхната съвместимост с вътрешния пазар. В подобен случай член 14 от Регламент № 659/1999 би бил лишен от полезно действие.
Тази преценка не се поставя под въпрос с обстоятелството, че в конкретния случай спорната схема не е била нотифицирана на Комисията и че бенефициерите на тази схема могат да имат оправдани правни очаквания в правомерността на нейното предоставяне единствено при изключителни обстоятелства. Всъщност, ако от липсата на изключителни обстоятелства следва, че бенефициерът на ненотифицирана помощ не може да има оправдани правни очаквания в нейната законност и нейното запазване, от наличието на подобни обстоятелства следва, че считано от момента на даването на конкретни уверения, от естество да създадат у бенефициера на помощта основателни очаквания за законността на помощта, които характеризират тези изключителни обстоятелства, и при условие че тези дадени уверения не предвиждат времево ограничение, не може повече оправдано да се счита, че през определен период от време този бенефициер е можел да съзнава незаконността на разглежданата помощ. Ако това не беше така, би се пренебрегнала конкретността и надеждността на дадените уверения, що се отнася по-специално до времевия обхват на посочените уверения, и по този начин да се премахне едно от условията за признаване на оправданите правни очаквания, което обаче допринася, в случая на ненотифицирани помощи, оправданите правни очаквания в законността на тези помощи да бъдат признавани само при изключителни обстоятелства. Всъщност, ако оправданите правни очаквания обхващаха само операциите, извършени след акта, който ги е породил, макар и в последния да е уточнено, че обхваща предходни операции, това би имало за последица ограничаване на обхвата на тези уверения в нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.
(вж. т. 97—106)