ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
15 декември 2010 година(*)
„Жалба за отмяна — Допълнителна пенсионна схема на членовете на Европейския парламент — Изменение на допълнителната пенсионна схема — Акт с общо приложение — Липса на лично засягане — Недопустимост“
По дела T‑219/09 и T‑326/09
Gabriele Albertini, с местожителство в Милано (Италия), и още 62-ма настоящи или бивши членове на Европейския парламент, чиито имена се съдържат в приложението, за които се явяват адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.‑N. Louis и адв. E. Marchal, avocats,
жалбоподатели по дело T‑219/09,
и
Brendan Donnelly, с местожителство в Лондон (Обединеното кралство), за който се явяват адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.‑N. Louis и адв. E. Marchal, avocats,
жалбоподател по дело T‑326/09,
срещу
Европейски парламент, за който се явяват първоначално г‑н H. Krück, г‑жа A. Pospíšilová Padowska и г‑н G. Corstens, впоследствие г‑н N. Lorenz, г‑жа Pospíšilová Padowska и г‑н Corstens, в качеството на представители,
ответник,
с предмет отмяна на решенията на Европейския парламент от 9 март и 1 април 2009 г. за изменение на Правилника за допълнителната (доброволна) пенсионна схема, поместен в приложение VIII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Правна уредба
1 Бюрото на Европейския парламент (наричано по-нататък „Бюрото“) е орган на Европейския парламент. Съгласно озаглавения „Функции на Бюрото“ член 22, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент, в редакцията му, приложима към фактите по настоящото производство, Бюрото взема, наред с другото, финансови, организационни и административни решения по въпроси, свързани с членовете на ЕП.
2 На това основание Бюрото приема Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък „Правилникът за разноски и надбавки“).
3 На 12 юни 1990 г. Бюрото приема Правилник за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък „Правилникът от 12 юни 1990 г.“), поместен в приложение VII към Правилника за разноски и надбавки.
4 Правилникът от 12 юни 1990 г., в редакцията му в сила към март 2009 г., по-специално предвижда:
„Член 1
1. До приемане на единен устав на членовете на ЕП и независимо от пенсионните права, посочени в приложения І и ІІ, член на ЕП, който […] е плащал вноски в доброволна пенсионна схема в продължение на най-малко две години, има право [, след прекратяване на мандата си,] на пожизнена пенсия, считано от първо число на календарния месец след навършване на 60-годишна възраст.
[…]
Член 2
1. Размерът на пенсията представлява 3,5 % от 40 % от основната заплата на съдия в Съда на Европейските общности за всяка пълна мандатна година и една дванадесета от тази сума за всеки пълен месец.
2. Максималната пенсия е 70 % (а минималната пенсия е 10,5 %) от 40 % от основната заплата на съдия в Съда на Европейските общности.
3. Пенсията се изчислява и изплаща в евро.
Член 3
Бившите членове на ЕП или тези, които са подали оставка преди навършване на 60-годишна възраст, могат да поискат пенсията да им се изплати незабавно или в който и да е момент през периода от подаване на оставка до навършване на 60-годишна възраст, при условие че имат навършени 50 години. В последния случай размерът на пенсията е равен на изчисления въз основа на член 2, параграф 1 размер, умножен с коефициент, определен с оглед на възрастта на съответния член на ЕП към момента, в който е започнал да получава пенсията си, в съответствие със следната таблица […].
Член 4 (изплащане наведнъж на част от пенсията)
1. Не повече от 25 % от пенсионните права, изчислени въз основа на член 2, параграф 1, могат да се изплатят наведнъж на членовете на ЕП, които участват или са участвали в доброволната пенсионна схема.
2. Този избор трябва да се упражни преди датата, на която започва изплащането, и е неотменим.
3. При спазване на посочения в параграф 1 максимален размер, изплащането наведнъж не засяга, нито намалява пенсионните права на преживелия съпруг или на децата на издръжка на члена на ЕП.
4. Размерът на изплащаната наведнъж сума се изчислява с оглед на възрастта на съответния член на ЕП към момента, в който е придобил право на пенсия, в съответствие със следната таблица […].
5. Изплащаната наведнъж сума се изчислява и изплаща в евро. Тя се изплаща преди първото пенсионно плащане.
[…]“
5 Допълнителният пенсионен фонд е създаден с учредяването от квесторите на Европейския парламент на сдружението с нестопанска цел „Fonds de pension — députés au Parlement européen“ (наричано по-нататък „СНЦ“), което от своя страна учредява инвестиционно дружество с променлив капитал (ИДПК) по люксембургското право, с наименование „Fonds de pension — Députés au Parlement européen, Société d’Investissement à Capital Variable“, на което е възложено техническото управление на инвестициите.
6 Уставът на членовете на Европейския парламент е приет с Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 година за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (OВ L 262, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 28) и влиза в сила на 14 юли 2009 г. — първия ден от седмия парламентарен мандат.
7 Уставът на членовете на Европейския парламент въвежда окончателна пенсионна схема за членовете на ЕП, според която с навършване на 63-годишна възраст последните придобиват право на пенсия за възраст, без плащане на осигурителни вноски.
8 Уставът на членовете на Европейския парламент предвижда преходни мерки, които се прилагат за допълнителната пенсионна схема. В това отношение член 27 предвижда:
„1. Доброволният пенсионен фонд, създаден от Парламента, се запазва след влизането в сила на настоящия устав за членове или бивши членове на Европейския парламент, които имат права или правни очаквания по отношение на този фонд.
2. Придобитите права и правни очаквания се запазват изцяло. Парламентът може да предвиди критерии и условия за придобиването на нови права.
3. Членовете на Европейския парламент, които получават възнаграждение[то, предвидено от устава], не могат да придобиват нови права или правни очаквания в доброволния пенсионен фонд.
4. Фондът няма да бъде открит за членове на Европейския парламент, които са избрани за първи път в Парламента след влизането в сила на настоящия устав.
[…]“
9 С решения от 19 май 2008 г. и от 9 юли 2008 г. Бюрото приема мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 159, 2009 г., стр. 1, наричани по-нататък „мерките по прилагане“). Съгласно член 73 от мерките по прилагане те влизат в сила от деня, в който влиза в сила Уставът на членовете на Европейския парламент, т.е. 14 юли 2009 г.
10 Член 74 от мерките по прилагане предвижда, че с изключение на преходните разпоредби, включени в дял IV, действието на Правилника за разноски и надбавки се прекратява в деня на влизане в сила на Устава на членовете на Европейския парламент.
11 Член 76, „Допълнителна пенсионна схема“, от мерките по прилагане гласи:
„1. Пенсията от допълнителната (доброволна) пенсионна схема, отпускана по реда на приложение VII към Правилника за разноски и надбавки, продължава да се изплаща по реда на [това] приложение[…] на лицата, пол[учавали тази пенсия] преди датата на влизане в сила на устава.
2. Правата на пенсия, придобити преди датата на влизане в сила на устава по реда на посоченото по-горе приложение VII, се запазват. Те се зачитат съгласно условията, предвидени в приложението.
3. Членовете на ЕП, избрани през 2009 г., могат да продължат да придобиват нови права след датата на влизане в сила на устава и в съответствие със споменатото по-горе приложение VII, в случай че:
а) същите са били членове на ЕП през предход[ен] мандат; и
б) вече са придобили или са били в процес на придобиване на права съгласно допълнителната пенсионна схема; и
в) държавата членка, в която са били избрани за членове на ЕП, е приела различни правила за тях в съответствие с член 29 от устава или те самите, съгласно член 25 от устава, са избрали националната схема; и
г) нямат право на национална или европейска пенсия вследствие на мандата си на европейски парламентаристи.
4. Вноските във фонда за допълнително […] пенсионно осигуряване за сметка на членовете на ЕП се плащат с техни лични средства“.
Обстоятелствата в основата на спора
12 След като установява, че финансовото положение на допълнителния пенсионен фонд се е влошило, на 9 март 2009 г. Бюрото взема решение (наричано по-нататък „решението от 9 март 2009 г.“):
– „да създаде работна група […], която да се срещне с представителите на управителния съвет на пенсионния фонд, за да прецени положението;
– […] временно да изключи възможността за прилагане на членове 3 и 4 от приложение VІІ към Правилника за разноски и надбавки, като обезпечителна и предпазна мярка, с незабавно действие;
– […] на следващо заседание Бюрото да преразгледа тези предпазни мерки в светлината на установените факти и на резултатите от срещите и констатациите на работната група“.
13 На 1 април 2009 г. Бюрото взема решение да измени Правилника от 12 юни 1990 г. (наричано по-нататък „решението от 1 април 2009 г.“). Измененията включват по-конкретно следните мерки:
– увеличаване на пенсионната възраст от 60 на 63 години, считано от първия ден на седмия парламентарен мандат, т.е. от 14 юли 2009 г. (член 1 от Правилника от 12 юни 1990 г.);
– отмяна с незабавно действие на възможността за изплащане наведнъж на част от пенсията (член 3 от Правилника от 12 юни 1990 г.);
– отмяна с незабавно действие на възможността за ранно пенсиониране след навършване на 50-годишна възраст (член 4 от Правилника от 12 юни 1990 г.).
Производство и искания на страните
14 На 19 май 2009 г. СНЦ и 65 членове на Европейския парламент, участващи в допълнителната пенсионна схема, подават в секретариата на Общия съд жалбата по дело T‑219/09.
15 На 10 август 2009 г. в секретариата на Общия съд е подадена жалбата по дело T‑326/09.
16 С отделни актове, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 11 септември и на 16 ноември 2009 г., Парламентът прави възражения за недопустимост съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд и по двете дела.
17 Жалбоподателите по дело T‑219/09 представят становището си по възражението за недопустимост на 30 октомври 2009 г. По този повод жалбоподателите — Balfe и Colom I Naval, както и СНЦ, искат да се вземе предвид фактът, че оттеглят жалбите си. Освен това жалбоподателите по дело T‑219/09 правят искане последното да бъде съединено с дело T‑326/09 и дело T‑439/09, John Robert Purvis/Парламент.
18 На 19 ноември 2009 г. Парламентът представя становището си по оттеглянето на жалбите от някои жалбоподатели по дело T‑219/09, както и по искането за съединяване на делата. Жалбоподателите по дела T‑326/09 и T‑439/09 не представят становище по искането за съединяване.
19 С Определение на председателя на втори състав на Общия съд от 18 декември 2009 г. по дело Balfe и др./Парламент (T‑219/09, непубликувано в Сборника) Richard Balfe, Joan Colom I Naval и СНЦ са заличени от списъка на жалбоподателите по това дело.
20 Жалбоподателят по дело T‑326/09 представя становище по възражението за недопустимост на 7 януари 2010 г.
21 С определения от 18 март 2010 г. председателят на втори състав на Общия съд след изслушване на страните спира производството по настоящите дела до произнасянето относно допустимостта по дело T‑532/08, Norilsk Nickel Harjavalta и Umicore/Комисия, и по дело T‑539/08, Etimine и Etiproducts/Комисия.
22 След като Общият съд се произнася по този въпрос с определения от 7 септември 2010 г. по дело Norilsk Nickel Harjavalta и Umicore/Комисия и по дело Etimine и Etiproducts/Комисия (T‑532/08 и T‑539/08, все още непубликувани в Сборника), страните са поканени да изразят становище по отношение на изводите, които според тях налагат тези определения за настоящите дела. Парламентът и жалбоподателите представят становищата си съответно на 8 и 10 ноември 2010 г.
23 Жалбоподателите молят Общия съд:
– да отмени решенията на Бюрото на Парламента от 9 март и 1 април 2009 г.,
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.
24 С възражението за недопустимост Парламентът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
25 С писменото си становище по възражението за недопустимост жалбоподателите молят Общия съд:
– по дело T‑219/09, да вземе предвид факта, че г‑н Richard Balfe, г‑н Joan Colom I Naval и СНЦ оттеглят жалбите си,
– по двете дела, да уважи исканията им, така както са изложени в жалбите.
От правна страна
26 Що се отнася до искането за съединяване на делата, направено от жалбоподателите по дело T‑219/09, Общият съд счита за целесъобразно да съедини това дело с дело T‑326/09 за целите на настоящото определение, тъй като и двете дела повдигат едни и същи въпроси относно допустимостта.
27 Съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник по молба на някоя от страните Общият съд може да се произнесе по възражение за допустимост, без да засяга съществото на спора. В съответствие с параграф 3 от същия член производството по молбата преминава в устна фаза, освен ако Общият съд не реши друго. В дадения случай Общият съд счита, че разполага с достатъчно сведения от доказателствата по делото и поради това не е необходимо да изслушва устните обяснения на страните.
По предмета на жалбите
28 По отношение на искането на жалбоподателите по дело T‑219/09 да се вземе предвид фактът, че г‑н Richard Balfe, г‑н Joan Colom I Naval и СНЦ оттеглят жалбите си, Общият съд счита, че с постановяването на Определение по дело Balfe и др./Парламент (точка 19 по-горе) това искане е уважено, поради което е станало безпредметно.
29 Освен това, що се отнася до предмета на исканията за отмяна, както посочва Парламентът, без становището му да се оспорва от жалбоподателите, решението от 9 март 2009 г. е само временно решение, доколкото спира прилагането на членове 3 и 4 от Правилника от 12 юни 1990 г., без обаче да ги изменя по същество. Според Общия съд, тъй като решението от 1 април 2009 г. впоследствие отменя с незабавно действие посочените членове, решението от 9 март 2009 г. е останало без предмет, поради което не може да се иска неговата отмяна.
30 Следователно жалбите следва да се отхвърлят като недопустими, доколкото са насочени срещу решението от 9 март 2009 г. Ето защо по-нататък под „обжалвания акт“ трябва да се разбира само решението от 1 април 2009 г.
По възражението за недопустимост
31 Парламентът излага три основания за недопустимост. По дело T‑219/09 той твърди, че СНЦ няма правен интерес, както и че решенията от 9 март и 1 април 2009 г. не засягат жалбоподателите Richard Balfe и Joan Colom I Naval. По-нататък и в двете дела Парламентът твърди, че жалбите са недопустими поради липса на лично засягане на жалбоподателите.
32 Поради оттеглянето на жалбите от жалбоподателите — Richard Balfe, Joan Colom I Naval и СНЦ, следва да се разгледа само третото основание за недопустимост, изведено от липса на лично засягане на жалбоподателите.
Доводи на страните
33 Парламентът по същество поддържа, че решението от 1 април 2009 г. е с нормативен характер и не засяга лично жалбоподателите.
34 Парламентът изтъква, че жалбоподателите не са адресати на решението от 1 април 2009 г. Следователно, за да можело жалбите им да се обявят за допустими, те задължително трябвало да докажат, че този акт ги засяга пряко и лично, като двете условия били кумулативни. Парламентът обаче счита, че жалбоподателите не могат да се считат за лично засегнати от решението от 1 април 2009 г.
35 Жалбоподателите твърдят, че въпреки нормативния си характер решенията от 9 март и 1 април 2009 г. ги засягат пряко и лично, тъй като още от момента на приемането на тези решения жалбоподателите били достатъчно определяеми. Освен това те посочват, че от адресираната до членовете на Бюрото докладна записка на генералния секретар от 1 април 2009 г. следва, че последното е взело предвид особеното им положение при приемането на тези решения. Следователно Бюрото действително визирало конкретни адресати, индивидуализирани предвид особеното си положение от гледна точка на придобити и бъдещи права на допълнителна пенсия.
36 Жалбоподателите считат, че не може да им се противопостави възможността да обжалват адресираните до тях бъдещи актове за изпълнение на Правилника от 12 юни 1990 г., съответно изменен с решението от 1 април 2009 г.
37 В това отношение те се позовават, на първо място, на принципа на ефективен достъп до общностния съд. Според тях за бъдещите изпълнителни актове на Парламента, с които се отхвърлят молбите за получаване на допълнителна пенсия, например поради това, че молителят все още не е навършил 63-годишна възраст, трябва да се приеме, че просто потвърждават решенията от 9 март и 1 април 2009 г. Съгласно постоянната съдебна практика обаче, от една страна, не подлежал на отмяна потвърдителен акт, който само възпроизвежда разпоредбите на станал окончателен по-ранен акт или единствено пояснява логическата последица от такъв акт, без да внася никакви нови обстоятелства. От друга страна, ако решенията за изпълнение на решенията от 9 март и 1 април 2009 г. не трябвало да се приемат за потвърдителни, от съдебната практика следвало, че при липсата на право на обжалване на тези решения евентуалното възражение за тяхната незаконосъобразност, направено в рамките на жалба за отмяна на изпълнителните решения, също щяло да бъде недопустимо. Следователно, ако се уважало възражението за недопустимост, жалбоподателите можело да останат без конкретно и ефективно средство, с което да защитят правата си пред общностния съд.
38 На второ място, жалбоподателите изтъкват принципите на добро правораздаване, на процесуална икономия и на процесуална лоялност. Според тях, ако всеки член на ЕП трябва самостоятелно да подаде жалба за отмяна на всяко индивидуално решение, прието от Парламента в изпълнение на решенията от 9 март и 1 април 2009 г., това би било в противоречие с принципите на добро правораздаване и на процесуална икономия. Освен това с налагането на подобна тежест върху жалбоподателите се нарушавали и принципите на правна сигурност и на разумна продължителност на производството. На последно място, обявяването на настоящите жалби за недопустими противоречало на принципа на процесуална лоялност, доколкото това щяло да позволи на Парламента да не изпълни ангажимента на Бюрото от 17 юни 2009 г. да приложи последиците от евентуалното съдебно решение по настоящите дела спрямо всички участници в допълнителния пенсионен фонд.
Съображения на Общия съд
39 В самото начало трябва да се припомни относно въпроса дали допустимостта на настоящата жалба следва да се разглежда с оглед на член 230 ЕО или на член 263 ДФЕС, че допустимостта на жалбата се преценява въз основа на правилата, които са в сила при подаването ѝ, и че условията за допустимост на жалбата се преценяват към момента на нейното подаване. Следователно допустимостта на жалбите, подадени преди влизането в сила на ДФЕС на 1 декември 2009 г., трябва да се преценява въз основа на член 230 ЕО (Определение по дело Norilsk Nickel Harjavalta и Umicore/Комисия и Определение по дело Etimine и Etiproducts/ Комисия, посочени по-горе, точки 70 и 72, и цитираната съдебна практика).
40 В настоящия случай, тъй като жалбите са подадени съответно на 19 май и на 10 август 2009 г., допустимостта им следва да се провери въз основа на член 230 ЕО.
41 Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу решенията, които са адресирани до него, или срещу решение, което въпреки формата си на регламент или решение, адресирано до друго лице, го засяга пряко и лично.
42 В случая страните не спорят, че макар обжалваният акт да е наречен „решение“, той има общо действие, а следователно и нормативен характер, тъй като се прилага спрямо всички членове на ЕП, които участват или могат да участват в доброволния пенсионен фонд. Общият съд споделя това становище и припомня във връзка с това, че възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които в определен момент се прилага даден акт, не е достатъчна, за да се постави под въпрос нормативният му характер, когато е безспорно, че това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в акта във връзка с целта му (вж. по аналогия Решение на Съда от 18 май 1994 г. по дело Codorniu/Съвет, C‑309/89, Recueil, 1994 г., стр. I‑1853, точка 18). Ето защо, дори да се признае, че броят и самоличността на членовете на ЕП, засегнати от обжалвания акт, могат да се определят още към момента на неговото приемане, това обстоятелство не пречи посоченият акт да се квалифицира като общ. Всъщност, както основателно подчертава Парламентът, обжалваният акт засяга жалбоподателите само в качеството им на участващи в допълнителния пенсионен фонд лица — обективно правно положение, което е определено от целта на този акт да измени Правилника от 12 юни 1990 г.
43 Независимо от това, общото приложение на обжалвания акт все пак не изключва възможността той да засяга пряко и лично някои физически или юридически лица по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО (вж. по-специално Решение на Съда от 16 май 1991 г. по дело Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, Recueil, стр. I‑2501, точка 13, Решение на Съда по дело Codorniu/Съвет, точка 42 по-горе, точка 19, Решение на Съда от 22 ноември 2001 г. по дело Antillean Rice Mills/Съвет, C‑451/98, Recueil, стр. I‑8949, точка 46, и Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, Recueil, стр. I‑5479, точка 58, както и Решение на Общия съд от 6 декември 2001 г. по дело Emesa Sugar/Съвет, T‑43/98, Recueil, стр. II‑3519, точка 47).
44 В настоящия случай следва да се констатира, че жалбоподателите са пряко засегнати от обжалвания акт, тъй като последният не оставя никакво право на преценка на администрацията на Парламента, на която е възложено прилагането му (вж. по аналогия Решение по дело Emesa Sugar/Съвет, точка 43 по-горе, точка 48).
45 Колкото до въпроса дали жалбоподателите са лично засегнати от обжалвания акт, следва да се припомни, че за да се приеме физическо или юридическо лице за лично засегнато от акт с общо приложение, то трябва да е засегнато поради някои присъщи на него качества или фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стр. 197, 223, Определение на Общия съд от 30 септември 1997 г. по дело Federolio/Комисия, T‑122/96, Recueil, стр. II‑1559, точка 59 и Определение на Общия съд от 29 април 1999 г. по дело Alce/Комисия, T‑120/98, Recueil, стр. II‑1395, точка 19).
46 В това отношение обстоятелството, че обжалваният акт засяга правата, които жалбоподателите биха могли да предявят в бъдеще на основание участието си в допълнителния пенсионен фонд, не може да ги отграничи по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО от всички останали лица, тъй като се намират в обективно определено положение, сходно с това на всеки друг член на ЕП, участващ в посочения пенсионен фонд (вж. по аналогия Определение по дело Federolio/Комисия, точка 45 по-горе, точка 67 и Решение по дело Emesa Sugar/Съвет, точка 43 по-горе, точка 50). При това положение жалбоподателите не са доказали, че са претърпели вреда с изключителен характер, която може да ги отграничи от останалите членове на ЕП, участващи в допълнителния пенсионен фонд.
47 Жалбоподателите обаче поддържат, че Бюрото е взело предвид особеното им положение, преди да приеме обжалвания акт.
48 В това отношение следва да се напомни, че фактът, че по силата на специални разпоредби дадена общностна институция е длъжна да отчита последиците от акта, който възнамерява да приеме, за положението на някои частноправни субекти, може да индивидуализира последните (Решение на Съда от 17 януари 1985 г. по дело Piraiki-Patraiki и др./Комисия, 11/82, Recueil, стр. 207, точки 28—31, и Решение от 26 юни 1990 г. по дело Sofrimport/Комисия, C‑152/88, Recueil, стр. I‑2477, точки 11—13).
49 Трябва обаче да се констатира, че към момента на приемане на обжалвания акт никоя разпоредба на общностното право не е предвиждала задължение за Бюрото да отчита особеното положение на жалбоподателите. Нещо повече, частите от текста на обжалвания акт, които жалбоподателите цитират в подкрепа на довода си, по-конкретно не показват, че Бюрото е взело предвид особеното положение дори само на един от жалбоподателите, а напротив — засегнатите от решението членове на ЕП са посочени с общи изрази като „малкият брой членове на ЕП, [които] ще могат […] да продължат да се осигуряват във [ф]онда, за да придобият нови права“, „членовете на ЕП, които са се осигурявали в доброволния пенсионен фонд“ или пък „съответните членове на ЕП“.
50 Ето защо този довод на жалбоподателите трябва да се отхвърли.
51 От гореизложеното следва, че жалбоподателите не са лично засегнати от обжалвания акт по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.
52 Този извод не може да се обори с останалите доводи на жалбоподателите. На първо място, що се отнася до принципа на ефективен достъп до общностен съд, достатъчно е да се напомни — както основателно прави Парламентът — че съгласно създадената с Договора система за контрол на законосъобразността физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу регламент само когато той го засяга не само пряко, но и лично. Макар да е вярно, че това условие следва да бъде тълкувано в светлината на принципа за ефективна съдебна защита, като се вземат предвид различните обстоятелства, които могат да индивидуализират даден жалбоподател (вж. например Решение от 2 февруари 1988 г. по дело Van der Kooy/Комисия, 67/85, 68/85 и 70/85, Recueil, стр. 219, точка 14, Решение по дело Extramet Industrie/Съвет, точка 43 по-горе, точка 13 и Решение по дело Codorniu/Съвет, точка 43 по-горе, точка 19), такова тълкуване не може да доведе до отпадане на тази изрично предвидена в Договора предпоставка, без да се надхвърлят правомощията, предоставени с Договора на общностните юрисдикции (Решение на Съда от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, Recueil, стр. I‑6677, точка 44).
53 Ето защо, дори ако в настоящия случай евентуалните бъдещи жалби на жалбоподателите срещу индивидуални решения, с които въз основа на обжалвания акт се отхвърлят молби за получаване на допълнителната пенсия от навършване на 60-годишна възраст, трябва да се приемат за недопустими, това не може да доведе до обявяване на настоящите жалби за допустими в нарушение на член 230, четвърта алинея ЕО.
54 Освен това, на второ място, съгласно изведените принципи от постоянната съдебна практика, посочена в точка 52 по-горе, прилагането на принципите на добро правораздаване и на процесуална икономия, на които се позовават жалбоподателите, не може да обоснове обявяването за допустима на жалба, която все пак не отговаря на предвидените в член 230, четвърта алинея ЕО условия за допустимост, тъй като в противен случай ще се превишат правомощията, които Договорът предоставя на юрисдикциите на Съюза. Всъщност нито един от тези принципи не може да служи като основание за дерогиране на предоставените с Договора правомощия на тези юрисдикции.
55 На трето място, що се отнася до принципите на правна сигурност и на разумна продължителност на производството, жалбоподателите изтъкват само, че за тях възниква несигурност поради необходимостта всеки от тях самостоятелно да подаде жалба за отмяна на бъдещите актове за изпълнение на решението от 1 април 2009 г. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че сама по себе си несигурността относно изхода на съдебен процес не може да се приравни на нарушение на принципа на правна сигурност. В допълнение от доводите на жалбоподателите не е ясно как това, че те ще трябва да обжалват актовете за изпълнение на решението от 1 април 2009 г., вместо да обжалват направо това решение, би могло да наруши принципа на разумна продължителност на производството. Всъщност преценката дали продължителността на производството е разумна логично може да се направи едва след неговото приключване.
56 Накрая, на четвърто място, относно изтъкнатия от жалбоподателите „принцип на процесуална лоялност“, дори да се предположи — както правят последните — че от решението на Бюрото от 17 юни 2009 г., според което бъдещото решение по дело T‑219/09 ще се прилага към всички участници в допълнителния пенсионен фонд, проличава желанието на Парламента въпросите по същество да намерят разрешение в рамките на настоящото производство, подобно желание на ответника не може да обвърже Общия съд при преценката му дали настоящите жалби са допустими. В това отношение следва да се припомни, че установените от член 230 ЕО процесуални предпоставки, свързани с допустимостта, са абсолютни (Решение на Съда от 24 март 1993 г. по дело CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, Recueil, стр. I‑1125, точки 19—23, Решение на Общия съд от 24 октомври 1997 г. по дело EISA/Комисия, T‑239/94, Recueil, стр. II‑1839, точки 26 и 27, Определение на Общия съд от 13 април 2000 г. по дело GAL Penisola Sorrentina/Комисия, T‑263/97, Recueil, стр. II‑2041, точка 37), т.е. не зависят от волята на страните.
57 Поради това жалбите трябва да се отхвърлят като недопустими.
По съдебните разноски
58 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Парламента.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
определи:
1) Съединява дела T‑219/09 и T‑326/09 за целите на определението.
2) Отхвърля жалбите като недопустими.
3) Г‑н Gabriele Albertini и останалите 62-ма жалбоподатели, посочени в приложението, както и г‑н Brendan Donnelly, понасят направените от тях съдебни разноски и тези на Европейския парламент.
Съставено в Люксембург на 15 декември 2010 година.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Javier Areitio Toledo, с местожителство в Мадрид (Испания),
Robert Atkins, с местожителство в Garstang (Обединено кралство),
Angelika Beer, с местожителство в Großkummerfeld (Германия),
Georges Berthu, с местожителство в Longré (Франция),
Guy Bono, с местожителство в Saint-Martin-de-Crau (Франция),
Herbert Bosch, с местожителство в Bregenz (Австрия),
David Bowe, с местожителство в Лийдс (Обединено кралство),
Marie-Arlette Carlotti, с местожителство в Марсилия (Франция),
Ozan Ceyhun, с местожителство в Rüsselsheim (Германия),
Giles Bryan Chichester, с местожителство в Ottery St Mary (Обединено кралство),
Brigitte Douay, с местожителство в Париж (Франция),
Avril Doyle, с местожителство в Wexford (Ирландия),
Michl Ebner, с местожителство в Bozen (Италия),
Juan Manuel Fabra Valles, с местожителство в Мадрид,
Elisa Maria Ferreira, с местожителство в Порто (Португалия),
James Glyn Ford, с местожителство в Newnham on Severn (Обединено кралство),
Riccardo Garosci, с местожителство в Милано (Италия),
Bruno Gollnisch, с местожителство в Limonest (Франция),
Ana Maria Rosa Martins Gomes, с местожителство в Colares-Sintra (Португалия),
Vasco Graça Moura, с местожителство в Benfica do Ribatejo (Португалия),
Françoise Grossetête, с местожителство в Saint-Étienne (Франция),
Catherine Guy-Quint, с местожителство в Cournon d’Auvergne (Франция),
Roger Helmer, с местожителство в Lutterworth (Обединено кралство),
William Richard Inglewood, с местожителство в Penrith (Обединено кралство),
Caroline Jackson, с местожителство в Abingdon (Обединено кралство),
Milos Koterec, с местожителство в Братислава (Словакия),
Urszula Krupa, с местожителство в Лодз (Полша),
Stefan Kuc, с местожителство във Варшава (Полша),
Zbigniew Kuźmiuk, с местожителство в Radom (Полша),
Carl Lang, с местожителство в Boulogne-Billancourt (Франция),
Henrik Lax, с местожителство в Хелзинки (Финландия),
Patrick Louis, с местожителство в Лион (Франция),
Minerva-Welpomen Malliori, с местожителство в Атина (Гърция),
Sergio Marques, с местожителство във Фуншал (Португалия),
Graham Christopher Spencer Mather, с местожителство в Лондон (Обединено кралство),
Véronique Mathieu, с местожителство в Val d’Ajol (Франция),
Marianne Mikko, с местожителство в Талин (Естония),
William Miller, с местожителство в Глазгоу (Обединено кралство),
Elizabeth Montfort, с местожителство в Riom (Франция),
Ashley Mote, с местожителство в Binsted (Обединено кралство),
Christine Margaret Oddy, с местожителство в Ковънтри (Обединено кралство),
Reino Paasilinna, с местожителство в Хелзинки,
Bogdan Pęk, с местожителство в Краков (Полша),
José Javier Pomés Ruiz, с местожителство в Памплона (Испания),
John Robert Purvis, с местожителство във Fife (Обединено кралство),
Luis Queiro, с местожителство в Лисабон (Португалия),
José Ribeiro E. Castro, с местожителство в Лисабон,
Pierre Schapira, с местожителство в Париж,
Pál Schmitt, с местожителство в Будапеща (Унгария),
José Albino Silva Peneda, с местожителство в Maia (Португалия),
Grażyna Staniszewska, с местожителство в Bielsko-Biala (Полша),
Robert Sturdy, с местожителство в Wetherby (Обединено кралство),
Margie Sudre, с местожителство в La Possession (Франция),
Robin Teverson, с местожителство в Tregony (Обединено кралство),
Nicole Thomas-Mauro, с местожителство в Épernay (Франция),
Gary Titley, с местожителство в Болтън (Обединено кралство),
Witold Tomczak, с местожителство в Kepno (Полша),
Maartje van Putten, с местожителство в Амстердам (Нидерландия),
Vincenzo Viola, с местожителство в Палермо (Италия),
Mark Watts, с местожителство в Ashford (Обединено кралство),
Thomas Wise, с местожителство в Linslade (Обединено кралство),
Bernard Wojciechowski, с местожителство във Варшава.